Йона 1:1-16
1 Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.
3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.
4 Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.
5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.
6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.
7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.
8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?
9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.
10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)
11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)
12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.
13 Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.
15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.
16 А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.
В тази глава ние виждаме как Бог призовава Йона да отиде в Ниневия и да вика против него, защото „нечестието му възлезе пред мене“, каза Господ. Бог каза на Йона: „Стани, иди в големия град Ниневия“. И аз мога да си представя ужаса на Йона. Къде да отида? В Ниневия? Аз си мислех, че трябва да съм пророк на Израел.
И Йона се чувстваше комфортно в това да бъде пророк на Израел. Но Господ му каза: „Отиди в Ниневия“. Какъв беше този град Ниневия? Ниневия не беше просто един голям град. Той беше столицата на една голяма империя. И тази империя се наричаше Асирийска империя. Тази империя беше известна с нейната жестокост и безпощадност. През последните 5-6 столетия Асирийската империя беше най-мощната политическа сила в региона. И Асирия беше кръвен враг на Израел.
Т.е. това беше вражеска държава. И фактически само след 30 години от времето на това пророчество Асирия ще помете Израел. Да разруши държавата му, да разруши градовете му и да вземе гражданите му в плен. Но Бог искаше Йона да отиде и да говори, да прогласи Словото Му срещу Ниневия, за да може Ниневия да се покае и да се обърне към Бога. Вижте, Той му казва: „Стани, иди в големия град Ниневия“. Ние също имаме едно велико поръчение от Исус Христос.
И Той ни казва: „Отидете и проповядайте благовестието на всичките народи“. Ние се чувстваме добре да проповядваме благовестието в България. Но Бог казва: „Не, Аз искам вие да проповядвате благовестието не само на тези ваши народници, които вие познавате, но също да проповядвате благовестието на тези, които не познавате. Тези, които не са от вашата собствена култура“. Така че ние трябва да си помислим дали Бог няма призвания за нас, ние да отидем и да проповядваме на други държави, на други култури, които не са от нашата собствена култура, дори и тези, които са враждебни спрямо България.
Така че Йона отиде и той трябваше да проповядва срещу Ниневия, и Той не му казва просто да проповядва, направо му казва да вика против него. И Той казва да вика против него, защото „нечестието му възлезе пред Мене“. Не знам какво се случи със Содом и Гомор, когато нечестието им възлезе пред Господа. Те бяха унищожени. Това, че нечестието на Ниневия възлезе пред Господа, означава, че Господ беше се заканил да ликвидира Ниневия. Но Той искаше да им даде един последен шанс, защото Бог е милостив.
И Той каза: „Йона, ти си Мой пророк, Аз ти заповядвам, отиди пред Ниневия и викай против тях“. Разбира се, за Йона това беше страшно, защото той трябваше да вика против Ниневия. Едно нещо е да носиш добра вест на врага си, а напълно различно предизвикателство е да му носиш лоша вест. И да викаш против него, понякога един такъв вестител би могъл да бъде убит. Да отида да викам против Ниневия, това беше опасно за Йона, защото можеше много бързо той да си изгуби живота.
Така че Господ призова Йона той да отиде и да вика против Ниневия. Йона обаче не искаше да отиде, може би поради патриотични причини, защото той си мислеше: „Ако аз отида и викам против тях, Господ ще ги помилва и те след това ще атакуват Израел и ще ме убият. За какво да отивам аз да говоря против тях? Нека нечестието им е стигнало до Господа, Господ да ги порази и когато ги порази, никой няма да ни нападне“. Може би така разсъждаваше Йона. Ние не знаем.
Но той не успя да убеди себе си, че е необходимо да се покори на Божието Слово. Вижте, понякога може би Бог желае ние да изпълним Словото Му, дори когато е опасно за нас. Дори когато не ни харесва. Дори когато изпитваме неприязън към тези, на които трябва да го говорим. Но Благовестието Христово е Божия сила за спасение на всеки, който вярва. Йона отказва да се промени и той се опита да промени Божиите планове, като побегне колкото се може по-далеч от Бога.
Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него, за да отиде в Тарсис от Господното присъствие. Ние не знаем къде точно се намираше Тарсис, но няколко учени смятат, че Тарсис е в съвременна Испания, на другия край на Средиземно море. Той бил, може би, финикийска крепост или отдалечена колония. Но той беше най-далеч от Йопия. Решението на Йона беше добре пресметнато.
Той сметна, че може да спечели повече чрез непокорството, отколкото с покорството. И всеки път, когато грешим, ние си правим същата сметка. Пресмятаме, че Бог не може да ни задоволи и че може да спечелим повече, като откажем да се покорим на Бога. Това, разбира се, е пълна лудост, защото Онзи, Който ни е създал и възлюбил с вечна любов, знае точно какво ще ни донесе най-голяма радост и най-дълбоко удовлетворение.
Колко глупаво е от наша страна да изопачаваме милостта и благодатта Му по такъв начин, че да гледаме на Него като крадец на радост, вместо като източник на радост. Грехът вярва на лъжлива страна и пренебрегва Божиите намерения и планове за нас. Господното присъствие е споменато два пъти в третия стих. Казва се, че Йона реши да бяга от Господното присъствие. Да бягаш от Бог е не само лудост, но и глупост. Дали наистина Йона се мисли, че може да избяга от Бога?
Псалм 139:7-10
7 Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
10 и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.
Слава на Бога! Виждате, този Псалм е голяма утеха за тези, които ходят в светлина, но той е плашещ за онези, които избират тъмнината.
Няма място, където да избягаш и да се скриеш от Бога. Йона беше на път да научи истината на този Псалм по един труден начин. Вижте, тази първа глава е за това, че Йона бягаше от Господното присъствие, но той не може да избяга. Така че ти можеш да бягаш, но не можеш да избягаш. Бягай си колкото искаш, но не можеш да избягаш. Той тръгна в противоположната посока, не заради голямото разстояние, но той тръгна да избяга от Господното присъствие и Господ започна да преследва Йона.
Представете си да бягаш от Бога. Нямаш никакви шансове. Бог изпрати вятър и буря срещу кораба. В четвърти стих Господ повдигна силен вятър по морето и стана голяма буря в морето. Така че корабът изглеждаше, че ще се разбие. Вижте, в тази глава ние виждаме как Бог постепенно увеличава натиска върху Йона. Първо бурята. И още тогава, като виждаше бурята, Йона трябваше да се покая, да извика към Бога и да каже: „Господи, прости ми, стига ли да представяш, че се връщам обратно с Йона?“
Йона обаче не. И текстът дава ясно да се разбере, че това не беше случаен вятър, а вятър, причинен от самия Господ. Защото се казва: „Господ повдигна този вятър“. Така, още в началото на книгата ние се запознаваме с редица теми, които си проправят път през цялата книга. Какви са тези теми?
ПЪРВО, БОГ Е ПРЕСЛЕДВАЩ БОГ, КОЙТО ПРИВЛИЧА БУНТОВНИЦИТЕ ПРИ СЕБЕ СИ, НЕЗАВИСИМО ТЕ ДАЛИ ГО ИСКАТ ИЛИ НЕ.
Ако ти си повярвал в Исус Христос, ако ти си Го приел за твой личен Спасител и ти си станал Божи, и ти си мислиш, че можеш да избягаш от Бога, дълбоко се лъжеш. Можеш да бягаш, но не можеш да избягаш. Защото Господ ще те срещне. Той ще тръгне да те преследва. Както тръгна да преследва и Йона, Той ще тръгне да преследва и тебе. И ще започнат различни неща, с които Той ще започне да ти натиска. Може би една трудност, може би второ нещо, може би трето нещо. И накрая ще стигнеш така, че ще се притиснат отвсякъде и не можеш нищо да направиш, ще кажеш: „Господи, прости ми!“ И ще се върнеш към Бога. Бог е преследващ Бог, който привлича бунтовниците при Себе си.
ВТОРО, БОЖИИТЕ ЦЕЛИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОСУЕТЕНИ.
