ВЯРА И ДЕЛА

В алегорията си „Пътешественикът от този свят до идещия” Джон Бънян представя търсенията и вътрешните борби на християнина в процеса на духовния му растеж. По пътя си от град Погибелово към тясната врата героят на Бънян, който се казва Християн, трябва да премине през „блатото на отчаянието”. Понеже не гледа пред себе си и не внимава къде стъпва, Християн затъва в тинята. Един човек на име Помощник идва и го изважда от калта. Следва разговор между двамата при който Християн пита: „Ако от тук минава пътя за тясната врата, то защо това тинесто място не се очисти, за да могат пътниците да пътуват безопасно?” Отговорът на Помощник е, че опити в тази насока са се правили непрекъснато през последните 2000 години, но поради чувствата на страх, недоумение и отчаяние, които се явяват в душата на грешника, когато той осъзнае ужасното състояние в което се намира като роб на греха, всички усилия в тази насока са се оказали безуспешни. Все пак „по специална височайша заповед на Владетеля в средата на тинята са поставени няколко здрави стъпала”. Тези стъпала, обаче, са залети от мътната вода на блатото и едва се виждат, а ако се виждат, опитвайки се да ги следват, на хората им се завива свят, те стъпват накриво и се окалват. Това, което бих желал да ви покажа в това поучение са именно стъпалата по които може да стъпи грешника в пътя си към „тясната врата”, така че да не падне в „блатото на отчаянието”.

В Новия Завет се говори за три вида дела. Едните са наречени „мъртви дела”, другите – „плътски дела”, а третите „добри дела”. Трябва много ясно да ги разграничаваме, защото именно сбъркването на едните с другите води до отклоняване от тясната пътека на спасението.

МЪРТВИ ДЕЛА

Мъртвите дела са тези, за които трябва да се покайваме. Това е едно от основните християнски учения. В Евреи 6:1-2 се казва:

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, 2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд

Основата, фундамента на християнския ни живот е „покаяние от мъртви дела”. Кои са мъртвите дела? Първо, това са „делата на закона”(Римляни 3:28), „дела по закона” (Галатяни 2:16) или „делата изисквани от закона” (Римляни 3:20). Те са „бремето” (Матей 23:4; Лука 11:46) „отегчението” (Деяния 15:19), теготата (Деяния 15:28), хомота (Деяния 15:10), които законниците са налагали на новоповярвалите като изискване за спасение. Но това, което откриваме в посланията на ап. Павел е, че човек не може да се спаси чрез „дела, изисквани от Закон”. Тези дела не могат да ни донесат вечен живот, ето защо са наречени „мъртви дела”. В Галатяни 2:15-16 ап. Павел казва на ап. Петър:

15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, – и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

Аргументът на ап. Павел е, че ако правдата и живота с Бога можеха да се придобият с наши собствени сили и изпълнение на Закона, то Бог нямаше да плати толкова висока цена и да пожертва Собствения си Син за нашето оправдание. Малко по-нататък в посланието ап. Павел казва:

21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Да кажем, че чрез дела изисквани от закон можем да придобием оправдание от греха е равносилно на отричане на смисъла на Христовата жертва.

Това, че дела, изисквани от Закон не биха могли да ни оправдаят се вижда от опита на Божият народ Израил. В Римляни 9:30-32 ап. Павел казва:

30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; 31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. 32 Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

Това е „камъкът в който хората се спъват” – опитът по някакъв начин Божията правда да бъде заменена с човешката правда (Римляни 10:3).

3 Понеже, като не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

Израил не търсеше спасение чрез вяра. Искаше да установи своя правда наместо Божията, която се придобива само чрез вяра в жертвата на Христос. Какъв беше резултатът от всичко това? Те не влязоха в Божието Спасение.

Всеки опит човек да придобие спасение чрез дела е пренебрегване на Христовата жертва. Исус е извършил всичко. В Йоан 19:30 четем, че непосредствено преди да умре на кръста Исус извика „Свърши се”. Тези думи са триумфалния вик на победата над греха. С тях Исус провъзгласи, че спасението ни е вече изработено. Чрез Своята саможертва Исус ни освобождава от робството на греха и очиства съвестта ни от мъртви дела. В Евреи 9:13-14 се казва:

13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

Това е благовестието – ние сме спасени не поради делата ни, не поради собствената ни правда, а по благодат.

9 Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена, 10 а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,

В Тит 3:5-8 се казва

5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, 6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител, 7 та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот. 8 Вярно е това слово.

Бог ни спасява не чрез праведни дела, а по своята милост и за Негова Слава. В Ефесяни 2:8-9 това е потвърдено:

8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

В Римляни 3:20 ап. Павел казва:

20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

Законът е като термометър. Ако си болен, термометърът може да покаже колко висока е телесната ти температура. Но може ли измерването на температурата да премахне треската? Така действа и Закона. Той ни показва колко сме грешни, но самият той не може да ни спаси. За спасение той ни завежда при Исус Христос (Галатяни 3:24). Окончателен извод по този въпрос ап. Павел прави в Римляни 3:28:

28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

ПЛЪТСКИ ДЕЛА

И така, първият вид дела за който четем в Божието Слово са „мъртвите дела” – „дела изисквани от Закон” – те са човешкият безуспешен опит да се замени Божията правда с човешката.

