Преди молитвата ние прочитахме притчата за неправедния съдия или притчата за настоятелната вдовица. Защото в тази притча се говори за двамата. И тази сутрин ние ще разгледаме тази притча, както и в други случаи, така и в този, въведението към притчата служи за нейното правилно тълковане, т.е. това, което имаме като текст преди притчата, ни помага за нейното разбиране. Защото виждаме, че всъщност в извода на притчата се говори за времето, когато Човешкият Син ще дойде отново на земята, което ще завършва с това приложение: „Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“
Т.е. за самата притча в нейния край се говори за идването на Човешкия Син, или Второто пришествие. Така че тази притча е свързана с Второто пришествие. И за да я разберем, ние трябва да разберем контекста на притчата. Контекстът е това, което е преди, това, което е след самата притча, но в случая това, което предшества притчата, е особено важно за нейното разбиране. По времето, когато Лука пише това Евангелие, много от младите християни са мислили, че Парусията – Парусия е гръцката дума за Второто пришествие и явлението на Господа – те са мислили, че то се е забавило повече, отколкото би трябвало, защото те са очаквали, че Исус ще се върне много бързо след Неговото възнесение.
И в същото време църквата е преживявала гонение, затова християните са копнели за явлението на нашия Господ, защото са вярвали, че когато Той дойде, Той ще сложи край на страданията им и ще въздаде за неправдите, извършени спрямо тях. Техните очаквания за това Исус да дойде отново са били просрочени, защото те са очаквали Исус да дойде по-бързо. В резултат много от тях са намирали за трудно да поддържат вярата си и те дори са се отричали от вярата си.
И нашият текст от Лука 17 глава, 20 стих до 18 глава, 8 стих се занимава точно с този проблем. С проблема за това, че между Първото и Второто пришествие ще има интервал от време и този интервал е неопределено дълъг, защото само Бог знае кога той ще свърши. Но понеже той е неопределено дълъг, ние като човеци имаме склонност да кажем, че всъщност той ще бъде безкраен или пък, че въобще Исус няма да дойде отново. Има опасност ние да изгубим вярата си.
Имаме за това част от Евангелието, която се занимава точно с този въпрос. И ние виждаме, че в Лука въпросът за последното време е разделен на две части. Едната част е в 21 глава, но още тук в 17 глава ние виждаме, че Исус вече говори за Божието царство и за Второто пришествие. И първото, което Исус казва, е, че Божието царство вече е тук. Така че ние не трябва да го очакваме в бъдещето, но то вече е тук. И това е нещо, което е много трудно за разбиране: че Божието царство вече е тук и все още не е тук.
В смисъл такъв, че присъствието на Исус в Божието царство е сред нас. И затова ние трябва да живеем като човеци, които са част от това царство. В същото време обаче има опасност нашите часовници да бъдат прекалено пренавити, да мислим, че вече Второто пришествие се е случило, но то не се е случило. Така че ние живеем едновременно във времето, когато Божието царство е тук, но в същото време и сатанинското царство е тук. И когато вече Исус дойде втори път, тогава това царство на сатана ще отмине напълно.
Лука 17:20-21
20 А Исус, когато бе запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: Божието царство не идва така, че да се забелязва;
21 нито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е вътре във вас.
И виждаме какво се казва тук: „А Исус, попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е! или: Там е!, защото, ето, Божието царство е сред вас.“ И може би тук трябва да кажем, че има разлика между Божието царство и Второто пришествие. Защото по-нататък ние ще видим, че Исус, когато говори за Второто пришествие, Той казва: „Когато Исус дойде, то ще бъде видимо за всички“.
И няма нужда да ходите тук или там, защото когато Човешкият Син се яви, Той ще бъде като светкавица на небето, която се вижда от единия край на небето до другия му край. Така че Второто пришествие ще дойде така, че да се забележи от всички. Но Божието царство не идва така, че да се забелязва. Но Божието царство, Той казва, е сред вас. И рече на учениците: „Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син и няма да видите“.
Това е всъщност времето, в което ще има гонение, времето, в което ще има трудности, времето, в което ще има проблеми. И ние ще искаме: „Господи, искаме да видим Твой ден, поне един от Твоите дни“, но няма да видим. И всъщност сега е пак такова време, защото църквата непрекъснато очаква Исус да дойде. Има даже такива изкривявания, поради които някои хора назначават определени дати. И казват: „Исус ще дойде 88-ма, Исус ще дойде 92-ра, Исус ще дойде 2000-та година, Исус ще дойде 2012-та“.
