Бог очаква от нас ние да растем. Бог очаква от нас ние да се възпроизвеждаме. Бог очаква от нас ние да бъдем зрели. Да не бъдем като една трева или като едно дърво, което се обработва, но не произвежда плод. Бог желае ние да произвеждаме плод. И ние виждаме от Новия завет, че всъщност, за да произвеждаме плод, ние трябва да пребъдваме на лозата. Това е тайната на нашата плодоносност.
ТАЙНАТА НА ДУХОВНАТА ПЛОДОНОСНОСТ Е ПРЕБЪДВАНЕТО В ХРИСТОС
Тайната на духовната плодоносност е пребъдването в Христос. Защото Той е лозата, а ние сме пръчките. И ако ние пребъдваме в Него, тогава Неговият живот преминава в нас и ние можем да имаме плод. И същото е и с плода на Духа. За да можем да произведем плода на Духа у себе си, което е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание – нещата, срещу които няма закон – то ние трябва да се изпълваме с Духа. И да бъдем изпълнени с Духа означава да живеем живот под контрола на Святия Дух.
Т.е. нашият живот да бъде контролиран, да бъде направляван, да бъде чрез силата на Святия Дух.
1 Йоаново 2:6
6 Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос.
Божието слово и особено посланието на Йоан, който пише като пророк с едно пророческо помазание, при пророците няма цветни неща. При пророците няма сиво. Нещата са или бели, или черни. И нещата са контрастни. Така че ти или пребъдваш, или не пребъдваш.
И нещата не са само на някаква теория, но нещата са на практика. Ако ти пребъдваш, това може да се види. И той казва: „Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос“. Т.е. ако някой казва, че пребъдва в Христос, а не постъпва и не живее както Христос, той не пребъдва в Него. Т.е. Божието слово ни дава белези, по които ние можем да се проверим до каква степен ние пребъдваме в Христос.
Въобще това е както ако някой желае да развие физическото си тяло и той се записва на фитнес или започва да спортува, независимо дали това е в зала или отива на лостовете. Дали на лостовете можеш да станеш силен, ако извършиш определени упражнения? Но ако примерно някой ви каже: „Ето, аз ходя на лостовете“, обаче гледате, че той не се развива. И тогава казвате: „Аз ще дойда да видя какво правиш с тези лостове, като ходиш“. И той отива на лостовете, хваща се с едната ръка, повисява малко, пуска се и прави така една лека обиколка около лостовете. И това му е спортът. Какво ще кажеш, такъв човек ще може да стане силен? Никога. Но той ходи на лостовете ли? Абсолютно. Значи не е достатъчно само да ходиш на лостовете, трябва на тия лостове да правиш серии.
Вижте, по същия начин са и духовните неща. Ние трябва да проверяваме до каква степен ние живеем като Христос. И именно затова някои хора отпадат, други прегарят, трети просто се установяват на едно ниво и спират да растат. Защото не пребъдват в Христос. Да пребъдваме в Христос означава ние да практикуваме определени духовни дисциплини. Да пребъдваме в Христос означава ние да постъпваме както постъпваше Той. Така че тази сутрин ще се опитаме да отговорим на този въпрос – как пребъдваме в Христос? И как да направим следващата стъпка, така че в края на годината ние да бъдем повече като Него.
И ние ще видим какво правеше Христос, за да можем и ние да постъпваме като Него и да бъдем цялостни и балансирани. Всеки един от нас е на различно ниво в неговото пътуване с Христос, в неговото ходене с Христос, в неговото растене с Христос. Така че всеки един трябва да види Божието Слово и да види каква трябва да бъде следващата стъпка, която той трябва да предприеме. За някои сериите, които трябва да правят, са повече отколкото за други, защото те са стигнали на по-високо ниво. И ние не трябва да се задоволяваме с нашето ниво, но винаги трябва да растем, защото Божието Слово ни казва да се усъвършенстваме.
ПЕТ НЕЩА ЗА ПРЕБЪДВАНЕ В ХРИСТОС
Тази сутрин ще ви кажа пет неща, които са програмата минимум за всеки един вярващ, за всеки един християнин, за да може той да пребъдва в Христос. И оттам нататък ние трябва да растем. Но първото нещо, което трябва да правим, за да можем да растем и да пребъдваме в Христос, е ние да си поставим за цел да се покланяме на Бога, като посещаваме поне едно богослужение седмично. Нека всички да кажем: „Поне едно богослужение седмично“. Веднъж в седмицата, поне веднъж да ходиш на църква.
