Че просто да забравим вече да изповядваме греха си, а след време да започнем да го считаме за нещо приемливо, за нещо нормално. И тогава ние, всъщност, ставаме роби на греха. Някои казват: „Еми то всички хора го правят, такива сме си“. Много хора намират извинения: „Това съм аз, аз съм такъв, не мога да бъда друг“. Други казват: „Това е по-силно от мен, не мога да го победя и няма смисъл да се опитвам, защото това просто е по-силно от мен“.
Но вярващи, които подхождат по-духовно, те казват: „Господ познава нашия състав, разбира слабостите ни, разбира нуждите ми“. Някои директно заявяват: „Не трябва да бъдем толкова крайни, аз, например, съм с по-широки разбирания, аз имам свобода за това, за онова, тези ограничения са много крайни, това, което вие казвате, е легализъм, законничество“. И така се намират извинения, за да живеем в грях. Но основата на това поучение са думите на апостол Павел във 2 Коринтяни 7 глава, от 9 до 11 стих.
2 Коринтяни 7:9-11
9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.
10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказаниена злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
И там апостол Павел казва: „Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние“. Апостол Павел пише тези думи до вярващи, до новородени вярващи, до църква. С други думи, покаянието, за което става въпрос тук, не е покаяние на невярващи, а покаяние на новородени християни. И всъщност, ще говорим за покаянието на вярващите. Защото ако някой е невярващ, трябва да се покае. Но проблемът е, че вярващите, след като веднъж са се покаяли, ако пак живеем в греха, не можем да останем непокаяни. Трябва да се покаем.
И апостол Павел продължава: „Понеже скърбяхте по Бога, да не би да се повредите от нас в нищо, защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние. Но светската скръб докарва смърт. Защото това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показвате, че сте чисти в това нещо“.
СКРЪБТА ПО БОГА
Така че заглавието на това поучение е „Скръбта по Бога“. Въпросът е за какво копнеем. Дали копнеем за света и скърбим за света, защото ни липсва, или скърбим за Бога и за Божиите неща, защото грехът ни е отделил от Бога и ние вече не усещаме Неговото присъствие. Нека да припомним няколко важни истини от това, което Йоан казва в основата на това поучение. Основният пасаж е, разбира се, както казвахме, от Евангелието според Йоан 8 глава, от 31 до 36 стих, но също и 1 Йоаново 1 глава от 5 стих до 2 глава, 2 стих, и също някои други отделни стихове, където се казва, че който е роден от Бога, не съгрешава.
Йоан 8:31-36
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
В 1 Йоаново 1:5 се казва: „И това е вестта, която чухме от Него и ви възвестяваме, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“. Т.е. до момента на нашето обръщение към Бога, преди ние да сме станали християни, ние сме живели под властта на тъмнината, в царството на тъмнината, царството на греха, царството на злото. Обаче, когато се обърнахме към Бога с покаяние и спасителна вяра, Бог ни избави от властта на тъмнината и ние вече не принадлежим на царството на тъмнината.
Колосяни 1:13
13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
Принадлежим на царството на Божия възлюбен Син Исус Христос. И тогава ние сме в Светлината, т.е. чрез спасението Бог ни изкарва от тъмнината, ние се преселваме в Светлината. И резултатът от това изкарване от властта на тъмнината е в 1 Йоаново 1:7: „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“. Слава на Бога! Т.е. веднъж спасени и новородени, ние имаме общение с Бога, защото Той е Светлина и ние ходим в Светлината.
1 Йоаново 1:7
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
Обаче условието е „ако ходим“, т.е. не само духовно да сме в Светлината, но ако обходата ни, поведението ни, постъпките ни, действията ни, начинът на живот съответстват на Светлината. Общението, за което става въпрос тук, е общението ни с Господ, с Исус Христос, с Бог Отец, и тогава кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Две неща са следствие от това, че сме в Светлината. Първото е Божието общение.
