Тази сутрин ще говорим за църковното членство, защото следващата неделя ще имаме годишно събрание и в момента на годишното събрание се отчита състоянието на членството. Има също хора, които все още не са членове на нашата църква и за това аз би желал те да чуят това поучение, за да може да решат да се присъединят като членове на църквата. Но когато говорим за църковното членство, ние трябва да знаем първо какво представлява църквата и за да разберем какво представлява църквата, ние трябва да видим кое съставлява, кое е част от църквата.
1 Коринтяни 1:2
2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш:
Забележете, че тази църква беше свързана с конкретно селище, с конкретно населено място, което се казваше Коринт. Апостол Павел адресира посланието си към Божията църква, която е в Коринт. И в самия адрес на писмото си той пояснява кои са те, кои са Божията църква, която е в Коринт. И първо той казва, че това са осветените в Христос Исус. Това, че са осветени в Христос Исус означава, че те вярват в Исус Христос, че те са приели жертвата на Христос за себе си и че са били осветени чрез кръвта на Исус Христос.
Евреи 10:10
10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.
И това да бъдеш осветен означава да бъдеш отделен. Защото в Стария завет виждаме, че когато свещениците освещаваха нещо, те го поръсваха с кръв от животните, които бяха пренесени в жертва, или пък с миро, което беше символ на Святия Дух, и всъщност чрез това освещаване даденият съд или даденото нещо беше отделено за Бог. Така че това, че сме осветени в Исус Христос означава, че ние сме отделени от този свят. За съжаление, ние често забравяме това и се връщаме обратно в света и продължаваме да живеем като едни, които не са били осветени, и всъщност по този начин ние се оскверняваме.
Но това е църквата: осветените в Исус Христос, призовани да бъдат свети. Защото има в духовния свят врата и път. Казва се, че тясна е портата, изтеснен е пътят, който води в живота. Така че, чрез вярата си, чрез повярването си, ние влизаме в Божието царство и ние биваме осветени още в момента, в който изповядаме името на Исус. Но след това ние сме призовани да бъдем свети, т.е. да живеем в съответствие с това, което сме, съответно на нашето звание.
Ефесяни 4:1
1 И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани,
Един ден, когато Бог ни срещне, когато умрем или когато Исус дойде втори път, когато преминем в славата на Бога, тогава Бог ще ни направи напълно съвършени и тогава ще бъдем наистина свети. Но нашето призвание да бъдем свети е валидно още от сега и от това Бог желае в нашия характер, в нашия живот ние да отразяваме Неговата святост и да живеем по стандартите на Божието царство.
1 Коринтяни 6:9-10
9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите,
10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.
Божието слово ни призовава ясно към един свят живот. Затова едно от изискванията за членство в нашата църква е нашите членове да се стремят да живеят свят живот. Да живеят един морален живот в обществото, в което живеем, да не се съобразяват със стандартите на този свят, но с библейските стандарти. Така че това са църквата: осветените в Христос Исус, призовани да бъдат святи, и каза се: всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос. Църквата се състои от хора, които вярват в Исус Христос. Не в Буда, или в Мохамед, или в някой друг бог, или в някой друг идол, но в Исус Христос. Това е нашето изповедание, че Исус Христос е Господ.
ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ЦЪРКВАТА И ХРИСТОС
1 Коринтяни 12:12
12 Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
Не се казва така и църквата, но се казва така и Христос. Това означава, че има много тясна връзка между Христос и църквата.
1 Коринтяни 12:27
27 А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него.
Значи, ако ние сме Христовото тяло, може ли Христовото тяло да живее в грях? Това е абсурд. Така че връзката между Христос и църквата е, че църквата е тялото на Христос, и това означава, че Христос е нашата глава. Христос е главата на нашата църква.
Ефесяни 5:20-30
20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,
21 като се подчинявате един на друг в страх от Христос.
22 Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа,
23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).
24 Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
25 Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26 за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото,
27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна.
28 Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича.
29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
30 понеже сме части на Неговото тяло – от Неговата плът и от Неговите кости.
Колосяни 1:18
18 Той е и глава на тялото, т. е. на църквата, Той е Началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
И както главата управлява тялото, така би следвало и Христос да управлява църквата.
КАКВО ОБЕДИНЯВА ЦЪРКВАТА
Ефесяни 4:4-6
4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:
5 един Господ, една вяра, едно кръщение,
6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
1 Коринтяни 12:13
13 Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички с един Дух се напоихме.
