2 Петрово 1:1-11
1 Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2 Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ.
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете.
11 Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
В стихът първи се казва, до кого е написано това послание. И се казва, че то е написано на вас, Симон Петър. Това е Петрово послание. Апостол Петър го е писал, който е слуга и апостол. Забелязвайте винаги, апостолите не се представяха, че са началници, но казаха, че са слуги и апостоли на Исус Христос. Свидетели за Неговото Възкресение. На вас, които, забелязвайте до кого е. До вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква със нас скъпоценна вяра. Слава на Бога. Това послание не е само до някой конкретен човек, както примерно Павел пише до Тимотей или до някоя църква. Но това е до всички, които са получили същата вяра с апостолите. Слава на Бога. И тук се казва, че и ние заедно с апостолите сме получили еднаквата със тях скъпоценна вяра. Вярата, която те са имали и вярата, която ние имаме е същата вяра.
ВЯРАТА КАТО ДАР ОТ БОГА
И каква е тази вяра? Това е вяра за спасение, която ни е дадена от Бога. Защото Бог ни дава тази вяра, която сте получили еднаквата с нас, скъпоценна вяра. Вяра, която е дар от Бога, която сме получили от Бога. Слава на Бога. Така че тази вяра е вяра за спасение, която е дар от Бога. И заедно с тази вяра, Бог ни дава също като дар оправданието и новорождението. Тази вяра е скъпоценна, защото чрез нея ние получаваме вечен живот. Тази вяра е скъпоценна, защото чрез нея ние наследяваме невероятните Божии обещания. Казва се, че чрез тази вяра и чрез познаването на Бога и чрез Божествената сила, на нас са ни се подарили скъпоценните нам и твърди големи обещания. Така че ние получаваме обещанията чрез тази вяра. Наследяваме Божиите обещания и не само това, но и ставаме участници на Божественото естество. Слава на Бога. Така че трябва да бъдем насърчени. Ние сме най-щастливите хора на Земята. Защото чрез вяра ставаме участници в Божественото естество. Слава на Бога. Чрез новорождението ние сме участници в Божественото естество.
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СТАРАНИЕ И ДОБРОДЕТЕЛИ
Интересно обаче в този пасаж, че въпреки че в началото апостолът нарича участници в Божественото естество, в края на този пасаж той настоява за усилия от наша страна за произвеждането на плод, за затвърждаване и укрепване на позицията ни в Божието царство. Защото той казва, че трябва тези добродетели да се намират в нас. И казва: „Затова, братя, постарайте се още повече да затвърждавате вашето призвание и избиране“. Т.е. ние имаме място в Божия план. Ние имаме място в Божието царство. Ние имаме призвание, с което Бог ни е призвал. Ние имаме скъпоценната вяра и оправданието, и новорождението, и основаването, но нямаме затвърждаването. И ние се нуждаем от затвърждаване, защото казва, че ако имаме това затвърждаване, тогава няма да изпаднем. Значи има опасност, въпреки всичко да изпаднем. Така че, какво стои между едното и другото? Между призванието ни, вярата и затвърждаването ни, вярата? Какво стои между двете неща? В средата на пасажа виждаме, че това са определени добродетели. Изработването на определени добродетели в нас.
Списъкът с добродетели
Кои са тези добродетели? В стих 5 до 7 апостол Петър ги изброява. Казва: „Прибавете на вярата си какво? Добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие и любов“. Амин. Така че ние трябва да изработваме тези добродетели в нас. Петър ни ги дава като стъпала. За да прибавим едното на другото. Те са като едни стъпала от вярата към любовта. Едни стъпала на освещение, на съвършенство. Апостол Павел би ги нарекъл плод на Духа. Но плодът на Духа в нас трябва да се култивира. Тези добродетели са много важни, защото те са не само ефектът и плодът от нашето познаване и общение с Бога. Защото, когато имаме общение и познаване на Бога, ние ще имаме тези добродетели, те ще се изграждат вътре в нас. Но също така, тези добродетели са много важни, защото те са белезите, по които можем да бъдем разпознати като Божии чада.
