Различните хора имат различни мисии. Има дипломатически мисии. Когато дипломати или представители на дадена страна отидат в друга страна, това е тяхната дипломатическа мисия – да установят мир или да проведат някакви преговори, които да постигнат определени договорености в полза на страната им. Има също космически мисии. Това са онези експедиции в космоса, при които, с помощта на ракети или космически кораби, хората отиват на луната или на космически станции в орбита около земята. Когато космонавтите или дипломатите се завърнат, респективно, на земята или в родната им страна, те казват, че мисията им е изпълнена. Те са имали някаква поставена задача и са я осъществили.
Така че, има военни мисии, дипломатически мисии, космически мисии, но има също и духовни мисии. Ние, всеки един от нас, имаме своята мисия. Затова ние трябва да знаем каква е мисията ни, за да можем да я изпълним.
Това, че използваме думата „мисия“ не означава, че казваме нещо ново, защото, всъщност думата „мисия“ означава „задача“. В Божието Слово Исус Христос говореше за много задачи, които той поставяше на учениците си. Например, притчата за талантите. В нея се разказва за един господар, който отиде в далечна страна. Но, преди да замине, той даде на слугите си таланти и им възложи задача. Тяхната задача или мисия беше да увеличат тези таланти. С други думи, те трябваше да бъдат верни на настойничеството, в което господарят им ги беше поставил. И спомнете си какво каза господарят на тези от тях, които изпълниха мисията си. Господарят им каза: „Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си“ (Матей 25:21,23). Слава на Бога! Ето, затова говорим за изпълнението на мисията ни. Въпросът, върху който бих желал ние всички да поразсъждаваме, е: „Как изпълняваме мисията си?“ Ще разгледаме няколко серии от поучения по този въпрос, понеже това не е нещо, което може да се завърши само в едно богослужение. Тези серии се наричат: „Мисията – изпълнена!“ Въпросът, на който ще се опитаме да отговорим чрез тях, е „Как изпълняваме мисията си?“ В това поучение ние ще разгледаме три елемента, които биха ни помогнали да изпълним нашата дадена от Бога мисия. Какво би ни помогнало да изпълним нашата мисия, така че един ден, когато застанем пред Бога, ние да не се засрамим, но да кажем: „Да, Господи, аз изпълних волята ти.“. Или, казано по друг начин: „Как да живеем така, че когато се приближим към смъртта и погледнем назад в живота си, да можем да кажем: „Аз не съжалявам за начина, по който аз живях.“
ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК
Защото нашият живот е кратък. Ако прочетете историята, в нея има различни личности, и те всички имат дата на раждане и дата на смърт. Ако отидете на гробищата или погледнете един некролог, там пише датата на раждането и датата на смъртта на дадения човек. И там, по средата между двете дати, има едно тиренце. И всъщност животът на човека е именно това тире. Ние също имаме дата на раждане, и в момента живеем в това тиренце, но идва и нашата дата на смъртта. Ние не знаем колко години ни остават на тази земя. В интернет има един интересен сайт. Той се нарича „часовникът на смъртта“. На английски името му е deathclock.com. Като отидеш на този уебсайт, въвеждаш датата си на раждане, колко килограма си, колко си висок – което е показателно за индекса на телесната ти маса или колко е наднорменото ти тегло, дали си песимист или оптимист, и той автоматично ти изчислява кога приблизително ще умреш – той ти казва примерно, че ще умреш след 7 години. Този часовник на смъртта, разбира се, не е реалистичен, но аз предполагам, че авторите на този сайт използват статистически изследвания. Защото има статистики, които показват каква е средната дължина на човешкия живот, колко живеят мъжете или колко живеят жените и така нататък. Това не означава, че ти ще умреш точно на тази дата. Но този уебсайт е направен с цел да ти напомня, че животът ти е кратък и ти трябва да помислиш как да живееш така, че той да бъде пълноценен.