Така че членовете на Христовата църква са онези, които са части на Христовото тяло и са изпълнени със Святия Дух. Т.е. ние не сме просто някаква организация, която е безжизнена, но ние сме един жив организъм и животът в нас идва от Святия Дух. Така както на нашето тяло, за да бъде живо, нашият дух трябва да бъде в тялото ни, така и това, което прави Христовата църква да бъде жива, е Святият Дух, единият Дух на Бога.
Освен това, това, което имаме, което ни свързва, е общата надежда, единият Господ, общата вяра, общото кръщение. Каква е надеждата на църквата? Възкресението от мъртвите. Ние вярваме в задгробен живот. И това не е просто така да го кажем, ние наистина вярваме и очакваме, че след като човек умре, това не е край на живота му, но че неговият дух преминава в Божието присъствие и в определен момент, когато Исус Христос дойде втори път на тази земя, при това Негово пришествие, мъртвите в Исус Христос ще възкръснат и ще има задгробен живот. Ние вярваме в това нещо. Това е наша надежда – възкресението от мъртвите. Тази наша вяра е, че един ден ние ще бъдем с Господ и ще живеем заедно с Него във вечността.
Така че това е църквата. Църквата са осветените в Христос Исус хора, призовани да бъдат свети, които са тяло на Христос и са свързани в едно от общия Дух – надежда, вяра и кръщение. Защото ние също сме кръстени в името на Отца и Сина и Святия Дух.
Защо ние желаем нашата църква да има членство. Първата причина е примерът на новозаветната църква. В Деяния на апостолите четем, че новоповярвалите ученици се събираха по един организиран начин, за да изучават Словото, да общуват, да имат Господна вечеря и да се молят.
Деяния 2:42
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
И Лука ни кара да мислим, че съществува някакъв регистър на членовете, защото той говори за определени числа. И ти, ако имаш определени числа, това означава, че трябва да преброиш колко човека стоят зад тези числа.
Така че той казва, че на Петдесетница у онези, които са приели учението, са били три хиляди. И по-късно в Деяния 4 глава, 4 стих той казва: „А мнозина от тия, които чуха Словото, повярваха“, т.е. имаше и други, които се прибавиха, и се казва, че числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди. Така че е имало определено число. За да има определено число, това означава, че е имало списък или регистър на вярващите. Също и в Първо послание към Тимотей четем, че е имало списък на вдовиците от църквата, които са получавали социални помощи.
Деяния 4:4
4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.
В това време не е имало съвременната социална система, но хората сами са се грижели за техните възрастни и по причина, че много хора са били бедни, църквата е извършила една голяма социална дейност. И църквата е подпомагала вдовиците, защото ако примерно ти си възрастен, имаш твои деца и внуци, които се грижат за теб добре, но когато никой не е останал по някаква причина и ти си сам, тогава си в много тежко положение. И виждаме в Първо Тимотей, че там е имало такъв списък, в който църквата е вписвала вдовиците, които са отговаряли на изискванията, за да получават такива помощи.
Вижте какво се казва в Първо Тимотей 5 глава, 9 и 10 стих – „да се записва“. Да се записва означава, че е имало списък. Тогава се казва да се записва само такава вдовица, която не е под шестдесет години, която е била жена на един мъж, известна по добрите си дела, ако е отхранила чада, ако е приемала странници, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело. Така че има известни изисквания, за да може такава вдовица да бъде вписана в този списък.
1 Тимотей 5:9-10
9 Да се записва само такава вдовица, която не е под шестдесет години, която е била жена на един мъж,
10 известна с добрите си дела: ако е отхранила деца, ако е приемала странници, ако е умивала краката на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.
И ако е имало регистър на вдовиците, сигурно е имало също регистри на останалите членове на църквата, защото от тези членове пък са били избирани дякони и епископи или ръководители на църквата. И това е всъщност другата причина, поради която ние приемаме членството. Другото библейско основание за членството е наличието на църковно управление, което виждаме в Новия Завет. Местните църкви в Новия Завет се надзирават от епископи и дякони. Или това са всъщност на съвременния език пасторите.
И техните задължения предполагат един ясно определен брой от вярващи, които са под тяхната власт и грижа. Например, в 1 Петрово 5 глава, от 1 до 4 стих, апостол Петър пише до презвитерите, точно до тези, които са ръководителите на църквите, и той им казва: „Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз, който също съм презвитер и свидетел на Христовите страдания, участник в славата, която има да се яви. Пасете Божието стадо, което е между вас. Надзиравайте го, но не със принуждение, а доброволно, като за Бога, нито за гнусна печалба, но с усърдие, нито като че господствате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото. А когато се яви Пастироначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва“.
