ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА

Йоан 6:1-71

Има един християнски артист и филмов продуцент, който се казва Джо Бойд. Идеята на Джо Бойд е не толкова да се опитваме да тълкуваме значението на стиховете, колкото да чуем разказа на Божите Слово като едно цяло и да го оставим то да ни говори. Джо Бойд е направил едно театрално представление в което представя цялото Евангелие според Йоан като един монолог. Аз взех само тази част от неговото представление, която се отнася до 6 гл. на Евангелието според Йоан. Вплел съм я в текста на моята проповед върху тази глава, понеже мисля, че той по един много изразен начин ни представя това, което се случи. В същото време, ние ще прочетем цялата глава, така че да знаем не само какво казва Джо Бойд, но и какво казва евангелист Йоан. Но, нека да отворим сърцата си и да размислим върху Божието Слово, защото вярвам, че във всичко, това, което се говори в тази глава, Бог има послание за нас.

ИСУС НАХРАНВА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ (ст.1-15)

След сблъсъка си с фарисеите по повод изцелението на човекът, болен от тридесет и осем години в събота, Исус се оттегли на едно отдалечено място. Това се случи по време, когато неговата популярност достигаше до един от върховете си. Поради изцеленията, които вършеше, Исус беше събрал тълпа от пет хиляди души на това поле, които копнееха да го слушат.

1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро. 2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

Това беше преди да има микрофони и озвучителни уредби, така че Исус просто ходеше от човек на човек сред тях и ги поучаваше. Тези хора бяха толкова гладни за думите на Исус, че пропуснаха обяда, пропуснаха и вечерята. Скоро щеше да се стъмни. Тогава Исус дръпна Филип настрана и му каза:

„Какво ще правим?“
Филип отговаря: „Защо? Какъв е проблема?“
Исус казва: „Ами те не са яли днес. Трябва да ги нахраним.“
Филип отговаря: „Ъъъ… Ние сме бедни, Исусе. За да ги нахраним, ще ни трябват надниците за седем-осем месеца на човек, който има работа. А нашата работа е да Те следваме наоколо. Ние нямаме никакви пари! Не можем да нахраним тези хора!“

5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: От къде да купим хляб да ядат тия? 6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи). 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Филип беше много сигурен в това, което не можеше да се направи, но нямаше никакво виждане за това какво можеше да се направи.

Тогава пристига Андрей с това момченце, което си беше взело храна за из път. Андрей го представя на Исус.

„Исусе, това момченце, това сладко момченце Те е следвало през целия ден. То разбира, че хората са гладни и желае да сподели храната си с тях. Аз мисля, че това е един от най-всеотдайните жестове, които съм виждал някой да прави. Това е направо като някоя от притчите, които Ти разказваш. Отдели му малко време – говори с него.“
Исус отвръща: „Най-накрая някой да прави нещо тук.“ „Хей, приятел, как си? Как се казваш?“
Йоан.
Какво имаш в торбата? Мама ми даде пет ечемичени хлебчета от тавата с хлебчета, която опече. Тя ги прави страхотни. Имам също и две рибки.
Сигурен ли си, че искаш да ги споделиш с нас? Добре. Бъди спокоен, ще заделя нещичко и за теб.

След като Исус говори с момченцето, Той се обърна към тълпата.

„Хора, прекарахме тук цял ден. Сигурно сте гладни. В Назарет преди да ядем ние благодарим на Бог за храната. Нека да се помолим! Отче, благодаря ти, че си ни дал този хляб и тази риба. Ти се грижиш за нас, както се грижиш за птичките в небето и за цветята по полето. Амин.“

Исус се помоли. След това Исус се обърна към учениците си.

„Какво чакате, накарайте хората да насядат по земята, за да можете да им сервирате по-лесно.“

Тогава Исус започна да разчупва хлебчетата и рибите и започва да дава от тях на учениците си да ги раздават на народа. И тогава стана чудото – докато учениците вземаха тези хлебчета и риби от Исус и те раздаваха хлебчетата и рибата, те се умножаваха в ръцете на Исус и в техните ръце. Всички се нахраниха и останаха дванадесет пълни коша с остатъци за следващия ден.

8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза: 9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо. 13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

Тогава започна да се чува скандирането. Започна тихо, но започна да става все по-силно.

