Слава на Бога! В този стих, за който прочетохме преди молитвата, е описана срещата на Господ с Моисей. Това е в откъса от 3 глава, от първи стих до 4 глава, 17 стих. Дълго време Израил беше в египетско ропство и до едно време Бог ги изведе от ропството. Той беше пророкувал на Авраам, че ще заведе народът, който ще се роди от него в Египет. Те ще бъдат там роби за 400 години. След това Той каза на Авраам, че ще ги възвърне обратно в обещаната земя.
И това време дойде и Бог чу въздишката, страданията, викът на Израил от ропството и тогава Той се спомни завета с Авраам, Исаак и Яков. Той погледна на израилтяните и Той познаваше положението. И по това време Бог беше подготвил Моисей. Моисей беше се опитал да направи нещо със собствени сили, когато беше видял, че един египтянин се отнасяше зле с един негов народник. Тогава той стана, посегна на египтянина и го уби. И го скри в пясъка, обаче това стана известно.
И затова, когато се караха неговите народници, той се опита да ги помири, но те го отхвърлиха, отхвърлиха авторитета му. И независимо от това, ние виждаме, че Бог беше подготвил Моисей за това време. Защото когато се роди Моисей, това беше време, в което египетският цар беше заповядал всички мъжки първородни да бъдат унищожавани, да бъдат избивани. Но Моисей беше запазен по чуден начин и за това време, когато той трябваше да бъде употребен от Бога, той вече беше пораснал и беше отишъл в пустинята.
И това беше Синайската пустиня, където по-късно той ще заведе народа в тази пустиня да принесе жертва на Бога. На същото това място виждаме призоваването на Моисей. Моисей вижда една къпина, която гори, но не изгаря. Това, че къпината гори, но не изгаря, говори за вечност, защото ние знаем, че когато нещо гори, то изгаря и се превръща в пепел. За тази къпина се казва, че тя гореше, но не изгаряше. И това беше чудо. И всъщност това ни говори за същността на Бога, защото Бог се разкри при тази среща на Моисей с думите „Аз съм Онзи, Който съм“.
Изход 3:14
14 И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.
„Аз съм Онзи, Който съм“. Тези думи означават, че Бог е вечносъществуващ, и Той не е само вечносъществуващ, защото Той е вечен, но Той също е самосъществуващ. Тоест, Той няма нужда от някой друг да Го е създал да съществува, но Той има причината за собственото си съществуване в самия Себе Си. Слава на Бога! И също виждаме, че този огън, който се виждаше в къпината, всъщност беше един ангел Господен, защото се казва в този стих: „И ангелът Господен му се яви в пламъка“.
Изход 3:2
2 Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци.
И ние виждаме, че тези явления на Бога в Стария Завет, те са наричани богоявления, в които Бог се явява в човешки образ или в образ на огън, който не изгаря, или в образ на ангел. И това е някакво особено явление на Бога, в което обаче Самият Той присъства, защото Бог е вездесъщ и Бог е Дух. И Той не е само някакъв ангел, или само някакъв огън, или само някакъв глас, или само някакъв човек, но Той е Дух и никой никога не е видял Бога. Той не може да бъде възприет с човешките възприятия, защото е твърде свят и твърде по-велик от нас.
Но в определен момент, когато Бог желае да осъществи контакт с човека и да му предаде някакво послание, Той му се представя във вид, в който човек може да Го види. И точно тези представяния се наричат теофания или богоявления. Така че тук виждаме едно богоявление, при което Бог се яви на Моисей сред къпината и Той му казва: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя“.
Изход 3:5
5 И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
И Той му казва, че Той е Бог Авраамов, Исааков и Яковов. И Моисей се изплаши и той закри лицето си, защото се казва, че се боеше да погледне към Бога.
Изход 3:6
6 Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
И тогава Господ рече и Той му казва Своя план. И Той му казва: „Наистина видях страданието на людите Ми и чух вика им поради разпоредниците им, защото познах неволите им. Слязох да ги избавя от ръката на египтяните и да ги изведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците, йевусейците“. Слава на Бога! И сега ето, викът на израилтяните стигна до Мене, още видях притеснението, с което ги притесняват египтяните. Ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш людите Ми, израилтяните, из Египет.
