Едно от нещата, което е традиционно за Господната вечеря, е ние да изпитваме сърцата си. Защото на самата Господна вечеря Исус Христос каза на учениците си: „Един от вас ще ме предаде“. И се казва, че те всички започнаха да изпитват себе си. Казаха: „Да не съм аз?“. Разбира се, тези, които изпитваха себе си, не бяха те, защото се знаеше кой беше – той беше Юда. Но ние виждаме, че е здравословно, духовно, ние да изпитваме сърцата си и да изповядваме греховете си.
Вярвам, че това, което тази сутрин ние ще прочетем в Божието Слово, ще ни помогне да изпитваме себе си и да подготвим сърцата си за Господната вечеря. Господната вечеря е нещо специално, тя не е нещо обикновено, тя е нещо свято. Всеки, който участва в Господната вечеря, трябва да знае какво е тя и какво прави той, когато взема от този хляб и пие от тази чаша.
Едно от нещата е, че за да участваш в Господната вечеря, ти трябва да бъдеш новороден. Имаме деца, които още не вземат Господната вечеря, но които може би ще започнат скоро, защото Бог ги е новородил. Ако те са пред Исус Христос в сърцето си, ако са спасени и осъзнават спасението си и отговорността си, че живеят живот за Бога, то те също могат да вземат Господната вечеря. Разбира се, преди всичко родителите им трябва да говорят с тях, а тези, чиито родители не са в църквата – тези, които се грижат за тях, техните учители, трябва да говорят с тях, защото те най-добре ги познават.
1 Тимотей 4:12
12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
Любовта, вярата и чистотата са три аспекта или три измерения на християнския живот. Те са като маслото, електричеството и антифриза на колата. Може би тук има шофьори, които знаят какво е масло, ток и антифриз. Когато един шофьор кара своя автомобил, той винаги следи уредите, които показват налягането на маслото, амперите на тока и температурата на антифриза на неговата кола. Всеки от тези уреди има определени оптимални граници, в които съответно маслото, токът и антифризът трябва да бъдат. Защото ако налягането на маслото падне, тогава двигателят се износва и може да блокира – не е смазан. Ако стрелката на амперметъра се отклони наляво, това показва, че най-вероятно динамото се е повредило и ако не се вземат спешни мерки, акумулаторът ще се изтощи. Ако пък термометърът покаже над 100 градуса, това означава, че двигателят прегрява, гарнитурите се повреждат и така двигателят може да се повреди.
Използвам този пример, за да ви покажа, че има три неща, които са много важни за движението на един автомобил. И точно по същия начин на таблото на нашия християнски живот също има три стрелки, които са невидими, но те светят. Има три скали, които измерват нашата любов, нашата вяра и нашата чистота. Всяко едно от тези три измерения ние трябва да внимаваме по два показателя: думи и дела. Колко силна е нашата любов на думи и на дела? Колко пламенна е нашата вяра на думи и на дела? И колко чисто е сърцето ни на думи и на дела? Това са въпросите, които непрекъснато ние трябва да си задаваме и не само да си задаваме, но да следим за техните отговори и да правим нужните корекции. Това означава да се покаем за отклоненията от правилните неща, за да можем да поддържаме любовта, вярата и чистотата ни в техните оптимални граници, за да бъдем наистина при Него.
Добрият шофьор поддържа своя автомобил преди да тръгне на дълъг път: отваря капака, проверява маслото, отвива капачката на радиатора, ако трябва долива антифриз. Ако не е карал автомобила дълго и акумулаторът му се е изтощил, го сваля и го зарежда. Подобно и добрият християнин изпитва себе си. Как е моята любов към хората? Нека си задаваме този въпрос всеки ден. На какъв дух съм?
Лука 9:51-56
51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим.
52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него.
53 Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим.
54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия?
55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“.
56 И отидоха в друго село.
Виждате един момент, когато учениците на Исус бяха обидени от това, че не бяха приети в едно място и те казаха: „Нека огън да падне и да ги убие!“. Те искаха тяхната смърт. Но Христос каза: „Човешкият Син не е дошъл да погуби, но да спаси“. И Той каза: „Вие не знаете на какъв дух сте“. Така че нека да изпитаме себе си на какъв дух сме. Тук не става въпрос какъв дух има вътре в нас, защото вътре в нас е Святият Дух. Но ние, независимо че сме изпълнени със Святия Дух, може да има момент, в който да сме допуснали да не сме изпълнени със Святия Дух и тогава да сме под влияние на друг дух – на дух на омраза, на дух на огорчение, на дух, който не е от Бога.
Трябва да изпитаме също как е моята вяра. Всеки да си зададе този въпрос: „Как е моята вяра? Аз в Христос ли съм и Христос в мене ли е?“.
2 Коринтяни 13:5
5 Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?
