Слава на Господа! Тази вечер бих желал да размишляваме малко върху книгата на пророк Йона. Той беше един мисионер, когото Бог изпрати да отиде в друга държава и там да проповядва Божието Слово. Защото Йона беше от Израил, а Бог го изпрати да проповядва Словото в Ниневия. Йона обаче опита да се скрие от Божието присъствие, но разбра, че не може да се скрие от Божието присъствие. И Бог му даде втори шанс. Тогава Йона се покори. И той отиде и проповядва проповедта, която Бог му беше дал.
И хората се обърнаха и се покаяха. Слава на Бога! Така че това е една история, която има такъв чудесен край. Въпреки че накрая Йона беше малко разочарован. Той проповядваше, че Ниневия ще бъде засипана, но тя не беше засипана поради Божията милост. И Йона се ядоса заради Божията милост. Така че тук имаме едно послание, което ни изобличава да бъдем благодатни хора. Ако Бог показва милост към нечестивите, не да се чудим защо, но да се радваме.
Защото Бог е чуден. Слава на Бога! Това са добри вести. И Бог не желае да приличаме на онзи сърдит брат, който, когато блудният син се завърна, се ядоса, разсърди се и не искаше да влезе. И въобще не искаше да го приеме като „свой брат”, но каза на баща си „този твой син”. Така че той не искаше да влезе вътре, затова че баща му е показал милост към брат му и е заклал заради него угоеното теле, а заради него не го е заклал. Нека ние да бъдем хора, които да бъдат благодатни към другите.
Йона 1:1-2
1 Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.
Амин. Ето как започва книгата: „Господното Слово дойде към Йона, Аматиевия син, и рече: Стани, иди в големия град Ниневия, проповядвай против него, защото нечестието му възлезе пред Мен”. Амин. Виждате, това е един много ясен призив. Бог призовава Йона. Той да отиде и да говори Божието Слово против Ниневия, против града. И Бог му казва: „Стани, иди”. Преди време имахме една такава песен, която пеехме: „Стани, стани и иди. Време е да побеждаваш с радост и мир”.
Слава на Бога! Йона беше призван да отиде в Ниневия и да провъзгласи Божието Слово там. И ние също сме призвани от Бога да излезем в този свят и да проповядваме благовестието на всяка твар. Така ли е? Послуша ли обаче Йона Божия призив? Не. Йона направи точно обратното. Някой път може би и ние сме така. Бог ни призовава да бъдем благовестители, а ние мълчим. Бог ни призовава да отидем някъде, а ние отиваме точно в обратната посока. Обаче искам да ви кажа, че това създава проблем.
Йона 1:3
3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.
Защото, виждаме тук, Йона става да побегне в Тарсис от Господното присъствие. И като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис. Плати за превоза си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие. Значи, най-вероятно Йона по това време беше в Ерусалим. И той слезе в Йопия. Това е едно пристанище на Средиземно море. И той хвана кораб, който пътуваше на запад. А той трябваше, вместо да отива на запад, да отива на североизток.
Там, където е Ниневия от Израил. Тоест, той е тръгнал точно в обратната посока. И си мисли, че като влезе в един кораб, ще се скрие вече от Господното присъствие. За мен това е малко странно, защото той беше пророк. Би следвало да знае може ли някой да се скрие от Божието присъствие. Не, обаче Йона искаше да избяга. И защо? Той искаше да избяга, защото знаеше отначало, че Бог няма да унищожи Ниневия. Че Бог по някакъв начин ще запази Ниневия. А Ниневия беше враг на Израил.
Ниневия беше столицата на Асирия. Асирийците бяха враг на Израил.
Йона 4:2
2 И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
И в 4 глава, 2 стих Йона казва: „О, Господи, не беше ли това, което казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, поради която побързах да бягам в Тарсис. Понеже знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото”. Йона много добре познаваше Бога. Че Бог е милостив, че Бог е милосърден, че Бог е жалостив, че Бог е дълготърпелив и многомилостив.
