Слава на Господа! Тази сутрин ние ще продължим да говорим за последната част на книгата на пророк Исаия. И това е от 56-та до 66-та глава. Всъщност темата на цялото това послание е Вечният завет. Защото казахме миналия път, че Еремия пророкува за Новия завет. Той го нарича Нов завет и той действително е Нов завет. Но Исаия го нарича Вечният завет. Така че това е същността, за която ние ще говорим – за този Вечен завет. И действително, когато ние четем Библията, ние трябва да си мислим за Завета.
Еремия 31:31
31 Ето, идат дни, казва Господ,
когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
Защото Библията, когато я отворите, първо пише „Библия“ на корицата, обаче вътре пише Стар завет и Нов завет. Тази дума „завет“ не означава завет да се скриеш от вятъра, а означава взаимоотношение. Това е договор, който ти сключваш с Бога – ти да бъдеш Негов и Той да бъде твой. Това е като брачния завет. И може би брачният завет е най-близък до завета, който имаме с Бога. При брачния завет ти сключваш завет с този човек, който е от другия пол, най-вече.
И винаги бих казал, тогава вие ставате едно. И той ти помага с това, което ти нямаш, той те допълва, ти го допълваш с това, което той няма и така. Ние сме едно. С Бога ние сме в завет. Той сключва завета с народа като цяло в Стария завет, но също и с всеки един поотделно. И в Новия завет той е сключен между Христос, като наш представител, и Бог, защото Исус е Посредникът на този Нов завет. Той е сключен от наше име и така, благодарение на завета между Исус Христос и Бог Отец, ние също сме в завет с Бога.
Така че този завет е нещо прекрасно, но Исаия го нарича Вечният завет. И когато говорим за този Вечен завет, аз ще се върна след малко на него. Разглеждаме Исаия от 56-та до 66-та глава с четири основни теми. Първата тема е темата за бъдещата християнска надежда. За нея се говори от 60-та глава до 62-ра. Т.е. това е блажената християнска надежда. Ние очакваме в бъдещето Бог да извърши чудесни неща. Очакваме ново небе и нова земя. Това е нашата надежда.
Нашата надежда е възкресението от мъртвите. Че ние ще възкръснем в тези тела, в които сега живеем; те ще умрат, ще изтлеят, но Бог ще им даде нови тела. Те ще бъдат на практика същите тела, но преобразени, възкресени, така че ние ще бъдем същите хора във вечността и ще знаем кои сме. Слава на Бога! И ще царуваме заедно с Бога. Тази надежда се нарича също есхатологична, но тази дума – „есхатон“ – означава край, това е завършекът на всичко. И същност есхатологичната християнска надежда е това, за което се говори от 60-та до 62-ра глава.
Следващата тема, която е в тази част от Исаия, е структурата на хиазъм. Тоест в центъра е най-важното и след това има паралелни, като симетрични части. Преди тази 60-та глава се говори за Бог като Воин. Това е следващата тема – че Господ е Воин, Той, Който ни изкупва, Той, Който ни спасява. И това е нещо много интересно; ние може би ще говорим днес, не знам дали ще ни стигне времето, за Господ като Воин. Но това е темата от двете страни на центъра.
В центъра е есхатологичната надежда, от двете страни е темата за Господ като Воин. И най-накрая, като корица на двете части, е темата за чужденците. И след това е темата за мисиите – че Бог включва в това царство всички народи, не само Израел, но всички. Ние миналия път говорихме повече за тази тема. И след това основната, най-голямата част, е темата за промяната. Защото Господ желае да промени всеки един от нас. И в Исаия 56:9 до 59:15, началото на 16-ти стих, е тази тема за промяната.
Тази тема за промяната продължава и след това в 63-та глава от 7-ми стих до 64-та глава от 12-ти стих. Така че това са основните четири теми. Тоест темата за блажената християнска есхатологична надежда, темата за Бог като Воин и Спасител, темата за промяната в нас и темата за чужденците или за мисиите.
56-та глава започва след 54-та глава. И затова аз мисля, не знам дали съм го казвал, защото различни богослови разделят Исаия – казват, че Исаия ясно се разделя от 1-ва до 39-та глава като първа част, и втора част от 40-та до 66-та глава. Но тази втора част я разделят от 40-та до 55-та глава и след това от 56-та до 66-та. Но аз, като чета Исаия, си мисля, че може би тази последна част, която започва от 56-та глава, предните две глави са като увод за тази част от Исаия. Тоест нещата започват в 54-та глава.
