Докато се подготвях за тази проповед, намерих едни интересни постинги в интернет. Знаете, интернет — това е световната мрежа за комуникация, и там има най-различни сайтове, в които различни хора пишат различни неща. Има и сайтове за споделяне на проблеми, за съвети. Има един сайт, който се казва „отеха“ — тоест ако някой има проблем, може да потърси отеха, помощ. И в този сайт една трийсет и четири годишна жена, Кети от Варна, прави следното признание.
„Гузна съм заради лятна забежка“ — така е озаглавен постът. И тя пише: „Да си призная ли — имам добро семейство, но все пак се случи да кръшна встрани. Беше през миналото лято, но още не ми дава мира, тежи ми на съвестта и не зная какво да правя. Няма да навлизам в подробности, обстоятелствата не са важни. Легнах с един мъж, без чувства, ей така, за приятно изкарване. Беше само веднъж, случаен флирт, макар че стигнахме по-далеч. Оттогава нито сме се виждали, нито сме се чували.“
„Сега обаче това ми тежи на съвестта. Мъча се по някакъв начин. Чудя се да призная ли на мъжа си. Ами ако не ми прости и разруша семейството си? Тогава пък аз няма да си простя. Оттогава не съм го правила; всъщност винаги съм му била вярна, както и той на мене, предполагам. Как да постъпя?“ Това пита това момиче. Един от участниците във форума, с псевдоним — никнейм, прякора, който участниците си пишат в интернет, за да се представят — дава следния отговор.
Той казва следното: „Не му признавай. Едва ли би искал да знае. Предполагам, че и ти не би искала да знаеш, ако той направи нещо такова. Случват се такива неща. Не си първата, не си последната. Безгрешни хора няма. Не се обвинявай. Забрави за това и си продължи живота със съпруга си, когото обичаш.“ Забележете думите на Кети: „Случи се да кръшна встрани.“ Просто — „случи се“. Тя нарича флирта си „случаен“. Но може ли един флирт да бъде случаен?
Забелязвате ли какво прави съветникът с този неин постинг? Той оневинява Кети и я насърчава да продължи живота си, все едно нищо не е станало. Забележете думите му: „Случват се такива неща.“ В края на Втора книга на царете, единадесета глава, Давид получава доклад от Йоав относно смъртта на Урия. Какво отговаря Давид на тази скръбна вест?
2 Царе 11
1 След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израил. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим.
2 Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива.
3 И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия.
4 Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
5 А жената зачена; и прати да известят на Давид: Бременна съм.
6 Тогава Давид прати вестоносец до Йоав да му каже: Изпрати ми хета Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.
7 И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как е народът и как върви войната.
8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.
9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си.
10 И когато известиха на Давид, че Урия не слязъл у дома си, Давид му каза: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?
11 Урия отговори на Давид: Ковчегът, Израил и Юда престояват в шатри. Господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле. А аз у дома си ли да ида, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя.
12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И така, Урия престоя в Йерусалим през онзи ден и на другия.
13 Давид го покани и яде пред него и пи; и го опи. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
14 Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати по Урия.
15 А в писмото написа следното: Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
16 И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.
17 И когато мъжете излязоха от града и се биха с Йоав, паднаха неколцина от народа, т. е. от Давидовите слуги. Умря и хетът Урия.
18 Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, което се беше случило във войната.
19 Той заповяда на вестоносеца: Когато разкажеш на царя всичко, което се е случило във войната,
20 ако гневът на царя пламне и ти каже: Защо се приближихте толкова до града да се биете, не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?
21 Кой порази Авимелех, син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък и той не умря ли в Тевес? Защо се приближихте толкова близо до стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия.
22 И така, вестоносецът замина и като пристигна, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.
23 Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата.
24 Но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха. Умря и слугата ти, хетът Урия.
25 Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога – друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.
26 А когато Уриевата жена чу, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си.
27 И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.
Казва се така: „Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Йоав: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного, някога другиго. Засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.“ С други думи, Давид каза на вестоносеца: не се безпокой, стават такива неща. Отговорът на Давид дава тотално опрощение на всички виновни за всяка тяхна вина. Как обаче стават такива неща? Нека проследим началото на историята на Давид и да видим как се стигна до смъртта на Урия.
