Лука 7:36-50
Нуждаем си от покаяние, защото трябва да бъдем силни във времето, в което живеем. Времето, в което живеем наистина е трудно време – време, в което много хора отпадат от вярата, тръгват назад. Именно затова, желаем да се обърнем към Божието слово, да се обърнем към Бога, да се върнем при Него. Да се върнем при Бога всъщност означава, да се покаем за нашите грехове. Миналият път разгледахме една от притчите в Лука 15 глава, където се говори за покаянието – Притчата за блудния син (Лука 15:11-32). Разгледахме я във връзка с умствената, рационалната страна на покаянието. Тя ни учи да осъзнаем, че сме се отдалечили от Бога, да осъзнаем положението си и да се върнем при Бога.
В тази притча виждаме как Блудният син, когато изпадна в нужда, „дойде на себе си“ (Лука 15:17). Това означава, че той не е бил на себе си. Онези, които по една или друга причина се отделят от Бога, попадат в капана на сатана. Ап. Павел говори за това в Посланието към Галатяните: „О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?“ (Галатяни 3:1) Ако някой е в състояние в което се отделя от Бога, той е под влиянието на сатана бил е омаян от сатана. В Посланието към Тимотей се споменава „примката на дявола“ (2 Тимотей 2:36). Сатана ни е подготвил примка. В 1 Петрово апостолът нарича дявола „рикаещ лъв, който обикаля и търси кого да погълне“ (1 Петрово 5:8).
За да можем да се покаем и да дойдем на себе си, ние трябва да се освободим от умствените крепостите, които сатана е изградил срещу нас в нас. Ние воюваме срещу „помисли“. Във 2 Коринтяни 10:3-5 четем:
3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. 4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. 5 Понеже събаряме помисли (ето какво се разбира под „крепости“) и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.
За да се покаем, трябва да се осъзнаем. Когато блудния син изпадна в нищета, в криза, в бедност, тогава той „дойде на себе си“. Това е първата страна на покаянието. Трябва да дойдем на себе си, да се осъзнаем. Ако осъзнаването е умствената страна на покаянието, „сълзите на покаяние“, плачът за греховете ни е емоционалната или чувствената страна на покаянието. В Лука 7 глава четем за една жена, която беше „грешница“. Четохме за блудния син, сега четем за блудната жена (Лука 7:36-50).
Нека Бог да ни даде прозрение върху духовните неща, за да можем действително да осъзнаем и да схванем духовните реалности – действително да имаме вяра, да се приближаваме при Него и да имаме истинско общение с Него. Защото има голяма опасност да станем лицемери като фарисеите – особено тези от нас, които сме „стари вярващи“ и отдавна ходим на църква. Вижте, този фарисей в стих 36:
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
Фарисеят покани Исус у дома си. Защо? Защото искаше да се покая ли? Едва ли. По-скоро, защото по този начин щеше да бъде почетен от това, че една известна личност, в случая Исус, щеше да дойде да го посети и така щеше му окаже чест. Може би и ние като стари вярващи има опасност да започнем да си мислим, че сме нещо повече от другите – защото сме просветени от Божието слово, защото ние сме избрани от Бога. Може би затова искаме да бъдем уважавани. Но винаги трябва да си задаваме този въпрос: „Имам ли действителна връзка с Исус, имам ли истинска любов към Него?“
СЪЛЗИ НА ПОКАЯНИЕ
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
За тази жена, се казва, че тя беше „грешница“ (ст.37). Това, че беше грешница, означаваше най-вероятно е била извършила сексуални грехове, може би беше проститутка или блудница или нещо такова. Но, тя осъзнаваше греха си. Явно те не желаеше да продължава да живее живота, който беше живяла до този момент. Казва се, че тя дойде и започна не просто да плаче, но „да облива нозете Му със сълзите си“. Именно това е емоцията, която осъзнаването на греха произвежда. Осъзнаването на греха произвежда съжаление за греха и намразване на греха. Това засяга не само ума, но и сърцето. Тази жена плачеше, и сълзите с които тя плачеше се наричат „сълзи на покаяние“. Разбира се, различните хора изразяват емоциите си по различен начин. Някой са по-ревливи, други са по-самообладани, сдържат емоциите си. Но, ако искрено се покайваме, аз мисля, че ние ще да имаме в очите си сълзи на покаяние.
