Тази сутрин е радостта на Христос. И когато говорим за радостта на Христос, това е предполагам родителен падеж, което означава, че тази радост, която е на Христос, тя от една страна принадлежи на Христос, защото това отговаря на въпроса – чия е радостта? Радостта е на Христос. Но също радостта на Христос означава също, че тази радост проистича от Христос. И тя е не само радостта на Христос, но тя е също радостта от Христос, която идва от Христос в нас.
Защото Той казва – радостта, която Аз имам, тази същата радост Аз искам да бъде във вас. Така че Той ни дава Неговата радост. Така че радостта е на Христос, но тя е нашата радост. Тя е радостта на Христос в нас. Христос ни носи радост. С Неговото идване Той ни кара да се радваме за Него и за всички ползи и благословения, които Той ни донася. И тази сутрин ще разгледаме този въпрос – каква е тази радост и откъде тя идва? На първо място – раждането на Спасителя или Рождество Христово, както го наричаме днес, ни носи една неимоверна радост.
И прочетохме дори преди молитвата за радостта, която Исус носеше още дори преди да се роди. Още докато беше в утробата на майка си. Той е станал причина за радост при срещата на Мария и Елисавета.
Лука 1:39
39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град,
В този случай и двете – Мария и Елисавета – бяха бременни. Елисавета беше шест месеца преди Мария, но те и двете бяха бременни.
„И щом чу Елисавета Марийния поздрав, кой беше този младенец в Елисавета? Йоан Кръстител. Заигра в утробата ѝ“. Бременните жени знаят как в определен момент бебето започва да се обръща, да играе в корема, защото то е затворено там. Но този младенец заигра в утробата ѝ. Елисавета се изпълни със Святия Дух. Когато чу Марийния поздрав, Елисавета се изпълни със Святия Дух и като извика със силен глас, рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба“.
Кой беше плодът на утробата на Мария? Исус Христос. „И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото ето, щом стигна гласът на Твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми“. Вижте, тук се казва, че Йоан Кръстител заигра радостно. Те се зарадваха, Елисавета се зарадва, Мария се зарадва. И това беше радост от Святия Дух. Елисавета продължи и каза: „И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа“.
Нека Бог да ни помогне да бъдем хора на вяра. Защото тогава вярата ще донесе радост в нашия живот. А Мария каза, дотогава говореше Елисавета, сега Мария отговаря: „Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой“. Елисавета се зарадва, Мария се зарадва, Йоан се зарадва в утробата на майка си. Така че имаше една радост, която предхождаше раждането на Исус Христос. И затова и ние трябва да се радваме. Защото това беше посланието на овчарите.
Вижте, казва се в 2 глава на Евангелието на Лука, четем: „И когато бяха там, във Витлеем, навършиха се дните да роди“. Дойде и терминът, както казваме на модерен език. „И роди първородния си син, пови го и положи го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата“. Колко е смирен Исус Христос, Той, Който е Божият Син, положен в едни ясли там, където за животните е място. И на същото място имаше овчари, някъде около Витлеем, които живееха в полето и пазеха нощна стража около стадото си.
Лука 2:6
6 И когато бяха там, дойде време да роди.
Те, може би, бяха наклали един огън и стояха около огъня, и си говореха, и бдяха, за да не би да дойдат вълци, животни и нещо да направят на техните стада. И тогава, когато те си стояха там, се казва: „И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия“. Господната слава в Стария Завет е облакът на славата, за който се нарича Шекина славата на Бог, който беше над умилостивилището на ковчега на Завета. И тази съща Господна слава, за която се говори в Исая, че Исая видя Господа, седящ на висок и издигнат престол и славата Му изпълни храма.
Исая 6:1
1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.
И тази слава дойде там, така че там беше светлина и облак по някакъв начин. И те се уплашиха много, но ангелът им рече: „Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде“. Не идвам за лошо, идвам за хубаво. Радост и голяма радост. Слава на Бога. За всичките люде, за целия народ, за обикновените хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ, Който е Месията. Кой очакваше този Месия, за Който старозаветните пророци пророкуваха.
Лука 2:10
10 Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.