Защото в първата част на тази секция от 40-та до 66-та глава се говори за всемогъществото на Бога, за това, че Той ще спаси народа Си, че Той е мощен, че Той е велик, че Той е единствен. И след това се преминава към темата за Страдащия слуга. И тази тема за Страдащия слуга достига до кулминация в 53-та глава на Исаия. И след това от 54-та глава започва нова тема. И така разделяме темите в Библията, когато започва да се говори за нещо друго.
В 53-та глава виждаме, че се говори за Месията, за Божия слуга, който взема на себе си греховете на мнозината, за престъпниците – това е една от последните от четирите песни за Божия слуга, за които говорихме преди. И след това в 54-та глава започва съвсем друга тема. Друга песен, която се запява. Песента не е за Божия слуга, песента е за Божията невяста. Защото Той казва: „Весели се, неплодна, която не раждаш, запей с радост и възкликни ти, която не си била в родилни болки“. И започва Той да говори за тази жена, която всъщност е Божият народ. Жената е метафора за Божия народ.
Но в тази песен за тази жена, на която Той обещава, че ще има благословение, растеж и така нататък, Той говори за един завет. Защото казва за един нов завет. Един нов завет, който е вечен. Защото Той бил преди свързан с нея, обаче тя била поругана, посрамена и казва: „Спри за кратко“. Значи имало е развод за кратко време и Господ се е разделил от нея. Може да не е било официално, но е било раздяла. Той е казал: „Спри“. Но след това Той е казал: „С голяма милост ще те прибера“. Той е наказал, защото те са отишли в плен във Вавилон, защото са нарушили завета. Господ им казва: „В завета пише, ако вие се поклоните на други богове, тези и тези последствия ще дойдат върху вас“.
И след това обаче Той говори за един нов завет в 8-ми стих на 54-та глава на Исаия. Той казва: „В изобличението на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг, но с вечна милост ще се смиля за тебе“ – казва Господ, Изкупителят ти. Забележете думата „вечна“. Той сега вижда, че Бог започва една нова връзка с народа Си, която е вечна. И затова ние говорим за този Вечен завет. И Той казва: „С вечна милост ще се смиля за тебе“, защото за Мен е това като „Ноевите води“.
Понеже както се закле, този Бог, като се закле, Той казва „веднъж завинаги“. За „Ноевите води не ще наводнят вече земята“. Във времето на Ной няма друго подобие. Така се закле, че вече няма да се разгневи на тебе, нито да те смъмри. Бог казва на Неговия народ, на Своята жена, и казва: „Край, вече отсега нататък ще се обичаме“. Слава на Бога! Ако прочитате следващите глави, ще видите, че Бог отново и отново говори за взаимоотношенията Си с народа Си, като с Негова съпруга.
И затова казвам, че може би всъщност тази последна част започва не в 56, а в 54 глава. И защото тук е темата за завета и Той казва: „Няма вече да се разгневя на тебе, нито да те смъмря“. Защото ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак „Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести“, казва Господ, който ти показва милост. То е отличното, когато се говори за един нов завет. Заветът Ми на мир.
То е, когато се включва този нов завет. И в този завет, всъщност, това е също една от основните теми за промяната. Когато говорим за промяна, за каква промяна става въпрос? Не за политическа промяна, но става въпрос за промяна на характера. Промяна от живот в греха до живот в святост. Тази промяна, всъщност, бихме я нарекли на езика на апостол Павел „освещение“. И затова аз мисля, че тази част от Исаия се отнася за хора, които вече са повярвали. Там се говори за хора, които са религиозни, хора, които търсят Бога.
И това е всъщност много силно послание за църквата. Защото в църквата има хора, които не са истински променени, не са истински покаяни. И ние трябва да търсим Бога, трябва да се покайваме, трябва да се променим. И това, към което е тази промяна, промяната е от неправда към правда. И темата за правдата е много важна в този нов завет. И в Новия завет, според апостол Павел, той също изяснява тази правда. И той казва, че това е правда чрез вяра. Защото, когато ние повярваме в Христос, Той ни дава тази правда.