Бог беше решил, че Той ще изпрати Йона и Йона ще отиде и ще вика против Ниневия. Направи ли го Йона това? Направи го! Може да се дърпаш, ама накрая го направи. Така че може да се дърпаш и да не се дърпаш, но ще направиш това, което Бог желае. Божиите цели не могат да бъдат осуетени. Той може да използва магаре, Той може да използва кон, може да използва всичко, но Той ще осъществи целите Си. Той изпълнява цялата Си воля с или без съдействието на Неговите хора.
ТРЕТО, БОГ КОНТРОЛИРА СЪБИТИЯТА В ЖИВОТА НИ.
Тази буря възникна и тя не беше случайна. Господ повдигна тази буря. Това означава, че събитията в нашия живот не са случайни, но Господ знае какво се случва в живота ни. Той притежава провидение, Той вижда какво ще се случи в бъдещето и Той има план и суверенитет. Това означава, че Той е над всичко, има власт да променя обстоятелствата. Той планира и има неограничена власт да контролира обстоятелствата и да осъществява плановете Си.
Цялата книга Йона е пропита с тези славни теми. Те са илюстрирани не само в живота на Йона, но също и в живота на моряците и езичниците. Казва се в 5 стих, моряците са основните герои в тази първа глава, освен Бог и Йона. Тогава моряците се уплашиха, когато дойде тази буря. Те се уплашиха. Йона не се уплаши, но те се уплашиха, защото Бог преследваше не само Йона, но Той преследваше и тези моряци. Той искаше те да се обърнат към Него и да бъдат спасени.
Моряците уплашени извикаха всеки към своя бог. В техния страх те извикаха към другите богове. Но това не им помогна. Те хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба. Те направиха всичко, което можеха със собствените сили, за да може корабът да олекне от тези стоки. А Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба и спеше дълбоко. Може би Йона е картина на тази спяща църква, която ние сме. Църквата има голям потенциал. Тя може да изпълни великото поръчение, но за съжаление тя спи и някой трябва да я събуди.
Нека ние да бъдем тези, които събуждаме църквата. Йона спеше дълбоко. Тогава корабоначалникът се приближи при него и рече: „Какво става с тебе, спящи?“ От това аз виждам невярващите, които викат към вярващите, защото те може да не са съзнавали, но те имат нужда от Благовестието и ние сме тези, които трябва да го занесем, но ние спим. Но всъщност те викат към нас и казват: „Хайде, събуди се и ми донеси тази блага вест!“ Но корабоначалникът се приближи към него и рече: „Какво става с тебе, спящи? Стани и призови Бога си! Негли Бог си спомни за нас и да не загинем?“
Забележете поразителния контраст между Йона и моряците. Те тичат насам-натам по палубата, паникьосани от вятъра, спускат въжетата, хвърлят стоките, нещо правят, тичат, молят се, викат, а няколко метра под тях Йона спи дълбоко. Защо спи? Истината е, че грехът не изтощава. Той източва живота от нас. Той беше изморен от това да бяга от Бога, от тази борба. Грехът може да те владее и стимулира за момент, но след това се оказва, че е една изморителна и изтощителна работа.
Иронията е в това, че моряците езичници изглеждат повече като вярващи, отколкото Йона. В отчаянието си те настояват Йона да започне да се моли. Нещо, което той би следвало да го прави през цялото време. Те бяха религиозни, но тяхната религия беше пълна с невежество. Те не познаваха истинския и живия Бог. Също хората в този свят, те много често казват, знаят, че има някаква сила. Когато дойдат трудности в живота им, те отиват при баячки, при гледачки, отиват да търсят помощ при знахари, при екстрасенси, опитват се да търсят някаква помощ, но те не познават истинския Бог.
Моряците бяха религиозни, но тяхната религия беше пълна с невежество. Те се чудеха, дали Бог ще ни забележи, дали Бог ще си спомни за нас. Моряците осъзнаваха, че те се нуждаят от помощ, която е отвън техните способности, че това, с което се сблъскват, е нещо по-голямо и по-велико от тях. Те бяха срещали и други бури, обаче тази буря беше необичайна. И бурята, и непокорството на Йона всъщност бяха, може би, част от един процес, от който Бог им показваше милост да ги привлече при Себе си, защото в крайна сметка ние виждаме, че те се обръщат към Бога, те Го познават и те Му се покланят, Му принасят жертва и правят оброци пред Него.