И сега ангелът дойде и казва: „Този същият Месия, за Който пророкуваха старозаветните пророци, се роди в Давидовия град. И това ще ви бъде знакът. Ще намерите младенец, бебе, повито и лежащо в ясли“. Кой очаква да види бебе в ясли? Всички очакват да видят бебето в специална стая, в кошарка. Но това бебе беше повито и лежащо в яслата. И те отидоха, и те видяха, че беше така, както им беше казано. И се казва: „Овчарите се върнаха славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели според както им беше казано“.
Те се радваха, защото научиха тази вест, че Господ им е дал Спасител. Слава на Бога! Нека да се радваме и ние, да се радваме за това, че Той е Спасител, роди се и за нас. И тази радост беше с Мария, с Елисавета, тази радост беше с овчарите, тази радост беше също и с мъдреците. Тези, които бяха интелигенцията, които бяха учили много, те наблюдаваха звездите, те знаеха всяка звезда къде е, като погледнат небето, знаеха съзвездията и наблюдаваха всички звезди.
Коя е, накъде се движи, какво става. И вижте какво се казва обаче, те видяха една звезда и когато я видяха тази звезда, тази звезда започна да се движи и започна да ги води. Това бяха мъдреците, които дойдоха от изток и дойдоха в Ерусалим да търсят Царя, там където трябва да е Царят, в столицата. Обаче Ирод им каза, да, има такъв цар, има такива пророчества, извика тези, които бяха просвещенците, които знаеха Словото и казаха, че младенецът трябва да се роди във Витлеем, защото имаше такова пророчество, пророк Михей, че: „Ти, Витлеем, ако и да си най-малкият между юдовите заселища, никак не си малък, защото от теб ще ти произлезе Един, Чието начало е от вечността, Чийто произход е от началото, от вечността“.
Михей 5:2
2 А ти, Витлеем Ефратов,
макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове,
от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил,
Чийто произход е от начало, от вечността.
Слава на Бога! Витлеем беше градът на Давид и там, в града на Давид, беше и Христос. И те тръгнаха, разбира се Ирод, той беше коварен, той искаше да научи кое е детето, за да може да го убие. Им каза: „Като отидете и научите къде е детето, елате да ми кажете, да отида и аз да Му се поклоня“. Ама той не искаше да Му се поклони, а искаше да го убие. И те, разбира се, си тръгнаха по друг път и не се върнаха при него и не му казаха къде е и кое е бебето, и той не можа да разбере.
Матей 2:9
9 А те, като изслушаха царя, си тръгнаха; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, където беше Детето.
Матей 2:10
10 Като видяха звездата, се зарадваха твърде много.
Но вижте какво се казва в Матея 2 глава. А те като изслушаха царя тръгнаха си и ето звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, където беше детето. Тази звезда ги водеше точно над мястото, където беше детето. Слава на Бога.
Матей 2:9
9 А те, като изслушаха царя, си тръгнаха; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, където беше Детето.
И вижте какво се казва в 10 стих. Като видяха звездата, зарадваха се твърде много с голяма радост. Слава на Бога. В нашия превод се казва „зарадваха се твърде много“, но в гръцкия има тази дума, тя е същата като в Лука 2 глава 10 стиха, която казва „голяма радост“.
Матей 2:10
10 Като видяха звездата, се зарадваха твърде много.
И нека да се казва „зарадваха се твърде много с голяма радост“. Какво е по-голямо от това да се зарадваш? По-голямо от това да се зарадваш е да се зарадваш много. Какво е по-голямо от това да се зарадваш много? Да се зарадваш с голяма радост. Така че тези „зарадваха се твърде много с голяма радост“. Няма по-голяма радост от тази, с която те се зарадваха. Слава на Бога. Овчарите се зарадваха. Мъдреците се зарадваха. Мария се зарадва. Елизавета се зарадва.
Дайте и ние да се зарадваме, брат и сестра. Хубаво ли е да се зарадваме и ние? Нека да се зарадваме за това, че Господ ни е дал Спасител Христос, който ни спасява от нашите грехове и ни дава вечен живот. Слава на Бога. И вижте, Христос донесе радост, когато Той се роди. Христос донесе радост също и когато възкръсна. Радостта беше не само от Неговото рождение, радостта беше от Неговото Възкресение. Така че това е радостта на Христос. Радостта от рождението, радостта също и от Възкресението.
