Слава на Бога! Псаломът, за който ще прочетем тази вечер, е Псалом 95. Обикновено в началото на годината един от традиционните псалми е Псалом 90. Псалом 90 е така нареченият „новогодишен псалом“, защото в него се говори за краткостта на човешкия живот и молитва за мъдрост, Бог да благослови делото Си, а и нашето дело през годините, които идват. Но мисля, че Псалом 95 е особено актуален за тази година и за миналата, особено за тези последните години, в които живеем.
Защото в него се говори за закоравяване на сърцето, в него се говори за отпадане, говори се за наказание. И ние виждаме в това последно време как много вярващи се връщат назад, виждаме как църкви се затварят, хора, които са се събирали, вече не се събират. Виждаме дори водачи, които са били обучавани, днес ги няма. И този Псалом 95 говори точно за това.
Псалм 95:1-11
1 (По слав. 94.)
Елате да запеем на Господа,
да възкликнем към Канарата на нашето спасение.
2 Да застанем пред Него със славословие,
с псалми да възкликнем към Него,
3 защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини;
и височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил;
и ръцете Му създадоха сушата.
6 Елате да се поклоним и да паднем,
да коленичим пред Господа, нашия Създател;
7 защото Той е наш Бог
и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му.
Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си, както в Мерива.
Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,
9 когато бащите ви Ме изпитаха,
опитаха Ме и видяха какво сторих.
10 Четиридесет години негодувах против това поколение
и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не са познали Моите пътища;
11 затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.
Този псалм е пример за това как Божието Слово е едно. Псалмите са в средата на Библията, може да се каже, но този псалм споменава събития, които са описани в Петокнижието, в Изход, в Числа, които се споменават във Второзаконие. И също самият този псалм пък е цитиран в Новия Завет, в Посланието към евреите, където авторът на Евреите проповядва върху този псалм и призовава Божиите хора от това време да останат във вяра. Така че нека да го разгледаме и да отворим сърцата си за това Божие Слово, защото мисля, че то е много актуално за това време, в което живеем.
ПРИЗИВ ЗА ХВАЛЕНИЕ И ПОКЛОНЕНИЕ
Псалмът започва с призив за поклонение, призив за хваление: „Дойдете да запеем на Господа, да възкликнем към спасителната ни канара“ – слава на Бога. Господ е нашият Спасител. „Да застанем пред Него със славословие, с псалми да възкликнем на Него.“ Самият този псалм ни насърчава ние да хвалим Бога с псалми. И в това той прилича на Новия Завет, където се казва ние да хвалим Господа, насърчава ни да хвалим Господа с псалми, химни и духовни песни, като пеем и възпяваме на Господа в сърцата си – слава на Бога. Това хваление, което блика от сърцата, е същност белег и резултат, плод от изпълването със Святия Дух. Когато сме изпълнени със Святия Дух, тогава в сърцата ни блика хвала. Алилуя! Така че в първите два стиха имаме този призив за хваление и поклонение пред Господа.
ПРИЧИНИ ЗА ХВАЛЕНИЕ
И този призив е следван от причините, поради които да хвалим Господа. И причините са две, най-общо казано, и това са причините, поради които ние по принцип хвалим Господа. Ние Го хвалим по две причини. Първата е, защото Той е нашият Създател и благодарение на Него ние съществуваме. Той е Който е положил дишане в дробовете ни и пулс в сърцето ни. Алилуя! Без Него нашите дробове не могат да дишат кислород. Без Него нашето сърце не може да бие. Без Него ние не можем да сме това, което сме. Ако ние сме тук тази вечер, това е благодарение на това, че Бог ни е създал. Защото Той е Велик Господ, Велик Бог. Алилуя! Той е Цар над всички богове. В Неговата ръка са земните дълбочини и височините на планините са Негови.
Знаете, казва се, че най-ниската точка на Земята е Мъртво море, там, където е под морското равнище. Йорданската падина или точно как… Мъртво море е на 300 метра под морското равнище. Така че най-дълбоките места на Земята, ако вземем морето, се казва, че най-дълбокото място в моретата е Марианската падина, която е 11 200 метра дълбочина в океана, 11 км надолу дълбоко. Но Бог е създал всичко това. Той е… в Неговата ръка са земните дълбочини и височините на планините. Еверест и всички високи върхове в света, които може да се създадат, те са Негови, защото Той ги е създал. Негово е морето, дори Той го е направил, всички океани. Мисля, че 2/3 от земната повърхност е вода, ако се погледне глобусът. Така че Бог е създал водата, Бог е създал моретата и Той е направил и сушата. Така че Той е създал всичко в този свят, включително и нас.