В Яков 4:8 се казва:
8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.
Аз ви казах, че грехът ни отделя от Бога и покаяние означава да направим кръгом и да се върнем при Бога. Когато ние се приближаваме при Бога, всъщност ние се покайваме. Когато Яков казва „приближавайте се при Бога“, той говори на „старозаветен“ език. В Стария завет пророците призоваваха Божия народ да се върне към Бога именно по този начин.
„Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той към вас!“ Слава на Бога за Неговата благодат! Въпреки, че ние сме се отделили от Бога, когато се приближим при Него, Той не казва: „Ааа, чакай малко, не можеш така веднага да се върнеш при мен. Първо трябва да направиш това и това, и тогава ще дойда при теб!“ Не. Ако ние се обърнем към Него, ако се „приближим“ при Него, Бог е благодатен и милостив и Той да се приближи при нас. Ако искрено потърсиш Бога, независимо какъв грях си извършил, независимо как се чувстваш, независимо колко ниско си паднал, ако искрено Го потърсиш с цялото си сърце, Той винаги ще ти прости и ще те изпълни със Святия Си Дух. Ако усещаш, че си се отдалечил от Бога, приближи се при Него.
Яков продължава и казва:
8 Измивайте ръцете си, вие грешни!
Това означава да отхвърлим греховното си поведение. Ръцете са телесните ни части, с които ние вършим нещата. Ръцете са символ на нашите дела, т.е., ако ние вършим грях, ние трябва да измием ръцете си от него като прекратим грешното си поведение.
8 И очиствайте сърцата си, вие колебливи!
Когато се покайваме, ние трябва да анализираме не само постъпките си, но и мотивите си. Мотивите тръгват от сърцето. Трябва да очистим не само делата си, но и сърцата си.
Яков продължава и казва, че ако се осъзнаем, ако започнем да се очистваме, това ще ни доведе до емоционалната страна на покаянието, която е „сълзи на покаяние“. Той казва:
9 Тъжете, ридайте и плачете;
Това е заглавието на тази проповед: „Тъжете, ридайте и плачете“. Да ридаеш означава така да плачеш, че да не можеш да си поемеш дъх. Да се задавяш от плач, да хълцаш в плача си. „Тъжете, ридайте и плачете.“ Това е плачът на покаянието, това са сълзите на покаянието.
9 Смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга. 10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.
БОЖИЯТА ЦЕЛ ЗА НАС
Това е моят призив: да се върнем към Бога, да се осъзнаем и да плачем със сълзи на покаяние. Но, за да се осъзнаем, трябва да знаем в какво се състои нашия грях. Защото, сатана често ни казва: „Ти нищо лошо не си направил, така че няма за какво да се покайваш.“ Казваме си: „Никого не съм убил, нищо не съм откраднал, за какво да се покайвам?“ Но, ние трябва да осъзнаваме какви са Божиите стандарти за нас като християни. Какво очаква Бог от нас като християни? Просто да не крадем и да не убиваме ли? Какво ще кажете? Божият стандарт за нас като християни е да живеем като Христос. В 1 Йоаново 2:6 се казва:
6 Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.
Христос е нашият стандарт. Бог очаква да живеем като Христос. „Да ходим“ като Христос означава нашето поведение, постъпките ни да бъдат същите като поведението и постъпките на Христос.
- Ако нямаш Христовата святост, ти вече си в грях.
- Ако нямаш Христова любов, ти вече си в грях.
- Ако не живееш като Христос всеки един ден от живота си, ти вече си в грях.