Йоан 16:16-24
16 Още малко време и няма да Ме виждате; и пак малко време – и ще Ме видите.
17 Тогава някои от учениците Му си казаха един на друг: Какво е това, което ни казва: Още малко време и няма да Ме виждате; и пак малко време – и ще Ме видите; и това е, защото отивам при Отца.
18 И казаха: Какво е това, което казва: Още малко време? Не знаем какво иска да каже.
19 Исус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко време и няма да Ме виждате; и пак малко време – и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне на радост.
21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече мъките си поради радостта, че се е родил човек на света.
22 Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме.
23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: Ако поискате нещо от Отца в Мое име, Той ще ви го даде.
24 Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
Христос каза на Неговите ученици още преди да отида на кръст. Той им каза: „Още малко и няма да Ме виждате. И пак малко и ще Ме видите“. Какво означаваше това? За това няколко от учениците Му продумаха помежду си. Какво е това, що Той ни казва? „Още малко и няма да Ме виждате. И пак малко и ще Ме видите“. Това е като гатанка. И това, защото отивам при Отца.
И рекоха: „Какво е това, което казва още малко? Не знаем какво иска да каже“. Исус като разбра, че желаят да Го питат, рече им: „За това ли се запитвате помежду си? Като рекох: Още малко и няма да Ме виждате. И пак малко и ще Ме видите. Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете“. Защо те щяха да заплачат и да заридаят? Защото техният Господ щеше да бъде разпнат. А светът ще се зарадва. Тези, които Го преследваха, Неговите убийци и гонители.
„Вие ще скърбите. Но скръбта ви ще се обърне в радост“. Слава на Бога! Кога скръбта ще се обърне в радост? Когато те видят възкръсналия Исус Христос. Алилуя! Жена, която ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ. А когато роди детенцето, не помни вече тегобата поради радостта, че се е родил човек на света. Голяма радост, когато се роди бебето. Преди това, докато се роди бебето, мъка. Ама като се роди бебето, голяма радост. Може да е изтормозило, може всичко, ама ето го бебето, новият човек е тука.
И вие прочее, каза Исус, сега сте в скръб. Но Аз пак ще ви видя. Слава на Бога. Той каза: „Аз ще умра, но Аз ще възкръсна. И Аз ще ви видя отново. И когато ви видя, сърцето ви ще се зарадва. И радостта ви никой няма да отнеме“. Слава на Бога. Христос възкръсна. И тази радост от Възкресението никой не може да отнеме от нас, от Неговите ученици.
„И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам. Ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“. Алилуя. Вижте, Исус Христос иска нашата радост да бъде пълна. И ние трябва да имаме тази радост. Пълна радост. Голяма радост. Радост, повече радост, още повече радост. Твърде много радост, с голяма радост. Пълна радост, приливаща радост. Радост, радост непрестанна.
Това трябва да бъде в нас. И нека тази сутрин да се зарадваме в тази радост. И вижте, когато Христос възкръсна, в Матей 28 глава се казва в 8 и 9 стих: „И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост“. Вижте как те имаха хем страх, хем голяма радост. Това е много интересна емоция. Страхуваш се и се радваш едновременно. Въобще, по време на Възкресението имаше много такива интересни емоции. Страх, смесен с радост и голяма радост. Този израз „голяма радост“ е същият като в Лука 2 глава 10 стих и Матей 2 глава 10 стих.
Матей 28:8-9
8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му.
9 И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха.
И те излязоха със страх и голяма радост и завтекоха се да известят на учениците Му. В Лука 24 глава се казва също в 40 и 41 стих: „Покажи ръцете си и нозете си“, Той възкръсна, слава на Бога. Но понеже те от радост още не вярваха. Това е сега тук пък радост, смесена със съмнение. Радост, смесена със страх имахме преди малко, сега тук радост, смесена със съмнение. Толкова е хубаво, че не могат да повярват, че наистина е така. Но то беше така.
Лука 24:40-41
40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?
И се чудеха. Той рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ Той искаше да им покаже, че нещата не са просто така, да се мисли, че това е въображаемо. Не, това е действително. Той яде. Той възкръсна. Той беше жив. Слава на Бога. Радост имаше не само от Възкресението, но също и от Възнесението на Христос. В Йоан 20 глава 20 стих се казва: „И като рече това, показа ръцете Си и ребрата Си, и зарадваха се учениците, като видяха Господа“.