1 Петрово 5:1-4
1 Презвитерите, които са между вас, увещавам аз, който също съм презвитер и свидетел на Христовите страдания, и участник в славата, която има да се яви:
2 Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го не с принуждение, а доброволно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;
3 нито като че господствате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.
4 И когато се яви Пастироначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.
Забележете, тук се говори за паството, което ви се поверява. Т.е. църквата е сравнена с едно стадо. Вие знаете, че тук има хора, които пасат овцете, хора, които пасат козите и те имат конкретна бройка. Те знаят, съвременният вариант е, че козите и овцете стоят в конкретния дом и овчарят минава сутрин и ги взема, и вечер идва и ги оставя по домовете, където са си. Но той има конкретна бройка и той знае колко са неговите овци, колко са неговите кози. Стадото е точна бройка. Това означава, че и ние можем да имаме членство и да имаме списък на хората, които са членове на църквата, за да знаем кои са църквата, кои са членове на това паство, кои са членове на това Божието стадо.
Така че, ако зададем въпроса библейско ли е църковното членство, можем да кажем, че то е толкова библейско, колкото един медиен проектор или една озвучителна система. Имаме медиен проектор, с който проектираме песните, имаме озвучителна система, която ни помага да може по-добре да чувате това, което се говори. Библейски ли са медийният проектор и озвучителната система? Те не са споменати в Библията, защото там не четем за медиен проектор и озвучителна система, но те се използват за изпълнението на Божието дело чрез Неговата църква. Ние ги използваме, за да хвалим Бога и да проповядваме Божието Слово.
По същия начин, членството, което ние имаме, се използва като един организационен инструмент, за да може да знаем кои са вярващите и последователите на Христос и за да може, чрез тяхното служение, църквата да изпълнява Божията воля да проповядва Благовестието, да се покланяме на Бога. Амин. Така че, дали самото членство е библейско или не, ние не можем да кажем, но е библейско всеки вярващ да се идентифицира или той да счита себе си като част от едно местно тяло от вярващите. Така че нашето местно тяло от вярващи тука е нашата църква в тоя момент.
Друго основание за библейското членство, освен примера в новозаветната църква и наличието на църковно управление, което виждаме в Новия Завет, е налагането на духовна дисциплина. В 1 Коринтяни 5 глава апостол Павел призовава коринската църква да изключи един конкретен член на тази църква, поради това, че той е извършил един много тежък грях. Но за да може даден човек да бъде изключен от дадена организация, защото той им казва „отлъчете нечестивия човек помежду си“, но за да може даден човек да бъде отлъчен или изключен, той трябва преди това да бъде включен, защото ти не можеш да изключиш нещо, което не е било преди това включено.
1 Коринтяни 5:1-13
1 Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.
3 Затова аз, макар и да не съм телесно при вас, но с духа си съм и осъдих вече в името на нашия Господ Исус Христос този, който е извършил това, като че съм там –
4 като сте събрани вие и моят дух със силата на нашия Господ Исус –
5 да се предаде такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.
6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.
8 Затова нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
9 Писах ви в посланието си да не се събиратезаедно с блудници,
10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.
11 Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно.
12 Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.
Така че, самата идея за църковна дисциплина предполага членство. Тя би била много трудна, ако ние не познаваме също състоянието на всеки един от членовете на църквата. И когато даден човек става член на църквата, по този начин той дава право на останалите да наблюдават живота му и да гледат дали неговият живот е в съответствие с Христовото учение и ако той не е, той им дава право те да му направят забележка. Защото целта на членството е всички заедно да бъдем Христово тяло и да служим на Бога.
Така че, членството е нещо много важно и нещо много практично. Има няколко практически ползи от църковното членство. Първата от тези ползи е свързаност. Защото църковното членство ни осигурява форум или група от хора, сред които ние можем да се покоряваме на множеството инструкции и заръки в Писанията, които използват фразата „един друг“. Но има много такива стихове, особено в увещателните части на посланията, където апостол Павел дава инструкции какво да правим „един друг“.
Например в Евреи 3:13 се казва: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог, но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е днес, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха“. Тук се казва „Увещавайте се един друг“. Как може да се увещаваме ние „един друг“, ако не знаем кои сме членовете, ако нямаме членство, ако не знаем кой е другият? Но когато ние сме членове, ние можем „един друг“, като членове на църквата, да се увещаваме.
Евреи 3:13
13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
Т. е. като членове ние се свързваме и казваме, че ние си принадлежим един на друг в това членство в тази църква за общата кауза на проповядването на Благовестието и поклонението на Бога. Също членството ни дава отговорност, защото то осигурява среда, в която да открием и да практикуваме духовните дарби. Когато сме членове и имаме група, имаме паство, имаме група от хора в тази среда, ние можем да си служим един на друг, да разберем кой какви дарби има и да служим с неговите дарби един на друг, защото Божията воля е ние всички като членове на тялото, като части на тялото да служим на останалите части.
