Слава на Бога! Тази страница ще продължим да разглеждаме въпроса за благовестието. Ние вече говорихме защо благовестието е толкова важно. И отговорът на този въпрос е, понеже когато се благовества, хората ще се спасят. Но и не само това, но всъщност това, че Бог е поверил благовестието на нас. Божият план за спасение има две части. Първата част е частта, извършена от Христос на кръста. И Неговата смърт на кръста е тази част, с която ние сме изкупени и спасени.
И това, че Той не само умря заради нашите грехове, но Той възкръсна от мъртвите на третия ден. И това е ядрото на благовестието. Но хората се спасяват не когато Христос умря за тях, но когато чуят за това спасение. И именно тук е нашата роля, че Христос и Бог е поверил разпространението на благовестието не на някой друг, не на ангели, не на животни, но го е поверил на нас, човеците. И затова ние имаме тази отговорност да бъдем посланици на благовестието.
И трябва да осъзнаем, че ако ние изпълняваме тази своя роля, тогава хората ще се спасяват. Ако ние благовестваме, хора ще се спасяват. Ако ние не благовестваме, хора няма да се спасяват, защото за да бъдат спасени, те трябва да призоват името на Господа. Но те не могат да призоват някого, за когото те не са чули, а не могат да чуят без проповедник. Така че ние трябва да проповядваме благовестието. И в Посланието към филипяните намираме няколко принципа, които ни помагат да спомагаме за напредъка на благовестието.
ПЪРВИЯТ ПРИНЦИП: ДА НЕ СЕ СРАМУВАМЕ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО
И първият от тези принципи е – не се срамувай от благовестието. Апостол Павел, когато той бил в затвора, той казва: стана известно на всички, че съм затворник не заради нещо, което аз съм извършил, но съм затворник за Христос. И поради това другите братя се одързостиха и започнаха да говорят по-смело Божието Слово. Това е първото нещо, което ще спомогне за напредъка на благовестието – да не се срамуваме от него. И миналият път говорихме за това.
Защо да не се срамуваме? Защото няма нищо срамно в нашия Господ, няма нищо срамно в благовестието. И не ние трябва да се срамуваме, но този свят трябва да се срамува, защото е грешен и блуден. И Христос казва: „Аз заявявам за света, че делата му са зли“. Така че ние трябва да бъдем дързостни и да не се срамуваме, защото благовестието е Божия сила за спасение. И ако ние се засрамим от Христос пред този блуден и грешен род, то Христос ще се засрами от нас един ден в славата на Отца.
ВТОРИЯТ ПРИНЦИП: ЗАЩИТАТА НА БЛАГОВЕСТИЕТО
Второто нещо, което виждаме в тази глава, е това, че ние трябва да защитаваме благовестието. И аз всъщност бих желал тази сутрин да размишлявам върху защитата на благовестието. Тук говорим за защитата на благовестието.
Филипяни 1:7
7 И право е да мисля това за всички вас, понеже сте в сърцето ми, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта както в оковите ми, така и в защитата и в утвърждаването на благовестието.
Тука просто Павел говори за защитата и утвърждаването на благовестието. И също в стих 16 той отново споменава и казва: „едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието“. Т.е. ние имаме тази отговорност.
Филипяни 1:16
16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието;
Не само да проповядваме благовестието, не само да не се срамуваме от благовестието, но също така и да защитаваме благовестието. И когато говорим за защита, трябва да знаете, че тук думата, която се използва за защита, е думата „апология“. На гръцки е имало всъщност два технически термина, които са се използвали, когато е имало дело в съда. И едната страна е предявявала своето обвинение и обвинението на гръцки се е наричало „категория“ или в тази категория е било определено какви са обвиненията и къде даденият човек е нарушил закона.
Обаче у страната на защитата, на подсъдимия, е имало „апология“ и „апологията“ е била защитата от обвинението. Така че имаме категория, имаме „апология“ и съдията решава кое е по-силно – категорията или „апологията“. Ако „апологията“ не е достатъчна, тогава човекът е обвинен и той бива осъден. Така че ако „апологията“ оборва категорията или обвинението, тогава човекът бива оправдан. И всъщност тук виждаме в Библията, че се използват точно тези юридически термини.