В крайната глава виждаме, че те вярват в Бога, те Го познават, те Му се покланят. И виждаме, че хората около нас задават същите тези въпроси за Бога. Особено във време на криза хората се чудят: „Бог не се ли спомня за нас? Бог грижи ли Го е? Къде е Бог?“ Познавате ли някой, който точно сега преминава през криза? Може би сега, повече от всякога, той се сблъсква лице в лице със своята безпомощност и нужда. Може би Господ го преследва и го привлича при Себе Си.
Вслушайте се във въпросите му и бъдете готови да му кажете за Бог, Който не го е забравил, Който е благодатен и милостив към онези, които Го призовават. Попитайте го: „Искаш ли да се моля с тебе за твоята нужда?“ И когато се молим, тогава ние даваме възможност на Господа да се намеси и този човек да познае Бога и да се спаси.
Йона 1:7
7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.
Вижте, капитанът му каза: „Какво правиш тук, спящи?“ Но Йона може би става такъв, обаче не си призна какъв е в първия момент. Когато хвърлиха жребий, тогава той падна на Йона. Моряците искаха да знаят защо ги е връхлетяла тази ужасна буря. Те знаеха, че техният свят е морален и че вселената се гради на причина и следствие и че техните избори имат последствия. Те осъзнават, че за да се случат определени неща, има причини за всичко това. Не всичко става заради късмет или шанс.
Въпреки че бяха езичници, тези моряци имаха някакво чувство за един върховен и всемогъщ Бог, Който управлява делата на човеците. И тогава, чрез този жребий, Господ поставя Йона под светлината на прожекторите и го разкрива като виновник. Бог разкрива Йона и неговия грях. Може да си представите неудобството и притеснението, което изпитва Йона в този момент. Може би това беше най-неудобният, унизителен момент в живота на Йона, когато го хванаха, че е виновен за бурята.
Но това беше също така момент на възможност и свобода за него. Когато нашият грях се разкрие, ние не трябва да се закоравяваме. Когато нашият грях се разкрие, ние трябва да използваме повода, за да се покаем. И не трябва да чакаме да се разкрие грехът ни, но дори преди това ние да се покаем. И до този момент ние не се покайваме в момент, когато грехът ни бъде разкрит. Ние не трябва да продължаваме да се закоравяваме и да го отричаме, но трябва да бъдем честни и да признаем греха си.
Защото моментът, в който ние сме хванати, това е момент за свобода. Как ще отговори Йона? Ще си признае ли неподчинението и греха? Защото това е началната точка на истинска промяна в живота ни. Трябва да се признаем какви сме ние наистина. Въпреки че ни изглеждаше да е така, Господ всъщност даде на Йона един голям подарък – публичното изявяване на греха, за да може оттам да се покае и да тръгне в правилната посока. Когато Божието Слово идва към нас и изявява грозотата в живота ни, как реагираме ние?
Дали оправдаваме и покриваме нашия грях, или сме честни със себе си, с другите и с Бог? Защото първата стъпка към покаянието е честността – признанието, че сме били непослушни и че сме извършили грях.
Йона 1:8-10
8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?
9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.
10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)
Моряците бяха едновременно смаяни, шокирани и уплашени. Не само че Йона спеше в един съдбовен и кризисен момент, той имаше нахалството и безочието да се противи на Бога, да бяга от Него. Когато разбраха, че той е отговорен за бурята, те започнаха да обсипват Йона с въпроси. „Откъде си? Защо? Какво е станало?“ Те търсеха отговорност, разбиране и изходен път.
И Йона започна да им обяснява за себе си, за неговия Бог. И за това как те са се озовали в тази отчайваща ситуация. Забележително е, че Йона веднага започна да им разказва за Бога на небето и на земята. Той е Богът на сътворението. Въпреки че моряците не питаха конкретно за Бога, Йона осъзна, че той не би могъл да им обясни напълно ситуацията, без да им каже за Бога. Защото Бог беше в центъра на живота. Можем ли да кажем същото и за себе си?
