1 Царе 3:1-21
Преди много години, преди да бъде изобретен телефона, във времето когато най-бързият метод на комуникации бил телеграфа, който използвал морзовия код, един младеж кандидатствал за работа като радист. Прочитайки обявата във вестника, той отишъл на съответния адрес. Когато пристигнал, влязъл в огромен офис в който кипяло оживление, шум, и наистина се работело на високи обороти. На фона на целия шум и тупурдия се чувал и звука на телеграф.
На бюрото на секретарката имало бележка, която нареждала кандидатите за работа да попълнят съответната молба и да изчакат, докато бъдат повикани в по-вътрешния офис. Младият човек попълнил молбата си и седнал да чака реда си за интервю заедно с още седем други кандидати за работата.
След няколко минути обаче, той изведнъж станал, пресякъл главния офис и директно и уверено влязъл в стаята на шефа.
Останалите кандидати за работата естествено се ококорили, чудейки се какво става. Те започнали да недоволстват и да мърморят помежду си, понеже все още не били чули никаква покана, а изглеждало, че последния ги е прередил. Настанало объркване, но накрая сметнали, че младежа, който според тях така нахално влязъл в стаята на шефа сигурно е направил някаква нелепа грешка и ще бъде дисквалифициран.
След няколко минути обаче, работодателят излязъл от стаята и казал на останалите кандидати за работа: „Господа, благодаря ви затова, че се отзовахте на обявата ни, но работното място току що бе заето.“
Останалите кандидати за работа започнали да роптаят помежду си и един от тях открито казал: „Чакайте малко, не разбирам. Той дойде последен, а ние дори не бяхме интервюирани – дори не ни беше даден шанс да покажем на какво сме способни. А последния кандидат изведнъж най-нахално пререди всички ни, нахълта в офиса Ви и получи работата. Това не е честно!“
На това работодателят отговорил: „Съжалявам, но през цялото време докато вие си седяхте тука по телеграфа се излъчваше следното съобщение на морзов код: ‘Ако разбирате това послание, тогава влизайте направо. Работата е ваша.’ За съжаление никой от вас не го чу и не го разбра… Освен този младеж. Затова работата е негова.“
Ние живеем в един свят, който е изпълнен с напрежение, шум и глъч. Хората са разсеяни и не могат да чуят тихия и тънък глас с който Бог им говори. Какво ще кажете за себе си? Вие настроени ли сте да чувате Божия глас? Чувате ли неговото послание за живота ви?
КАК БОГ ПРОГОВОРИ НА САМУИЛ
1 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.
По онова време Бог беше престанал да говори на народа си, тъй като те бяха непокорни и нямаше кой да слуша Словото Му. Този стих ни показва също така, че ние не можем да насилим Бог да ни говори. Когато Той реши проговаря. И Той го прави към онези, които са готови да слушат Словото Му и да го изпълняват. Дори да няма такива, когато Бог реши, Той Си създава верни слуги, които да изпълнят плана Му.
2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да отслабват та не можеше да вижда),
Явно за разлика от Самуил чийто духовни сетива се изостряха, покрай загубата на физическото си зрение, Илий (за разлика от Мойсей в неговата старост) губеше и духовната си чувствителност.
3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,
Авторът на книгата изрично отбелязва, че Божият светилник все още не беше угаснал. Това като че ли ни подсказва, че Бог не беше престанал да мисли за народа си, и че въпреки тъмнината на греха им, надеждата за тяхната промяна не беше угаснала.
Това, че светилникът все още не беше угаснал също така сочеше, че може би беше около 3-4 часа през нощта – малко преди изгрев слънце – защото според Божият закон светилникът трябваше да гори до настъпването на утрото (Изход 27:20-21).
Бог може да ни говори по всяко време, но особено когато сме насаме и в тишина.
4 Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме.
5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.
Забележете колко послушен беше Самуил. Чувайки глас, за който той помисли, че е на неговия наставник, той веднага се отзова. За да може Бог да ни използва има едно нещо, което е от изключителна важност, и то е да бъдем послушни по характер.
6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни. 7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.
Не е ли интересно в нашата история това, че въпреки че и Илий и Самуил бяха много заети да работят в скинията, в Божия дом, вършейки непрекъснато религиозни неща, в ст.7 ни се казва, че „Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.“ Какъв парадокс – непрекъснато да служиш на Господа, а да не познаваш гласа Му и да нямаш общение с Него! Бог беше непознат за Самуил. Но не е ли така и за много от нас – Бог ни е чужд. Ние не познаваме гласа Му. Не го следваме. Не живеем според съвършенството на конкретната Му воля.