Лука 4:16
16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете.
Вижте, за Исус не беше странно или необичайно Той да влиза в синагогата. По това време синагогата беше мястото, където Божиите хора се събираха и те четяха Божието Слово, Божия Закон, и те размишляваха върху него, и те се молеха. И се казва, че Исус имаше обичай в съботен ден да влиза в синагогата. Това означава, че ние също трябва да имаме такъв обичай. Има традиции, които ние не желаем да спазваме, защото не са добри. Но има и традиции, които са добри. И една добра традиция е веднъж седмично да се покланяме на Бог. Всяка неделя ние се събираме заедно, за да се свържем с нашия небесен Баща по един уникален начин. И в нашето богослужение ние празнуваме това кой е Бог, какъв е Той и какво е направил Той за нас. Затова ние Му пеем и Го хвалим.
Псалм 22:3
3 Но Ти си Святият,
Който си възцарен между Израилевите хваления.
Вижте, нещо се случва в процеса на нашето поклонение. Когато ние пеем, когато ние насочим хвалението си към Бог, ние установяваме една връзка с Него. Един канал се отваря от земята към небето и нашето поклонение достига до Него. Ние Му пеем, молим Му се, общуваме с Него и Той ни говори, ние чуваме от Него и Той действа. И Той изцелява в нашите събрания, и Той се прославя в живота ни, като ни ръководи и като ни говори. И ние правим това всички заедно – събранието на вярващите. Като един духовен празник на Божията благодат. Защото в Новия Завет църквата е Божият храм. Събранието. Когато се съберем, тогава ние сме Неговата църква.
Съществува една легенда за едно село в Южна Европа, в което имало църква, която се казвала „Домът на многото лампи“. Тази църква била построена през XVI век и уникалното в нея било, че архитектът, който я планирал, предвидил в църквата да няма друго осветление, освен специални поставки за светилници над всяка седалка в залата. Всяка неделя вечер, когато хората се събирали, те донасяли техните фенери и ги поставяли върху специалните поставки над местата им. Така, когато някой отсъствал, неговото място оставало тъмно. А ако всички ги нямало, тогава цялото място оставало в тъмнина. Това, което осветявало църквата, било присъствието на всеки един, когато идвал на богослужение. И помислете си, че същото е и с нашата църква, защото това е един духовен принцип. Ние сме живите камъни, които се съграждат заедно в духовен дом.
И ако един камък го няма, тогава се получава дупка в стената. Ако един човек го няма, тогава неговото място остава тъмно. Ако искаме нашата църква да бъде светла, ние трябва да идваме всички заедно. Защото когато идваме, ние носим заедно със себе си нашата светлина. И светлината на църквата, светилникът на църквата, свети по-ярко. И то е този фар, който разпръсква светлината на благовестието сред тъмнината на този погиващ свят.
Евреи 10:25
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Виждате, тук имаме друг обичай. Исус имаше обичай да ходи в синагогата в съботен ден. А тук се говори за хора, които имат обичай да престават да се събират. Но да се увещаваме един друг и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Денят на второто пришествие наближава. Белезите около нас ни показват, че Исус идва скоро. И ние трябва да бъдем готови да Го посрещнем. Да не бъдем като неразумните девици, но да бъдем като разумните, които бяха готови, приготвени, за да посрещнат техния младоженец.
Участието в нашите богослужения е нещо, върху което ние съзнателно много наблягаме, защото това беше нещо, което беше важно и за Исус Христос. И ние го виждаме потвърдено и в Новия Завет, и в посланията на апостолите. Ние имаме по три богослужения всяка седмица: в неделя, в сряда и в петък. И причината за това ние да имаме три богослужения е, понеже ние искаме да дадем възможност на всеки един, ако той пропусне едно от богослуженията, то да може да дойде на другите две.
Затова имаме три богослужения. Ние разбираме, че понякога човекът е на работа, понякога има семейни ангажименти, не може да дойде на всички богослужения, но ние имаме три богослужения. Така че ако пропуснеш едно, ела на другите две. Дори ако пропуснеш две, ела поне на едно. Но пропускането дори на една седмица, това означава три богослужения, това вече е белег на духовно отпадане. Ако ти усетиш и видиш в живота си, че си пропуснал три поредни богослужения, то това е белег, че ти си под атака на сатана.