Т.е. когато се говори за защита на благовестието, ние имаме обвинение към благовестието и това обвинение идва от противниците на благовестието. Но ние сме поставени да защитаваме благовестието. Не само да го проповядваме, но също и да го защитаваме. И всъщност защитата на благовестието е една от основните теми в последната част на Деяния на апостолите. Защото в Деяния на апостолите ние виждаме как апостол Павел защитава благовестието пред редица форуми.
В Деяния 22 глава апостол Павел защитава благовестието пред юдеите. След това 23 глава пред Синедриона. След това 24 глава пред Феликс. После 25 глава пред Фест. И 26 глава пред цар Агрипа. И понякога аз се чудя и казвам: „Бе, защо толкова?“ Но причината Лука, който е авторът на Деяния на апостолите, да включи всички тези процеси, е защото Святият Дух желае ние да се поучим от начина, по който апостол Павел защитава благовестието.
Защото защитата на благовестието е нещо, което ние трябва да правим. И например в Деяния 22 глава, първи стих, апостол Павел се изправи, когато те го хващат в храма и го обвиняват, че учи навсякъде против народа, против закона и против храма. И в 22 глава той се изправи и казва: „Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас“. И на гръцки е същата дума, която във Филипяните е думата „апология“. Тоест апостол Павел изявява своята защита. И във своята защита какво казва той? Той всъщност споделя своето свидетелство.
Деяния 22:1
1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
И всъщност за това ви говоря – за това как ние днес можем да защитаваме благовестието. Защото някой може да каже: „Сега като брат Семен, откъде му хрумна да ни говори за защита на благовестието, говори ни някакви термини от съда, каква връзка има това с нашия християнски живот?“ Има, и то е много голяма. И връзката е това, че всеки един от нас е защитник на благовестието. И начинът да защитаваме благовестието е чрез нашето лично свидетелство.
Защото ние сме свидетели. Има различни начини, по които се решават различни съдебни случаи. Един от начините е чрез веществено доказателство. И ние не можем да представим веществено доказателство, защото тялото на Христос го няма. Той е възкръснал от мъртвите. И само плащаницата е вещественото доказателство, че плащаницата е вътре, а Него Го няма. Но днес тази плащаница не можем да я представим на всеки човек. Но ние сме свидетелите, които да кажем: „Ето, аз свидетелствам за Христос“.
Защото аз не бях християнин, но станах християнин. И това не беше, защото аз го поисках, но защото Бог ме спаси. Защото това е истината – че ние не се спасяваме, защото ние решаваме да се спасим, но ние се спасяваме, защото Бог ни е предопределил за спасение. И Той ни е призовал чрез Неговата благодат и Той ни е спасил. Ето, аз мога да кажа за себе си защо аз съм християнин. Аз не би следвало да бъда християнин, защото съм израснал в един комунистически строй.
В който комунистически строй се казваше, че няма Бог. И ние строяхме комунизма. Строяхме светлото бъдеще. И в това светло бъдеще нямаше място за Бог. Защото всички ще имаме да бъдем равни. И да споделяме от всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите. И какво правя аз, да бъда християнин? Но Бог изпрати ангела Си. И аз видях този ангел. И когато видях ангела, аз разбрах, че няма само този свят, който ние виждаме. Но има и небесен свят, който не се вижда.
Има духовен свят. И тогава това видение ме доведе до църквата, за да може в църквата да чуя благовестието. И за това благовестие аз да повярвам и да бъда спасен. И Христос да бъде Господ на моя живот и аз да бъда изпълнен със Святия Дух. И да стана служител на благовестието. Това не е моя инициатива, това е, което Бог е направил. И затова днес аз заставам пред хората и казвам: „Има Бог!“ И те ми казват: „Откъде знаеш, че има Бог?“ Ами защото аз всеки ден съм с Него.
