СИЛАТА НА ВИДЕНИЕТО

Тази сутрин ние ще започнем да възглеждаме една серия от поучения, свързани с ученичеството. Знаете, през 2007 година аз бях на един едномесечен курс за ученичество и там Бог промени моето служение. Сложи в центъра, в ядрото на моето служение великото поръчение. И аз вярвам, че това е Божията воля не само за мене, но това е Божията воля за нашата църква, в центъра на нашата църква да бъде великото поръчение. Ние да бъдеме църква на великото поръчение и ние да бъдеме християни на великото поръчение.

Матей 28:19-20

19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.

И за това ние трябва да разбереме силата на видението. Тази сутрин ще говориме върху тази уводна сесия, която се нарича силата на видението. Бог е направил така, че Царството му да расте чрез силата на видението. В видението има сила. Когато говорим за видение, имаме предвид визия, картина, която Бог дава в сърцето на неговите водачи. Среща с Бога, в резултат на която Бог дава послания, както когато той срещна Моисей в пустината. Моисей пасеше неговите овце в пустината.

Един ден той видя един храст. И този храст гореше. Обаче не изгаряше. И тогава той приближи, както словото на български се казва, на старобългарски „свърна“, така направи завой, да види това странно явление. И тогава Бог му проговори от тази къпина и му казва: „Моисей, изуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей имаше среща с Бога. В резултат на тази среща Бог му казва: „Отиди и изведи народа Ми от Египет“. Един човек отива да изведе един цял народ, който е в рабство на най-великата империя по това време.

Как може един човек да направи това нещо? Човек не може. Но Бог му казва: „Аз ще бъда с тебе“. Слава на Бога! И той отиде и изведе народа от Египет, защото Бог беше с него. Така че, когато Бог желае да направи нещо, Той дава видение в сърцата на хората. Бог даде видение на Гедеон. Гедеон чукаше жито в лина, във винената преса. И тогава Ангел Господен дойде при него и му казва: „Здравей, мъж силен и храбър“. И Той го призова да отиде и да победи мадиамците.

Исая, Господ му се разкри и Той видя Господ и полите Му изпълваха храма и херувимите хвалеха Господа. Там са серафими, мисля. Серафимите или херувимите. Херувими ли са? Които хвалеха Господа и се казва, че с две крила покриваха лицата си, с две крила покриваха нозете си, с две крила летяха. Те бяха с шест крила. И тогава Бог му казва: „Кой ще отиде за нас?“ И тогава Исая казва: „Ето ме, прати мен“ и Бог го изпрати Той да изпълни задачата, която Бог му беше поставил – да проповядва, да пророкува Божието слово към народа Му. Така че Божието царство расте чрез силата на видението. Ти трябва да имаш видение, да имаш виждане, визия за това как трябва да бъдат нещата и какво трябва да се случи. Когато имаш тази визия, тази представа, която ти е дарена от Бога, тогава ти можеш да участваш в това, което Бог прави.

Притчи 29:18

18 Където няма пророческо видение, народът се разюздва,
а който пази закона, е блажен.

И обратното е вярно. В Притчи 29 глава, 18 стих се казва, че където няма пророческо видение, людите се разюздават. Спомняте ли сега какво стана с Ной? И на него Бог му даде видение. Бог му казва: „Аз ще унищожа земята с потоп“. И му казва: „Направи си ковчег от гоферово дърво. Управи му стаи, измажи го с катран отвътре и отвън“. И Аз ще доведа всички животни, по двойки от чистите, от нечистите, от чистите по седем, от нечистите по две. И те ще дойдат и когато дойде потопът, след потопа вие ще можете да бъдете избавени. И докато Ной имаше това видение, той работеше 100 години, се казва, че той строи този ковчег. Защото той беше на 500 години, когато Бог му се яви, и на 600-та година от Ноевия живот, Бог нанесе потопа. 100 години той работеше, защото имаше видение. Така че, когато имаш видение, ти си мобилизиран, ти работиш, ти служиш на Бог.

Обаче, какво стана след потопа? Тук може да видите на тази картина, Ной принася жертва, благодари на Бога. Ковчегът заседна на Араратските планини и тогава Бог му казва: „Повече няма да нанеса потоп. Ето, давам ти дъгата в облака, която ще бъде за знак, че повече няма да нанеса потоп на земята“. Слава на Бога! Но след това Ной нямаше какво повече да прави. Той беше свикнал да прави ковчег. 100 години той правеше ковчег. И сега, какво трябваше да прави, след като вече беше минал потопът? Трябваше да се плодят и да се размножават. Обаче, за него нямаше ясно видение, нямаше ясна насока какво да прави. И какво да прави Ной? Насади си лозе. И като се насади лозето, се произведе винце. И като се произведе винце, почна да се посръбва. И той в това посръбване изгуби контрол върху живота си.