Значи, ако ние не сме порицани, ако ние не сме съгрешили, ако ние не сме виновни, то Христос е в нас. Но ако сме порицани, ако заслужаваме порицание – това означава някой да ни се скара, някой да ни изобличи – това означава, че сме съгрешили, тогава Христос не е в нас. Така че ние трябва да проверяваме как е моята любов, на какъв дух съм, как е моята вяра и как е моята чистота.
Добрият християнин застава в Божието присъствие и позволява на Святия Дух да обискира сърцето. Може би гледате по тези филми, когато се ходи на летище или някъде се влиза в по-специално място, има такива скенери, които преглеждат всичко. И ако нещо звънне, започват да те проверяват, да нямаш някакъв пистолет, да нямаш наркотици, да нямаш нещо, което може да навреди. По същия начин ние трябва да оставим Святия Дух да обискира сърцето ни, тоест да прегледа в нас, да не би да има някакъв грях, да не би да има в нас някакъв порок. И тогава този порок и този грях трябва да бъдат оставени и изхвърлени, защото с такъв грях и порок ние не можем да влезем в Божието присъствие.
Псалм 139:23-24
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;
24 и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път.
МОЛИТВА
Боже, молим Те, изпитай ни тази сутрин. Познай сърцата ни, опитай ни и разбери мислите ни. Виж дали има в нас оскърбителен път и ни води по вечния път. Подготви ни за Господната вечеря, за да можем да участваме достойно, с чисто сърце, с вяра и с любов, която е доказана чрез нашите дела. Амин.
Обаче, вижте, това е доброволно. Бог няма насила да дойде и да се намеси. Но ние трябва да отворим сърцето си пред Бога и да кажем: „Господи, изпитай ме!“ И познай сърцето ми! Опитай ме! Познай мислите ми! Не само външно, но и мислите ми! И виж дали има в мене оскърбителен път. Оскърбителният път е грях. Оскърбителният път е порок. И води ме по вечния път. Махни всяко нещо, което не е от Тебе и така, Боже, Ти ме очисти, за да мога да вървя във спасението.
Псалм 139:23-24
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;
24 и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път.
Така че това са трите параграфа, по които ние да се проверяваме в поведението си: любов, вяра и чистота. И първото нещо е любов. Любовта е голямата заповед на закона. Така казва Господ Исус. Фарисеите, като чуха, че смълча садукеите, събраха се заедно и един от тях, законник, го изпитваше, задавайки му въпрос: „Учителю, коя е голямата заповед на закона?“ А Той му рече: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с целия си ум, с цялата си душа, с цялото си сърце и с всичката си сила.“
Матей 22:37-40
37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
38 Това е първа и най-голяма заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Всъщност тука точно се казва: със цялото си сърце, със цялата си душа и със целия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. Виждате ли? Законникът пита: „Коя е голямата заповед?“ Исус казва: „Две са.“ Няма само една, която е голяма. Защото любовта към Бога и любовта към човека са двете страни на един и същ метал и една и съща пара.
Ние всички сме готови да кажем, когато чуем за любовта: „Чудесно, аз обичам Бога!“ Но Божието слово е безкомпромисно и то е като двуостър меч, което прониква до най-дълбоките части на сърцето и изпитва мотивите ни. Така че човек може да каже: „Аз не съм съгрешил.“ Обичаш ли Бога с целия си ум и цялото си сърце? Ако не го обичаш, и обичаш ли ближния си – това означава всеки един човек, който е тук, всеки един, който е близо до тебе, всеки един, който е в нужда, всеки един, който е в проблем – ако не го обичаш, то ти си сгрешил. Това е грях.
1 Йоаново 4:20
20 Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.
Защото Йоан казва: „Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брата си, той е лъжец.“ Защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. Така че любов към брата и любов към сестрата е онази любов, която трябва да бъде не само в слово, но и в поведение. Защото не само трябва да си показваме с устни любов, да казваме: „Да, обичам те“, но вътрешно не е така.
1 Йоаново 3:16-18
16 По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.
17 Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?
18 Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.
Вижте какво се казва в 1 Йоаново в 3 глава, 16-18 стих. От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Христос не само казва: „Обичам ви, но се спасявайте сами.“ Не, Той даде живота Си за нас. Той показва любовта с дело и Той умря заради нашите грехове. И казва така: „И ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“ Ако ние го направим това нещо, ще имаме любов. Ние сме длъжни да дадем живота си за братята. Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност.
Така че любовта е Христовата заповед. Исус каза: „Нова заповед ви давам, да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“ И пак казва в Йоан 15:12: „Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“ Така че ние трябва да се обичаме и любовта е белегът, по който може да се познае дали сме християни или не. Защото каза: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици.“
Йоан 13:35
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Ние говорим за ученичество, затова се казва: „По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ И когато говорим за любов, трябва да знаем, че любовта е главният критерий за духовност. Не чудесата, не пророчествата, не дарбите, но любовта е главният критерий за духовност, по който можем да преценим дали даден човек е духовен или не.