И тук се казват толкова синоними за Божията добрина. И това е толкова подчертано: жалостив, милосърден, дълготърпелив, многомилостив и Който се разкайва за злото. Слава на Бога! Обаче, един такъв Бог, когато каже, че ще съсипе един град, ако градът се покае, може да се разкае и да не го направи. Тогава пророкът ще излезе като лъжлив. Защото казва, че ще се съсипе, пък той не се съсипа. Те ще му кажат: „Ти не си истински пророк, защото това, което казваш, не става”.
Ще го изкарат лъжепророк. Или пък Йона искаше градът да бъде съсипан, но Бог беше милостив и Той не го съсипа. Така или иначе, Йона побягна от Божието присъствие. Обаче това реши ли проблема?
Йона 1:4
4 Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.
Четвърти стих казва: „Но Господ повдигна силен вятър по морето. И стана голяма буря в морето, тъй че корабът имаше опасност да се разбие”. Вижте, когато ние бягаме от Божието присъствие, това създава проблеми. Когато ние не правим това, което Бог ни заръчва да правим, това създава проблеми.
Бог ни наказва, защото се казва, че Господ повдигна този силен вятър. Имаше такава буря, че корабът щеше да се разпадне на парчета. И тогава всички други започнаха да се молят, а пък Йона спеше. Това беше голям парадокс.
Йона 1:5
5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.
Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог. Според тяхното знание, може би те не познаваха истинския Бог на Йона, но те се молеха към техните богове и хвърляха в морето стоките, които бяха в кораба, и хвърляха товара. Това означава, че техният курс ще бъде напразно, само и само да олекне корабът от техните стоки. А Йона беше слязъл и легнал във вътрешността на кораба и спеше дълбоко.
Горкият! Спеше дълбоко. Може би си мислеше, че като се скрие от Божието присъствие и има буря, а той е слязъл в този кораб, който се тресе, е намерил такова местенце и хърка здраво. Но тук мисля, че това е една картина на църквата. Защото ние, вместо да отидем да помогнем на погиващия свят… Погиващият свят не знае какво да прави. Той се суети, хората нямат посока. Те знаят, усещат, че нещо не е наред, но не могат да намерят истинския Бог.
И затова имат проблеми в живота си. И ние сме тези, които трябва да отидем и да им кажем истината. Обаче, вместо да им кажем истината, ние спим.
Йона 1:6
6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.
И затова капитанът на кораба се приближи при него и му рече: „Защо така ти, който спиш?” На този капитан му направи впечатление, че всички се молят, а пък той не се моли. Пророкът спи. И може би тази вечер това е Божието слово към нас: „Защо така ти, който спиш?” Ако си заспал, събуди се. Стани, призови Бога си.
Бог желае ние да се молим, ние да бъдем будни. Нека Бог се спомни за нас и да не загинем. Нашата отговорност е да се молим за невярващите. Нашата отговорност е да им кажем Божието слово. А вместо това ние бягаме от призива на Бога и заспиваме. Но това не трябва да бъде така. Защото тогава може да има проблеми. И да има проблеми не само за нас, но и проблеми дори за хората около нас. Защото дори тази буря дойде върху тия хора заради нас. Ние бяхме виновни. И ако Йона не се беше покаял, не се беше осъзнал, те щяха да изгубят живота си заради него.
Йона 1:7
7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.
Но те хвърлиха жребий. Казва следният стих: „После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас.” Сега, те бяха невярващи и хвърлиха жребий. Ние не трябва да бъдем водени от жребий, но трябва да бъдем водени от Святия Дух. Те обаче хвърлиха жребий и като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. Падна се точно на подходящия човек. Така че в Притчи се казва, че жребият се хвърля в скута, но решението му е от Господа. Обаче трябва да бъдем внимателни в това отношение, защото това е основата на хазарта.