И по някакъв начин неговият син извърши някакъв сексуален грях спрямо него. Защото се казва, че той видя голотата на баща си. И това е един ефемизъм, се казва. Или казано с меки думи нещо, което е незаказна. Както когато ние казваме „отивам до тоалетната“, вместо да кажем „отивам да свърша нещо друго“. По същия начин, когато се казва, че синът му видя голотата му, това означава, че по някакъв начин той го скверни сексуално. Защото в Левит, може да прочетете 18-19, когато там се казва: „Да не разкриваш голотата на баща си“. И всъщност да разкриваш голотата на баща си се отнася за това, че да не спиш с майка си. Защото голотата на баща си е всъщност голотата на майка си. И там се казва също „братя, сестри“ и т.н. Да няма кръвосмешение. Защото това е нещо, което Бог не одобрява. Нещо, което е грях. Така че ние не знаем точно какво се е случвало, но нещо лошо се случи, когато няма пророческо видение. Людите се разюздават.

Когато Давид имаше видение, че той ще бъде цар, който ще управлява Израил, макар и да беше преследван от Саул, той служеше вярно на Бога. Но той стана цар първо в Хеврон, след това се възцари в Ерусалим, спечели всичките територии и тогава се казва: дойде един ден, когато царете отиват на война, но Давид остана в Ерусалим. Той нямаше видение, повече не завладяваше. И когато нямаше видение, спа до обяд, излезе да се разходи на терасата и хоп, видя една жена, която се къпеше и извърши един грях, и поради това неговият дом беше много, много, много проклет, заради това, което той направи. Така че, където няма пророческо видение, людите се разюздават.

И за това ние трябва да внимаваме. Същото се случва с нас. Когато имаше съживление през края на 80-те, началото на 90-те години, през миналия век, ние имахме виждане: „България ще бъде за Господа“. Ние служихме на Бога, ние се молихме, ние търсихме Бога, ние воювахме в духовния свят. Какво става сега обаче? Имаме ли това видение? Или сме изгубили видението? Изгубили сме пророческото си видение. И за това сме започнали да се разюздаваме. Всеки в различна посока, вместо ние да евангелизираме света, те обръщат нас към света. Нали така се получава? И семействата ни страдат, децата ни не са в Господа, и нещата отиват надолу и надолу и надолу. Където няма пророческо видение, людите се разюздават. За това ние трябва да направим всичко възможно да пазим нашето видение живо в нашите сърца. И там в Притчи 29:18 този стих продължава и казва: „Където няма пророческо видение, людите се разюздават“, а си казва: „А който пази закона, е блажен“. Вижте, не се казва, че трябва да ни се предсказват нови-нови някакви видения.

МОЛИТВА

Господи, ние Ти благодарим за Твоето слово. Молим Те, Господи, дай ни видение, дай ни яснота, дай ни посока, за да не се разюздаваме, а да бъдем верни на Твоя закон и на Твоето велико поръчение. В името на Исус Христос, амин.

Ние трябва да пазим заповедите на Исус, защото ролята на пророците беше те да напомнят на народа закона. Бог вече ни е дал закона, Бог вече ни е дал свобода. Ти ли можеш да кажеш: „Ами аз нямам видение“. А имаш ли Библия? Ако имаш Библия, имаш видение. Имаш ли Новия Завет? Ако имаш Новия Завет, имаш видение. Той е при тебе. Но ти си застанал. Има едно друго място в Божието Слово, което се използва да даде ново пророческо видение. И това е Исая 29 глава.

Исая 29:9-12

9 Стойте смаяни и се почудете,
заслепете себе си и ослепейте;
те са пияни, но не от вино,
политат, но не от спиртно питие.
10 Защото Господ изля върху вас дух на дълбок сън
и затвори очите ви – пророците,
и помрачи първенците ви – ясновидците.
11 И всяко пророческо видение става за вас
като думите на запечатано писмо,
което дават на някого, който е грамотен,
и казват: Я прочети това;
а той отговаря: Не мога, защото е запечатано.
12 Тогава дават писмото на някого, който не може да чете,
и казват: Я прочети това;
а той отговаря: Не съм грамотен.