И това е белег за това, че ти отпадаш духовно. И затова ти трябва да си осъзнаеш, да се покаеш, да вземеш мерки и да започнеш да ходиш редовно на църква, защото това е поне едно от нещата, които трябва да правиш. Второто нещо, което трябва да правиш, за да можеш да пребъдваш в Христос, е да се свържеш с поне една малка група. Нека да кажем всички – поне една малка група.
Марко 3:13-14
13 След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него.
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,
Амин. Вижте, ние говорихме миналата неделя, имахме един гост, който ни каза за разликата между гръцкия модел и еврейския модел на ученичество. Гръцкият модел на ученичество е, че ти отиваш в школата и там слушаш някакви лекции от различни преподаватели. Но еврейският модел на обучение е, че ти отиваш при този учител и ти започваш да живееш с него 24 часа в денонощието. Както Елисей имаше училище за пророци и те живееха всички заедно. Както Йоан имаше неговите ученици и те живееха с него.
И както Исус имаше Неговите ученици и те живееха с Него. Така че Той ги определи и заповяда, на първо място Той ги определи, за да бъдат с Него. Отделно Христос си ходеше в синагогите и Той там четеше от Словото и проповядваше. Отделно Той служеше на множествата. Но Той живееше живота Си в атмосферата на малката група на дванадесетте. В тази малка група Той изливаше живота Си в техния живот и споделяше сърцето Си с тях. Те бяха там, за да се подкрепят един друг и в най-добри, и в най-тежки моменти.
Ранните християни знаеха една истина, която ние сме изгубили в нашата модерна култура. И тя е, че предаването на живота ни на Христос включва не само предаване на живота ни на Христос, но включва също предаване на живота ни и на нашата християнска общност. Когато ранните християни предаваха себе си на Христос, тогава църквата ставаше центърът на живота им. Казва се, че имаха всичко общо, казва се, че ядяха заедно, казва се, че заедно отиваха в храма, заедно се молеха, отваряха домовете си един за друг, покланяха се заедно, служеха заедно.
Те живееха живота си като една общност. Християнството е отборен спорт. То не е нещо индивидуално. Разбира се, християнството не е спорт, то е нещо много повече, но то е нещо отборно, нещо, което се прави заедно. Твърде често хората идват на църква и се прибират в дома си, без да са преживели едно истинско библейско общество. Изкушението, което срещаме в тази посока, е да превърнем църквата в една от спиците на колелото, вместо в нейната ос или в нейната главина.
Помислете си за момент върху следните въпроси: Били ли сте в дома на някой от църквата? Били ли сте на гости на някой, който идва тук на църква? Споделяли ли сте си трапезата с някой от църквата? Служили ли сте с някой извън стените на църквата? Молили ли сте се заедно с някой от църквата, не тук, но във вашия дом, в неговия дом или някъде навън? Ако отговорите на тези въпроси са отрицателни, тогава най-вероятно за вас църквата е само една от спиците в колелото на живота ви.
Но Бог не желае това да бъде така. Бог желае ние да преживяваме едно автентично християнско общество. И ето затова малките групи са толкова важни за нас. Те са мястото, където можем да преживеем от опит такова лично общение. Защото в църквата, когато ние сме събрани заедно, ние се покланяме на Бога, но ние нямаме това лично общение, което предлагат малките групи. В нашата църква, тук в Долно Езерово, ние нямаме някакви формални малки групи. И причината за това е, че ние нямаме обучени водачи за такива малки групи.
Но това не означава, че не можем да отваряме домовете, сърцата си и да имаме общение помежду си. Малката група – това са хората около тебе, които знаят как се казваш и които вие знаете как те се казват. В църквата, в нашата църква, това все още е възможно да знаем имената на всички, но с нарастването на църквата това ще стане невъзможно. Малките групи са там, където другите ще ви опознаят и вие ще можете да ги опознаете и където ще можете да изградите истински християнски взаимоотношения помежду си.
В Божието Слово ние виждаме, че Даниил имаше Седрах, Мисах и Авденаго. Аз знам, например, че има някакви малки групи в църквата, които макар и да не са обявени като малки групи, те съществуват. Например, братът Тойко, сестра Мара се събират със сестра Марина и те тримата са една малка група. Сестра Чинка се събира със сестра Василка и който ходи там при тях, вие се знаете кои сте другите, вие формирате една малка група. Тук тези, които се събират при сестра Гинче и около нея, може би майка в това число, вие сте една малка група.