Т.е. ако ние сме в Светлината, ние имаме общение с Бога. И в момента на нашето новорождение ние започваме това общение. Бог ни съединява със Себе Си и ние сме в една нова, дълбока духовна връзка с Бога. В друг текст апостол Йоан използва израза „зародиш“ по отношение на новото създание в нас. И това е също един от нашите основни текстове. В 1 Йоаново 3:9 се казва: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш“ – това е новото създание – „пребъдва в него“. Защото е роден от Бога, зародишът не може да съгрешава. Това е новото духовно състояние на всеки един вярващ. Ние да не живеем в греха, ние да не обичаме греха.
1 Йоаново 3:9
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
Исус Христос, когато е бил на земята, го е описал с други думи. Казахме Йоан 15:4, където е казал: „Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен“. Така че тези изрази – да живея в светлината, да ходя в светлината, да пребъдвам в светлината, да пребъдвам в Христос – това са синоними или изрази, които говорят за едно и също нещо и те показват тази дълбока духовна връзка с Христос, която е реална.
Йоан 15:4
4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.
Но забележете, казахме „Пребъдвайте в Мен“. Това е наша отговорност, дали ще пребъдваме. Да пребъдваме означава да останем, не да напуснем, а да останем в Христос. И това пребъдване как се проявява? Проявява се в нашето поведение, в начина, по който се държим, по който постъпваме. И веднага в 1 Йоаново 2:6 се казва: „Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да ходи, както е ходил Христос“. Тези думи се отнасят не за всички хора, а само за тези, които казват, че пребъдват в Христос. И това сме ние. И тогава говорим не за това как постъпват естествените хора, а за това как постъпват тези, които действително пребъдват в Христос. И те постъпват, както би постъпил Христос.
1 Йоаново 2:6
6 Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос.
И след това 1 Йоаново 3:6, това е допълнителен стих, и го говорим за 3:9, но също 3:6 е много интересен стих. И там се казва: „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава. Всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал“. И тук става въпрос за съзнателен избор за грях. Т.е. който пребъдва в Бога, той не прави съзнателен избор да съгрешава. За него грехът е нещо нежелано. Така че, първото следствие от общението ни с Бога е… Всъщност, първото следствие от това, че ходим в Светлината, е нашето общение с Бога. Т.е. ако ходим в Светлината, първо ние имаме общение с Бога, което се изразява в пребъдване в Христос. И второто следствие от това, че ходим в Светлината, е, че преживяваме Божията простителност.
1 Йоаново 3:6
6 Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава; всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
Първо ние имаме отношение. Ако ходим в Светлината, както е Той в Светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
1 Йоаново 1:7
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
Бог много добре знае, че сме в човешко естество и в това състояние, в което в момента се намираме, ние не можем да бъдем безгрешни, за съжаление. До момента, когато преминем в славата, ние ще съгрешаваме по един или по друг начин. И затова апостолът продължава в 8 и 9 стих, където казва:
1 Йоаново 1:8-9
8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
„Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.“ И продължава обаче, като казва: „Ако изповядваме греховете си…“ Това е верният път. „Да ни прости греховете, да ни очисти от всяка неправда.“ Когато пребъдваме в Исус Христос и ходим в святостта, ние усещаме греха като нещо чуждо, нещо нежелано за самите нас. Когато възникне изкушение, когато възникне ситуация, в която можем да съгрешим, или ни се прииска да направим нещо, което знаем, че не е правилно, тогава в нас се поражда една вътрешна реакция срещу греха.
И тази вътрешна реакция ни подсказва, че това, което мислим да направим, не е правилно. Започваме да се чувстваме некомфортно и тогава съвсем нормално е да вземем решение и да постъпим според това, което усещаме, че е правилно пред Господа, че е добро и да не правим този грях. Но ако съгрешим или когато съгрешим, било то несъзнателно, или ако съгрешим по някаква наша морална слабост, тогава ние губим мира, усещаме, че нещата не са наред, усещаме, че губим тази духовна връзка с Бога и тогава бързаме при първа възможност да застанем пред Бога, да наведем главата си в смирение и покаяние.
