Слава на Бога! В тази страна ще продължим да говорим за посоката на нашата църква. Аз мисля, че е добре в началото на учебната година, в началото на новата политическа година, в началото на новите неща, защото септември е един много динамичен месец. Септември е много динамичен месец и затова ние трябва да знаем откъде идваме и накъде отиваме. Трябва да знаем накъде вървим като църква.
И за да можем да знаем тези неща, ние трябва да знаем каква е нашата цел, какво е нашето видение, каква е нашата мисия и какви са нашите ценности. Това ще определи посоката ни и какво правим в нашия живот. Ние вече говорихме за нашата цел, говорихме също за нашето видение, за нашата мисия. Нашата цел е изграждане на Божието царство и ние го правим, като прославяме Бога, подражаваме на Христос и обучаваме Негови последователи. Нашето видение е Господ Исус Христос да ни преобразява, Той да действа и от това преобразяване ние да ставаме повече и повече като Него.
Нашата мисия е да благовестваме на изгубените, да създаваме ученици и да правим добро. Това са същите неща, които Исус Христос правеше, докато беше на тази земя. И отново ще кажа тази мисия, за да можем ние да запомним, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, да влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.
И миналият път започнахме да говорим за нашите ценности и всъщност разгледахме две основни ценности и едната от тях беше общение. За нас като църква е важно да имаме общение, защото без общение ние не бихме могли да бъдем едно семейство, без общение ние не бихме могли да бъдем части на едно тяло, без общение ние не бихме могли да бъдем живи камъни, които се съграждат заедно в един духовен дом.
1 Петрово 2:5
5 и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.
И също ние говорихме за благовестието, освен общение, под което ние разбираме изграждане на взаимоотношения, любов и простителност, етническа толерантност, единството с останалите християнски църкви и деноминации, здрави семейства и гостоприемство.
Също ние говорихме за благовестието и казахме, че ние желаем всеки един от нас да бъде личен благовестител. Като това, което говорим, са библейските истини, ние използваме съвременна комуникация, говорим на съвременния език, пеем съвременни песни и това, което ние споделяме, е благодат и желаем да доведем хората до покаяние и новорождение. Нашето спасение не е заработено от нас, но то е получено. Благовестието не е какво ние правим за Бога, а какво Бог е направил за нас.
Слава на Бога! И целта е да бъдем новородени, защото се казва, ако е някой в Христос, той е ново създание.
2 Коринтяни 5:17
17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
И днес ще продължим да говорим за тези наши ценности, за които аз бих желал ние да се съгласим, че това наистина са нашите ценности. Аз ви питах за първите две ценности, които са общение и благовестие и вие казахте, че сте съгласни, че това ще бъдат нашите ценности. Ние да общуваме заедно, да се събираме, за това Словото казва да не преставаме да се събираме, както някои имат обичай.
Евреи 10:25
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
И също благовестие, защото за това Бог ни използва с Духа Си, за да бъдем благовестители, за да бъдем говорители на Неговия спасителен план. Следващата ценност е утвърждаване. По това ние разбираме няколко неща и първото от тях е духовен растеж. Ние не очакваме всеки, който влезе в църквата, да бъде посветен християнин. Това се отнася и за нашите деца. Когато те започнат да ходят в църква, те са невярващи. Никой не се е раждал вярващ. Но те трябва да научат благовестието, да научат за Исус Христос, да осмислят това нещо, да влезе в сърцето и по-късно те да повярват и след като повярват, да започнат да растат духовно.
Така че ние не очакваме всеки, който влезе в църквата, да бъде посветен християнин. Напротив, най-вероятно хората, които идват в църква, те ще бъдат светски хора. Ние не искаме, когато дойдеш в църква, да оставиш цигарите или алкохола. Ела в църква с цигарите и с алкохола. Искаме те с всичко, което правиш, да дойдеш в църквата. И оттук нататък вече, когато Господ започне да работи за тебе, Той ще те освободи на Неговото време.