Така ние се оправдаваме. Получаваме оправданието, което не е заради нашите дела, но заради жертвата на Христос, слава на Бога. Но след това, когато ние се оправдаваме, ние трябва ли да живеем в греха? Павел казва: „Не“. Сега трябва да продължим да живеем този праведен живот. И тук, в този завет, той продължава и казва в 14 стих: „Със правда ще се утвърдиш“. Със правда. Така че вече той казва, че в този нов завет, този нов народ ще живее в правда. В правда.
И така завършва всъщност и тази 54 глава, че Той казва, че нито едно оръжие, изработено против тебе, не ще успее и ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни. Правдата им е от Мене, казва Бог. Тази правда виждаме, че Господ я дава на народа Си. И след това в 55 глава, там някои смятат, че това, което се говори първоначално в първите стихове, че става въпрос за изкупление. Това, което ние можем да вземем без пари и без плата.
Защото първи стих казва: „О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите и вие, които нямате пари, елате, купете, та яжте. Да, дойдете и купете вино и мляко, без пари и без плата“. И някои богослови казват, че това е всъщност приемането на жертвата на Христос, за която се говори всъщност в 53 глава. Когато чета тази 55 глава и тези първи стихове, си мисля, че по-скоро това, за което се говори, това, което Бог ни дава, е Неговото Слово, защото за това се говори в цялата глава.
Говори се за Божието Слово. Спомняте ли си къде другаде се говори за някой, който казва: „Елате, яжте“? Сещате ли се в Притчи? Кой казва така? Притчи. Сещате ли се за Притчи? Не трябва ли всеки да прочете по една притча за мъдростта? За мъдростта. В Притчи, мисля, че деветата глава. Тя казва: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба, закла животните си, смеси виното си, сложи трапезата си, изпрати слугите си, вика по високите места на града: който е прост, нека се отбие тук, и на безумните казва: елате, яжте от хляба ми, пийте от виното, което смесих, оставете глупостта и бъдете живи, не се казва само бъдете мъдри, бъдете живи и ходете по пътя на разума“. Т.е. в тази 55 глава също се говори за Божието Слово и това е много интересно, защото 40 глава на Исаия също започва с темата за Божието Слово.
Исаия 40:6-8
Защото там в 40 глава на Исаия, т.е. в началото на тази нова част от Исаия, там се говори за Божието Слово и се казва така, ще го прочета: „Гласът на един, който вика: Провъзгласи! Отговори се: Какво да провъзглася? Всяка твар е трева и всичката ѝ слава като полския цвят. Тревата съхне, цветът вехне, защото Духът Господен духа върху него. Наистина людите са трева. Тревата съхне, цветът вехне, но Словото на нашия Бог ще остане до века“. Словото на нашия Бог ще остане до века. Т.е. това е Вечното Слово. И в Исаия 40 глава започва с Вечното Слово и тази нова част, която е в Исаия 54, 55, 56 и така нататък до края, също започва с темата за Божието Слово.
И защото, вижте, 2 стих продължава на 55 глава и казва: „Защо изразходвате пари за това, което не е хляб, и труда си за това, което не насища? Послушайте Ме внимателно“. Значи ти слушаш какво? Словото. „И ще ядете благо и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Преклонете ухото си и елате при Мене. Послушайте!“ Вижте, казва се отново. Не само да го знаем словесно, но да го чуем, да го повярваме, да започнем да го изпълняваме. И така казва: „Преклонете, послушайте, послушайте и душата ви ще живее!“ И вижте, ето го така завета. „И Аз ще направя с вас вечен завет“. Т.е. ето го така, Новият завет е всъщност вечният завет.
Вечният завет от Исаия 54 глава го виждаме в 55 глава. Пак вечен завет. И казва: „Според верните милости, обещани на Давид, ето, дадох Го за свидетел на племената“, т.е. вече този Слуга на Бога, който е Месията, Той вече този завет не включва само юдеите, включва и езичниците. И ние затова много се радваме, защото ние сме езичници. И Той казва: „Дадох Го за свидетел на племената и за княз и заповедник на племената“. Племената всъщност са народите. Племена и народи е едно и също. „Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш, и народ, който не те познава, ще тича при тебе, заради Господа, твоя Бог, и заради Святия Израилев, защото те е прославил“.