В тези малки групи вие може да имате общение. Хвалението е една малка група. Тези, които си помагаме за нещо, ние формираме една малка група. И по този начин, така че в тези малки групи ние можем да имаме насърчение, защото понякога животът се завърта по ужасен начин и ние сме като една топка, която животът завърта и запокитва някъде. Лошите новини са, че няма застраховка срещу трагедия. Ето, изведнъж казват, примерно на моята майка: „Имаш рак и той не е такъв доброкачествен, той е злокачествен“.
Тогава идва лоша новина и добрата новина обаче е, че ако ти си част от църквата, ти няма да преминеш през тези трудности и не ще бъдеш сам. Но ще има други, които ще се молят за тебе. И дори да изгубиш и близък, дори да преминеш и през най-тежките изпитания, ако ти имаш хора около тебе, това ще ти помогне да преживееш Божията любов. Слава на Бога!
1 Йоаново 3:16
16 По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.
В Първо Йоаново, в трета глава, 16-ти стих четем: „От това познаваме любовта“. Вижте, казах ви, Йоан е много радикален. Той казва, ако казваш, че пребъдваш в Бога, трябва да ходиш както е ходил и Христос. А ако казваш, че имаш любов, ето той казва: „От това познаваме любовта, че Той даде живота си за нас, така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята“. Вижте, не се казва за Него, не се казва за братята и за сестрите, т.е. за хората около нас, защото любовта ни към Бога се вижда в нашата любов към другите около нас. Защото Йоан казва, никой не може да казва, че обича Бога, а пък мрази братята си. Защото не може да обича Бога, Когото не е видял, ако мрази братята си, които е видял.
И аз също благодаря на Бога, че Той ми е давал няколко приятели, с които ние редовно се срещаме, ние споделяме живота си, ходим на разходка, ядем, молим се, пътуваме. Ако имам нужда от нещо, те ми помагат. Когато си част от такава група, имаш проблем, тогава всички от групата започват да се молят за теб и ти не се чувстваш сам. В тази група ти можеш да изповядаш дори своите грехове и те могат да се молят за теб, могат да ти дадат съвет, когато видят, че се отклоняваш в някои неща и така ти да бъдеш утвърден в твоето пребъдване в Господа.
Така че следващата стъпка, която може би трябва да направим, е да се свържим с една малка група. Забележете, че когато говори за пребъдването, Йоан казва, че ако някой казва, че пребъдва в Него, той е длъжен да ходи както е ходил Христос. Т.е. това не е нещо по желание, но това е нещо, което е задължение. И също когато той говори за любовта, той казва, така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. Така че ние сме длъжни да ходим както е ходил Христос. Ние сме длъжни да дадем живота си за братята.
НАЧИНЪТ ДА ОБЩУВАМЕ С БОГА И ДА ПРЕБЪДВАМЕ В НЕГО
Начинът ние да общуваме с Бога и да пребъдваме в Него, е първо да имаме поне едно богослужение седмично. Второ – да се свържим с поне една малка група. Трето – посвети се на поне едно служение. Нека всички да кажем: „Поне едно служение“.
Матей 20:28
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
В Матей 20-та глава, 28-ми стих Господ Исус каза, също както и Човешкият Син, Исус го казва това нещо за себе си. Той казва, също както и Човешкият Син, не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. Слава на Бога! Вижте, Исус не беше дошъл за нещо друго, но Той дойде, за да служи. Мога ли да ви напомня нещо за самите вас? Вие сте създадени по Божия образ. Вие сте Неговото съкровище. Вие сте зеницата на окото Му. Бог ви е създал с цел за вашия живот. Вие не сте тук случайно. Вие сте били родени на тази земя с цел – изпълнението на определена задача.
Псалм 139
1 За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и си ме познал.
2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.
4 Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата.
5 Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.
6 Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.
7 Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
10 и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.
11 Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,
12 то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това.
15 Костите ми не се укриха от Тебе,
когато в тайна бях изграждан
и в дълбочините на земята
ми бе давана разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже!
Колко голям е броят им!
18 Ако бих поискал да ги изброя,
те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.
19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво
и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.
21 Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб?
