Тази сутрин е Денят на бащата в Америка. Америка е празна в Деня на бащата, но аз бих желал да говоря в тази посока за духовното бащинство. И не само за духовното бащинство, но за това да работим за Господа. Това е всъщност основната тема — да работим за Господа.
Марко 1:16-18
16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 Исус им каза: Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
Когато Исус Христос минаваше край Галилейското езеро, видя Симон Петър и брата на Симон, Андрей, че хвърляха мрежи в езерото. Те бяха рибари, хвърляха мрежите. Исус им рече: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.“ От ловци на риба в ловци на човеци. И се казва, че те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. Вижте, Господ желае за нас, говоря за всеки един от нас, ние да бъдем ловци на човеци.
„Ловец на човеци“ е всъщност една метафора. Метафората е изразно средство, което се учи по литература, по български език. Всъщност това е нещо, което се изразява с друго нещо. Да бъдем ловци на човеци означава всъщност да работим за Господа, да благовестваме. Защото как ние ги ловим тези човеци? Отиваме и ги хващаме с една кукичка? За устата ли така ги говорим? Или за носа? Или за ухото? Как ги ловим? Ловим ги с думи. Ловим ги с благовестието. И когато ги ловим, ние не ги ловим, за да ги направим наши роби. Напротив, ние ставаме техни слуги, защото трябва да им служим, нали? Ние ловим човеците, за да ги спасим от вечна смърт в ада и в огнения океан. Това е, което ние правим с този лов на човеци.
Искам да говоря за това, че това е много важно. Ние ще говорим върху Йоан 4 глава от 1 до 42 стих за това как да бъдем успешни ловци на човеци. Но преди да говоря това, искам да ви кажа някои неща, които ми се случиха през тази седмица. Вярвам, че това ще бъде насърчение за вас. Тази седмица аз отидох в Казанлък, защото имаме там един апартамент, който беше на баба ми. Преди това имахме къща там, след къщата направиха блок. Апартаментът беше на баба ми, тя почина през 2009 г. Апартаментът остана на майка ми, тя почина през 2017 г. И сега си имам апартамент в Казанлък. Слава на Господа!
Този апартамент е в състоянието, в което са го пуснали. В смисъл, нищо не е правено по него. Никакви ремонти абсолютно. И е в много окаяно състояние. Аз трябва да правя ремонт, защото искам да сложа един климатик вътре, като отида, защото ми е горещо. Обаче, за да сложа климатика, трябва да направя стената и така нататък. И за да направя тази стена, ми трябва работник. Знаете колко е трудно през лятото да намериш работници, защото всички работници вече са си планирали, имат си обекти, всеки работи някъде. Обаче аз си имам в понеделник сутринта, търся човека и го намирам. Обаждам се на един приятел, той се обажда на друг приятел и човекът идва. Човекът се казва Максим, със сина му, който се казва Демир. И тези Максим и Демир започват да работят там.
Аз не ги познавам, за пръв път ги виждам. Те започват да работят, работят един ден, втори ден. Обаче аз също имам един друг приятел, който е пастор, брат Генчо, който е пастор там в Казанлък. Той, освен че е пастор, разбира от хладилници и от електротехника. Аз го извиках там да дойде, за да помогне, да види нещо. И той дойде, някаква работа ми свърши. Обаче, хоп, тези братя викат: „Слава на Бога!“ И аз ги питам: „Вярващи ли сте?“ И те казват: „Да, вярващи сме.“ И после, когато той се представи, че е пастор, те казаха: „А! Значи сега разбрахме, че сме работили с брат.“ Станахме си „свои“. Слава на Господа! Така че Господ може да ни свърже с различни хора.
Защо го казвам това? Тези братя са от малцинството, те са роми. Те са от един квартал в Казанлък, който се нарича „Махалата“. В Казанлък има една стена. Така е направена, защото навремето комунистите не искаха ромите да се виждат. Въобще не искаха да се виждат и беше построена една стена, за да ги разделят. Аз никога не съм ходил там. В Бургас съм ходил, тук в „Махалата“ и в „Победа“, навсякъде съм ходил, опознавам се с братята, с църквите. Но там, в Казанлък, никога не бях ходил. Тези братя, Максим и Демир, ми казаха: „Искаме да дойдеш в нашата църква.“ И се разбрахме в петък да отида в тяхната църква. Отидох да посетя техния пастор. Мислех, че го познавам лично, но когато отидох там, видях, че наистина го познавам.