Йоан 20:20
20 И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.
Те се зарадваха, когато Го видяха. И когато се възнесе, в Лука 24 глава, 50 стих се казва: „И ги заведе на едно място срещу Витания, и вдигна ръцете Си, та ги благослови. И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. И те Му се поклониха и върнаха се в Ерусалим с голяма радост“. Вижте отново тази голяма радост. Слава на Бога. Радостта на Христос е голяма радост. Радостта от Христос е голяма радост.
Лука 24:50-52
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.
52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;
Христос носи радост на учениците Си. И аз ви казах – волята на Христос за нас е и ние да имаме Неговата радост пълна в себе си. Това е радост, която не зависи от обстоятелствата. Радостта, която е в този свят, тя е с една синусоида, с една нагоре-надолу, вариации, амплитуди. Ако нещо хубаво ти се случи – се радваш. След това обаче, ако нещо лошо ти се случва – тръгваш надолу. Нещастен, радостен, нещастен. Но това е светската радост. Но божествената радост, тя е така – пълна радост.
Винаги радост. Там няма спадове. Пълна радост. Христос се радваше през цялото време. Това е божествена радост. Вижте какво каза Исус в първосвещеническата молитва. Той се моли. И Той е казал: „Отче“. И Той се моли за нас, за Неговите ученици, за апостолите и за нас. И Той е казал: „А сега ида при Тебе. Но докато съм още на света, казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си“. Слава на Бога. Вижте, това е невероятно. Той се молеше. Това беше първосвещеническата молитва, която беше в деня, когато Той щеше да бъде заловен.
В същия ден, когато беше Господната вечеря, след това Той се молеше с тази първосвещенческа молитва. Той знаеше какво Му предстои. Той знаеше, че Му предстои кръстът. Той знаеше, че Му предстои смъртта. Той знаеше, че Му предстоят бичувания и всички унижения, които Той трябваше да претърпи. Той казва: „Да имат Моята радост пълна в себе си“. Исус не изгуби радостта Си. Неговата радост беше в Него. Макар и да страдаше, макар и да се молеше: „Отче, прости им“, макар и наистина да премина през много скръб и много страдания.
Във всичко това Неговата радост беше в Него. Това е радостта от Рождество. Това е радостта от Възкресението. Вижте, казва се, че Той издържа кръста как? Като гледаше на предстоящата Нему радост. Нали така се казва в Евреите? Така че дори през кръста Той премина, като гледаше на предстоящата Нему радост. Така и ние, дори да сме преминали през загуба на близък човек, можем да преминем, защото гледаме и на предстоящата нам радост, когато ще се видим отново в небето.
Всички, които са преминали в нашата църква в славата на Бога, те ни чакат там и ние ще ги видим. Тогава всички ще ги видим. Слава на Бога! Затова трябва да преминем през този свят, не да се загубваме в скръбта, защото има голяма опасност. Апостол Павел казва, че светската скръб докарва смърт. Има хора, които, когато загубят близък човек или нещо лошо им се случи, те забиват в това страдание и започват само за това да мислят. Хората са само на гроба, всеки ден на гроба, всеки ден на гроба, мислят за този човек и се отдават на тази скръб, скръб, скръб, скръб, скръб, скръб.
И те започват да се разболяват. Могат да умрат и те. Светската скръб докарва смърт, а скръбта по Бога, която ние трябва да имаме – скръб по Бога, докарва спасително покаяние. Така че има място и за скръб, има място и за сълзи, но това трябва да бъдат сълзи на покаяние, сълзи на приближаване при Господа. И тогава, когато ние плачем и се молим в тази молитва, изведнъж идва радост от Святия Дух. Когато тази радост от Святия Дух дойде в нашите сърца, тя ни дава увереност, че нашите молитви са чути.
Слава на Бога! И Христос казва това, което прочетохме преди малко. Той казва: „Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“. И Той казва: „А сега идвам при Тебе, но докато съм още на света, казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си“. Така че радостта е на Христос, но Божията воля е радостта на Христос да стане наша радост, тя да премине в нас, тя да изпълни сърцата ни и ние да се зарадваме.
Йоан 15:11
11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.
