Бог ни разкрива всичко още във първата книга на Библията, но има постепенно разкриване на истините, духовните истини и за да можем да разберем една духовна истина напълно, ние трябва да я проследим във цялата Библия и тогава вече ще можем да имаме една по-пълна картина за това, какво Бог казва по този въпрос. И ние започнахме да разглеждаме Шеол. Казахме, че в Стария Завет тази дума е преведена като Хадес във гръцкия Стар Завет, и също, че това, което разбираме от първите пет книги на Библията, от Петокнижието, е това, че старовремените са смятали, че в Шеол отиват и праведните, и неправедните.
И че Шеол е метафора за гроба, за смъртта. Говорихме и за стихове по този въпрос. И след това виждаме, че Шеол е място, противоположно на небето. Виждаме, че Бог също е и в Шеол. Т. е. никой не може да избяга от Бога. След това разбираме, че Шеол има отделни отделения, защото разбираме, че ангелите, които съгрешиха, Бог ги хвърли в най-дълбоките ровове. Значи има дълбоки ровове, но има и най-дълбоки ровове. Има място, където са ангелите, които съгрешиха.
И така постепенно Бог разкрива, че има различни отделения. Има място за ангелите, има място за грешните. И ако има място за грешните, явно има място и за праведните. Говорихме за това, защото е важно да имаме ясно разбиране от това, което се случва с човека, след като умре. И трябва да имаме здраво учение, което да стъпва върху Божието Слово, за да може нашето убеждение да бъде силно и здраво, и да не се поклащаме, ако някой лъжеучител ни казва нещо друго.
И също наблягаме върху това, че след смъртта си човек не изгубва своята идентичност, защото имаме в България и във света различни учения, като например йеховистите, адвентистите и така нататък, които имат различна позиция по този въпрос. Те казват, че когато човек умре, той престава да съществува. Обаче ние виждаме в Божието Слово, че той запазва своята идентичност, като едно от доказателствата е това, което разгледахме за ендорската гледачка, която извика Самуил. Самуил възлезе, се казва, от Преизподнята, и той разговаря със Саул. Така че той не е умрял и изчезнал, но той е някъде, където чака възкресението на мъртвите.
И след това започнахме да говорим за геената, или долината на Еномовия син, и виждаме в Новия Завет, че Исус говори за геената, за вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели. Така че вечният огън той не е приготвен за вярващите, той е приготвен за дявола и неговите ангели. Но ако някой не е положил упованието си в Исус, защото това е единственият начин, по който може да бъде спасен, той ще отиде заедно с дявола и неговите ангели във втората смърт, в езерото, което гори с огън и жупел.
Така стигнахме до едно място, където един отговаря и двамата трябва да се срещнат. Срещат ли се? Къде е това място? Говорихме също за това, че има разлика между ада и огненото езеро. Защото това, което ще се случи, е, че адът обяснява това, че когато грешник умре, той отива в ада. Т. е. той веднага отива в място, където той се мъчи вече. Но това не са окончателните мъки. Това е междинното състояние. Но след това междинно състояние дори неправедните мъртви ще възкръснат и ще бъдат съдени. След като бъдат съдени, тогава вече ще бъдат хвърлени в огненото езеро, което вече не се отстранява.
БОГАТАШЪТ И ЛАЗАР
Лука 16:19-31
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон. Той беше модерен, обличаше се богато, красиво за времето си, живееше в разкош. И всеки ден се веселеше бляскаво, парти след парти. Имаше един сиромах, този пък беше беден, на име Лазар. Богаташът не знаем как се казва, но на сиромаха знаем. Покрит със струпеи, явно той е бил толкова беден, че не е могъл да се къпе редовно и е имал кожни заболявания. Когато го слагаха да лежи пред портата на богаташа, като желаеше да се нахрани от отпадъците от трапезата на богаташа, т. е. като да му дадат от храната, която е останала, той ядеше от казани, както се казва. Толкова беден беше този Лазар. И кучетата идваха и ближеха раните му. Т. е. той дори не можеше да си позволи да ходи на лекар или мехлем, или каквото и да е, нямаше възможности. Така че кучетата ближеха раните му. Много беден беше. Крайно беден. Обаче явно този сиромах имаше вяра в Бога.