Какво искам да ви кажа с всичко това? Че благовестието променя нещата. Когато отидох при този пастор, той се казва Митко, започнахме да говорим. Оказа се, че тримата — Максим, пастор Митко и аз — всички сме един набор, 62-ри набор. И се оказа, че и тримата сме се опознали като деца. Защо? Защото в Казанлък имаше един пастор, който още е жив, брат Илия Апостолов. Брат Илия Апостолов е в Америка, но той е помагал за нашата църква, пратил е 5000 долара за строежа и е идвал тук, проповядвал е. Това, за което той проповядва, е слушането на Божия глас. Трябва да слушаш Божия глас. Слава на Бога!
Жената на пастор Илия се казва леля Маруся. Когато ние бяхме деца, аз бях на 5-6 годинки, те са били също мънички, тогава беше забранено да има неделно училище. Не можеше да имаш неделно училище, защото комунистите казваха, че децата не могат да се обучават в религия. Трябва да си на 18 години тогава, защото това беше стратегията на комунизма. Те прилагаха стратегията на фараона, египетския цар, който казва да избием първородните. Комунистите казваха: „Ние ще казваме, че има свобода на религията, няма да закачаме старите вярващи, за да не правим мъченици, но ще предпазим младото поколение да не станат вярващи.“ Затова беше забранено децата да ходят на неделно училище. Но сестра Маруся и брат Зайчов имаха сърце за Господа и те правеха неделно училище.
И казаха така, ние отиваме на язовира, на Нотмънли или там на Минералните бани, дали тука за Бургас. Отиваме там с децата, водим ги, празнуваме рожден ден. Рожден ден празнуваме, това казах. Отиваме да празнуваме рожден ден. Отиваме там, нямахме пари, жената нямаше пари, нямаше средства за неделно училище. Жената взема един хляб или два хляба, защото имаме по-вечко деца. Взема два буркана лютеница и отиваме там, хоп, маже филийки с лютеница и ни дава филийки с лютеница.
И това беше цялото нещо. Нямаше пици. Как ще правят пица тогава? Пици, носии и т.н. Филийки с лютеница. Но с много любов. И този брат, той се казва Митко, той казва: „Аз съм възпитан в любов. В любов. Да обичаме хората. Да не се дразним, да не се разделяме.“ Защото тогава така беше станало, че двете деноминации, едната църква беше баптистката църква. Тя имаше сградата. Друга църква беше петдесятната църква. Но баптистката и петдесятната църква бяха заедно. Една и същата сграда.
Сутринта проповядва единият пастор, вечерта проповядва другият пастор. Но едни и същи хора ходят на двете служби. Те се знаят помежду си, че сутринта дискутираха за петдесятната църква, вечерта ще е за баптистката църква, но всички пускат и от двете. Разбираш ли? Така че не може да се разбере кои кои са. Но това е всъщност любовта на Христос. И ние сме възпитани в тази любов.
Но това, което искам да ви кажа, е, че всъщност леля Маруся и чичо Иличо, те бяха, те работиха за Господа. Те работиха за Господа. И в резултат на това, че те са работили за Господа, Бог е благословил хора. Той е благословил мене. Сега, че тука имаме една църква, слава на Бога. Бог е благословил този брат Митко. Значи, всъщност неговият баща, той се казва Хюсеин. Хюсеин сега е на 77 години. И той е дошъл там. И когато почнем да говорим с Максим, с Митко и Хюсеин, Хюсеин го взеха и той е дошъл. И този брат Хюсеин, той е бил първият пастор от Махуата. Цялата Махуа. В Махуата живеят около 5000 души. Около 5000 души по Махуата.
Ефесяни 2:14
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше,
И този брат, по времето на комунизма, той беше в църквата. Там, в тази сграда, казвам, баптисти, петдесятни, когато бяхме заедно. И пасторите не деляха хората. Не казваха: „Ти си от малцинството, няма да ти обръщаме внимание“ или нещо такова. Не. Малцинство, не малцинство, любов към всички. Слава на Бога. И този брат, Хюсеин, той е повярвал в Господа. Той четеше Божието слово. И комунистите започнали да го прибират. Да го гонят. Да го вкарат в ареста. Прибират го. Викат го. Затова, че той по едно време бил в болницата. И като бил в болницата, до него имало един висш комунист, който имал някаква много лоша болест. И той обаче се грижел за него. Всеки ден. Почиствал му раните. Помагал му. И затова, хоп, вкарват го там в ареста. И бам, идва оня и казва: „Този няма да го подарите. Защото той ми почистваше раните.“ И са го пуснали. Затова, че той е показвал тази любов.