1 Коринтяни 13:1-3
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
Защото в 1 Коринтяни 13, от първи до трети стих се казва: „Ако говоря в човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.“ И ако имам пророческа дарба, и знам всички тайни, всяко знание, имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехранване на сиромаси, и ако предам тялото си на изгаряне, дотам реша да бичувам себе си и да се дисциплинирам, че дори тялото си да предам на изгаряне, а любов нямам, никак не ми ползва. Така че това е, братя и сестри, нека да изпитаме себе си.
Има ли в себе си любов в този смисъл? Любов на думи, но не само любов на думи, но любов на дело. И ако нямаме любов, да се покаем и да дадем на Святия Дух място в живота си, защото ако сме изпълнени със Святия Дух, ние ще имаме любов, защото плодът на Духа е любов. И ако нямаме любов, това означава, че не сме пълни със Святия Дух. Защото без любов двигателят на нашия живот ще се счупи. Защото без любов няма вечен живот.
1 Йоаново 3:14-15
14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото обичаме братята. Който не обича, остава в смърт.
15 Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец; и вие знаете, че у никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
Вижте, това са сериозни думи, но вижте какво се казва в 1 Йоаново 3:14-15: „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.“ Ако в твоето сърце няма любов към братята и сестрите в църквата, ти не си спасен. Трябва да се молиш Бог да те спаси. Няма такъв, който да люби повече от нас от света. Той може да прави добрини, но не може да обича повече от един човек, който е новороден и изпълнен със Святия Дух. Защото един човек, който е новороден и изпълнен със Святия Дух, той има силата на Духа и той ще обича повече от един човек, който е от света.
Всеки за себе си да помисли: дали аз съм показал любов? Защото аз като съм го помолил, той може да не ми е дал. Обаче друг може да ме помоли да му простя, пък аз да не съм му простил. Така че всеки за себе си трябва да изпита сърцето си пред Бога. Не пред хората, не пред мен. Трябва да видим дали имаме любов в думи и в дела. Защото се казва, че всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, а вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
МОЛИТВА
Така че, нека тази сутрин да изпитаме сърцата си и да видим дали в нас има любов. И ако в нашите сърца няма любов на думи и на дело, да се смирим, да изповядаме греха си, да се покаем и да долеем любов от Святия Дух, от небесата, да изискаме, Господи, от Твоята сила да обичаме, Господи, и от Твоята сила да прощаваме. Амин.
Защото това, което е любовта, е в 1 Коринтяни 13 глава и се казва, че любовта вярва на всичко, любовта всичко прощава, любовта всичко търпи, любовта на всичко хваща вяра и любовта там може да прочете всичко това, което тя прави. Така че, нека да изпитаме тази сутрин сърцата си, дали сме във вярата. Дали сме във любовта на първо място. И след това, дали сме във вярата. Защото вярата също е принцип на християнския живот. С вяра ние се спасяваме.
Римляни 1:16-17
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Понеже е Божия сила за спасение на всекого, който вярва. Така че, който вярва, може да се спаси. Който не вярва, не може да се спаси. И по-нататък се казва, че не само се спасяваме чрез вяра, но чрез вяра живеем. Защото се казва, че в него се открива правдата, която е от Бога, чрез вяра към вяра. Ние се спасяваме чрез вяра и след това продължаваме да живеем чрез вяра. Както е писано, че праведният чрез вяра ще живее.
Евреи 13:7
7 Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в свършека на техния начин на живеене, подражавайте на вярата им.
Така че, вярата е начин на живеене. Със вяра получаваме Святия Дух.
Галатяни 3:2
2 Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?
Със вяра се молим.
Марко 11:22-24
22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!
23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
Така че, всичко – спасението, кръщението, молитвата, водителството – с вяра получаваме мъдрост от Бога.
Яков 1:5-8
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
Но да проси как? С вяра. Без да се съмнява ни най-малко. Нека тази сутрин да видим, дали не сме допуснали някакво съмнение в сърцата си. Без да се съмнява ни най-малко. Защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Ту духът във вълните в една посока, ту във друга. Накъдето вятърът задуха, натам се обръщат и вълните. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив. Ние не трябва веднъж да бъдем насочени в една посока, веднъж в друга посока. Но след като сме решили в сърцата си, сме приели какво ще вярваме, ние трябва да бъдем постоянни във всичките си пътища. Защото се казва, че който е колеблив, той не е постоянен. Такъв човек се казва да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
Със вяра получаваме също и изцеление.
Яков 5:15
15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.