Така че ние трябва да се замислим дали ги имаме. Защото ако ги нямаме, ние сме много зле. Ако нямаме добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие, любов, ако тези неща ги нямаме в нас, ние сме много зле. Защото в 8 стих апостол Петър казва, че ония, у когото тия не се намират, ония, които ги няма тези неща, и вижте какъв е: сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Ние никога не трябва да забравим, че сме били очистени от старите си грехове. Когато бяхме очистени от греховете си, когато се покаяхме за греховете си, тогава в сърцата ни имаше радост. Така ли беше? Това е личната опитност, която всеки е имал, когато е станал християнин. Т.е. е покаял за греховете си, намразил ги е и е имал радостта от това спасение. Затова, ако ти си се покаял за тези грехове, би ли имал желание отново да се върнеш в тях? Не. Ако ти си се покаял за тези грехове, ти желаеш да растеш в освещение. Амин.
Но тези добродетели: добродетел, благоразумие, себеобуздание, твърдост, благочестие, братолюбие, любов, те не са добродетели, които без никакво усилие, ей така просто автоматично, сами по себе си, да стават част от характера ни. Би било хубаво да е така. Като се новородиш и сами по себе си да ставаш добродетелен, или пък да ти положат ръка, да падне Духът и ставаш нов човек. Но, за съжаление, не е така. Това са плодове. И плодът, вие знаете, не се получава за един ден. Нужно му е време да озрее. Нужно му е грижа. Това дърво трябва да се полива, трябва да се подрязва, трябва да се пази от различни вредители. Трябва да се пръска, трябва да се отрязва нещо, така че да се очистват тези, които не са плодоносни пръчки, да се отрязват. Така че има грижа. Така че тези добродетели не се получават автоматично в нас, но те са плодове, които трябва да развиваме и да ги култивираме в себе си.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти ни даде скъпоценната вяра, че Ти ни направи участници в Твоето естество. Молим Те, помогни ни да не бъдем безплодни, но да култивираме тези добродетели в живота си, за да можем да затвърждаваме нашето призвание и да влезем в Твоето вечно царство. В името на Исус Христос, амин.
Т. е. да се стремим и умишлено, съзнателно да полагаме усилия за тяхното развиване в нас самите, в нашия характер. Те са качества, които, както затова и Петър казва тук, едно по едно, на всяко едно от тези неща ни кара да обръщаме внимание. Така че тази вечер аз бих желал ти да си зададеш въпроса: как е моята добродетел? Добродетелен ли съм? Как е моето благоразумие? Има ли го или го няма? Как е моето себеобуздание? Себеобуздание означава себеконтрол. Както на един кон му слагат юзда и накъдето искаш, натам завива.
Така и в нас има инстинкти или желания на плътта, които трябва да бъдат контролирани. Сами да се контролираме. Това означава да имаш себеконтрол. Например, идваш на някого да му направиш един юмрук, обаче ако имаш себеконтрол, ще си задържиш ръката. Ако тръгнеш някъде, където не трябва да ходиш, трябва да имаме себеобуздание. Как е моята твърдост? Остоявам ли за Господа?
Как е моето благочестие? Имам ли копнеж за Бога, желание за Бога? Как е моето братолюбие? Имам ли уважение един към друг или не ме интересуват братята? Искам аз да съм си добре. Как е нашата любов? Апостол Петър ни каза да обърнем внимание, защото каза: прибавете на това, това, след това на него прибавяйте другото, другото, другото и сякаш едно е важно. Но отговорността да прибавяме едното към другото е наша. И за да изпълним това, Бог очаква от нас да се потрудим и да положим всяко старание.
