Исая 40:1-31
Тази глава съдържа едно спасително послание. Тя започва с утеха:
1 Утешавайте, утешавайте людете Ми,
Казва вашият Бог.
2 Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него,
Че времето на воюването му се изпълни,
Че беззаконието му се прости;
Защото взе от ръката Господна
Двойно наказание за всичките си грехове.
Лошите времена за Израил са отминали. Греховете му са простени и от сега нататък той може да очаква от Бога само добро. Но, какво е основанието за една такава милост и благост от страна на Бога? Обяснението идва от един незнаен глашатай, който призовава всички човеци да се подготвят за пристигането на Царя на царете.
3 Глас на един който вика:
Пригответе в пустинята пътя за Господа,
Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.
4 Всяка долина ще се издигне,
И всяка планина и хълм ще се сниши;
Кривите места ще станат прави,
И неравните места поле;
Тук разбира се не става дума за строителни работи, а за духовната и морална подготовка, която ни е нужна за да посрещнем Месията. Така както древните са приготвяли пътя по който ще пристигне техния владетел, таке и ние трябва да се подготвим за идването на Господа. И тук идваме до това какво е основанието за спасителното и утешително послание в първите два стиха – явяването на Божията Слава.
5 И славата Господна ще се яви,
И всяка твар купно ще я види;
Защото устата Господни изговориха това.
Наистина, хората са красиви, и те цъфтят като полските цветя, но техният триумф трае само за минута.
6 Глас на един, който казва: Провъзгласи!
И отговори се {Или: И рекох.}†: Що да провъзглася? –
Всяка твар е трева,
И всичката й слава като полския цвят;
7 Тревата съхне, цветът вехне;
Защото дишането Господно духа върху него;
Наистина людете са трева!
Хората са колебливи, крехки и суетни. Нашата надежда не би трябвало да бъде в тях, а в Бога. Увереността ни в Божията утеха почива върху истинността и непреходността на Божието Слово.
8 Тревата съхне, цветът вехне,
Но словото на нашия Бог ще остане до века.
С този увод Исая навлиза в една от най-фантастичните серии от декларации и потвърждения, които човек може да намери в Божието Слово. Вестителят, който носи Божиите благи вести трябва да се изкачи на високо и да ги прогласи с колкото му глас държи, така че да го чуят всички юдови градове.
9 Ти, който носиш благи вести на Сион,
Изкачи се на високата планина;
Ти, който носиш благи вести на Ерусалим,
Издигни силно гласа си;
Издигни го, не бой се,
Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!
„Ето вашият Бог“. Това е едно богоявление. Бог идва, за да посети народа си и да царува над него.
10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила,
И мишцата Му ще владее за него;
Ето, наградата Му е с него,
И въздаянието Му пред него.
Ст.10-11 са като едно въведение или увертюра към симфонията от теми, които следват. Всички тези теми ще бъдат разгледани в петте куплета, които следват. Във всеки един от тези куплети има по едно сравнение на Бога. Тук се говори за Божията сила, с която Той ще наложи властта си. Тази тема се подема от ст.12-24. В този пасаж срещаме няколко сравнения на Бога. Той е сравнен с необятността на природата (ст.12), с мъдростта на хората (ст.13-14), със силата на нациите (ст.15-17), с безжизнените идоли (ст.18-20), с първенците и земните съдии (ст.21-24). И във всичките тези сравнения се вижда, че Бог е несравнимо по велик, независимо с какво или с кого Го сравняваме. Бог е несравним в своята сила, мощ и слава. Всичката тази несравнима Божия сила е загатната в ст.10. Ст.11 пък ни подготвя за втората част на симфонията, където основната тема е Божията грижа и провидение за народа Му. Въпреки силата и мощта си, или по-точно именно поради тях Бог, който идва е способен да бъде нежен, грижовен и любящ както овчар, който се грижи за агънцата и техните майки (ст.11).
11 Той ще пасе стадото Си като овчар,
Ще събере агнетата с мишцата Си,
Ще ги носи в пазухата Си,
И ще води полека доещите.
Той е внимателен към тях и промисля най-добрата храна за тях. В тази втора част, Бог се опитва да убеди Израил в грижата му към него, като му показва Грижата си за звездите, планетите и космическите тела. Ако Бог се грижи толкова добре за тях, то няма ли да се грижи още повече и за народа си (ст.25-27). И накрая, ако Бог се грижи за уморения и отслабналия, то няма ли да се погрижи още повече и за пленения си народ (ст.28-31)? А ако Бог така се грижи за звездите, за немощните и за народа си, то няма ли да се погрижи и за нас?