Така че, трябва да имаш вяра. И виж, какво е нивото на вярата ти? Имаш ли вяра? Или си се разколебал? Ако си се разколебал, покай се за твоето неверие. Покай се за твоето маловерие. Защото Исус Христос често наричаше своите ученици маловерци. Ако сме маловерци, трябва да се покаем за нашето маловерие. Защото се наричаме вярващи, нали? Какви вярващи сме, като нямаме вяра?
Евреи 3:12
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
Защо трябва да внимаваме? Да не би да има в нас такова нечестиво невярващо сърце.
Евреи 3:14
14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;
Значи, ако в начало ти си имал увереност в Господа и си повярвал с цялото сърце, но след това си изгубил вярата си, то ти няма да участваш в Христос и ти няма да бъдеш спасен. Така че, ти трябва да имаш вяра през цялото време. Затова са тези служби, на които ние гледаме отново да слушаме Словото, да се храним с вярата, да поддържаме вярата си, защото вярата ни има нужда от духовна храна, която е Божието Слово. И ние трябва да изпитваме какво е нивото на вярата в живота ми, какво е нивото на любовта ми, какво е нивото на чистотата ми, за която ще говорим след малко. Но в момента говорим за вярата, и беше един пример на неверие. Защото се казва, че те видяха чудесата. Видяха изхода от Египет, видяха десетте язви, видяха разделението на Червеното море, ядяха манна в пустинята, пиха вода от канарата и измряха в пустинята. Така че всеки ден трябва да бъдем предупредени.
И на други места апостол Павел предупреждава дори коринтяните да не си мислите, че ако сте взели водно кръщение, че вече сте застраховани. И че ако имате водно кръщение, отивате в небето. Трябва да останете твърди докрай. Или пък, че като вземете Господна вечеря и край, няма проблем. Защото се казва, че у тези, които участваха в облака, бяха кръстени в Моисея, ядяха от манната и пиха от онази духовна канара, която беше Христос. Но пак в тях Бог не благоволи и те измряха в пустинята.
Евреи 4:2
2 Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха.
Така че, за да ни ползва Божието Слово, то трябва да се съедини с вяра в нас. Това е, може би, както семето, като е сухо. Може да си го духаш, може да си го метиш, но като се съедини с водата, и така вече става бетон, спойка става. Така че, Словото трябва да се спои вътре в нас с вярата и тогава вече ще ни ползва. Иначе няма никаква полза.
1 Тимотей 4:12
12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
Така че, за да действа вярата, не трябва да бъде премълчавано. Някой казва: „Аз вярвам“. Или казва: „Ти вярвай, ама не иди да говориш много за твоята вяра. Ти вярвай, ама не иди да ходиш на църква“. Но такава вяра не е, защото в Римляни 10 глава четем така:
Римляни 10:6-8
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?,
7 или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“
8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме.
Вижте, тук се говори за съмнението, което всъщност не е такова. Значи, от съмнение е, че Христос не е дошъл. Как ще слезе Той, Христос, от небето? Кой ще се възкачи на небето да Го свали, да дойде на земята? Или пък, ако е слязъл и е умрял, кой пък ще слезе в бездната да възведе Христос от мъртвите? Това са вярата във въплъщението и във възкресението. Ние трябва да бъдем абсолютно непоколебими по тия въпроси. Да вярваме, че Христос се въплъти и стана един от нас, и че Той умря на кръста и възкръсна от мъртвите на третия ден. И тогава се казва, чак, какво говори правдата чрез вяра? Казва, че думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти. Това е думата на вяра, която проповядваме. Когато аз проповядвам Божието Слово и когато слушаме някой да проповядва Божието Слово, ние трябва да отворим сърцата си за Святия Дух, защото Той потвърждава вътре в нас това, което се говори от амвона.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, помогни ни да имаме вяра, която не се колебае, вяра, която е споена с Твоето Слово, за да можем да устоим докрай. Нека нашият живот бъде свидетелство за Твоята сила и Твоята правда. Амин.
И ние трябва да оставим думата на вяра, която е в нашето уста и в нашето сърце. И се казва не само в сърцето ти, но и в устата ти. Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява. Така че това е един от основните принципи на действие на вярата. Вярата трябва да бъде изповядана.
Римляни 10:6-10
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?,
7 или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“
8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме.
9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
Ако ти вярваш, че си изцелен, говори здраве. Не ти да се оплакваш. Да кажеш „О, много съм зле, о, много съм зле“ и сега кажеш „Защо съм толкова зле?“. Кажи: „В името на Исус Христос аз съм добре“. Кажи: „В името на Исус Христос аз съм убеден“. Господ е с мене. Говори това, което Божието Слово казва и тогава ти ще имаш това, което Божието Слово казва. Защото чрез езика се запалва целия кръг на живота. Но също така, като вярата, ако е жива, тя ще има отпечатък върху думите ни, тя ще има отпечатък и върху поведението ни, защото пак без дела вярата е на първо място безплодна.