Да положим всяко старание означава да дадем всичко от себе си. За да можем не само да ги имаме тези добродетели, но те да се намират у нас. И не само да се намират у нас, но и да изобилват. Това означава да имаме от тях повече, отколкото ни е необходимо. Да имаме в изобилие, защото вижте какво каза той: „Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познанието на нашия Господ.“ Много е опасно да бъдем безделни или безплодни.
2 Петрово 1:8
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
Безделни означава да нямаме дела. Това е много опасно, да нямаме плод. Знайте, че ако пребъдваме в Христос, ние ще имаме плод. Но който не пребъдва, той няма плод. И който не пребъдва и няма плод, той бива отсечен. Какво каза Исус? По плодовете му ще ги познаете. По делата му ще ги познаете. Така че ако ние нямаме плодове, ние сме забравили, че сме били очистени от старите ни грехове. Аз вярвам, че взаимоотношението между вяра и дела, между това, което Бог прави за нас и това, което Той очаква ние да направим за Него и за себе си, защото когато правим нещо за Бога, ние всъщност го правим и за себе си, като промяна и освещение, тези взаимоотношения могат да се представят като един кредит.
И сега знаете, много хора теглят кредити. А какво означава да имаш кредит? Значи Бог ни дава на кредит правда, защото без правда ти си загубен. Без правда и новорождение ние въобще не можем да се доближим до Бога. Без правда и новорождение ние въобще не можем да започнем да се усъвършенстваме. Без правда и новорождение ние въобще не можем да се приближим при Бог, защото Той е твърде свят. Но Той ни дава вяра. В началото, в първи стих прочетохме това, че ние сме получили еднаквата с апостолите скъпоценна вяра, която ни е била дадена от Бога чрез познанието на Исус Христос, който ни е призовал чрез Неговата слава и сила.
2 Петрово 1:1-3
1 Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2 Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ.
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
Слава на Бога! Бог ни е дал вяра. И въз основа на тази вяра, Бог ни дава правдата чрез вяра. Когато ние вярваме в Исус Христос и това, че Той е умрял на кръста вместо нас, Бог гледа нашата вяра и ни дава вместо вина правда. Слава на Бога! Правда чрез вяра. И чрез тази правда ние можем да бъдем новородени и да отворим сърцата си, за да може Бог да започне да работи в нас и да ни промени. И Бог ни дава това новорождение, което ни прави участници в Божественото естество.
2 Петрово 1:4
4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;
И така ни дава един начален тласък в освещението. Но това е като един кредит, който Бог ни дава. В смисъл, че когато получиш кредита, да кажем, вземаш кредит, за да развиеш някакъв бизнес. Да строиш нещо. Вземаш кредит да построиш една къща, една кооперация, в която да има апартамент за тебе, но да има и за другите, които ти ще продадеш и ще върнеш кредита. Разбирате ли? И примерно в момента, в който ти вземеш кредита, ако нямаш кредит, ти не можеш да почнеш да строиш, защото нямаш паричките. Затова искаш да вземеш кредита, да можеш да почнеш да строиш. И Бог казва: „Ето ти кредита.“
И ти обаче вземаш кредита и в момента, в който трябва да почнеш да строиш, отиваш на един круиз, на един кораб, на едно пътешествие. Казаха, цените били по 2-3 хиляди евро на вечер на тези кораби, лайнерите международните, така че никакъв проблем да изхарчиш парите за един месец, ако искаш. Така че, когато вземеш парите от кредита, от тях се очаква, че ти ще започнеш да ги инвестираш, ще започнеш да работиш, да правиш това, за което са дадени парите. Ти ги вземаш да строиш, примерно, кооперация, в която след това да продадеш апартаменти. Обаче, вместо това, вземаш парите и ги изхарчваш. Тогава този, който ти е дал кредита, може да си го вземе обратно, да си го поиска. Защото има условия на този кредит. Ще трябва да го използваш по предназначение.