„Нека бъде цар! Нека бъде цар!“ „Нека бъде цар! Нека бъде цар! Нека бъде Цар!“ Пет хиляди души, които скандираха името му. „Исус! Исус! Исус!“

Те бяха готови да тръгнат към Ерусалим, да атакуват храма, да атакуват палата на Пилат, да превземат града и да възцарят Исус. Те искаха Исус да бъде техния цар, защото бяха бедни и не успяваха да ядат всеки ден, а Той по някакъв начин успяваше да прави чудеса и да умножава храната. Разбира се, че това беше техния цар. Исус, обаче, не беше готов за това. Каза на учениците си:

„Това не ми харесва. Аз изчезвам. Отивам на хълма да се моля. Ще ви видя на другия край на езерото утре сутрин. Само се измъкнете от тук колкото се може по-бързо.“

Исус отива да се моли. Те влизат в лодката и се насочват към другия край на езерото.

14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който щеше да дойде на света. 15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

ИСУС ХОДИ ПО ВОДАТА (ст.16-21)

Посред нощ Исус свършва с молитвата си и се насочва към другата страна на езерото, където се очаква да се срещне с учениците си на сутринта. Исус, обаче, не заобикаля по сушата, а „цепи“ направо по водата. И докато ходи по водата, той ги настига. Представете си, те гребат. Когато човек гребе, той сяда с гръб към носа и с лице към кърмата на лодката – с други думи, той гледа назад. И както си гребяха, те виждат Исус. Те се изплашват, но Той ги настига, качват Го в лодката и стигат до другата страна на езерото.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото, 17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях; 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. 20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Вече е станало доста късно. Имали са дълъг ден. Исус е изморен и заспива. Заспиват и останалите ученици.

ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА (ст.22-65)

И ето с какво се събужда Исус на следващия ден: „Закуска! Закуска! Закуска!“ „Исус! Исус! Исус!“ Тогава Исус се изправя, поглежда от лодката, и ето хиляди от тях, повече от преди. И те скандират „Нека бъде цар! Нека бъде цар!“ „Закуска! Закуска! Закуска!“ „Палачинки! Палачинки! Палачинки!“

Исус ги пита:

„Гладни ли сте?“
„Да-а-а-а!“
„Искате ли да ядете?“
„Да-а-а-а!“
„Много добре. Сега, трябва да знаете, че има също така и духовна храна. Аз съм хлябът на живота. Вие се нуждаете също и от духовна храна!“
„… – …“
„Мойсей ви е давал хляб в пустинята, помните ли? Онова нещо, за което питахте „Какво е това?“ – спомняте ли си? Бог ви е дал тази храна, не Моисей. О, вие искате истинска храна?“
„Да-а-а-а!“
„Искате истинско питие?“
„Да-а-а-а!“
„Гладни сте?!“
„Да-а-а-а!“ „Закуска! Закуска! Закуска!“ „Нахрани ни! Нахрани ни! Нахрани ни!
„Искате ли да ядете?! Ако искате да ядете, яжте мен!“
„… – …“
„Яжте плътта ми!“ „Пийте кръвта ми!“
„… – …“

Те бяха шокирани от това предложение.

22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами, 23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), 24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

В текстът който следва виждаме Исус да разговаря с три групи хора – тълпата, „юдеите“ и учениците.

РАЗГОВОРЪТ С НАРОДА (ст.25-40)

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тук?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: “Хляб от небето им даде да ядат”.

32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. 36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

РАЗГОВОРЪТ С ЮДЕИТЕ (ст.41-59)

След разговорът с тълпата, Йоан описва друг подобен разговор, който е продължение на предишния. Този разговор на Исус е с юдеите. „Юдеите“ в евангелието според Йоан бяха противниците на Исус. Те всички бяха юдеи, но тези бяха особени „юдеи“. И тук се казва, че те „роптаеха против Него“.

41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога”. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене. 46 Не, че е видял някой Отец, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. 50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

Представете си, че един от юдеите вдига ръка:

„Исусе, това учение ни е трудно да го разберем. Би ли ни го казал по малко по-различен начин?“
„Какво ви е толкова трудно да разберете? Казвате, че сте гладни. Казвате, че искате да ядете точно сега. Аз ви казвам: Елате и яжте плътта ми! Пийте кръвта ми! Казвам ви, ако не ядете плътта ми, която е истинска храна и не пиете кръвта ми, която е истинско питие, можете да си отивате по къщите си и нямате нищо общо с мен.“

52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. 59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

РАЗГОВОРЪТ С УЧЕНИЦИТЕ (ст.60-66)

До тук Исус говореше първо с тълпата, после с юдеите. Сега Той започва да говори с учениците – хора, които се считат за негови последователи.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

Това, че Човешкият Син ще възлезе там, където е би в началото, е доказателство, за това, че Той няма да бъде „изяден“. Той ще възлезе цял там, където е бил изпърво. Този стих е доказателство за това, че когато Исус каза да ядем плътта му и да пием кръвта му Исус не иска да ни направи човекоядци. Това, за което става въпрос е да повярваме и да приемем неговата жертва на кръста. Защото на кръста Той даде Себе Си за нас. Така че, тук става въпрос не за материални неща, а за духовни.