Когато описваме историята на живота ни или основната линия на разказа ни, дали тя автоматично включва Бог? Включваме ли Бог в разказа на живота си? Можем ли да разкажем живота си без Бога? Би ли било възможно да обясним напълно нашата история на другите, без да включваме Бог в разказа си? Йона би могъл да бъде критикуван за много неща, но той признава централността на Бог в живота. Бог е в центъра на неговия живот. И другата история просто не би имала смисъл без Бога.
И за щастие не само Йона, но и ние нямаме нужда от една съвършена история, за да говорим на другите за характера на Бога и за пътищата Му. Дори ние да бягаме от Бога, пак ако ни питат, ние можем да кажем за Бога. Дори ние да сме отдалечени от църквата, ако хората ни питат, ние можем да им кажем за Бога и те да се спасят. Защото Бог може да ни употребява дори когато ние сме непокорни. Това е нещото, което на мен най-много ме впечатлява в тази глава – че Йона бягаше от Господното присъствие и той спеше в кораба, но когато се събуди, само като си отвори устата, тия моряци се покаяха и те се спасиха.
Дори да бягаш от Бога, Господ пак ще те използва. Дори да си мислиш, че си охладнял, дори да си мислиш, че си напуснал църквата, пак ако ти си отвориш устата и ако ти си приел Бога, хората ще се спасят и ще се покаят. Той може да те употреби независимо в какво състояние си. Слава на Бога! Повечето невярващи не очакват съвършенство от нас, те не очакват ние да сме съвършени, те просто искат да знаят дали Бог произвежда истинска промяна в живота.
И ако ние им кажем, че Бог ни е срещнал, Той ни е отговорил на молитвите, Той ни е спасил, Той ни е променил, Той ни е благословил – когато започнем да говорим за Бог, Който е създал небето и земята и Който ни е срещнал, те ще се обърнат към Него. Вижте, тогава те му рекоха на Йона, те започнаха да го питат какво да правят, защото той познаваше Бога, а те не познаваха Бога. И те го питаха: „Що да ти сторим, за да утихне за нас морето?“ Защото морето ставаше все по-бурно.
Йона 1:12
12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.
Много наблюдатели са забелязали, че една отличителна черта на съвременната култура е нарастващата неспособност за поемане на лична отговорност. Днес не желаят да поемат отговорност. Често ние се опитваме да лекуваме повърхността на проблемите, като в същото време избягваме техния корен. И коренът на проблемите са погрешните избори, които сме направили.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, помогни ни да бъдем честни пред Тебе и пред хората. Помогни ни да не бягаме от Твоето присъствие, а да признаваме Твоята централност в нашия живот. Използвай ни, дори в нашите слабости, за да свидетелстваме за Твоята спасителна сила. Амин.
И личната отговорност, която върви с тези избори. Думите „Аз не съм виновен за това“ са се превърнали в един популярен припев. Всеки казва: „Не съм аз виновен! Не съм аз виновен!“ Вината условно се прехвърля върху другите. Хората казват: „Родителите ми са виновни! Ти си виновен, че така си ме възпитал! Учителите са виновни! Училището е виновно! Работодателите са виновни! Правителството е виновно! Държавата е виновна!“ Произходът ми е виновен. Средата, в която съм живял, е виновна.
Ние рядко сме готови да поемем отговорността си. За разлика от нас, на Йона трябва да му се признае, че той пое отговорността за бъркотията, в която е попаднал. Кашата, в която се е забъркал. И той казва на тези моряци: „Аз съм виновен! Заради мене ви е постигнало това нещо. Ако искате то да спре, хвърлете ме в морето! Откажете се от мене!“ И тук, обаче, те са поставени пред особен избор. Защото сега какво да правят? Този човек е Божият човек. Господ е против нас.
Ако ние го държим при нас, Господ ще ни помете. Обаче ако ние направим нещо на Божия слуга, на пророка, тогава пък какво ще стане с нас, ако ние убием Неговия пророк? Тогава, може би, още повече ще ни смаже, защото това е Неговият пророк. Така че с усилването на бурята Бог увеличи натиска върху Йона и върху моряците още веднъж. Той щеше да ги притиска, докато те извикат към Него. Йона все още не беше готов да извика към Бога.