Така че, Бог ми дава правда, обаче Той ми дава правда, за да не можем да се изживеем както си искаме в старото състояние. Той ни дава правда, за да можем ние да растем в освещение. За да можем да се променим. Той дава, но трябва да провери дали има насреща нещо. Точно така. Идва ден, когато Той ще провери дали има насреща нещо. Така че, Той ни дава правда, ами слава Богу, аз съм спасен, наистина, а ти си спасен. Но изработваш ли спасението в себе си?
Защото, ако ние не изработваме в себе си спасението, ако не израстваме духовно, ако нямаме освещение в себе си, ако не изработваме тези добродетели, които са казани тук, в нашия характер, ако не полагаме усилия за растеж към святост и любов, то тогава има опасност Бог да блокира кредита ни. И ние да изгубим спасението си. Защото казва, че ако тези неща ги нямаме в нас, тогава ще изглежда, че нашата вяра не е жива вяра, но е мъртва, защото е вяра без дела.
Яков 2:20
20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Вяра без дела е мъртва вяра. Така че има опасност с кредита, Бог да го вземе обратно. Ние носим отговорност за това какво правим с кредита на правда, който Бог ни е дал. Не трябва да казваме: „А, няма проблем, нищо няма да правя, аз си го имам.“ Ние трябва да разработваме в себе си тези качества. И ако в Яков втора глава от 19-ти до 20-ти стих се казва: „Ти вярваш, че има един Бог. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.“
Яков 2:19
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
Значи, само гола вяра, която е номинална вяра, само на думи не е достатъчно. И той казва, обаче искаш ли да познаеш о суетни човече. Значи, човек, който има вяра, а няма дела, той е суетен. Мисли се, че има нещо, но то отдолу няма нищо. Лъже себе си, той е без покритие. И той казва, искаш ли да познаеш о суетни човече, че вяра без дела е безплодна.
Яков 2:19-20
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Авраам, нашия отец, не оправда ли се чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? Вижте какво дело той направи.
Яков 2:21-22
21 Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?
22 Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата;
Значи, Бог го призова и Бог го нарече негов приятел. Обаче, след това той му казва: „Аз сега искам да вземеш сина си.“ И да учиш, да видиш, че си покорен. Така че Бог ще изпита и нас. Дали ние изработваме в себе си тези добродетели. Дали ние сме покорни. Дали ние имаме наистина доверие на Господ. Така че Яков казва: „Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му.“ Просто няма такова нещо, като гола вяра. Вярата има дела. Вярата се вижда в делата.
Когато има вяра, той ходи на църква. Когато има вяра, той се бори с греха. Не се наслаждава от греха. Който има вяра, води битка със Сатана непрекъснато. Който има вяра, хвали Бога. Има милост. Грижи се за тези, които са в нужда. Грижи се за ближните си. Така че ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че от делата се усъвършенства вярата. И изпълни се писанието, като казва: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда“ и нарече се Божий приятел.
Яков 2:23
23 и се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда“; и се нарече Божий приятел.
Това писание се изпълни тогава, когато Авраам изяви вярата си чрез делата си. Така че нека Бог да ни помогне и ние ще продължим занапред да размишляваме върху тези добродетели. Но нека Бог да ни помогне да разберем, че тези добродетели са важни. И да разберем, че имаме работа да вършим по съвършенстване на нашия характер. Не да се мислим: „Амин, аз повярвах в Бога, слава на Бога, аз спасен съм, слава на Бога, името ми е записано в книгата на живота, слава на Бога.“
И кое повече? Кое повече? А имаш ли добродетел да изобилства в тебе? В добродетелта трябва да работим. Да, трябва да работим. Защото до последния момент дяволът се опитва да ни изкуши. Имаш ли благоразумие? Ако нямаш, работиш ли да го придобиеш, благоразумието? Имаш ли себеобуздание? Или себеобузданието е голям проблем? Имаш ли твърдост или просто като натиснат малко и се съобразяваш? Може би трябва да работим върху тези неща. Така че братолюбие или имаш ли егоизъм?