ЖИВОТ ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ
Ние всички, които сме тука, в рамките на петдесет, шестдесет години, всички ще бъдем мъртви. Няма да има нито един останал. Но въпросът ще бъде: „Как сме изживели живота си?“. И дали, когато го изживеем и се обърнем назад да погледнем живота си, ще можем да кажем: „Аз не съжалявам за начина, по който живях, защото аз живях по Божията воля.“
Ние виждаме пример за това в Исус Христос. Когато Той беше към края на неговия житейски път, Той се обърна в молитва към Бог Отец и Му каза: „Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:4). Исус беше доволен от живота, който беше живял, защото Той беше изживял живота си по Божията Воля.
Виждаме също апостол Павел, който беше гонител и хулител на църквата, но Бог го призова да бъде негов инструмент. И когато той завършва житейския си път и пише последното си писмо към Тимотей, когато знае, че вече е на път да бъде осъден на смърт и обезглавен, той казва думите: „Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление“ (2 Тимотей 4:7-8). Така че апостол Павел, също като Господ Исус, когато погледна назад, каза: „Аз изживях живота си по Божията воля“.
И виждаме не само Павел, но и много други Божии мъже, за които се казва, че те изживяха живота си по Божията воля. Например за Давид се казва, че „в своето си поколение“ той „послужи на Божието намерение“ (Деяния 13:36). Така че Давид, ако и да съгреши, (както и ние всички грешим), но като цяло, той изживя живота си по Божията воля. Също Мойсей или Исус Навиев, или другите герои на вярата като Данаил – те живяха живота си така, че когато погледнеха назад, те можеха да кажат: „Животът, който аз изживях, го живях така, че аз съм доволен от него, няма какво да променям“. И всъщност именно за това искам да ви говоря – да живеем по такъв начин, че да не съжаляваме за начина, по който сме изживели живота си.
За да бъде нашият живот пълноценен, ние трябва да изпълним мисията, която Бог има за нас. Бог има за нас мисия, Бог има за нас нещо, което ние трябва да извършим в нашия живот. Ние трябва да осъзнаваме това, за да може един ден, когато ни остава един месец, преди да умрем, когато разберем, че сме болни от нелечима болест и вече лекарите ни казват: „Отивай си вкъщи, няма какво повече да направим за теб“, ние да можем да си отидем, осъзнавайки, че сме изживели живота си пълноценно. Защото рано или късно това ще се случи, нали? Не казвам, че Бог не върши чудеса, но казвам, че един ден ние всички ще умрем. Въпросът е тогава, преди да умрем, или когато ни остават един месец или една седмица – когато ние повече не можем да променим нещата от живота си, но можем само да погледнем назад – какво бихме казали за себе си? Бихме ли били доволни от живота, който сме живели?
ЦЕЛ, ФОКУС И ЦЕНА
В Божието слово виждаме три компонента, които биха ни помогнали да изпълним нашата мисия. Те са:
- Много добро осъзнаване на това каква е нашата мисия. Ние трябва много добре да знаем каква е нашата мисия. Всеки един от нас трябва много добре да знае каква е неговата мисия и да я изпълнява. Ако не я знаем, това ще ни пречи да я следваме. Така че това е първото нещо, което ще ни помогне да изпълним мисията си: много добро осъзнаване на това каква е нашата мисия, каква е нашата цел, каква е нашата дадена ни от Бога задача в този живот.
- Ясно фокусиране върху мисията ни – да не се отклоняваме от нея, но да се придържаме стриктно към нея. Защото има хора, които знаят каква е мисията им, обаче те са разсеяни – едно нещо ги привлича там, друго нещо ги привлича на друго място и те не могат да следват тяхната мисия – защото не са фокусирани.