БОГ И ХАЗАРТЪТ
Бог одобрява ли хазарта? Играта на късмета. Някой ще каже: „Когато избираха заместник на Юда Искариотски, нали пак те хвърлиха жребий?” Да, когато избираха заместник на Юда Искариотски, те хвърлиха жребий, но тогава жребият беше между еднакви възможности. Защото бяха подбрани двама души, които отговаряха на едни и същи условия — трябваше да бъдат с Исус от началото до края, да бъдат хора, които са посветени на Бога, които са ученици на Исус Христос. И всъщност нямаше никаква разлика между тях. В такъв случай може да се хвърли жребий, когато са равни възможностите. Но играта на късмета — това не са равни възможности. Трябва да разберете, Бог е против хазарта. Познавате ли хора, които са изхарчили парите си на бинго? Познавате ли? И по телевизията виждате реклами, а вие не бива да се съблазнявате. Защо хората не могат да разберат това? Защото трябва да бъдем внимателни в това нещо. Не трябва да бъдем водени от хазарта. Но тук виждаме за Йона, че когато хвърлиха жребия, Бог направи така, че той да падне на Йона.
Йона 1:8-10
8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?
9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.
10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)
И тогава те му рекоха: „Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас? Каква ти е работата? Откъде идеш? От коя си земя? И от кои люде си?” И той им рече: „Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който направи морето и сушата.” Тогава хората много се уплашиха. Може би се уплашиха, когато чуха, че Богът на Йона е Богът, Който е създал всичко — Който е създал не само сушата, но и морето. И те се уплашиха, и му казаха: „Защо си сторил това?” Защото хората знаеха, че бягаше от Господното присъствие, понеже им беше казал.
Вижте, тук има едни въпроси, които се повтарят, и това са въпросите, които идват към нас, когато ние сбъркаме, когато не изпълняваме нашите отговорности, когато заспиваме. Един е въпросът на корабоначалника, който казва: „Защо така спиш?” Нека Бог да ни пази да не чуваме такива въпроси, да не заспиваме, да бъдем будни и трезвени, винаги да се предаваме на молитва. Амин. И други въпроси: „Защо си сторил това?”, „Защо не си се покорил на Бога?”, „Защо си съгрешил?” Защото това беше грях. Това беше бягство от отговорност и това беше грях, защото беше непокорство. А кое е угодно на Бога? Да бъдем покорни, защото непокорството е като греха на чародейството.
Йона 1:11-12
11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)
12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.
И тогава хората от морето казват: „Що да ти сторим, за да утихне за нас морето?” Защото морето ставаше все по-бурно. И той им рече: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас.” Явно тук Йона се покая. Той разбра, че заради него ще погинат невинни хора. И затова той не само промени ума си, но беше готов да приеме последствията от греха си, дори да бъде наказан със смърт и да изгуби живота си. Защото той не можеше да се спаси, ако го хвърлят в морето — той щеше да се удави. И той им казва: „Вземете ме и ме хвърлете в морето.” Той не знаеше, че ще го погълне риба. Той беше готов да пожертва живота си за тези хора.
Той казва: „И морето ще утихне заради вас, защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.” Той осъзна, че е виновен. Той осъзна греха си. Той осъзна отговорността си и беше готов да пожертва живота си, осъзнавайки какво заслужава. Но пак хората гребяха силно. Те не искаха да го хвърлят в морето. Те се опитаха да запазят неговия живот. Смятайте колко трагична е цялата тази ситуация. Представете си тази буря, която се разразява, и тези моряци, които се опитват да спасят този кораб, който се лашка из тези вълни. И цялата тази суматоха и стрес.
Изведнъж Йона спи някъде, корабоначалникът отива и го събужда, те се събират, хвърлят жребий и се вижда, че Йона е виновният за всичко това. Той казва: „Вземете ме и ме хвърлете в морето”, а през цялото това време морето е толкова бурно, вали дъжд може би, и всичко това, което се случва, е толкова динамично. И те се опитват, изхвърлят товара и правят всичко, което могат, за да запазят живота си, да запазят кораба, защото корабът е напът да се разбие, и гребат силно, за да може да се върнат към сушата.
Йона 1:13-14
13 Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.
Тези хора гребяха, но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. И затова вече те нямаха изход, защото това беше Божията воля. Извикаха към Господа, казвайки: „Молим Те се, Господи, молим Те се, да не загинем поради живота на този човек и не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.” Това показва, че Бог искаше този човек да бъде хвърлен в морето.
Йона 1:15-16
15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.
16 А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.