Дали ще имаме възможност така специално да се затворим сами в молитва или просто в отбежение, но ние отправяме молитва към Господа, когато изповядваме греха си и в тази молитва ние Му казваме: „Да, Господи, признавам, че съгреших“. Не „ако съм съгрешил нещо“, а конкретно: „Аз признавам, че съгреших в това, което направих“, като го споменаваме конкретно в какво ние сме съгрешили и тогава казваме: „Смирявам се пред Тебе, Господи, прости ми!“. И Словото ни уверява, че ако изповядваме греха си, Бог прощава греховете ни и ни очиства от всяка неправда.
И за да не злоупотребяваме обаче с тази Божия благодат, Йоан продължава да ни предупреди и това е във втори стих: „Дечица моя, това ви пиша, за да не съгрешите!“ Тоест той казва, че ние съгрешаваме и ако съгрешим, можем да се молим Бог да ни прости. Но той казва: „Това не ми го дава като разрешение за грях“. Но това го пиша, за да не съгрешите. Но ако съгреши някой, той потвърждава това, което е казвал преди това: „Имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния, Той е умилостивение за нашите грехове. И не само за нашите, но и за греховете на целия свят“.
1 Йоаново 2:1
1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния.
Така че това е състоянието на християнина, който ходи в светлината. Той ходи в светлината, той може да падне в грях, но той веднага се оттръсква от греха и се връща в светлината. Това е както говорихме за природата на овцата и природата на свинята, че овцата ако падне в калта, тя става и се оттръсква. Но прасето ще влезе в калта и ще си седи там, защото му е хубаво. Това е разликата между християнин, който ходи в светлината и християнин, който ходи в тъмнината.
И тук идваме до следващия въпрос. Какво се случва, ако започнем да се отдалечаваме от светлината? И това е проблемът, който стои пред нас, вярващите. Даже е възможно да си мислим, че всичко ни е наред, да си мислим, че продължаваме да ходим в светлината, да си мислим, че пребъдваме в Христос. Някой от съгрешаващите казва: „Да, аз усещам Божието присъствие, усещам, че имам общение с Него“. Но това не пречи да си в греха и да си в тъмнината, защото Исус Христос каза: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи, ще влезе в Божието царство, но който върши волята на Моя Отец“.
Матей 7:21
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.
В същото време и без да се замисляме, без никакво угризение, ние си позволяваме да вършим грях, позволяваме си да извършим нещо, което разбираме, че не е правилно и не е добро в очите на Бога. Това може да бъдат мисли, думи, действия, отношения към даден човек. Например, някой ме обиди и тогава аз започвам да съхранявам обидата, огорчението, омразата в сърцето си, защото този човек може да е женами. И казвам: „Аз нищо не съм извършил“. Но ако аз съм си позволил в сърцето си да имам огорчение и омраза, това вече е съвсем явен грях, който е заклеймен в Божието Слово.
И тук Йоан ни казва в 1 Йоаново 1:6: „Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината“, т.е. претендираме, че имаме връзка с Бога, в същото време нашето поведение или мисли, отношения или думи не са според характера и святостта на Бога, а са според тъмнината, тогава Йоан казва: „Лъжем и не действаме според истината“.
1 Йоаново 1:6
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.
Т.е. нашето общение с Бога е прекъснато. За съжаление трябва да си признаем, и аз признавам пред вас, спадали сме в такива състояния. И като че ли много често ние, вярващите, се колебаем между две писти: в един момент сме изпълнени с благодат, със сила, с ентусиазъм, с ревност за Господа, отваряме сърцето си за Него, покланяме Му се, молим се, изпълнени сме с Божието присъствие и тогава имаме тази чувствителност към греха и към неправдата. В даден момент обаче самите ние не усещаме как ни завърта ежедневието, динамиката на дните, всичко, което се случва около нас, и тогава спираме да пребъдваме в Бога.
И изведнъж като че ли преминаваме на друга писта. Изведнъж като че ли се намираме в състояние, в което грехът вече не е толкова страшен, не е толкова чужд за нас, и ние използваме точно този библейски стих, 1 Йоаново 1:9: „Ако изповядаме греховете си, Той ще ни прости“, няма страх. Обаче искам да подчертая, и това е нещо, което е много важно да запомним, че ако напуснем царството на светлината и започнем да живеем на територията на тъмнината, този библейски стих вече не се отнася за нас.