- Плащане на цена за изпълнението на мисията ни – готовност за понасяне на страдание за осъществяването на една по-висша цел. Защото, ако и спасението да е безплатно за нас, понеже Исус Христос плати цената, изпълнението на нашата мисия е нещо, за което ние трябва да платим цена – ние трябва да се жертваме, за да изпълним мисията си. И тук стои въпросът: „Доколко сме готови да понесем страдание за осъществяването на една по-висша цел?“. Защото изпълнението на нашата мисия е една висша цел, която Бог ни е поставил.
Цел, фокус и цена – това са изискванията за успешно изпълнение на мисията ни.
БОЖИЯТА МИСИЯ
Първото от тези три неща е осъзнаването на това каква е нашата мисия. Така че нека всеки един от нас да си зададе въпроса: „Какво е важно за мен? Каква е моята мисия?“. Като християни и като Божии деца, бих казал, че това, което трябва да бъде важно за нас, е това, което е важно за Бог. Нашата мисия, която Божието Слово ни разкрива, е свързана с Божията мисия. Защото Бог също има Неговата мисия. Бог е Бог на цел, на намерение, на предузнание. Той предизбира, предузнава, има намерение и цел и Той осъществява Неговата цел и Неговата мисия. Какво е важно за Бог? Кое е най-важното нещо за Бога? От какво се интересува Бог най-много? Какво ще кажете? От спасението на творението. Бог се интересува от всеки един от нас – от това доколко го обичаме и доколко му се покоряваме. Но погледнато по-глобално, като цяло това, от което най-много се интересува Бог, е спасението на Неговото творение. Защото Бог създаде всичко в този свят и като връх на Неговото творение Той създаде човека. Но човекът съгреши и чрез този първоначален грях, грехът влезе в света и в резултат, както казва апостол Павел, „цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега“ (Римляни 8:22). Поради това, че грехът е влязъл в човека и чрез човека грехът е навлязъл в цялата природа – затова има земетресения, има страдание и дори животните страдат и нямат мир. Така че, всъщност, именно това е Божието намерение и то се вижда съвсем ясно в Йоан 3:16 – златният стих на Библията.
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Бог обича всеки един човек на този свят и желае той да бъде спасен. „Светът“, за който се говори в този стих, е Неговото творение, защото Той създаде света чрез Неговото Слово. Така че, ето това е Божията мисия. Това е, което е важно за Него – спасението на изгубените. Изкуплението и спасението на Неговото творение, което всъщност е човекът, е толкова ценно за Него, че за това спасение Той дава най-ценното, което има. Има ли за Бог нещо по-ценно от Неговия Единороден син? Не. Но Той даде Своя Единороден Син за това спасение. Така че това е, което е ценно за Бога – изгубените човешки души, творението, което потъва в греха, грешниците. В Римляни 5:8 се казва:
8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
Така че ето това е, което Бог търси и което е важно за Него, и това е, което е Неговата мисия – спасението на света и изкуплението на грешниците. Той има в сърцето си милост към човеците. В Езекиил 18:23 се казва: „Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?“.
БОЖИЯТА МИЛОСТ КЪМ ИЗГУБЕНИТЕ
А също и в Йона 4:11. В Йона се говори за това как Бог беше решил да унищожи Ниневия заради греховете й. Но за да не ги избие без предупреждение, Той им изпрати пророк Йона, който да им проповядва и те да се покаят. И тогава те се покаяха, но Йона се разсърди и каза: „И сега, какво стана – аз излизам фалшив пророк. Защото аз им проповядвах: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“, а пък сега те се покаяха и Ниневия няма да бъде съсипана“ (Йона 4:1-2). Защото Бог беше казал: „Аз се разкаях от намерението да съсипя Ниневия“ (Йона 3:10). Йона се ядоса, обаче Господ го научи на урок, като му даде едно растение или една тиква, която да порасне много бързо – за една нощ. Предназначението на това специално растение беше да му прави сянка (Йона 4:6). Обаче на другия ден това растение, за което Йона беше толкова щастлив, беше поядено от един червей и изсъхна (Йона 4:7). Тогава, когато слънцето печеше и му напичаше главата и той нямаше къде да се скрие от него, Йона каза: „Господи, защо изсъхна тиквата?“ (Йона 4:8) и на него му беше жал за тиквата, понеже нямаше под какво да се скрие на сянка от слънцето (Йона 4:9). И вижте как му отговори Бог (Йона 4:10-11):
10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. 11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?
