Слава на Бога! Вярвам наистина, че това е Божието слово за църквата днес. Бях подготвил друга проповед, мислех нещо друго да проповядвам, но Господ ми даде това слово. Вярвам, че имам дарбата на пастир и проповедник и тази дарба действа, затова вярвам, че това е слово от Бога за църквата в това време, в което живеем. Нека всеки един да си помисли какво ще направи той за Божието дело и какво ще направи той за душата си.
Казах ви преди, че Божието дело не може да се провали, просто защото е Божие, а Бог е победител. Бог ще осъществи делото си, Бог ще изпълни плана си и Господ ще спаси своите си. Църквата на Бога в световен мащаб расте, но истината е също, че църквата в България не расте. Църквата в България намалява. През последните 4 години в България има 306 потвърдено умрели църкви – църкви, които са спрели да функционират, които ние наричаме мъртви църкви.
Това, че тези местни църкви са мъртви, не означава, че църквата на Бога е мъртва. Църквата на Бога си е жива и е поръчано, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Но Сатана е спечелил определени победи в определени области, в определени места и хора са изгубили вечния си живот заради това. Защото те са отхвърлили благовестието, или ако те са се събирали и са продължавали да служат, може би благовестието щеше да се разпространява повече и други хора щяха да чуят и да бъдат спасени.
На нас Бог е поверил делото на благовестието. И тук, в Долно Езерово, не се страхувам да кажа, че църквата може да умре. След като 306 църкви в България са умрели, какво пречи на църквата в Долно Езерово да умре? Ако вие попречите, ако ние попречим – аз не изключвам себе си от това число – ако ние попречим, тя няма да умре. Но зависи от нас. Зависи от нас, защото словото на Бога си е съвършено. То е семето, в него няма грешка.
То е здраво, то е живо, то е вечно. Всичко зависи от почвата. Коя е почвата? Ние сме почвата. Тези църкви, за които ви казвам, една от причините поради които те са спрели да функционират, е поради това, че между вярващите е имало конфликти. Не е имало единство. И както и тук много пъти е ставало, хората са казвали: „Няма повече да стъпя в тая църква“. Казват: „Тая църква вече не е моята църква, това е вашата църква“ и така нататък. И ти се стягаш и казваш: „Щом той няма да стъпи, и аз няма да стъпя“.
И когато никой не стъпи в тая църква, църквата престава да съществува. Но кой губи? Губи този, който е спрял да ходи в тая църква. По същия начин ние трябва да разберем, че ние като вярващи, особено в местната църква, ние сме като скачени съдове. Доброто за другия е доброто за мен. Както в семейството – не може единият да прави лошо на другия и той да бъде добре. Защото когато ти правиш лошо на другия, ти правиш лошо на себе си, защото ние сме едно в семейството.
А църквата е семейство на вяра. И ако ние в църквата се настройваме един срещу друг, ако ние в църквата не си прощаваме, ако ние в църквата си търсим „мана“, както се казва, или причина защо да бъдем настроени един срещу друг, то тогава ние ще се разпаднем. Но това не е Божият план, разбира се. Божият план е ние да растем. И това е нещо, което е характерно за последното време.
Въпреки че казвам, че е възможно църквата в Долно Езерово да умре – това означава да престане да функционира – друга причина за това е липсата на лидери. Примерно някой отива на определено място и той е пастир на тая църква, но след това той се разболява, или пък няма вече пари за бензин, не може да ходи, не може да пътува, престава да ходи, намира си работа другаде и отива в чужбина. И както се казва: „Когато се порази пастирът, овцете се разпръсват“. Така че ние трябва да се молим за тези неща, ако искаме нашата църква да съществува.
Това, което виждам в момента, е точно това, че църквата е в голям недоимък и укор. Както се казва тук: „В немилост сме“. Вярвам, че това е главата за момента. Казва се: „Стената на Ерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън“. Защото църквата, вместо да расте, тя е в едно състояние на намаляване, на преживяване, едва с последни сили крета. Направили сме като в Еклисиаст, последната глава. Не знам дали знаете какво става с човек, когато е стар.