Защото се казва: „И умря сиромахът, и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно“. Това като цяло, този текст, не може да е просто притча. Дали е било действителен случай, който Исус разказва, или е било притча, това, което се използва като език, е верен и истинен. Т. е. когато човек умре, когато той е праведен, както този сиромах, ангелите идват и го занасят в Авраамовото лоно. Значи, какво занасят те в Авраамовото лоно? Тялото ли му? Не, защото тялото го слагат в гробницата. Тогава са имали такива гробници, в които са слагали мъртвите. Така че тялото му остава на земята, но духът и душата му отиват в Авраамовото лоно. Къде е Авраамовото лоно? Авраамовото лоно е мястото на праведните мъртви в Шеол.
Умря и богаташът. Значи, той умря и се казва, че бе погребан. И това, че бе погребан, не се казва, че ангелите дойдоха и така нататък. Но склонен съм да кажа, че ние говорихме, че Шеол е метафора за гроба и това, че бе погребан, означава всъщност, че той отиде в Шеол. Така че той отиде в пъкъла. Двадесет и трети стих казва: „И в ада, подложен на мъки“. Значи, когато неправедният умре, неговата душа отива в място на мъчение, което се нарича пъкъла или ад. И повдигна очите си. Той беше на мъки и повдигна очите си, т. е. той е погледнал нагоре и погледнал надалеч. Защото явно, че праведните и неправедните бяха на едно ниво, така да се каже, в ада. Обаче имаше отделение. Едното отделение за неправедните мъртви, където е богаташът. Едно отделение за праведните мъртви, където е Авраамовото лоно. И между двете има бездна. Така че те не могат да преминават от едното място на другото.
И казва: „В пъкъла, подложен на мъки, и повдигна очи, видя отдалеч Авраам“. Ето къде е Авраамовото лоно. Авраам беше там. Защото Исус каза на планината на Преображението, там също имаше мъртви, които се срещнаха с Исус. Защото се казва, че дойдоха Моисей и Илия и се разговаряха с Исус за неговата предстояща смърт. И тогава, в друг случай, се казва, когато питаха Исус: „Една жена имаше седем мъжа и с кого ще бъде тя във възкресението?“. Исус им казва, че там не се женят, не се омъжват. Той им казва: „Вие се заблуждавате, защото Господ не е Бог на мъртвите, но на живите. Защото Той си казва: Бог Авраамов, Исааков и Яковов“. Ако Той си казва Авраамов, Исааков и Яковов, тези трима патриарси не са мъртви, но те са живи в Божието присъствие. Защото казва: „За Него всички са живи“. Слава на Бога! Така че тук виждаме Авраам. Единият е в пъкъла и среща един от рая, който в този момент е долу.
В този момент Авраам е в лоното си. И той повдигна очи и видя Авраам. Авраам е там и Лазар е в неговото лоно. Значи Авраам беше при гърдите на Лазар. И той извика. Той извика и казва, както този богаташ вика на Авраам: „Отче Аврааме, смили се за мене. Изпрати Лазар, защото ти си голяма личност, така да се каже, патриарх. Изпрати Лазар.“ Той пак мисли в ада така. Мисли, че е богаташ и трябва някой слуга да му прислужва. И той му казва: „Изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода.“
„И да разхлади езика ми.“ Значи, гледайте, това е жажда в този пъкал. Жажда. Защото съм на мъки в този пламък. Но Авраам рече. Ето сега Авраам говори на богаташа и му казва: „Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе.“ Докато беше жив, всичко беше добре. Така и Лазар – злините. Той преживяваше бедност, мъки и т.н. Но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас, т.е. между праведните мъртви и грешните мъртви, е утвърдена голяма бездна.
