Нека да кажем отново нашия ученически девиз. Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Слава на Бога! Тази сутрин ние ще говорим за нашето, основано на Великото поръчение, видение за стартиране на ученическо движение в България и в Европа. И на първо място нашето видение.
КАКВО Е ВИДЕНИЕТО НИ, КОЕТО Е ОСНОВАНО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ?
Ние сме се посветили да обучим ученици на Христос, които да изпълнят Великото поръчение в нашето поколение. Какво е Великото поръчение? Великото поръчение е да научим всичките народи. Да научим всичките народи означава да проповядваме Благовестието на всеки език, който съществува на земята. Защото тази дума „народи“ означава етноси, означава племена. И всяко племе има своя култура. И в основата на културата е езикът.
Матей 28:19
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
Така че да изпълним Великото поръчение в нашето поколение означава Благовестието да се проповядва на всички езици и това да стане в нашето поколение. Когато ние сме живи. И за да стане това, ние имаме нужда от едно движение. Така че каква е целта? Целта е да стартираме ученическо движение в България. И когато говорим за движение, имаме предвид нещо, което започва спонтанно, не от един водач, който да спуска нещо отгоре, но от църквата – всеки един ученик на Христос осъзнава, че това е заповедта на Христос да правим ученици и започва да се моли и да споделя Благовестието с един ученик, с още един ученик, с още един ученик и неговите ученици имат ученици и по този начин се получава едно движение.
Една верична реакция, защото само по този начин това видение, тази цел би могла да бъде осъществена. Така че ние искаме, и това е нашата цел, да стартираме ученическо движение в България. Ние виждаме, че има този принцип – първо умножаване на учениците, а после основаване на нови църкви, не обратно. Защото има ученици, тези ученици ще правят други ученици и тези ученици всъщност ще се съберат и ще съставят църквата. И тогава църквата ще расте и ще се възпроизвежда в нови църкви.
Така ще имаме едно истинско движение за умножаване на църкви. И за да можем да осъществим нашата цел, ние сме формулирали нашата мисия или нашия ученически девиз. И в него ние казваме, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата, да ги екипираме за служение, да полагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. И нека да разгледаме по-подробно тази мисия.
В първата част ние говорим за това как да водим и да работим с хората при Бога и как да работим с тях. И във втората част се говори за това как ние полагаме себе си в тях и как го правим, като целта е възпроизводство в множество поколения последователи на Христос. Тоест, както някой брат от нашата църква е довел друг човек при Исус, той става негово духовно дете. Той трябва да работи с това духовно дете, за да може това духовно дете да порасне, да разбере, да разбира. И то да отиде и да доведе друг при Христос, така че да имаме не само първо поколение, но да имаме второ поколение и трето поколение на духовни бебета.
Тази първа част на нашата мисия, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение. Какво означава това? Това означава първо благовестие, да водим хората при Бога, да им благовестваме, да им кажем за Исус. Но след това, да ги утвърдим във вярата и да ги екипираме за служение, ние искаме да вземем новоповярвалите и да ги изградим до ниво, в което те затвърдят християнските си убеждения до степен, от която няма връщане назад.
Защото това е, за съжаление, един от най-големите проблеми на евангелските църкви. Ако всички хора, които са дошли в евангелска църква и са влезли в евангелска църква, ако всички хора, които са излезли напред, както ние имаме този обичай да каним хората напред, за да може те да изповядат публично вярата си в Исус Христос, ако всички тези, които са били доведени при Христос, са останали в църквата, днес щеше да бъдем много, много, много, много хора.
Но, за съжаление, най-големият проблем на евангелските църкви е, че ние не можем да задържим хората. Ние нямаме тази бащинска грижа, тази майчина грижа, за да им помогнем те да затвърдят християнските си убеждения до степен, от която няма връщане назад. Защото Исус казва тази притча за сеяча, който сее семето и казва, има различни почви. Някъде, като дойде гонение, това гонение кара хората да се върнат назад. Друг път, това са грижите на живота. Тръните, които покълват и хората казват: „Ами нямам време вече за църква“.
Марко 4:1-20
1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 Сеячът сее Словото.