Вторият вид дела за който четем в Новия завет са „делата на плътта”. Те са споменати в Галатяни 5:19-21:

19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Делата на плътта са предизвикани от греха, който живее в нас. В Римляни 7:14-25 ап. Павел казва:

14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. 16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

Плътските дела са грешни дела, те са „делата на греха”.

18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

Слава на Бога! „Има избавление” чрез Исус Христос! Той ни избавя както от мъртвите дела, така и от делата на плътта. От мъртвите дела ни избавя чрез кръвта си, а от делата на плътта ни избавя чрез Духа си. В Римляни 8:3-4 се казва:

1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. 2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. 3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, 4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

Значи ли това, че победата над плътта и греха в нас стават автоматично, без наше участие. Не. Духът ни помага, но решението за борба със старото ни, греховно естество се взема от нас. Ние сме тези, които чрез Святият Дух трябва да „умъртвяваме” телесните действия. В Римляни 8:13-14 се казва:

13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. 14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Подобно нещо каза и Исус Христос (Матей 18:8-9; Марко 9:43-48)

8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

Тук не става въпрос за това да се осакатяваме физически, а да не се поддаваме на съблазните (да не приемаме предложенията за грях, които не се предлагат от Изкусителя).

Делата, изисквани от Закон са „мъртви”. Делата на плътта пък са „безплодни”. Затова и ап. Павел ни насърчава вместо да ги вършим, да ги изобличаваме (Ефесяни 5:10-13):

10 Опитвайте, що е благоугодно на Господа; 11 и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте; 12 защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е и да се говори. 13 А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветлено.

ДОБРИ ДЕЛА

Третият вид дела за който четем в Новия Завет са „добрите дела”. От Ефесяни 2:8-10 ние научаваме, че ние не се спасяваме чрез дела, но Бог ни спасява за дела, и то „добри дела”:

10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

Ние не сме спасени поради нашите дела, но сме новородени от Бога за добри дела. Това е целта за която Бог ни е създал. Какви са добрите дела които Бог желае да вършим? В Михей 6:8 четем:

8 Той ти е показал, човече, що е доброто;
И какво иска Господ от тебе
Освен да вършиш праведното, да обичаш милост,
И да ходиш смирено със своя Бог?

Добрите дела са дела на правда, милосърдие и любов. Те са всяко добро за което се сещаме (Яков 4:17):

17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

Разбира се това включва и изпълнение на Божиите заповеди, защото именно това е Новия Завет – Бог няма да помни греховете ни и ще ни даде способност да вършим волята Му (Евреи 8:10-12):

„10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в ума им
И ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог,
И те ще бъдат мои люде;
11 И няма вече да учат всеки съгражданина си
И всеки брата си, като му казват: Познай Господа;
Защото всички ще Ме познават,
От малък до голям между тях.
12 Защото ще покажа милост към неправдите им
И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече“.

Добрите дела са нашето предназначение в Христос. В Тит 3:8 се казва, че като добри християни ние трябва да се упражняваме в тях:

И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.

Даването за напредъка на евангелието и посрещането на нуждите на Божиите служители е едно „добро дело”. Малко по-надолу в същата глава ап. Павел го използва като пример за това, че вярващите трябва да развиват своята добродетелност:

13 Погрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполос, тъй щото да не им липсва нищо.

Зина и Аполос най-вероятно са били куриерите на това послание. Законникът Зина се среща само на това място в Новия Завет. Неговото име е гръцко и той е бил или обърнат към християнството специалист по Мойсеевия Закон или юрист, занимаващ се с Римско право. Така или иначе, ап. Павел нарежда на Тит да се погрижи всичките им нужди да бъдат посрещнати. И той не трябва да посреща тази отговорност сам но да включи в посрещането на нуждите на божиите служители и цялата църква.

14 Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в такива добри дела, за да не бъдат безплодни, в посрещане необходимите нужди.

Ако у нас не се намират добри дела, то нашето благочестие е суетно. В Тит 1:16 ап. Павел открито изобличава всички такива човеци:

16 Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело

Ако сме неспособни да вършим „добри дела”, с мръсотията и непокорството си ние се отричаме от Бога.

ДЕЛА НА ВЯРА

„Добрите дела” са наречени от ап. Павел също и „дела на вяра”.