Исус казва: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна“. Алелуя! Нека тази сутрин, когато слушаме думите на Исус, Неговата радост да дойде в нас и нашата радост да стане пълна. Тази радост е радост от Святия Дух.
Галатяни 5:22
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
В Галатяни се казва, че плодът на Духа, който ние трябва да развиваме в себе си, плодът на Духа е любов на първо място, защото любовта е над всичко и преди всичко, и след това – радост. Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание и т.н. Но започва с любов и след това – радост. Вижте, в Лука 10 глава, 21 стих се казва: „В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух“. Самият Господ, Неговата радост беше радост от Святия Дух. Казва се: „Той се зарадва чрез Святия Дух и казва: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно“.
Слава на Бога! Бог обича смирените, Бог обича нищите, Бог обича отхвърлените, Бог обича тези, които са считани за нищо. Слава на Бога! И Той се прославя от това, че Той избра немощните, за да посрами силните, още и долните, презрените неща на света избра Бог. Да, и тия, които ги няма, за да посрами тези, които ги има. И така Той се прославя, защото цялата слава е на Него. Алелуя! Слава на Господа! Затова нека да се зарадваме тази сутрин с тази радост, която е от Святия Дух.
Псалм 16:11
11 Ще ми изявиш пътя на живота;
пред Твоето присъствие има пълнота от радост,
отдясно на Тебе – винаги веселие.
В Псалм 16:11 се казва: откъде идва тази радост в Христос? Откъде идва тази радост в Святия Дух? Откъде я взема? От Божието присъствие. Радостта на Христос идва от Бога. В Псалм 16:11 се казва: „Ще ми изявиш пътя на живота. Пред Твоето присъствие има пълнота от радост. Отдясно на Тебе – винаги веселие“. Слава на Бога! В Божието присъствие има пълнота от радост. Пълнота от радост! Нека да кажем: пълнота от радост! Пълнота от радост! Амин! Нека тази пълнота от радост да бъде в нас.
Деяния 2:28
28 Изявил си ми пътищата на живота;
в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“
И този същият стих е цитиран в Деяния 2:28. И вижте, там е казано: „Изявил си ми пътищата на живота. В присъствието Си ще ме изпълниш с веселба“. Нека Господ тази сутрин в Неговото присъствие да ни изпълни с веселба. Да се радваме в Него. Амин! И в края бих казал това, че приемането на Христос е причина за радост. Ние приемаме Неговата радост и Неговата радост е в нас. Но ако искаме ние да Го накараме Той да се зарадва, трябва да Го приемем. Защото когато един човек се покая и се обърне, тогава Христос се радва още повече.
Лука 15:7
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
В притчите за изгубената овца, изгубената драхма, Исус казва, че в небето има невероятна радост, когато някой се отказва от греховете си и приема Господа Исус за негов личен Спасител. Казва се в Лука 15 глава, 7 стих: „Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“.
Лука 15:10
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.
И също, 10 стих: „Също така казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае“. Слава на Бога! Така че, ако не си се покаял, покай се! Покай се и зарадвай ангелите! Ангелите ще се зарадват, ако ти се покаеш. Ако ти си казваш: „Аз нямам за какво се покая, аз съм си правилен, аз съм добър човек, нищо лошо не съм направил“, тогава ангелите ще са тъжни. Но ако искаш да ги зарадваш, покай се! И вижте, дори този изгубен син, за който се говори, блудният син, когато той се завърна, той се покая, той беше толкова унижен, че ядеше от храната на прасетата. Ужасно! Но когато ядеше тези рожкови, жълъди ядеше някакви, храна за прасета, и той ги ядеше и се казва: „Мале, мале, колко съм зле“. Се казва, той дойде на себе си. Осъзна се: „Човек, какво става тук? Слугите в дома на баща ми ядат по-хубава храна. Дай да се върна при него“. Да се покая, да се върне при Господа. Обърни се, върни се при Господа, защото когато се върнеш при Него, там Той ще се зарадва за тебе. И вижте какво стана, когато той се върна – бащата се затича към него и го прегърна.