Така че след като човек дойде в църквата, ние очакваме той да започне да расте духовно. Това означава всички ние да се доближаваме повече и повече до съвършения образ на Христос във всяка сфера на нашия живот. Това означава да растем духовно. Да растем духовно означава да ставаме подобни на Христос. Означава да реагираме като Него, да постъпваме като Него, да говорим като Него, да се молим като Него. Всичко, което правим, е да бъдем като Него. И ако в нашия живот няма растеж, тогава ние трябва да си зададем въпроса: „Защо?“
Така че очаквайте, ако някой идва в църква, в началото ние не очакваме той да бъде посветен християнин. Ние очакваме той да дойде с всичките си пороци, с всичките си неща, с всичките си обременености, с всички неща, които има от стария човек, от стария си живот. Но след като той започне да ходи на църква и мине известен период, да кажем една година. След една година, ако той е същият, какъвто е бил преди една година, тогава ние ще го питаме: „Какво става с теб?“
Ти действително вярваш ли в Христос или не? Желаем ли да имаме духовен растеж в църквата или не? Желаем. Желаем. И ако някой се нуждае, ние ще го избутаме от тази зона на плътско удобство. Защото плътското удобство казва: „Нека да ходим да се разхождаме по време на служението“. Но ние му казваме: „Не, ако ти искаш да бъдеш християнин, ти трябва да се научиш да се покланяш на Бога. Ако ти искаш да бъдеш християнин, трябва да се научиш да се молиш. Ако искаш да бъдеш християнин, трябва да се научиш да се справяш с изкушенията.“
И тук идват духовните дисциплини. Затова духовните дисциплини са една от нашите ценности. Характерът ни може да се определи от нашите навици. Затова в църква ние желаем да помагаме на всеки да развие добри и благочестиви навици. Четене и изучаване на Свещеното писание с цел чуване на Божия глас и добиване на Божията перспектива към живота и служението. Това да не бъде изключение, но да бъде навик. Аз затова и говорих на нашите деца тази сутрин.
Че дори и да не знаеш да се молиш, дори да ти е скучно, когато другите се молят и не можеш да се молиш, ти можеш да слушаш този, който води молитвата, и да кажеш „Амин“. Ти можеш да отвориш Божието Слово и да четеш по една глава на ден с молитва: „Господи, отвори очите ми, за да виждам чудесни неща в Твоя закон“. И тогава постепенно ти ще се научиш как да се молиш, как да се приближаваш при Бога, как да бъдеш чувствителен към водителството на Святия Дух.
Псалм 119:18
18 Отвори очите ми,
за да гледам чудесни неща в Твоя закон.
Защото ние всички се нуждаем от водителството на Святия Дух за решенията в нашия живот. За това какво да учим, къде да работим, за кого да се оженим, колко деца да имаме, къде да живеем. И всички други въпроси, които животът поставя пред нас. Ние не трябва да се чудим какво да правим, но когато възникне въпрос, да се обръщаме към Бога. И да кажем: „Господи, дай ми водителство, дай ми отговор, дай ми насока чрез Духа Ти, който живее в мен“. Виждаме на много места в Деяния на апостолите се казва: „Святият Дух рече“, „Святият Дух каза“, „Видя се добре на Святия Дух“, „Святият Дух ги насочи“, „Святият Дух ги възпря“.
Деяния на апостолите 13:2
2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.
Деяния на апостолите 15:28
28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:
Деяния на апостолите 16:6
6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;
Деяния на апостолите 16:7
7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.
Те бяха водени от Святия Дух и Бог желае същото да бъде с нас. И някой може да каже: „Аз не мога да слушам гласа на Святия Дух“. Не може, защото не се е научил. Това е както свиренето на музикален инструмент, например на китара. И аз не можех да свиря на китара, но когато имах желание, започнах всеки ден по един час да се упражнявам. И когато се упражнявах, след няколко години вече можех да свиря на китара. Същият начин е с молитвата и с четенето.
Ти можеш да кажеш: „Аз не мога да чета Библията“. Еми не можеш, но това е дисциплината. Дисциплината означава да правиш нещо и ако ти постоянстваш в него, след време ти ще можеш да го правиш. В началото ти не си можел, но ако ти постоянстваш, чрез дисциплината ти ще се научиш да го правиш. Ето затова духовните дисциплини са важни за нас. И целта е да стигнем до отношение на настойници към всичко, което притежаваме. Една от най-високите степени на духовния растеж преди възпроизводството е да осъзнаем, че ние сме настойници.
Всичко, което имаме, не е наше, но е на Бога. И това включва и нашите деца. Тази сутрин аз имах и това на ум да им кажа, че всъщност вие, наши деца, сте дар, който Бог е дал на нас. Но вие не сте наши, вие сте Божии, защото Бог е, който ви е дал. Ако Бог не ви беше дал на нас, вас нямаше да ви има. Вие сте Божи дар за нас като родители. И ние сме ваши настойници. И като ваши настойници ние сме отговорни пред Бог за това какво ще правим с вас. Ето затова, ако ние не ви възпитаваме в Божия път, ние се чувстваме губещи.
