1 Коринтяни 1:30
“А от Него сте вие в Христа Исуса”
В Новия Завет има редица стихове в които се споменава фразата “в Христос”. Забележителното е, че всички те говорят все хубави неща за тези, които са “в Него” – те “седят в небесни места”, благословени са “с всяко духовно благословение”. Имат мир, изцеление, свръхестествено финансово снабдяване и победа. За кого се отнасят тези стихове? Само за някои изключителни и свръхдуховни християни ли? Не – за всички вярващи, за всички християни – за нас.
Но, както и всяко друго Божие слово, за да подейства за нас, то трябва да бъде повярвано. А за да бъде повярвано, то трябва да бъде проповядвано, чуто и разбрано.
За да можем да претендираме, че тези благодатни стихове се отнасят лично за нас, за да ги вярваме и за да можем да ги изискваме в живота си, на първо място ние трябва да бъдем сигурни, че сме в Христос. Защото, ако знаем, че сме в Христос, тогава няма да смятаме, че тези велики привилегии, благословения и обещания се отнасят за някой друг, за някой “по-специален” или “по-духовен” човек, а ще ги приемем лично за себе си.
Отговорът на този въпрос намираме в 1Кор.1:30:
“А от Него сте вие в Христа Исуса…”
Според този стих, Сам Бог ни е поставил в Христос. Не е ли изумително и чудно всичко това? Бог е избрал точно нас, направил ни е свои и ни е поставил в Христос.
Но какво означава да бъдем в Христос? Какво означава въобще да бъдеш в някого? Нека да погледнем какво е библейското разбиране на тази концепция.
I. КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ В НЯКОГО?
1. Левий “в Авраам”.
Пасажът, който хвърля най-много светлина върху това какво означава “да бъдеш в някого” е Евр.7:9-10:
“И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама; защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.”
Въпреки, че целта ни в момента е друга, когато разглеждаме тези стихове не може да не се спрем за малко и на Мелхиседек.
Това е един пасаж от посланието към Евреите, който обяснява защо мелхиседековото свещенство е от по-висш ранг от левитското. Целта му е да покаже, че Христос, като наш свещеник и “първосвещеник според мелхиседековия чин” /Евр.5:10/, е по-висшестоящ от Израилевия първосвещеник.
Но аргумента, който използва авторът на посланието в своето доказателство е наистина интересен. Според него това, че Авраам е дал десятък на Мелхиседек след победата си над Ходологомора е свидетелство за това, че Мелхиседековото свещенство е по-висше от Левиевото. Защо? Защото, когато Авраам даде десятък на Мелхиседек, Мелхиседек не само прие десятъка, но и благослови Авраам /Евр.7:1/:
“Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови“
А според Евр.7:7:
“безспорно по-долният се благославя от по-горния.”
Мелхиседек не само е приел десятъка на Авраам, но и като един по-висш от него в духовно отношение го е благословил.
Каква връзка има това това даване на десятък и благословение с нашата тема и с Левий? Според автора на посланието към Евреите, когато Мелхиседек е взел десятъка на Авраам и го е благословил, той е взел десятък не само от него, но и от левитите и свещениците, които са потомци на Левий. Защо? Защото когато Авраам е правел това, Левий е бил “в Авраам”. Като син на Яков и правнук на Авраам Левий е бил в гените на прадядо си защото произхожда, роден е от него.
2. Свещениците “в Левий”.
Свещениците и левитите също бяха дали десятък на Мелхиседек. Как? Понеже по същия начин по който Левий беше в Авраам, свещениците и левитите бяха в Левий.
Друг е въпроса, че самият патриарх Левий, Якововия син никога през живота си нито е давал, нито е вземал десятък. Защото като част от закона, десятъкът беше установен след Изхода от Египет – около 400 години след времето на Левий, който заедно с братята си се заселил в Египет още по времето на брат си Йосиф.
Тези които всъщност получаваха десятъците бяха неговите потомци, а не самия той. Независимо от това авторът на Посланието към Евреите казва, че “сам Левий … взема десятък“. Тук Левий се споменава като представител на свещениците и левитите, защото те са от неговия род.
А Мелхиседек има друг произход /Евр.7:6/:
“той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията..”
По отношение на Мелхиседек, авторът на Евреите прилага един равински тълкувателен принцип, според който Свещения текст на Тората ни говори не само с това, което ни казва, но и с това, което изрично премълчава.
В книгата Битие всички човеци са споменати с техните родословия, имената на праотците им и годините им. Казва се и възрастта на която са починали. А Мелхисидек като от небитието изведнъж, изненадващо се появява на сцената и по същия начин изчезва. Не се споменава кой е баща му, от кой род е произлязал, нито имената на синовете му, нито на колко години е умрял. Това определено не е случайно и наистина се набива на очи на фона на прецизните родословия на останалите герои в книгата. Поради това, авторът на Евреите заключава, че по този начин Бог го представя като предобраз на несътворения и вечен Божий Син /Евр.7:3/:
“без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.”