Бог желае да бъдем съвършени. В Матей 5:48 Господ Исус каза:
48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
В много от посланията се говори за Божията цел и намерения за нас. В Яков 1:4 се казва каква е Божията цел за нас.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
Бог не желае „да ни дава толеранс“ и да казва: „ако сте малко по-святи от другите, минавате.“ Няма такова нещо. Ние трябва да бъдем „съвършени и цели без никакъв недостатък.“ Ако допуснем някакъв недостатък, това вече е грях. Ти трябва да се покаеш за него. Вижте какво казва Исус в Матей 5:20:
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
Въобще не се заблуждавайте, че ако живеем според фарисейските стандарти, ще можем да бъдем в Божието присъствие през вечността. Не! Божията цел за нас е ние да живеем не с фарисейската правда, а с Христовата правда. Христовата правда е вътрешна правда. Тя е правда на мотивите, правда на сърцето. В цялата тази 5 глава на Евангелието според Матей се говори за това. Например, ако погледнеш жена, за да я пожелаеш, ти вече си прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:28). Ако се противиш на злия човек, ти вече си паднал от стандартите на Божията любов (Матей 5:39). Ако се разгневиш на някого без причина, ти вече се излагаш на „огнения пъкъл“ (Матей 5:22).
Фарисейските стандарти бяха такива, че те разширяваха позволенията и стесняваха забраните на закона. Фарисеите правеха забраните колкото се може по-ограничени, така че по някакъв начин да се изкарат, че изпълняват закона и така да се чувстват праведни.
Това беше проблемът и на по-големия брат от притчата за блудния син. Казва се, че той беше с баща си през цялото време. Той не беше като Блудния син, който разпиля имота на баща си. Но, когато баща му се зарадва на това, че неговият блуден син се е завърнал и искаше да го отпразнува, тогава този „верен“ брат се разсърди, нацупи се, врътна се настрани. Не искаше да влезе и да празнува с останалите. Дори не поздрави брат си. Даже не го нарече „брат ми“, а „този твой син“ (Лука 15:30). Той се чувстваше по-праведен от брат си. Това беше проблема на фарисеите.
В цялата тази глава в Лука 15 глава се говори за няколко изгубени неща. Говори се изгубената овца, за изгубената драхма, за изгубения син. Исус изрече всички тези притчи против фарисеите и книжниците. В Лука 15:1-2 се казва:
1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
Видяхме и този Симон в 7-ма глава, Симон фарисея – и той така мислено роптаеше срещу милостта на Исус:
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
Симон считаше себе си за по-праведен от тази „грешница“. Именно това е и нашия проблем днес. Склонни сме да си мислим, че като ходим на църква, значи вече сме станали по-святи от другите хора в света. Нямаме нужда от покаяние. Но това, че ходиш на църква, не те прави безгрешен. Ти пак си грешник, пак си човек, който живее в плътта, пак съгрешаваш. Затова трябва отново и отново да изповядаш греха си. Ако все още не си станал „съвършен и цял, без никакъв недостатък“ (Яков 1:4), ти трябва да се покаеш за всеки недостатък в живота си. Ако не живееш според правда, която да надминава правдата на книжниците и фарисеите, ако живееш според правда, която е външна и лицемерна, ти трябва да се покаеш, за да може твоето сърце да бъде очистено. Както Яков казва: „Очиствайте сърцата си! Тъжете, ридайте и плачете!“ (Яков 4:9). Осъзнайте греха си!
В Стария завет картината на греха е отклоняването от пътя. Това са овцете, изгубената овца, която тръгва по своя вироглав път и се отклонява. Тя върви в този нейн погрешен път и се отклонява все повече и повече. Но, Господ призовава народа си и казва: „Върнете се при Мене!“ Това е покаянието. След като си се отклонил от Бога – отклонил си се в идолопоклонство; отклонил си се в егоизъм; отклонил си се в най-различни грехове, да се осъзнаеш и да се върнеш обратно при Бога.