И те взеха Йона и го хвърлиха в морето. И яростта на морето престана. Вижте, Бог владее всичко в този свят, както Исус, Който казва на бурята: „Спри, утихни!” И казва Словото: „И настана голяма тишина.” Тук виждаме, че Бог повдигна буря и Бог усмири бурята. Наскоро четох един стих в Еремия, където се казва, че Господ дава дъжд от небето. Казва се: нима идолите от само себе си дават дъжд? Бог е Този, Който прави да вали дъжд. Слава на Бога! Разбира се, ние не отричаме това, че има изпарения и тези научни факти, но Бог прави всичко. Слава на Бога! Той владее морето, Той владее сушата, Той владее животните, Той владее всичко в този свят.
И когато настана тишина, защото и яростта на морето престана, тогава хората се уплашиха твърде много от Господа и принесоха жертва Господу. Виждате, те вече започнаха да се покланят на Бога, принесоха жертва на кораба и направиха оброци.
Йона 1:17
17 А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона. И Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи. Бог контролира всичко. Слава на Бога! Той беше определил тази риба. Тя трябваше да дойде до кораба и да чака да хвърлят Йона, и да отвори голямата си уста, и да го погълне. За тази риба не се казва, че е кит. Второ, не се знае каква е тази риба. И трето, много е трудно — гърлата на рибите не са толкова големи, че да може да мине човек през тях, въпреки че телата им са големи. Така че ние не знаем каква е тази риба. Но знаем, че е така, защото приемаме Божието Слово чрез вяра. Един проповедник беше казал: „Ако пишеше тук, че Йона е глътнал рибата, пак щях да повярвам.” Защото за Бога няма нищо невъзможно. Така че, щом го пише, значи е така, нали?
Йона 2:5-6
5 Водите ме обкръжиха дори до душа,
бездната ме обгърна,
морският бурен се обви около главата ми.
6 Слязох до дъното на планините;
земните лостове ме затвориха завинаги;
но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова.
Бог беше определил една голяма риба да погълне Йона. Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи. Представете си какъв ужас е това нещо за Йона. Представете си да живееш в корема на риба. Тя е тясна, представете си колко е лигава и вътре е мокро, има водорасли. Той казва по-долу: „Водите ме обкръжиха” и казва „морският бурен се увил около главата ми”. Представете си, Йона е бил целият в морски водорасли. Това е нещо много тежко. Значи, ако ние не изпълняваме Божиите отговорности, ако не изпълняваме това, което Бог ни е казал, Бог може да ни прати на „хотел” в голямата риба.
И това е нещо много тежко, защото това е мястото на покаянието. Това е дъното. Така че, нека Бог да ни пази. И въпреки това, забележете, че Бог запази живота на Йона. И това е едно голямо насърчение за нас, защото в Словото се казва, че никакво изпитание не ви е постигнало такова, каквото не може да носи човек. Но Бог е верен и заедно с изпитанието ще даде изходен път, така че да можете да го издържите. Слава на Бога! А пък изпитанието ни усъвършенства, защото след това изпитание, когато Божието Слово дойде втори път към Йона, той не помисли повече да отива към Йопия.
1 Коринтяни 10:13
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
Право директно за Ниневия, защото беше се поправил. Така че Бог работи с нас и Той желае да ни усъвършенства и да ни поправи, така че ние да вършим Неговата воля и да изпълняваме нашата отговорност към погиващите в този свят. Амин! Но какво да правим, когато сме попаднали в корема на рибата? Какво да правим, когато сме попаднали в невъзможност, когато Бог ни е наказал толкова тежко, че не виждаме отникъде изход? Да викаме към Бога. Това е отговорът.
Да викаме към Бога. Да се молим. Защото се казва във втора глава: „Тогава Йона се помоли на Господа”. Слава на Бога! Тогава Йона се помоли на Господа, слава на Бога, из вътрешността на рибата. Бог ще те чуе, дори да си в корема на някоя риба по дъното на Средиземно море и да се разхождаш някъде. Не се задуши вътре. Не се задуши. Рибата беше голяма, имаше въздух за него. Така че той газеше вътре във вода и в други неща, които бяха в корема на рибата, и по главата му имаше водорасли, и не миришеше много приятно, но ставаше за дишане.