Дали Урия беше убит случайно? Дали случайно го прониза вражеската стрела? Дали случайно се случва някой да кръшне? Дали случайно се случва някой да открадне? Дали случайно се случва някой да излъже? Дали случайно се случва да съгрешаваме? Случват ли се просто такива неща? Как започна всичко това? Във Втора книга на царете, единадесета глава, първи стих, четем: „След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав и слугите си с него, и целия Израил; и те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.“
2 Царе 11:1
1 След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израил. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим.
Дотук всичко беше нормално. Пролетта дойде, армията на Израил отиде да завладява нови територии. Единствената разлика беше, че този път Давид не отиде с войската, а остана в Ерусалим. Той реши да си почине. Как протече тази негова почивка? Втори стих: „И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената беше много красива наглед.“ Давид видя една жена, която се къпеше.
2 Царе 11:2
2 Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива.
Това може би беше случайно — стават такива неща. Ти се разхождаш и изведнъж виждаш гола жена. Може да бъде билборд, може да бъде списание, може да бъде интернет страница, може да бъде на плажа. Дотук е добре. Но това, което последва след този поглед, не стана случайно. Защото разказът подчертава съзнателните действия на Давид. Това, което подчертава отговорността на Давид, е повторението на фразата „Давид прати“.
След като видя, Давид не спря, но разпита за Витсавее. Иска да установи със сигурност коя е тя. След това Давид изпраща човеци да я вземат. Спи с нея. Всичко това прави Давид. Единственото нещо, което прави Витсавее в разказа, е, че на сутринта се прибира вкъщи. Може и Витсавее да е имала някаква вина, но в случая разказът обръща вниманието ни към отговорността на Давид. Вижте в трети и четвърти стих: „И Давид прати да разпитат за жената. И рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хетееца Урия?“
2 Царе 11:3-4
3 И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия.
4 Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
„И Давид прати човеци да я вземат; и когато дойде при него, лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.“ Вижте, събитията се случват, понеже Давид е в контрол и осъществява желанията си. Следователно нещата не се случват просто така, но са следствие на съзнателни избори и планове. Давид планира да бъде с Витсавее и осъществи плана си. Дали Давид не знаеше десетте Божии заповеди?
Съмнявам се. Не знаеше ли той десетата заповед — „не пожелавай жената на ближния си“? Не знаеше ли седмата заповед — „не прелюбодействай“? Знаеше ги. Той беше мъж според Божието сърце, знаеше Божието слово. Но въпреки това реши да пожелава и да прелюбодейства. Разбира се, когато извършваме някой грях, ние сме склонни да обвиняваме другите за това, че сме сгрешили. На Адам му беше виновна Ева. На Ева ѝ беше виновна змията. За всекиго все някой друг е виновен.
Може би на Давид му беше виновна Витсавее. Но фактът, че тук разказвачът не се занимава с вината на Витсавее, показва, че ние не трябва да търсим вината в другите, а преди всичко в себе си, и да отговаряме преди всичко за собствените си постъпки и реакции. И какво се случи? В пети стих се казва: „А жената зачна; и прати да известят на Давид, казвайки: Непразна съм.“ Тоест Витсавее забременя. Това случайно ли стана? Можем ли да кажем: случват се такива неща?
2 Царе 11:5
5 А жената зачена; и прати да известят на Давид: Бременна съм.
Веднъж една жена забременее, веднъж друга — някой казва „случайно“. И аз питам: забременяването на Витсавее не беше случайно, защото беше резултат от това, че Давид беше спал с нея. И то е илюстрация на моралната отговорност, която всеки един от нас има за постъпките си. Истина е, че има случаи, в които ставаме жертви на обстоятелствата. Но много по-често събитията в живота ни са резултат от съзнателните ни решения и действия.
Галатяни 6:7-8
7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.
8 Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
С други думи, през по-голямата част от времето нещата не се случват просто така. Както апостол Павел обяснява в Галатяни, шеста глава, седми и осми стих, морално и духовно ние жънем това, което сеем. Казва: „Недейте се лъга.“ Не стават случайно нещата. „Бог не е за подигравание; понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление; а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.“ Бременността на Витсавее е Давидовата жетва тук.