Но в резултат на това, че леля Маруся и чичо Иличо – и го казвам това нещо заради пак в духа на бащинството, идеята за бащата – че е важно ние да бъдем духовни бащи. Защото сега е нашето време. Тези, които са били наши духовни родители, те са инвестирали в нас. Те са се грижили за нас. И всъщност тези тримата, които бяхме там – Максим, Митко и аз, и също и Хюсеин – бяхме като четири мъже по случая идеята на бащата. Така си говорихме за Господ. Но ние си говорихме за тази любов, която е била проявявана към нас.
И понеже тази любов е била проявявана към нас, днес ние сме способни да даваме любов на другите. И ние трябва да даваме тази любов на другите, да се грижим за другите, да се грижим за децата. Защото, ако ние направим нещо за малките деца днес, след години ние вече може да сме възрастни, може да сме болни, може да не ставаме за нищо, но децата, те ще са поели щафетата. И те ще служат на Господа. Затова трябва да се грижим за децата и за всеки един.
И там имаше също една леля, която се казва леля Блага. Значи леля Блага, тя работеше като фелдшерка и обикаляше по селата, мереше кръвното на хората, обаче тя винаги работеше за Господа. Какво значи да работиш за Господа? Вижте тук в това, което прочитахме в Йоан, се казва, че Исус им казва: „Аз имам храна, за която вие не знаете.“ Те казаха: „А, някой му е дал нещо да яде.“ Той каза: „Не, моята храна е да върша волята на Онзи, който ме е пратил и да върша Неговото дело.“
Йоан 4:32-34
32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.
Т.е. когато Исус говори с тази самарянка, Той работи за Господа. Работата за Господа не е просто да отидеш и да правиш някаква физическа работа. Ти можеш да я правиш тази физическа работа, но работата за Господа се състои в това ти да разговаряш с човека. Със всеки един. Докато работиш, обаче, ти да имаш тази способност… Знаеш ли, аз усещах понякога да се чувствам неудобно. Примерно леля Блага, която ми каже нещо, защото ме гледа, че примерно почвам да тренирам джудо. Джудо тренирах тогава. Обаче тя ми казва: „Като тренираш джудо, имаш ли време за Господа? Имаш ли време да четеш Словото Му?“ Така че ние трябва да… Това работа за Господа се състои в това нещо. Когато се срещам с някой човек, ние да можем да го оценим духовно. Тази оценка става по следния начин. Ти говориш с човека и когато говориш с човека, ти виждаш какви са неговите слабости и къде дяволът го лъже. Къде е проблемът с неговото духовно състояние.
Когато ти разбереш къде е проблемът с неговото духовно състояние, ти се опитваш, чрез Божието Слово и чрез Святия Дух в теб, да го придвижиш към по-близко общение с Исус. Разбирате ли? Това е работа за Господа. Това не означава да бъдеш агресивен, защото хората няма да слушат, ако си твърде агресивен. Трябва да знаеш как. Да ловиш рибата, не да ходиш да я пернеш с някакъв чук по главата, с метлата, но така да говориш. Вижте Исус с тази самарянка. Как Той я придвижваше, придвижваше, придвижваше, придвижваше, до момента, в който тя стана ловец на човеци, отиде и довела другите при Исус.
Марко 1:17
17 Исус им каза: Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.
Е, това трябва да става, разбирате ли? Ние всички трябва да бъдем ловци на човеци. Просто трябва да бъдем близо до Исус и в тази любов ние да влагаме любовта на Бог към другите. Просто те да усещат, когато ние им говорим, че ние им говорим с любов. Когато ти им даваш една чаша вода, да му я дадеш с любов. Когато ти му даваш една филийка с лютеница, да му я дадеш с любов. Така че 3-4 лета бяхме там, братята, наборите. Си спомняме всички, че сме яли от същите филийки с лютеница. Не язовира. И поради това, че сме яли от тези филийки с лютеница, Господ е работил в нас. И трябва да ви кажа какво е станало. Значи, този брат Хюсеин, той, казвам, е бил гонен заради вярата. Но той не се е отказал. Дори човек един е дошъл и му е казал: „Ще те застрелям.“ Той е казал: „Застреляй ме! Кой си ти, застреляй ме!“ И ония обаче не го застрелват. Защото той му казва: „Кой си ти, застреляй ме! Айде, заставам там. Ето, заставам. Заставам, застреляй ме!“ Защото той знае, че отива при Господа.