Така че ето, това е темата, която се повтаря и ви казах, тя е като корици. Веднъж път говорихме за Исаия 56 глава, че там се говори за чужденците, които Господ казва, че те са част от Него, и така, „домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките племена“ в Исаия 56 глава. И също това е една тема, която се среща и в Исаия 65 глава, където се казва: „Достъп дадох на онези, които не питаха за Мене. Близо бях при онези, които не Ме търсеха. Ето Ме, ето Ме, рекох на народ, който не призоваваше името Ми“. И това всъщност апостол Павел го цитира в Римляни 10 глава, 20-и, 21-и стих. Така че този нов завет, този вечен завет, той включва езичниците, той включва и нас. Обаче този завет, както видяхме в Исаия 54 глава, той е завет на правда.
Той е завет, като ние сме осветени, след като сме спасени, след като сме сключили завет с Бога, след като вече участваме в този завет. Ние трябва да бъдем народ, който живее праведен живот. И вижте в 6-ти стих се казва това нещо, и това е нещо, на което ние наблягаме, и това е промяната. Промяната става чрез молитва за покаяние. Промяната става чрез решение да живееш с Бог. И Той казва: „Търсете Господа, докле може да се намери“ в 6-ти стих на 55-та глава.
Исаия 55:6
„Призовавайте Го, докато е близо“, и след това казва: „Нека остави нечестивият пътя си“. Т. е. ако ти си нечестив, ако ти не живееш по Божията воля, остави пътя си, остави този път на греха, и не прави никакви по-нататъшни стъпки. И тук, в тази част на Исаия, се говори за мислите ни и се говори за отношението ни, т. е. трябва да оставим не само постъпките, но също неправилното отношение. И казва: „Нека се обърне към Господа“. Покаяние означава да направиш крагом.
Т. е. когато ти вървиш в този път на нечестието, ти си обърнал гръб към Бога и вървиш по пътя на нечестието, и този път води към погибел, води към падение, т. е. тогава трябва да се обърнеш към Господа, и се казва: „Нека се обърне към Господа и Той ще се смили за него и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро“. Слава на Бога! Той ще прощава щедро. Бог прощава щедро. Алелуя! Ако Той не прощаваше щедро, нямахме никакъв шанс. Той прощава щедро. И след това Той се връща на темата за Словото и казва: „Защото Моите помисли не са като вашите помисли“.
Ние използваме този пасаж от 9-ти стих в нашето обучение на пастори, в което ние ги учим те да намират основната идея на Словото, да проповядват Словото, да силно да говорят Словото, защото, за съжаление, по много амвони в църквите не се говори Божието Слово. Хората, проповедниците говорят свои мисли, говорят си свои неща, говорят за това как те виждат нещата, за самосъвършенстване, за просперитет, за различни други работи, които обаче са човешки и нямат основата на Божието Слово.
И затова тук Бог казва: „Моите помисли не са като вашите помисли“. „Нито вашите пътища са като Моите пътища“, казва Бог. „Знаете ли, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли от вашите помисли“. И Божието Слово обяснява това. То е всъщност изявено в Божието Слово, изявени са Божиите мисли. И Той казва в 10-ти стих: „Защото както слиза дъждът и снегът от небето и не се връщат там, но поят земята и правят да произраства и да напъпва, да дава семе на сеещия и хляб на ядящия“, дъждът и снегът, когато те дойдат от небето, те не се връщат, но те поят земята, те изпълняват това, за което са били създадени, това, което е тяхната цел.
И в 11-ти стих казва: „Така ще бъде Словото Ми, което излиза от устата Ми“. Това е всъщност това, което не можем да купим без пари и без плата. Божието Слово. Божието Слово. И казва: „То не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам“. Затова ние искаме да проповядваме Божието Слово, да четем Божието Слово, да държим Божието Слово. Много ислямски народи, те, които са мохамедани, те наричат евреите „хората на книгата“.
Хората на книгата. Но ние също сме хората на книгата. Но не просто, защото сега ще се говори за книжни прилежности и да кажете едно „амин“. Ние не сме хората на книгата заради самата хартия, но ние сме хората на Словото, защото в тази хартия са записани думите на Бог. Но тези думи не са мъртви, не са просто букви. Те са живо Слово, което може да ни променя. И всъщност това е идеята на този вечен завет. Ние да станем Божии хора, да живеем праведен живот, да се покаем и да живеем според това Божие Слово.