15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
Трети, не са приели Словото достатъчно надълбоко. Така че има различни причини, поради които хората, които идват при Бога и чуват Благовестието, не остават в църквата. И затова нашето желание е ние да помогнем на хората, не само да ги доведем при Бога, но след като сме ги довели при Бога, да ги утвърдим във вярата и да ги екипираме за служение. Да ги подготвим те да служат на Бога според дарбите, които Бог им е дал. Така че да няма опасност те да отпаднат от вярата.
И ви насърчавам, когато довеждате някой при Бога, не си мислете, че той вече е зрял християнин. Той си е още много в началото. И ние трябва да имаме благодат към него, трябва да имаме, както едно бебенце, то е още малко. И с мляко се храни и с памперси. Не можем да му кажем: „Защо ти не ходиш до тоалетната вънка?“ и да почнем да го бием. Още е малко, трябва му време да порасне. По същия начин и с новите хора.
Освен това, ние искаме да им помогнем те да установят какви са техните дадени от Бога дарби. Защото Бог е дал на всеки един човек в църквата дарба, с която да послужи. И да ги насърчим да служат в църквата, тяхната местна църква, с дарбата, която Бог им е дал. Един има дарбата да пее, един има дарбата да се моли. Разбира се, всички се молим, всички пеем, но някой има повече дарба в това отношение. Да ходатайствам с другите, или пък някой има дарбата да помага, да се грижи за болните. Или да се моли за изцеление, или да благовества за чудеса и да вижда да се случват в служението му.
Ние трябва да помогнем на хората да открият техните дарби и да ги насърчим да служат според тях в местната църква. И ние казваме, че ние го правим това – да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата, да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях. Какво разбираме под това „влагаме себе си“? Под това ние разбираме „духовно бащинство“ или „духовно майчинство“.
1 Коринтяни 4:14-16
14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои чеда.
15 Защото ако бихме имали и десетки хиляди наставници в Христос, пак много бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието.
16 Затова ви се моля, бъдете мои подражатели.
Вижте какво казва той: „Не пиша това да ви посрамя, но да ви увещая като любезни мои чада“. Апостол Павел нарича в Коринската църква и вярващите там „любезни мои чада“. Той ги нарича „деца“. Защото ако да имате десетки хиляди наставници в Христа… Каква е разликата между наставник и родител? Наставникът се грижи за детето, но той не е негов родител. Родителят е този, който е негов баща или майка. И апостол Павел казва: „Защото ако да имате десетки хиляди наставници в Христа, но много бащи нямате, понеже аз ви родих в Христа чрез Благовестието“.
„За това ви се моля, бъдете подражатели на мен.“ Това имаме предвид, когато казваме да вложим себе си в хората, на които благовестваме. Ние да ги познаваме, ние да станем техни приятели, ние да можем да си говорим с тях искрено, откровено. Ние да им дадем, да отворим думата за тях, те да могат да дойдат в нашия дом. Те да могат да споделят това, което ние имаме. Да им покажем любовта си на дело. Както апостол Павел, който стана духовен баща на коринската църква, отиде там, той им проповядва благовестието и чрез това благовестие той ги роди в Христа.
1 Коринтяни 4:14-16
14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои чеда.
15 Защото ако бихме имали и десетки хиляди наставници в Христос, пак много бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието.
16 Затова ви се моля, бъдете мои подражатели.
И както казахме, че ние говорим това, което знаем, но ние възпроизвеждаме това, което сме. И затова той казва: „Бъдете подражатели на мен“. Затова ученичеството изисква от нас ние да бъдем мобилизирани и да внимаваме първо на себе си. Както апостол Павел казва на Тимотей: „И внимавай на себе си и на служението си“. Но първо на себе си. Така че при това влагане на себе си, ние трябва да внимаваме, да се разберем, че нямаме предвид титли и звания. Това е нещото, от което много хора се плашат, когато говорим за ученичеството.
Че когато говорим за ученичеството, когато аз доведа някой при Исус, аз ставам негов духовен баща, не всеки иска да нарича някой друг негов духовен баща. Той иска да бъде пръв. И не всеки иска да бъде ученик. Всички искат да бъдат учители. И затова хората се страхуват от това да не би някой да бъде наречен техен учител или техен духовен баща. И също и другата крайност – ние, когато доведем хора при Исус, ние не трябва да се наричаме техни учители. Защото Исус Христос каза следното в Матея 23 глава, 8-12 стиха:
Матей 23:8-12
8 Но вие не наричайте себе си учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният.