2 Петрово 1:1-11
1 Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2 Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ.
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете.
11 Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
Не трябва да бъде така, всеки за себе си да живее. Не трябва да има в нас егоизъм, трябва да има алтруизъм, което е обратното на егоизма. Това означава да бъдем като Христос, който мисли за другите, не само за себе си. Така че ако тези неща не се намерят в нас и не изобилстват, тогава много сме зле. Така че има много работи, които ние трябва да изработваме в себе си, много работи, в които трябва да мислим, в които трябва да представяме пред Бога в молитва: „Господи, помогни ми“.
Ако и сме ги разбирали от началото тия работи, аз нямам кой да им напълня. По-късно ги разбираме. Ами няма ти извинения от тук нататък. От тук нататък нямаме извинения. Колкото време ни е дал, който казва словото: „Който малко знае, малко ще бъде съден, който много знае, много ще бъде съден.“ А ние сме от тези, където много знаем, защото Бог много ни открива. И сега знаеш ли, преди 30 години съм повярвала, аз такива поучения не съм чувала като твоите.
Ами от сега нататък имаш отговорност да се учиш. Значи като сега от 15 години насам вече, откакто съм влязла в църквата, съм започнала така да напредвам. Бог признава ли ми го това нещо, което от началото не съм го знаела? Виж, никой няма извинение. Защото всички имаме Библията. Ти имаш длъжност да четеш Библията. Аз не знам, че Бог отхвърля някого. Ами сега така изглежда. Не е така. Не е така. Като че ли изглежда, като че ли чета Библията, но когато чета Библията… Аз като сега погледна живота, значи така изглежда. Аз не знам, значи Бог отхвърля ли някого? Какво ще отхвърля, ти казвам. Никой път не го казва. И не го обиждам. Абе, обиждам Бога да се върне на собствените си грехове, разбираш ли? Ако го отхвърля, ще ни преподава ли този нещо? Да. Пък се намира, знам ли, да задейства в нас…
Вижте, дори и тази Лаодикийска църква, която Исус каза: „Стоя на вратата и хлопам“, значи Исус е отвънка. И тях Бог ги обича и каза: „Покай се!“ Ти замолиш за всичко и Господ те отхвърля. Да, не можеш да кажеш, че Бог те отхвърля. Това е един опит, когато ние желаем така да… когато започваме да се отчайваме, да се възмущаваме със словото и да си казваме: „Бре, я виж колко съм зле и не отговарям на това слово“, това е един начин ние да се опитаме да избягаме от отговорност.
Откровение 3:20
20 Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
И да кажем: „Край! Аз без това съм си… вече отписан съм. Няма какво да правя.“ Не. Ами, не трябва да се парализираш, а трябва да се стреснеш и трябва да работиш. Защото не можеш да се бориш… Както казва словото, трябва малко така да… нагоре, малко. За предишните години словото казва, че Бог не държи сметка за времената на невежеството и казва, че Бог ще изцели годините, които ги е погълнал… А, нали… Бог хвърля греховете. Да, Бог хвърля греховете. Той не ги помни. Така че никога не трябва да мислим за старите времена, но трябва да мислим за това, което е в момента. И за напред.
Виж, цялата църква обещава. Словото казва, че ние сами, един друг може да се насърчаваме. Виж, хората казват, имат сега дух. Не трябва да гледаме назад. Трябва да гледаме напред. Затова е да гледаме на църквата. Да се научим, да растем. Не трябва никой да се отчайва. Трябва да гледаме напред. Да може да… Вярваш, ами аз съм тук доволно. Ти не вярваш тъй, че вярваш човек. Не вярваш човек, тук не може да те държи. Аз съм сигурен. Виж, в един момент, тъй че нещо го срине вътре и бива и край. Аз казвам, а ти ще идваш на църква и чакаш до края. Разбери, че прииди, търсиш Господа на това място. Аз не ставам да го казвам. Да, правилно. Точно така. Нека да се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и за това, че тази вечер слушахме да размишляваме върху това, което Ти желаеш ние да работим. И ние, Господи, не се отчайваме. Напротив, радваме се. Защото Ти желаеш да ни усъвършенстваш. Ти желаеш, Господи, да ни активираш. Ти желаеш да поставиш пред нас цели. И Ти, Господи, ни помагаш чрез святи слуги да ги постигаме. Ние знаем, Боже, че никога няма да станем съвършени. Защото и Апостол Павел казва: „Не че съм достигнал вече, или че съм станал вече съвършен.“
Филипяни 3:12-14
12 Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус.