Обаче, те го оставят. И този човек, Йосин, там му казват новото име – Йосуф. Те ще имат, нали, нови имена. Има и Йосиф – Йосиф. Християнството. Той християнско име се прави – Йосиф. Но, този брат Йосиф и неговия син, Митко, Господ прави така, че там, в центъра на Махалата, където е имало едно казино, и те в началото са правили събрания в казиното. Чакат да свършат работа във време на казиното и правят събрание там под наем. И след това, обаче, Господ така прави, че те вземат това място на казиното и той си строи къща на същото място, където е казиното.
На място, където е казиното, той си строи къща. Но къща, голяма къща. Просто, не знам точно колко е голяма, но доста така голяма къща. И тази къща, всички братя в Махалата са дошли и са му казали: „Ние ще работим за тебе безплатно“. Защото той си е имал апартамент другаде, но те казали: „Не, не искаме ти да бъдеш тук между нас“. И те са работили безплатно на ниво тази къща да му е построена като апартамент. След това, те си построили, имало е там някакви други неща, други емоции, които Бог му казва, защото той също слуша Божия глас.
След това запомнял, че ние трябва да слушаме гласа на Бога. И Бог му казал, тези места тук, които били някакви складове, в които било станало убийство и нещо, били затворени, никой не ги ползвал. И Господ му казал: „Отиди и ги вземи, ще направим църква тук“. Той казал: „Майко, отида аз, не разбирам“. Бог му казал: „Отивай“. Той отива в общината, прави документи, той няма пари да кандидатства в търг, да ги вземе. Обаче взел там някакви пенсии, какво събрал, от какво е събрал, отива на търг.
И отива на търга за тези места, обаче явяват се още някакви бизнесмени, защото те искат и тези неща. Обаче по време на търга, документите на всички други бизнесмени били нередовни. Само неговите редовни. И хоп, той взема и после другите бизнесмени започват да казват: „Дай ми, дай ми го на нищо, плащам така, така“. Той казва: „А, не“. Но Господ направи така. Бог работи. И в резултат на тази работа на Господа, в този квартал, който преди е бил целият мюсюлмански, където са били предимно роми, обаче са казали: „Ние сме, нали, мюсюлмани“.
90% сега са християни. Слава на Господа! 90% са християни. И не само, че са християни, но Господ ги е благословил материално. Значи, там в тази махала, на времето комунистите построиха един блок, като голям блок този до махалата. Но този блок толкова беше зле, защото в началото хората не знаят какво е това апартамент. Тези апартаменти не знаят какво да правят. Разправяха, че дори вземали паркета и си правят огън вътре. С паркета. Защото, за какво е метод с паркета, като ми е студено?
Вземат паркета и правят огън вътре. Да, конечен конец на терасата. Там, в доминантка, пред вратите. И този блок, те са говорили там, в общината, че трябва да го съборят. Да съборят блока. Защото на други места са ги събаряли тези блокове, от други махали. Обаче, пасторът, този брат, ми ще го казва, няма да допуснем да съборят този блок, защото в него живеят 177 семейства. И тези семейства, като останат без жилище, ще отидат да просят, ще отидат да крадат, ще отидат да проституират, ние трябва да се молим да задържим този блок.
И те са се молили. И когато са се молили, те са решили да отидат да изчистят избите, защото избите са били пълни с вода. Канализацията е била повредена и децата, в които са били вътре 16-17-годишни деца, вече младежи, те казват: „Ние никога не сме виждали избите сухи“. Винаги пълни с вода. „Май има ли изба? Ти въобще не знаеш, че има изба“. Обаче, този Максим, той казва: „Потопих се вътре, до тука бях във вода, в мръсотията. И влязох вътре, и изчистих тръбите, и избите се изчистиха и сега са сухи“.