Еклисиаст 12
1 И помни Създателя си в дните на младостта си,
преди да дойдат дните на злото
и те стигнат годините, когато ще кажеш: Нямам наслада от тях;
2 преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите
и да се върнат облаците след дъжда;
3 когато стражите на къщата ще треперят
и силните мъже ще се прегърбят,
и онези, които мелят, ще престанат, защото намаляха,
и на онези, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 когато вратите ще се затворят при пътя,
като отслабне гласът на мелницата;
и при гласа на птицата ще стане човек
и всички звукове на песента ще отслабнат;
5 още когато ще се боят от всичко, което е високо,
и ще треперят в пътя;
когато бадемът разцъфти и скакалецът натегне,
и всяко желание изчезне;
защото човек отива във вечния си дом
и жалеещите обикалят улиците;
6 преди да се скъса сребърната верижка
и да се счупи златната чаша
или се строши стомната при извора,
или се счупи колелото над кладенеца
7 и се върне пръстта в земята, както е била,
и духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите, казва проповедникът,
всичко е суета.
9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,
толкова повече поучаваше хората на знание;
а най-вече измисляше и издирваше,
и нареждаше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи
и това, което беше с правота написано, думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени;
и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията,
дадени от единия пастир.
12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание,
че правене на много книги няма край
и много четене е труд на плътта.
13 Нека чуем края на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
понеже това е всичко за човека.
14 Защото относно всяко скрито нещо
Бог ще докара на съд всяко дело,
било то добро или зло.
Ние трябва да се мобилизираме, ние трябва да растем. Но това е характерно за последното време. Понеже аз съм убеден, че тук в Долно Езерово има хора, които са изкупени и посветени на Бога, вярвам, че в последното време има едно пресяване. Тези, които са святи, ще стават все по-святи. Тези, които са ревностни, ще стават все по-ревностни. А тези, които са хладки, ще стават все по-хладки и студени към Бога и просто няма да оцелеят в това последно време.
Но казвам ви, на Бог не му се бърка радостта. Не трябва да мислим, че ние по някакъв начин, с това, че църквата в Долно Езерово намалява, Божият план нещо ще се промени. Божият план ще се изпълни. Той ще дойде на земята, Той ще царува. Той ще има избрани и тези избрани ще бъдат с Него. Дай Боже това да бъдат хора от Долно Езерово. Но зависи от всеки един. Зависи от всеки един той да вземе присърце и да се включи заедно да възстановим стените на Ерусалим.
Защото това е надеждата. Аз не ви казвам това с цел да ви плаша или да ви отчайвам. Не. Целта е да ви мотивирам. Целта е да се мобилизираме. Да градим заедно, защото това е Божието дело. И всъщност, какво се беше случило там в Ерусалим? Те вече бяха имали известни победи. Както и църквата в Долно Езерово има известни победи. Тази година ние честваме 20 години от основаването на църквата в Долно Езерово. Значи църквата е била основана през 90-та година.
Не знам колко от вас са били на това учредително събрание на 31 октомври 90-та година. Има ли някой да е бил? А, така, има хора, които са били. Оттогава са минали 20 години. Който е бил на 40, става на 60. Който е бил на 60, става на 80. А, така, който е бил на 80, вече е при Бога. Но през тези 20 години църквата в Долно Езерово е разцъфтяла. И ние виждаме подобно нещо с тази група, която се връща от плена в Ерусалим. Те също градят града на три етапа.
Първият етап е, че когато те се връщат… Значи първото завръщане в Ерусалим е под ръководството на Зоровавел. И когато те се завръщат, те започват да градят олтар. Това е началото на градежа, на възстановяването на Ерусалим. В трета глава на книгата на Ездра се казва…
Ездра 3
1 И като настъпи седмият месец и израилтяните бяха в градовете, народът се събра като един човек в Йерусалим.
2 Тогава стана Исус, Йоседековият син, с братята си, свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, и издигнаха жертвеника на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него според предписаното в закона на Божия човек Моисей.
3 И понеже се бояха от народа на онези места, поставиха жертвеника на мястото му и принасяха върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа.
4 И честваха празника на шатроразпъването според предписаното, и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше наредено, според определеното за всеки ден,
5 и оттогава и постоянните всеизгаряния, и приносите по новолунията и по всички осветени Господни празници, както и тези на всеки, който би принесъл доброволен принос на Господа.
6 От първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа; но основите на Господния храм не бяха още положени.
7 Дадоха пари на каменоделците и дърводелците и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето на Йопия, според както персийският цар Кир им беше позволил.