И тя свидетелства за истинността на този духовен принцип — че каквото посее човек, това ще пожъне. Бременността на Витсавее изискваше реакция, някакви конкретни действия. Тя не можеше просто така да бъде подмината, защото когато жената е бременна, тя започва да наедрява, променя се фигурата ѝ, и бебето в корема беше ясно свидетелство, че нещо се беше случило. Така че Давид трябваше да реагира. И какво направи той? „Тогава Давид прати до Йоав да каже: Изпрати ми хетееца Урия.“
Урия беше мъж на Витсавее. Йоав изпрати Урия при Давид. Давид повика Урия от бойното поле. Но защо? За да му изповяда греха си и да му се извини? Все пак това беше Давид, човек според Божието сърце. Нормално е да очакваме от него някаква форма на изповед. Вместо изповед и извинение обаче, Давид прави опит да залечи следите си. Той вика Урия, за да може, идвайки си от фронта, той да спи с жена си, и Давид да му припише детето, което щеше да се роди.
И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как са людете, как успява войната. Какво лицемерие! Ако Давид наистина се интересуваше от тези неща, щеше да бъде на фронта, а не да блудства с жени в Ерусалим. Това беше просто за завързване на разговор. И осми стих казва: „После Давид каза на Урия: Слез у дома си и умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.“ Давид праща Урия у дома си, а след него дял от царската трапеза.
2 Царе 11:8-11
8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.
9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си.
10 И когато известиха на Давид, че Урия не слязъл у дома си, Давид му каза: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?
11 Урия отговори на Давид: Ковчегът, Израил и Юда престояват в шатри. Господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле. А аз у дома си ли да ида, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя.
Но какво прави Урия? От девети стих се казва: „Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.“ И когато известиха на Давид, казвайки: „Урия не слезе у дома си“, Давид каза на Урия: „Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?“ И Урия каза на Давид: „Ковчегът, и Израил, и Юда пребивават в шатри; и господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени на стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, няма да направя аз такова нещо.“
Вижте, думите на Урия тук са благочестиви. Те са и открито изобличение към Давид. Защото армията беше в Божиите битки; ковчегът на завета беше с армията; армията понасяше войнишките несгоди — спане на открито, опасност от смърт. И Урия искаше да бъде солидарен с тях. Давид дотолкова беше заслепен, дотолкова беше изгубил представа за реалността, че у него нямаше и най-елементарната войнишка солидарност. В тази глава той действа така, като че е напълно откъснат от Бога и от армията си.
За него войната е само средство за постигане на целите му и разрастване на царството му. Той не осъзнава, че всъщност всичко това е Божие дело. „Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, па утре ще те изпратя.“ Давид искаше време да обмисли какво да направи. И така Урия престоя в Ерусалим онзи ден и другия. Така че първото нещо — Давид да изпрати Урия у дома си — беше неговият план А, първоначалният план. Но планът А се оказа неуспешен.
2 Царе 11:12-13
12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И така, Урия престоя в Йерусалим през онзи ден и на другия.
13 Давид го покани и яде пред него и пи; и го опи. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
Какво прави Давид в този случай? Вместо да се изобличи от верността на войника си, Давид преминава към план Б. Решава, че ако на трезво Урия не отива да спи с жена си, може би под въздействието на алкохола ще го направи. Тринадесети стих казва: „И Давид го покани да яде и да пие пред него, и опи го.“ Забележете отново кой е извършителят на действията: Давид покани Урия, Давид яде пред Урия, Давид напи Урия. С други думи, Давид манипулира Урия. Но въпреки тези манипулации, се казва: „но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите на господаря си, а у дома си не слезе.“
За добро или за зло, и вторият опит на Давид се оказа безуспешен, пропадна. Казвам за добро или за зло, защото ако беше спал с жена си, Урия може би нямаше да бъде убит. Какво прави Давид в този случай, след като и вторият ход не успя? Дали си казва: вторият ми опит да залича следите се оказа неуспешен — значи тук има Божие намерение, Бог е срещу мене, трябва да се покая и да изповядам греха си? Не! Когато план А и план Б не свършат работа, Давид преминава към план В.