Картината на греха в Новия завет е стрела, която е била изстреляна към мишената, но не я е уличила. Стрелците в древността са тренирали като са се опитвали да улучат мишената. Когато улучвали мишената, това е било успех. Но когато стрелата не улучвала мишената, това е било грях, грешка. Именно това е идеята за грях в Новия завет.
Бог има цел за нас – това е нашата мишена. Тази цел ни се дава в посланията. Ние сме наречени „съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Ефесяни 2:19). Като „синове на светлината“, Бог желае ние да живеем един свят живот (1 Солунци 5:5). Живот без грях (Евреи 12:1). Живот без недостатък – да бъдем „съвършени и цели без никакъв недостатък“ (Яков 1:4). Всяко едно разгневяване, всяко едно огорчение, всяко едно съмнение е грях, за който трябва да се покаем. А ние сме свикнали вече години на ред да си живеем в съмнение, да си живеем в компромиси, да си живеем в хладкост; да си казваме „и това може, и другото може“. „Да, аз не съм чак толкова свят като Исус, обаче прекален светец и на Бога не е угоден.“ Това не е вярно! Ти можеш да не бъдеш „прекален светец“, но ти трябва да се стремиш да бъдеш като Исус и да живееш свят живот.
В посланието към Ефесяните 1:3-4 се казва каква е Божията цел за нас. Ап. Павел започва с благословенията.
3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
Вижте каква е Божията милост към нас. Той ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места. Исус понесе греха ни. Даде ни Неговата праведност. Бог ни осинови. Ние сме Божии синове и дъщери. Бог ни е дал Святият Си Дух да живее вътре в нас (Римляни 5:5). Дал ни е всичко, което е потребно за живота и благочестието (2 Петрово 1:3). Благословил ни е с всяко духовно благословение (Ефесяни 1:3). И в ст.4 Той продължава и казва защо го е направил.
4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
Божията воля за всеки един от нас е ние да бъдем какви? „Святи и без недостатък пред Него в любов.“
Така че, ако ние не проявяваме любов, ние трябва да се покаем. А вие знаете какво означава любов. 1 Коринтяни 13 глава. Любовта включва най-вече дълготърпение. А и всичко останало, защото Бог желае ние не само да бъдем святи, но също и да бъдем без недостатък в любовта си. Любовта прощава всичко. Ако ние не сме такива, ние трябва да се покайваме отново и отново, отново и отново; всеки ден да изследваме сърцата си по показателите святост и любов.
КОНКРЕТНА ИЗПОВЕД НА ГРЕХОВЕТЕ
Но какъв е проблема? Проблемът е, че ние не се молим. Всеки ден преди да си легнем, ние трябва да застанем пред Бога и да си дадем равносметка за деня. Да кажем: „Господи, днес аз допуснах да се разгневя на еди кой си. Днес моята любов не беше като Твоята…“ Не само да казваме: „Прости ми греховете“. „Прости ми греховете“ е много обща молитва. Ние трябва да се избавим от общите молитвени клишета, с които ние замазваме всичко. Трябва да изповядаме всеки един грях по отделно, да го наречем с истинското му име. Ако в сърцето ми е имало завист. Ако аз съм видял нещо и съм казал: „Как може той да има това нещо, а аз да го нямам!“ Това е завист. Да кажем: „Господи прости ми тази завист“. Ако това е чревоугодничество, да кажем: „Боже, прости ми чревоугодничеството.“ Ако е страст: „Прости ми страстта“. Ако е клюка: „Прости ми клюката“. Всеки един грях – да го изповядаме пред Бога – всяко едно нещо с което сме съгрешили през този ден. В църквата пастирът не може да изповяда греха на всеки един от нас, защото, първо, няма да му стигне времето, и второ, той не ви знае греховете. Ние се молим общо, защото се молим от името на цялата църква и казваме: „Господи прости ни греховете“, като под това включваме всички грехове. Но в твоята лична молитва, ти трябва да изповядаш всеки грях по отделно. Ако си се възгордял през този ден и си казал: „Е, аз съм малко по-добър от другите. Каквото и да направя – все ми се получава!“ Ако се възгордееш за това, трябва да се покаеш.