Затова призивът е това: „Дойдете да се поклоним и да паднем, да паднем на лицата си, да коленичим пред Господа, нашия Създател, защото Той е наш Бог.“ Слава на Бога! И тук се продължава и се казва, че Той не е само наш Създател, но Той е наш Бог, и под това се има предвид, че Той ни обича, че Той е наш заветен Бог, че ние сме Негови и Той е наш. Че Той е наш Изкупител, защото се казва: „И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му.“ Това означава, че ние сме Неговото стадо. Алилуя! Той е нашият Водител.
В Псалом 80 се казва в първи стих: „Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Йосифа, Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.“ И в Псалом 23 се говори за това как Господ е наш Пастир: „Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда.“ Алилуя! Всъщност това означава, че нямаме нужда от нищо друго. Ако ние имаме Бог като наш Господ, Той ще снабди всяка наша нужда според Неговото богатство в слава. Ако имаме Господ като наш Пастир, ние нямаме нужда от нищо друго, защото в Негово лице ние имаме всичко, от което се нуждаем. Слава на Бога! Така че виждаме Неговата творческа мощ и виждаме Неговата любов. И поради тези две Негови качества, поради всичко, което Той е направил, поради Неговите дела, поради Неговата благодат, Той заслужава хваление и Той заслужава поклонение.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ ЗАКОРАВЯВАНЕ
Обаче този наш живот с Господа стои върху една основа. И тази основа е основата на вярата. Ние можем да Му се поклоним и ние можем да живеем с Него, докато вярваме в Него. Но ако не вярваме в Него, тогава ние изгубваме връзката с Него. И затова втората част на псалома е именно призив към нас: „Не закоравявайте сърцата си!“ Сърцето на човека е измамливо повече от всичко и страшно болно. И дори тези, които са новородени, дори тези, които са спасени, ние трябва да внимаваме за нашите сърца. „Не закоравявайте сърцата си!“ И то както в Мерива, както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята. Това, когато се казва… всъщност Мерива е Мерива, а „деня, когато Ме изпитахте в пустинята“ е всъщност Маса. И всъщност на еврейски тази фраза е… Кимрива, кьом Маса. И ние можем да се върнем назад. И това е случай, в който израелтяните се караха и се припираха с Господа. „Когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих. 40 години негодувах против това поколение и рекох: тия люде се заблуждават в сърце и не са познали Моите пътища.“
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, Господи, да ни дадеш мъдрост, да не закоравяваме сърцата си, но да останем верни на Тебе докрай. Помогни ни да Те хвалим с цялото си сърце, защото Ти си нашият Създател и нашият Пастир. В името на Исус Христос, амин.
Това са може би най-тежките думи, които биха могли да се кажат за израелтяните. Те са Божиите люде, защото Бог ни каза, че те не са Негови, но те бяха Неговите люде. Значи в същото време не бяха Неговите люде, защото Той ги нарича „не Моите люде“, но ги нарича тия люде. Той ги изведе от ропство, изведе ги от Египет. Показа великата Си ръка на египетските богове, като нанесе десетте язви върху тях. И Той изведе това поколение с мощна ръка, с дивната мишца, както се казва в псалмите.
И това беше най-великото дело, което Бог извърши в Стария Завет – изходът от Египет. Преведе ги през Червеното море, послуша, изби враговете им и те ги видяха мъртви по морския бряг. Изяви им се по чуден начин. И въпреки всички чудеса, които те бяха видели, те се заблудиха в сърцето си и не бяха познали Божиите пътища. Може би си спомняте, ние говорихме върху първия псалом, където се говори за пътя на праведните и пътя на нечестивите. И за това, че пътят на Господа в псалмите – това е пътят на общението с Бога.
Това е животът с Бога. Но те не бяха познали Божиите пътища. И във всичко се казва това нещо, какво се случи там. Това беше точно след като Бог им даде манната. Те ядоха манна. И след това цялото общество израелтяни тръгна от пустинята Син, като беше пътуването им според Господната заповед и Бог ги водеше с облачен стълб през деня и с огнен стълб през нощта, който беше над тях. Ежедневно виждаха Божиите чудеса. И разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода да пият людите.
Затова людите се караха с Моисей и рекоха: „Дай ни вода да пием“. А Моисей им рече: „Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа?“ Но людите ожадняха там за вода. И людите роптаеха против Моисея, като думаха: „Защо ни изведе от Египет, да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?“ Може би и някои християни така се сърдят и казват: „Защо Господи направи вярващите, да ни лишиш от благата на този свят? Да ни направиш такива? Защо нямаме това? Защо нямаме онова?“
И тогава Моисей извика към Господа, казвайки: „Какво да правя с тези люде? Още малко и ще ме убият с камъни!“ А Господ рече на Моисей: „Замини пред людите и като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини, вземи в ръката си жезъла, с който удари реката, и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив и ти удари канарата и ще потече вода из нея, за да пият людите“. Слава на Бога! Тази канара всъщност е приобраз на Господ Исус Христос, защото в 1 Коринтяни 10 глава апостол Павел говори за тази канара, която ги придружаваше.