И този план В вече включва крути мерки. Планът В изисква Урия да бъде елиминиран. Той стои в заговор за смъртта на Урия на най-високо държавно ниво. Според Давид Урия трябваше да бъде убит, и то по такъв начин, че убийството му да бъде представено като случаен инцидент — като трудова злополука. Работиш на строежа, машината се разваля, удари те, и… трудова злополука. Никой не е виновен. Казва се в четиринадесети стих: „Затова на утринта Давид написа писмо на Йоав и го прати чрез ръката на Урия.“
2 Царе 11:14-15
14 Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати по Урия.
15 А в писмото написа следното: Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
Представяте ли си какво коварство — Урия сам си носи смъртната присъда, без да я разпечата, толкова е верен, че да прочете какво е писал царят. А в писмото написа, казвайки: „Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; и се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.“ Това случайно ли беше? Беше много добре измислено. Виждате ли, всички действия на Давид показват предвиждане и планиране. Това е като една влакова композиция: всяко действие на Давид е като вагон, закачен за предшестващия го.
И цялата композиция започва със замисъла на Давид да има Витсавее за себе си. Или може би дори по-рано — поради това, че когато царете отиват на война, той, царят, решава да не отиде на война. И може би това е най-големият ни проблем днес: че ние сме в духовна война, но забравяме това и започваме да действаме, като че е настанало Божието царство. Започваме да си почиваме, но сатаната, като лъв рикаещ, обикаля и търси кого да погълне.
1 Петрово 5:8-9
8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.
9 Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят.
Затова Словото ни казва: „Съпротивете се нему, като стоите твърди във вярата.“ Апостол Павел казва: „Стойте, прочее, облечени с Божието всеоръжие.“ Облечете се с Божието оръжие и стойте облечени с него. Но Давид беше решил, че може да съгрешава, без да понася последствията от греха си. Това е измамата на греха. Измамата на греха е, че нищо няма да ти се случи — можеш да бъдеш непокорен, можеш да съгрешаваш, можеш да правиш каквото искаш, и нищо няма да ти се случи.
Ефесяни 6:11-13
11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.
13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите.
Но това е измамата на греха. Истината е, че каквото посееш, това ще пожънеш. Който сее за плътта, от плътта ще пожъне тление. Давид можеше да реагира по различен начин — не само в самото начало, но и след това. Можеше да се покае за това, че е видял голата жена на приятеля си, и да приключи нещата още в началото. Можеше да се покае и след забременяването на Витсавее, като поиска извинение от Урия и го компенсира за греха си, като обезпечи финансово детето, което щеше да се роди.
Но Давид избра да не го направи. И в този случай Давид е ярък пример за дълбочината на нашата греховност. Защото ние правим същото: когато сгрешим пред Бога, вместо да се покаем, ние започваме да правим опити да прикрием следите от греха си. И колкото повече се опитваме да прикриваме тези следи, толкова повече затъваме в блатото на греха. Обаче ние нямаме извинение, защото сме морални същества. Ние не сме животни.
Битие 4:6-7
6 И Господ каза на Каин: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш.
Ние сме морални същества, които могат да носят отговорност за решенията си. Както Господ каза на Каин в Битие, четвърта глава, шести и седми стих: „Защо си се разсърдил, и защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.“ Въпреки това, Давид планира заличаването на следите си. И в шестнадесети стих четем: „И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.“
2 Царе 11:16-17
16 И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.
17 И когато мъжете излязоха от града и се биха с Йоав, паднаха неколцина от народа, т. е. от Давидовите слуги. Умря и хетът Урия.
„И когато мъжете излязоха от града да се бият с Йоав, паднаха неколцина от людете, тоест от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.“ Давидовите инструкции бяха изпълнени, Урия беше елиминиран, и Давид имаше желязно алиби, защото беше на километри от местопрестъплението. И забележете, че по някакъв начин тук действието на разказа се забавя: досега нещата се движеха бързо едно след друго, а сега трябва да изчакаме, за да чуем оценката на Давид.