Йона 2:1
1 Тогава Йона се помоли на Господа, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза:
Не миришеше много добре, но ставаше за дишане. И тук виждаме псалома на Йона, и в този псалом виждаме няколко неща. Неговата молитва е пълна с вяра. За да бъде чута нашата молитва, трябва да има вяра в нея. Вярата е, която прави молитвата да бъде чута. Той казва: „В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша. Из вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми”. Слава на Бога! Независимо в коя ситуация си в твоя живот, независимо колко дълбоко си изпаднал.
Йона 2:2
2 В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша;
от вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми.
Първо, ти не можеш да се скриеш от Божието присъствие, защото псалмопевецът казва: „Господи, от присъствието Ти къде да отида? Ако възляза на небето, Ти си там. Ако възляза в преизподнята, и там си Ти. Ако отида до края, там, където изгрява зората, и там си Ти. До крайчеца на земята, и Ти си там”. Твоето присъствие е с мене, Твоят Дух е с мене. Така че Бог го чул и той казва: „Из вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми”. И той се моли, преди Бог да му отговори.
Той изповядва вярата си, че Бог е чул неговия глас и че Бог е чул молитвата. Слава на Бога! Защото: „Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, и потоци ме обиколиха; всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен. И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти; но отново ще погледна към святия Твой храм”. Слава на Бога! Какво трябва да става? Ние никога не трябва да бягаме от Бога, но трябва да бягаме към Бога. Амин! Дори да сме в грях, трябва да се обръщаме към Бога.
Йона 2:3-4
3 Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето,
и потоци ме обиколиха;
всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен.
4 И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти;
но отново ще погледна към святия Твой храм.
Той ще ни прости, Той е милостив, Той е верен, Той е славен, Той е чуден. Слава на Бога! Ето какво е неговото състояние. Той казва: „Водите ме обкръжиха дори до душа” – бих казал „до гуша”, но тук пише „до душа” – „бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми”. Представете си го в корема на рибата с водорасли по главата и миришещ на рибешки корем. Той казва: „Слязох до дъното на планините; земните лостове ме затвориха завинаги; но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова”.
Йона 2:5-6
5 Водите ме обкръжиха дори до душа,
бездната ме обгърна,
морският бурен се обви около главата ми.
6 Слязох до дъното на планините;
земните лостове ме затвориха завинаги;
но пак Ти, Господи, Боже мой, си избавил живота ми от рова.
Слава на Бога! Слава на Бога за Божията милост! И тук виждаме увереността на Йона. Той казва: „Като чезнеше в мене душата ми, спомних се за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм”. Слава на Бога! Бог чува молитви и Бог чува молитви от всяка една ситуация, в която се намираш. Дори да си на дъното на морето, дори да си на дъното на греха, дори да си на дъното на живота, Бог ще чуе твоята молитва и Той ще те избави оттам. „Онези, които уповават на лъжливите суети, изоставят милостта, спазвана за тях”.
Йона 2:7-8
7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа
и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.
8 Онези, които уповават на лъжливите суети,
изоставят милостта, спазвана за тях.
Онези, които вярват и разчитат на други неща, на други богове, на идоли, те пропускат милостта, която Бог е запазил за тях. Нека да не пропускаме Божията милост! Той казва: „Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас”. В нашата молитва трябва да има хваление. Жертва с хвалебен глас. „Ще отдам това, което съм обрекъл”. Когато сме в много трудна ситуация, едно от нещата, които можем да направим, за да бъдем чути в нашата молитва, е да направим оброк пред Бога.
Йона 2:9
9 Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас;
ще отдам това, което съм обрекъл.
Спасението е от Господа.
Да обещаем нещо, което ще направим. Бог ще чуе нашата молитва. Аз съм имал такива случаи в моя живот, когато съм искал нещо много силно и когато съм правил оброк. Бог ми е давал това, което съм искал, обаче трябва да изпълниш и оброка си, който си обещал. И това е най-важното. Така че виждаме, че Йона направи оброк. Как няма – от корема на рибата! Защото казва: „Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа”. Слава на Бога! Йона се помоли.