Сухи са, сухи. Когато общината вижда, че те започват да правят тези неща и да помагат, казват: „Ние ще санираме блока“. И блока го санираха. Сега половината е саниран вече. Слава на Бога! Така че, когато Евангелието работи… А, има църква, която е построена точно до пастора, в средата на махалата. Църква. Църквата е четири пъти по-голяма от нашата църква. Четири пъти по-голяма от нашата църква, с балкон, огромно нещо, казвам, в махалата. Сериозно. И Господ ги е благословил.
Защото те са работили за Господа. Защото Шюри и Чулеве Марус са работили за Господа. Защото те работят за Господа. И аз ви казвам, че това, което ние трябва да правим, е ние да работим за Господа. Казвам ви, тази работа за Господа се състои в това ние да ловим човека за Господа. Това означава да благовестваме. Започваш си с един човек, който не вярва. И от невярващо състояние започваш постепенно да му говориш, постепенно да му говориш, постепенно да ставаш приятел с него, постепенно да говориш за Исус, за да може Той да повярва в Исус.
И след като ловиш рибата, работата за Господа не приключва. Работата за Господа продължава през цялото време, защото ти една риба, ако я ловиш само, какво ще стане с нея, ако не я изчистиш? Тя ще се развали, ще започне да мирише. Тоест след като ловиш рибата, трябва пък след това да работиш да я чистиш тая риба. И понякога чистенето е по-трудно, отколкото ловенето. От ловенето хвърляш там и тя се хваща и готова. Трябва да я хванеш рибата. Моята жена знае много за чистенето на риба, тя въобще не ми дава да пипам тези неща.
Това беше семейна закачка. Но въпросът е, че трябва да чистиш люспите, да отваряш вътре, да махаш там неща от вътрешни черни работи, трябва да бъркаш много дълбоко. Тук това се казва в думите на Исус в тази четвърта глава. Той казва така: „Който жъне…“ Той казва: „Ето, казвам ви, че очите си вдигнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва“. Ние казваме: „Няма съживление!“ Няма съживление, защото ние не сме съживени. Ако ние сме съживени, ще има съживление.
Йоан 4:35
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.
По времето на алкохолизма имаше ли съживление? Нямаше съживление, както много хора казват. Но тези хора – Чечо, Илечо, Леле Маруса, те живееха в съживление. Аз съм ги питал: „На какво се държат вашите духовни успехи?“ Те казват: „Имахме нощни молитви, петък вечер. Всеки петък – нощна молитва. Ние се събирахме и се молихме. И молитвата беше основата на нашия духовен успех.“ Така че, това, което ние трябва да правим – ние трябва да имаме молитвен живот.
Трябва да се събираме, трябва да се молим. И не само да се събираме да се молим, но трябва всеки ден да имаме личното си време с Господа, на молитва. И когато ние имаме това лично време с Господа на молитва, ние да… Когато срещнем някой човек, в нашите разговори с него, ние да бъдем като и ние доктори на душата. Доктори на душата. Разбирате ли? Тоест, когато разговаряш с някой, по неговите думи ти можеш да разбереш какво има в него. Да кажем… Аз отначало още… Аз ги разбрах, че са вярващи, ама не исках така много да им говоря. Максим и другия. Защото те дойдоха… Работят! Нито псуват, нито говорят мръсни приказки, нито… Нито питат: „Ще почерпиш ли една ракия?“ Защото те не пият. Те просто си работят както Словото казва – прилежно, спокойно. Дойдоха и други работници там да ни правят нещо, комарници. Докато работиха, той започна да говори мръсни вицове, защото това му е в сърцето. Ти като слушаш човека, ти можеш да разбереш какво е в сърцето.
Ако сърцето му са мръсни витсове, ти можеш да говориш постепенно. Постепенно. И ние трябва да се молим, и трябва да знаем как да работим със всеки един човек. Аз просто през това време също се преглеждам там моите записки от преди 30 години, защото искам да видя какво сме проповядвали и други неща. И първата ми записка е това, писах я нея — „Записки по лична работа“. „Записки по лична работа“ на един пастор. „Записки по лична работа“. Как да работиш?
Вътре има поне 12 категории. Аз съм говорил в църквата. Как да работиш с хора, които нямат увереност за спасение? Примерно, ти трябва да говориш с човека, да видиш: „Ти вярваш ли, че си спасен?“ Човекът може да не вярва. Ти трябва да разбереш, ако не вярва, да го придвижиш към тази вяра. Ако човекът има други проблеми. Примерно, казва: „Аз съм много грешен. Голям съм, аз съм грешник, но никога Исус няма да ме приеме“. Трябва да знаеш как да работиш с такъв човек, който казва това нещо.