Ние се чувстваме победени. Ние се чувстваме не изпълнили задълженията си като настойници. Но вие също пък трябва да знаете, че вие сте настойници на това, което Бог ви е дал. И затова ние трябва да практикуваме духовните дисциплини, да имаме духовен растеж. И целта е също, една от другите ценности е християнски интегритет. Това означава цялостност в нашия характер, да нямаме пороци, да нямаме пропуски. Това е както един кораб. Той може да бъде чудесен кораб, който може да плува.
Но ако има една дупчица в неговия корпус, ще започне да се пълни с вода. И като започне да се пълни с вода, когато водата в него стигне до определено ниво, той ще потъне. Така е в нашия характер. Ние можем в някоя област да бъдем много благочестиви, много силни. Но да имаме християнски интегритет означава не само в някоя област да бъдем силни, но означава във всички области да бъдем силни. Това означава не само да не крадеш, но също и да не лъжеш.
И не само да не лъжеш, но също и да не прелюбодействаш. Не трябва да прелюбодействаш. И всички неща, които се говорят в Божието Слово. Това означава да бъдем хора, които са известни с това, че се държат на думата си, че са постоянни, сериозни, дисциплинирани. Това обаче не означава, че нямаме чувство за хумор. Хуморът е дар от Бога. И ние трябва да имаме чувство за хумор. Бог има чувство за хумор. Но от друга страна ние трябва да имаме този християнски интегритет.
Това се постига чрез освещение. След спасението идва един процес, който се нарича освещение. И той е свързан с християнския духовен растеж. Освещението означава да ставаме все по-святи, защото Бог е свят. Той казва: „Бъдете святи, както е свят вашият небесен Отец“. Да бъдем святи означава да бъдем отделени от всичко друго в този свят, да бъдем като Бога, да бъдем отделени от греха. И ние трябва да работим върху това освещение. Да изграждаме плода на Духа в нас.
Галатяни 5:22-23
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
Всички тези неща, които са изброени в Словото. Ние трябва да се молим Господ да ни ги даде. И също покорство. Да се учим да бъдем все по-покорни и по-покорни на това, което Бог казва. Аз ви казах и преди, че нашата цел не е да имаме много знания, но нашата цел е да се покоряваме на това, което Исус ни е разкрил. Това, което научаваме в Словото.
Защото, ако не се покоряваме, ние не обичаме Бога. Ако любовта се изразява в нашето покорство, до каква степен ние изпълняваме Божиите заповеди. Така че, всъщност, това са нещата, които ние слагаме под главната точка от утвърждаване. Защото желаем, когато хората дойдат в църквата, те да не я напуснат, но те да останат в църквата. Те да пуснат корени в църквата, те да пуснат корени в Божието Слово. И тогава, когато ние пуснем корени в Божието Слово, в църквата, в Святия Дух, в Исус Христос, тогава, когато пребъдваме, тогава ние ще можем да имаме духовен растеж и промяна в нашия живот.
И ще дойде време, ако ти имаш някакви пороци, Господ да те освободи от тези пороци. И другата ценност е служение. Под тази ценност, служение, ние разбираме първо съпреживяване на богослужението. Защо казвам съпреживяване? Какво имам предвид под това? Ние очакваме хората, които присъстват на нашето богослужение, активно да участват в него, а не да бъдат просто зрители. И аз затова и тази сутрин говорих на нашите деца, защото те идват като зрители. Ако ти идваш като зрител на църква, ти ставаш като фарисеите.
За фарисеите се казва, че те наблюдаваха Исус и те се чудеха къде Той нещо бърка и те бяха против Него. Но те бяха зрители. Бог не желае ние да бъдем зрители. Но Бог желае ние да бъдем участници в богослужението. Това означава, когато пеем, да го правим с разбиране и от сърце. Не механично, когато пеем, да мислим за тези думи, които казваме и действително да ги казваме на Бога със сърцето си. Когато се покланяме, това да бъде с дух, душа и тяло. Когато се проповядва, да се възприема като Божие слово лично към мен, а не „ех, защо не беше този и този тука да чуе какво проповядва пасторът“.