И Господ заповяда на рибата и тя избълва Йона на сушата. Не го изяде. Не можа да го смели. Да, в Новия Завет се говори за пророк Йона. Исус Христос каза: „Друго знамение няма да ви се даде освен знамението на пророк Йона, който беше в корема на рибата три дни и три нощи”. Така и Човешкият Син ще бъде в недрата на земята три дни и три нощи. Той говореше за Своята смърт. Така че Йона действително е съществувал, защото и самият Господ Исус Христос го потвърди.
Матей 12:39-40
39 А Той им отговори: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.
40 Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
И той е преобраз на Исус Христос. И в третата глава четем за втория шанс, който Бог даде на Йона. Казва се: „И Господното Слово дойде втори път към Йона”. Слава на Бога! Бог е Бог на втория шанс. Той ни дава още една възможност. Той е милостив към нас. И дори да съгрешим, дори да се провалим, Той е дълготърпелив с нас и Той е милостив към нас. Слава на Бога! Господното Слово дойде втори път към Йона и рече: „Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам”.
Йона 3:1-2
1 Господнето слово дойде втори път към Йона и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.
Тук вече Божието Слово беше още по-конкретно. И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господното Слово. Нямаше размишления, нямаше колебания, но този път Йона беше подготвен. И той отиде в послушанието си веднага в Ниневия. И ето каква е неговата проповед. Казва се: „А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три дни да се обходи”. Той е бил наистина огромен град. Йона като започна да върви през града един ден път – доста дълъг град – един ден той вървеше през града и викаше:
Йона 3:3
3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.
„Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана!”. Това беше проповедта му. Осем думи. Обаче помазани със Святия Дух. Нека Бог да ни даде така да говорим. Няма нужда от много дълги приказки, но помазано слово от Господа. И ниневийските жители повярваха в Бога, и прогласиха пост, и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия. Понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. И обяви, и прогласи в Ниневия с указ от царя и от големците му с тия думи…
Йона 3:4-7
4 Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;
6 понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.
7 С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
Йона 3:7-9
7 С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.
9 Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?
„Човеците и животните, говедата, овцете — да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода. Но човек и животно да се покрият с вретище и нека викат силно към Бога, да се върне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог не ще се обърне, разкае и да се отвърне от лютия си гняв, за да не погинем.“ Забележете какво покаяние — обръщане в ума, обръщане в чувствата, обръщане в делата. Защото това е всички да реват и да плачат три дена.
Вие смятате ли да затворите животните и да не ги пуснете да пасат? Тихи ли ще бъдат? И децата. Всички, казвам. Това е всенародно покаяние. И да се върнат от лошия си път. И като видя Бог делата им… Вижте, Бог гледа нашите дела и в Откровение се казва: „Зная делата ти“. Бог не се интересува само от нашето думене. Той се интересува от делата ни. И те да бъдат дела на покаяние. Как те се обърнаха от лошия си път. Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и го не направи.
БОЖИЯТА МИЛОСТ И НЕГОДУВАНИЕТО НА ЙОНА
Слава на Бога за Божията милост! Че Бог е милостив. И когато ние изговорим Божиите думи, Бог ще спаси тези, които са осъдени на вечна погибел. Зарадва ли се Йона от това, че хората се покаяха? Не се зарадва. Това е парадоксът. От четвърта глава се казва: „А това стана много мъчно на Йона, че Господ се разкая“. И възнегодува. Той е ядосан, направо се разсърди на Бога. И помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не беше ли това, което казах още когато бях в отечеството си?“
Йона 4:2-4
2 И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
3 Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.
4 А Господ каза: Правилно ли е да негодуваш?
„Това бе причината, поради която избързах да бягам в Тарсис. Защото знаех, че си Бог жалостив и милостив, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайва за злото.“ Как може такова нещо, Боже, да си толкова добър? Как може да си толкова милостив? „Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми, защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.“ Представете си каква молитва. Какво унижение. Той да пророкува и да не се изпълни пророчеството му. А Господ рече: „Добре ли е да негодуваш?“
Вижте, сега чуваме няколко близки съотношения между Бог и Йона. Йона е като едно сърдито дете, а Бог е като неговия баща и му казва: „Добре ли е да негодуваш? Хубаво ли е така да правиш? Хубаво ли е?“ И Бог малко го заглажда, обаче Йона беше сърдит на Бога. И казва се в пети стих: „Тогава Йона излезе из града и седна на източната страна от града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града“. Значи все пак имаше надежда, трябваше да минат четиридесет дена, за да види той.