Видя го отдалече, той отиваше и чакаше да види къде, и като го видя, отиде, затича се, прегърна го и се върна с него. Той каза: „Татко, не съм достоен да се наричам твой син. Прости ми“. Той се покая истински. Но бащата го прегърна и се върна заедно с него обратно. Той каза: „Не, сине, ти продължаваш да бъдеш мой син. Ти ще бъдеш мой син“. И бащата рече на слугите си: „Скоро изнесете най-хубавата премяна. Новите костюми. Облечете го. И турете пръстен на ръката му“.
Обуща на нозете му, да не ходи бос. Хубавите обувки. Пръстена, всичко оправен. И докарайте угоеното теле. И го заколете. И нека да ядем и да се веселим. Защото този мой син бе мъртъв и оживя. Изгубен бе и се намери. И започнаха да се веселят. Слава на Бога! Има радост в Божието присъствие, когато един човек се покае. Защото той е бил мъртъв в този свят. Мъртъв в греховете си. Но той възкръсва за нов живот с Господа.
Лука 15:7
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Лука 15:10
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.
И тогава, там беше неговият брат. На него му почернява и каза: „Гледай сега какво става“. Те се радват, какво става, този идиот, неговият брат, къде се загуби. А как може той, като се върна, да заколят за него угоеното теле. И той се разсърди. И не искаше да влезе въобще. Баща му отиде да го моли. И той каза: „Не, няма да вляза. Не, не мога да ти го простя“. Има хора, които когато Бог спаси някой грешник, те се сърдят. Той е грешник, как може да го спасиш, Господи. Той заслужава смърт, а пак Ти си го спасил.
Но Божията милост е безкрайна. И ние не трябва да ревнуваме, да се радваме за това, че Господ е спасил най-големите грешници. Слава на Бога! И вижте, се казва, че баща му каза: „Синко, ти винаги си с мен. И всичко мое е твое“. Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме. Защото този твой брат, ти можеш да не го приемаш за брат, но той, че е брат, бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери. Слава на Бога! Затова и ние трябва да се радваме, когато някой приеме Христос.
И да имаме тази радост на Христос вътре в себе си. Радостта от Рождество, радостта от Възкресението, радостта от Възнесението, радостта от Святия Дух, радостта от Божието присъствие, радостта от покаянието. Нека да изпълни нашите сърца. И в този сезон на Рождество да благовестваме на хората. Казват, че по време на Рождество хората са най-отворени да слушат благовестието, да се радват, това е празник, всички го приемат. Нека да им кажем, Рождество не е за Дядо Коледа.
Рождество е за бебето в яслите. Защото ангелите, когато се явиха, казаха: „Това ще ви бъде знамението. Ще отидете и ще намерите едно бебе, което е положено в една ясла“. И това бебе, положено в яслата, е Месията, Той е Спасителят. Нека да им кажем на хората: „Той дойде да ви спаси, Той спаси мен от моите грехове. И сега иска да спаси теб от твоите грехове“. За да можем да бъдем винаги заедно в небето и да се радваме на тази небесна и славна радост, която ще бъде по време на сватбата, която ще бъде в небето.
Радвайте се и веселете се, защото настана сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. Нека Господ да ни благослови, защото тогава ще бъде най-голямата радост. Когато седнем на тази трапеза в небето, в славата на Бога, всички спасени и изкупени и се радваме за вечността и празнуваме Божието царство. Нека Господ да ни помогне.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Нека, Татко, това Слово да влезе в нас. Господе, четем тези текстове от Словото Ти, от Евангелията. Господе, нека те да влязат в нашите сърца и ние да имаме тази небесна радост. Нека да имаме този истински празник в нашите сърца. Не заради яденето и пиенето, но радостта за Спасителя, радостта на Христос да бъде в нас. Господе, благодарим Ти, издигаме Те, покланяме Ти се и се молим за тази радост да бъде в нас.
Филипяни 4:4
4 Радвайте се всякога в Господа! Пак казвам: Радвайте се!
МОЛИТВА
Господе, нека тази радост, за която апостол Павел говореше, дори когато той беше в затвора, но той се радваше с тази радост, Господе, защото той беше изпълнен със Святия Дух. Святи Душе, молим Те, изпълни ни и произведи в нас Твоя плод, да имаме любов и да имаме радост, Господи. Независимо от обстоятелствата, независимо от загубите, независимо от раните, независимо от атаките на сатана, да се радваме в Господа, защото това е нашата сила. Алелуя! Слава на Тебе! Амин!