8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.
На третия път на Илий му прещрака, че може би Бог призовава Самуил.
9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.
Забележителното в този текст е, че Бог няма да започне да ни говори, докато не се увери, че ние знаем много добре Кой ни говори, и че сме готови да Го слушаме и да Му отделим цялото внимание, което Той заслужава! В Еклисиаст 5:1 се казва:
1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом,
Защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
Отколкото да принесеш жертва на безумните,
Които не знаят, че струват зло.
Жертвите не могат да заместят ориентирания към Бога живот. Бог не може да бъде подкупен с формални богослужения! Затова по-добре да бъдем внимателни към Словото Му и да бъдем покорни.
10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле!
Това, че този път Бог извика името на Самуил два пъти създава чувство на спешност и подчертава важността на момента.
Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
КАК БОГ ГОВОРИ НА НАС
Макар и не винаги да говори гласно, както на Самуил, Бог и днес продължава да говори. Той има да каже много неща на тези, които желаят да Го слушат!
За съжаление често нашите молитви са еднопосочни – ние само говорим (като някоя бъбрива жена, която не дава думата на друг). Необходимо е да обръщаме внимание на Бог и на това, което Той иска да ни каже, когато се молим. Ако правим така, ние ще открием как можем да станем партньори с Него. Той ще ни ръководи и ще можем да бъдем участници в Неговото дело.
Бог може да ни говори чрез природата, чрез обстоятелствата, чрез Неговото Слово, чрез петкратното служение, чрез Святия Дух вътре в нас, чрез нашата съвест, чрез личността и постъпките на Исус Христос. Така че вероятността да се чуе Божия глас по един или друг начин е много голяма. Но все пак остава въпроса „Настроени ли сме да слушаме гласа Му?“. В Исая 30:21 се казва:
21 И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което,
Когато се отклонявате на дясно
И когато се отклонявате на ляво,
Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него.
Когато разговаряш с Бога за нещо, очаквай и Той да ти говори. Слушай Неговия отговор. Обърни специално внимание на първите мисли, които ще дойдат в твоя ум, след като си говорил на Бога по даден въпрос. Често пъти тези мисли са от Господа. Те могат да бъдат думи от някой библейски стих и в теб да дойде прозрение как да приложиш тези думи в твоята ситуация. Или можеш да почувстваш дълбок мир относно проблема за който си се молил. Така Бог те уверява, че е чул молитвата ти и е започнал да действа за разрешаването на този проблем.
НАЙ-ВИСШАТА ПРОВЕРКА
Разбира се, ние би трябвало добре да разберем, че не всяка мисъл, която идва в нашия ум по време на молитва е от Божий глас. Някои от мислите може да бъдат просто наши собствени мисли. Нито пък всеки сън или видение е от Бога. Повечето от сънищата са смесица от многото впечатления, събрани в нашето подсъзнание. В Еклисиаст 5:3 се казва, че „съновидението произхожда от многото занимание“, а в Еремия 29:8 пророкът предупреждава народа си с думите: „недейте слуша сънищата си, които вие давате причина да ги сънувате“. Въпреки това несъмнено понякога Бог ни говори чрез сънища и мисли, които са от Неговия Дух.
За да не се объркаме ние трябва да сверяваме всичките си мисли и сънища с Божието Слово, записано в Библията. То е нашият най-висш и окончателен авторитет. Бог никога няма да ни каже нещо, което да противоречи на писаното Слово. И така, всяко нещо, което считаме като глас от Бога, трябва да бъде изпитано и преценено в светлината на библейското учение. Това ще ни помогне да разберем разликата между нашите собствени мисли и тези, които Бог ни дава.
КРАТКО, ТОЧНО И ПОСЛЕДОВАТЕЛНО
11 Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.
Божието Слово не винаги е приятно и угодно за нас. Когато Бог ни говори може би често ще чуем неща, които не бихме искали да чуем! Но то винаги е справедливо. Илий щеше да бъде наказан поради това, че когато синовете му оскверняваха господните жертви, и блудстваха със жените, които слугуваха при входа на скинията, той се отнесе твърде меко към тях и не ги възпря. Тази Илиева постъпка свидетелстваше за това, че той почиташе синовете си повече от Бога (1 Царе 2:29). А Бог подиграваем не бива!