Целта на сравненията, които намираме в тази глава е те да се докажат, че Бог е несравнимо мощен и велик в своята сила и грижа. Ето защо ние никога не бива да оттегляме упованието си от Него. Като ключови стихове на цялата глава биха могли да послужат ст.18:
18 И тъй, на кого ще уподобите Бога?
Или какво подобие ще сравните с Него?
И ст. 25:
25 И тъй, на кого ще Ме уподобите
Та да му бъда равен? казва Светият.
Забележете, че и в двата стиха става въпрос за сравнение. Разбира се и двата въпроса са риторични. И двата изискват отрицателен отговор или по-точно мълчание. С кого можем да сравним Бога? С никого. На какво бихме могли да го уподобим? На нищо. Той е несравним и неуписуем. Надминава всяко наше разбиране. С други думи Той е свят.
И така, с привършването на увертюрата или въведението към симфонията за Божията сила и промисъл (ст.11-12), вече сме готови да навлезем в първият от петте опита за сравнения на Бог, които намираме в първата част на тази божествена симфония.
ПО-ВЕЛИК ОТ ПРИРОДАТА
Първият кандидат за сравнение с Бог е природата.
12 Кой е премерил водите с шепата си,
Измерил небето с педя,
Побрал в мярка пръстта на земята,
И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
Това са пет риторични въпроса, които покриват целия спектър от възможни предизвикателства към силата на Бога. Но всички тези предизвикателства са безсмислени. Водите от седемте океана за Него са само една шепа вода. Безкрайният космос за него е дълъг толкова, колкото е разстоянието от палецът до кутрето му. Цялата пръст на земята може да се побере в кофичката на неговия кантар. Милиардите тонове маса на планините и хълмовете за него са толкова леки, че Той може да ги сложи на едната страна на везната и без никакво усилие да ги балансира от другата страна на везната. Разбира се, всичко това антропоморфизми – приписване на Бога на човешки органи – шепа, педя. Бог е дух, той няма тяло, ръце и очи. Но той може да действа и да вижда и използването на тези изразни средства има за цел да ни покаже, чеБожията сила е неизмерима.
Ето защо, не трябва да се чувстваме подтиснати и комплексирани от претендентите за сила в нашето време. Ако нашият Бог има такова превъзходство над всичко в природата – океани и планини – всичко, което ни удивява в този свят, то защо да не вярваме, че той може да посрещне и да се справи със всяко предизвикателство и проблем в живота ни? Нашият Бог е огромен. Той е всемогъщ. Нищо не е твърде мъчно за него. Нищо не Му е невъзможно.
ПО-МЪДЪР ОТ МЪДРЕЦИТЕ
По размери и величие Бог превъзхожда природата. А какво да кажем за знанието Му? Може ли Бог да се състезава със всички компютри и изследвания в нашето модерно време? Пророкът задава други пет риторични въпроса в тази сфера, които можем да намерим в ст.13-14.
13 Кой е упътил Духа Господен,
Или като съветник Негов Го е научил?
14 С кого се е съветвал Той,
И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието,
И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
Би ли се допитал Бог до някой човек – специалист или учен – в момент в който не Му достига мъдрост? Би ли се записал да учи в някое от нашите висши училища за да се изучи и да стане компетентен по някои въпроси, по които преди е бил невеж? Да предложим нещо такова би било наистина глупаво и нелепо, понеже именно Бог е източникът на всяко знание и мъдрост. Никой не е по-справедлив и компетентен по всички въпроси от Него. Никой не е по-обективен, понеже Бог е не само всемогъщ, Той е всезнаещ. Нищо не е скрито от Него. Той знае абсолютно всичко – както нашите прегрешения и невярност, така и нашите проблеми и нужди.
ПО-МОЩЕН ОТ НАРОДИТЕ
В ст.15-17 откриваме, че Бог е не само по-велик от природата и по-мъдър от всички учени и специалисти на този свят. Бог превъзхожда не само всеки човек по отделно, но и народите като цяло. Тук са изброени три сравнения, които подчертават, че обединените нации на света с цялата тяхна помпозност и самоувереност пред Бога са „като капка от ведро“ и като прашинка.
15 Ето, народите са като капка от ведро,
И се считат като ситен прашец на везните;
Ето, островите са като ситен прах що се дига.
16 Ливан не е достатъчен за гориво,
Нито стигат животните му за всеизгаряне.
17 Всичките народи са като нищо пред Него,
Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.
Военен потенциал, нарко-картели, икономическа сила… Дори и обединен, потенциалът на всички народи в сравнение с Божият потенциал е като нищо и даже „по-малко от нищо“. Ето защо не трябва да се притесняваме от човешката власт. Тя не е нищо в сравнение с властта и силата, които има нашия несравнимо велик, всемогъщ, всезнаещ, премъдър и непобедим Бог.