Всичко това ни показва, че Бог има милост към хората и за Него няма нищо по-важно от хората, от изгубените в този свят.
ХРИСТОС – ПРИЯТЕЛЯТ НА ГРЕШНИЦИТЕ
Виждаме, че и Господ Исус Христос, когато дойде на тази земя, фарисеите го обвиняваха, че той ядял и пиел с блудниците и с грешниците (Лука 15:2). Но какво им каза Исус? „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние)“ (Марко 2:16-17). Така че ние не бива по никакъв начин да пренебрегваме, който и да било човек. Но да знаем, че всяка човешка душа, която ние виждаме, всеки човек, с когото се срещаме, независимо какъв е той, независимо какъв етикет му е сложило обществото – дали той е крадец, дали той е мафиот, или дали тя е проститутка – Бог обича проститутките и иска да ги спаси. Бог обича мафиотите и убийците и иска да ги спаси. Бог обича всеки човек – има ли в него душа – Бог го обича. Бог мрази греха, но Той обича грешника! И това е мисията на Бог. Затова Той даде Своя Единороден Син – за да спаси всеки един човек на тази земя. Кръвта на Христос е достатъчна за всеки един.
Това беше също и мисията на Исус Христос. Кое беше най-важното нещо за Исус? За Него нямаше нищо по-важно от спасението на изгубените.
Един интересен случай е богатият млад управител. Нали се сещате за него? Той, който се интересуваше какво да направи, за да наследи вечен живот (Марко 10:17). Исус му каза: „Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си“.“ Тогава той каза, че всички тези заповеди бил изпълнявал „от младостта си“ (Марко 10:20). В Марко 10:21 се казва:
21 А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.
Чувайки тези думи, богатият млад управител се натъжи и „посърна“, понеже беше човек с много имот и не искаше да се лиши от богатството си (Марко 10:22).
Знаеше ли Исус, че този човек щеше да се откаже от това да го последва – знаеше ли? Знаеше. Но забележете, това е чудото на Божията любов – въпреки че Исус знаеше, че богатият млад управител няма да Го последва, пак Исус го „възлюби“. Така че Бог обича грешниците, независимо дали те Го приемат или Го отхвърлят. Той обича всеки един човек на този свят и желанието на Бог е тази Негова любов към хората да влезе в нас и ние също да обичаме хората безусловно. Просто, когато видиш един човек, ти да видиш вечната душа, която Бог е вложил в него и това, че Бог желае тази душа да живее във вечността. Тогава да си кажеш: „Аз ще му кажа за Исус, защото тези добри вести, които ще споделя с него, ще му спасят душата“. Защото, както казва апостол Павел в Римляни 1:16, благовестието Христово е „Божия сила за спасение на всекиго, който вярва“. По този начин ние изпълняваме нашата мисия.
ИСУС ЗНАЕШЕ МИСИЯТА СИ
Исус знаеше Неговата цел. Той знаеше мисията Си. Затова Той каза в Лука 19:10:
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Една част от мисията на Христос беше Той да изяви Бога. Защото, в Евреи 1:1-2 се казва, че „Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина“. Защото ако и Бог да се е разкривал чрез природата, чрез Словото Си, което е дал на народа Си, и ако и Бог да се е разкрил чрез делата си, съвършеното разкритие, съвършеното откровение за Себе Си, което Той ни дава, е в лицето на Неговия Син Исус Христос. Защото, когато Той се въплъти, Той самият е Бог и няма друг начин, по който Бог да ни покаже какъв е Самият Той, освен чрез Неговия Син, който влезе в човешка плът и стана един от нас. Само тогава ние можехме да видим славата Му – „слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина“ (Йоан 1:14). Така че Исус изяви съвършено Бог Отец – Той говореше Божиите думи, Той вършеше Божиите дела и Той изпълняваше Божията мисия. Тази мисия беше – Той „да потърси и да спаси погиналото“.