ВЯРАТА БЕЗ ДЕЛА Е БЕЗПЛОДНА
Яков 2:20
20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Така че трябва да знаем, че ако ти нямаш дела, които разкриват вярата ти, вярата не действа. И ако ти имаш вяра, ти ще имаш дела. И ако нямаш дела, значи нямаш вяра. Или пак ако твърдиш, че имаш вяра без дела, то трябва да знаем, че това е безплодна вяра. Тази вяра също е несъвършена вяра без дела, защото се казва, че вярата на Авраам действаше заедно с делата му, така че от делата се усъвършенства вярата.
Делата усъвършенстват вярата. Също не само е безплодна и несъвършена, но дори Яков я нарича мъртва, защото казва в 2 глава, 26 стих, че както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва. И такава вяра не може да ни спаси, защото казва в 2 глава, 14 стих: „Каква полза, братя, ако някой казва, че има вяра, а няма дела?“. Може ли такава вяра да го спаси? И това е риторичен въпрос, който означава – не може. Така че ако искаме нашият християнски живот да бъде нормален, ние трябва да бъдем като човека от Яков 2 глава, 18 стих, който показва вярата си в делата.
Яков 2:26
26 Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.
Яков 2:14
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
И той казва: „Но ще рече някой: Ти имаш вяра!“. Ето той какво казва: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Ако можеш, покажи ми вярата си без дела. Не можеш да ми покажеш вярата си без дела“. Ако ти имаш вяра, това ще се вижда в твоите дела. Аз ще ти покажа вярата си в моите дела. Така че, както и без любов, защото се казва, че който не люби остава в смърт, така и без вяра няма вечен живот.
Яков 2:18
18 Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
Така че, ако вярата ти се губи в Исус Христос, ако се съмняваш в Неговото въплъщение и възкресение, то ти не си спасен. Просто ти не си повярвал в името на Единородния Божи Син. Който вярва в Сина има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него. Така че ние трябва тази сутрин да изпитаме себе си.
2 Коринтяни 13:5
5 Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?
Как е нашата любов в слово и в дела? И ако имаме към някой непростителност, да простим; ако имаме лошо отношение, ако сме задържали нещо, което да не дадем, то да изпитаме себе си. Защото, вижте, братя, проблемът ни не е, че по големите въпроси ние сме съгласни. Ние казваме: „Исус Христос е Господ“, и си е така. Обаче, когато започнем в малки неща, ние ставаме неверни. И в малки неща ние започваме да се караме, в малки неща започваме да се обиждаме и започваме да казваме: „Той защо така направи?“. Защото живеем същия живот. И тук точно ние трябва да се покаем. И в малки неща ние да бъдем верни. Защото Словото казва: „Ако в малки неща не си верен, кой ще ви даде големите?“. Така че никъде да не бъдем неверни, но да изпитаме любовта си и вярата си в малки неща.
ЧИСТОТА В СЛОВО И ПОВЕДЕНИЕ
И накрая да видим дали имаме чистота. Защото се казва да бъдем пример в любов, вяра и в чистота. В слово и в поведение. В проповедта на планината Господ Исус казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Чистотата се започва в сърцето ни. Чистота от какво? Чистота от грях, чистота от зло. В Авакум се казва, че очите на Господа са твърде чисти, за да гледат злото. Бог мрази греха.
1 Тимотей 4:12
12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
Матей 5:8
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Авакум 1:13
13 Тъй като очите Ти са много чисти, за да гледаш злото,
и не можеш да погледнеш извращението,
защо гледаш към беззаконниците
и мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?
И ако в момента, в този случай, когато пророкът Му задава въпрос, Бог казва, че на своето време Той ще накаже нечестивия. Той ще накаже греха. И от друго място Той казва: „Ако мислите, че дълготърпя, за да може да продължавате да грешите, вие се лъжете. Аз дълготърпя да се покаете“. И апостол Петър казва: „Считайте дълготърпението на нашия Господ като средство и възможност за покаяние, а не за да си мислите, че може да живеете в греха“.
И вижте, ние се радваме на привилегията да бъдем Божии свещеници. Ние сме Божии свещеници. Това се казва на няколко места в Новия Завет. Свещеници ли сме на Бога? Това означава, че всеки може директно сам да се приближи при Бога чрез вяра в Исус Христос. Исус Христос е нашият Първосвещеник. И ние всички сме свещеници, слава на Бога. Не е само пасторът свещеник. Всеки един е свещеник. И всеки един може директно да се приближи при Бога. Но ако ние сме свещеници, то ние трябва да бъдем чисти свещеници, защото свещеникът трябва да бъде свят. И се казва, че свещеникът трябва да прави разлика между скверно и свято, между чисто и нечисто.