12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша. 13 Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря. 14 За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.
Тези думи бяха в съгласие с посланието на анонимния Божий човек от предната глава (1 Царе 2:27-36). Това ни напомня, че Бог обикновено потвърждава словото си вместо да ни говори откъслечни неща.
Забележете също така колко кратко беше Божието Слово към Илий. То беше едно кратко известие за съвсем конкретен случай.
Библията ни дава общи указания за това какво да правим, а Святият Дух ни показва как да прилагаме тези общи инструкции в нашите конкретни обстоятелства. Понякога тези специални указания могат да бъдат: „Бъди търпелив и ми се довери. Аз ще ти дам изходен път“. Или думите от някоя песен: „Аз ще те нося на Свойте ръце. Любя те както бащата дете.“ Или: „Прости и забрави грубите думи не твоя съпруг. Покажи му на дело, че го обичаш като му сготвиш онова ядене, което той най-много обича“. Или: „Спомни си за кавгата, която имаше със своя съсед. Искам да отидеш при него и да му се извиниш.“
НУЖНО Е ДА ПОДДЪРЖАМЕ ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ
15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.
Независимо, че беше чул Божия глас, Самуил не се възгордя – той продължи да слугува и да изпълнява задълженията си. Каква разлика с някои от нас, които като имаме проявление на някоя духовна дарба, се превъзнасяме до там, че като че ли вече преставаме да стъпваме по земята!
16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме. 17 И каза: Какво слово ти говори Господ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил. 18 Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.
Ако искаме да бъдем наистина Божии пророци, то трябва не само да чуем Божието Слово, но да имаме и смелостта да го изговорим открито пред онези за които то се отнася! Въпреки че отначало се боеше, все пак Самуил не скри нищо от Божието Слово към Илий. Една от причините да имаме малко проявление на дарбата пророчество в църквата е, че когато Святия Дух вложи в сърцето на някого слово към събранието, той само го чува, но не го казва. Това „угася“ Святия Дух и той престава да се проявява по този начин в живота на този вярващ. Колко жалко, нали? Заради страха си от това дали ще бъдем разбрани или как ще погледнат след това хората на нас (поради честолюбие) ние изгубваме Божието благословение.
19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи. 20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.}* за Господен пророк, 21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха {Или: се изпълняваха.}† по целия Израил.
Когато ние сме покорни на Бога, Той ще продължи да ни използва за Своя Слава. Но за да бъдем утвърдени, ние трябва не само да чуем Божието Слово, но и да му бъдем покорни. В Лука 6:46 чуваме възклицанието на Исус:
46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
ВСЕКИ НА МЯСТОТО СИ
През единадесето век крал Хенри Трети от Бавария се уморил от дворцовия живот и напрежението от управлението на страната. Тогава се обърнал към игумена на един местен манастир, който се казвал Ричард с молба да бъде приет за послушник и да прекара остатъка от живота си в манастира.
„Ваше Височество,“ казал Ричард, „разбирате ли, че обрекът, който трябва да направите за да се присъедините към нас е обрек за покорство? Това ще бъде много трудно за вас, тъй като досега вие сте бил крал и сте свикнали не да се покорявате, а да Ви се покоряват.“
„Разбирам,“ отвърнал Хенри, „Обещавам, че през остатъка от живота си ще Ви бъда покорен така както Христос Ви води.“
„Тогава ще Ви кажа какво да направите“, казал игуменът Ричард, „Върнете се на трона си и служете верно на мястото където Ви е поставил Бог.“ Когато крал Хенри умрял, някой написал за него следните думи: „Бидейки покорен, кралят се научи да управлява“.
Понякога, когато се уморим от задълженията и отговорностите ни и ни изглежда като че ли не можем да изплуваме от водата за да си поемем глътка въздух; когато започне да ни изглежда невъзможно да се справим със всичко, което се изисква от нас, би ни помогнало да си спомним, че Бог ни е посадил на определено място поради определена причина и както от крал Хенри Трети, Той очаква от нас да бъдем добри работници, родители и служители. Христос очаква от нас да бъдем верни там, където сме и в нашата работа и в нашето служение в църква.
Ние се нуждаем от смелост и смирение за да се учим да постъпваме според онова, което Бог ни казва. Но когато следваме Неговите указания, животът ни се превръща в серия от вълнуващи събития и ние ставаме свидетели на великите неща, които Господ върши в отговор на молитвите ни.