Ще се съсипе ли след четиридесет дена Ниневия или ще бъде запазена. Той се вдигна така, оттегли се малко настрана, на едно възвишение може би, на сянка стоеше, защото беше много горещо, и чакаше да види какво ще стане. И в шести стих се казва: „И Господ Бог определи…“ Сега тук Бог му говори чрез една алегория, чрез това, което се случва. Бог му отговаря заради неговото недоволство от Божията милост. Казва се: „И Господ Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона“.
Ние сме сели такива тикви, те пускат едни такива листа, много бързо растат. „И Бог определи една тиква, която да израсне много бързо, за да бъде сянка над главата му, за да го облекчи от скръбта му.“ Колко беше милостив Бог за това, че Йона е така разярен и скърби за това, че Бог е милостив. Йона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. Има ли Бог чувство за хумор? Бог има чувство за хумор.
Бог определя една тиква да порасне и Йона да се зарадва за нея, обаче изпраща червей, който порази тиквата и тя изсъхна. „И щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Йона, така щото примираше.“ Щеше да получи слънчев удар. „И поиска за себе си да умре.“ Пак иска да умре. Като не знае какво да прави, казва: „Не ми се живее“. Казваше: „По-добре ми е да умра, отколкото да живея“. А Бог рече на Йона: „Добре ли е да негодуваш за тиквата?“
Вижте, това е същият въпрос, защото преди това Бог му каза: „Добре ли е да негодуваш заради народа, заради Божията милост?“ А сега Той му каза: „Добре ли е да негодуваш за тиквата?“ А той каза: „Добре е да негодувам, дори до смърт“. Тогава рече Господ: „Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?“
ПРИЗИВ ЗА ЛЮБОВ КЪМ ПОГИВАЩИТЕ
Слава на Бога! Бог каза: „Ако ти жалиш за една тиква, Аз не трябва ли да жаля за толкова много човеци, които са създадени по Моя образ?“ Така че нека Бог да ни даде да имаме любов към хората. Да имаме любов към погиващите. Да имаме любов към избавилите се от греха, тези, които идват в църквата. Да ги приемаме, да се радваме за Божията милост, за Божията благодат и да изпълняваме нашия призив, за да не бъдем изпратени на хотел „Голямата риба“. Нека Бог да ни помогне.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за това, че тази вечер можахме да прочетем тази книга, Твоето Слово, книгата на пророк Йона. И ние Ти благодарим, Боже, за това, което си написал, защото наистина има много уроци, има много поучителни неща и наистина Твоето Слово е като огледало, в което ние виждаме себе си. Господи, нека Словото Ти да влезе в нас, да се внедри в сърцето ни, Господи. Да влезе дълбоко вътре в нас. Да бъде отпечатано на сърцето ни, имплантирано, Господи, вътре в нашето естество, в нашия дух, Боже. Така че ние да бъдем хора, които изпълняват призива Ти, Господи. Да не се отклоняваме. Да бъдем хора, които да се радваме за Твоята милост, да се радваме за благодатта Ти, да се радваме за това, че Ти си се погрижил за другите. А не да злорадстваме, не да има завист в нас, но напротив — да има радост за това, че Ти правиш добри неща, за това, че Ти спасяваш, Господи. За това, че Ти възнаграждаваш, за това, че Ти даваш дарби. За това, че тези, които са дошли може би по-късно от нас в царството, те са по-благословени, Боже. Благослови ги, Боже. Ние Те молим, дай ни да имаме правилно отношение към Тебе, към делото Ти, към хората и наистина да бъдем за благословение. И дори да ни е трудно, помогни ни да проповядваме Твоето Слово, Боже. Защото Твоето Слово призовава към покаяние, Твоето Слово призовава към спасение, Господи. Ти си Бог, Който чуваш молитви. И ние Ти благодарим и Те благославяме, Господи. Амин.