Но за да може някой да бъде служител в църквата, той първо трябва да бъде неин член. Аз като ръководител на църквата или пастир имам тази отговорност, власт и право да назначавам служител. Т. е. ако някой иска да бъде служител, той не може да стане служител, ако аз не му дам право. И аз насърчавам, аз искам всички да бъдат служители, но за да може някой да бъде служител, първо той трябва да стане член на църквата, защото не може без да си член да бъде служител.
И когато ставаш член, ти всъщност казваш: „Аз приемам тази отговорност да служа“. Също подотчетност, защото когато някой става член на църквата, чрез това членство той заявява не само, че той желае да бъде част от църквата, но също и че желае църквата да бъде част от неговия живот. Тоест, чрез членството си, както казах и преди, човек дава позволение на останалите членове на църквата да говорят истината с любов в живота му. Ние не трябва да се обиждаме или да се сърдим, ако някой започне да ни увещава, защото Словото казва: „Ние един друг“, да се увещаваме един друг, да си помагаме един друг, да се изобличаваме, ако е необходимо.
Евреи 3:13
13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
Може ли въобще човек да бъде християнин без да е свързан с други вярващи в местна църква? Да, може, но това ще бъде като един войник без армия. Ако го опиташ: „Ти войник ли си?“, той ще каже: „Войник съм, но какъв е без армия…“. Такъв войник е. Може ли да изпълни целите си? Или пък футболист, но без отбор. С други думи, християнин без членство, без местна църква, той ще бъде твърде далеч от изпълнението на призванието и целта, която Бог има за живота му.
Бог ни е призовал да Му служим заедно и това е един отборен дял. Също това, което дава членството, е яснота. Чрез членството си в дадена църква ние даваме и ясно да се разбере на чия страна сме. Защото когато станеш член на църквата, ти чрез това казваш на хората около тебе: „Аз съм вече официално един от тях“. Става въпрос за нас, вярващите. Защото хората, които не са вярващи, те говорят за нас, че ние сме „те“. Другите. Които са евангелистите, които са сектата, които са каквото и да е, с което те ни слагат етикети.
И когато човек още не е станал член на църквата, защото общественото мнение е много силно и това е една от причините, поради която хората не идват в църквата, той казва: „Аз ходя там, виждам ви, но аз съм част от вас“. Но когато човек стане член на църквата, той ясно заявява на останалите, че той вече е член на църквата и той ще приеме както славата на Бога, когато изгрява, така ще приеме и укорите, ще приеме и хулите, ще приеме и гонението, ако има гонение.
Така че чрез членството си човек дава яснота на кого той се надява. Също едно от изискванията за членство е водното кръщение. Думата „кръщавайте ги“, защото в Великото поръчение, всъщност кръщението е част от Великото поръчение, това, което Исус Христос каза: „Отидете и научете всичките народи“, Той каза: „като ги кръщавате в името на Отец и Сина и Святия Дух и ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“. И тази дума „кръщавайте ги“ ни казва какво да правим след като отидем, защото Той казва „идете“.
Матей 28:19
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
Ето, ние отиваме, благовестваме на хората и чрез нашето благовестие ние ги водим до покаяние и след като се покаят за греховете си и приемат Христос, какво да правим след това? Ние бихме могли да кажем, че ако благовестието довежда хората до Христос, то кръщението ги довежда до включване в църквата и ставане на част от Христовото тяло. Когато човек се кръсти, чрез това кръщение той става вече част от Христовото тяло, той става част от църквата. И кръщението е особено важно, понеже то е свързано с приобщаването на новоповярвалия към църквата.
Исус ни казва, че в контекста на тяхната принадлежност към църквата и тяхното взаимоотношение с църквата, новоповярвалите най-добре могат да Го следват като Негови ученици. Защото, казах ви, много е трудно да се разграничи Христос от църквата, защото ако църквата е Неговото тяло, то тогава църквата това си Ти. Ако църквата е Христовото тяло и Той е главата, то означава, че тялото Му е също Той. И също, както ви казах, тук има пасажи в Новия Завет, където Христос и църквата са взаимно заменяеми, както в този стих, където се казва, че ако и да са много, пак са едно тяло, така и Христос.