Изход 3:7-8
7 Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.
8 И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.
Изход 3:10
10 И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.
Слава на Бога! Също това, което виждаме в начина на действие на Бог в цялата Библия е, че винаги когато Бог желае да направи нещо, Той използва човек. Винаги когато Бог желае да направи нещо, Той използва човек. Виждаме, когато Бог желаеше да създаде еврейския народ, Той избра Авраам и Той го призова. Когато Бог желаеше да запази Израел от глада, Той изпрати Йосиф в Египет. Когато Бог желаеше да изведе Израел от Египет, Той призова Моисей. Когато Бог желаеше да издигне цар, Той избра Давид. И виждаме в цялото Божие Слово, че дори когато Бог пожела да изкупи човечеството, Той изпрати Своя Син, Който стана човек и стана един от нас. И Йоан Кръстител също беше призван от Бога. И виждаме в много, много случаи, че винаги когато Бог желаеше да направи нещо, Той винаги имаше нужда от човек.
И също е валидно и днес. Когато Бог желае да спаси някого, когато Бог желае да употреби някого за съживление, когато Бог иска да направи нещо, Той има нужда от човек. И аз вярвам, че Бог има план и за нас. Вярваш ли го това нещо? Бог има план за тебе, Бог има работа за тебе. За някои тази работа може да бъде по-изявена, както при Моисей. За други може да бъде по-невидима, както например тази Анна, която беше в храма и която ходатайстваше и се молеше. Но се казва, че тя през цялото време прекарваше в Божия дом, в молитва и във връзката с Бога. И тя ходатайстваше и беше употребена от Бога за измолването на пророчеството за Месия, за да може Исус Христос да дойде на тази земя.
Така че, дали ще бъдеш на видимо място или не, имаме много невидими герои в Библията, за които дори не знаем имената им. Например, тази малка мома, която каза на Нееман, че ако отиде при Божия пророк Елисей в Израил, той ще бъде изцелен от проказата си. И тя каза това нещо на господарката си, господарката каза на Нееман и той отиде. И ние не знаем името на тази мома, но чрез нея Бог прослави името Си в Израил, слава на Бога. И Нееман беше изцелен.
Или пък онова момче, което спаси живота на Павел, казва се Павловият сестрин син. И не му знаем името, но когато евреите направиха заговор срещу Павел, този Павлов сестрин син разбра за този заговор и той каза на стотника, който отговаряше за Павел, за този заговор срещу Павел и животът му беше спасен. Ние не знаем името на този племенник на Павел. Но въпреки това те имаха място и план. Място в Божия план. Те имаха място в Божия план.
Така че аз вярвам, че Бог също има планове за нас. И ако не е друго, Той желае и ние да бъдем свидетели за вярата си. Всеки един, който е повярвал в Исус Христос, има отговорността да бъде свидетел, за да може и други да повярват и да се спасят чрез свидетелството за Исус Христос. Амин. И така виждаме, Бог желаеше да избави народа Си и Той потърси Моисей. Той го беше приготвил. Той го беше предизбрал. Той го беше предопределил. И на определеното време, когато Моисей беше съкрушен и когато Той беше вече готов, тогава Бог му се яви.
И тук тази вечер ви желая да ви обърна внимание върху извинението на Моисей. Защото, когато Бог призоваваше Моисей и Той му каза какво Моисей трябваше да направи, Моисей започна да се извинява. И в същност, ние също, когато Бог ни призовава, започваме да се извиняваме и сме склонни да се извиняваме. Склонни сме да бягаме от отговорност. И друго, когато чуваме такива думи от амвона, че Бог желае да употреби тебе, ние казваме: „А, нека сестрата до мен да употреби, нека малкият брат, нека малкият ще да употреби“.
Но ние сега гледаме да прехвърлим отговорността си. Но в същност, белегът за зрялост, както каза пастор Живко Тончев, е че белегът за зрялост е когато човек желае да поеме отговорност. Да поеме отговорност за служението, за църквата, за каквото да било в живота си. И виждаме тук тези четири извинения на Моисей. Първото от тях беше един комплекс за малоценност. И ние също, много от нас, може би имаме такъв комплекс за малоценност. Значи, вижте, Бог му каза: „Ела, прочее сега, ще те изпратя при фараона, за да изведеш людете Ми, израилтяните от Египет“.