И когато се моля, Той ми отговаря. Целият ми живот е свидетелство. Бог ме е спасил в изловир. Бог ме е спасил в лавина. Бог ме е спасил в морето. Бог ме е спасил от всякакви ситуации. И ми е давал живот. Бог ми е давал деца, когато сме нямали. Бог ми е давал кола, когато съм нямал. И Бог е промислил за всяко едно нещо в живота ми. Последно ме е завел в Америка. Целият ми живот е свидетелство. И аз казвам: „Има Бог!“ Някой казва: „Няма Бог.“ Ами добре, що мислиш, че няма за теб?
Може да няма, но Бог има. И това е, което апостол Павел правеше, когато той защитаваше благовестието. Да защитаваме благовестието не означава ние да измисляме някаква защита, която ние да научим и така да защитаваме благовестието с това, което ние сме научили. Но вижте как апостол Павел защитава благовестието в Деяния 22 глава.
Деяния 22:1
1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
Той казва: „Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.“ И когато те чуха, че говори на еврейски, те пазиха още по-голяма тишина.
И той каза: „Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски. Т.е. той каза: „Аз съм юдеин от вас.“ И възпитан в тоя град при Гамалиил. Те знаеха, че Гамалиил е известен професор в това време. Изучен строго в предадения от бащите ни закон. Той каза: „Аз не съм против закона, защото аз съм бил възпитан в този закон. И той е част от моето възпитание, от моята култура. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес. И гоних до смърт последователите на това учение.“
„Като връзвах и предавах на затвор мъже и жени. Както свидетелстват за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от което бях взел писма до братята евреи в Дамаск. Където отивах да закарам вързани в Йерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.“ Така че той им каза: „Аз бях като вас. Аз бях противник на Евангелието, бях противник на Бога, бях противник на Христос. Но какво се стана?“
„И когато вървях и приближавах Дамаск, около пладне, внезапно блясна от небето голяма светлина около мен. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? И аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. И рекох: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, що ти е определено да сториш. И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.“
„И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи, дойде при мене и като застана и се наведе над мене, рече: Брате Савле, прогледай. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах на него. А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговите уста, защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се, умий си греховете си и призови Неговото име.“
„И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление и видях Господа, Който ми каза: По-бързо е да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат от Тебе свидетелство за Мене. Аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе, и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тия, които го убиваха. Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.“
Така че, какво прави апостол Павел, когато той се защитава пред юдеите, които го гонеха? Той разказва какво Бог е направил в живота му. И това е начинът, по който ние да защитаваме благовестието. Ако ти си в църквата днес, то причината да си в църквата е, защото Бог те е избрал за спасение. И причината да си в църквата е, защото Бог е работил в твоя живот. Той е извършил някакво чудо. Той те е срещнал, Той ти е отворил духовните очи, Той ти е отворил духовните уши.
Той ти е смирил сърцето и Той ти се е изявил. И ти си видял, че Той съществува. Защото си видял резултатите от това, което Бог е казал. И начинът, по който ние да защитаваме благовестието, е когато ние не си пазим тези лични опитности за себе си, а да ги споделим с другите. Разбира се, тук трябва да бъдем мъдри. Защото Библията ни казва да не си хвърляме бисерите на свинете. Т.е. има такива, които не разбират и не само не разбират, но те са противници и те не желаят да научат за Бога искрено, но просто се опитват да ни хванат в някои неща.
И тогава тези наши лични опитности могат да бъдат като бисери, които са за нас, но хората да ги потъпчат и да смажат вярата ни. Затова трябва да бъдем разумни, както каза Исус, да бъдем хитри като змиите и незлобливи като гълъбите. И да внимаваме къде и как и с кого и какво споделяме. Но не трябва да спираме да защитаваме благовестието с опитността, която Бог е извършил с нас. Защото това е начинът, по който ние защитаваме благовестието.