8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатииловият син, Исус, Йоседековият син, и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Йерусалим, започнаха да работят; и поставиха левитите, от двадесетгодишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.
9 Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; също и синовете на Инадад с техните синове и братя, левитите.
10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давид.
11 Те пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодареха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израил. И целият народ нададе голямо възклицание и хвалеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.
12 Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, като се основаваше този дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;
13 така че народът не можа да различи гласа на веселото възклицание от гласа на плача на хората; защото народът възклицаваше със силен глас и той се чуваше далеч.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето слово. Молим Те, помогни ни да бъдем хора, които градят, хора, които са ревностни за Твоя дом. Нека Твоят Дух ни води, за да не бъдем от тези, които се отказват, а от тези, които стоят твърдо на основата, която е Христос. Благослови църквата в Долно Езерово, съживи я и я направи светлина за това място. В името на Исус Христос, амин.
С братците си издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него според предписаното в закона на Божия човек Моисей. Те следваха Божието Слово. Божието Слово беше за тях като пътеката, по която те да възстановят Ерусалим. И те започнаха с олтара. И тук, в Дом на Израил, също църквата е започнала с един олтар. С една домашна група, където вярващите са отивали, са се събирали, са се молили по къщи, по различни места, където са се събирали в началото.
Ездра 3:2
2 Тогава стана Исус, Йоседековият син, с братята си, свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, и издигнаха жертвеника на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него според предписаното в закона на Божия човек Моисей.
И така, обаче, се запали огънят. Защото църквата се гради върху основата на пророците и апостолите, като крайъгълен камък е сам Христос. И на тази основа ние градим. Но апостол Павел казва всеки да внимава как гради. Дали гради със злато, сребро, скъпоценни камъни, или със сено, слама и разни други неща. Защото на всеки работата ще се изпита каква е. С огън. Но когато работата устои, той ще получи награда. А на който изгори, той няма да получи награда.
Ефесяни 2:20
20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус,
1 Коринтяни 3:10-15
10 Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.
11 Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.
12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
13 на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго.
14 Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15 А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън.
А сам той може да се избави, но като през огън. Но ние не желаем да бъдем избавени като през огън. Ние желаем да имаме една стабилна работа в Дом на Израил. Една църква, която е изградена върху Божието Слово, в центъра на която е Исус Христос и която е изпълнена със Святия Дух. Това е целта, това е планът на Бога. И църквата започна да расте. Знаете там, събирали сте се в партийния клуб, слава на Бога, че Бог промени партийния клуб да бъде място за църква.
Пораснали сте, Бог ви даде Старото училище. И слава на Бога за този период, в който църквата е била в Старото училище. И през това време обаче Бог дари тук да се гради и молитвен дом. Това е голяма победа. Знаете ли колко селски църкви в България имат молитвен дом? Не знам колко, но много малко. Всеки иска да има църква. Но това е чудо, че Бог я дава тук, в Долно Езерово, да има молитвен дом. Чудо е! В Бургаския район, ако някой е сел, да знаете, да има такава църква като нашата.
Хората се събират във фургон. В Банево се събират във фургон. В Крайморие, след Крайморие, което беше от Черноморец, там се събират в дом. Не, събират се във фургон. А така, във фургони. Много е трудно да има молитвен дом. А ние тук имаме молитвен дом. Имаме място, земя, собственост на Съюза на евангелските петдесятни църкви. Построено, официално регистрирано като църква. Молитвен дом. Това е голяма победа. Бог я дава, голяма благодарност. Обаче има голяма опасност.
Този молитвен дом да бъде музей. Да дойдат хора да видят: „Ей, браво, това беше молитвеният дом, който те построиха“. Но каква е ползата, ако този молитвен дом е празен? Той е направен да се пълни. Защото това не е църквата. Църквата сме хората. Молитвеният дом е изражение на това, че църквата е пораснала донякъде. Защото ако няма църква, никой няма да си губи парите да им строи молитвен дом. Но Бог е дал една голяма благодат. Ние трябва да ценим този молитвен дом, който Бог ни е дал.
Защото това показва, че църквата е пораснала донякъде. Защото Бог е милостив. И макар че ние сме малко и не сме могли сами да си построим църквата, Бог е промислил и е дал от други братя, сестри, средства, за да може този молитвен дом да бъде построен. Но ние ценим ли този подарък, който Бог ни е дал? Или казваме: „Айде, не го ценим“. Ако не го ценим, ние трябва да се покаяме, възлюбени. Трябва да ценим това, което Бог ни е дал. Тази възможност и да се възползваме от нея.