2 Царе 11:18-21
18 Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, което се беше случило във войната.
19 Той заповяда на вестоносеца: Когато разкажеш на царя всичко, което се е случило във войната,
20 ако гневът на царя пламне и ти каже: Защо се приближихте толкова до града да се биете, не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?
21 Кой порази Авимелех, син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък и той не умря ли в Тевес? Защо се приближихте толкова близо до стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия.
„Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, що се беше случило във войната.“ И заповяда на вестителя, казвайки: когато разкажеш на царя всичко, ако пламне гневът на царя и той ти рече: „Защо се приближихте толкова до града да се биете? Не знаехте ли, че ще стрелят от стената? Кой порази Авимелех, Еровааловия син? Не хвърли ли жена върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкова до стената?“ — според мене с тези думи Йоав напомня на царя, че генералите му много добре знаят, че не е трябвало да правят това, защото са имали военен опит и са знаели опасността да се приближат твърде много до стената.
Но са го направили, защото са получили инструкции от царя. Ако царят попита това, Йоав казва на вестителя: „Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.“ Това беше паролата за опрощаване на всички вини. И така, вестителят замина, и като дойде, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил. Вестителят рече на Давид: „Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; но ние ги прогонихме дори до входа на портата. Тогава стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.“
2 Царе 11:22-24
22 И така, вестоносецът замина и като пристигна, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.
23 Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата.
24 Но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха. Умря и слугата ти, хетът Урия.
Той дори не изчака царят да го пита, но по-бързо добави за Урия, за да не му се случи нещо — защото в такива случаи вестоносците ги убиваха. Но забележете тук, че за да бъде убит Урия, в битката бяха убити и други хора. И други слуги бяха убити, не само Урия, за да може той между другите да бъде убит. А тези хора въобще си нямаха никаква представа за историята на Давид с Витсавее. И вижте — същото е и в нашия живот. Ние трябва да знаем, че сме свързани. И когато извършим грях, този грях засяга не само нас.
Засяга децата ни, защото те гледат какво правим, и след време могат да правят същото. Засяга църквата, защото ние сме част от едно семейство; виждаме в Стария завет, че когато Ахан съгреши, целият Израил не можа да спечели битката. Така че ние имаме отговорност пред Бога, имаме отговорност пред семействата си, имаме отговорност и пред църквата. Например, ако стане един развод, кой ще пострада? Само мъжът и жената ли? А децата им какво са виновни?
Исус Навиев 7
1 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: Ахан, син на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.
2 Междувременно Исус прати съгледвачи от Йерихон в Гай, който е близо до Витавен, на изток от Ветил; и им каза: Изкачете се и съгледайте земята. И така, хората се изкачиха и съгледаха Гай.
3 И като се върнаха при Исус, те му казаха: Нека не отива там целият народ, а две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; не повеждай целия народ натам, защото онези са малко на брой.
4 И така, около три хиляди мъже от израилтяните се изкачиха там, но побегнаха пред гайските мъже.
5 Гайските мъже поразиха около тридесет и шестима мъже от тях. Прогониха ги от портата си до Сиварим и ги поразиха в надолнището, поради което сърцата на хората се стопиха и станаха като вода.
6 Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където той и Израилевите старейшини лежаха до вечерта, и посипаха пръст върху главите си.
7 И Исус каза: Ах! Господи Йехова, защо преведе този народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни да си седим оттатък Йордан!
8 О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си?
9 И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обкръжат и ще заличат името ни от земята. Какво ще сториш за великото Си Име?
10 А Господ каза на Исус: Стани, защо си паднал така по лице?
11 Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед. Да! Те са взели от обреченото, също са откраднали и са излъгали, и са сложили откраднатото между своите вещи.
12 Затова израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, а обръщат гръб пред тях, защото станаха проклети. Аз няма да бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.
13 Стани и освети народа! И им кажи: Осветете се за утре! Защото така казва Господ, Израилевият Бог: Нещо обречено има сред теб, Израилю. Не можете да устоите пред неприятелите си, докато не махнете обреченото изсред вас.