И тогава ще дойде блажената надежда, за която се говори в 12-ти стих. И това е вече бъдещето. „Защото ще излезете с радост, ще бъдете изведени със мир; планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно и всичките полски дървета ще изпляскат с ръце“. Това е картина на вечността, за която се говори по-нататък в 60-62 глава. „Вместо драка ще израсте елха, вместо трън ще израсте мирта“. И това ще бъде на Господа за име, за вечно знамение, което няма да се изличи.
Слава на Бог! Така че Бог е, Който ни дава този вечен завет. Който е завет на правда. И ние ще говорим за правдата, която ние трябва да търсим. И всъщност 56-57 глава, 58 глава се говори за нуждата от тази правда. Но 52 глава до 15-ти стих се говори за нуждата от тази правда. И следващия път ние ще продължим да говорим за нуждата от промяна. Нуждата от правда в живота ни. Обаче след това в 59 глава, 16-ти стих, виждаме тези две части, които са около 60-62 глава.
Където се говори за Бог като воин. Бог като Спасител. И виждате, там се казва от 15-ти стих, втората част: „И Господ видя, и в един момент тези, които вършат зло, почват да се покайват. Търсят спасение“. И казва се: „И Господ видя и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие“. Господ не благоволи. Всъщност това е един от начините да разберем различните части на Исаия в тази част, когато се сменя лицето, в което се говори. Тоест някъде говори Исаия, някъде народът, някъде Бог.
И тук всъщност се говори в трето лице. Исаия започва да говори за Господ в трето лице, какво прави Той. Преди това Той говореше какво правим ние. Казва: „Ние бяхме престъпници, неверни и т. н.“. Но сега тук Той започва да говори за Бог. И затова разбираме, че започва нова част от книгата. И казва: „И Господ видя и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие. Видя, че нямаше човек и почуди се, че нямаше посредник. Затова Неговата мишца издейства за Негово спасение и правдата Му Го подкрепи“.
Вижте, тук става въпрос за правдата, във връзка с този вечен завет. И казва: „Правдата Му Го подкрепи“. И Той се облича с правда като броня. Вижте как Бог се защитава и срещу нечестието. Той се облича с правда като броня. И тури на главата Си спасението за шлем. Той се облича като воин. Облече се с дрехите на възмездието за греха. Значи, Господ, макар че е милостив, Той няма да остави греха ненаказан. И вижте, че в тази част от Исаия ще говорим следващия път, Бог в тази промяна, Той иска да се покаем.
И някои се покаят. Някои се покаят, но не всички. Има хора, които чуват това послание, пак не те губят народа. Които обаче се държат за греха. И не знам какви са в църквата, аз подканям някои. Пак си мислят, че можеш да живееш във греха. Тези, които живеят във греха, те ще бъдат наказани. Може да паднеш във греха, но трябва да се покаеш. И ако се покаеш, Господ ще ти прости. Но ако ти продължаваш да живееш във греха, съдбата ти… може да четеш 66-та глава, последният стих, там пише какво ще се случи: „Техният червей няма да умре и огънят им няма да угасне“.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, което е вечен завет. Помогни ни да живеем в правда, да се покайваме и да се обръщаме към Теб всеки ден. Нека Твоите мисли станат наши мисли и Твоите пътища – наши пътища. Благодарим Ти, че прощаваш щедро и че Твоето Слово никога не се връща празно. В името на Исус, амин.
Тук Господ, вижте ли какво прави, Той се облеча. Значи, от тези от тях, не всички от тях, но от тези от тях, които се обръщат от престъпления. Какво означава да се обръщаш от престъпления? Означава да се покаяш. Тоест, чрез това покаяние ние влизаме в този вечен завет и вижте за тях какво казва Той за тези, които се покаяват. Това е първи стих. От Моя страна, ето Моят завет с тях, казва Господ. Ето го вечният завет. И вижте какво казва: Духът Ми, който е на тебе. Духът, който е на Исаия, това е Святият Дух. И словата Ми, които турих в устата ти, това е Божието Слово. Значи, ние като вярващи, като изкупени, като простени, трябва да бъдем изпълнени с Божието Слово.