1 Коринтяни 12:12
12 Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
Не се казва „така и църквата“, но се казва „така и Христос“. И когато апостол Павел гони църквата, Христос го среща по пътя за Дамаск и му казва: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“. А Савел не е гонил Христос, той е гонил църквата. Но Христос счита, че когато Савел гони църквата, той гони Него и му казва: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“. Така че ако ти искаш и вярваш в Христос и си повярвал и приел Христос, не можеш да кажеш: „Аз вярвам в Христос, църквата не ме интересува“.
Църквата е тялото на Христос. Така че ако ти искаш да бъдеш едно с Христос и в Господната вечеря, ние имаме общение в Христовото тяло. Това Христово тяло е всъщност църквата. Така че чрез кръщението новоповярвалият се съединява и става член на църквата. В юдейския контекст кръщението е символизирало присъединяването към юдейската общност. Така че кръщението има този приобщаващ аспект на ученичеството. То символизира новорождението на новоповярвалия чрез Святия Дух.
И чрез кръщението човек се съединява с Христос. Как се казва в Римляни 6 глава, 3-4 стих, че ние умираме, когато се потапяме във водата и когато излизаме от водата, възкръсваме заедно с Христос за нов живот. Но този нов живот е живот на подчинение на Господ и живот като част от църквата. Ако някой не е кръстен, то той трябва да бъде кръстен, ако иска да бъде ученик на Исус Христос. Защото в Марко се казва, че който повярва и се кръсти, ще бъде спасен.
Римляни 6:3-4
3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му?
4 Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
Марко 16:16
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
Така че човек трябва да повярва в Христос и след това той трябва да се кръсти. И ако ти си кръстен, то трябва да осъзнаваш какво означава това кръщение. А именно, че ти си се идентифицирал с Христос, подчинил си Му се и си станал част от Неговото тяло, което е църквата. Но за да може да бъде кръстен, човек трябва да израсне духовно и да бъде установен и утвърден в своята нова вяра. Т. е. той да приеме вярата в Христос и да бъде утвърден в нея. И това включва една подготовка, която се състои от няколко неща.
Първо, новоповярвалият трябва да бъде утвърден в основните истини за Христос и християнската вяра. За това, че Христос е дошъл, въплътил се, бил е един от нас, Той е живял между нас, умрял е, възкръснал е, възнесъл се е сега отдясно на Бога, като наш Първосвещеник и Той ще дойде отново. Човек трябва да знае, че Христос е умрял лично за него и да започне да има една лична връзка с Бога. Просто да приемеш Христос лично за себе си. Още в самото начало ученикът трябва да изгради най-елементарните ученически навици, които да му помогнат да поддържа този духовен растеж, именно четене на Словото, молитва, даване; това би му помогнало той да се ориентира духовно и да започне да прави разлика между истина и лъжа, между това, което е в съгласие с Библията и кое не е.
Така че той трябва да бъде утвърден. Също чрез повярването на човек се променя не само неговото вътрешно естество и неговата вътрешна природа, но също той се свързва с нови хора, има нови приятели. Неговият личен живот и семейният му живот дори се променя, защото когато ти повярваш в Христос, твоето семейство може да те отхвърли и да кажат: „Не искам да те познавам повече, какъв си ти, ти ставаш един от тях, ти си прибързал, ти си такъв, ти си как може“ и така нататък.
И в някои семейства това е наистина драматично и затова и Христос казва, че който възлюби някой от своите домашни повече от Мен, той не може да бъде Мой ученик. Така че ако ти искаш да бъдеш християнин и ученик на Исус Христос, ти трябва да бъдеш готов, ако е необходимо, да преживееш една такава конфронтация със семейството си. Това не означава да не ги обичаш, напротив, Словото казва, че ако някой не обича и не се грижи за семейството си, той е по-лош от неверник.
Тоест ние трябва да обичаме и да се грижим, но има случаи, когато Сатана заслепява очите на нашите членове на семейството и просто нашето ходене с Бога се превръща в ад. Но ние трябва да бъдем готови да преживеем всичко това. Така че един човек, когато повярва, той трябва да има време и ние трябва да помогнем на новоповярвалия той да премине през тези промени, през които той трябва да остави старите си приятели, ако те непрекъснато го дърпат към купони и различни други неща, които са против Словото на Бога и живота с Христос.
Те са вързани с това. Тия приятели му казват: „Ела, ти нали си ни приятел“, но той трябва да остави тия негови приятели, защото Словото казва, че „лоши другари покварят добрите нрави“. Така че има промени, които се случват с човека, когато той повярва и той се откаже от света, за да стане християнин. И всичко това просто достига своята кулминация в кръщението, когато той вече решава, че е повярвал, разбира, приел е Христос всичко за себе си, Бог ще бъде негов Бог, той ще живее с Бога, давайки време на хората около него да разберат промяната, която е станала с него.