14 И така, приближете се утре според племената си; и племето, което Господ посочи, да се приближи според семействата си; и семейството, което Господ посочи, да се приближи според домовете си; а домът, който Господ посочи, да се приближи според мъжете.
15 И който бъде посочен с обреченото, да бъде изгорен с огън – той и всичко, което има, понеже е престъпил Господния завет и е извършил беззаконие в Израил.
16 Тогава Исус, като стана рано сутринта, извика Израил според племената им; и беше посочено Юдовото племе.
17 След като извика Юдовите семейства, беше посочено семейството на Заровците. И като свика семейството на Заровците, мъж по мъж, беше посочен Завдий.
18 А като свика неговия дом мъж по мъж, беше посочен Ахан, син на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от Юдовото племе.
19 Тогава Исус каза на Ахан: Сине мой, въздай сега слава на Господа, Израилевия Бог, и Му се изповядай. Кажи ми какво си направил, не скривай от мен.
20 Ахан отговори на Исус: Наистина аз съгреших пред Господа, Израилевия Бог, като направих следното:
21 Когато видях между плячката една хубава вавилонска дреха, двеста сикъла сребро и една златна плочка, тежка петдесет сикъла, харесаха ми и ги взех. Сега са скрити под земята в шатъра ми, а среброто е най-отдолу.
22 Тогава Исус прати хора, които се завтекоха в шатъра. Откраднатото беше скрито в шатъра на Ахан и среброто беше най-отдолу.
23 Хората взеха всичко от шатъра и го донесоха при Исус и при всичките израилтяни, като го положиха пред Господа.
24 Тогава Исус и целият Израил хванаха Ахан, Заровия син, заедно със среброто, дрехата и златната плоча, синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овцете му, шатъра му и всичко, каквото имаше, и ги изведоха в долината Ахор.
25 И Исус каза: Защо си ни навлякъл беда? Днес Господ тебе ще вкара в беда. Тогава целият Израил уби Ахан с камъни и го изгориха с огън, след като го убиха с камъни.
26 После натрупаха върху него голяма грамада от камъни, която стои и до днес. Така утихна Господният гняв. Затова онова място се нарича и до днес долина Ахор.
Каква вина имаха онези неколцина от слугите на царя, които бяха убити заради това, че царят видял една жена, която се къпе, решил да я има, после да прикрие следите си, поискал да убие Урия — и за да умре Урия, умират и те? Трябва да знаем, че греховете ни са много опасни, защото засягат не само нас, но и други хора, и поради нашите грехове невинни хора могат да пострадат. И това забавяне в повествованието подчертава заключителното изказване на Давид. Какво казва Давид след всичко това?
2 Царе 11:25
25 Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога – друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.
„Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Йоав: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного, някога другиго; засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.“ Какво каза Давид? Давид каза: „Стават такива неща. Случва се. Веднъж един умря, веднъж друг умря. Случва се.“ Но бихме ли се съгласили с Давид? След като проследихме в разказа как се стигна до нелепата смърт на един верен войник от Давидовата армия — Урия — и не само на него, но и на други покрай него, нищо в цялата история не се случи просто така.
То беше обмислено внимателно и изпълнено прилежно. Така че казвайки тези думи — „да те не смущава това нещо“, „минало-заминало, дай да продължаваме напред, да не гледаме назад“ — с тези думи Давид несъзнателно осъжда самия себе си. И какво се случи след това? „И когато чу Уриевата жена, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си.“ Тя го оплака според традицията. И като премина жалейката — имаше жалейка в определени дни — Давид прати да я вземат у дома си; и тя му стана жена и му роди син. Всичко изглеждаше с щастлив край.
2 Царе 11:26-27
26 А когато Уриевата жена чу, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си.
27 И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.