Изход 3:10
10 И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.
И Моисей рече: „Господи, кой съм аз? Кой съм аз?“ Много често и ние казваме: „Кой съм аз?“ Сега, когато трябва да кажем някой да излезе да пее отпред, някой казва: „Кой съм аз, че ще изляза да пея?“ Когато трябва някой да свърши нещо друго в църквата, ние казваме: „Кой съм аз, че ще правя това или нещо друго?“ Когато трябва да благовестваме, ние казваме: „Кой съм аз, че ще благовествам? Нека пасторът да благовества.“ Но в същност Бог желае тези да благовестват, защото пасторът е много ограничен.
Той не може да свърши нищо. Бог желае всеки един от нас да участва в служението и да намери своята дарба, според която той да служи. Но всички имаме отговорността да се молим, да бъдем светлина и сол. Всички имаме отговорността да живеем християнски живот, да се стараем да приличаме на Господ и също да свидетелстваме за Исус, да казваме благовестието, защото Той е Божия сила за спасение на всеки, който вярва. И в същност, когато зададем въпроса „Кой съм аз?“, ние виждаме, че Божието Слово има да отговори на този въпрос.
Римляни 1:16
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
И какво казва Божието Слово в отговор на въпроса „Кои сме ние?“ Какво се казва в Словото „Кои сме ние“? Какви сме ние? Какви сме? Божии деца. Слава на Бога. Божии деца. Ние сме Божии деца. Ние не сме вече странници и пришълци, но сме съграждани на светиите, членове на Божието семейство. Ние сме призовани, ние сме избрани.
Ефесяни 2:19
19 Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;
Така ли е? Ние го харесваме това, защото това ни носи възкресение, вечен живот, но това се отнася също и за нашето служение. Така че, нашата ценност идва от Божието Слово. И ние виждаме как Йоан Кръстител свидетелстваше за себе си това, което Божието Слово казваше за него. Знаете, фарисеите изпратиха при него хора, които го питаха според както казва за себе си: „Кой си ти?“ И той изповяда и не отрече, но изповяда. И той изповяда какво? Това, което беше писано за него в Писанията.
И той казва: „Аз съм глас на един, който вика в пустинята: „Прав направете пътя за Господа“. Не е ли така? И той се опираше за себе си на пророк Исая. И също така, и ние не трябва да имаме комплекс за малоценност. Като вярващи, ние трябва да бъдем свободни от този комплекс за малоценност. Да знаем, че ние сме възлюбени. Слава на Бога! Има такива стихове, в които Бог ни казва чрез Святия Дух, чрез авторите на Писанието. Но вижте дори Йоан казва: „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии деца“.
Йоан 1:23
23 Той каза:
Аз съм „глас на един, който вика в пустинята:
Прав направете пътя за Господа“, както каза пророк Исая.
1 Йоаново 3:1
1 Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.
Слава на Бога! Ние сме Божии синове и дъщери. Така че в този свят, и дори казва, че дори цялото създание, което се мъчи, казва, ожида откриването ни като Божии синове. Светът не може да ни види. Светът не може да ни разграничи. За света ние може да сме някакви нищожества. За света ние може да сме някакви безработни. Може да сме някакви пенсионери. Може да сме някакви отхвърлени от обществото. Може да сме някакви младенци. За света ние може да сме нищо. Може да сме презрени. Но за Бога ние сме Божии синове и дъщери. Слава на Бога! И нашата ценност идва от Бога. Ние сме изкупени с драгоценната кръв на Исус Христос. И това ни прави да бъдем ценни пред Бога.