Не само Божието Слово всеки ден, да бъдем изпълнени със Святия Дух. Казва: не ще липсват от устата ти, нито от устата на потомството ти, т.е. това трябва да се предава на следващите поколения, на нашите деца и нашите внуци, нито от устата на тяхното потомство, от сега и до века, казва Господ. Това ми казва, че е вечен завет. Защото Той казва, че това ще бъде така от сега и до века. Т.е. Господ е Който в крайна сметка ни преобразява. Господ е Който ни оправдава. Господ е Който слага върху нас Духа Си. Господ е Който ни дава този вечен завет и Словото Си да бъде в нас. Затова ние трябва да бъдем хора на Словото. Трябва да бъдем хора на Духа. Това е вечният завет. Това е новият завет. Това е завет на промяна и на правда.
ГОСПОД КАТО ВОИН И СЪДИЯ
Вижте какво става в 63-та глава. Значи, казвам ви, 60-та до 62-та глава, там са хубавите неща. Там е надеждата, там всичко е светлина, всичко е Божието царство. Господ изгражда градът Си, Небесния Йерусалим. Но вижте 63-та глава пак. Казва се: Кой е този? Той вижда някой. Той вижда някой и казва: Кой е този, който иде от Едом? Значи Едом в Библията е така олицетворение или така символ на враговете на Израел. Защото те воюваха с тях още когато влизаха в обещаната земя. И също когато тях ги водеха в плен, те се подиграваха. Има една цяла книга срещу Едом – книгата на пророк Авдий. Мисля, че е срещу Едом.
Авдий 1
1 Видението на Авдий:
Така казва Господ Йехова за Едом.
Чухме известие от Господа
и вестител бе изпратен при народите да каже:
Станете и да се вдигнем против него на бой.
2 Ето, направих те малък между народите
и ти си много презрян.
3 Измамила те е гордостта на твоето сърце,
теб, който живееш в цепнатините на канарите,
теб, чието жилище е нависоко,
който казваш в сърцето си:
Кой ще ме свали на земята?
4 Ако и да се издигнеш като орел
и поставиш гнездото си между звездите,
и оттам ще те сваля, казва Господ.
5 Ако дойдеха крадци при теб
или разбойници през нощта
(как беше изтребен ти!),
нямаше ли да заграбят само колкото им е необходимо?
Ако гроздоберци дойдеха при тебе,
нямаше ли да оставят баберки?
6 Но как е претърсен Исав!
Как се откриха скривалищата му!
7 Всичките твои съюзници
те изпратиха по пътя ти до границата;
хората, които бяха в мир с тебе, те измамиха
и надделяха над тебе;
хляба ти сложиха за примка под теб;
а няма разум, за да се схване това.
8 В онзи ден, казва Господ,
няма ли да погубя мъдрите от Едом
и благоразумието – от Исавовия хълм?
9 И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат,
за да бъде изтребен с клане всеки човек от Исавовите хълмове.
10 Поради насилието, което ти извърши спрямо брат си Яков,
срам ще те покрие
и ще бъдеш изтребен завинаги.
11 В деня, когато ти стоеше настрана,
в деня, когато чужденци заведоха в плен войската му
и чужденци, като влязоха в портите му,
хвърлиха жребий за Йерусалим,
тогава и ти беше като един от тях.
12 Обаче недей гледа злорадо
в деня на брат си,
в деня на бедствието му;
нито се радвай за юдеите
в деня на загиването им
и не говори надменно в деня на угнетението им.
13 Недей влиза в портата на народа Ми
в деня на бедствието им.
Да! Не гледай злорадо злощастието им
в деня на бедствието им.
Не посягай на имота им
в деня на бедствието им.
14 Недей застава на кръстопътя,
за да изтребваш бежанците му,
нито предавай останалите от него
в деня на угнетението им.
15 Защото денят Господен е близо против всичките народи;
както ти си направил, така ще бъде направено и на тебе;
постъпките ти ще се върнат на главата ти.
16 Защото както вие, намиращи се на святия Ми хълм,
пихте от гнева Ми,
така непрестанно ще пият всички народи.
Да! Ще пият и ще поглъщат,
и ще бъдат, като че ли не са били.
17 А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите.
И той ще бъде свят;
и Якововият дом ще владее отново своето наследство.
18 Якововият дом ще бъде огън,
Йосифовият дом – като пламък;
а Исавовият дом – като слама.
И те ще я запалят и ще изгорят,
така че никой няма да остане от Исавовия дом;
защото Господ изговори това.