10 Не наричайте себе си и наставници, защото Един е вашият Наставник – Христос.
11 А по-големият между вас нека ви бъде служител.
12 А който възвисява себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.
Така че при ученичеството ние не говорим за титли и звания, а говорим за функции и взаимоотношения. Както в семейството. Кой е главата в семейството – мъжът или жената? Но мъжът и жената равни ли са помежду си в семейството? Равни са. Те са равни, но главата е мъжът. Това не означава, че той е нещо повече от жената. Може ли моята глава без моето тяло? Главата ли може без тялото? Защото тялото е сърцето. И сърцето изпраща кръв. И ако главата ми реши да ходи без тялото, не може да ходи никъде. Защото главата няма крака. Но тялото ми може без главата? Не може. Така че дори в Троицата имаме Отец, Син и Святи Дух. От това, че Синът не е Отец, означава ли, че Синът е по-малък от Отеца? Не, Той казва: „Аз и Отец сме едно“. Те всички са Бог – Отец, Син и Святи Дух.
И така, всъщност и тук, когато говорим за ученик и за учител, Исус не отрича, че единият е по-голям. Казва в тези стихове: „а по-големият между вас“. Значи, винаги има един, който е по-голям. Това не означава, че той е повече, но той е по-напред. Просто Бог го е спасил преди другия. Или пък му е дал малко повече знание. Това не означава, че другият няма да спечели и да придобие тези знания. Той е на същото ниво. Но просто някой е на по-високо ниво във вярата си, в следването на Исус. Но този, който е на по-високото ниво, той трябва да се смири и да служи на тези, които са на по-ниското ниво. Така и мъжът, който е глава в семейството, той трябва да обича жена си. Защото нито мъжът е без жена си, нито жената е без мъжа в Господа. Те са едно. Така че, когато говорим за това влагане на себе си, ние говорим за тези функции и взаимоотношения, а не за титли и звания.
Вижте какво имаме предвид. Имаме предвид личен подход. Не просто да дадем на някого една брошура. Да, ние трябва да раздаваме брошури. Да, ние трябва да водим хората в църквата. Но с това, ако ние изчерпваме нашето благовестие, това не е достатъчно. Ако искаме да имаме ученичество и да имаме движение за ученичество, ние трябва да имаме личен подход. И това не може да го направи един човек. Не може да го направи пасторът сам. Пасторът, разбира се, трябва да има негови ученици. Но той не може да достигне всички хора, защото той не може да има личен подход към всички. Няма физическа възможност. Но вижте какво казва апостол Павел в 1 Солунци 2 глава, от 8 до 12 стиха.
1 Солунци 2:8-12
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.
10 Свидетели сте вие и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,
11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,
12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
Та казва: „Така, като имахме гореща любов към вас“. Ние трябва не само да обичаме формално хората по света. Исус обичаше хората по света. Казваше, че Бог толкова възлюби света – не святите и праведните, света – че даде Своя Единороден Син. Така че апостол Павел имаше гореща любов към солунците. И той казва: „Като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души“. Виждате ли какъв стандарт на любов? Да дадем на хората не само Божието благовестие, но и своите души. Ето какво означава да вложим себе си вътре.
„Затова, вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работехме денем и нощем, за да не обременим ни един от вас. Проповядвахме ви Божието благовестие. Вие сте свидетели и по как свято, праведно и безукорно подходихме към вас, вярващите. Като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас.“ Ето го личният подход. Всеки един от вас. Апостол Павел не свика църквата, за да каже: „Ето, аз съм апостолът и сега слушайте Словото и довиждане“. Той познаваше всеки един от тях. И не само той, но и екипът, който беше с него, защото той не беше сам, но бяха Павел, Сила и Тимотей. И той говореше за всички общо. И той казва: „Както баща децата си, и ви заръчахме да си обхождате достойно за Бога, който ви призова в своето царство и слава“. Алелуя!