Когато си мислиш, че е за някой друг. Не, то е за теб. Целта е богослужението да не бъде просто ритуал. При това служение и при това съпреживяване на богослужението, целта е това богослужение да бъде една истинска среща и опитност с Бога. Ние се събираме, за да се поклоним на Бога, за да се срещнем с Него. И това да бъде лично участие на всеки един. Също ние искаме да имаме превъзходство в служението. Превъзходство в служението означава, че ние се опитваме да дадем най-доброто от себе си във всичко, което правим.
Ако ние пеем, то пеенето ни да бъде качествено. Ако ние проповядваме, проповядването ни да бъде качествено. Ако ние чистим, това, което чистим, да бъде наистина изчистено. Ако ние се грижим за някого, ние искаме да се погрижим добре. Защото Бог заслужава най-доброто. Когато в Стария Завет принасяха жертви на Господа, те Му принасяха жертва без недостатък. И се казва в книгата на пророк Йеремия: „Проклет, който върши делото Господно небрежно“. Затова ние не желаем да бъдем небрежни.
Но желаем да вършим Божието дело с най-доброто от себе си. Това не е стремеж към нереалистично съвършенство. Защото ние не сме толкова съвършени и искаме някои неща да ги направим по-добре, отколкото ги правим. Но толкова са ни силите. Но поне да ги направим доколкото можем. Да, например една питка за Господната вечеря. Човек става и прави тази питка с най-доброто брашно, с молитва и я прави тази питка. С любов. Това означава да имаме превъзходство в служението.
Каквото и да правим, то да бъде най-доброто, независимо дали се отнася до хвалението, проповядването или до грижата за хората или за сградата на църквата или за нещо друго. Също една от нашите ценности е ръководство чрез слугуване. Това означава, че който желае да служи на Бога, той трябва да бъде слуга на останалите. Ние не трябва да се страхуваме или да мислим, че за нас е унизително да мием тоалетни, ако това е за Господа. Не трябва да се срамуваме да метем, да чистим, да правим каквото и да било.
Матей 20:26-27
26 Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
Защото Словото казва, ако някой между вас иска да бъде водач, ако някой от вас иска да бъде по-голям, той трябва да бъде слуга на всичките. Защото Исус, който е най-голям от всички, Той е най-големият слуга. Той е дал себе си за нас.
Матей 20:28
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
Човешкият Син, каза Исус, не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си за откуп за мнозината. Така че за нас е важно, ако ние искаме да бъдем ръководители или ако някой иска да бъде управител, да управлява, да ръководи, той трябва да бъде готов да служи.
Съгласни ли сте с това? И следващото е, че това слугуване трябва да бъде доброволно. Значи без доброволно служение, ние не можем да вършим служението пред Бог. Когато всеки чака да му се плаща, тогава нищо няма да се свърши. Ние имаме нужда от доброволни служители. Хора, които доброволно да помагат и да се включват във всичко, което правим. И това всъщност е един от големите ни проблеми. Може би всички тези, за които говорих, колкото повече отиваме натам, толкова по-трудно става.
Общение – добре, това е лесно, съгласни сме. Благовестие – малко по-трудно, ама айде, това сме съгласни. Но когато идваме до служение, тук вече нещата стават по-трудни. Трудно е пак, когато говорим, че това трябва да бъде доброволно. Това означава без да очакваш да ти се плати. Ти да бъдеш готов за Бога. Да служиш, да даваш, да помагаш и да участваш, да инвестираш време, усилия, таланти според това, което Бог ти е дал.
Да служиш. Ето, днеска ние имаме, примерно, това видео. Ако трябва да платим на някой за видео услуга, не знам колко пари ще ни вземе за това, че идва, за да снима. Но ние благодарим на нашия брат за това, че Бог му е вложил в сърцето. Той да дойде и доброволно да направи така, че това, което говорим, да може да се види от целия свят. От всички социални мрежи, които имат интернет, може да се види това, което говорим в църква. И всяко нещо, което се прави доброволно, нека Бог да ни помогне във всичко това.
ВЪЗПРОИЗВОДСТВО
И последната група ценности е от сферата на възпроизводство. Които говорим, са четири основни. Първото беше общение. Съгласни ли сте? Второто беше благовестие. Третото беше утвърждаване. След благовестието идва утвърждаване. Да бъдем утвърдени в нашия живот с Бога и да имаме духовен растеж. Четвъртото е служение. И петото е възпроизводство. Това означава най-вече да имаме плод. Бог желае в нашата църква ние да имаме плод.