Така че тая сутрин прегледай сърцето си и прегледай живота си. Не само в думи, но и в дела. Но на първо място в думи. Защото да бъдем чисти, означава да имаме чистота на езика. И ние трябва да видим какво говорим с нашия език. Ако говориш с цинизми, чисто ли е сърцето ти? Може ли християнин да говори мръсни думи? Трябва ли християнинът да крещи? Трябва ли християнинът да клюкарства? Трябва ли християнинът да говори глупости? Трябва да се покаем. Всеки ден да се покаем.
Колосяни 4:6
6 Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.
Колосяни 4:6 казва: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол“. Нека Бог да ни даде такива думи, че хората, с които работим, хората, които ни познават, да разпознаят, че нашите думи не са като техните думи. Да разпознаят, че вярващите хора са хора, които говорят думи на място, защото се казва в Притчи, че дума на време казана, колко е добра и че тя е като златни ябълки в сребърни съдове. Бог да ни даде така да говорим и ние. Така че трябва да имаме чистота на езика на първо място – чистота от клюки, чистота от мръсотия, чистота от викове и от крещене и от всичко, което не е чисто. След това трябва да имаме чистота и на дело, защото се казва „любов, вяра, чистота“ и да бъдем чисти означава да бъдем непорочни.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, очисти сърцата ни, очисти устните ни и ни помогни да живеем живот, който Те прославя във всяко наше дело. Амин.
През тая дупка влиза вода и потъваш. Значи това е, което правят пороците с нас – те ни правят да потъваме. Така че нека да се освободим от тези пороци, братя и сестри.
2 Петрово 3:14
14 Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си.
А Господният ден – това, което ние вярваме, това е нашата вяра – ние вярваме, че Исус Христос ще дойде отново. Ние вярваме в Господния ден и той ще дойде като крадец, никой няма да знае кога. И когато небето ще премине с бучение, стихиите нажежени ще се стопят и земята, и каквото се е вършило по нея, ще изгори. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свято живеене и благочестие? Трябва да се покаем тази сутрин. Какви трябва да сте вие? Какви трябва да сте вие в свято живеене и благочестие, като очаквате, ожидайки дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, а стихиите нажежени ще се разложат? А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
Ако ние тук живеем в греха, как ще живеем в новата земя? Няма да ни харесва там, защото ние сме свикнали да живеем в греха. Там ще има правда, какво ще правим? Няма да учим, няма да има къде да се скрием. Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, със мир в сърцата.
Така че нека да се освободим от всяка нечистота. Нека да се освободим от всяка нечистота – нечистота във езика, нечистота във сърцата.
1 Солунци 4:7
7 Защото Бог не ни е призовал за нечистота, а за святост.
В Първо Солунци, четвърта глава, седми стих се казва: „Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на святост.“ Бог да ни помогне! И във Второ Коринтяни ни казва: „Да бихте потърпели малко безумие… защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.“
2 Коринтяни 11:2
2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица.
Вижте, апостол Павел иска църквата да бъде чиста. Не трябва светът да бъде в църквата. Църквата не трябва да се заиграва с Господа и малко със света, и след това пак на църква. Ние сме се отдали на Христос и общуването със света е духовно блудство. Както в Стария завет, когато Израил отиваше да се покланя с другите богове и пророците изобличаваха Израиля и казаха: „Вие сте прелюбодейци“, защото това беше духовно прелюбодейство. И когато ние се заиграваме със света, то ние извършваме едно духовно блудство, едно духовно прелюбодейство.
И тук е казано: „Боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпаднете от простотата и чистотата, която дължите на Христос.“ Ако ние сме християни, братя, ние трябва да бъдем чисти. И когато говорим за нечистота, най-често тя е свързана с блудството, прелюбодейството и делата на плътта.
Галатяни 5:19
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
В Галатяни 5:19 казва: „Делата на плътта са явни, те се виждат.“ Те са: блудство – това е начинът на нечистотата, обратното е нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания. И тук обаче виждате не само плътските неща, но също и враждите и чародейството, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления в църквата, зависти, пиянства.
Аз предлагам да спрем с пиенето, братя, а? В него няма грях, брат Стойко, няма грях оттук, няма един съвършен. Можете да затрудните тези хора, да им кажете на Господа… Когато брат Стойко и сега, тези хора знаят по-добре от нас, знаеш какво правят хората? Хората, когато ти им притягаш и те изкушават, и ти казват: „Айде сега да ти налеем тук по едно.“ И когато ти кажеш: „Налейте ми“, и ти казват: „А? Ми е такова е, сега вярваш ли? Сега не трябва да пиеш, защо пиеш?“ Значи първо казват: „Дайте, налеем“, нали? А после това казват: „Ми, нали си вярващ?“
Така че, така че, мястото за потиснатост в тази част… А така, никой не следи никой, всеки става да стои пред Бога, но си имаш граница, имаш и граница. Обаче по-добре въобще да не започнеш, защото ако не започнеш, няма да бъдеш в проблеми. Защото тук е да мислиш, ако ваяваш в тебе осъждението, нали? Защото Бог не даде дух на страх, а на сила, любов и себевладение. Е, така, обаче ако се осъдиш някой, ако се осъдиш… Да, ама и чудесно можеш да изпиеш една чашка, имаш граница да изпиеш, можеш да изпиеш една бутилка, можеш да изпиеш 300 грама.