ДА ОПИШЕМ БОГА? НЕВЪЗМОЖНО!
Би ли могъл Бог да бъде описан. Биха ли могли да се изчислят размерите и способностите Му? Бихме ли могли да създадем модел, на който Той да прилича? В ст.16 се казва, че дори и да се отсечеха всички ливански кедри и да се изградеше една клада висока да кажем 200 км и на нея да бихме поставили във всеизгаряне всичкия добитък на земята, пак това не би било достатъчно за да се схване Божията необятност. Как тогава някой художник или скулптор би могъл да си въобрази, че може да го нарисува, да му направи портрет или да му извая склуптура? Следващият претендент за сравнение с Бога е кумирът или идолът (ст.18-20)
18 И тъй, на кого ще уподобите Бога?
Или какво подобие ще сравните с Него?
19 Кумирът ли? – Художникът го е излял,
И златарят го обковава със злато
И лее за него сребърни верижки;
20 Който е твърде сиромах та да принесе принос
Избира негниещо дърво,
И търси за него изкусен художник,
За да го направи непоклатим кумир!
Съвременният слушател би могъл да каже: „Пропусни тази точка, защото ние нямаме икони в нашите дворове, нито пък статуи на боговете на които да принасяме жертви. Поклонението на идоли и кумири просто принадлежи на друга епоха.“ Но така ли е наистина? В действителност идолопоклонството е универсален проблем, понеже то се корени в гордостта и егоизма на човека. Всеки път когато поставим човек, предмет или цел на място на равно с Бога или над Него, ние се превръщаме в идолопоклонници (1 Йоаново 5:21). Въпреки, че и днес в България има хора, които се кланят на икони, а може би и на други Богове, много повече са онези, които се кланят на телевизията, на модата, на парите, на вещите, на футболисти, спортисти и всякакъв вид телевизионни и музикални „звезди“. Има ли, обаче, нещо от всички тези съвременни кумири, което да е достойно да заеме мястото на Бога?
Фактически Исая доста се забавлява с това сравнение на Бога с кумира. Той съветва онези, които са твърде бедни за да платят на златар да им обкове идолът със злато и сребърни верижки, да бъдат много внимателни при изборът на дърво за кумира. Ако той ще бъде направен само от дърво, то то трябва да бъде „не гниещо“. Защото, би било доста смущаващо и неудобно, ако богът им бъде унищожен от мравки или дървеници докато те му се покланят. Исая съветва, ако човек ще прави кумирът си само от дърво, то да намери някой наистина добър майстор-дърводелец, който да направи му направи идолът достатъчно качествен. И не само това, но и нека да го прикове здраво за пода и да го направи „непоклатим“, понеже когато става въпрос за бог, то той би трябвало преди всичко да бъде стабилен. Тук Исая може би си спомня за филистимския бог Дагон, който се отлепяше от мястото си и падаше на земята в присъствието на ковчега на завета, който Бог беше допуснал да бъде заловен и принесен на филистимска територия в дните на пророк Самуил (1 Царе 5:1-5).
1 А филистимците, като хванаха Божия ковчег, занесоха го от Евен-езер в Азот. 2 И филистимците взеха Божия ковчег та го внесоха в капището на Дагона, и поставиха го до Дагона. 3 И на следния ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагона та го поставиха на мястото му. 4 И на другия ден като станаха рано сутринта, ето Дагон пак паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег, и главата на Дагона и двете длани на ръцете му, отсечени върху прага; само трупът на Дагона беше останал. 5 (За това, нито Дагоновите жреци, нито някои от ония, които влизат в Дагоновото капище, не стъпват на прага му {Еврейски: на Дагона.}† в Азот до днес).
„Така че, вземайте дълги пирони“ – казва Исая – „и приковете бога си за пода здраво, за да не би да не падне“. Иронията във всичко това е толкова очевидна. Нашият Бог, обаче, не е мъртво дърво, той е жив и вечен! Няма нужда да бъда украсяван – Той е славен! Няма нужда за направата му да се търси траен материал – Той е вечен! Въобще не би могъл да бъде сравняван с идолите.
ПЪРВЕНЦИТЕ? ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ!
21 Не знаете ли? не сте ли чули?
Не ли ви се е известило отначало?
От основаването на земята не сте ли разбрали
22 Онзи, Който седи над кръга на земята,
Пред Когото жителите й са като скакалци,
Който простира небето като завеса,
И го разпъва като шатър за живеене,
23 Който докарва първенците до нищо,
И прави като суета земните съдии?