И вижте, това обаче, че сме толкова ценни, разбира се, не трябва да ни прави горди. Защото някои християни, когато повярват в ценността си и започват да мислят много за себе си, започват да се държат така, като че ли са нещо повече от другите. Но ние трябва да бъдем смирени и да разбираме, че ценността ни не произлиза от нас, но произлиза от Бог, който е с нас. И това му каза Бог, когато той каза: „Кой съм аз да отида при фараона и да избавя израилтяните от Египет?“ Рече му Бог: „Аз без друго ще бъда с тебе. Халелуя!“
И вижте, това е отговор на Бог, че когато ние учим да благовестваме, Господ ще бъде с нас. Амин. Когато ние започваме да правим ученици, Господ ще бъде с нас. Защото Той каза: „Отидете, научете всичките народи, кръщавайте ги в името на Отеца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят, което съм ви заповядал и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. Слава на Бога! Халелуя! Така че ние можем да кажем на другите, защото Бог е с нас. Защото нашата ценност е от Бога. Затова нека да се освободим от това първо извинение. Ние нямаме извинения като християни, защото като християни ние не трябва да имаме комплекс за малоценност. Христос ни освобождава от нашия комплекс за малоценност. Слава на Бога!
Матей 28:19-20
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Има една приказка за Панчанело, за едно дървено човече, което живееше в един град и в този град всички кукли си слагаха етикети, точки. И които бяха по-красиви имаха повече точки, червени точки, сега не го казвам точно какво е, а които така не ги харесваха и им слагаха черни точки. И по същия начин хората слагат етикети, но Панчанело видя, че някакво, нямаше никакви лепенки по нея. Като ѝ сложат лепенка, тя падаше. И той каза: „Защо лепенките не се лепят по тебе?“ И тя каза: „Защото аз говоря с Майстора“. Майстора, който е направил куклите. И той живееше на хълма. В същност този Майстор представлява Бог.
И тогава тази кукла заведе Панчанело при Майстора и Майстора каза: „Ти си моята най-прекрасна кукла, която съм създал“. Слава на Бога! И затова тази кукла, която не ѝ се лепяха лепенките по нея, тя затова беше толкова щастлива, защото тя намираше ценността си не от това, което другите кукли казват за нея, а от това, което Майстора казва за нея. Разбирате ли? И в същност затова в този свят ние сме обременени, ние получаваме комплекси поради това, че гледаме какво другите хора мислят за нас. Но ние не трябва да гледаме какво другите мислят за нас, но трябва да гледаме какво Създателят ни мисли за нас. А Той ни е създал да бъдем Негови деца. И ако Той ни е направил такива кукли, каквито сме, значи Той ни е направил да Му бъдем угодни. Амин. И освен това Той е с нас.
Какво ще си мислят те? И виждаме в 4 глава първи стих, че Моисей във отговор каза, че Бог му изложи още от своя план. И тогава Моисей каза в 4 глава първи стих: „Но ето, те няма да ми повярват, няма да послушат думите ми“. И ние сме склонни също да казваме така. Ние казваме: „Аз им благовествам, но те няма да повярват“, преди още да сме благовествали. И въпреки че наистина ние понякога се огорчаваме от това, защото благовестваме и хората ни отхвърлят, ние имаме тази лоша опитност и поради това се отчайваме и преставаме да благовестваме.
Изход 4:1
1 А Моисей отговори: Но те няма да ми повярват, нито ще послушат думите ми, защото ще кажат: Не ти се е явил Господ.
И понякога дори и с молитвата е така, че ние се молим за някаква нужда, за изцеление например. И ние сме убедени, че в момента се молим с вяра и човекът ще бъде изцелен, но въпреки това понякога се случва, че човекът не е изцелен. И тогава ние се отчайваме и казваме: „Повече няма да се моля за изцеление“. Или се отчайваме от благовестието, че не даде успех и казваме: „Повече няма да благовествам“. Но Божието Слово ни насърчава да не правим това.
Ние не знаем отговора защо много пъти, за много неща, но ние знаем насърчението и отговорността, която Бог ни е дал – ние да благовестваме. И ние знаем, че благовестието Христово е какво? Божия сила за спасение на всеки, който вярва. И ако ние благовестваме на хората, те може да отворят сърцата си за благовестието. Но ако ние не им благовестваме, те не могат да се спасят без благовестието. Така че нашата отговорност е ние да благовестваме.