Вижте, в Библията, ако гледаме Божието Слово, особено по въпросите, по които имаме свобода, ние можем да си имаме свобода и да си правим каквото си искаме, но не в присъствието на други хора, тайничко, тайничко. Обаче, обаче само, обаче без да се напиваш, говорят тия, които имат свободата. Но Словото казва, вижте, принципът се казва така, че това е принципът на несъблазняването: можеш да имаш свобода за нещо, но ако ти съблазняваш другия, то ти съгрешаваш. Така че ако ти имаш свобода, поради любовта ти трябва да се откажеш от свободата си заради другия, нали? Това е принципът на несъблазняването.
Защото казват, че тези, които са по жертвеното, апостол Павел казва, че това, което си купил от пазара, ти можеш да ядеш, но заради несъблазняването, заради съвестта на другия, ти трябва да се лишиш. Така че, така, иначе нека да го обявим от нашата църква, че политиката на нашата църква е хората да не пият. Какво ще кажете? А? Аз казвам, моля? Къде си, бъдеш, афишираш? Вижте ви, братя, аз съм навлязъл малко в детайли, какво правиш тогава? Спрете се малко, спрете се малко, пак държите, иначе ще стане как изглеждаме оттук, ще казваме някой да четете Словото, разбирайте, разбирайте тоз… Как? Значи тогава някой е правилен, някой е правилен.
Вижте, не искам да се чува сега, че съм ви учил да пиете с християните. Значи, ако някой това, което съм ви учил, че трябва да бъдем свободни от алкохола, трябва да бъдем свободни от порока. Така че, моля? Така че ти не трябва да се напиваш и ако това нещо е за тези пороци и ти си зависим от него, въпросът дори за кафето. Значи, ако ти не можеш да бъдеш без кафе, кафето за тебе е порок. Така че, ако за цигарите, да ви кажа това, че ако Бог искаше да пушим цигари, щеше да направи носа обратно, да може да отива нагоре димът, нали? Той го направи надолу, значи ще бъде като комин, така нагоре да може по-лесно да се излиза, нали, димът?
Въпросът дори за кафето, за това нещо, ти можеш да направиш един нос, той се излиза, ще бъде като комин, това е състоянието, изкривено е така, абсолютно. Вижте, нека да се покаем за всяко пиянство, за всяко преяждане, за всяко пушене. Ако не можеш да бъдеш без кафе, е грешно, добре, въпрос. Ако не можеш да се спреш, по-лошо, някакъв… Вижте, кажете, че кафето, ако ти действа като наркотик, като не можеш без тази наркотика, това е смисълът, който е такъв, той разбира за кое става въпрос.
Значи, вижте, точно това е тайната, нали, че Христос ни оставя ние да бъдем зрели християни. И аз ви казвам, че не се спасяваме чрез правила, не се спасяваме чрез вяра, но ако искаме нашият християнски живот да бъде изряден, ние трябва да бъдем чисти, амин! И ако искаш да бъдеш чист, да бъдеш свещен и да бъдеш един, който е чист, то ще бъдеш готов да се отдалечаваш от злото. Да си чист означава да бъдеш такъв, какъвто е бил Христос.
Обаче, като станеш сега срещу виното, винаги човекът ще казва: „Не, добре ли, Христос пиеше вино с учениците си, Христос ходеше на сватби.“ Тогава има противоречие, нали? Какво правиш в такъв случай с нашите съмнения? Е противоречие, защото не е така, не е така, просто не е тъй, не е тъй, не е тъй. Не е литературен въпрос, който възниква да се намери. Вижте сега, радвам се, че възникват, са били така малко, също никой не е заспал. И на последната вечеря пием вино, край на краищата, пием грозде, с толкова приятно, нали? Трябва да ми е да кажа, трябва да ми е да кажа, трябва да ми може да говоря. Щом не може без кафе и трябва да го спреш… А, да?
Значи, да няма пиянства, никой да не се напива, да няма пиянства. Да няма тем подобни, за които ви предупреждавам, както ви предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. Затова в нашето отношение говоря тук във църквата. Значи, казва се: стария човек не изобличавай, а увещавай като баща, а по-младите като братя. Старите жени като майки, по-младите като сестри със съвършена чистота. Това означава в взаимоотношенията. Като майки да ги имаме и да ги почитаме. За нас, да. Обаче по-младите да бъдат като сестри, да няма в църквата погледи, да няма.