Тоест, има някакви дати, но нито една от тези дати не е според Божието Слово. Ние не знаем просто кога Исус ще дойде. И всъщност точно тук, обаче, това показва напрежението, в което християните живеят. Защото от една страна ние трябва да очакваме Исус, от друга страна ние не знаем кога Той ще дойде. И това е било така още през първи век. И точно това е ситуацията, в която Лука пише неговото Евангелие. Християните са желали да видят поне един от дните на Човешкия Син, но не го виждат.
И в резултат ние сме изложени на две опасности. От една страна да се обезсърчат и да отпаднат от вярата си и да кажат: „Щом Исус не е дошъл“, „Щом Исус не идва“, тогава няма защо да вярваме, тогава може би въобще всичко това не е вярно. А от друга страна могат да се увлекат от измамни лъжепророчества. И ето такива лъжепророчества са дадени в 23 стих: „И като ви рекат: Ето тук е!, да не отидете, нито да тичате след тях. Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде Човешкият Син във своя ден“.
Слава на Бога! Когато Човешкият Син дойде, Той ще дойде за цялата земя. Той ще дойде за всички човеци едновременно в един и същи миг. И всички хора ще Го видят. Но това все още не се е случило. Или тук виждаме с други думи Исус казва: „Не се заблуждавайте, пришествието на Човешкия Син няма да бъде нещо скрито или тайно. Не, то ще бъде явно, такова, че няма да има нужда някой да ви го посочва, за да го видите. То ще бъде осезаемо, видимо, ясно за всички“.
Преди това, обаче, ще има страдания, отхвърляне и навлизане в рутината на живота. И всъщност, днес ние може да нямаме гонение, но пък имаме навлизане в рутината на живота. И когато човек навлезе в тази рутина на живота, е трудно да се запази вярата. Именно затова ние виждаме, че много хора между нас са отпаднали от вярата. Защото, когато в началото днес са повярвали, имало е ентусиазъм. Слава на Бога, Исус ще дойде, но скоро – това е било през края на миналия век, очаквало се е през 2000 година Исус да дойде и непрекъснато се е говорило за това.
Исусовите хора са били ентусиазирани. Обаче, сега като мина 2000 година, Исус не дойде. И хората си казаха: „Еми, щом Той не дойде, значи, дай да си живеем нашия живот.“ Значи, няма въобще да дойде. Значи, може би всичко това е някаква измама и Сатана ни прекъснато идва и той ни навява тези мисли. И той казва, Сатана казва: „Тая вяра е някаква човешка измислица.“ Както философите на този свят казват, че Бог е изобретение на човешкия ум. Човек сам си е измислил Бог, за да може да се чувства по-добре.
Да може да не е Той виновен за всичко, Бог да му е виновен за всичко. Бог да му помага, Бог да не му помага. Но всъщност, че няма такова нещо. И именно за това ние трябва да се молим. Защото когато се молим, ние не можем да не вярваме. Защото когато се молиш, ти разговаряш с Бог. Когато се молиш, Той ти отговаря на молитвата. Понякога по един начин, понякога по друг. Но ти не можеш да не вярваш в някой, с когото говориш непрекъснато. Защото ти му говориш, Той ти отговаря, Той те води, Той изпълва сърцето ти и ти имаш тази вяра.
Но за съжаление, въпреки това, хора, които са били на такова ниво, че те са усещали много силно Божието присъствие в живота си, пак когато са навлезли в рутината на живота, това ги е накарало те да се молят по-малко и постепенно да отпаднат от вярата. И тогава, понеже това беше още преди разпятието, когато Исус казва тези думи, Исус казва, но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. Това се случи с Исус и след това вижте какво казва:
Лука 17:26-27
26 И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
27 ядеха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и ги погуби всички.
И аз бих казал, че това е най-голямата опасност и днес. Защото, както ви казах, в края на миналия век имаше големи очаквания за Христовото завръщане. Те не се изпълниха и сега очакването на това Исус да се върне е почти изчезнало. На мода в църквата дори идват теории, които превръщат всичко в символизъм. И казват, всичко е символично. Не че Исус ще дойде, но това е символично. Не че има антихрист, ами това е символично, че някой е против Бог. Или пък, другата крайност е, че други проповедници карат църквата да наложи Божието царство със собствените си усилия. И казват, Божието царство ще дойде чрез нас, така че ние трябва да управляваме в тази страна. Ние трябва да владеем в този свят. Ние трябва да бъдем тези, които управляват. Но ние не виждаме такова нещо да се казва в Божието Слово. Ние не трябва да изпадаме нито в едната крайност, нито в другата крайност, но да държим това, което Божиото Слово ни казва, а именно да очакваме Исус да дойде отново.