Защото 1 Йоаново 1:9 се отнася за християни, които ходят в светлината. Той не се отнася за християни, които ходят в тъмнината. 1 Йоаново 1:9 се отнася за някой, който ходи в светлината, мрази греха, не съгрешава, но случайно, неволно, по малка слабост, за момент е изпаднал в грях, но веднага той се покайва и грехът за него е нещо чуждо. Обаче, ако на мен грехът ми харесва и започвам да го считам за нещо нормално, и даже започвам да споря, да защитавам правото си да греша по този начин, който не е правилен пред Бога, а може да е общоприет в обществото между хората, но не отговаря на святостта на Бога, тогава аз съм в състояние извън светлината.
И когато аз съм извън светлината и вече ходя в тъмнината, аз губя своята духовна чувствителност. Тогава вече, когато изгубим нашата духовна чувствителност измежду тъмнината, тогава ние спираме да усещаме гласа на Святия Дух. И нещо повече: мислим си, че сме прави. Мислим, че всичко ни е наред. И тогава изпадаме в такова състояние, когато се нуждаем не само да изповядаме греховете, които сме извършили, но да се върнем отново на територията на светлината.
Защото сме излязли от територията на светлината. И сме на територията на тъмнината. И тогава се нуждаем да възстановим наша дълбоко духовна връзка с Христос и да се върнем и да започнем да продължаваме да пребъдваме в Него. И тук се изисква покаяние, което е много по-дълбоко от това от 1 Йоаново 1:9. Защото при 1 Йоаново 1:9 ти си ходиш в светлината, съгрешаваш случайно, веднъж. И тогава молиш се, изповядваш греха, Бог ти го прощава.
1 Йоаново 1:9
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
Връзката ти е възстановена. Но ако ти ходиш в тъмнината вече, това означава, че ти знаеш, че това е грях, продължаваш да го извършваш, живееш в греха, тогава ти не си на територията на светлината. Ти си на територията на тъмнината, не можеш да искаш обещанието от 1 Йоаново 1:9 да работи за теб. Тогава трябва ти да се върнеш в светлината, защото вече ходиш в тъмнината. Не просто си съгрешил, но ти живееш в грях. И точно за това е тази трета част на това поучение, по която ние разглеждаме покаянието.
ПОКАЯНИЕТО
Начинът да се справим с греха, ако ние живеем в тъмнината, не е просто да се покаем и да изповядаме греха си, и да продължим пак да го вършим след това. Начинът е да се покаем, а после трябва да променим начина си на мислене и повече да не живеем в този грях. Да се върнем, да живеем в светлината и да ходим в светлината. Единственият начин, някой казва, не е да кажем, че това не е грях. Отвън ние това правим. Ние казваме: „Това не е грях“.
Но да кажеш, че не е грях, това не го прави да не е грях. То пак си е грях. Значи, вместо да кажем, че не е грях, ние просто трябва да се покаем. Това е единственият начин. Единственият начин за възстановяване на връзката ни с Христос е покаянието. Тогава ще кажем „покаяние“. Какво Божието Слово разбира под думата „покаяние“? Нека да си припомним, че Исус Христос започна Неговото публично служение с тази проповед: „Покайте се, защото наближи Небесното Царство“.
Но Йоан Кръстител проповядваше същата проповед. Юдейското общество много добре е разбирало какво означава този апел. „Покайте се“, защото покаянието е било дълбоко познато на юдеите. Еврейската дума, която се превежда на български „покаяние“ или „покайвам се“ или „покайте се“, е еврейската дума „Шуб“, която е съставена от три еврейски букви – Шин, Вав и Бет. Затова е „Шуб“. И тя има значение на „завръщам се“ или „обръщам се“. Спомената е 1073 пъти в Стария Завет, но не винаги в смисъл на „покаяние“.