Той е показал, че ще бъде християнин, в който Господ ще бъде господар на живота му и той ще се оприличава с Бога. Тогава вече той е готов да бъде кръстен. И тук третата промяна е това, че този нов човек има ново отношение към Божията църква. Защото когато човек повярва, той започва да обича църквата, той започва да желае да бъде част от църквата, той иска да ходи на църква, да ходи на богослуженията. Спомняйте си, когато повярвахте, искахте ли да ходите на църква?
А сега защо не искате? Пак искаме. Някои искат, други нещо още казват, че искат, ама не показват, че искат. Защото е имало проблеми някакви в растежа. Но кръщението и присъединяването към местната църква са изключително важни, защото ученици се създават в контекста на църквата, в едно християнско общество. В църквата се проповядва Словото, в църквата са останалите ученици, в църквата човек трябва да расте, в църквата той трябва да служи, в църквата той трябва да се възпроизвежда в други ученици.
Така че всичко това е част от ученичеството, част от Великото поръчение. И затова казваме, че едно от изискванията за членство е човек да бъде кръстен във вода и ако попълвате молби за членство или заявления за членство, както сега ги наричаме на съвременния език, там пише: „Кръстен ли е във вода?“. Т. е. вие трябва да кажете дали сте били кръстени. Тези, които не са били кръстени, трябва да дойдете при мен и аз ще ви кръстя.
И след като бъдете кръстени, след това ще можете да станете и членове на църквата. И след като станете членове на църквата, едно от изискванията е да бъдеш кръстен, друго изискване е да живееш морален живот и третото изискване е ти да посещаваш църквата и нейните богослужения. И също и да подкрепиш църквата с твоето даване. Но за даването няма да говоря днес, но ще спомена само за посещенията. Когато човек реши да става член на църквата, той трябва да знае, че това означава, че той трябва да посещава църквата поне веднъж седмично.
Затова аз казвам, че ние имаме три служби през седмицата: неделя, сряда и петък. И ако ти не можеш да дойдеш в неделя, то трябва да дойдеш в сряда. Ако не можеш да дойдеш в сряда, в петък ти трябва да си тук. И ако не можеш да дойдеш в сряда и в петък, в неделя ти трябва да си тук. Защото без членове, без хора в събранието, ние не можем да имаме църква. Защото църквата не е сградата. Ако си мислиш, че като сме построили църква, вече имаме църква.
И тогава, когато сме построили църквата, вече сме готови да се занимаваме и цялата църква ще е тук. Тя ще е в неделя, сряда и петък ще е тук. Но ако църквата е празна, има ли някой тук? Не, тук не е, ако църквата е празна. Не. Защото църквата не е сградата, църквата сме ние. И ако ние не идваме да се съберем, Христос казва: „Там, където двама или трима са събрани в Моето име, там съм и Аз между тях“, но ако ние не се събираме, няма никой. И светилникът бива дигнат, както се казва в Откровение, Господ казва на някои църкви, че Аз ще вдигна светилника от мястото му.
Затова това изискване не е някакъв закон. Защото ние не живеем по закон, ние живеем по благодат. Ако човек е болен, той естествено, че не може да бъде тук всяка седмица. Или ако човек отиде другаде да живее, той не може да бъде тук всяка седмица. Но тези, които са тук, живеят в Долна Езерово и затова това е местна църква в Долна Езерово. Няма нужда да си купуваш билет, че да ходиш в Бургас. Твоят дом е на разстояние, което може да отидеш пеша до там и тук. И ако ние, Бог е дал някой брат и сестри, да те вземат с колата, да те докарат. Затова ние трябва да се събираме.
Деяния 2:41-42
41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
И вижте какво се казва в Деяния 2 глава, 41-42 стих: „И те, които приеха поучението му, се покръстиха“. Ето покръщението. „И в същия ден се прибавиха около 3 000 души“. Имаше списък колко човека бяха те. И вижте какво се казва: „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“. Те постоянстваха.
Тази дума „постоянстваха“. Всеки ден трябва да си я набием в главата, да си я набием в сърцето, че ние трябва да постоянстваме. Това е думата в Новия Завет. Ние трябва да постоянстваме. Хората трябва да могат да си сверяват часовника по нас. Като виждат, че отиваме на църква, да знаят колко е часа. Защото Йоан нарича това нещо „пребъдване“. И Христос го казва в Евангелието на Йоан. Той казва: „Ако не пребъдвате в Мене, не може да направите нищо. Без да пребъдвате в Мене, не сте нищо. Ако не пребъдвате в Мене, не може да давате плод“. Да пребъдваш в Христос означава да постоянстваш.