Римляни 1:16
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
Не трябва да плащаме данък „обществено мнение“. Не трябва да казваме: „Те няма да ни повярват. Те няма да послушат думите ми“. Те ще ни повярват, защото ние сме изпратени от Бога. Защото ние сме оправомощени от Бога. Затова не трябва да гледаме какво казват хората, но трябва да мислим, че Бог е Този, който ни е изпратил. Бог казва на Моисей: „Така ще кажеш на израилтяните, че Аз съм Онзи, Който съм“. И рече още: „Така ще кажеш на израилтяните, че Онзи, Който съм, ме е изпратил при вас“.
Изход 3:14
14 И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.
Така че, когато благовестваме на хората, ние трябва да им благовестваме със съзнанието, че ние не говорим от свое име и ние не казваме нещо, което ние сме си измислили, но ние говорим от Божие име и ние казваме това, което Бог е промислил. Защото Той е определил това да бъде начинът, по който хората да се спасяват. И затова Иисус каза: „Ако ви изгонят от града, какво да направите? Да си отърсите праха от обувките“. И каза: „По-голямо ще бъде наказанието на онзи град, отколкото наказанието на Содом и Гомор“.
Така че, ако някой отхвърли вас, Мене отхвърля. И когато отхвърли Мене, отхвърля Оногова, Който Ме е пратил. Затова ние трябва да знаем, че това не трябва да бъде проблем за нас. Ние трябва да направим нашата част. Ако Бог ни изпраща, ние да го чиним. Ако Бог ни казва да предадем едно послание, ние да го предадем. И да не се обиждаме, като че нас са отхвърлили, защото не отхвърлят нас, но отхвърлят Оногова, Който ни е пратил. Така че нека Бог да ни освободи.
И аз вярвам, че по този начин Той ни освобождава от този данък „обществено мнение“. И Той ни освобождава от този страх какво ще кажат хората. И Той ни освобождава с тези думи. Защото казва: „Който се засрами от името Ми, Аз ще се засрамя от него пред Отца и пред ангелите. Но който не се засрами от Мене, и Аз няма да се засрамя от него“. Амин. И на много места Божието Слово казва: „Не се срамувай от благовестието Христово, защото то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва“.
Амин. Затова трябва да имаме тази увереност, че Бог има определени хора. Бог е предопределил хора, които да бъдат спасени. Ние не знаем кои са те, но знаем, че ги има. Защото ние сме доказателството за това. Ако ние сме спасени, то е защото Бог ни е предопределил да бъдем спасени. Както Бог е предопределил нас, така Той е предопределил и другите. И Той има тази благодат, чрез която Той подготвя хората те да чуят. И ние виждаме, че Моисей беше чут от народа си.
Освен това Бог му даде знамения, с които Той да потвърди думите си. Той имаше един жезъл в ръката си, една тояга, с която той гонеше овцете. И Бог му каза: „Хвърли жезъла на земята“. И жезълът стана змия. И Той му каза: „Простри ръката си и я хвани за опашката“. Сега, ако ти познаваш змии, знаеш, че никога не ги хващаш за опашката. Ако ти познаваш змия, хващаш я за главата, за да не те ухапе, защото ако я хванеш за опашката, тя ще се извие и ще те ухапе. Обаче Бог му каза точно обратното. Той му каза: „Хвани я за опашката“. И това означава да бъдем много смели и да имаме много вяра.
И ние виждаме в Новия Завет, че Исус Христос каза: „И тия знамения ще следват повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят. Ако изпият нещо смъртоносно, никак няма да ги повреди. И на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват“. Амин. Затова бъдете смели. Бог желае ние да бъдем смели, когато срещнем проблеми, когато срещнем болести, когато срещнем трудности в хората.
Марко 16:17-18
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
Дали си казваме сега: „Кое ще правя?“ Не, моли се с вяра. Моли се с вяра. Моли се с дръзновение. Моли се със смелост. Заповядай на проблема. И тогава Бог ще ти даде чудо и Бог ще направи така, че хората да ни вярват и да слушат думите ни. Защото ще имаме божествения авторитет, който да потвърждава благовестието. Амин. И тук има още едно трето извинение – проблемът с изразяването. Постепенно Бог говори с Моисей и в този разговор Той му изявява попълнението, но в същото време Той се справя с тези извинения на Моисей.