Но той направи следващото най-добро нещо. Той пое отговорността за греха си. Той каза: „Аз съм виновен“. И първата стъпка към прошката и свободата за Йона беше честността. Първата стъпка към прошката и свободата за нас е честността – да бъдем честни и да си признаем греха. Втората стъпка беше отговорността за греха му. Той пое отговорността за това. Той все още не беше се напълно покаял, но той предприе следващата стъпка по пътя на покаянието. Той не беше готов да понесе наказание за греха си.
Ние виждаме, че той извика във втора глава, когато беше в корема на рибата, защото Господ не го остави. Той го преследваше, докато той не извика. Йона, може би, си мислеше: „Като ме хвърлят в морето, ще умра и край. Приключваме“. И беше готов да умре. Но, може би, той гледаше на това като жертва за народа си, защото той, когато се пожертва, няма да има кой да изкушава Ниневия, Бог ще порази Ниневия, народът му ще се спаси. И той беше готов да се хвърли в морето, приключват нещата.
Но Господ не го остави. Изпрати риба да го лапне. И сега, още по-зле, от дълбините на кораба в корема на рибата. Корабът беше сух, обаче в корема на рибата беше влажно. Тъмно, мирише на риба. И той беше във водорасли, целият. И накрая щеше нещата да ги извика към Бога. Но все още той не беше готов да извика към Бога, но поне пое отговорността за греха си. Но пак човеците гребяха с всичка сила да се върнат към сушата. Те го хвърлиха веднага. Но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
Йона 1:1-16
1 Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.
3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.
4 Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.
5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.
6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.
7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.
8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?
9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.
10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)
11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)
12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.
13 Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.
15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.
16 А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.
Затова извикаха към Господа. Ето, вижте, те накрая извикаха към Господа. Бог желае ти да извикаш към Него. Амин. Извикаха към Господа, казвайки: „Молим Ти се, Господи, молим Ти се!“ Когато натискът се увеличи, започваш да викаш към Бога. „Да не загинем поради живота на този човек. И не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.“ Ироничното заключение е, че моряците са тези, които първи извикаха към Господа. Йона би следвало отдавна вече да е започнал да вика към Бога, но ние чуваме неговия вик в следващата глава и в новата криза в корема на рибата.
Може би Йона си мислеше, че със хвърлянето му в морето нещата ще приключат, но не. Бог имаше план с него. И Той продължаваше да повишава натиска. Моряците бяха безпомощни и отчаяни. Те го знаеха. Те изчерпаха всички ресурси, които имаха като хора. И сега бяха в пълно отчаяние, т.е. изхвърляха стоките от кораба, те гребяха с всички сили към брега, но всички техни моряшки умения и опит сред морето не можеха да се мерят със силата на бурята, която беше против тях.
Те все по-добре осъзнаваха, че Богът, който причиняваше тази буря, не беше някой местен бог или някой от техните идоли, а това беше Богът, който може да направи всичко, което си поиска. Той не беше Бог, с когото можеха да си играят, а Онзи, Който държеше собствените им животи в ръката Си, Творецът на небето и на земята. И в същото време, моряците имаха живота на Йона в техните ръце. Йона им беше казал да го хвърлят в морето, но техните инстинкти не им позволяваха, защото те се замислиха как Бог би отговорил на убийството на един от Неговите пророци.
Но най-накрая те се предадоха и го хвърлиха. И се казва: „И те взеха Йона, те го хвърлиха в морето“. И яростта на морето престана. В същия момент – тишина. И тогава човеците се уплашиха твърде много от Господа, при себе си уплахата беше твърде много. Твърде много. И принесоха жертви на Господа и направиха оброци. Преди моряците бяха уплашени, но сега бяха ужасени. За тях моменталното успокояване на морето беше по-ужасяващо от самата буря. Те знаеха, че буря като тази не може да спре така внезапно.
А тази буря спря изведнъж. „И те го хвърлиха в морето“. И яростта на морето престана. И сред тази тишина и мир, които настанаха, те трябва да са се запитали: „Какъв е този Бог, който обуздава така тайфуните? Какъв е този Бог, който има власт по-голяма от тази на ветровете и на вълните?“ Когато бурята престана, сега вече те нямаха никакви съмнения, че този Бог беше Господ, небесният Бог, който е направил морето и сушата. Моряците срещнаха една нова реалност – един Бог с неограничена сила.