И ние виждаме как апостол Павел след 22 глава, той отново говори в Деяния 24 глава, 10 стих, той говори пред управителя. И той отново споменава това, което Господ го е срещнал. И той казва, когато управителят кимна на Павел да вземе думата да говори: „Аз на драго сърце говоря в своя защита.“ И отново виждаме защитата на апостол Павел. Също в 26 глава, 1 и 2 стих. Тогава Агрипа рече на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“
И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита: „Смятам се за честит, царю Агрипо, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите“.
Деяния 26:1-2
1 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:
2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
И в 24-ти стих той отново разказва своето свидетелство. Как Христос го е срещнал и му казал: „Мъчно ти е да риташ срещу остен“. И тогава в 24-ти стих се казва: „Когато той така се защитаваше“, Фест извика със силен глас: „Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост“. А Павел рече: „Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи“.
Деяния 26:24
24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
Амин. Така че ние също можем да бъдем обвинявани в това, че сме се заблудили, че сме се побъркали, че някой ни е промил мозъците. Но истината е, че ние имаме истината на наша страна. И начинът ние да защитаваме благовестието е първо чрез самото благовестие. Защото в самото благовестие няма нищо, което да е достойно за презрение. Но благовестието е Божия сила за спасение. Вторият начин е като благовестваме за Христос, защото в Христос няма нищо достойно за обвинение.
Той беше несправедливо обвинен, когато беше разпнат на кръст. И третият начин, по който ние да защитаваме благовестието, е чрез нашия живот. Защото най-силната защита е защитата без думи. Когато другите видят нашия начин на живот, тогава нашият начин на живот ще засвидетелства за това, че благовестието е добро. Трябва да се интересуват от Бога. И тук, когато ние четяхме от Деяния втора глава, Апостол Павел изрично казва за Анания, че той е бил християнин.
И той казва: „Човек благочестив по закона, с характер одобрен от всички там живеещи юдеи“. Много е важно ние като християни да имаме одобрен характер. И това ще бъде следващата ни тема, защото това е следващият начин, по който ние защитаваме и спомагаме за напредъка на благовестието. Като живеем достойно за благовестието. Защото, първо, не трябва да се срамуваме от благовестието. Второ, трябва да защитаваме благовестието. И трето, трябва да живеем живот, достоен за благовестието.
Четвърто, трябва да страдаме за благовестието, защото независимо че живеем достойно за благовестието, това не означава, че няма да бъдем фалшиво обвинени и наказани от хората в този свят. Презрени, похулени и т.н. Така че трябва да бъдем готови да страдаме за благовестието. И накрая трябва да подкрепим благовестието чрез нашето даване. Защото виждаме, че филипяните по този начин спомагаха за напредъка на благовестието. И когато ние даваме за мисиите, ние можем да спомогнем за разпространението на благовестието в други места, където то не е било проповядвано.
Но едно от нещата е нашият характер. И това всъщност е едно от по-простичките неща. Защото във втори век са се появили в църквата такива хора, които са били наречени апологети. И въобще се е появила една християнска дисциплина от част от богословието, която се нарича апологетика. И целта на тази апологетика е защита на християнската вяра. И първият апологет бил Апостол Павел, който защитава християнската вяра. Но след първи век един от първите апологети се нарича Юстин Мъченик.
И той се опитва да докаже, че благовестието е истина, като се позовава на източници, които не са библейски. Т.е. използвайки гръцката философия, т.е. да докаже, че християнството е истина, защото той бил философ. И след него има и други, които са едни от ранните отци, които са били апологети, като Тертулиан и някои други. Но всъщност тяхното желание е добро. Това, че тяхното намерение е било да защитят християнството, защото е имало гонения. И църквата е била обвинявана в много неща.
Била е обвинявана в кръвосмешение, била е обвинявана в човекоядство. Не знам защо, те са говорили за това, че ядат плътта и пият кръвта на Господа. Били са обвинявани, че са правили други неща, които не са верни. И тези апологети защитават християнството, защото при тези обвинения много хора са отивали на смърт. Били са обвинявани действително и били са разпъвани или изпращани в затвор за това, че са били християни. И апологетите пишат, за да защитят църквата, да защитят християнството.