Евреи 10:19-25
19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;
24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
И също в Евреи 10 глава, от 19 до 25 стих, там се казва, като имаме всички тези неща, които Бог ни е разкрил. Ето вижте какво казва той: „И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището“. И тук не става въпрос за земната църква. Става въпрос за небесното светилище, в което е Бог Отец и Исус Христос. Т. е. когато ние тук се събираме, от тук ние правим една, как се казва, връзка, където се прехвърляме в различни точки и измерения.
Телепортираме сега. Когато тук се съберем, ние правим една телепортация. Това е портал към небето. В тези съвременни филми имаме разни портали, те минават в някакви фантастики, но нашият портал не е фантастичен, той е реален, защото когато се съберем, това е портал и през този портал ние се прехвърляме и влизаме в светилището, в небесното светилище. Защото се казва, че имаме чрез кръвта на Христос дръзновение да влезем в светилището, ние правим тази телепортация в Духа и ние влизаме в небесното светилище.
Евреи 10:19-20
19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,
През новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т.е. плътта Си. И като имаме велик Свещеник над Божия дом, затова ние имаме право да влезем там, защото иначе ние ще умрем и ще бъдем изхвърлени от Божието присъствие, но поради това, че имаме Свещеник, който се застъпва за нас, нека пристъпваме с искрено сърце, в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито в чиста вода. Така че, като идвате в неделя на църква, не забравяйте да си вземете душ.
Евреи 10:21-22
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода;
И казва, нека да държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, който е обещал. И нека се грижим един за друг. Един за друг, ние трябва да се грижим един за друг. Защото да се поощряваме към любов и добри дела. Ето това е, че трябва да се поощряваме. Казвам – зарежете тия чатове, зарежете тия сериали, зарежете тия неща, които ви отвличат от Бога, тези неща, които ви пречат да се чете Библията, тези неща, които ви пречат да се молите.
Зарежете този свят и елате при Бог. И се казва, защото да се поощряваме към любов и добри дела. И вижте, следващият стих казва – като не преставаме, т.е. това е обратното. Едното е постоянство, другото е преставане. И се казва, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават. А да се увещаваме един друг отново. И толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Вижте, разреждането и прекратяването на общите събрания е било за две неща.
Евреи 10:23-25
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;
24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
ОХЛАЖДАНЕ НА ЛЮБОВТА И ВЯРАТА
Първо – охлаждане на любовта и вярата ни в Бога. Защото ако ти преставаш да ходиш на църква, това означава, че любовта ти към Бога охладнява. Човек, който обича Бога, той иска да бъде в Божия дом. Псалмите непрекъснато говорят – как сърцето ми копнее, душата ми жадува да вляза в Твоя дом. Един ден в Твоя дом е по-блажен, отколкото хиляда години сред нечестивите. Така че ако ти обаче кажеш: „А, не искам да ходя в Божия дом“, това означава, че любовта ти към Бога охладнява.
ЕГОИЗЪМ И ЕГОЦЕНТРИЧНОСТ
И второ – разреждането и прекратяването на общите събирания е водело към егоизъм и егоцентричност. Това означава, че ти си се обърнал към себе си и казваш: „Интересува ме моят живот. Какво ще става с другите, не ме интересува“. Но това не е християнско. Защото Бог желае ние да мислим не само за себе си, но да мислим и за другите. И да мислим не само за тези, които са част от църквата, но да мислим и за хората, които все още не са спасени. Защото как тези, които все още не са спасени, ще се спасят, ако ние като църква не се събираме и не проповядваме благовестието, и не се мотивираме ние да им говорим на тях?
Как ние ще им говорим, ако няма къде да ги заведем? Защото след като ти говориш на някой, трябва да го заведеш в църква. А ти не ходиш в тази църква. Вижте, нещата са съвсем реални. Следващата седмица ние ще направим годишно събрание на нашата църква, на което ще отчетем какво е състоянието на членовете и ще се види кои са членове. Но когато има такова събрание, първо трябва да има членове, за да може да се знае кои имат право да гласуват. И това е много важно – правата на членовете, че те имат право да гласуват и да вземат решение за това какво ще стане с църквата.
Защото църквата не е моя. Ако някой си мисли, че църквата е на пастора, той дълбоко се лъже. Църквата не е на пастора. Църквата е над църквата. Не само сградата. Сградата е над църквата и не само сградата е над църквата, но и какво ще стане с църквата пак зависи от църквата. Защото църквата взема решение. Какво да се прави? И как да се прави? Аз мога да дам предложение, но като църквата не реши, и за да може да има решение, трябва да има членове, които да имат право да вземат тези решения.