Моисей казва: „Кой съм аз?“. Бог му казва: „Аз ще бъда с теб“. Бог се справя с Моисеевите противоречия и извинения. Бог казва: „Те няма да повярват“. Бог му казва: „Ето, жезъла ти в ръката си. Ще можеш да правиш знамения“. И след това Моисей пак казва: „Моля Ти се, Господи, аз не съм красноречив“. И ние също казваме: „Боже, ами не знам сега как да говоря това благовестие“. Обаче Бог какво му казва? В 4 глава, 12 стих Бог му казва: „Иди сега, Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш“.
Изход 4:12
12 И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.
Амин. Напомня ли ви това на нещо в Новия Завет? Когато ви изправят пред управители, не мислете какво ще говорите, защото Святият Дух е Този, който ще ви даде в същия момент какво да кажете. Слава на Бога! И аз съм чувал много свидетелства на вярващи, които казват: „Ами като започна да говоря и сега ще кажа каквито ми даде, след това не мога пак да ги кажа същите“. Ами не може, защото в момента Святият Дух ще ти дава какви думи да говориш, защото не са от теб думите, а са от Святия Дух. Слава на Бога!
Така че ние нямаме извинение. Нямаме извинение, защото Бог ни е дал Святия Дух и Той казва: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мен“. Святият Дух ни дава сила за свидетелстване за Христос. И когато ние говорим, ние не трябва да разчитаме на себе си, но трябва да очакваме Святият Дух да говори чрез нас. И след като е разчитал на Святия Дух, той е опитал, че Духът му дава думи, с които да свидетелства, с които той да прогласи благовестието на Божията благодат.
И тогава идваме до четвъртото извинение. Казва се в четвърта глава, 13 стих, и тогава Моисей каза: „Моля Ти се, Господи, прати някой друг, чрез когото искаш да пратиш“. И тук вече се казва: „И гневът Господен пламна против Моисея“. Защото накрая Моисей си каза: „Това е същинската причина“. Той прави пазарлък и той се извинява. И се търсят извинения; човек, който не иска да направи нещо, търси извинения, а който иска да направи нещо, търси начин. И ние също виждаме, че ако не искаме да служим на Бога, Бог ни е дал всичко.
Изход 4:13
13 Тогава Моисей каза: Моля ти се, Господи, прати някой друг вместо мен.
Той ни е дал благословения, за да може да ни освободи от комплекса за малоценност, защото ни е казал кои сме ние в Христос. Той ни е дал големи привилегии и благословения. Освен това ни е дал да бъдем свободни от това какво ще кажат хората, защото Той ни е дал Неговото послание. Той ни е дал името Си, от Неговото име да говорим. Той ни е дал Словото Си, да говорим Неговото Слово, така че ако някой отхвърля нас, отхвърля Него. Така че ние трябва да бъдем свободни от това какво ще кажат хората, да бъдем свободни от това обществено мнение.
Освен това Бог ни е дал Святия Си Дух, така че да не можем да кажем: „Ама аз не мога да се изразявам добре“, защото Той казва, че когато ние говорим, Святият Дух ще говори чрез нас. Ако ние казваме истината, ще говори Святият Дух, който говори във вас. Слава на Бога! Ако ние го направим, ние ще изпитаме Божията сила в нашия живот. И накрая обаче, истинският проблем е това, че ние всъщност не искаме да служим на Бога. Ние не искаме да бъдем употребявани от Бога.
Защото се страхуваме, не знаем какво ще стане, не знаем как ще стане, предпочитаме си комфорта. Предпочитаме да сме си така, както сме си. Моисей не му се занимаваше с хора, и ние сме разочаровани от хора, ние сме често пъти, а тези, които работят с хора, тези са огорчени от хората. Защото Моисей беше огорчен, той искаше да им помогне, те му казваха: „Какъв си ти?“ И го изгонваха, и той къде да ходи сега при тях да им служи? Той си беше добре там, имаше си стадо, имаше си мляко, имаше си седнало положение, имаше си чист въздух, разхождаше се там.