Бездна означава пропаст, бездънно. Дълбока пропаст. Бариера. Така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат. Така че дори да искаш, ако ти си в Авраамовото лоно, ти не можеш да отидеш при онези твои близки или които познаваш, които се мъчат. Не можеш. И казва: „Нито пак оттам да преминат към нас.“ Т.е. всички тези неща, които православната църква казва, че има чистилище, някой отива в това чистилище, постепенно там се пречиства душата, която преминава, за да стигне до Рая – няма го такова нещо.
Ако ти отидеш в пъкъла, не можеш от пъкъла да отидеш в Авраамовото лоно. Не можеш да отидеш в това. Така че това трябва да ни мотивира, докато сме тук на Земята, да благовестваме на хората. Защото, когато си отиде някой и си казваме сега: „Къде ли е той?“, ако не вярваме в Исус, е в ада. И не искаме да обиждаме неговите близки, той да ни казва: „Откъде знаеш, че той е в ада?“, няма да говорим за това. Но истината, която Божието Слово ни казва, е това.
Съжаляваме, Бог не е длъжен да ни води в Рая, ако ние не вярваме в Исус. Така че това е, което се случи там. И всъщност това, което те видяха, това, което богаташът видя, той видя духа. Духът на Авраам, богаташът видя духа на Авраам и видя духа на Лазар. Т.е. те бяха там със своето духовно тяло. Тялото, което се разлагаше, беше на земята. Но той ги видя, той ги разпозна и той говори за края на пръста си. Т.е. ако има пръст, значи има ръка. Ако има ръка, значи има тяло. Ако има тяло, значи има глава. Т.е. в духовния свят ти изглеждаш като… И той може да разпознае този Авраам. Т.е. ти изглеждаш в ада, както изглеждаш сега. Обаче може да се разпознаят твоите черти. Но това е духовното тяло. Душата ти, духът ти.
И тогава, разбира се, това, което хората казват… Няма да повярват, като им говориш за Бог, за тези неща. Те казват: „Върнал ли се е някой оттам? Върнал ли се е някой оттам да каже има ли задгробен живот?“ Ами, че възкръсна Исус от мъртвите. Той ни казва тези неща. Те казват: „Върнал ли се е някой оттам?“ И ето тук този богаташ започва да се моли за неговите близки. Загрижва се. Вече видя той. „Ма не може да се върне, да им каже.“ Т.е. те искат да се върнат, ама не могат. Да кажат на близките си. И вижте, тогава богаташът казва на Авраам: „Прати го в бащиния ми дом.“ Значи при моето семейство. „Прати го при моите близки, защото имам петима братя.“ Петима братя. Изброй шест човека този богаташ. „За да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Т.е. загрижва се за братята си и казва: „Айде, той да отиде поне на тях да им каже.“
Но Авраам казва: „Няма да стане. Имат Моисей и пророците. Нека слушат тях.“ Това означава: „Имат Библията! Имат Библията!“ Някой може да каже: „Защо някой от мъртвите не може да дойде да ми каже? Тогава ще повярвам.“ „Имат Библията!“ Защото той казва… Той пак спори, продължава. Този богаташ е много настоятелен. Богаташите искат всичко да стане. Той казва: „Пуснете някой при моите братя, да не дойдат тук и т.н.“ И той му казва: „Не може да стане.“ И той пак. А той му казва: „Моисей и пророците. Нека слушат тях.“ А той рече: „Не, отче Аврааме!“ Пак спори с Авраам. „Но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.“ А Авраам му казва: „Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.“
Лука 16:19-31
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Така че ние трябва да знаем, че това за задгробния живот съществува. Ние трябва да знаем, че има междинно състояние. От това междинно състояние човек е разпознаваем. Той запазва неговата идентичност. И той вече е на място, което ще бъде след Божия съд. Защото това е съвсем като предварителния арест. Тези, които сега са умрели, те са в този предварителен арест. И те ще възкръснат за съд. Ще има съд. И след пришествието ще има съд. Съдът, както се нарича, пред Великия бял престол. Но след този съд, неправедните, след като получат присъдата си, ще бъдат осъдени за вечността в огненото езеро, което Божието Слово нарича „втората смърт“.