Исус знаеше Неговата цел. Още отначало, когато започваше Неговото служение, когато беше в синагогата в Капернаум, Той намери мястото в Книгата на пророк Исая (Лука 4:17) и каза (Лука 4:18-19):
18 „Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И проглеждане на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година“.
Това беше Неговата мисия и Той започна да я изпълнява от самото начало на Неговото земно служение. И след като ни разкри Бог в Неговата пълнота, след като вършеше чудеса, след като изцеляваше болните и след като поучаваше истината на Божието Слово, накрая Неговата мисия беше Той да даде Себе Си за греха на всички, да спаси цялото човечество и да стане Спасител на Света. Той знаеше това и затова Той каза в Лука 19:10:
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Това беше нещо, което хората по онова време не можеха да разберат. Тяхната представа за Месия и за Изкупител беше, че Той ще бъде някакъв земен цар на Израил, който ще установи политическа власт и независимост от Римската империя. Но Божиите мисли са далеч по-високи от нашите мисли (Исая 55:8-11). Бог не желаеше да даде политическа свобода само на един народ, Той желаеше да даде изкупление на цялото творение от греха, за да могат всички, които повярват в Исус, да живеят с Него във вечността.
РЕШЕН ДА ИЗПЪЛНИ МИСИЯТА СИ
Така че Исус не само много добре знаеше каква е мисията Му, но и Той най-старателно я изпълняваше. В Лука 9:51 се казва:
51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
Тук започва една част от Евангелието според Лука, която се нарича „Разказът за пътуването“. Исус пътуваше за Ерусалим. Защо? Защото там беше кръстът, защото там той трябваше да пожертва Себе Си и да бъде разпънат.
В този стих има две интересни фрази. Първата е: „когато се навършваха дните да се възнесе“. Секундарникът на смъртта вече беше започнал да отброява последните дни и часове от живота на Исус. Исус знаеше, че му остава остава да живее още около месец. Той трябваше да отиде в Ерусалим и там да предаде Себе Си в жертва за цялото човечество. Дните за възнесението Му „се навършваха“, но преди възнесението имаше други неща, през които Той трябваше да премине. Преди възнесението беше възкресението, а преди възкресението беше слизането в места „по-долни от земята“ (Ефесяни 4:9), а преди това беше смъртта, а преди нея бяха осъждането и бичуването, и цялата тази мъка и позор, които Той трябваше да понесе. Така че Исус знаеше какво Му предстои.
Това, че дните му се „навършваха“, означава, че последните дни от живота му изтичаха. Това е дума, която бихме използвали, когато дадена чаша се напълни с течност до самия си ръб и е на път да прелее. Така и Неговите дни просто „се навършваха“. Чашата на живота му беше почти пълна и беше на път да прелее, тоест да дойде смъртта.
Осъзнавайки, че датата на смъртта му наближава, Исус „насочи лицето си да пътува към Ерусалим“. Това също е една много мощна фраза на гръцки. Тя означава, че Исус накара смъртта да сведе поглед. Исус погледна смъртта в очите и когато техните погледи се срещнаха, смъртта сведе поглед. Тя го направи, понеже Исус беше твърдо решен да премине през кръста и да умре. Насочването на лицето на практика е еврейски идиом, който означава решителност. Този идиом е използван може би най-много в Езекиил, където се казва, че Бог е направил челото на Езекиил като „адамант по-твърд от кремък“ (Езекиил 3:8-9). С други думи, Бог му каза: „Когато те са срещу теб, твоята решителност ще бъде по-голяма от тяхната и ти ще надделееш над тях, ще ги победиш.“
8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела. 9 Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.