СТАТИСТИКА НА ЧЛЕНСТВОТО
Вижте, в момента регистърът за членство на църквата показва следното. Ние сме въвели членство в нашата църква през 2001 година. И оттогава насам през годините, защото през 2001 година имахме 26 молби за членство, но след това постепенно през годините имаше нови молби за членство, и общо молбите за членство от 2001 година насам, до сега, значи повече от 10 години, са 49. Вижте колко малко хора са искали да бъдат членове на църквата през тези 12 години, само 49 души.
От тези 49 души, 6 вече са преминали в славата на Бога. Те вече са извървяли земния си път. 4 са отишли в чужбина или са се преместили в друго населено място. 3-ма са отишли в друга църква или в други църкви. Но тези, които са престанали да посещават църквата по различни причини, са 12. Това са членове, които са подали молби за членство и са станали членове на църквата, но по една или друга причина са изпълнили този стих, който казва, че са придобили обичая да престават.
И те са престанали да посещават църквата и това са 12 души. Тези, които са в момента, са 24 актуални члена. От тези актуални членове, болни са 5. И поради това, че те са болни, има се предвид, че те не могат да излязат от къщи поради заболяването си. И затова те не идват на църква. Така че, редовните членове са 19. И от тези 19, тези, които подкрепят църквата финансово, са още по-малко, защото не всички, които са членове, подкрепят църквата. Така че, може да направите заключението в какво трудно състояние се намира нашата църква.
ПРИЗИВ КЪМ ДЕЙСТВИЕ
Но добрата вест е, че имаме също и потенциални членове. Значи, има хора, които все още не са членове на църквата, но биха могли да станат. Така че, ти можеш да знаеш дали си член на църквата или не, дали си подал молба или не. Ако не си подал молба, това означава, че не си станал член на църквата. И ако се питаш, може да дойдеш при мен и аз ще кажа, защото аз имам регистър на членовете. Но тези, които не са все още станали членове на църквата, аз ви призовавам да размислите.
И това е всъщност целта на това поучение тази сутрин и аз се обръщам към тези, които са престанали да посещават. Просто те да се възвърнат в тяхната връзка с Бога. Защото това, че те са престанали да посещават, означава, че е съмнително какво е взаимоотношението им с Бога. Но те да се осъзнаят и да се върнат от тяхното охладняло отношение към Бога. А тези, които все още не са станали членове на църквата, мога да призова към вас – решете и станете членове на църквата.
МОЛИТВА
Господи, молим се за тези, които са се отдалечили, да ги докоснеш и да ги върнеш в Твоя дом. Молим се за тези, които още не са се присъединили, да им дадеш мъдрост и желание да бъдат част от Твоето тяло. Благослови църквата Си, за да бъде тя силна и единна в тези последни времена. Амин.
Това не е някаква човешка организация, това е Божия организация, това е Божия дел. Ние се покланяме на Бога, ние служим на Бога и това членство е със цел изпълнение на Божиите намерения, които са проповядване на Божието Слово и поклонение и достигане на недостигнатите и спасение на хората, които още не са спасени.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Те молим, Господи, помогни ни да водим един съвсем практичен християнски живот. Помогни ни, Боже, ние да живеем с Тебе и за Тебе, помогни ни да живеем за Твоето Слово, помогни ни да осъзнаваме отговорността, която имаме пред Тебе, отговорността, която имаме пред църквата, отговорността, която имаме пред другите членове на църквата, Господи, защото ние сме части на това тяло и ако ние страдаме, заради нас страда и цялото тяло.
И дай ни, Господи, да имаме тази съпричастност и ако някой друг страда, ние да страдаме заедно с него. Дай, Господи, във всичко това да се вижда Твоята любов в нас, защото Ти си казал, че по това ще ни познаят, че сме Твои ученици. Ако имаме любов помежду си, помогни ни, Господи, да си прощаваме, ако сме се наранили. Помогни ни, Господи, да продължаваме напред. Помогни ни да бъдем верни. Помогни ни, Господи, да бъдем едно наистина здраво Твое тяло тук в Долно Езерово.
И ни дай, Господи, да бъдем живо тяло, защото живите организми растат. Господи, и ако ние сме живи, то дай да имаме растеж и обновяване. Дай ни да бъдем жива църква, която расте, Господи. Боже, викаме към Тебе, молим Те за Долно Езерово, молим Те за църквата, да Ти си започнал църква, Господи, тук в Долно Езерово. Ти, Господи, имаш план с тази църква. Господи, помогни ни, Боже! Ние Те издигаме и Ти благодарим и в Твоите ръце си оставяме сега. Амин.