1 Коринтяни 10
1 Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето,
2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей,
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),
5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повалис мор в пустинята.
6 А в тези неща те ни станахапоучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.
7 Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие и стана да играе.“
8 Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя.
11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.
12 Затова който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.
18 Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво?
19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Не.
20 Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21 Не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза.
22 Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия.
25 Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си;
26 защото „Господня е земята и всичко, което има в нея“.
27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си.
28 Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта:
29 съвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест?
30 Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31 И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.
32 Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква;
33 както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
И ударът с Божия жезъл върху канарата е символ на слагането на греховете върху Исус Христос и наказанието на кръста. Но чрез тази смърт дойде и възкресението от мъртвите и потече вода, която е истинската вода, която е Божията вода. И тази ще потече вода из нея, за да пият людите. И му се стори така пред очите на Израилевите старейшини. Обаче нарече мястото „Маса“ и „Мерива“. „Маса“ означаваше „изкушение“, защото се казва, че людите изпитаха Господа.
Те изкушиха Господа. И също „Маса“, „Мерива“ означава „каране“. Поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: „Дали е Господ между нас или не?“ И виждаме в Числа отново за водата се става въпрос, когато отново те изпитаха Господа, когато нямаха вода. Моисей два пъти удари канарата и тогава пак потече много вода, но това не беше угодно на Господа. Но така или иначе, поради тяхното неверие, поради това, че те изпитаха Господа, това поколение се заблуждаваше в сърцето си и те не бяха познали Божиите пътища.
И Господ се закле. И тогава се казва: „Затова се заклех в гнева Си“. Ние трябва да имаме страх от Господа, защото Бог е любов, но Той е също и огън, който пояжда. И вижте какво е наказанието? Че няма да влязат в Моята почивка. Това означава, че трябва да скитат. Тоест тия, които нямат вяра в Господа, те се превръщат в едни скитащи, блуждаещи, без посока хора, които обикалят пустинята по всички места. До момента, в който умрат. Едно много тежко наказание.
Техните деца влязоха в обещаната земя, но самите те измряха в пустинята. И затова те станаха пример за нас. Именно затова в Новия Завет, в посланието към евреите, авторът на това послание проповядва върху Псалом 95. Той го взема и проповядва, имаме тази проповед, която е в посланието към евреите 3 глава. От седми стих до четвърта глава, може да се каже 11 стих. Защото се казва: „Неговия дом сме ние, ако удържим твърдо докрай дързостта и хваленето на надеждата си“.
Псалм 95
1 (По слав. 94.)
Елате да запеем на Господа,
да възкликнем към Канарата на нашето спасение.
2 Да застанем пред Него със славословие,
с псалми да възкликнем към Него,
3 защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини;
и височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил;
и ръцете Му създадоха сушата.
6 Елате да се поклоним и да паднем,
да коленичим пред Господа, нашия Създател;
7 защото Той е наш Бог
и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му.
Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си, както в Мерива.
Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,
9 когато бащите ви Ме изпитаха,
опитаха Ме и видяха какво сторих.
10 Четиридесет години негодувах против това поколение
и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не са познали Моите пътища;
11 затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.
Ние трябва да останем твърдо докрай. Има различни атаки, които са атакували вярващите да спрат да вярват, да се откажат, да се отрекат. И Сатана е много коварен. Той сменя тактиката си. Друг път действа чрез насилие, чрез натиск, чрез страх, чрез заплахи, чрез мъчения, чрез тормоз. Друг път действа чрез изкушения, фини маниери, предлага различни съблазни. Но и в двата случая той иска да накара вярващите да се дръпнат от Бога, да се дръпнат назад, да се отрекат от Него.
И затова, както казва „Святият Дух“, т.е. с тези думи авторът на посланието към евреите подчертава, че Божието Слово е Боговдъхновено и че авторът на Псалом 95 е Святият Дух. Този, който е написал този Псалом, не се казва кой е авторът на Псалом 95, но от Божието Слово виждаме, че неговият автор е Святият Дух. Слава на Бога! Той го цитира и казва: „Не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението е Мерива, както в деня на изкушението, това е Маса в пустинята, когато изкусиха, изпитаха и видяха делата Ми 40 години, затова възнегодувах против това поколение и рекох: всякога се заблуждават сърцата си, те не са познали Моите пътища, така се заклех в гнева Си, те няма да влязат в Моята почивка“.
И той, четейки този пасаж от Псалом 95, цитирайки го, се обръща към нас и към своите читатели тогава и той казва: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог“. Трябва да знаем, че има знак. Внимавай! Внимавай! Трябва да внимаваме! Внимавай! Внимавай! Внимавай! Внимавай за себе си! Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас! Трябва да гледаме във себе си, във собствените сърца, да не би в мен да има нечестиво невярващо сърце, и забележете думата „невярващо“, което да отстъпи от живия Бог.