Понякога тя се използва просто за „обръщане“, да направиш някакво физическо придвижване, но не в смисъл на „покаяние“. Исая 55:11 се казва: „Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам“. Тук израза „не ще се върне“ или „няма да се върне“, е еврейската дума „Шуб“ – „върне“. Божието слово няма да се върне при Него празно, Божието слово няма нужда от „покаяние“.
Исая 55:11
11 така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми;
няма да се върне при мене празно,
а ще извърши волята Ми
и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.
Така че, тук думата „Шуб“ означава просто физическо придвижване в дадена посока, в случая обратно към Бог. Обаче, нека да разгледаме няколко примера, където тази дума се използва точно в смисъл на „покаяние“. Дори и на български да не е преведена по този начин. Например, известният текст във 2 Летописи 7:14. Там се казва: „И людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища“.
2 Летописи 7:14
14 и народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.
Ето, тук думата „и се върнат“, това е думата „Шуб“, което означава „покаяние“. Тоест ние трябва да се върнем при Бога. Тоест, ако ти ходиш в тъмнината, трябва да се върнеш в светлината. В Еремия 3:22, там се казва: „Върнете се, чада отстъпници“. Ако ние почнем да ходим в тъмнината, ние сме чада отстъпници. И начинът да се възстановим е не просто да кажем: „Боже, прости ми“, пак да продължим да живеем в греха, но да се върнем при Бога и Бог казва: „Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата“.
Еремия 3:22
22 Върнете се, деца отстъпници,
и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.
Ето, ние идем към Тебе,
защото Ти си Господ, нашият Бог.
Тоест Бог обещава, че ако ние се покаем истински, Той ще ни приеме, ще ни възстанови. Йоил 2:12-13 стих: „Но казва Господ, даже и сега се обърнете към Мен“. Както е думата „Шуб“: „Със цялото си сърце, с пост, с плач, с ридание и разкъсайте сърцето си, а не дрехите си, да се обърнете към Господа вашия Бог, защото е милостив и щедър, дълготърпелив и много милостив и разкайва се за злото“. Ето тук е също използвана думата „Шуб“, която означава „да се обърнем към Господа“.
Йоил 2:12-13
12 Но, казва Господ, даже и сега, обърнете се към Мене
с цялото си сърце,
с пост, плач и ридание;
13 и разкъсайте сърцето си, а не дрехите си,
и се обърнете към Господа, вашия Бог;
защото е милостив и щедър,
дълготърпелив и многомилостив
и се разкайва за злото.
Така че, ако ти си ходил в светлината, защото ако си бил новороден, ти си ходил във светлината и ходиш в тъмнината, обаче след това поради измамата на греха си се отклонил и си преминал да ходиш в тъмнината, начинът да се възстановиш обратно е да се обърнеш, да се върнеш при Бога, да направиш завой, да престанеш да ходиш в тъмнината и да почнеш да ходиш в светлината. Думата, която на български се превежда като „покаяние“ в Новия Завет, това е гръцката дума „Метаноя“.
Знаете, че Новият Завет е писан оригинално на гръцки. Около 200 години преди Исус Христос да започне Неговото публично служение, цялото старозаветно писание, целият Стар Завет, е било преведено от еврейски на гръцки и е наречено „Септуагинта“ или „Превод на 70-те“. Така че във времето, когато Христос е служил, по време на Римската империя, макар че римляните са говорили латински, те са използвали гръцки, и гръцкият е бил така наречения „Lingua Franca“ или най-разпространения език, малко така като днес е английският.
Така че, макар че Христос е говорил на еврейски, Благовестието се разпространявало и апостолите са писали новозаветните текстове на гръцки език. Така че покаяние на гръцки е „Metanoia“ и означава промяна на ума буквално, защото „Nous“ е ум, а „Meta“ е промяна, т.е. „Metanoia“ означава промяна на ума, т.е. покаянието, но то е силно повлияно от еврейското значение на думата „Shub“, което означава „обръщане“, „завръщане“ към Бог. Исус Христос много пъти е говорил за покаянието, и сега нямаме достатъчно време за цялото изследване, но Исус разказва две притчи, в които разкрива какво представлява покаянието.