Да се събираме, да се молим, да имаме всякакви видове събрания, да се грижим за Божия дом. Да го чистим, да го поддържаме, ако има нещо счупено, да се направи веднага. Да има инициатива, защото това е Божие. И това е нашето. То не е мое. Аз нямам нищо тук. Нали знаете това нещо? Този дом не е на Симеон Кръстев. Този дом е на Съюза на евангелските петдесятни църкви, на църквата в Долно Езерово. Той е ваш. Така че не си казвайте: „А, пасторът, той е тук, да си го гледа“. Той не е мой. Той е ваш. Той е наш. Аз също участвам в него. Но не трябва да си мислите: „А, той не е наш, той е там на някой си“.
Но виждаме всъщност, че след като те построиха олтара, те положиха основите. През 536 г. зидарите положиха основите на Господния дом, през 536 г. преди Христос. И те хвалиха Бога. И ние също тук, когато започвахме да строим църквата, имахме голям ентусиазъм. Спомняте ли си как тук чертахме, как копахме, как хвърляхме камъни, как всеки носеше баници и каквото има за почерпка, за да може да градим дома на Господа.
Ездра 3:10-11
10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давид.
11 Те пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодареха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израил. И целият народ нададе голямо възклицание и хвалеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.
Имахме ентусиазъм, имахме радост. Казахме: „Ей, като построим тази църква, цялото село ще дойде“. Помните ли? И след това казахме: „О, надеждата ни е, като построим църквата, тогава вече нещата ще се оправят“. Но всъщност църквата не е сградата. Църквата сме ние. Защото Бог не обитава в ръкотворени храмове. Но Той обитава в събранието на светиите. Защото Апостол Павел каза: „Не знаете ли, че вие сте храмът на светиите?“ Църквата има предвид за сградата.
1 Коринтяни 6:19
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
Тя дава сигурност, тя дава възможности, тя дава представителност, тя напомня на хората непрекъснато за Бога, защото те, като идват в църквата, се сещат, че има Бог. И това е чудесно свидетелство, което Бог ни е дал. Но църквата сме ние. Ние сме живите камъни. Диана проповядваше по едно време една проповед, която се казваше „Как си верен? Като слуга или като син?“ Защото се казва, че слугата е верен, но синът е наследникът. Той не може да се откаже. И обаче някои камъни – хоп – си вземат багажа и си тръгват.
И когато един камък си вземе багажа – хоп – другите се свличат, защото там има земно притегляне. И тежестта на разлома е – хоп – още един камък се махне и той си вземе багажа и се замине. И там се получава дупка и стената… Постепенно другите камъни се натоварват, натоварват, ама те не издържат и накрая стената се срутва. Има голяма опасност стената да се срути. В Долно Езерово предупреждаваме. Но има и надежда – ние да изградим стената. И стената се съгражда от нас.
1 Петрово 2:5
5 и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.
Апостол Петър казва: „Вие като живи камъни се съграждате заедно в духовен дом. За да бъдете свято свещенство.“ Ние сме камъните, ние сме свещениците и всеки един има своята част. В друго място Апостол Павел сравнява църквата с тяло и казва: „Ние сме части един на друг. И както една част не може да каже на друга част: „Ти не ми трябваш или не си ми потребна“, така и никой от нас не може да каже на другия: „Ти не ми трябваш, не си ми потребен. Аз мога и без тебе.“
1 Коринтяни 12:12-27
12 Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички с един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
16 И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.
19 И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а пък едно тяло.
21 И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми трябвате.
22 Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нуждаот това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
27 А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него.