По човешки планът на Давид беше безпогрешно осъществен. Мъжът на Витсавее беше устранен. Погребан беше с военни почести. Жена му го оплака според традицията, жалейката премина. Витсавее остана вдовица, и нямаше вече пречка Давид да я вземе за жена. По един законен, по човешки начин Давид се ожени за Витсавее — имаше сватба. С други думи, от теоретична гледна точка всичко беше в реда на нещата: имаше погребение, сватба и раждане. Нормално. Но така ли стояха нещата и от морална гледна точка? Разказвачът завършва историята със следната оценка:
„Но делото, което Давид беше сторил, беше зло пред Господа.“ Тези думи са в ярък контраст с думите на Давид „да те не смущава това нещо“. Един буквален превод от еврейски на Давидовите думи „да те не смущава това нещо“ би бил „не приемай това за зло в очите си“. Но оценката на боговдъхновения разказвач тук е като отговор на човешката оценка. Човек казва: „Не приемам това за зло.“ Но Бог казва: „Зло е.“ Днес ние живеем в един свят на толерантност и релативизъм.
Релативизъм означава „относителна истина“. Затова и днес много хора дори не се женят, а казват: „Защо да се женим, че после да се развеждаме? По-добре да живеем без брак.“ Себеоправдание. Или, както в нашия разказ за момичето Кети, за което прочетохме в началото, съветничката ѝ казва: „Продължи си живота, недей да му казваш, всичко нека да отмине. Няма нищо лошо, случват се такива неща.“ Но Божието слово е против този релативизъм.
Днес светът желае да ни наложи своето греховно мислене и да ни каже: „Нормално е да флиртуваш с чужд мъж, нормално е да блудстваш с него, ако е само веднъж, дваж, пък и три пъти да е — щом хората не знаят, какъв е проблемът? Няма проблем. Ти си обичаш мъжа си, семейството си, продължавате нататък. Това, че не си женен за онзи, с когото си, няма значение. Нали се обичате? Любовта е важна.“ И това се отнася не само за сексуалните грехове, но за всеки друг вид грях.
Защото младите са изкушени със сексуални грехове; тези на средна възраст са изкушени с това да крадат, за да придобият повече, да вземат повече пари — пожелават нещо и искат да го имат; а някои са изкушени с греха на човешката гордост — да се възгордееш, че си нещо повече, че си успял в живота, че дори си се запазил чист. И това, ако те възгордее и започнеш да съдиш другите, тогава ставаш фарисей, ставаш лицемер. Така че за всекиго си има изкушения — има меню за всеки един.
И той ни казва: не приемай това за зло, няма нищо лошо, случват се такива неща. Но дали наистина няма нищо лошо? Забележете, в двадесет и шести стих Витсавее изрично е наречена „Уриевата жена“. Тоест тя принадлежеше на Урия, а не на Давид; затова е наречена не „Давидовата жена“, а „Уриевата жена“. И така — може ли да се оправдаваме с израза „стават такива неща“? Точно така: те стават, но не случайно, а нарочно. Защото, както видяхме, смъртта на Урия не беше случайна, а беше резултат от внимателно планиран и прилежно осъществен заговор.
И същото е в нашия живот. Греховете ни не се случват просто така — те са резултат от нашите съзнателни избори и действия. Осъзнаваме ли всичко това? Когато слушаме за Давид, ние сме склонни да го осъдим. Когато слушаме за Кети, сме склонни да я осъдим. Но нека, вместо да гледаме другите, да погледнем към себе си. Имаме ли доблестта да си признаем, че проблемите в живота ни не са случайни, а са плод на съзнателни планове и действия? И ако осъзнаем греха си, тогава не ни остава нищо друго, освен да се идентифицираме с Давид и да изповядаме греха си.
2 Царе 12
1 Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
2 Богатият имаше много овце и говеда,
3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.
4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.
5 Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е направил това, заслужава смърт.
6 Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил.
7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка.
8 Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.
9 Защо ти презря словото на Господа и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
10 Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена.
11 Така казва Господ: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето.
13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.
15 И Натан си отиде у дома. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.
16 И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид постѝ, влезе и пренощува, легнал на земята.
17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в Господния дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.
21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
22 А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?
23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
24 След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия, заради Господа.
26 А Йоав воюва̀ против Рава на амонците и превзе царския град.
27 И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.
28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.
29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.
30 Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.