И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя,
за неприятели ги смятам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;
24 и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път.
В Псалм 139 се казва: „Защото Ти си образувал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“ Това означава, че Бог има план и цел за твоя живот. Той казва: „Аз те искам в Моя отбор. Аз те създадох, за да променяш нещата.“ Бог желае ти да докосваш и да служиш на другите.
Ефесяни 2:10
10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
В Ефесяни 2:10 стих Апостол Павел казва: „Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“ И за да можем ние да вършим тези добри дела, Бог е вложил в нас дарби. Бог е вложил в нас способности. И ние трябва да видим и да разпознаем и да търсим Бога: „Господи, какви са добрите дела, които искаш да свърша? Кои са дарбите, които си ми дал?“ Така че аз да ги прилагам в живота си и да изпълнявам волята Ти, плана за моя живот. Бог не те е създал да седиш на резервната скамейка. Той има за теб определена роля, която трябва да изиграеш. Бог те е направил така, че да можеш да правиш нещо в църквата, което никой друг не може да прави.
Аз съм толкова благодарен за онези, които служат в нашата църква. Има хора, които посрещат новодошлите, хора, които отговарят за чистотата, хора, които посрещат болните, хора, които отговарят за финансите, хора, които пеят в хвалението. Ние никога не бихме могли да правим това, което правим днес, без множеството от хора, които обичат Бога и демонстрират тази любов към Него, като служат на другите. Също и тези, които докарват с колата си онези, които са възрастни. Всеки може да има някакво служение в църквата. Ние нямаме само един служител в църквата. Всички ние сме служители. И миналата година аз така започнах новата година с едно особено прозрение в тази насока, че Бог желае и Неговата воля е всеки един от нас да бъде слуга, всеки един от нас да бъде служител. И защото се казва, че ние сме части на едно тяло. И всяка част в тялото има някаква функция, има някакво служение, има някаква задача. Така че всеки един от нас трябва да разбере каква е неговата задача, какво е неговото служение и той да вземе мястото си в Божия план.
Така че може би следващата стъпка за тебе е ти да откриеш твоето служение в църквата. Или пък ако вече имаш служение в църквата, може би е време за тебе да намериш за себе си област на служение извън стените на църквата. Може би да служиш по някакъв начин на хората около тебе. Така че това са нещата, които ни помагат да пребъдваме в Христос: поне едно богослужение седмично, поне една малка група, поне едно служение.
ХВЪРЛИ ВЪДИЦАТА СИ ЗА ПОНЕ ЕДИН НОВ ЧОВЕК ЗА ГОСПОДА
Марко 1:16-17
16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 Исус им каза: Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.
В Марко 1:16-17 четем: „А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. И рече им Исус: Вървете след Мен и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.“ Слава на Бога! Нека всички да кажем: „Поне един нов човек“. Ако си последовател на Христос, то ти си призван да бъдеш рибар на човеци. Всеки последовател на Христос е призван да споделя вярата си и да разпространява вестта за Спасителя.
Какво представлява споделянето на вярата ни? Едно от нещата, които можем да правим, е да се молим за хората около нас. Евангелизаторите ни насърчават да направим списък от 5 човека, за които да се молим редовно. Така че това е нещо добро. Направи си списък с 5 човека, които не са познали Христос, които не идват на църква, които не са се покаяли, които не са новородени и започни да се молиш за тях всеки ден. И също обаче, не е достатъчно само да се молим, но трябва да сеем семена на любов в техния живот, в която Бог ни отваря такава възможност.
Ние да им правим добро на тези хора и ако те ни попитат, ние също да им кажем и за Христос. Но може би ключът на лова на човеци е най-вече търпението. Защото всеки добър рибар знае, че ако искаш да хванеш риба, трябва да бъдеш търпелив. Чудили ли сте се някога как отиват за риба и цял ден си стоят за риба и чакат да хванат? И какво е това търпение, когато можеш да отидеш на пазара да си купиш, но ако искаш да хванеш риба, то ти трябва да имаш търпение, не трябва да прибързваш.
По същия начин ние трябва да се молим за хората и трябва да сеем семена на любов, да говорим с тях и да оставим Святия Дух да ги привлича при Себе Си. Но не трябва да се отказваме. Защото може би много от нас сме се отказали от благовестието. Отказали сме се да говорим на хората за Бога, отказали сме се да се молим за тях, отказали сме се да им правим добро и да се опитваме въобще да ги привлечем към Господа. Но ако това е така, това означава, че ние не пребъдваме в Христос, защото не ходим като Него.