Ние не можем един без друг. Така че всеки един трябва да се включи в това. И така виждаме, че те започнаха с радост, обаче въпреки че започнаха с радост, излезе забрана да градят и имаше хора там, които им пречеха. В четвърта глава се казва: „А неприятелите на Юда и на Вениамин, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа, Израилевия Бог, дойдоха при Зоровавел и при началниците на бащините домове и им рекоха: „Да градим с вас, защото и ние търсим вашия Бог, както и вие, и Му жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.“
Ездра 4:1-2
1 А неприятелите на Юда и Вениамин, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа, Израилевия Бог,
2 дойдоха при Зоровавел и при началниците на бащините домове и им казаха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог, както вие Него, и Му жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни изведе тук.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоята църква. Благодарим Ти, че Ти си я съградил върху основата на апостолите и пророците, с Христос като крайъгълен камък. Молим Те, помогни ни да бъдем верни живи камъни, които се държат един за друг, за да не се срути стената. Помогни ни да ценим молитвения дом, който си ни дал, и да го изпълваме с присъствието Ти, с молитва и с хваление. Не позволявай на врага да ни спре, както се опита да спре Твоите хора в Ерусалим. Дай ни мъдрост и сила да градим заедно, като едно тяло, в Твоето име. Амин.
Но за Зоровавел, Исус и останалите началници на израилските бащини домове им рекоха: „Не можете вие заедно с нас да построите дома на нашия Бог, но ние сами ще построим на Господа, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир“. Тогава людите на земята отслабваха ръцете на юдовите люде и им пречеха в граденето, и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.
Ездра 4:1-5
1 А неприятелите на Юда и Вениамин, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа, Израилевия Бог,
2 дойдоха при Зоровавел и при началниците на бащините домове и им казаха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог, както вие Него, и Му жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни изведе тук.
3 Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини домове им отговориха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; а ние сами ще построим на Господа, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.
4 Тогава народът на земята отслабваше ръцете на Юдейския народ и им пречеха в граденето,
5 и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всички дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.
И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим. Значи имаше съпротива. Всъщност това го пише в Четвърта книга на царете, 17 глава. Може да прочетете там какво се случва, когато вавилонците завеждат израилтяните в плен. Всъщност се казва, че асирийският цар доведе хора от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат, от Сефаруим, да ги засели в самарийските градове, на мястото на израилтяните.
И те усвоиха Самария и се населиха в градовете ѝ. Всъщност това беше предимно в Северното царство. Асирийците бяха тези, още преди вавилонците, които доведоха различни племена на мястото на израилтяните. И тези хора се служеха на техните богове, обаче Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях. И по тази причина те говориха на асирийския цар, казвайки: „Людите, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина на служение на местния бог. Затова Той прати лъвове между тях и ето, убиват ги, понеже не знаят начина на служение на местния бог“.
Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: „Заведете там един от свещениците, които запленихте оттам, и нека идат пак и да се заселят там. И свещеникът нека ги учи на начина на служение на местния бог“. И така, един от свещениците, които те бяха запленили в Самария, дойде и се засели във Ветил. Обаче, първо на първо, това беше неправилно, защото Бог желаеше Ерусалим да бъде центърът на поклонението. А Северното царство се отдели от Южното царство и тогава Еровоам постави две телета – едно във Ветил, едно в Дан. И каза: „Ето боговете ти!“ Те пак се покланяха на Йехова, на Израилевия Бог, обаче не в Ерусалим, не на мястото за поклонение, което Той искаше. И така те се отклониха.
След това, по времето на цар Ахав, това доведе поклонението на Ваал. И това пак беше във Ветил и в Самария. Но този свещеник поучаваше и как да се боят от Господа. И всъщност така се получи едно нещо, което се нарича синкретизъм или смесване на религиите. И се казва: „Обаче людите от всеки народ поставиха свои богове. Людите от всеки народ в градовете, където живееха, ги туриха в капищата по високите места, които самаряните бяха построили“.
Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима, авците поставиха Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха децата си на огън на сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех. Така те се бояха от Господа и си поставяха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места. Бояха се от Господа и на своите си богове служеха, служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.
Ние сме в много такава опасност в момента, защото живеем в такова време, когато всеки казва: „Би трябвало да си верен на Бога, има някаква сила, обаче живей като мене“. И светът ни изкушава ние да се покланяме и на Бога, и на Сатана, и на различните други неща, които Сатана издига на първо място в живота. Така че всъщност тези народи бяха по-късно наречени самаряни. Затова и израилтяните, казва се в Словото, че те нямаха общение със самаряните, защото те считаха самаряните за опасност за чистотата на вярата. Защото те самите бяха с някакви смесени религии и идолопоклонство, и малко езичество, и малко боене от Господа, но нечиста вяра.