Исус насочи лицето си към Ерусалим и това означаваше, че той беше решен да отиде на кръста, а кръстът за него беше в Ерусалим. Исус се фокусира върху Ерусалим и по-конкретно върху кръста, който го очакваше в Ерусалим и реши да премине през него. Той нямаше да допусне на нищо да застане на пътя му, защото Той знаеше, че трябва да умре на точно определен ден и по точно определен начин. И той не допусна нищо да го отклони или разсее от изпълнението на тази част от мисията му. Защото Бог Отец му беше дал мисия: „Отиди и предай Себе Си в жертва за изкупление на творението, за да мога Аз да ги приема при Себе Си“. На което Исус може би отвърна: „Това ще бъде много трудно, но Аз ще го направя“. Когато беше на тази земя, Исус беше и Бог, и човек едновременно, и в Гетсимания Исус се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“ (Матей 26:39). Исус знаеше Неговата мисия и Той знаеше, че има цена, която Той ще трябва да плати за нейното изпълнение. Въпреки това обаче, Той беше твърдо решен да я изпълни. „Насочи лицето си към Ерусалим“ и тръгна с непреклонна решителност към него.
СПРАВЯНЕ С ОПОЗИЦИЯТА
Пътят на Исус към Ерусалим не беше гладък и безпроблемен. Исус срещна една отявлена опозиция. Исус беше отхвърлен от хората, но отхвърлянето не беше нещо ново за Него. Той беше свикнал с него. Фарисеите го отхвърляха, дори го мразеха, дотолкова че търсеха начин да го убият. Богатият млад управител отхвърли предложението за вечен живот от Исус (Марко 10:21-22). Дори собствените Му братя – Неговите роднини – го отхвърляха като Месия, защото не вярваха в Него (Йоан 7:5). Самаряните го отхвърляха, понеже знаеха, че Той беше на път към Ерусалим (Лука 9:53). Но цялото това отхвърляне не отклони Исус от пътя му. Той вярно държеше курса си насочен към кръста.
Исус беше не само отхвърлен от противниците си, той беше също неразбран от учениците си. Отново и отново той се разочароваше от собствените си последователи и това беше един от тези моменти. Когато самаряните от това село отхвърлиха Исус, Яков и Йоан поискаха от него да им даде да свалят огън от небето, който да унищожи тези хора. Яков и Йоан желаеха разплата. Те искаха отмъщение. Но в някои новозаветни ръкописи на това място има добавено едно изречение, в което Исус ги смъмри, като им напомни, че той е дошъл не да погубва човешки души, но да спасява. Неговите собствени последователи и приятели – тези, които бяха с него вече три години не схващаха мисията на Исус – а на него му оставаше само месец с тях преди датата на смъртта му. Въпреки това, Исус следваше курса си и продължаваше да бъде насочен към кръста. В Лука 9:52-55 четем:
52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. 54 Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? 55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
Исус беше „насочил лицето си“ да пътува към Ерусалим, защото той знаеше, че ще трябва да умре на определен ден и по определен начин. Той беше пророкувал, че ще умре чрез разпятие. Той не можеше да допусне да бъде убит от меча на убиец, нито да бъде хвърлен от скала, нито пък убит с камъни от тълпата. Неговата смърт трябваше да бъде смърт на кръст в Ерусалим по време на Пасхата. Нямаше друго решение на проблема с нашия грях. Исус имаше дата, на която трябваше да умре. Той знаеше не само кога, но и как трябваше да умре, за да стане нашето „Пасхално агне“. Ако Исус беше умрял по друг начин и по друго време, Той щеше да се окаже лъжец и не би могъл да бъде жертва за нашия грях. Исус живя живота си по такъв начин, че да не съжалява. Как го направи? Като през цялото време преследваше целта си, изпълняваше мисията си.