Имаше си жена, Сепфора, деца си имаше, семейство си имаше, и Бог го прати. И вие знаете, когато той тръгна, след това той трябваше да остави жена си и децата си, и се казва, че по-късно те дойдоха обратно. За един период това му беше много трудно. Той да се конфронтира с фараона, с най-великия по това време, и да отиде да му каже: „Пусни народа Ми“, да върши всички тези чудеса и да има противодействие. Това е един народ, защото те бяха непокорни и ти за всичко го обвиняваш.
След това и се мърмореха, и се обвиняваха, че ги извел да ги убие, да измрат в пустинята и разни такива неща. Така че не му се искаха всички тези неща, а може би той предполагаше всичко това. И той каза: „Господи, прати някой, чрез когото искаш да пратиш, прати някой друг“. Това всъщност е едно бягане от отговорност. Само да не съм аз. Обаче ние трябва да внимаваме, защото в този момент гневът Господен пламна срещу Моисей. И ако ние се опитваме да бягаме от отговорност в нашето служение пред Бога, в нашето стоене пред Бога, в благовестието, в тези неща, които ние знаем, че трябва да ги правим, тогава трябва да внимаваме, защото да не би да разгневим Господ и Неговият гняв да пламне против нас, защото се казва, че Господ е любов, но Той също е огън, който пояжда.
И тогава Бог се ядоса и той му казва: „Брат ти ще говори вместо тебе“. Но ние виждаме, че това не беше добро, защото по този начин Моисей сподели отговорността с брат му Арон, и Арон му помага, че в един момент не се помни какво са направили, а Арон направи златното теле. Нали така? И виждайки народа, виждайки непокорството, Моисей ще счупи плочите на Завета, не биваше да се случва това. Така че Божият съвършен план беше Моисей да си бъде отговорен.
И Бог му каза, Бог му каза: „Кой е направил човека да е ням, или да е глух, или да е зрящ, или да е сляп? Не Аз ли, Господ? Аз мога да те направя да говориш. Аз съм ти пратил учител“. Но Моисей просто каза: „Господи, прати чрез когото искаш да пратиш“. И Бог му даде Арон, но всъщност го направи него да бъде на Арон вместо Бог. Така че всъщност, в крайна сметка, цялата отговорност не беше върху Арон, а беше върху Моисей. Защото Арон беше като говорител на Моисей.
Знаете, приемаме един говорител на Министерския съвет, това, което казва, не е негова отговорност, а на Министерския съвет. Нали приемаме на министър-председателя или там зависи на кой е говорител. На президента приемаме. Отговорността е на президента, а не на говорителя. Така че отговорността, в крайна сметка, пак си беше на Моисей. И нека Бог да ни помогне да се справим с тези извинения. И да се справим с причините за тези извинения, които са неразбиране и страх.
Да не се страхуваме. Ако Бог ни е призовал, Той ще бъде с нас. Ако Бог ни е призовал, Той ще ни помогне. Ако Бог е възложил върху нас дадена отговорност, Той ще ни подпре. Защото има този стих в Псалмите, където се казва: „Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре“. Слава на Бога! Така че когато Бог ни е казал да благовестваме, ние трябва да Му възложим това, което Той ни е възложил. Той ще ни подпре, Той ще ни даде сила, Той ще ни даде отвора на устата.
Псалми 55:22
22 Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре;
никога няма да допусне да се поклати праведният.
Той ще бъде с нас. Искам да ти кажа тази вечер, че ако ти си избягал и се скрил, както Моисей беше избягал и се скрил там в Мадиамската пустиня, то Бог те търси и Той има работа за теб. Както Бог имаше работа за Моисей в неговото време, така Бог има работа за нас в нашето време. В Долно Езерово, в Бургас, в нашата сфера на влияние, която Бог ни е давал, в границите, които Бог ни е определил. Както апостол Павел казва, че Той е проповядвал благовестието в областта на границите, в които Бог ни е определил.