И затова народът каза: „Ние трябва да построим храма, защото искаме да запазим едно чисто учение, защото Бог ни е дал тази отговорност“. И поради това те имаха причини и за това бяха обвинявани. И църквата също е била обвинявана. И ние бяхме хулени, че сме секти, че сме какво ли не, че сме друговерци и други, други, други неща. Но ние издигаме Божието Слово. И ние не издигаме нещо друго. Ние желаем да служим на Бога според това, което е описано в Божието Слово, и да бъдем братя и сестри с всички, които следват Христос.
Тогава храмът беше спрян за 16 години. Беше издаден един указ и въз основа на този указ храмът беше спрян за 16 години. И тогава дойдоха пророците – Агей и Захария. И когато Агей и Захария започнаха да пророкуват, знаете какво казва Агей в неговата книга – че имате суша, имате криза, защото всеки строи своите къщи, а сте оставили Божия дом. Но ако се върнете към Бога и построите дома на Господа, Той ще ви благослови. И така те построиха Божия дом.
И така виждаме, всъщност искам просто да ви покажа, че съобразно етапите на градеж на всяка една местна църква, Бог желае църквата да бъде град за Господа. И ние виждаме такава картина в Библията – Небесния Ерусалим. Ерусалим е град. И така, на едно място, където не е имало църква, Бог започва с един олтар, т.е. няколко вярващи, които се събират. Но това е олтар на Господа. Това са хора, които служат на Исус, които са новородени, които са спасени. Този олтар ще стане храм. Храмът да бъде вече храм на Господа. Храмът е нещо по-голямо от олтара. И след това, обаче, Бог не желае само храм. Той желае целият град. Църквата да бъде град.
Т.е. това са различни етапи, които могат да бележат различните етапи на развитие на една местна църква. И ако сравним това с църквата в Долна, тя беше на етап олтар. Тя е в момента, може да се каже, на етап храм. Обаче Бог не желае да бъде църквата само храм. Бог желае църквата да бъде град на Господа. Така че не си мислете, че като влязохме тук в църквата и си казахме: „Вече на първата служба всичко беше пълно, на втората пак си бяхме същите, да си бяхме в старото училище“, и започнем да се отчайваме и казваме сега: „Коя е вината?“
Но вината не е в някой. Вината е в нашето неправилно разбиране, че ние си мислим, че сградата ще спечели хората. Не сградата ще спечели хората, а личното благовестие, молитвата, общението, служението. Ние трябва да продължаваме да служим на Господа, още повече с възможностите, които Бог ни дава. А ние вместо това си казахме: „Ще строим, ще строим, докато построим църквата“. И сега това вече тя е това преко средство, което ще разреши всички проблеми. Но сградата не може да разреши всички проблеми. И Бог желае оттук нататък ние да градим.
И вместо обаче ние да градим, ние се отпуснахме, противниците ни атакуват в духовната битка, ние губим, служители си отказаха да служат, излязоха от църквата други и едно, друго, трето. И стените са съборени. Обаче стените трябва да бъдат възстановени. И така идваме до Неемия. Построиха олтара, построиха храма, но след това те изградиха и някакви стени, но тези стени бяха съборени. Така че и тогава не си мислете, че винаги всичко им вървеше гладко. Не. И в Библията виждаме, че хората претърпяваха загуби, претърпяваха падения, претърпяваха провали, претърпяваха отлагане във времето с години – 15-20 години, 30-40 години. Но те се мобилизираха в определени моменти и те градяха. И тогава, четете Неемия, когато те се мобилизираха, построиха стената за 45 дена. Или нещо такова. Което беше някакво чудо.
Стената се събори. Но насърчаваме просто ние да се молим и да видим това, което Бог желае. За просто в момента, обаче, нещата са на кантар. Или църквата ще възстанови стените и ще започне да гради града. Защото те, когато построиха стените, градът не беше пълен. Той беше празен. Постепенно след това започнаха да се населват хора. Но те създадоха основата. Създадоха структурата, за да може тя да се пълни. И Бог желае ние да направим същото. И ние не трябва да сме на кантар.
Защо? Или църквата ще започне да гради стените, да ги възстановява, така че да расте от храм към град, или в тия паднали стени и тия съборени порти враговете ще продължат да събарят и храма. Защото те не искат само стените да са съборени. Те искат да го няма храма, те искат да го няма олтара, те не искат тези хора да бъдат там. Сатана не желае в Долна Езерова да има църква. Ако не го знаете, да ви го покажа. Сатана не желае в Долна Езерова да има изкупени хора.