И Той продължава и казва така също, както става и в Лотовите дни:
Лука 17:28-30
28 Така стана и в дните на Лот; ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха и градеха,
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето валя огън и сяра и ги погубиха всички.
30 Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
Това означава, че явлението на Човешкия Син ще бъде изненадващо за всички онези, които не Го очакват. И явлението на Човешкия Син ще бъде изненадващо за този свят. Но ние, които Го очакваме, ние трябва да бъдем винаги готови да Го посрещнем. Дори и ако Той не дойде в нашия живот и ние умрем преди Неговото пришествие, това, че ние сме живели живота си в очакване, си е струвало. Бог желае ние да живеем живота си по този начин. Защото в този ден, Той казва, вече няма да може да се променят нещата.
Лука 17:31-32
31 В онзи ден, който е на покрива на къщата, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад.
32 Помнете Лотовата жена.
И това е всъщност, може би, най-важното в тази част. Какво трябва ние да правим? Помнете Лотовата жена. Какво направи тя? Когато Лот тръгна да излиза от Содом и Гомор, и Бог им казва: „Тръгнете и отидете на хълма и да не се обърнете назад.“ Обаче, тя се обърна назад. И когато се обърна назад, се казва, че тя се превърна в стълб от сол. Това е нещо ужасно.
Лука 17:33
33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази.
Така че, ако ти искаш да живееш твоя живот в този свят и казваш: „Аз не желая да живея това, което Бог желае да живея. Аз искам да си живея моя живот.“ Това означава, че желаеш да живееш твоя живот независимо от Бога. Бог да бъде вън от живота ти. Тогава, ако ти искаш да спечелиш по този начин, живота ти ще го изгубиш. Защото Лотовата жена, може би, харесваше живота си в Содом и Гомор, и тя се обърна назад, защото ѝ беше мил този живот. Но понеже този живот ѝ беше мил, тя го изгуби. А този, който изгуби живота си, ще го опази. Защото той няма да живее за себе си, ще живее за Бога. И Бог ще му даде вечен живот в пълнота. Слава на Бога!
Казваме „в онази нощ“. И тук забележете, че в предните стихове сте казвали „в онзи ден“ и след това сте казвали същия пасаж „в онази нощ“. Така че не някъде това ще бъде ден, някъде това ще бъде нощ, защото Земята се върти, някъде е ден, някъде е нощ, но Той ще дойде в един миг.
Лука 17:34-36
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен.
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена.
36 Двама ще бъдат на нива; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен.
Отговарят Му, казвайки: „Къде, Господи?“ А Той им рече: „Където е трупът, там ще се събират орлите.“ Този израз „където е трупът, там ще се събират орлите“ е метафора за съд. Т.е. те ще бъдат съдени. Вижте, има едно нещо за Божието царство, което всички трябва да разбираме и то е, че Божието царство не е за всички. Не всички ще влязат в Божието царство. Аз наскоро трябваше да пиша една домашна за Божието царство и отново си припомних това. Че Божието царство не е за всички. И виждаме в Божието Слово, и тук се казва: „единият ще се вземе, другият ще се остави.“
Има хора, които са избрани. Има хора, които не са избрани. Аз не мога да зная защо някои са избрани, защо някои не са. Но това е фактът. Има избрани, има неизбрани. Има такива, които ще бъдат взети. Има такива, които ще бъдат оставени. Има такива, които ще бъдат с Господа. Има такива, които ще бъдат вън. Така че, ние трябва да знаем от кои сме. И ако сме от тези, които ще бъдат вътре, ние трябва да се стараем да работим по този въпрос, като се молим, като поддържаме вярата си. Защото е трудно да се запази вярата и да се поддържа молитвата във време на гонение, във време на несправедливости, във време на апатия, във време на забавяне на Божието избавление-възмездие. Човек се изморява. Казва си: „Аз вярвах, вярвах, минаха 10 години, минаха 20 години.“
Даже съм чул от сестри, от една сестра конкретно, каза: „Стига сме вярвали вече. 30 години вярваме. Ходихме на църква. Сега нека другите малко да вярват. Стига ние сме вярвали.“ Защо се е получило така? Защото тя се изморила. Не може да каже „Стига сме вярвали“. Защото ние трябва да вярваме докато Исус Христос дойде отново. Не може да се изморяваме. Защото точно това е изкушението, че когато ти си казваш „Аз съм изморен“ и не се молиш, „Аз съм изморен, затова дай ще си почина като гледам телевизия. Аз съм изморен, дай ще си почина като си играя на интернет или на някакви други неща“. И нямаш време да се молиш. Тогава още повече ти отслабваш духовно. Още повече ти… Всъщност това е като тази „бялата смърт“, в която ти, колкото по-студено ти става и ти се отпускаш вече и си казваш „Няма страшно“. Но това е всъщност прегръдката на Сатана.