Първата притча е за фарисея и бирника, които отишли в храма да се молят. И фарисеят започнал да се препоръчва пред Бога, и в молитвата си казва: „Благодаря Ти, Господи, че това правя, това правя, това спазвам, това спазвам, и особено, че не съм като този бирник“. Докато бирникът просто не смеел да вдигне очите си, и се молил в себе си, удряйки се в гърдите си, и казвал: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“. Исус Христос съвсем ясно казва, че не себеправедният фарисей, а каещият се бирник си отишъл от дома оправдан.
Лука 18:9-14
9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
10 Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник.
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.
12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.
14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.
Какво иска да ни каже Исус чрез тази притча? Че е много по-добре да се покаем, да си признаем греха и да се върнем при Бог, отколкото да държим на фалшивата си себеправедност. Този фарисей, макар че държеше на това какво бил правил, той също е бил грешен. Най-малко в гордостта си и в себеправедността си, защото ние трябва да бъдем смирени пред Бога. Така че вместо да държим на нашата себеправедност, ние трябва да изповядаме греха си и да помолим Бог да ни прости греха.
Другата притча за блудния син в Лука 15 глава, това е по-малкият брат, който е напуснал бащиния си дом, който е потънал в греховността си, в разпуснатия си живот, който е бил между прасетата, нещо, което е отвратително за юдейското общество, защото те считат свинете за нечисти. Но в даден момент разбираме, че този по-малък брат е дошъл на себе си. Осъзнал се, взел е решение да се върне в бащиния си дом и до смирение подготвил се, даже думите, които да каже на баща си: „Тате, съгреших против небето и против тебе, не съм достоен да се нарека повече твой син“.
Лука 15:11-32
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.
15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.
17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.
22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;
23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;
24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 И повика един от слугите и попита какво е това.
27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.
29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.
32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.
И най-важното – напуснал е окаяното си състояние, се е запътил отново към бащиния си дом. Такъв, какъвто е, с мръсните си дрехи, без нищо, с което е излязъл, защото всичко е било пропиляно. Но там го посреща прегрътката на неговия баща. Слава на Бога! Ако ние се покаем, ако ние се върнем, Господ няма да ни отвърне, Той ще ни прегърне. Неговата любов е безгранична, но трябва да се покаем.
Апостол Павел също говори за покаяние. Нека да чуем думите му пред езичниците в Атина.
Деяния 17:30-31
30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
Той проповядва там на Ареопага и казва: „Бог прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди Вселената справедливо, чрез човека, когото е определил и за когото е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите“.
Самият апостол Павел в град Милет, когато се е срещнал с презвителите от Ефес, е дал следното свидетелство за служението си, като е казал: „Търсих и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос“.
Павел също апелира за покаяние към вярващите в Коринтската църква. Освен този пасаж, който е основа на нашите размишления, в това послание има и втори текст за покаянието, който казва, че освен основните грехове на коринтяните, които са разцепления идолопоклонство, имало и други неща, които са допускали в техния живот. И затова апостол Павел им пише следното:
2 Коринтяни 12:21
21 да не би, когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предали.
„Да не би, когато дойда, Бог да ме смири между вас и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, за блудството и сладострастието, на които са се предавали“.
Ето ги тука тия коринтяни, които са ходили в тъмнината. Те са се предавали на блудство, сладострастие, нечистота и не са се покаяли. Значи те са ходили в тъмнината и апостол Павел казва: „Аз ще съжалявам за тях, защото ще ги оплаквам, мога само да плача за тях“. Освен разцепление, идолопоклонство, нечистота, блудство и сладострастие и липса на покаяние за тези грехове, това е проблемът на Коринтската църква. Така че ако те се покаят, тогава няма да бъдат за оплакване.
Но ако не се покаят, тогава те ще бъдат за оплакване. Защото се казва: „Не са се покаяли“. Т.е. това е единственият начин, ако ти си излязъл от това ходение в тъмнината и си започнал да ходиш в тъмнината, единственият начин да се върнеш обратно в Светлината е да се покаяш. Покаяние. Но покаяние означава не само да съжалиш, защото заради някакво наказание и ти да съжаляваш наказанието, което ще ти бъде наложено. Означава да промениш начина на мислене.