Тоест, какъвто и да е човекът, ние трябва да работим с хората. И това не е само пастор, но всеки един. Ако ние работим по този начин с хората, да работим за Господа, ние ще можем да имаме плодове. Ние ще можем да ги привличаме при Господа. И ще имаме плодове.
Значи тези братя, които ви казвам в „Махалата“, защото има един стих в Библията, който казва, че Исус премахна средната стена, която ги разделяше. Защото юдеите, езичниците, там в храма имаше една стена, дали знаете, където пишеше, че никой езичник нямаше право да влиза през тая стена.
Ефесяни 2:14
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше,
Но Исус раздели тази средна стена. Така че Исус премахна тази стена, която беше около Махалата. Защото сега, дали ние сме българи, дали сме роми, няма значение. Ние сме едно в Исус Христос. Така ли? Ние сме едно в Исус Христос. И Господ ги благослови. И те не само че построиха църквата, не само че санираха блока, сега са купили една детска градина. Цяла детска градина. И ще правят библейско училище. Ще правят такова средище да си работят. Слава на Господа!
Защо? Защото те работят за Господа. Защото някой работи за Господа. Защото ние желаем да живеем за Господа. И затова следващия път ще продължим да говорим за това, но запомнете тези думи: че ние трябва да работим за Господа. И тази работа за Господа се изразява в разговори.
Първо, за да работиш за Господа, трябва да работиш първо върху себе си. Нали? Работа за Господа е да работиш върху себе си. Да работя аз върху моя молитвен живот. Да работя върху моето познаване на Божието Слово. Да работя върху моята връзка с Господа. Да работя върху моя характер. Да работя върху това как да подхождам към хората. Защото ние не трябва да бъдем досадни. Това е най-грозното. Когато някой не толкова е вече духовен, ще става досаден. Отива и непрекъснато казва: „Ти си грешен“, „Ти си такъв“. Никой не ще даде така да му говориш.
Исус виждаше тази жена, която беше грешница, отива, мъжът ѝ говорил не знам си какво. Исус се е договорил най-естествено с нея. Казва: „Иди да видиш мъжа си“, тя казва така, той така. Ти се договаряш съвсем спокойно. И то е спечелване. Т.е. ние трябва да можем да говорим с хората внимателно, грижливо, учтиво, спокойно, с любов. И във всичко това да влияем чрез Божия Дух, чрез Божието Слово и да ги привличаме към Бога.
Йоан 4:1-42
1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,
2 не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,
3 напусна Юдея и пак отиде към Галилея.
4 И трябваше да мине през Самария.
5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.
6 Там беше Якововият кладенец. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.
7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.
10 Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!
11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?
13 Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.
16 Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.
17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;
18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.
19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.
21 Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
26 Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.
27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?
30 Те излязоха от града и отиваха при Него.
31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.
32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.
36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.
40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.
41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.
И затова ние трябва да създаваме духовен глад вътре в нас. Този духовен глад да преминава в тях и те да стават гладни. Т.е. това беше, което мен лично, като дете, така ми запалваше, че аз виждах, че другият примерно има радост. Желае да има радост. Той е кръстен във вода. Желае да бъде кръстен във вода. Той е кръстен в Святия Дух. Желае да бъде кръстен в Святия Дух. Имаме ревност за духовните неща.
МОЛИТВА
И като се молим, Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, благодарим Ти, Исусе, за Йоан четвърта глава. И аз Ти благодаря, Боже, за това, че тези думи и това Слово не са просто думи, но то е живот, който преминава през поколенията. И ние виждаме, Господи, как поколенията се сменят и как тази християнска вяра произвежда плод и тя преобразява хората. С това, Господи, ни помогни и ние да бъдем преобразени. Дай ни да имаме тази любов, дай ни да имаме тази благодат, дай ни да имаме, Господи, това отношение, дай ни да имаме тази грижа, да показваме любов на всички около нас, да живеем в любов, да живеем в работа за Тебе, да живеем в молитва, да живеем, Господи, в живота на Исус Христос. Благодарим Ти и Те издигаме, Татко, покланяме Ти се, отдаваме цялата слава в името на Исус. Амин.