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

Сега, кое е вярното, това, което Исус каза тук, че „плътта нищо не ползва“ или това, което Исус каза по-напред, че „плътта му“ е „истинска храна“? И двете са верни. Защото, в единия случай, Той говори за Себе Си, а в другият случай, Той казва, че нещата, за които Той говори, не са физически неща, а духовни.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде. 65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца. 66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

ДУМИ НА ВЕЧЕН ЖИВОТ (ст.67-71)

Тогава, хората от народа си отидоха – всеки един от тях. Отидоха си също и „юдеите“ – неговите противници. Отидоха си също и мнозина от учениците му. Останаха само дванадесетте. Те образно казано бяха „заклещени в лодката с Него и нямаше накъде да бягат“ – макар че разговорите в тази глава се водят в синагогата в Капернаум J. И не знам… Хората мислят различни неща за Исус. И вие може би нямате във вашето виждане Исус, който съжалява за нещо или Исус, който не винаги взема правилните решения. Но, ако имахте такова виждане, тогава може би това би била случката от която бихте могли да го придобиете. Защо Исус накара хората да си отидат? Защо ги отблъсна? Защо не им говореше нещо, което да бъде привлекателно за тях? Защо говореше така директно: „Яжте месата ми! Пийте кръвта ми!“? До такава степен, че на тези хора просто им се доповръща от думите Му – те не искаха да ги слушат. Те си тръгнаха, те го оставиха. И учениците му видяха всичко това, и те бяха шокирани. Просто гледаха в една точка и мълчаха. Тогава Исус ги поглежда и им казва:

Момчета, и вие ли ще ме оставите?
Тогава Петър проговаря: „Исусе, ние нямаме къде другаде да отидем. Освен това, ти си единственият, който говори думи, които ни дават… вечен живот.“

67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий. 70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

В тази глава „рейтингът“ на Исус (ако трябва да се изразим със съвременни термини) от най-висок – защото след чудесата с изцеления на болни, и особено след чудото с хляба и рибите хората Го следваха, търсеха Го, вървяха след Него – от най-висок, рейтингът му стана „нула“. Но, въпреки това, Исус продължаваше да има „думи на вечен живот“. В тази глава са две от най-великите Му чудеса – нахранването на петте хиляди и ходенето по водата. Исус, обаче, не ги използва за нищо друго, не ги използва за да спечели още повече хора, още по-голяма тълпа, но Той ги използва, за да даде на учениците си най-важното поучение – това за вярата в Него и приемането Му като хлябът на живота.

В тази глава популярността на Исус сред народа и благоволението с което се ползва той сред масите намалява и на негово място възниква индивидуалната вяра на всеки един от дванадесетте. И аз вярвам, че това е нещо с което Бог ни говори днес. Днес ние живеем в подобно време – време когато множествата, тълпите нямат вяра. Хората в света нямат вяра. Тяхната вяра е изпарена, стопена. Но за нас това, не е лошо. Това е просто едно предизвикателство към всеки един от нас – да оценим сърцето си и да решим лично за себе си – ще вярвам ли аз в Исус или не. Тук въпросът не е публичен, не е обществен. Той е личен. Точно сега Исус Христос желае да ти зададе този въпрос: „Вярваш ли в Мен? Приемаш ли Ме като хляба на живота? Приемаш ли, че без мен няма живот? Желаеш ли Аз да бъда Господ на твоя живот?“.

Четирима от учениците – Филип, Андрей, Петър и Юда са споменати по име в тази глава. Това ни показва, че Господ се интересува от всеки един от нас. Той знае твоето име. Той те познава и Той иска да разбере дали ще Го последваш. Дали го следваш просто заради материалното благополучие, което ти дава (заради храната, заради „хляба и рибите“) или го следваш заради това, което е Той – Месията, Божият Син, Помазаникът, Спасителят на света? Защо Го следваш? Дали по традиция или защото си Го приел в сърцето си и Той е твой Господ?