Ученичеството не е лесен начин на живот. И Исус винаги ни казваше, че това е трудно. Не е лесно човек да влезе в Божието царство. През много трудности трябва да влезе в Божието царство. И затова ние имаме нужда от едно непрекъснато увещаване, че не трябва да има в нас невярващо сърце. Да се увещаваме един друг, всеки ден, докле е днес. Защото се казва: „Днес, ако чуваш гласа Му, не закоравявай сърцето си“. Сърцето има способност да се закоравява. Моята баба така казваше: „Няма нищо по-измамливо от човешкото сърце“. И на мен беше малко странно. Рекох си, как така? Ама като проживях малко повече, започнах да виждам, че майка била права.
Защото човешкото сърце в един момент може да е едно и да каже: „О, Господи, обичам Те, аз ще бъда Твой!“ И в следващия момент да казва: „И нека другите там да си вярват. Аз ще си правя други неща, за други неща съм интересен“. И точно за това Исус Христос ни насърчава. И не само ни насърчава, но Той ни заповядва, ни инструктира, ние да се молим. И именно за това Той каза тази притча за настоятелната вдовица. Чрез нея Той ни уверява, че въпреки че Бог не ни отговаря моментално, Той чува молитвите на своите, че да, и въпреки забавянето, нито една молитва няма да остане безотговорна. Никой няма да остане онеправдан. Затова ние трябва да поддържаме надеждата си жива дори и през най-мрачните дни.
ЦЕЛТА НА ПРИТЧАТА ЗА НАСТОЯТЕЛНАТА ВДОВИЦА
И вижте какво се казва, просто това е нещо, може би, различно, за разлика от другите притчи. Тук съвсем ясно в началото се казва каква е целта на тази притча. Първи стих – казва ни една притча, как трябва всякога да се молят и да не отслабват. Така че няма какво да му тълкуваме на това. Ясно е, че притчата е с тази цел. Когато ние чуем тази притча, ние да бъдем мотивирани, ние да бъдем научени, ние да си вземем поука, всякога да се молим и да не отслабваме в нашата молитва. Т.е. тази притча ни учи на постоянство в молитвата.
Лука 18:1-8
1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват:
2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.
3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,
5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания.
6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!
7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?
Това е една от притчите, която в същото време е, може би, най-много изопачавана, защото понякога тя се използва за подкрепа на тезиса, че ако Бог не отговори на дадена молитва от първия път, то ние трябва да блъскаме по вратата дотогава, докато накрая Той неохотно каже „да“. Като че ли ние можем да манипулираме Бог с нашите молитви? Като че ли самият Бог е неправеден сега? Това обаче съвсем не е основната идея на притчата. Както ви казах, цялата притча е поставена в своеобразна рамка от стиха, който я предшества, стиха, който я следва, и това е първият и осмият стих. И в тези два стиха се говори за… Първи стих се казва „как трябва всякога да се молите и да не отслабват“, а в последния стих се говори за това, че „Човешкият Син ще дойде“.
И в тези стихове Исус ясно ни казва какъв е урокът, който тази притча би следвало да предаде. И то е, въпреки че понякога не виждаме моментални отговори на молитвите си, въпреки че понякога не разбираме защо Бог мълчи, въпреки че понякога животът ни изглежда несправедлив, ние не трябва да отслабваме във вяра и молитва. Защото, когато Човешкият Син дойде на земята, всички наши прошени въпроси ще намерят своя отговор. Ако някаква молитва не е отговорена сега, когато Исус дойде, тя ще бъде отговорена. Но ние трябва да продължаваме във вяра до онзи момент. Именно дотогава, във второто пришествие, ние трябва да се държим, да се молим и да не отслабваме.