И това вече е най-ужасното нещо. Но дори и в самия ад ти вече се мъчиш. А праведните мъртви, които са оправдани чрез вяра в Исус, те вече са в небето. И тук вече говорим за това прогресивно откровение и тук стигаме до една промяна. Т.е. дори в тази притча, която Исус каза, Той говори въз основа на тогашното разбиране, че и праведните, и неправедните отиват в ада, в Шеол, в Хадес, в преизподнята, но едните – праведните – отиват в Авраамовото лоно, а неправедните отиват в пъкъла. Ето, има огън, защото е казал: „Аз съм на мъки в този пламък“.
Но има една промяна, която се случва. И тази промяна се извършва от Исус. Когато Исус идва и Той умира на кръста, когато умира, Той слиза също в ада, обаче когато слиза, Той не остава там, но взема цялото това Авраамово лоно и го премества от ада в небето. Това е най-добрата вест. Т.е. Той те взема и след Исус, след Неговото възкресение, онези, които умират, вече не отиват долу, но отиват горе.
Ефесяни 4:7-10
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.
8 Затова казва:
„Като се възкачи нависоко, плени плен
и даде дарове на човеците.“
9 (А това „се възкачи“ какво друго значи, освен че беше и по-напред слязъл в местата, по-долни от земята.
10 Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.)
Вижте, това се казва в Ефесяни 4 глава от 7 до 10 стих. Там апостол Павел говори за това, което Бог извърши чрез Исус. Чрез Исус Христос Бог създаде едно ново човечество. Едно ново човечество. В това ново човечество, което е Църквата, в него има нови служители. Нови ръководители. Но тези ръководители не са като началствата и властите, които господаруват, но те са служители на тялото. И когато той описва това нещо, между другото, той казва и това, което Исус е направил.
1 Петрово 3:18-20
18 Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух;
19 чрез Когото отиде да проповядва на духовете в тъмницата,
20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т. е. осем души, се избавиха чрез вода.
И се казва „А на всеки от нас е дадена благодат, според мярката на това, което Христос ни е дал“.
Ефесяни 4:7-10
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.
8 Затова казва:
„Като се възкачи нависоко, плени плен
и даде дарове на човеците.“
9 (А това „се възкачи“ какво друго значи, освен че беше и по-напред слязъл в местата, по-долни от земята.
10 Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.)
За това казва, когато той цитира един псалом. Казва: „Като възлезе на високо, плени плен и даде дарове на човеците“. Възлезе на високо, плени плен и даде дарове на човечеството. Тези дарове, които Той е дал, са всъщност ръководители на тялото. Той е казал, че Той е дал едни да бъдат апостоли, пророци, благовестители, пастири, учители и т.н. Тоест това са даровете за изграждането на тялото.
Но от 9-ти стих той обяснява и се хваща за думичката „възлезе“. Да възлезеш означава да отидеш, да се качиш нагоре. И той обяснява и казва това „възлезе“. Т.е. „възлезе“ описва възкресението, възнесението на Исус. Чрез възнесението Исус възлезе от Божието присъствие. Той казва това „възлезе“. Що друго значи? Т.е. това е естествено, че да го разбереш. Освен, че бе по-напред слязъл в места по-долни от земята.
Т.е. Той е слязъл първо от земята. Земята е това, където Той беше. Другаде се казва, че когато Той умря, слезе в места по-долни от земята. Какво е по-долни от земята? Шеол. Преизподнята. Така че Исус слезе в места по-долни от земята. А този, който е слязъл, е същият, който и възлезе по-горе от всичките небеса. Не възлезе само някъде на земята, но Той възлезе по-горе от всичките небеса. Т.е. има небе, има поднебесна и след това има третото небе, където е Бог.