Това е, което Бог очаква и от всеки един от нас – във време, когато вярата в Исус от страна на множествата се изпарява, нашата лична вяра съградена върху взаимоотношенията ни с Него да се нарасне и да узрее. Предизвикателството към вярата ни е огромно, но и наградата за нашата вяра е несъразмерно по-голяма. Исус Христос е хлябът на живота. Той е храната, от която, ако яде някой, няма да огладнее до века. Материалната храна е необходима, но е удовлетворението от нея е временно. Духовната храна ни носи едно постоянно удовлетворение. Исус каза отново и отново – „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.“ – т.е., той ще има едно постоянно удовлетворение. Тази храна е самия Божий Син и начинът да я получим е да повярваме в Него. Начинът по който ние трябва да дойдем при Бог е не чрез нашите дела, а чрез декларация на нашата вяра – да кажем: „Господи, аз вярвам в Теб“. Да кажем пред хората: „Аз вярвам в Исус Христос.“. Вечен живот може да бъде намерен само чрез приемане на Исус, такъв, какъвто Той казва че е и на неговите претенции такива каквито Той казва, че са. Ако Той казва: „Аз съм хлябът на живота.“, ти трябва да Го приемеш като „хлябът на живота“. Ако Той казва: „Аз съм светлината на света.“, ти трябва да Го приемеш като светлината на света.

Ако Го приемем, Той ще влезе в нас и ще бъде Господ на живота ни. Ще бъдем напълно удовлетворени – никога няма да огладнеем и никога няма да ожаднеем. Тогава ние ще пребъдваме в Него и Той в нас. Тогава ще имаме вечен живот и Христос ще ни възкреси в последния ден.

Забележете, в нашия текст Исус няколко пъти говори за „вечен живот“ и „възкресение в последния ден“:

ст.27:

27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

ст.39:

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

ст.40:

40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

ст.44:

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

ст.47:

47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

ст.54:

54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

ст.68:

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Друго забележително нещо в тази глава е, че начинът по който става спасението е като Отец привлича човека при Себе си. Ако ние сме в църквата днес, ако ние сме при Исус, то е поради това, че Отец ни е привлякъл при Себе Си. Бог е Този, който ни е спасил.

ст.37:

37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

ст.39:

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

ст.45:

45 Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога”. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

ст.64 и 65:

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде. 65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

Това, че Бог Отец дава някого на Исус Христос, означава, че Той действа в него с някаква специална благодат в тези, които Той е избрал, за да може те да Го познаят. И, ако Бог те е „дал“ на Исус, ти ще бъдеш Негов. Така че, Исус не се интересуваше от тези пет хиляди души, които бяха дошли при Него само за да ядат от Неговия хляб и не разбираха, че кой е Той. Днес виждаме, че църквата намалява. Защо? Явно сред нас има хора, които не са избрани от Бога. Ако някой е избран от Бога, той няма да престава да търси Исус. Ако някой е избран от Бога, той ще идва при Исус – ще Го търси, ще копнее за Него, ще живее с Него. Така че, в това време, когато множествата ги няма, няма съживление, няма ги чудесата, които ги имаше преди, Бог променил ли се е? Не. Исус променил ли се е? Не. Може ли днес Той да умножи хляба и рибите и да нахрани с тях пет хиляди души? Може. Може ли да вземе нашата неадекватност, ако му я посветим и да я превърне в адекватност за слава на Бога? Може. Може ли да ходи по водата и да усмирява бурята? Може. Но и днес Той казва същото – Той иска да знае, ти имаш ли вяра в Него. Днес Той ти казва: „И ти ли искаш да ме оставиш?“. „И ти ли искаш да ме оставиш?!“ И всеки един трябва да отговори на този въпрос – не на мен, но да отговори на Исус. И аз се моля при този отговор всеки един от нас да каже думите на Петър: „Къде да отидем, Господи? Само Ти имаш думи на вечен живот.“

Тези думи, които Петър каза са една невероятна изповед на вяра. Вижте, той казва: „и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.“. Това е вярата, че Исус Христос е Бог, че Той възкръсна от мъртвите, че Той е Божият Спасител, Божият Помазаник, Този, който ни изкупи, за да бъдем ние Божии и да бъдем Негови.

И накрая, в ст.56 се казва, че ако ядем от Хлябът на живота, ние ще пребъдваме в Него.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

Тогава ние можем да си зададем този въпрос: „Дали Христос пребъдва в мен? Той винаги в мен ли е?“. Да пребъдва, означава да остава винаги в нас и да пребъдваме в Него означава ние да оставаме винаги в Него. Тук става въпрос за една дълбока вяра, която ние трябва да имаме в Исус. Нека Бог да ни помогне да се осъзнаем – дали пребъдваме в Него, дали ядем от Него и дали го приемаме като „Хлябът на Живота“?

Facebook