Сатана не желае в Долна Езерова да има хора, които благовестват на другите, за да бъдат те спасени. Той желае, като отива в Ада, защото той знае, че вече е определен за там, че е в Библията, знае какъв е краят на историята, но иска за себе си да може да вземе колкото може повече. Кой ще го спре? Единствено ние можем да го спрем, като благовестваме. Като вземем повече хора с нас в небето. Защото има нещо по-добро от това да отидеш в рая. И то е да не отидеш там сам, а да вземеш друг с теб.
Затова нека Бог да ни помогне. Да, малко сме, да, нямаме сила, но ако се обединим, можем да градим стената на Ерусалим. Защото небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме. Когато Неемия започна и събра хората, той отиде и прегледа стената през нощта. И видя колко зле са нещата. Той казва: „Прегледах йерусалимските стени, как бяха съборени. Портите ми изгорени с огън.“ И минал там, откъдето минал, прегледал всичко. И тогава той им казва: „Вие виждате бедствието, в което се намираме. Как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън. Елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.“
Неемия 2:13-17
13 Излязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън.
14 После минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех.
15 Тогава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах.
16 А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.
17 Тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.
Защото хората ще ни се смеят. Ще казват: „Какви бяха тези вярващи, какво се трудиха, какво правеха? Уж бяха много вярващи, пък никакви ги няма. Църквата се затвори, един катинар отпред. Имаш църква, няма църква. Какво искате да знаете? Сатанинско село.“ Бог има хора за спасение в Долна Езерова. Затова ние трябва да се молим за тях и ние трябва да стоим.
Вие виждате този човек. Няма го. Вие виждате ли? Той е натъжен много. И той го пита тази ревност: „Що толкова много си натъжен?“ И с един човек, Неемия, стената се гради. Защото той дава и на другите сили, че Господ трябваше да вземе цялото участие. Да, да се срутило. Да. Един като тръгне и другите да тръгнат към някъде. Господ казва: „Изобличавай“. Пише го. Той е за хубаво това. Ами, вярвам, че е за хубаво, да. За хубаво е, интересно. И вижте, казва се: „И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал.“
Неемия 2:18
18 И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.
И те рекоха: „Да станем и да градим.“ Те рекоха: „Да станем и да градим.“ Така че аз ви призовавам днес. Елате да съградим стената на църквата в Долна Езерова. Какво ще кажете вие? Ще кажете ли „Да станем и да градим“ или ще кажете „Стройте стената“ или „Не ме занимавайте“? Ще стане. Ще стане. Ето, то ще се види. Ще стане видимо. Но това е Божието слово за Долна Езерова, за това време, в което живеем. И имаше хора, които ни се присмяха, каза се веднага имаше реакция.
„Аронецът Санавалат, слугата Товия, амонецът, арабинът Гисам ги чуха.“ Като чуха това, присмяха ни се, презряха ни. И думаха: „Що е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?“ Веднага ги обвиниха в политически някакви пристрастия. Бунт направили. Че са предатели. Аз им отговорих, рекох им: „Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме. Затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.“
Неемия 2:19-20
19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?
20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.
Така че ти или си част от тия, които градят, или нямаш дял, нито спомен в Йерусалим. Така че за съвременния език това означава, че не си на страната на Бога. И след това вижте какво стана. Те започнаха да градят по семействата си. В трета глава се казва. Той постави хората според портите – Овчата порта, Рибната порта, Портата на Долината, Портата на Бунището, Портата на Извора. И се казва всеки градеше Портата на Водата, Конската порта, Източната порта и вратата на Мифкад.
Неемия 3
1 Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и съградиха овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил.
2 До него градяха йерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.
3 А рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовият син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловият син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син.
5 До него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.
6 А старата порта поправиха Йодай, Фасеевият син, и Месулам, Весодиевият син, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
7 До тях гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, поправяха до седалището на областния управител отсам реката.
8 До тях поправяше Озиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, един от аптекарите; и те укрепиха Йерусалим до широката стена.
9 До него поправяше Рафайя, Оровият син, началник на половината от Йерусалимския окръг.
10 До тях поправяше, срещу къщата си, Едайя, Арумафовият син. До него поправяше Хатус, Асаваниевият син.
11 А Мелхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-моавовият син, поправяха друга част и кулата на пещите.