Вижте, тази притча, аз се мислех, докато се подготвях, че е подобна на Матей 25 глава. Защото в Матей 25 глава по подобен начин се говори за второто пришествие. И след като Исус свършва да говори за второто пришествие, в цялата глава, но най-вече в края, Той казва няколко притчи. И тези притчи ги казва с една единствена цел – да им каже „бдете“. „Бдете“ означава „останете будни, останете подготвени до деня, когато Исус ще дойде“. И там се говори за тази притча за онзи слуга, който господарят му наредил да дава навреме определената храна на децата, а той вместо това започнал да ги бие и да прави каквото си иска. Но се казва: „в час, когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде“. И когато го намери да не върши волята Му, как той ще го накаже. И там се говори за молитвата и се казва: „Бдете и се молете, защото не знаете в кой час ще дойде Човешкият Син. Духът е бодър, тялото немощно. Внимавайте да не затлъстеят сърцата ви от преяждане, препиване и житейски грижи“. Това се казва в Лука 21 глава.
Така че по подобен начин и тук имаме едно предсказание за второто пришествие и веднага след това, целта е да ни насърчи ние да останем верни на Бога, постоянни във вярата си до деня, когато това второ пришествие ще се случи. Въпреки че то се забавя, ние трябва да бъдем готови за онзи ден. Така че нека да погледнем за какво става въпрос в тази притча и Святият Дух да ни помогне да вникнем в нейното съдържание. Казва се: „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе“. Тук за този съдия е интересно, на гръцки се казва, че той не се боеше от Бога, не беше богобоязлив и това, че човека не зачиташе, може да се преведе също, че той срам от човека нямаше. Не се срамуваше от това, че хората могат да го засрамят, просто беше безочлив. Моисей изискваше съдиите да отсъждат честно и справедливо, независимо от богатството и социалния статус на ищеца.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, помогни ни да бъдем постоянни в молитвата, да не отслабваме, да не се изморяваме, но да гледаме към Твоето идване с вяра и надежда. Пази сърцата ни от закоравяване и ни дай сили да устоим докрай. Амин.
Второзаконие 1:16-17
16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.
17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.
И в това време заръчах на съдиите ви, като казах: изслушвайте съдебните дела на братята си, съдете справедливо между човека и брата му и чужденеца, който е при него. В съда да не гледате на лице, да изслушвате малкия, както и големия, да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. Обаче съдията в притчата не отговаря на тези изисквания. Той е абсолютно безочлив, безкрупулен и коравосърдечен. Няма страх от Бога, а за уважение и респект към човека, за състрадание и милосърдие въобще не може да се говори.
Той е неправеден съдия и той е в пълна противоположност на Бога и затова и сме го нарекли неправеден съдия. В същия град имаше една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: „Отдай ми правото спрямо противника ми“. И какво научаваме за тази вдовица? Първо, че тя беше вдовица, това означава, че беше член на най-неуправданата група в обществото. Жена, загубила своята опора в живота, жена без закрила, тя не би могла да се защити сама. Един определен човек ѝ беше причинил някакво зло.
Може би беше отнел някакви пари или някакъв имот, или нещо друго. Тя беше пострадала от някого. Но тя се обръщаше към съдията с надежда да получи справедливо възмездие. И четвъртият стих казва: „но той за известно време не искаше“. И виждаме, че в това свое дело бедната вдовица среща редица трудности. Съдията не е склонен въобще да издаде някаква присъда. Може би той очакваше подкуп от нея, или пък противникът на вдовицата му беше дал подкуп, или пък пазеше добрите си обноски само за по-влиятелни граждани, или пък просто не му се занимаваше с тази вдовица.
Така е, че той бездействаше. Всички опити на вдовицата да го подтикне към действие първоначално се оказаха неуспешни. Това обаче не я обезсърчи и тя не престана с опитите си да размърда този неохотен съдия. Единственото оръжие, което тя имаше срещу него, е нейното постоянство. Именно това учи притчата – ние да бъдем постоянни. Така че от една страна има двама герои в притчата. Единият герой е съдията, другият герой е вдовицата. Съдията е различен от Бог.