31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
Защото историята не свършва дотук. След единадесета глава, във Втора книга на царете, дванадесета глава, Давид е изобличен от Божието слово чрез Божия пророк. Той се покайва за греха си и поема последствията за него. Така че, ако трябва да дадем съвет на момичето, което казва „кръшнах случайно преди една година, но това още ми тежи на съвестта“ — какъв съвет бихме дали? Съгрешила си, така е. Но след като сме съгрешили, ние трябва да си понесем последствията за греха.
Ние трябва да се покаем. Трябва да изповядаме греха си. Едно искрено покаяние е готово да поеме последствията за греха си. Защото само когато се покаем, можем да бъдем опростени. Без покаяние няма прошка. Без покаяние ти заличаваш следите си, обаче съвестта ти знае. И Бог знае. И Давид се измъчваше, защото мина една година между времето на неговото съгрешаване и времето на неговото покаяние. И през тази една година, казва той, „костите ми изнемощяха.“
Псалм 32:3-4
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми
от охкането ми всеки ден;
4 понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,
влагата ми се превърна в лятна суша. (Села.)
„Влагата ми се обърна на лятна суша“ — защото Божието присъствие се отдели от него. Така че един такъв човек, който живее с това непрекъснато огризение на съвестта, нищо чудно да се разболее. Защо сме болни сега? Но ти имаш ли свобода с Бога? Имаш ли чиста съвест? По-добре е да си наказан, но с чиста съвест, отколкото с греховете в тебе, ненаказан — както един мръсен памперс, върху който сложиш един чист. Това не е добре. И затова ви призовавам да се помолим с молитвата на Давид, Псалм 51, от първи до четвърти стих.
Псалм 51:1-4
1 За първия певец, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.
Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;
според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми
и ме очисти от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам
и грехът ми е винаги пред мене.
4 Пред Тебе, само пред Тебе съгреших,
и пред Тебе сторих това зло;
признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
и да излезеш непорочен, когато съдиш.
„Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мене. На Тебе, само на Тебе съгреших и пред Тебе сторих това зло; признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, и да излезеш непорочен, когато съдиш.“ Амин.
МОЛИТВА
Боже, тази сутрин ние виждаме Твоето слово, Господи, и то наистина е като меч, като стрела, която пронизва до разделение. Господи, дай ни това съзнание, това разбиране, че не е добре за нас да живеем в грях. Не е добре за нас да покриваме следите си, но по-добре е да изповядаме греха си и да го оставим. По-добре е дори да понесем последствията от греха си, ако и да са тежки и ужасни, но Твоят Дух да не ни напуска. Защото Давид се моли и казва: „Не отнемай от мене Своя Свят Дух.“ Господи, молим Те, прости ни!
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти, че имаме жертва за грях — Исус Христос праведния, Който е умилостивение за нашите грехове, Който е ходатай и жертва. Благодарим Ти, че имаме увереността, че нашите грехове ще бъдат простени, когато ги изповядаме, защото цената, платена за тях, е Твоята кръв. Но дай ни, Боже, да не харесваме греха, да не се наслаждаваме в греха, да не прикриваме греха, да не бъдем лицемерни по отношение на греха. Дай ни да бъдем честни, да не гледаме другите — защото често дори в църквата има толкова много лицемерие — но пред Тебе да изповядаме греха си.
МОЛИТВА
Както Давид казва: на Тебе, само на Тебе съгреших и пред Тебе сторих това зло; признавам, за да бъдеш оправдан, когато говориш, и да излезеш непорочен, когато съдиш. Боже, Ти си Съдията, и Ти въздаваш на всекиго според делата му. Ние просим милост, за да имаме Твоето присъствие в живота си. Молим Те, Господи, ако е възможно, нека да ни отминат последствията от греха; но ако трябва да ги носим, предпочитаме да ги носим и да бъдем с Тебе, отколкото да живеем с грях, който хората не виждат, но който стои в нас и ни отделя от Тебе.
МОЛИТВА
Молим Те, помогни ни тази сутрин, Боже, да изповядаме греха си пред Тебе, да го наречем с истинското му име, да потърсим от Тебе прошка и оправдание — независимо какъв е грехът — защото покаянието донася живот. Благодарим Ти, Исусе. Амин.