И тази мисъл ги ужасяваше. Сега те можеха да разберат думите от Евреи 10:31: „Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог“. Те бяха в ръцете на живия Бог. И във страха си те познаха Бога. Във страха си те извикаха към Бога. Във страха си те принесоха жертва на Господа. Във страха си те се поклониха и направиха оброци към Него. И тук текстът ни кара да вярваме, че поне няколко от тези моряци фактически станаха последователи на Израилевия Бог.
Евреи 10:31
31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
Този ден се оказа доста дълъг за тези моряци. Когато напускаха пристанището, те най-вероятно не са отделили много мисли за техните богове. Вместо това са се фокусирали върху отплаването и скучните дни по време на пътуването към тяхната крайна дестинация. Може би бяха тези моряци… Фактически ние знаем малко за тях. Ние не знаем имената им, не знаем откъде са, не знаем нищо за семействата им. Най-вероятно Йона дори не ги забеляза, когато се качваше на кораба.
Може би беше обхванат от мисълта за себе си и за бягството си. Въпреки това Бог ги познаваше. Фактически Той ги познаваше дори преди те да бъдат родени. Бог познаваше тези моряци. Той не само ги познаваше, но Той ги обичаше достатъчно, за да ги преследва през цялото Средиземно море, за да ги привлече при Себе Си. Невероятно е, но Бог използва Йона и неговото непокорство като част от този процес на спасението на тези моряци. Слава на Бога! Божиите цели няма да бъдат изменени дори и от греха.
И в Твой живот има хора, които Бог преследва. В момента те може да изглеждат напълно незаинтересовани от духовните неща. Въпреки това Той може точно в този момент или в следващия момент да увеличи натиска си върху тях, за да привлече вниманието им и да ги накара да извикат към Него. И тогава може би Бог ще употреби теб в техния живот, за да им кажеш, че Бог не ги е забравил, но че Бог е милостив и благодарен към онези, които Го познават. Нека Бог да ни употреби като част от този славен процес на привличане на хората към Него.
Слава на Бога! И добрата вест е, че Бог е толкова милостив, че Той може да ни използва дори в нашето непокорство. Йона бягаше от Господното присъствие, но дори в неговото бягство Бог го използва като инструмент за привличане на хората към Себе си. И те също не бяха евреи, но бяха езичници. Когато Първата църква отказа да се покори на Божието поръчение да отидат и да проповядват на другите народи, Господ допусна да стане гонение. И когато стана гонение, те започнаха да отиват при другите народи, започнаха да им казват за Исус и хората започнаха да се спасяват от езичниците.
Йона 1:1-16
1 Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.
3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.
4 Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.
5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.
6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.
7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.
8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?
9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.
10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)
11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)
12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.
13 Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.
15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.
16 А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.
Така се оформи църквата в Антиохия. Така че независимо къде сме, независимо от нашето духовно състояние, ние продължаваме да бъдем Божии слуги и свидетели за Него. Амин.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Ти се молим, Боже, Ти да ни дадеш покорни сърца, да изпълняваме волята Ти, защото Ти си над всичко и Твоята воля ще бъде изпълнена по един или друг начин. И ние Ти благодарим за Твоята благодат и за милостта Ти, защото дори в нашето непокорство, Ти пак няма да спреш да ни употребяваш, но Ти ще ни използваш, за да доведеш други при Себе си. Благодарим Ти да бъдеш с нас и Ти да не ни оставяш, докато не извикаме към Теб. Както Ти не остави Йона, така и нас, Господи, не ни оставяй, ако ние сме се отдалечили от Теб, ако ние сме тръгнали в противоположна посока, не се отказвай от нас, но Ти, Господи, ни възвърни при Себе си. И Ти ни направи хора на молитвата, направи ни хора, които викат към Тебе, направи ни чувствителни, направи ни да Те следваме, отнеми от нас каменното ни сърце, дай меко сърце, за да Те обичаме, да Те следваме и да говорим и да Те служим, не в упорство и не по трудния начин, но с желание и с радост, в името на Исус. Амин.