Т.е. той е негативен образ на Бога. Бог е позитивен, защото се казва по-нататък: „Той е неправеден съдия, а Бог е праведен съдия“. Така че неправедният съдия е в контраст с неговия първообраз, който е Бог. Обаче вдовицата е в подобие с това, което тя изобразява, а именно нас – вярващите. Защото тя постоянства и по подобен начин и ние трябва да постоянстваме. Тя е неуправдана, по подобен начин и ние сме неуправдани в този свят. Защото този свят е свят на Сатана и в него ние срещаме трудности.
Най-накрая обаче, въпреки неговата безочливост, съдията решава да отговори на нейния апел за справедливост. Забележете обаче какъв е неговият мотив. Той си каза: „При все че от Бога не се боя и човека не зачитам, пак понеже тая вдовица ме досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане“. Съдията решава да действа не поради желание справедливостта да възтържествува, не от хуманност или от благочестие, а за да избегне досадата от безкрайното дохождане на вдовицата.
И тази фраза е много интересна – „да не би да ме измори с безкрайното си дохождане“. Тя би могла да бъде преведена по няколко различни начина. Един от преводите е „да не би най-накрая да ми насини окото“. Защото ако е безкрупулен, съдията няма респект нито от Бога, нито от човека, той започва да подозира, че тази малка и енергична жена най-накрая може да се изнерви и да му създаде проблеми. Да прескочи парапета, да му прасне един в лицето и да му насини окото.
Друг превод е, че безкрайното дохождане на вдовицата би могло да подрони лицето на съдията или да му създаде лошо име. Поради това, че той не може да се справи със случая, защото хората виждат, че тази вдовица непрекъснато идва и казва: „той е съдия“. Съдия ли е, хаджия ли е или не е? Това би навредило на репутацията му. Така е, че той може да бъде изморен от това непрекъснато тя да му досажда с нейното идване. Така е, че той решава да въздаде правото на вдовицата, за да се отърве от нея.
И тук виждаме, че за разлика от много други притчи, при които Исус ни оставя сами да определим какво иска да ни каже Той с тях, тук Исус сам изяснява тази притча. И посоката на мисълта Му е от по-малкото към по-голямото. Той казва: „Ако неправедният съдия, колкото и неохотно да го прави, накрая издава справедлива присъда, то колко повече нашият любящ и справедлив Бог ще отговори на молитвите ни и ще въздаде заслуженото на нашите врагове“.
И Господ рече: „Слушайте що каза неправедният съдия. А Бог…“ – т.е. Бог е противопоставен на неправедния съдия, защото Той не е неправедният съдия, а Той е праведният съдия. „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани?“ – ето тук, където ви казвам, че се говори за избраните, които викат към Него ден и нощ. И тук именно е това, че ние трябва да викаме към Бога ден и нощ. Божиите избрани, те викат към Бога ден и нощ. Божиите избрани не престават да се молят. Божиите избрани не се изморяват, но те викат към Него ден и нощ до деня на Второто пришествие.
Ако и да се бави спрямо тях. Т.е. по това Бог прилича на неправедния съдия, че Той се бави. Но Той се бави не заради причините на неправедния съдия, а по други причини. Но ако и да се бави, Той ще въздаде правото. И тук Исус казва: „казвам ви, че ще им даде правото скоро“. Т.е. когато Той дойде, тогава всичко ще бъде разрешено. Нашата увереност нараства, когато забележим следните контрасти. За неправедния съдия вдовицата е една непозната, за Бог ние сме Неговите избрани.
Вдовицата е една, а ние, Божиите избрани, които викаме към Него ден и нощ, сме мнозина. Ние сме хиляди, милиони. Съдията, към който вдовицата се обръщаше, беше неправеден. Съдията, към който ние се обръщаме, е не само праведен, Той е нашият небесен Отец. Вдовицата пледираше за справедливост сама. Ние имаме ходатай, адвокат, който всякога живее, за да се застъпва за нас. Слава на Бога! Исус е нашият ходатай. В Писанието ли се казва: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, който ги оправдава? Исус Христос ли, който даде Себе Си за тях и се застъпва за тях?“
Вдовицата не беше получила обещание, че ще бъде отговорено. Ние имаме Христовото обещание, че Бог ще ни отдаде правото. Безкрайното дохождане на вдовицата досаждаше на съдията, а нашите непрекъснати молитви доставят удоволствие на Бога. Той ни насърчава ние да отправяме нашите молитви към Него. Бог ще ни даде правото на Своите избрани. Той може да се забави, но няма да се отметне. И Неговата справедливост може да ни не изглежда толкова бърза, понеже Бог не измерва времето от нашата перспектива, но от една по-широка перспектива.