24 Те едва са били посадени, едва са били посяти,
Едва ли се е закоренил в земята стволът им,
И Той подуха върху тях, и те изсъхват,
И вихрушката ги помита като плява,
Бог е толкова велик, че не би могъл да бъде описан и разбран. Той е твърде велик. Непостижим е за знанието ни. Но, ако въпросът не е за опитите за правене на кумири, какво да кажем за първенците на този свят – за вип-персоните, за кралете и кралиците в този свят. Те идват на власт бързо, но стоят твърде кратко и си отиват също толкова бързо. Едва закоренени, едва покълнали и се показали и вече изчезват. Защо? Защото Бог „духва“ върху тях и те биват пометени, като от вихрушка. Властта на земните управители е ограничена и суетна,а Божият престол е издигнат високо над земята и никой не може да Го достигне. Тогава защо да се безпокоим и да се притесняваме от „празните маски“, които гледаме по телевизията? Мислим ли, че „светският елит“ е по-реален и траен от Бога? Едва ли…
И така, Бог е несравнимо по велик от океаните и планините, по мъдър е от всички земни специалисти, по мощен е от всичките народи, дори и те да се съюзят против Него, не би могъл да бъде сравняван с кумир, нито пък с вип-персоните от светския елит. Той е свят.
БОГ НИ ПОЗНАВА ПО ИМЕ!
Тук свършва първата част на симфонията за несравнимия Бог и започва втората. Разликата между двете части се състои в това, че акцентът в първата част е върху Божието величие, докато акцентът във втората част е върху Божият промисъл, грижа и любов към нас. Тук отново се заговаря за небесните тела, но този път ударението е не върху Божието превъзходство над тях, а върху Божията грижа за тях. Бог е като техен пастир. Не само ги е създал, но всяка вечер той ги извежда ги под брой на нощния небосклон и ги призовава по име. Понеже Той е всемогъщ и всеобхватен, нито едно от небесните светила не би могло да се изгуби – всяко едно от тях е под властта на Бога и под Всемогъщата Му грижа.
25 И тъй, на кого ще Ме уподобите
Та да му бъда равен? казва Светият.
26 Дигнете очите си нагоре
Та вижте: Кой е създал тия светила,
И извежда множеството им с брой?
Той ги вика всичките по име;
Чрез величието на силата Му,
И понеже е мощен във власт,
Ни едно от тях не липсва.
Ако Бог познава по име всички небесни светила, които е създал, то как няма да познава по име и всички човеци, които е създал по своя образ и за които е пожертвал единородния си Син. Ето защо аз мисля, че Той ме познава съвършено, както и тебе; и знае името ми, както и твоето.
БОГ СЕ ГРИЖИ ЗА НАС!
И най-накрая, добрата новина е, че Бог не само е несравним с каквото и да било в този свят, не само ни познава по име, но Той се и интересува от нас. Никога не трябва да си мислим, че Бог ни е изоставил. Обезвереният Израил си мисли, че Бог го е пренебрегнал – него и правото му. Но той е забравил, че Бог не се уморява или отегчава от работата си да ръководи и поддържа цялата вселена. Никой не може да постави граница на разумът му, на силата му, и на неговата нежна грижа за уморените и наранените.
27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю:
Пътят ми е скрит от Господа,
И правото ми се пренебрегва от моя Бог?
28 Не знаеш ли? не си ли чул,
Че вечният Бог Иеова,
Създателят на земните краища,
Не отслабва и не се уморява?
Неговият разум е неизследим.
29 Той дава сила на отслабналите,
И умножава мощта на немощните.
30 Даже младите ще отслабнат и ще се уморят.
И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си,
Ще се издигат с крила като орли,
Ще тичат и няма да се уморят,
Ще ходят и няма да отслабнат.
Нашият Бог е извънредно велик и отвъд всяко сравнение независимо от величината му. Но той е не само несравним във величие, но също така и несравним в милост, състрадание и любов. Той няма да остави без сила отслабналите. Ще умножи мощта на немощните. Въпросът е, обаче, дали ние поставяме упованието си в Него, дали го чакаме, дали Му вярваме? Защото онези, които полагат упованието и надеждата си в Него ще ходят и ще тичат, вместо да се уморяват и да спират; ще се издигат вместо да падат; ще бъдат окуражени и насърчени, вместо отчаяни и депресирани.
След всичко прочетено до тук можем да кажем, че Бог е несравнимо по велик от всичко и всеки в този свят за които бихме могли да си помислим или да си представим. Само пред Него би трябвало да се покланяме в страхопочитание и благоговение. Само Него би трябвало да хвалим и само на Него би следвало да благодарим за всяко добро нещо в живота си. Всички други претенденти за мястото му са само бледа имитация на величието му. Наистина, нашият Бог е несравним – несравним не само във своето величие, но и в своята грижа и промисъл за всеки един от нас. Само на Него да бъде слава от сега и до вечните векове! Амин!