И това е небето на небесата, за да изпълни всичко. Обаче, когато Той възлезе и отиде на третото небе, Той не отиде сам, но Той взе за себе си плен. Какъв беше този плен? Той взе Авраамовото лоно и го премести отдолу в небето. Така че до Исус, дори праведните мъртви са слизали в Ада, в отделно отделение, което е било Авраамовото лоно и те там не са били мъртви. Но когато Исус отиде и премести Авраамовото лоно в небето, сега вече, когато някой вярващ почине, той не отива долу. Той отива горе. Вярващите, които са заминали, те са там. Вярващите отиват горе. Слава на Бога!
Говори се за духовете на усъвършенстваните праведници. Това са техните духове. Духовете на усъвършенстваните праведници са небесни и абсолютни. Те са в Божието присъствие.
1 Петрово 3:18-20
18 Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух;
19 чрез Когото отиде да проповядва на духовете в тъмницата,
20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т. е. осем души, се избавиха чрез вода.
Защото и Христос един път пострада за греховете. Праведният за неправедните. Слава на Бога! Ние сме неправедните, за които Христос пострада, за да ни приведе при Бога. Т.е. Той вече ни привежда, не да слизаме вече долу в преизподнята, в Шеол, но праведните вярващи са приведени при Бога. И казва: „бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по Дух“. Т.е. дори Христос, когато тялото Му на кръста умря, но Неговият Дух умря ли? Не! Неговият Дух продължи да живее.
И се казва, с който Дух, както ви казах, че когато човек умре, тялото му остава на тази земя, но душата му, която преминава в духовния свят, както е на тази земя. Т.е. когато Исус умря на кръста, тялото Му умря, но Той напусна тялото си с духовната си същност, с душата си, с духа си. И се казва, с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата. Къде е тая тъмница? Тъмницата е долу. Така че Той отиде да им проповядва. Които на това време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной. Докато се правеше ковчегът, в който малцина, т.е. 8 души, се избавиха чрез вода.
Т.е. Исус отива и им проповядва. Това, което Той им проповядва, е, че Ной е бил праведен, когато Той е вярвал на Божието слово. И тези, които са в Авраамовото лоно, Той ги взема и ги премества горе. Тези, които са непокорните, им казва: „Вие ще бъдете осъдени, защото не се покорихте, защото не вярвахте“. И тогава Той казва за водата, която е образ на кръщението. Кръщението е много важно, но то е символ, то е преобраз. И казва, че това кръщение, когато се потопиш във водата, ти умираш в стария свят, ти умираш за греха и ти възкръсваш за нов живот, за Бога.
И казва, че водата, която е образ на кръщението, и сега ви спасява, не измиването на плътската нечистота, или мръсотията, като влезеш във водата. Водата премахва мръсотията, но призивът към Бога е за чиста съвест. Тоест, чистата съвест, която е изчистена чрез вяра в Христос, тя призовава Бога и този призив на душата към Бога е, който ни спасява. Защото се казва, че всеки, който призове името Господно, ще се спаси. Слава на Бога! Чрез възкресението на Исус Христос, който е отдясно на Бога.
Така че след Христос, когато Той възкръсне и се възнесе, Той е отдясно на Бога. И от този момент вече всички, които преди това са отивали долу в Авраамовото лоно, вече не отиват долу. Те отиват горе, в присъствието на Исус. И следващия път ние ще говорим повече за това. Но се казва, който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето и комуто се покориха ангели, власти и сили. Слава на Бога!
Разбира се, ние не знаем всичко. Не знаем точно какво се е случило, как е станало. Но Божието Слово е ясно по този въпрос, че старовремените мъртви, както говорим за патриарсите и така нататък, т.е. старовремените Божии хора, праведници, смятаха, че когато те умрат, отиват долу в Шеол. И те, вероятно, отиваха долу в Шеол. Но след Христос ние знаем, че тези, които са в Исус, когато те умрат, те не отиват повече долу, но те отиват горе. Защото Той е там, където е.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и за надеждата, която Ти ни даваш.