Христос привличаше хората. Ето, Той видя самарянката на кладенеца и Той я направи ловец на човеци, така че тя отиде и доведе цялото село при Него. Самата тя беше спасена и тя доведе цялото село при Него. Така че ако ние желаем и казваме, че пребъдваме в Христос, не трябва да забравяме да доведем поне един човек при Господа. Така че нека да не забравяме поне един човек. И последното е: отдели поне един час на ден с Бога. Нека да кажем поне един час с Бога.
Ние виждаме, че Господ Исус Христос каза на Своите ученици, когато Той отиде в Гетсиманската градина да се моли и Той се върна и ги намери заспали. И каза: „Как, не можахте ли поне един час да бдите с Мен?“ Исус беше разстроен. Исус беше възмутен. Исус беше наранен. Той каза: „Как, не можахте ли един час да бдите с Мен? Аз давам живота Си за вас, а вие един час не можете да бдите с Мен?“
Марко 1:35
35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.
И ние виждаме също Неговия пример в Марко 1:35, там се казва: „И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе и отиде в уединено място и там се молеше“.
Исус ходеше с Отца, като отделяше време за Бога ежедневно. Той беше решен на това, без значение колко и какво би му струвало. В книгата си „Божиите дълбини“ Калвин Милър ни разказва за едно семейно приключение в Големия бариерен риф. Големият бариерен риф е едно място в Австралия, което е изключително красиво, понеже хората могат да се гмуркат и да разглеждат в океана това, което Бог е създал. И в тази книга, която този човек Калвин Милър е написал, той разказва следното:
„Синът ми се гмурна на дълбокото с кислородни бутилки и водолазно оборудване, докато аз с жена ми плувахме по повърхността на водата с шнорхели. Плуването с шнорхели е по-скоро приятно прекарване на времето, отколкото спорт. След малко синът ми се гмурна на дълбоко под чистите води, за да се потопи в чудесата на мистериозните океански дълбочини. Жена ми и аз, носейки маски и шнорхели, само плувахме по повърхността, обърнати по корем с лицата надолу. До известна степен това, което всички ние виждахме, изглеждаше същото. Но жена ми и аз буквално получихме слънчево изгаряне по гърбовете си по време на нашето повърхностно изучаване на рифа, докато синът ни проникваше и вникваше в неговите чудеса. Това, което ме изуми най-много, е какво разказахме, след като се завърнахме от Големия бариерен риф. Попитайки ме дали съм бил там, и аз бързо ще ви кажа: „Да!“. Също и синът ми. Истината обаче е, че съдържанието на нашето преживяване беше много различно. И двамата ще прекараме остатъка от живота си, говорейки за това наше преживяване. И нашият ентусиазъм винаги ще бъде жизнерадостен. Но само синът ни наистина позна рифа. Само той опозна дълбините.”
Калвин Милър
Има едно филмче детско, което се казва „Търсенето на Немо“ за една риба. Всъщност историята на тази риба става точно за този бариерен риф. И там има различни видове рибки, които плуват и така нататък. Но в тази история се казва, че това семейство, които са плували само по повърхността на океана, са виждали само отгоре, но те не могат да видят какво става всъщност в дълбочината. А техният син, който е бил с водолазни екипи, с кислородни бутилки, той се е гмурнал дълбоко и е можел да види наистина красотата на Божието творение отблизо в дълбините, където той се е гмурнал.
И казвам този пример, защото всички ние желаем да живеем един задълбочен духовен живот. Всички ние копнеем да познаваме Бога лично, да имаме интимно взаимоотношение с Бога. Но как развиваме едно такова задълбочено отношение с Бога? За да го постигнем, ние трябва да навлизаме в Словото Му всеки ден и да прекарваме време в молитва и лично поклонение.
Псалм 34:8
8 Тет Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който уповава на Него.