Но увещавайте се един друг, всеки ден! Ето затова ние не трябва да оставяме събирането си. Но всеки ден да се събираме, защото ние не знаем какво може да се случи, ако не се събираме. Ако не дойдем, ако не изпитваме себе си, ако не се увещаваме, може да заспим, защото тогава действа тази приспивна негова песен на този свят. И се казва: „Докато се казва още днес, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха“, защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност.
Амин. Забележете думичката „докрай“. Ние участваме в Христа, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност. И именно това е ролята на църквата. Това е ролята на пастирите. Защото нашата роля е, когато хората дойдат при Бога. Ролята на евангелизаторите, на благовестителите е да доведат хората при Бога. Но след като хората дойдат при Бога, те имат нужда от пастири, служители, които да ги увещават да пребъдат в Господа, защото дори и благовестителите да са ги довели в църквата, ако пастирите и учителите не им помогнат те да останат твърдо докрай, до деня на Христос и до деня на смъртта си в Господа, те ще са повярвали напразно.
Това е думата в Библията. Думата на празно повярват. Както се казва днес, ако чуете гласа Му „не закоравявайте сърцата си“, както в Мерива, както в преогорчението. Защото кои като го чуха, го преогорчиха? Не бяха ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисей? И против кои негодува 40 години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни? И те виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
Евреи 3:7-19
7 Затова, както казва Святият Дух:
„Днес, ако чуете гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението,
както в деня на изкушението в пустинята,
9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме.
И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова възнегодувах против това поколение.
И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си,
те не са познали Моите пътища.
11 Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка.“
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;
15 докато се казва:
„Днес, ако чуете гласа Му,
не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.“
16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?
17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?
19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
Защото наказанието за неверието е недопускане до Божията почивка. Наказанието за неверието е смърт. И той преважно това за нас и казва, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка. Неговата почивка е вечността. Нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях, но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра с ония, които го чуха. Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка.
Евреи 4:1-3
1 И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
2 Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог:
„Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка“;
ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света.
Слава на Бога! Почивката на Господа не е съботният ден, но почивката на Господа е общението ни с Него. Почивката на Господа е вярата. Това е да бъдем във вярата. Това е почивката на Господа. Да бъдем в общение с Него. Да бъдем спасени. Спасението е почивката на Господа. Така се закле в гнева Си и както рече Бог, така се закле в гнева Си: „Те няма да влязат в Моята почивка“.
Тук авторът на Евреите обяснява и казва: ако да са били свършени делата още при основаването на света, защото някъде е говорил за седмия ден така — и това е в Битие 2 глава, 2 стих: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“ — и от това място, Псалм 95, стих 11: „Няма да влязат в Моята почивка“. И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието си, Той пак определя един ден „днес“ — това е в стих 7 — като казва толкова време по-после чрез Давида, както вече чухме, това е 7-8 стих: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си“.
Битие 2:2
2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.
Псалм 95:11
11 затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.
Защото ако Исус Навин беше им дал почивка — т.е. тук авторът на Евреите казва, че това не е само съботната почивка, но не е дори и влизането в обещаната земя — Бог не би го говорил след това за друг ден. Затова следователно за Божиите люде остава една почивка, т.е. почивката на спасението. Почивката не е съботният ден, почивката не е влизането в обещаната земя, почивката е спасението във вечността и възкресението от мъртвите. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка — това е в Божията вечност — той се е починал от своите дела, както и Бог от Неговите Си.
Евреи 4:8-10
8 Защото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
9 Следователно за Божия народ остава една съботна почивка.
10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това да дава същия пример на неверие. Нека Бог ни помогне да не би неверието да ни попречи да влезем във вечността, в Божията почивка. Затова нека да пребъдваме, затова нека да се молим, затова нека да се поклоним на Господа, затова нека и тази вечер да дойдем при спасителната ръка на Бога, нека и тази вечер да се поклоним пред Бога, нашия Създател. И нека в това общение ние да влезем в Неговото присъствие, защото това е благословението и благодатта на вярата.
Бог се погрижи за всичко, от което ние имаме нужда, и в крайна сметка какви са нашите нужди? Защото ние голи сме дошли на този свят и голи ще си отидем от него, но въпросът е да устоим във вяра. За да може един ден, когато влезем в Божията почивка, да си починем от своите дела, както и Бог от Неговите Си. Амин.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето слово, което ни призовава към почивка в Теб. Молим Те, помогни ни да не закоравяваме сърцата си, но да вярваме и да пребъдваме в Твоето спасение. Нека Твоята благодат ни води всеки ден, докато влезем в Твоята вечна почивка. Амин.