2 Коринтяни 10:13-16
13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
14 Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,
16 така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
Така Бог ни е определил и на тебе границите на областта, в която ти имаш власт да благовестваш. Аз нямам тази власт да бъда в твоите граници и ти нямаш тази власт да бъдеш в моите граници. Но всеки има отговорност, всеки има сфера на влияние, в която Той може да служи на Бог. В която Той може да благовества, за която Той може да се моли и да измолва. Така че нека Бог да ни помогне да изпълняваме отговорността си.
Нека Бог да ни помогне да ни благослови да бъдем една, може би малка, но примерна църква. Църква, в която да има любов, църква, в която да има молитва, църква, в която да има благовестие, църква, в която да се носят отговорности. И вярвам, че Бог ще ни благослови, ако ние бъдем пример като църква, като хора на Бога, тогава Бог ще ни благослови и ще направи така, че да имаме влияние и за цялата ни страна, така че Божието дело да расте.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и за това, че чрез Него Ти ни говориш, чрез Него Ти ни изпълваш, чрез Него, Господи, Ти ни освобождаваш, чрез Него Ти ни насърчаваш, чрез Него Ти ни призоваваш, Боже, да вървим в пътищата, да изпълняваме служението си, да не се дърпаме назад, но да служим според това, което Ти си ни дал, според дарбата, която Ти си ни дал.
МОЛИТВА
Господи, за да може повече хора да бъдат избавени от властта на тъмнината и преселени в Царството на Твоя възлюбен Син, за да може повече хора да бъдат извадени от ада и адът да бъде изпразнен, небето да бъде населено. Господи, у тези, които Ти се призовават, ние Ти се молим, вземи и ни употреби за тяхното спасение, защото Ти си Бог, който създава всичко, но Ти също, когато желаеш да направиш нещо, имаш нужда от човек и Ти търсиш човек. И ето, Боже, ние казваме, когато Ти каза на Исая: „Кого да изпратя и кой ще отиде за Нас?“
Исая 6:8
8 После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.
Исая каза: „Ето ме, прати мене.“ Господи, помогни ни да не бъдем като Моисей, който каза: „Прати някой друг“, но да бъдем като Исая, който каза: „Ето ме, прати мен.“ Алилуя! Благодаря Ти, Боже! Помогни ни, Господи, да Ти служим със цялото сърце! Аз Ти благодаря за това, че Ти си промислил да бъдем свободни от всичките си комплекси, от всичките си извинения и за всичко Ти си промислил, Боже! И помогни да ходим в пълнотата на Твоята воля и да изпълняваме отговорностите, които си възложил върху нас.
Изход 4:13
13 Тогава Моисей каза: Моля ти се, Господи, прати някой друг вместо мен.
Но помогни ми, Боже, най-вече да не живеем за Тебе и да не вършим служението си поради дълг или поради отговорност, но поради любовта ми към Тебе. Както Яков, за който се казва, че поради любовта му към Рахил седемте години му се видяха като един ден. Господи, така ни помогни на нас нашето служение при Тебе да не ни тежи, но поради любовта ни към Тебе, то да бъде за нас леко и приятно. Помогни ни поради любовта ни към Тебе да не ни бъде трудно да благовестваме, поради преживяването, което имаме с Тебе, да не ни бъде трудно да споделяме, но с мъдрост и с разум, Господи, да Ти служим.
И да имаме Твоята благодат и Твоята пълнота. Благодаря Ти за тази вечер и за Твоето Слово. Нека То да работи в нашите сърца, нека То да ни изгражда, нека То, Господи, да извърши волята Си в нас и чрез нас в другите, които са около нас, Господи. Боже, помогни ни да се замислим колко е важно да благовестваме. Помогни ни да се замислим на колко хора сме благовествали през последната седмица или през последния месец, или през последната година. Помогни ни, Боже, да се осъзнаем, защото един ден ще застанем пред Тебе и ще трябва да отговаряме.
МОЛИТВА
Господи, помогни ни, Татко, в името на Исус. Помогни ни, във всичко или извън всичко, да бъдем угодни на Тебе, Боже. Ето, смиряваме се и Те молим, помогни ни чрез Святия Ти Дух, да ни направиш благословени, за да вършим Твоята воля с радост и дръзновение в името на Исус. Амин.