2 Петрово 3:9
9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние.
Той дълго търпи, за да даде възможност на повече хора да се покаят. Това се казва във 2 Петрово 3 глава, 9 стих: „Господ не забавя това, което обещава, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време, понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“. Така е, че Второто пришествие ще настъпи и тогава денят на Божието възмездие ще дойде скоро.
2 Солунци 1:6-10
6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват,
7 а на вас, които страдате – успокоение заедно с нас, когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели,
8 в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,
10 когато дойде в онзи ден, за да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всички повярвали (следователно и между вас, защото вие повярвахте на нашето свидетелство).
И това се казва в 2 Солунци 1 глава, 6 стих: понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде отдих, както и на нас, когато се яви Господ Исус от небето със своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат наказание – вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила.
Когато дойде, Той ще се прослави в своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, следователно между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство. Така че, когато второто пришествие дойде, тогава много бързо всички наши проблеми ще се оправят. Всички наши въпроси ще бъдат отговорени. Въпросът е дали ще можем да Го дочакаме в това второ пришествие. Дали ще можем да продължим да се молим. Дали ще можем да продължим да вярваме.
Защото молитвата не е нещо автоматично. Исус казва, че Божиите избрани викат към Него ден и нощ. Бог по Своята милост може да извърши чудо, обаче Бог не отговаря на всички молитви. И Той не винаги сменя посоката на нещата от зло към добро; понякога трябва да изчакаме до второто пришествие. Ние предпочитаме да получим това, което искаме в момента, в който го искаме. Очакваме лекаря да ни даде едно хапче и моментално да почувстваме облекчение. В съвременния свят на нови технологии ние искаме всичко да бъде експресно.
И веднага то се получава. Но Бог не обещава моментални отговори на молитвите. И ние трябва да считаме това за благословение, защото представяте ли си какво би било, ако Бог отговаряше на молитвата на всеки човек на тази земя на момента, в който Той се помоли? Тогава би настъпил хаос, защото един казва „нека да вали“, друг казва „нека да не вали“, друг казва „сега искам всички пари да дойдат в моята банкова сметка“, друг казва „сега искам кола“, и тогава друг може да иска война.
Така че нещата биха се объркали страшно много. Но един любящ Бог като нашия не би дал на всеки човек неограничена сила. Ние, хората, сме по бързите решения. Един войник по време на Втората световна война бил на фронта и по време на една тежка битка обстрелът бил толкова силен, че той намерил един малък окоп, изскочил в този окоп, за да се скрие от куршумите. Куршумите и шрапнелите свистели толкова близко над него, че той в смъртен страх започнал да копае земята с голи ръце, за да може да направи окопа по-голям и да се скрие по-добре.
И докато копаел обаче, той намерил едно разпятие, едно кръстче, останало от предишния, който бил в този окоп. И докато продължавал да копае в смъртен страх от тези куршуми, които свистели над главата му, изведнъж още някой се търкулнал пред него в окопа. Войникът погледнал да види кой е и видял, че това е друг войник. И даже не бил само войник, но бил армейски капелан или свещеник. Така че войникът, който първо бил копал в укритието, вдигнал разпятието към него и му казал: „Толкова се радвам, че си тук. Кажи ми сега как действа това нещо!“
Разпятието – как действа? Веднага ли ще направи някакво чудо? Той си мислел, че като намери това разпятие, вече всички ще имат проблеми с разрешението. Има моменти, когато ние бихме желали да се хванем за нещо и то да задейства. За съжаление обаче нещата често не работят по този начин. Така че, ако Бог не ни отговаря моментално на всички молитви, значи ли това, че трябва да спрем да се молим, трябва да спрем да вярваме?
Ако Бог не ни отговаря веднага на молитвата, тогава каква е ползата от молитвата? Ползата е, че упоритата молитва е постоянно общение с Бога. И това постоянно общение с Бога преобразява сърцата ни според Божието първоначално намерение. Тоест молитвата има една по-висша цел. И тя не е толкова Бог да отговаря веднага на всичките ни молитви, колкото в процеса на молитвата, в процеса на приближаване към Бога, в процеса на отдаване на Бога, в процеса на разговаряне с Бога, Господ да преобрази сърцата ни.