Това е друго. Тук говорим за друга чистота, защото чистотата не е чистота. Въпросът е да нямаме никакви задни мисли. Така че чистотата, обаче така че най-добре откажи се от всичко мразене и ще бъде непорочно. Значи няма да има възможност, никаква дупка да влезе. Защото вижте сега, да кажем, че аз се сблъсквам примерно по една дреболия и обаче казвам: „Това не ми е грях“. Обаче дойде някаква тежка, тежък натиск, тежко изпитание върху мен и в един момент започвам, аз съм свикнал просто с това, и започвам обаче от дреболията, минавам се от виното, от ракийката и от ракийката на виното и започвам вече обаче да се напивам, защото като пийна ми става леко, защото съм бил под натиск, нещо става леко и започвам да търся от тях в тези неща постоянно. Но ако аз не съм свикнал с това нещо, аз няма да се тръгна към него. Просто си затваряш една врата. Да, сега е затворена, но там просто може би, както да кажем, от 20 км на кораба, нали, че това не е само опора, обаче то започна да работи по-леко, по-леко, то ръжда се, ръжда се, започва да такова, да не, започва да разяжда и има опасност, нищо няма да стане, може да не става, но ако ти се отвори тази врата, след това може да използваш тази ръжда със давление, за да се опираш и тогава вече това става нещо лошо, само да отвори вратата. И затова казвам, по-добре да не допускаме да се разяжда, да не допускаме повод във всяко едно учение.
Значи тогава се говори също за духовната нечистота и казва: „И тъй, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бог“. Значи святост означава да бъдеш отделен за Бога и да кажеш: „Аз съм отделен за Бога“. Затова говорим за това да бъдем различни от света, защото при тях няма разлика, при тях няма разлика, но ако сме Божии, трябва да бъдем различни, трябва да се отличаваме и то не само заради да можем да бъдем повече от тях, но за да бъдем Божии, заради това, че искаме да угодим на Бога. И тука се казва страх от Бога, когато си желаеш да му угодиш по всякакъв начин, както едно момиче, което иска своя мъж за някой и тя го обича и се страхува да не би да направи нещо да не му угоди и да изгуби благоволението му. Това е страхът от Бога, ние да внимаваме да не би по някакъв начин да изгубим благоволението му, било с поглед, било с това, което правим.
Никой не е съвършен, аз не съм съвършен, не казвам, не проповядвам и на себе си не казвам, че аз съм, няма съвършени хора, но трябва да се стремим, разбира се, трябва да се борим. Дори че не сме съвършени, не трябва да се примиряваме с това и да кажем: „Ми всички сме си грешници, трябва да си грешим“, защото Бог не ни е призовал към нечистота, а е призовал към святост. Така че трябва да живеем като едни, които се стремят, които се спускат. Да, ние падаме, понякога падаме, имаме начин да се освободим от греха и пак трябва да се спускаме напред.
Защото има и друго, има и хора, които външно са праведни, но вътрешно имат грехове. Това бяха фарисеите и казва: „Горко вам, книжници, фарисеи, лицемери“, това беше техният проблем. Давате десятък от джоджен, копър, кимион, от най-малките неща, всичко, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона: правосъдието, милостта, верността. Но тези трябва да правите, а онези да не пренебрегвате. Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате. „Горко вам, книжници, фарисеи, лицемери“. Тия са, които не сръбват една чашка или една капка не близват, обаче говорят, обаче хлюпаскат, обаче мърморят, обаче роптаят, обаче осъждат другите, обаче не помагат и не показват любов, а само се гордеят. Значи това също е нечистота.
Матей 23:23-28
23 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.
24 Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!
25 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото почиствате външността на чашата и блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и насилие.
26 Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
27 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
28 Също така и вие отвън изглеждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
И казва: „Горко вам, книжници, фарисеи, лицемери, които чистите външността на чашата и блюдото, отвътре сте пълни с грабеж и насилие“, защото грехът е във всеки един слепи фарисеи. Но очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде външността им чиста. „Горко вам, книжници, фарисеи, лицемери, защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие“.
Така че нека да се очистваме, възлюбени, нека да се очистваме. И тук има още много неща, които да ви проповядвам, но завършвам с това, че ако искаш автомобила на твоя християнски живот да се движи, поддържай любовта, вярата и чистотата си в техните оптимални граници. Ти сам си прецени за себе си, ти сам стоиш пред Бога и не отговаряш пред мен. Виж, изпитай въз словото, ако аз греша, словото е вярно, гледай словото, не гледай мен. Но нека силата на любовта ти да не отслабва, нека вярата ти да не угасва, нека чистотата ти да не се превръща в лицемерие, но в слово, в поведение, любов, вярата и чистотата да бъдем изрядни и тогава няма да има повод да бъдем презирани, защото Павел казва: „Никой да не презира твоята младост, но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра и в чистота“.
1 Тимотей 4:12
12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
МОЛИТВА
Амин.