Но някои от тези опити всъщност не са толкова добри от наша гледна точка, защото позовавайки се на гръцката философия или на нещо друго, всъщност това не е най-силното доказателство, но най-силното доказателство е самото Евангелие и най-силното доказателство е начинът на живот на християните. Например, когато апостол Павел говори на Тимотей във 2-о Тимотей, когато му говори за неговото повярване, той му казва: „А ти постоянствай в това, което си научил и в което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил“.
2 Тимотей 3:14
14 А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от кого си се научил
Т.е. самите хора, които са истински християни, те имат един достоен начин на живот. Техният начин на живот свидетелства за добрината и това, че благовестието е добро. Разбира се, свещените писания, в тях няма грешка, те са истина. И във всичко това, всъщност, ние имаме благовестието, ние имаме свещените писания и ние имаме начин на живот, който съответства на нашата вяра. И той трябва да засвидетелства. И затова в 1 Петрово, 3-та глава, 15-и стих се казва: „Но почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте“ – и тук е тази дума „да отговаряте“ означава, всъщност, да се защитавате – „но с кротост и страхопочитание на всеки, който ви пита за вашата надежда“.
1 Петрово 3:15
15 А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.
Т.е. ние трябва да бъдем готови, първо, хората да видят, че ние сме различни и те да ни питат: „Каква е вашата надежда?“ и тогава ние да им кажем за Христос. Т.е. апологията е дълбоко залегнала в християнския начин на живот и тя е част от благовестието и тя спомага за напредъка на благовестието. Затова ние трябва да защитаваме благовестието. Има още няколко стиха, които говорят за защитаване на благовестието в Лука 12-а глава, 11-и и 12-и стих и там Исус Христос предрича и той казва: „Заведат ли ви в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите“ – и тук думата „ще говорите“ е да говориш в своя защита – „или какво ще кажете, защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете“.
Лука 12:11-12
11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.
12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.
Слава на Бога! Така че ние трябва да бъдем готови да защитаваме благовестието, като бъдем изпълнени със Святия Дух. Защото когато трябва да защитаваш благовестието, а ти не си изпълнен със Святия Дух, изглеждаш като сом. Искаш да тръгнеш, обаче нямаш сила. Искаш да кажеш, но нямаш сила. Защото Святият Дух не е в тебе. Как ще защитаваме благовестието без Святия Дух? Тоест и тук, както Святият Дух е Който ни дава сила да свидетелстваме и да благовестваме, и Той ни дава сила да защитаваме благовестието.
Защото всъщност тази защита на благовестието включва също това ние да работим с хората. Това, което ние наричаме „да работим с хората“. Защото различните хора са стигнали до различно ниво на тяхната вяра и на тяхното разбиране за Бога. И когато те имат някакви пречки, които са фалшиви, които са най-сложни пред тях. И когато говорим с хората, ние трябва в нашия разговор да можем да идентифицираме тези пречки и да се справим с тези пречки чрез мъдростта и Божието Слово.
Защото има Слово и начини, с които ние да се справим с пречките. Затова е поводът ние толкова говорихме надълго и нашироко как да говорим с различни видове хора, например такива, които имат различни извинения. И как да се справим с тези извинения. Защото тези извинения са като едни пречки, които им пречат на тях да дойдат при Христос. Но ние, които защитаваме благовестието, трябва да можем да оборим техните аргументи и точно това е духовната битка.
Апостол Павел казва, че оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Защото събаряме помисли, за да приемем всеки разум да се покорява на Христос. Всяко нещо, което се издига високо против знанието на Бога. Това са различни крепости, които ние чрез защитата на благовестието трябва да отборим и да можем да приемем умовете на хората за Христос. Именно тази битка се случва в апологетиката, в апологията, в защитата на благовестието.