Молитвата има преобразяваща сила за нас. И когато ние се молим, въпреки че Бог не ни отговаря, но продължаваме да се молим, постепенно ние ще започнем да разбираме Божията воля, и че Божията воля може би не е това, за което ние се молим да бъдем отговорени на момента, а може би Бог ще ни открие Неговата воля и тя ще бъде различна, и ние ще започнем да се молим според Божията воля. И когато това се случи, задръстените преди това канали се прочистват и ние можем да получим Божиите благословения.
Именно затова ние трябва да постоянстваме в молитвата. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? Някой казва, че тук Исус се чуди дали Неговата църква ще продължи да съществува до второто Му пришествие. Но това не е така, защото Исус ще се завърне за църквата Си и дотогава Христовата вяра ще продължи да съществува на тази земя. Но един по-добър превод на този текст в Библията е: „Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли такава вяра на земята?“
Каква вяра? Като тази на вдовицата. Тоест хора, които са останали верни в очакването си към Бога, дори тогава, когато фактите и обстоятелствата говорят против Божията справедливост. Дори тогава, когато животът не изглежда честен. Много хора преживяват, например, трагедии в живота си. Те казват: „Защо? Къде е Бог? Защо да вярвам в този Бог, когато Той не е най-близкият ми? Ще продължим ли да се молим? Ще продължим ли да вярваме? Ще продължим ли да служим на Бога? Ще продължим ли да се надяваме?“
Независимо от това какво се случва в живота ни. Защото забавянето на второто пришествие според човешките стандарти – защото ние си мислим, че то се забавя, а за Бог то не се забавя – това може да стане предпоставка някой да се отчае и да престане да се моли, да престане да вярва. И тук обаче има връзка между молитвата и вярата, защото липсата на молитва е индикатор за отслабване на вярата ни в Господа. Ако ние вярваме в Господа, ние ще се молим повече. Но ако сме престанали да се молим, това означава, че и вярата ни намалява.
Исус е загрижен за това. Затова и казва тази притча, за да ни помогне винаги да се молим, да не се обезсърчаваме, ако и да не виждаме непосредствен отговор на молитвите си. Така че, обезсърчени ли сте, отслабнала ли е вярата ви? Качеството на молитвения ви живот разкрива истинското състояние на вярата ви. Ако не се молите непрестанно, то вашата вяра е започнала да избледнява.
Именно затова молитвените събрания в нашата църква са много важни. Имаме молитвено събрание. Колко идват на молитвено събрание? Пет човека. Много малко. Това означава, че няма вяра. Защото ние може би идваме, ама може би идваме заради традицията. А на молитвено събрание идваме заради молитвата. Но Бог не желае да бъдем традиционни вярващи. Бог желае да бъдем молители. И затова чрез тази притча Господ ни дава причина да вярваме в силата на молитвата и в Божията вярност.
Защото ние не служим на неправеден съдия, а на Бог, който ни е избрал и ни е направил Свои чада. Бог, който скоро ще въздаде правото ни. Амин.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Боже, ето тази сутрин Ти ни изобличаваш, Господи. Защото ние сме спрели да се молим. Ние сме забравили да се молим. Ние, Господи, сме станали хладки християни. Ние сме станали номинални християни. Такива, които се наричат християни, но които не са на дело такива. Затова, Боже, молим Те да ни простиш.
Молим Те, Господи, дай ни молитвен дух. Молим Те, Боже, насърчи ни в това последно време. Когато този свят навлиза в неговата рутина, ние да бъдем нещо различно. Ние да се молим, ние да търсим лицето Ти, ние да постоянстваме в нашите молитви, в нашето лично молитвено време с Тебе, в нашите молитвени събрания. Да имаме един молитвен живот, подобен на Теб, Исусе. Защото Ти ставаше рано и се осамотяваше. Дори след големи събрания, Ти пак се отделяше и отиваше на хълма да се молиш, понякога прекарваше цяла нощ в молитва.
О, Боже, помогни ни и ние така, да имаме тази молитва, Господи, в Тебе. Дай ни този молитвен живот, Господи. Научи ни как да се молим, научи ни как да постоянстваме в молитвата. Молим Те, промени ни, преобразявай ни в молитвата. Молим Те, Господи, дай ни да не бъдем като тези, които отпадат, но да бъдем като тези, които отстояват докрай. Защото Ти казваш, че който отстои докрай, той ще бъде спасен.
МОЛИТВА
Амин.