И това означава всеки един поотделно да работи за това. Всяка клетка, която е жива, тя се дели и произвежда още една клетка. По този начин растат растенията. Защото има клетки, които се възпроизвеждат. И Бог желае всеки един от нас като една такава клетка да се възпроизвежда. И ние като църква да се възпроизвеждаме. Ако Бог ни е направил да бъдем църква в Долно Езерово, Бог желае и ние да създадем нова църква. Да има още една църква, поне. Може да е в Долно Езерово, може да е другаде, но Бог желае и ние да се делим и да се възпроизвеждаме.
Ако аз съм, например, пастир, Бог желае и аз да произведа още един пастир. Поне. Ако ти си ученик на Христос, Бог желае и ти да произведеш още един ученик на Христос. Ако ти чистиш църквата, Бог желае и ти да произведеш още един, който чисти църквата. Ако ти се занимаваш с финанси, Бог желае и ти да произведеш още един, който се занимава с финанси. С каквото и да е, Бог желае и ти, ако си благовестител, да произведеш още един благовестител. Бог желае и ние да имаме нашето лично ученичество.
Да имаме този личен подход, затова ние трябва да се молим за хората, да изграждаме приятелства. Разбира се, най-вече в семейството. Ние да бъдем ученици, които създават ученици, така че нашите близки да последват Христос, чрез това, че те виждат, че ние Го следваме. И тук, когато говорим за възпроизводство, идеята е да имаме плод. Ако имате у дома си конкурданс, това е такава книга, в която се изброяват стиховете от Библията, където се споменава дадена дума.
Йоан 15:16
16 Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; и каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
Исус каза, ако пребъдваме в Него, Той каза, така ще бъдете Мои ученици, и ще принасяте плод, и плодът ви ще бъде траен. Бог желае ние да принасяме плод на Бог. Иначе сме безплодни, ако сме безплодни, както и в естествения свят, ако човек е безплоден, то това не е добре за него. Бог желае ние да бъдем плодоносни.
ХОДАТАЙСТВЕНА МОЛИТВА
И последното е ходатайствена молитва. Вярвам, че всичко това може да стане чрез молитва. И също ние поставяме акцента върху ходатайствена молитва. За да може другите да растат, ние трябва да се молим за тях. И това е един също, ходатайствена молитва е част от духовните дисциплини, които ние споменахме по време, когато говорихме за утвърждаването за духовния растеж. Но това означава да се молиш не само за себе си, но да се молиш за другите.
Ето тази сутрин, когато брат Митков водеше молитвата, той се молеше не само за себе си, но той се молеше за нуждите на всеки един, който е тук в църквата. Той се молеше за страната ни, той се молеше за другите. Така че ако искаме да се възпроизвеждаме, ние трябва да се молим за другите, за да може Господ да работи в тях и те да бъдат новородени. Защото така ще се възпроизведем. Ако ние сме новородени и другия човек, когато ние желаем да доведем при Бога и той се новороди, тогава ние ще можем да се възпроизведем и да имаме плод от Господа.
Така че това са нашите ценности. Първото е общение. Съгласни ли сте за това? Да имаме общение. Второто е благовестие, третото е утвърждаване, четвъртото е служение и петото е възпроизводство. И колкото по-надолу стигаме, по-трудно става, но това е Божията воля. Ние да правим ученици, това е Великото поръчение. Ние да растем. И това е посоката. Посоката е ние да изпълняваме Великото поръчение. Общение, благовестие, утвърждаване, служение и възпроизводство.
МОЛИТВА
Нека да се помолим. Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за това, че можем да имаме тази възможност ние да обсъдим нашите ценности, Господи. Да обсъдим нашето видение, нашата мисия. Господи, Ти да ни помогнеш. Ние действително да изпълняваме това. Ето Господи, Твоето Слово желае, Ти разкриваш Твоето желание, ние да растем, ние да се движим в посока изграждане, посока израстване, посока освещение, посока христоподобие. Ние Те молим, Господи, ние да знаем къде сме, накъде отиваме, така че да можем да растем в Тебе.
1 Коринтяни 11:23-26
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб
24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.
25 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
26 Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.
Ще прочитаме от Божието Слово, текстът за Господната вечеря. Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб и, като благодари, разчупи го и каза: „Това е Моето тяло, което е за вас; правете това за Мое възпоменание.“ Така взе и чашата след вечерята и каза: „Тази чаша е новият завет в Моята кръв; правете това всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.“ Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.
МОЛИТВА
Молим Те, благослови ни, отварди ни и Господи, Ти ни дай, ние действително да растем в Тебе. Амин.