Така че разбирате ли какво е направено, когато казваме тези думи? Те не са случайни, но те са базирани на стихове от Божието Слово. Когато казваме: „Ние сме се посветили да водим хора при Бога, чрез благовестието, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение“. Това е ученичеството. Като влагаме себе си в тях, личния подход. И не само това, но като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Последователи на Христос е друга дума за ученици. Защото да бъдем ученици също означава да бъдем последователи на Христос. Как можем да гарантираме, че системата за обновяване и възпроизводство на ученици няма да блокира и да се срине? Защото това е изключително важен въпрос. Ние говорим за движение. И ако искаме да имаме движение, ние трябва да имаме едно непрекъснато обновяване. Т.е. аз да имам ученик и моят ученик да има ученик, и неговият ученик да има ученик.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим се да ни дадеш мъдрост да прилагаме тези принципи на ученичество в нашия живот. Помогни ни да не търсим титли, а да търсим сърца, в които да вложим себе си, както Ти вложи Себе Си в нас. Нека Твоето царство се разпространява чрез верни последователи, които се възпроизвеждат в поколения. В името на Исус Христос, амин.
И това да се повтаря. Това е умножаване на ученици. При което всеки прави ученици. Как можем да гарантираме, че системата за умножаване и възпроизводство на ученици няма да блокира и да се срине? Защото как може да спре движението? Движението може да спре, ако един спре да прави ученици. И движението ще спре. В момента ние нямаме движение. Още не е започнало, защото ние не правим ученици. Ние правим ученици, но всичко става много бавно. Отива много време.
И затова църквата не расте. Но отговорът е в стандарта, който издигаме за ученик на Исус Христос. Според стандарта на ученическото движение пълноценен ученик на Исус е онзи, чиито ученици правят ученици. Т.е. той не само е създал един ученик, но и неговият ученик е създал ученик, който създава ученици. Търсете у себе си дали по този стандарт ние сме ученици на Исус Христос. Имаме ли ученици, които създават ученици? Когато съм споделял това послание на семинари или в други църкви, много хора се дразнят точно тогава.
Ти искаш да ми кажеш, че ние не сме ученици ли? Не! Аз не искам да ви казвам, че вие не сте ученици. Ние сме ученици на Исус Христос, защото сме негови последователи. Но не сме ученици според стандартите на ученическото движение. Ако искаме да имаме движение, ние трябва да издигнем стандарта за това какво представлява ученик на Исус Христос. Ако искаме да имаме движение, за да имаме умножаване и възпроизводство на ученици, ние трябва да имаме стандарт за ученик на Исус Христос.
И този стандарт за ученическото движение е, че пълноценен ученик на Исус Христос е онзи, чиито ученици правят ученици. Тоест не само ти трябва да имаш ученик, но и твоите ученици да правят ученици. Вижте, това е нещо, към което трябва да се стремим. Ние имаме хора в църквата, които имат ученици. Например, един пример е сестра Цинка, която има една ученичка. Нейната ученичка се казва сестра Василка. Но има ли сестра Василка ученичка? Тя бъде ли при Господа, слава на Бога.
Но тя няма ученичка. Тя няма ученичка. Движението се спира. Така че, ако искаме да имаме движение, ние трябва да имаме ученици, които да правят ученици. И ние не можем да избягаме от това. Вярно е, ние не можем да кажем: „Господи, ние не можем да намерим ученици. Какво да правим? Ще се молим!“ Добре, ще се молим, ще се молим, ще се молим. Той казва: „Молете се на Господаря на жътвата да изпраща работници на жътвата!“ И пак идваме до ученици.
Не може без ученици и не може да занижаваме този стандарт. Затова набийте си го това нещо в мозъчето, грубо казано. Всеки да разбере. Вложете си го в сърцето на евангелски език, че пълноценен ученик е онзи, чиито ученици правят ученици. Тоест ние все още не сме станали ученици според тези стандарти, защото нямаме ученици, които да правят ученици. Това не е смешно. Това е тъжно. Вижте, това не е нещо, което аз съм си го измислил. Това го пише в Словото.
РАБОТА ДО ЧЕТВЪРТО ПОКОЛЕНИЕ
Когато ние благовестваме, водим хора при Бога и ги утвърждаваме във вярата и ги екипираме за служение, това не трябва да става само с един. Трябва да става с него, с неговия ученик и с неговия ученик. И основание за това имаме във Второ Тимотей.