- Ако си мислиш, че си по-добър от другите, трябва да се покаеш. Защото това е гордост, а гордостта предшества падението (Яков 4:6; 1 Петрово 5:5). Изповядай гордостта си.
- Изповядай клюките. Ако си казал нещо за някой, което Господ не би казал, покай се за това. Сатана е този, който е „клеветника на братята“ (Откровение 12:10; Псалом 101:5). Ако си казал нещо лошо за някого, трябва да изповядаш този грях.
- Ако си се скарал с някой или си избухнал, трябва да кажеш: „Господи прости ми!“ Защото човешкия гняв не върши Божията правда (Яков 1:20). „Аз днес не можах да имам себе владение. Изтървах си нервите. Прости ми този грях.“
За всяко едно лошо нещо ние трябва да изповядваме греха си пред Бога. Само тогава ще можем да живеем близо до Бога. Добрата вест е, че „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ (1 Йоаново 1:9). Но Той ще го направи само, ако изповядаме греховете си.
Трябва да ходим в светлина (1 Йоаново 1:7). В Яков апостолът ни казва, че Божията воля за нас е да бъдем „съвършени и цели, без никакъв недостатък“ (Яков 1:4). Павел също казва, че Божията воля за нас е да бъдем „святи и без недостатък пред Него в любов“ (Ефесяни 1:4). Божията цел за нас е да бъдем като Исус Христос, защото Исус Христос не се срамува да ни нарича „братя“ (Евреи 2:11). Ние сме братя и сестри на Исус Христос. Бог е нашия баща. Божията воля за нас е да бъдем святи и съвършени. Всяко не улучване на целта, т.е. с всяко едно нещо в живота ни, което не отговаря на Божиите стандарти, е нещо, за което ние трябва да покаем.
Проблемът на по-големия брат беше, че той си мислеше, че като е останал при баща си, е по-праведен от блудния си брат. Но с неговото поведение в този ден той показа, че също е грешен, защото в сърцето си нямаше приемане и любов. А ако в сърцето си нямаш любов, не можеш да бъде угоден на Бога. Така че, по-големият брат беше също толкова грешен колкото и по-малкия. Но той не осъзна греха си и не се покая. Остана вън от празненството. Това означава, че може би ще има много хора, които ще останат вън от Божието общение. Исус Христос каза: „В онзи ден много хора ще дойдат при Мене и ще ми кажат: „Господи, Господи не ли в Твое име правихме това и това.“ (Матей 7:22-23) но, Аз ще кажа: „Махнете се, защото не ви познавам!““ (Матей 25:12)
От десетте девици, пет останаха вън, защото си мислеха, че са готови, но бяха. Също и този брат. Той се самоизключи. Това е нашия проблем – не че Бог ни отделя от Себе си, но при отпадането ние сами се изключваме от Божието Царство, защото се заслепяваме. Ето, този брат си мислеше, че всичко му е наред, но не всичко му беше наред, защото в сърцето му нямаше любов. А какво казва Исус? „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Така че, ако ти си в положението на един фарисей и църквата дойдат хора, които според сегашните стандарти се считат за грешници, ти не трябва да ги отхвърляш и да се мислиш за нещо повече от тях, а да се радваш заедно с небето за тяхното покаяние.
Блудният син искрено се беше покаял. Въпреки това брат му не го харесваше. Също и тази жена, която беше грешница, която миеше нозете на Исус със сълзите си, тя искрено се покайваше. Но Симон фарисея не я харесваше. Той се дразнеше как може тази жена да дойде в неговия дом и да го оскверни. Той се възмущаваше от Исус: „Ако Исус не може да прецени ситуацията, значи той не е никакъв пророк.“ – така си мислеше Симон. Да не говорим, че Исус беше не само пророк, Той беше Божия Син, Той беше и е Бог.
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет. 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.