И всъщност това, което ще те накара да се върнеш към Бога, е скръбта по Бога. Да осъзнаеш, че като живееш в тази тъмнина, вече ти нямаш връзка с Бога и започваш да копнееш за тази връзка, която си загубил, и само това може да накара теб да се върнеш при Бога и да се покаяш.
След като Господ извършва чудото с изцелението на куция човек в храма пред юдеите, апостол Петър казва следните думи:
Деяния 3:19-20
19 Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа
20 и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос,
„Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, за да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, вашето съживление, и Той да ви изпрати определения за вас Христос Исус“. Забележете словосъчетанието – „Покайте се и се обърнете!“. Втората гръцка дума тук е епистрефо, което означава – „Обръщам се или да се обърна!“. Епистрефо – добова смисъла на гръцката дума метаноя, която означава – промяна на мисленето. Като че ли в това словосъчетание метаноя и епистрефо, думата метаноя по-скоро съдържа идеята за отстъпление от греховете, промяна на мисленето, промяна на отношението към греха, докато думата епистрефо има значение на – „Обръщане или завръщане към Бог“!
Това след като ти си променил ума си, да се върнеш към Бога. И ето думите на апостола Павла към цар Агрипа, там точно се споменават тези две думи заедно:
Деяния 26:19-20
19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,
20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.
„Но това, царю Агрипа, не бях ли непокорен на небесното видение, но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, да бъдат и на езичниците да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответстващи на покаянието“. Т.е. да се покаеш, да се обръщаш, да се покаяш и да се обръщаш към Бога.
Това словосъчетание като че ли най-силно обяснява смисъла на новозаветното покаяние. Така че това е начинът – покаяние. И то покаяние, което наистина трябва да осъзнае греха. Той трябва да е отблъснат настрана. И ако ти осъзнаеш, че грехът те е отделил от Бога и че си го направил, то можеш да плачеш. Т.е. има интелектуална страна на покаянието, има емоционална страна, която ти емоциите са съвземане покаяние с греха от Бога. И третата страна е дела съответстващи на покаянието.
Т.е. вече волевата страна, която се вижда в делата, които ние правим, че те вече не са според тъмнината, а ние започваме да ходим както е ходил Христос!
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, за това, че Ти си ни дал средство, с което да бъдем възстановени. Благодарим Ти за покаянието. Господи, дай ни покаяние в сърцата ни, което докарва живот. Дай ни покаянието в сърцата, което докарва освещение. Покаянието, което ни помага да оставим греха си, да оставим сладостите си, да оставим пороците си. И, Господи, да се върнем във светлината. Боже, и Ти казваш, ако по духа живеем, по духа и да ходим. Нека Той да управлява живота. Нека да живеем от новородени вярности. Да, може да паднем в греха, но никога да не оставаме в греха. Господи, дай ни омраза към греха. Дай ни ненавист към греха. Дай ни отвращение към греха. И, Господи, отдалечи ни от него. Ти казваш: „Бъдете святи, както е свят вашият Небесен Отец“. И с това, моля Боже, Ти ни отдели от греха и ни приближи при Себе Си. Господи, извърши в нас тази промяна. Дай ни това покаяние. Господи, ако сме се отдалечавали от Тебе или сме тръгнали в път, който е широкият път, който води към погибел, дай ни да направим крагом. Дай ни да се обърнем на 180 градуса и да тръгнем към Тебе. Да тръгнем по тесния път, който води към живота. Боже, ние сме минали през тясната порта, но дай ни да вървим също по тесния път.
Защото има порта, но има и път. Това помогни ни да вървим по пътя Божия. Помогни ни да живеем по Твоята воля. И Ти дай да имаме това покаяние в себе си, Господи. Помогни ни в името на Исус.
Щасти ни, ще бъдем чисти. Изми ни, ще бъдем по-бели от сняг. Благодарим Ти и Те прославяме на Исус.
МОЛИТВА
Амин.