И също това нещо, за това че тази защита става чрез Святия Дух, се казва също и в Лука 21 глава, 14 и 15 стих, там е използвана същата дума. „И те решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво да отговаряте в своя защита“. Тази дума „да отговаряте“ всъщност е пак същата дума, това е „апология“, само че тук е глаголът, не съществителното. Но пак е същата дума: „да отговаряте в своя защита“, защото Аз ще ви дам така мъдро да отговорите, или на гръцки е това, ще ви дам уста и мъдрост, защото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
Лука 21:14-15
14 И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво да отговаряте,
15 защото Аз ще ви дам така мъдро да отговорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
Слава на Бога! Вижте каква сила ще ни даде Бог, това е обещание, върху което ние можем да стъпим. И виждаме апостол Павел, когато той говореше, хората се объркваха и те ни предаваха, преследваха. Единият го предаваше на другия, другият на другия, за да го доведат до императора, защото те не намираха в него нещо достойно за наказание или за затвор. Но той искаше да бъде изправен пред колкото може повече съдилища, да може пред колкото може повече съдилища той да говори пред публика и да защити християнската вяра.
И затова той апелира и каза: „Аз съм римски гражданин, искам да се отнеса до императора“. Защото той искаше всички тези царе, всички тези високопоставени хора и процеси, които бяха публични, хората да чуят благовестието, защото той защитаваше благовестието и чрез тази защита на благовестието той всъщност проповядваше благовестието и това спомагаше за напредъка на благовестието. Християните видяха, че те не трябва да се срамуват от това, че са християни, защото те не бяха в затвора заради това, че са извършили някакво престъпление.
Но те бяха всъщност, както има наред с това, което ги наричат политически затворници, т.е. те не са затворници за това, че са криминални престъпници, заради техните убеждения те са в затвора. И именно заради това и апостол Павел беше в затвора, заради неговите убеждения. И това, че той беше в затвора, беше поводът той да споделя убежденията си пред по-големи маси от хора и пред по-високи форуми. Така че трябва да знаем, че имаме нужда да бъдем изпълнени със Святия Дух, за да можем да бъдем защитници на благовестието.
И ако ние бъдем изпълнени със Святия Дух, не трябва да мислим какво ще кажем. Защото Святият Дух ще ни даде в същия час и Той ще ни помогне. Така че всичките ни противници ще бъдат безсилни да ни противостоят и да противоречат. И това са всъщност двата начина, по които ние защитаваме благовестието. Първо, като виждаме какви са проблемите на хората и какви са пречките пред тях да приемат Христос и ние да съборим тези пречки. И другият начин е, че ние защитаваме благовестието чрез личното свидетелство и свидетелстваме за това какво Бог е направил в нашия живот.
Защото тогава хората не могат да кажат нищо. Ние казваме: „Аз съм го опитал, Той е с мен. Аз живея с Бога, Той ми помага“. И те не могат да кажат: „Ама ти лъжеш“. Какво, не ме уважаваш? Защо не ме уважаваш? Човек достоен за уважение, имам семейство, имам образование, по някакъв начин нищо лошо не съм направил. Така че всъщност това, което виждаме от всичко, е, че ние нямаме нещо, от което да се срамуваме. И ние имаме нашата защита. Защото нашата защита е в Христос, в Свещените писания, в Бог, в Евангелието, в начина на живот.
А светът няма своята защита. Защото в Римляни 1 глава, 20 стих се казва това нещо, и това е интересно, че там е използвана същата дума, само че отрицателно. „Така, понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, т.е. въпросът за Бог, силата Му, божественото, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото човеците остават без извинение“. И всъщност думата „извинение“ тук е, че те остават без защита. Разбирате ли? Не ние трябва да се защитаваме за нашата вяра, но човеците трябва да се защитават за това защо те не вярват.
Римляни 1:20
20 Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.