В Псалом 34:8 четем: „Вкусете и вижте, че Господ е благ“. Слава на Бога! Бог ни кани на Неговата трапеза. И ние вземаме място на Неговата трапеза, когато се потопим в любовта и благостта на Бога ежедневно. Ти можеш да отделиш един час с Бога, като идваш на Неговата празнична трапеза. На тази трапеза ти ще намериш подноси, препълнени с мисъл и с мир. На тази трапеза ти можеш да потопиш лъжицата си в Неговата купа с прошка. Можеш да пиеш от чашата на безусловната Му любов. Можеш да преживееш минути на радост. Можеш да помиришеш аромата на добротата. Но вместо това ние сме толкова заети, че свършваме като обираме трохите, когато бихме могли да празнуваме с Царя на Неговата трапеза.
Така че може би следващата стъпка за теб е да отделяш по един час за общение с Бога всеки ден. Да придърпваш стола си на Неговата празнична трапеза всяка сутрин или всяка вечер и да празнуваш с Неговото Слово и с Неговата благост в молитва и в лично поклонение.
Така че това са петте минимални изисквания, които ние трябва да изпълним, ако казваме, че пребъдваме в Христос. Защото ако казваме, че пребъдваме в Него, ние самите сме длъжни да ходим както е ходил Христос или да живеем както Христос живееше. И ние виждаме, че Христос се покланяше на Бога и Той имаше обичай в почивния ден да ходи в синагогата и да се покланя на Бога. Затова казваме: поне едно богослужение е следващо. Също Христос живееше живота си с дванадесетте. Той не беше такъв, който само да ходи в синагогата и край. Но Той живееше с хора около Себе Си, които бяха Негови съмишленици, които бяха Негови ученици. И ние всички сме ученици на Христос и затова ние трябва да живеем живота си в малки групи. Не само да присъстваме на богослужението, но също да имаме приятели вярващи. Разбира се, може да имаме и невярващи, но трябва да имаме вярващи приятели, с които ние да споделим живота си в малка група. Също трябва да имаме поне едно служение. То може да бъде видимо, като служението на хваление, или може да бъде невидимо, като някакво друго служение на молитва или ходатайство. Но ние трябва да имаме служение. Също поне един нов човек ние трябва да водим и да се молим за него. Да не забравяме да бъдем ловци на човеци. Защото Христос беше ловец на човеци. Той каза: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци“.
Защото Той каза: „Ако някой иска да бъде голям между вас, той ще ви бъде слуга“. И накрая поне един час с Бога, понеже виждаме, че Христос се молеше, Той живееше живот на молитва. Той се зареждаше от Неговата връзка с Бога. Така че това е един цялостен подход към духовния растеж. Но той не може да бъде само една програма, нещо, което да правим за известно време. За да произведе плод, той трябва да бъде начин на живот за нас. Така че погледни живота си тази сутрин и виж в кое от тези неща ти се чувстваш недостатъчен.
Матей 20:28
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
Може би ти ходиш на църква, но нямаш време за Бог лично и не отделяш един час на ден за Бога. Може би ти отделяш време за Бога, но нямаш служение. Виж, може би имаш служение, но не водиш хора при Бога, не си ловец на човеци. Така че виж кое е слабото ти място, къде си недостатъчен и вземи решение да работиш в тази насока. Така че, когато тази година отмине, да можеш да се обърнеш назад и когато погледнеш, да кажеш: „Аз пораснах в това отношение“. Защото Бог ни призовава ние да ходим, както е ходил Христос.
1 Йоаново 2:6
6 Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос.
МОЛИТВА
Амин. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и Те молим, Господи, Ти да работиш в нас, така че ние наистина да ходим, както е ходил Христос, ние да се обхождаме, както Той се обхождаше. И Господи, помогни ни в тези най-елементарни неща, Господи, за да можем ние да бъдем живи християни, за да може да не отпадаме, за да може да не се връщаме назад. Ние да поддържаме тези пет минимални изисквания, Господи, за да живеем един пълноценен християнски живот: да посещаваме поне едно богослужение седмично, да бъдем свързани с поне една малка група, да имаме поне едно служение, да водим при Тебе поне един човек, с който да работим и който да изграждаме, да се молим и да го водим при Тебе, и да имаме поне един час на ден с Тебе, Господи. Защото Ти си нашият Баща, Ти си нашият Бог, Ти си центърът на живота ни. С това, Господи, нека този център да се вижда в нашето време, в нашите средства, в начина, по който планираме живота си. Ние Ти отдаваме слава и хвала и Те молим, Ти да ни помогнеш, Боже, за да бъдем пълноценни християни, които светят с Твоята светлина и водят други при Тебе. В името на Исус. Амин.