ИСУС ИЗПЪЛНИ МИСИЯТА СИ
Исус беше учител от най-висока класа – той поучаваше множествата и всички го слушаха със затаен дъх, но това не беше Неговата цел номер едно в живота. Исус беше чудотворен лекар – изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ, но това не беше Неговата цел номер едно в живота. Неговата цел номер едно в живота беше да прослави Бога, и то да го прослави по един определен начин. Как? Като изпълни мисията, която Отец му е поставил (Йоан 17:4).
4 Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.
Какво беше делото или работата, която Отец беше дал на Сина? Исус беше изпратен да потърси и да спаси погиналото. Чрез изпълнението на тази Негова мисия Исус прослави Бог на земята. Каквото и да правеше, Исус преследваше Неговата главна цел – възстановяване на грешното човечество с Бога чрез даването на Неговия живот, всичко, което Той беше и имаше – за нас. Нямаше нищо в повече, което Исус да даде в изпълнението на Неговата цел. Той не задържа нищо за Себе Си, плати цялата цена. Той даде Себе Си!
НАШАТА МИСИЯ
От всичко това ние виждаме, че за да можем да изпълним мисията си, ние трябва да знаем каква е тя. Каква е нашата мисия? Какво иска Бог от нас? Нашата мисия ни е възложена от Господ Исус в това, което наричаме „Великото поръчение“. Ако трябва да отговорим кратко на въпроса: „Каква е нашата мисия?“, ние бихме могли да кажем: „Нашата мисия е да изпълняваме Великото поръчение“.
В различните евангелия Великото поръчение е дадено в различен контекст. Например, в Матей се казва, че учениците бяха събрани в Галилея, където Исус им беше казал, че ще им се яви (Матей 28:7,10,16). В Марко, Исус им се яви в деня на възкресението в Ерусалим (Марко 16:14-18). В Лука, Господ даде Великото поръчение на учениците Си отново в деня на възкресението в Ерусалим (Лука 24:44-49). В Деяния, Господ им дава Великото поръчение в деня на възнесението Си (Деяния 1:6-9). От това можем да заключим, че Господ говореше за Великото поръчение не веднъж, но много пъти в периода между Неговото възкресение и Неговото възнесение. Това беше неговата единствена и основна тема, върху която Той говореше на учениците си след възкресението. Великото поръчение е визията на Исус за настъпването на Божието царство. Той очаква то да настъпи чрез нас. Затова ние трябва да приемем Великото поръчение като дадена ни от Бог мисия.
Това, което ние сме формулирали като твърдение за нашата мисия и което сме приели като църква, е следното:
Ние сме се посветили
да ВОДИМ хора при Бога,
да ги УТВЪРЖДАВАМЕ във вярата
и да ги ЕКИПИРАМЕ за служение,
като влагаме себе си в тях,
като ги мотивираме и подпомагаме
да се ВЪЗПРОИЗВЕЖДАТ в множество поколения
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ на Христос.
Всичко, което говорихме дотук за Исус, се отнася и за нас. Ние, също като Исус, имаме мисия. Тази мисия се нарича „Великото поръчение“. И ние както Исус не трябва да позволяваме на нищо да ни отклонява от нашата мисия. Въпреки че ние най-вероятно също може би ще бъдем отхвърлени, понеже Исус ни изпрати „като агнета посред вълци“ (Лука 10:3). Ние говорим на хората за Христос, носим това вечно послание, а те ни казват: „Ти си луд, ти си ненормален! Вярвай си там, но не ме занимавай!“. Ние може и да сме отхвърлени, но трябва ли това да ни спре от това да следваме Бога и да продължаваме да благовестваме? Не. Защо? Защото ние имаме мисия. Хората може да не ни разбират, могат да ни отхвърлят, дори Сатана да е срещу нас, но ние не трябва да се предаваме, понеже ние знаем и осъзнаваме нашата мисия.