Ние може да ги питаме: „Защо ти не вярваш в Бога? Обясни ми! Защо не вярваш в Бога?“ Те не могат да ни обяснят защо не вярват в Бога. Защото ние може да им кажем: „Ето, Неговата сила и божественото се вижда ясно, разбираемо чрез творенията“. Те казват: „Ми нещо бумна и се получи“. И ние може да кажем: „Как имаш тази вяра, че от един взрив всичко ще стане така подредено? Аз не мога да повярвам това нещо, защото си иска повече вяра да вярваш в това, отколкото да вярваш, че един разумен Създател е създал всичко“. Защото всичко е подредено, всичко е красиво, всичко е създадено с промисъл, дори човекът с неговите гени, с неговия геном, всичко това е планирано, има информация, която е заложена.
Това не става просто „бум“ и е така. Откъде имаш тази вяра? И даже искам да ви кажа, че това е един от начините, може би, за свидетелстване. Когато се връщах от Азия, срещнах един човек в Истанбул и той ми разказа, че всъщност начинът, по който те свидетелстват на мюсюлманите, е точно този. Те им казват, защото не говорят веднага за Христос, за Бог и такива неща, защото знаят, че те ще отхвърлят. Но те им казват: „Добре, какво пише в Корана? Например, пише в Корана, че най-много може да имат четири жени. Обаче Мохамед имал 11“. Те казват: „Какво става така? Има някакво разминаване“. И те карат такива неща просто да се замислят в това, че в техните системи на мислене има някаква грешка. И по този начин те да потърсят истината и да разберат, че всъщност нямат истината.
И това е начинът, по който и ние да кажем на хората: „Това, че ти не вярваш в Бога, обясни ми защо ти не вярваш в Бога. Защити твоята позиция“. Аз мога да защитя защо вярвам в Бога. А да те видим ти как ще защитаваш твоята позиция на неверие. И всъщност, когато ги накараме да защитят тяхната позиция на неверие, те ще се провалят, защото тяхната позиция на неверие те държат само заради това, за да могат да се оправдаят за греха. Защото като няма Бог, няма наказание, тогава можеш да си правиш каквото си искаш и да бъдеш безнаказан. Истината е, че има Бог и ние ще бъдем отговорни пред Него за всичко, което правим или казваме.
Просто искам да завърша с това, че когато защитаваме благовестието, това ще доведе до Неговия напредък. И това, че то ще напредне, означава, че то ще бъде утвърдено и признато. Утвърдено означава признато, без повече да бъде поставено под въпрос. Защото наистина, когато апостол Павел защитаваше благовестието, и християните защитаваха благовестието, и дори те изстрадаха заради благовестието, но благовестието растеше до такава степен, че до края на 3-ти век християнството вече беше общоприето в целия свят.
И това нещо може да се повтори. Ако ние защитаваме благовестието, то ще бъде прието, то ще напредне, то ще бъде одобрено. И както казва тук апостол Павел, че не само в защитата, но и в утвърждаването на благовестието. Това е нашата цел. Чрез защита на благовестието ние да спомогнем за неговото утвърждаване. Нека Бог да ни помогне.
Филипяни 1:7
7 И право е да мисля това за всички вас, понеже сте в сърцето ми, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта както в оковите ми, така и в защитата и в утвърждаването на благовестието.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за това слово. Моля Ти се да го благословиш, да го помажеш. И Господи, нека то да работи в нас, и аз Те моля, помогни на всеки един от нас да се замисли за това как той защитава благовестието, да бъдем мотивирани да защитаваме благовестието чрез начина на живот, чрез личното свидетелство, чрез споделяне и чрез Святия Дух.
Моля Ти се, изпълни ни със Святия Дух и Ти давай да говорим по такъв начин, че всички тези противници да бъдат неспособни да ни противостоят. Когато дякон Стефан говореше, те не можеха да кажат нищо срещу мъдростта, с която той говореше, и просто те го убиха с камъни. Но моля Те, Боже, направи и ние да бъдем винаги изпълнени със Святия Дух, за да може не само да свидетелстваме, не само да благовестваме, но също и да не се срамуваме от благовестието и да защитаваме благовестието.
Лука 21:14-15
14 И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво да отговаряте,
15 защото Аз ще ви дам така мъдро да отговорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
МОЛИТВА
Моля Ти се, благослови това слово в името на Исус. Алилуя. Амин.