19 Жителите на юг ще владеят Исавовия хълм
и онези на поляните – филистимците,
ще владеят и Ефремовите ниви, и самарийските ниви;
а Вениамин ще владее Галаад.
20 И тази пленена войска на израилтяните
ще владее земята на ханаанците до Сарепта;
а пленените йерусалимци, които са в Сефарад,
ще владеят южните градове.
21 Избавители ще се изкачат на хълма Сион,
за да съдят Исавовия хълм;
и царството ще бъде на Господа.
Но вижте тогава какво се говори: Кой е този, който иде от Едом с очервени дрехи от Боцра? Този, славен в облеклото си, който ходи с величието на силата си. Той е велик, облечен с царска одежда и ходи гордо, славен в облеклото си. Обаче дрехите Му са червени. Опръскани с червено. Така, какво е това червеното? И Господ отговаря. И сега ми продължава, но Господ казва: „Аз съм“. Аз съм – какво означава това името на Бога? Аз съм. Аз съм, Който съм. Аз съм, Който говоря с правда. Ето отново правда. Мога ли да спасявам? И Той казва: „Защо е червено облеклото Ти? И дрехите Ти подобни на този, който тъпче в лина?“
Значи лина – това е било преса за грозде. Т.е. правят вино, те сипват гроздето в едно голямо корито, което когато сипят гроздето и почнат да тъпчат отгоре, за да могат да тъпчат гроздето, то се превръща в сок и има едно място в това корито, което то се излива в едно следващо корито, където всъщност е само гроздовият сок. И тогава в бъчви се ферментира и става вино. Но когато този, който тъпче в това нещо, неговите дрехи се опръскват от гроздовия сок. И Той тука казва, да не би от гроздовия сок нищо да се опръсква от гроздовия сок. Но Той казва: „Аз сам изтъпках лина. И от племената не бе с Мен ни един човек.“
Т.е. отново виждаме както в предната част, където Бог говори за този завет, че Той сам ни донесе изкупление. Божият слуга сам ни донесе изкупление. И Бог сам донесе лично това спасение. И Той казва: „Аз сам изтъпках лина, обаче този не ми вижда какъв. И от племената не бе с Мен ни един човек. Стъпках ги в гнева си, измазах ги в яростта си. Т.е. че кръвта им попръска дрехите Ми, и Аз изцапах цялото Си облекло.“ Това са такива графични картини, които ако ги дават по телевизора, защото това не е за деца, не да ги сте гледали, защото тук става въпрос, че Той не е изпръскан с грозде, а с кръв. И това е кръвта на Неговите противници. Затова ви казвам, че тук виждаме в Исаия Господ като воин.
Да, Той е Спасител, да, Той е Изкупител, но Той не е един просто така маловиден старец, който да го духнеш и ще падне, както го изглеждат по иконите. Той е мощен Бог. Той е воин. Има един стих, където казва: „Господ е силен воевател“. Името Му е Йехова. И тогава Той казва: „Кръвта им попръска дрехите Ми, изцапах цялото Си облекло, защото денят на въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана“. Тоест това изкупване включва въздаяние.
Римляни 12:19
19 Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“
И Той казва: „Аз възгледах, но нямаше кой да Ми помага. И зачудих се, че нямаше кой да подкрепи“. Ето вижте, това е подобно на това, което прочетохме в 59-та глава. Че нямаше посредник, нямаше кой да помага. И тогава Бог лично се заема със завета Си, с изкуплението Си. И тогава Той отново лично се заема и казва: „Затова Моята мишца Ми изработи спасение. Зачудих се, че нямаше кой да подкрепи. Затова Моята мишца Ми изработи спасение. За ярост тя Ми подкрепи. Аз стъпках племената в гнева си, опих ги с яростта си и излях кръвта им на земята.“ Бог лично ще се занимае с всички, които са против Него. Господ лично ще въдвори правда и правосъдие.
ПОМАЗАНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ СЛУГА
И ако се върнем на завета, в 61-ва глава на Исаия, вижте какво се казва там. Пак виждаме Господния слуга. И разбира се, Исус използва това в Неговото служение в Капернаум. Обаче тези стихове, които Исус започна така, имат продължение. И вижте какво се казва така. Ще прочетем в 61-ва глава: „Духът на Господа Йехова е на Мене“. И вярваме, че това са гласовете на Господния слуга, който има тези песни в Исаия, 49-а, 52-а, 53-а глава. И тук той казва: „Духът на Господа Йехова е на Мене“. Защото Господ Ме е помазал да благовествам на кротките, пратил Ме да превържа сърце съкрушените, да проглася освобождение на пленниците, тези, които са в плен на насилниците.