11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата;

И така от Новия Завет разбираме, че вярата ни не е базирана на делата ни, но добрите ни дела са резултат от вярата ни. Това обяснява защо Павел казва, че не се оправдаваме чрез дела, а Яков казва че се оправдаваме чрез дела. Те не си противоречат, а се допълват. Говорят за различни видове дела, понеже отправят посланията си към различни по характер получатели. Ап. Павел пише повече към църкви, които са застрашени от ученията на легализма или законниците – той говори за „мъртви дела”. Яков пише към вярващи, които са на път да започнат да омаловажават греха си като се скриват зад изповедта на вярата си – той говори за „добри дела”.

Като християни ние трябва да вършим добри дела – не за да се спасим, а понеже сме спасени. Понеже чрез вяра Бог ни е направил Негови деца, ние трябва да изграждаме в себе си Неговия характер.

Всяко действие на човешкото тяло е израз на духа, който е вътре в човека. Външното поведение се показва какво е вътре в нас. И според Яков, ако делата ни не съответстват на вярата ни, значи тя е мъртва и не може да ни спаси (Яков 2:14).

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

Разбира се че не. По надолу Яков ни дава четири примера в тази насока.

Първо, както любов без дела е суетна, така и вяра без добри дела, които да я демонстрират е мъртва (Яков 2:15-16).

15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, 16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

Подобно нещо казва и ап. Йоан в Първото си послание (1 Йоаново 3:16-18):

16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята, 17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? 18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност

Както любов без дела не е истинска, така и вярата без добри дела е фалшива. Защото истинската вяра е действена вяра. Истинската любов и истинската вяра се виждат, понеже те се изразяват в добри и любезни постъпки (Яков 2:17-18).

17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. 18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

Тук Яков става ироничен: „Ако можеш, покажи ми вярата си без дела!” Това разбира се е невъзможно, защото това какви сме се вижда по плодовете ни. В Матей 7:16-18 Господ Исус каза:

16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

Второ, според Яков 2:19 „и бесовете вярват и треперят”. Да те треперят, понеже знаят участта си, и вярват, защото очите им са отворени за духовните реалности, но те не се покоряват. Вяра е да се покоряваме на Бога, да бъдем послушни и да прилагаме Божието Слово в живота си (Яков 2:19-20).

19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. 20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

Тук Яков продължава с иронията си. Номиналната вяра е „бесовска” вяра. Тя е „суетна” и „безплодна”.

Третият пример, който доказва, че живата, истинска вяра върши добри дела е патриарх Авраам (Яков 2:21-23):

21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника? 22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата; 23 и изпълни се писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда“; и се нарече Божий приятел. 24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

Когато Авраам все още нямаше син, Бог му се яви във видение (Битие 15:1-5):

5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

Това беше Божието обещание към Авраам, въпреки, че той и жена му нямаха деца, а и бяха вече в доста напреднала възраст. Но Авраам не се усъмни в Бога. В Битие 15:6 се казва:

6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Това, че вярата на Авраам беше истинска се доказа тогава когато Бог нареди на Авраам да принесе единствения си син в жертва на Бога (Битие 22:1-2). Забележително е, че Авраам бе готов да изпълни необичайната Божия заповед, понеже познаваше Бога и знаеше, че Той изпълнява обещанията си (Евреи 11:17-19).

17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, – 18 оня, комуто беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“, 19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, – от гдето по един начин на възкресение го и получи назад.

Едва когато Авраам издържа изпита на покорството, Бог потвърди завета си снего и му се закле, че наистина ще изпълни обещанието си към него, понеже Авраам се е показал покорен не само на думи, но на дело на Божието Слово (Битие 22:16-18):

16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; 18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

Последният пример, който Яков дава като доказателство за това, че живата вяра произвежда добри дела е Блудницата Раав (Яков 2:25):

25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

Блудницата Раав беше пълна противоположност на „нашият отец” Авраам. Той беше евреин – тя езичница; той беше мъж – тя жена; той беше патриарх – тя проститутка. Независимо от това, чула, че Бог е мощен и милостив, Раав повярва в Израилевия Бог и скри изпратените от Исус Навиев съгледвачи. Решението й да застане на страната на Израил и да рискува живота си за да защити израилските разузнавачи беше основано на вяра (Евреи 11:31).

31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

Вярата на Раав я подтикна към действие. И това е характерно за всяка истинска и жива вяра. В резултат, дори тя, проститутката, беше обявена за праведна. Яков не одобрява бившия й живот, а живата й вяра, която изпъква на фона на предишната й неморалност.

ЖИВА ВЯРА И ДОБРИ ДЕЛА

И така, в Новия Завет четем за три вида дела – дела изисквани от Закон, плътски дела и добри дела. Първите са „мъртви”; вторите са „безплодни”, третите са „дела на вяра”. Без тях нашата вяра би била „мъртва” – суетна и невалидна (Яков 2:26).

26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

Нека Бог да ни помогне – да имаме жива вяра и добри дела. И нека да не се отклоняваме нито наляво, нито надясно – нито в законничество, нито в беззаконие, защото и двете водят във вечна погибел.

Сподели във Фейсбук...