2 Тимотей 2:2
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
Там се казва: „И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които са способни и други да научат“. Колко поколения имаме тогава? Кой е този, който говори? Апостол Павел. Говори на Тимотей и му казва: „И каквото си чул от мене“ – мене е апостол Павел. Той говори на Тимотей при много свидетели. „Това предай.“ Кой е този, който трябва да го предаде това, което е чул? Тимотей. На кого трябва да го предаде? На верни човеци. Ето това е третото поколение. А какви трябва да бъдат тези верни човеци? Тези верни човеци трябва да бъдат способни и други да научат. Ето ги, другите, които ще бъдат научени от верни човеци, са кое поколение? Четвърто поколение. Ето това означава ние да имаме движение за ученичество. Движение за ученичество. Работа до четвърто поколение. Павел, Тимотей, верни човеци и други.
И за това ние говорим в нашата мисия, в нашия ученически девиз, че ние ги мотивираме. Мотивираме ги с Великото поръчение, това, което аз правя днес. Мотивираме ги с Божието слово и ги подпомагаме. Не само ги мотивираме, но им помагаме в това нещо. И ги подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения. Четири поколения. Последователи на Христос. Така че това е посланието: правете ученици. Това е заповедта на Исус Христос. Правете ученици. И нека всички да го вложим това нещо в нашите сърца. Да се стремим към него и да знаем, че нямаме извинения, защото това е Божията воля.
РЕСУРСИ ЗА УЧЕНИЧЕСТВО
Тук бих желал също да спомена за няколко други източника. Единият е уебсайтът Prophecy.org. Там има раздел за ученичество и аз съм сложил всички тези материали на една страница, която се нарича „Ученичество“. Там има материали, които са представени на тази страница и те са умишлено ограничени. Не да са прекалено дълги, но те са ограничени с цел да могат да се използват с лекота не само от нас, но и от нашите ученици. И те са разделени на две части. Първата е придобиване на видение за създаване на ученици, и втората е духовни дисциплини. Това е, което ние искаме в това ученическо движение: не някакви сложни неща, но просто да дадем на хората видение за ученичество.
Това видение за ученичество означава те да възприемат Великото поръчение, което е нашето видение. И второ: добре, искам да бъда ученик, а какво да правя? Практикувай духовните дисциплини. Придобиване на видение за създаване на ученици – там има поучения, които са дадени в пълен текст: разбиране и дефиниране на ученичеството, върховенство на Великото поръчение, можеш да бъдеш ученик на Христос, как следваме Исус. Това са всички теми, върху които ние сме говорили. 27 неща, които всеки ученик на Христос трябва да знае и изпълнява. И втората част е духовните дисциплини: какво е истинското ученичество, какъв е животът на Христовия ученик, какво означава да имаш лично общение, пост, борба с изкушенията, определение на духовните дарби. Ние казваме, че за да бъдат екипирани за служение, с този наставник трябва да знаят дарбите си.
Има също и книги, не само този уебсайт, но има книги на тема ученичество. И една от най-известните се нарича „Учителят и неговият план за евангелизиране“ на Робърт Колман. Тази книга е била внасяна в България още по времето на комунистическия режим. Още преди 20-30 години тази книга е била вече в България. Другата книга е „Ученици се създават, не се раждат“ от Уолтър Хенриксън. Има също една книга на английски, която е класика в ученичеството, затова я споменавам. Тя се нарича „Celebration of Discipline“ на Ричард Фостър. Но „Учителят и неговият план за евангелизиране“ изяснява 8-те ръководни принципа на Господния план за завладяване на света с благовестието.
И вижте какви са те. Първо – избиране, т.е. ти трябва да си избереш учениците, както Исус си избра неговите ученици. След това – общение, да имаш общение с тези ученици. След това – посвещение, да бъдеш с тях, те да бъдат с тебе. След това – предаване. Исус изпрати учениците да проповядват и да изгонват демони, да правят това, което Той правеше. Той им показва как те да го правят, това е демонстрация. Опомощи ги и след това те се върнаха и Му докладваха.
И той беше техен настойник. И така те се възпроизведоха. Исус се възпроизведе в тях. И след това те се възпроизведоха в другото поколение ученици от дяда на апостолите. Така че това, което ви говоря за ученическо движение, не е нещо ново. Това е нещо, което се говори в църквата години наред. Но ние бихме желали то да се случи в нашето поколение, то да се случи с нас. В тази книга също, на страница 92, разглеждайте последния принцип на страница 92 от неговата книга, Колман казва следното.