48 И рече й: Прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Всъщност, Исус казваше тези думи против фарисеите. Божията воля за нас днес е ние в църквата да се покаем, защото сме охладнели. Станали сме като фарисеите. Прихванали сме този фарисейски квас, при който когато дойдем на църква изглеждаме праведни пред всички останали, но какво правим у дома? Какво правим като сме на работа? Какво правим когато не сме на църква? Какво правим когато никой не ни вижда? Това са нещата, за които всеки ден трябва да се покайваме и да се връщаме при Бога.
НЕ ЗАКОРАВЯВАЙТЕ СЪРЦАТА СИ!
В Матей 21:23-32 отново се говори за фарисеите.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25 Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте: 26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.
Вижте те как разсъждават за Йоан. Йоан беше от небето. Йоановото кръщение беше от небето. Йоан беше предшественик на Исус. Той трябваше да смекчи сърцата на народа, за да могат те да приемат Христос. Но те го отхвърлиха. Отхвърлиха Йоан Кръстител, отхвърлиха и Христос. Тук се казва, че когато те вече знаят, че Йоан е от небето, те пак не се покайват, но разсъждават как да отвърнат на Исусовите думи, за да могат да спечелят спора. За тях спечелването на спора е по-важно от колкото същината на въпроса, че Йоан беше изпратен от Бога, и че те трябва да се покаят и да приемат Неговото послание. Но те се считаха за нещо повече от Йоан. Казаха: „боим се от народа! Не боим се от Бога, но се боим от народа. “ И в отговор на Исус се измъкнаха с неутрален отговор: „Не знаем!“
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща. 28 Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
Вижте колко по двама имаме в Библията.
- Първо имаме двамата братя в притчата за блудния син. Единия е блудния брат, а другия е себеправедния брат – братът, който мразеше брат си за това, че баща му се зарадва, че се е покаял.
- Имаме притчата за двамата длъжника. В Лука 7 глава, където Исус говореше за двама длъжника, на един е простено повече, а на другия по-малко. На този, който му беше простено повече, обича повече. А на когото по-малко му е простено – по-малко обича.
- Тук също се говори за двама сина. Казва се, че този човек също имаше двама сина.
28 … Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
Това е проблема на вярващите днес. Ние си мислим, че след като сме дошли при Бога, вече сме по-праведни от другите. Няма за какво да се покайваме и поради това не се покайваме. Но ако искаме да останем духовно живи като църква; ако искаме да останем живи като християни, и ако искаме да отидеш в небето, първо трябва да изучаваме Словото и да видим каква е Божията цел за нас.
- Целта на Бог за нас е ние да бъдем като Христос.
- Целта на Бог за нас е ние да бъдем подобни на Него.
- Целта на Бог за нас е христоподобие.
- Целта на Бог за нас е да бъдем святи. Да бъдеш свят е да бъдеш като Бог. Да бъдеш отделен от греха. Отделен от този свят.
- Целта на Бог за нас е „да бъдем съвършени и цели без никакъв недостатък“. Да няма пробойни в нашия характер, да няма компромиси с едно или друго нещо. Ако казваме: „Ех, сега тук малко грях не е проблем!“, това е най-големия ни проблем.
Така че, първо, ние трябва да разберем каква е Божията цел за нас, да я разберем и да я изучаваме.
Второ, трябва да изследваш живота си. Да го съпоставяш с този Божи стандарт. И ако имаш в живота си нещо, което не съответства на Божия стандарт, трябва да го наречеш с истинското му име. Истинското му име е грях и да кажеш, Господи, прости ми, че ти съгреших. Прости ми, че отпаднах от този Твой стандарт! Трябва да го правим детайлно – за всяко едно нещо по отделно ние.
Трето, трябва да изповядаме греховете си пред Бога всеки ден. Всеки ден. Ние сме отпаднали от Божия стандарт за молитва. Божият стандарт за молитва е, че ние трябва да се молим поне един час на ден. Исус каза на учениците си: „Не можахте да бдите с мене един час!“ Един час!? Ние можем с часове да стоим пред компютъра, с часове да стоим пред телевизора. И всъщност, те стават нашите идоли. Твоят компютър е твоя идол, твоя телевизор е твоя идол, сериалите са твоя идол, твоите книги са твоя идол. За това, за което имаш време, то е твоя идол.