13 Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред,
14 впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.
И че не очакваш от нас ние да станем съвършени в това греховно тяло. Но че очакваш от нас ние да се стремим. Ние да преследваме. Ние да гоним. Но спускам се към прицелната точка за горното от Бога призвание в Христос Исус. За това, Боже, помогни ни да не се спускаме към други неща в този свят, но да се спускаме към Твоите цели, които Ти поставяш пред нас. Защото тогава ще бъдем благословени и тогава ще бъдем блажени. За това, че отдаваме хвала.
Филипяни 3:12-14
12 Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус.
13 Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред,
14 впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.
За това, че отдаваме почит. Ти благодарим, Татко. За това общение, което имахме. И ако словото е дошло малко остро за някой, слава на Бога! Нека нашата съвест да бъде ожилена. Както когато Петър проповядваше на Петдесетница и тези, които бяха засегнати, казаха: „Какво трябва да сторим, за да се спасим?“ Така, че да бъдат ожилени в сърцата си. И ако ние се чувстваме ожилени в сърцата си, това означава, че нашата съвест е жива, Господи.
Деяния 2:37
37 Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
Защото тези, които са с прегоряла съвест, те въобще не се чувстват изобличени. Но ние Ти се молим, Господи, наистина да дадеш дух на покаяние в нас. Да плачем пред Тебе. Да се покаем, да викаме. И наистина да не забравяме, че сме били измити от старите си грехове. Но да се стремим към това освещение, което само Ти даваш. Освещение, без което никой няма да види Бога. Помогни ни, Боже. Помогни ни да растем в Тебе. И да даваме плод. Да не бъдем безделни, безплодни.
2 Петрово 1:8-9
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
Относно познанието на нашия Господ. Но да се вижда, че ние сме Твои ученици, че ние познаваме Тебе по това, че ние имаме промяна в нас. И че вършим добри дела. Като хората да видят добрите дела, да прославят небесния наш Отец. Хората да видят, че ние сме различни, че сме благи, милосърдни. И така, Господи, да пожелаят да се обърнат към Тебе, който си такъв благ и милосърд Бог, защото Ти си, който ни променяш и от Тебе, Господи, ние се учим. Помогни ни да живеем достойно за Тебе.
Яков 2:20-22
20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21 Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?
22 Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата;
МОЛИТВА
Помогни ни, Боже. Благодарим Ти тази вечер за Твоето Слово. Благодарим Ти за това общение, което имаме. Благодарим Ти за това, че може да имаме тази молитва и това хваление и това присъствие Твое и в Словото, и в молитвата, и в общението ни. И да се поклоним, и това е най-ценното. Да имаме аромата от познаването на Тебе върху нас. Благослови ни, Боже, за да може, като излезем от тук, да бъдем един аромат за Тебе. И да чувстваме, че Ти си с нас. И да носим благословение върху хората около нас, Боже. Покланяме Ти се сега. Отдаваме Ти хвала и Те благодарим. Помогни ни, Боже. За собствени сили ние не можем да се променим. Но Ти ни променяш чрез Духа, чрез Словото Си, Господи. И като помагаш на нашата воля, чрез Твоя Дух, дай ни да вземем решение. Да не се връщаме никога назад, да не се връщаме към старите неща, но да се усъвършенстваме в Тебе. Алилуя.