„Великата заповед, дадена от Христос на Неговата църква, се заключава в заповедта „Научете всичките народи“. Тук словото казва, че учениците трябваше да отидат по света и да спечелят други, които да станат като тях – ученици на Христос. Тази мисия е изтъкната още повече, когато се изучава гръцкият текст и се вижда, че думите „идете“, „кръщавайте“ и „научете“ са всички причастия, чиято сила излиза от единствения регулиращ глагол – „направете ученици“.”
Колман
Това значи, че Великата заповед не е само да отидат до краищата на земята и да проповядват Евангелието, нито да кръстят много обърнати в името на Триличния Бог, нито да ги наставят в поучението на Христос, но да ги направят ученици, да се създадат човеци като тях, които бяха така подтикнати от заповедта на Христос, че не само Го следваха, но подтикнаха и други да Го следват. Другите дейности на заповедта можеха да се изпълнят само когато имаше ученици.
Без ученици ние не може да имаме църква. Ние понякога си говорим с брат Митко за различни неща, които искаме да направим. Той казва: „Няма човечета! Няма човечета!“ Значи, ако искаме нещо да направим, за всичко трябват хора. Да се молим, за молитвено събрание трябват човечета, да събираме средства трябват човечета, да направим конференция, да направим служение, да направим семинар – трябват човечета. Без човечета нищо не става. И когато говорим за човечета, имаме предвид ученици на Исус Христос.
Ако нямаме ученици, ние не можем да изпълним нищо. Така че, престанете да бъдете само почва! Станете сеячи! Нека не само ние да приемаме, да слушаме и да бъдем почва, но и ние да започнем да сеем. Ние да започнем да правим ученици и техните ученици да имат ученици. И да участваме в това движение. Ако не можем, ако нямаме резултати, да се молим, да искаме, но да знаем, че това е Божията воля. Божията воля е всеки един от нас да има негови ученици. Да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях.
Като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Трябва да сме изпълнени със Святия Дух. Разбира се, трябва да сме изпълнени със Святия Дух. Не трябва да го правим по човешки. Святият Дух е силата, с която ние да изпълним Великото поръчение. И Бог ни е дал тази сила. Той знае, че ние не можем сами. Затова ни е дал Святия Дух. И Той им каза: „Стойте в Ерусалим, докато се изпълните със сила от свише.“ Защото Той знае, че те сами, без силата на Святия Дух, не биха могли да изпълнят Великото поръчение.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето слово. И ние Те молим, Татко, Ти ни помогни. Ето, ние виждаме, че това е Твоята воля, това е Твоето поръчение, това е Твоята заръка. Ти желаеш, Господи, ние не само да благовестваме, но Ти желаеш ние да създаваме ученици. Ти желаеш ние да влагаме себе си в другите. Ти желаеш, Господи, ние да ги мотивираме и да подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Ти желаеш ние да бъдем ученици, които създават ученици, според стандарта на ученическото движение.
Матей 28:19
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
2 Тимотей 2:2
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
МОЛИТВА
За да можем да гарантираме, че тази система от обновяване няма да се свие, няма да се прекъсне. Помогни ни, Господи, както виждаме във 2 Тимотей 2:2, апостол Павел да говори на Тимотей и виждаме Павел, Тимотей, верни човеци и други, виждаме четирите поколения, Господи. Помогни ни, Татко, и ние да работим така, че да имаме това движение Божие. Защото Ти желаеш Твоето Слово да се проповядва за свидетелство на всичките народи и казваш тогава ще дойде свършекът.
МОЛИТВА
Помогни ни, Боже, да изпълним волята Ти. Помогни ни, Господи, да не се извиняваме, но, Боже, ние да търсим силата на Твоето Слово. Изпълни ни със Святия Дух и, Господи, направи ни способни да имаме видение за ученичество в България, в Европа и по целия свят, Господи. В това време ние да изпълним Великото поръчение в нашето поколение и Ти, Исусе, да дойдеш и Ти да царуваш на тази земя. В името на Исус. Амин.