„Да отвори затвора на вързаните, да прогласи годината на благоволението Господно и деня на въздаянието от нашия Бог.“ Тези неща са свързани, макар че Исус дойде веднъж. И това беше тайната, че Исус не идва веднъж, но Месията идва на два пъти. Първия път идва като Изкупител, втория път идва като Съдия, но тези неща са свързани. И Той казва: „И деня на въздаянието от нашия Бог“. Това е, което почерпихме в 63-та глава: да утеша всички наскърбени, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач и облекло на хваление вместо унил дух, за да се наричат дървета на правда.
ДЪРВЕТА НА ПРАВДА
Ето отново темата за правдата. И трябва да бъдем дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той. Трябва да живеем за славата на Бога. И тогава Той казва, че те ще съградят отдавна запустелите места, ще издигнат сегашните развалини, ще обновят опустошени градове, опустошение от много поколения. Чужденци ще застанат и ще пасат стадата ви, и чужденци ще бъдат ваши орачи и лозари. А вие ще се казвате свещеници Господни, ще ви наричат „служители на нашия Бог“, ще ядете имота на народите и ще наследите тяхната слава.
Вместо срам ще получите двойно, вместо посрамяването си ще се радват в наследството си; затова в земята си ще притежават двойно, радост вечна ще бъде тяхна. Вечна радост, защото това е вечен завет. И ще имаме вечна радост. Няма да има там депресия, но вечна радост. И вижте след това какво става. Говори се за този завет в осми стих: „Защото Аз, Господ, обичам правосъдие. Ето правдата Ми. Мразя грабителство с неправда.“ Затова тези, които извършват тези неща, те ще бъдат наказани.
И след това казва: „А тях ще възнаградя с вярност и ще направя с тях вечен завет.“ Ето го така отново вечен завет. Тоест този вечен завет го виждаме в 54-та глава на Исая, в 55-та глава на Исая, виждаме го в 59-та глава на Исая и също в 61-та глава на Исая се говори за този вечен завет. „Потомството им ще бъде познато между народите и внуците им между племената; и всеки, който ги гледа, ще познае, че те са род, който Бог е благословил.“ Слава на Бога! Ето това е вечният завет.
Това е Новият завет. И аз много се радвам за това. Тук се говори, че ще познаят, че Бог ни е благословил. Защото в началото на тази година четяхме Битие и мен това ме е впечатлило, как различни хора идват при Авраам и казват: „Господ ви е благословил“. Това благословение, Яков и Исав се бият за това благословение, толкова е важно това благословение, толкова преминава в децата на Авраам, защото това е заветът. И тук виждам слава на Бога, че другите ще познаят, че Бог ни е благословил, ако ние сме в този завет.
Т.е. ние ще живеем един благословен живот, Господ ще ни благослови и другите хора ще видят и ще казват: „А, има нещо в тези хора, Господ ги е благословил“. Господ ги е благословил, нека това благословение да бъде видно в нас, защото то се включва в този вечен завет. Така че ние ще свършим тук, но запомнете тези неща, запомнете за този вечен завет, запомнете, че Бог е Този, който всъщност донесе спасението, донесе изкуплението, донесе възмездието.
Римляни 12:19
19 Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“
И затова и в Новия завет апостол Павел казва: „Не се отмъщавайте, любезни мои братя, не се отмъщавайте. Оставете, дайте място на Божия гняв.“ А това е, ние като вярващи трябва да знаем, че Господ ще накаже нечестивите, Господ ще накаже неправедните. И да имаме това упование в Него, и ние самите пък да бъдем със сърце-съкрушените, да бъдем смирените, да бъдем праведните, да живеем живот, който е угоден на Бога.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за това слово и ние Ти се молим Ти да го благословиш, да го посееш в сърцата ни и да ни дадеш този копнеж за Тебе. Дай ни разбиране за вечния завет. Дай ни разбиране за Словото Ти. Дай ни разбиране за всичко, което Ти ни даваш, в името на Исус. Амин.