Трябва да се покаем първо за идолопоклонството си. Да изповядаме греховете си и всяко едно нещо, с което сме отпаднали от Божиите стандарти. Да имаме с Бог поне по един час на ден. Тогава ние ще можем да имаме пулс като християни. Ще имаме наченки на живот, ще имаме надежда. Иначе ще станем едни номинални християни. Да бъдеш номинален християнин означава, че на име да си жив, но всъщност да си мъртъв (Откровение 3:1). Номиналният християнин е християнин-менте. Но Бог е сърцеведец (Деяния 15:8). Не можем да Го излъжем. Проблемът, обаче остава. И той е, че лъжем себе си. Но, ако останем в тази заблуда и не се покаем, ние въобще няма да стигнем до небето.
МОЛИТВА
Боже, благодарим ти за Твоето Слово. Молим те, дай ни дух на покаяние във времето в което живеем. Дай ни да осъзнаем Твоя стандарт за святост. Дай ни да осъзнаем Твоя план за нашия живот. Дай ни да осъзнаем греха, за да можем да се покаем и да бъдем живи спрямо Теб. Помогни ни да поддържаме съвестта си нежна. Помогни ни да живеем угоден на Теб живот. Дай ни да осъзнаем отделянето си, за да можем да се върнем при Теб; за да можем да живеем в любовта и пълнотата, която Ти имаш за нас.
Моля Те, не допускай да имаме отношението на втория син, за който четохме, който каза: „Да, господине ще отида“, но не отиде. Прости ни, ако нямаме плодове на покаяние в живота си, защото тогава ние нямаме покаяние. Прости ни, ако имаме отношението на по-големия брат, който се самоизключи от празника и се мислеше за нещо повече от брат си. Помогни ни да не се мислим за нещо повече от другите, защото нашата правда е като мръсна дрипа (Исая 64:6).
Единствения начин, чрез който можем да бъде спасени е чрез Христовата жертва на Голгота, където се проля кръвта на Исус за нас. Ние сме спасени чрез тази кръв. Помогни ни да осъзнаем колко голям е греха ни, за да заслужава такава голяма жертва. Помогни ни да осъзнаем, че всеки път когато грешим самоволно, ние разпъваме за втори път Христос.
Помогни ни, Господи, всеки ден да се покайваме за всеки грях, било то волен или неволен. Помогни ни да поддържаме състояние на покаяние в сърцата си, за да можем да бъдем духовно живи и да живеем близо до Теб. Помогни ни да не допускаме охлаждане в сърцето ни, отклоняване от пътя Ти и каквито и да са компромиси. Помогни ни да не допускаме фарисейски квас, който е лицемерие, да не допускаме каквото и да било нещо, което да ни отделя от Теб.
Дай ни, като блудния син, да дойдем на себе си. Дай ни като тази жена, която плачеше при нозете Ти, Исусе, и ние да проливаме сълзи на покаяние. Тя изливаше мирото върху нозете Ти, изразяваше любовта си по-най-силния начин, по който можеше. Дай ни и ние да изразяваме нашата любов към Теб, чрез нашето отношение, чрез нашите дела.
Молим Те, помогни ни, Татко. Дай ни да осъзнаем, че духовните реалности съществуват, че духовните нещата са истински. Помогни да се освободим от всяко колебание, да се освободим от всяка липса на вяра. Защото Ти казваш, че ако някой не вярва, той не е угоден на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог (Евреи 11:6). Помогни ни, за всяко нещо, което ни отклонява от Твоя съвършен стандарт на святост, ние да имаме съзнанието да го изповядаме и да се отдалечаваме от него. Дай ни омраза и ненавист към греха. Молим Те в името на Исус. Амин!