12 И до тях поправяше заедно с дъщерите си Селум, Алоисовият син, началникът на половината от Йерусалимския окръг.
13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; поправиха и хиляда лакти от стената до портата на бунището.
14 А портата на бунището поправиха Мелхия, Рихавовият син, началник на Вет-акаремския окръг; и той, като я съгради, постави и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
15 А портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който, като я съгради и покри, постави и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; поправи и стената на Силоамския водоем при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град.
16 След него поправяше Неемия, Азвуковият син, началник на половината от Вет-сурския окръг, до мястото срещу Давидовите гробища и до направения водоем, и до къщата на силните мъже.
17 След него поправяха левитите, начело с Реум, Ваниевия син. До него поправяше Асавия, началник на половината от Кеилския окръг, за своя окръг.
18 След него поправяха братята им, начело с Вавая, Инададовия син, началник на другата половина от Кеилския окръг.
19 До него Есер, Исусовият син, началник на Масфа, поправяше друга част срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената.
20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеника Елиасив.
21 След него Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.
22 След него поправяха свещениците, които живееха в тази околност.
23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевия син, при къщата си.
24 След него Вануй, Инададовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до къта, дори до ъгъла на стената.
25 Фалал, Узаевият син, поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която беше при двора на стражата; и след него поправяше Фадайя, Фаросовият син.
26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу портата на водата на изток и до издадената кула.)
27 След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.
28 Над конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.
29 След тях поправяше Садок, Емировият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на източната порта Семая, Сеханиевият син.
30 След него Анания, Селемиевият син, и Анун, шестият син на Салаф, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си.
31 След него поправяше Мелхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците срещу вратата на Мифкад и до нагорнището при ъгъла.
32 А между нагорнището, при ъгъла и овчата порта, поправяха златарите и търговците.
И всеки градеше според семействата си. Но даже и всички, се казва, даже… имаше някои, които отказаха. Казва се, но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ. Имаше някои, които се направиха на големи и не искаха да се включат. Но това е посланието. Няма какво да говоря повече. Вярвам, че сте разбрали. Нещата са на кантар. Или градим портите и стената, или умираме. И Бог желае ние да градим. Божието дело няма да се провали. Но това е ситуацията.
МОЛИТВА
Нека да се молим. Боже, благодарим Ти за това пророческо прозрение, което Ти ни даваш. За времето, в което живеем. За ситуацията, в която се намираме. За църквата Ти. Боже, благодарим Ти, защото тези думи не са от мене, но те са от Тебе. И Господи, моля Те, помогни да ги приемем. Словото Ти е съвършено. Словото Ти е свято. О, Ти ни помогни, Господи, ние да го приемем като Божие слово, каквото е. И да подействаме. Дай на всеки един да прегледа сърцето си.
МОЛИТВА
И всеки един да се включи в градежа. Всеки един да се включи в делото Ти, Боже. За да може стените на църквата в Долна Езерова да бъдат изградени, Господи. Боже, ние искаме цялото Долна Езерова. Ние не искаме, Господи, само 20-30 човека. Искаме 3000 души. Ние искаме, Господи, цялото Долна Езерова. Колкото и да са, Господи. Ние не желаем, Боже, да бъдем просто едно малцинство. Макар че Ти казваш, Боже: „Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.“
Лука 12:32
32 Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.
МОЛИТВА
Но, Господи, ние се молим за всички, Господи. И желаем това малко стадо, Господи, да бъде наистина стабилно стадо. Едно стадо, което се възпроизвежда, което ражда малки агнета. Да не бъдем ялово стадо, Господи. Но дай ни, Боже, да бъдем плодоносно стадо, Господи. За Тебе, за Твоя слава, Боже. Моля Те, благослови, благослови ни, Господи. Молим Те, говори в сърцата ни. Боже, дай на всеки един той да чуе думите Ти. И, Господи, да приложи това в живота си.
МОЛИТВА
За да може, Боже, заедно да започнем и да градим, Господи, тази стена. Това, което Ти желаеш, Господи, е Долна Езерова да има стабилна, голяма църква, Господи. Една Долна Езерова да има църква, която е за пример, Боже. Господи, помогни ни, Татко. Сами ние не можем да се справим. Но когато Твоята ръка е над нас за добро, тогава ние можем да извършим това, което Ти ни призоваваш. Покланяме Ти се и Те издигаме в името на Исус. Амин.