Не че Мелхиседек не е имал баща и майка, родословие, и че не се е родил и не е умрял. Но тази информация изглежда умишлено е премълчана от Святия Дух – нещо, което прави Мелхиседек предобраз на Божия Син.
Мелхиседек е бил считан за предобраз на Христос още около хиляда години преди нашата ера – по времето на Давид. Неговото име означава “цар на правда”, а титлата му – Салимски цар означава “цар на мир”. Освен това той не е само цар, но и свещеник. В Псалом 110:4 Давид пророкува за Месията, че и той подобно на Мелхиседек ще бъде едновременно цар и свещеник:
“Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза:
Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.”
А този на Когото Господ “се закле” според същия този Пс.110:1 беше Давидовия Господ – Божия Син:
“Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми
Докле положа враговете ти за твое подножие.”
Толкова за Мелхиседек. Казах всички тези неща за него, защото когато разглеждаме даден пасаж от Библията преди да го приложим в живота си трябва да разберем значението му.
Но нека да се върнем на нашата тема – говорим за това, какво означава “да бъдеш в някого”?
“Да бъдеш в някого” Според Библията означава
o Първо, да бъдеш от неговия род – така както Левий беше от рода на Авраам, а свещениците и левитите от рода на Левий.
o И второ, че това, което станало с твоя праотец всъщност се е случило и с теб. Когато Авраам даде десятък на Мелхиседек, всъщност всичкото потомство на Авраам, включително Левий и свещеническия род му дадоха десятък. Когато Мелхиседек благослови Авраам, той всъщност благослови не само него, но и потомството му, включително и Левий и Аарон и свещеническия род. Защо? Защото всички те бяха “в Авраам”.
3. Човечеството “в Адам”.
Концепцията “да бъдеш в някого” лесно може да се схване и възприеме, като я приложим за самите нас и нашия праотец по плът – Адам.
Ние всички сме “в Адам”, от неговия род сме. Той е праотец на всичките човеци, включително и на Исус – по майчина линия /Лука 3:38/. Ние сме “в Адам”, защото сме произлезли от него. Това, което се е случило с него, се е случило и с нас. Поради това, че Адам съгреши, а тогава ние бяхме “в него”, то и ние съгрешихме.
Вижте как ап. Павел обяснява това в Рим.5:12-14:
“Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха,
/”Всички съгрешиха”, не защото всеки един от тях по отделно беше съгрешил, а защото Адам беше съгрешил, а тогава когато той го е направил, те са били “в него”./
– (защото и преди закона грехът беше в света; грях, обаче, не се вменява, когато няма закон); при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама…”
Смъртта царува над тях, независимо от това, че те “не бяха съгрешили според престъплението на Адама”, защото смъртта вече беше влязла в света чрез греха на Адам. Затова и според 1Кор.15:22, “в Адама всички умират”.
Както видяхме по-рано обаче, Бог в Своята безкрайна любов не ни e оставил да бъдем само “в Адам“, но ни е взел и ни поставил “в Христос“ – “А от Него сте вие в Христа Исуса“.
II. КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕМ В ХРИСТОС?
Както казахме “да бъдеш в някого” означава:
- Първо, да бъдеш от неговия род;
- И второ, че това, което станало с твоя праотец, всъщност се е случило и с теб.
Да бъдем “в Христос” означава същите две неща:
1. Да бъдем “в Христос” означава да бъдем от Неговия род.
i. Новородени от Святия Дух.
Исус Христос беше роден от Бога, чрез Святия Дух. Така, че да бъдем от Неговия род означава ние също да бъдем родени от Бога чрез Святия Дух. Новият Завет нарича това преживяване “новорождение“.
Това не значи, както смяташе Никодим в Йоана 3:4, че човек трябва “втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди”. Исус му обясни, че новорождението не е плътско, а духовно.
Родството за което става дума тук не е физическо, а духовно. И то става чрез вяра в Христос.
ii. Деца на Авраам.
Затова можем да кажем, че преди да се озовем “в Христос”, ние трябва да се озовем “в Авраам”, защото според Рим.4:11 той е “отец на всички, които вярват“. Спомнете си, че казахме, че да бъдеш в някого, на първо място означава той да бъде твой праотец.
Радостното е, че синовството – това да бъдем деца както на Авраам, така и на Исус – не зависи от физическото родство. В Рим 9:6,7 ап. Павел казва:
“не всички ония са Израил, които са от Израиля; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство“
В спора си с юдеите /Йоан 8:37-44/ сам Господ Исус потвърждава тази идея:
“37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас. 38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам.
Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.
/Синовството на Авраам не зависи от физическото родство, а от подобието на делата и сходството на характерите!/
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. 41 Вие вършите делата на баща си.
Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.
42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. 43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. 44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
Да бъдем Авраамови чада означава не да бъдем негови физически наследници, а да бъдем като Авраам – да имаме неговата вяра. Както се казва в Гал.3:7,
“Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада.”
Бидейки Авраамови чада, ние повярвахме в Господ Исус Христос, бяхме изпълнени със Святия Дух и станахме “нови създания”.
Според Гал.2:29,
“ако сте Христови, то сте Авраамово потомство”
Много е важно да бъдем Авраамово потомство, защото това е ключа към Божието благословение. Още от книгата Битие можем да разберем, че начина по който “в Авраам” ще се благословят “всичките народи на земята” /Бит.18:18;12:3/ е като те станат негови деца /Бит.17:4,5/.
“Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.
5 Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}§, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}**; защото те направих отец на множество народи.”
Явно народите, които ще се благословят са тези, на които Авраам ще стане отец.
Има връзка между това да бъдем “в Авраам” и да бъдем “в Христос”.
Да бъдем в Христос означава да бъдем от Неговия род. А начина да станем от Неговия род е да да повярваме в него – нещо за което е нужно да упражняваме вяра, т.е. да бъдем деца на Авраам.
2. Да бъдем “в Христос” означава, че това, което е станало с Христос, се е случило и ще се случи и с нас.
i. Това, което се е се е случило с Христос е станало и с нас.
o Според Гал.2:20 когато Христос е бил разпнат на кръста – и ние сме били съразпнати с Него:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.”
o Според Рим.6:11 когато Той е умрял, понасяйки греховете ни – и ние сме умряли спрямо греха заедно с Него:
“Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.”
o Според Ефес.2:4-6 когато Той е бил възкресен и се е възнесъл на Небето при Своя Отец, тогава и ние сме били съвъзкресени и съвъзнесени заедно с Него:
“Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;”
Забележете, че всичко това е Божие дело. Той е, който ни е поставил “в Христос”. Той е, и който ни е съживил и ни е съвъзкресил заедно с Него.
Понеже Бог ни е поставил в Христос – и ние сме били в Него от самото начало, защото Бог ни е предизбрал в Него преди създанието на света – това, което се е случило с Него се е случило и с нас – точно по същия начин по който онова, което се е случило с Адам се е случило и с нас.
ii. Това, което се е случило с Христос ще се случи в бъдеще и с нас.
Промените, които са се случили с Него, ще се случат с нас и физически. Нашите тленни тела ще бъдат преобразени и съобразени с неговото славно тяло. Във Фил.3:21 се казва:
“Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло…”
Според Рим.5:14 Адам “е образ на Бъдещия”. Кой е “Бъдещия”? Бъдещият е Втория човек – Господ Исус Христос. Той е Последния Адам и Втория Човек. В 1Кор.15:45-49 четем:
“Така е и писано: Първият човек Адам “стана жива душа”, а последният Адам стана животворящ дух. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.”
Исус е “Последния Адам” и “Втория Човек”. С него се слага край на расата на “Първият човек Адам” и се поставя началото на нова. Същото се случва и с нас, християните – “първият Адам” в нас умира и на негово място в нас се ражда и се развива “Втория човек”. Забележете, че Исус не е наречен “Втория Адам”, защото не е грешен като първия. Не е земен. Не е смъртен. Той е безгрешен, духовен, животворящ дух, вечен – един, който е “от небето“. Ако сме “в Него”, то и ние ще бъдем такива!
“Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.”
В КОГО СИ?
По-напред в същата 15гл. на 1 Коринтяни, ст.22, ап. Павел казва:
“Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.”
В кого сме – само в Адам, или в Адам и в Христос? Всички хора на този свят са “в Адам”. Затова и всички човеци сме смъртни. Не всички обаче са “в Христос”. Само тези, които са “чада на Авраам” – “всички, които вярват” /Рим.4:11/, само те са в Христос. Бог е поставил всички чада на Авраам в Христос – както се казва в 1Кор.1:30, “А от Него сте вие в Христа Исуса…”
А бидейки в Него, ние можем да се радваме на всички превилегии, които имат онези, които са в Христос.
Трябва да знаем, че сме в Христос. Трябва да сме абсолютно сигурни в този факт – в това Божие дело, в тази наша позиция! Да изследваме Новозаветните посланията, да откриваме какво ни принадлежи в Христос, какво е нашето богатство в Него, и като истински деца на Авраам да си го изискваме и получаваме с вяра. До голяма степен именно това означава да си Християнин.
Ако все още не си такъв, повярвай в Господ Исус, повярвай в Словото Божие – стани дете на Авраам – ела и бъди в Христос!