Искам просто да ви обърна внимание върху тези стихове, ако не запомните нищо друго. Запомнете Исая 29 глава, от 9 до 12 стих. Там се казва: „Стойте смаяни и почудете се. Заслепете се и ослепейте. Те са пияни, но не от вино. Политат, но не от спиртно питие. Защото Господ изля върху вас дух на дълбок сън. И затвори очите ви, пророците. И помрачи първенците ви, гледачите“. Вижте, когато ние не сме чувствителни към Бога и когато Бог ни говори, а ние не слушаме, тогава Бог обръща монетата или обръща страната.

И върху нас е, върху тези, които не слушат, още по-голям сън. Още по-голямо забравяне. Както в Римляни първа глава се казва, че когато Бог им се разкри с цялата си слава, а те избраха да се покланят на тварта, на творението, а не на Твореца, Бог ги предаде на техните страсти. Затова трябва много да внимаваме. Ако ние не сме чувствителни към Бога, Бог ще нанесе върху нас сън. Ако ние не сме внимателни към Господа, Господ ще ни предаде на нашите плътски страсти и ние ще се разлагаме все повече и повече в греха.

Защото се казва: „Защото Господ изля върху вас дух на дълбок сън и затвори очите ви, и помрачи първенците ви, гледачите“. И всяко пророческо видение – ето го тука пророческото видение отново – и се казва: „И всяко пророческо видение стана за вас като думите на запечатано писмо“. В древността писмата са били в такива свитъци, навити на руло и отгоре им печатат. И като има печат, не можеш да го видиш, защото той е запечатан. Или писмо, което е в плик. Можете ли да го прочетете, като е в плика? Не можете да го прочетете. Но се казва, пророческото видение стана за вас като запечатано писмо.

Идваш на църква, слушаш Словото, нищо не разбираш. Запечатано писмо. Библията ти е вкъщи, имаш пророческото видение, но то е като запечатано писмо. Стои там, трябва да се чете. Трябва да се чете. Слава на Бога, това е откровението. Амин. Трябва да се чете. Обаче, казва, думите на пророческото видение са като запечатано писмо, което дават на някой, който е грамотен. Не че си неграмотен, ти си грамотен. Можеш да четеш. Обаче ще го дадат на грамотния и казват: „Я прочети това“. А той казва: „Не мога, защото е запечатано“. Не, отпечатай го, бе! Ти имаш видение, ти ми казваш: „Еми, Библията е вкъщи, ама трябва да я отворя!“. Еми, отвори я, бе! Отвори я тая Библия, бе! Почни да четеш тая Библия!

Тогава дават писмото на някой, който не е грамотен. И казват: „Я прочети това“. А той казва: „Не съм грамотен“. Така че никой не чете. Всеки си намира извинение и писмото не се прочита. Така че не че няма видение. Бог ни е дал видение. Но проблемът е в нас. И ви казвам, че състоянието е много опасно. Защото ако ние не сме отворени за Бога, тогава Господ се оттегля. Святият Дух се оттегля и ни предава на нашите страсти, предава ни на нашите желания. Бог не е насилник. Той не желае някой да Му служи насила. Бог желае ние доброволно да Го търсим. Така че от какво се ръководи нашата църква?

Дали се ръководи само от програми? Значи ние да правим програми, шоу, шоу всяка вечер, шоу с хваление, хората да идват да гледат шоу, да имаме един хубав оркестър и ако имаме оркестър, имаме говорители, ние ще говорим и хората искат шоу. Ние да показваме нещо и те да гледат, и ако им харесва, тогава ще идват на църква. Ако не им харесва, казват: „Ми за какво да идвам на църква, то е много тъпо“. Значи ти си мислиш, че идваш на църква, за да може ние да ти правим шоу, така ли? Ако така си мислиш, сгрешил си, съжалявам. Ние не сме тук да ти правим шоу. Ти идваш на църква, за да се поклониш на Господа. И ние сме тук, за да се покланяме заедно с тебе.

Или църквата се ръководи от страст за служение и ревност за Господ? Бие ли твоето сърце за Исус? Или е спряло? Трябва да бие, нали? Или е спряло? Имаш ли пулс? Гориш ли за Господа? Ако гориш за Господа, няма да те интересува колко хора има в църквата. Ако гориш за Господа, няма да те интересува колко са възрастни те или колко са млади. Ако гориш за Господа, ти ще гориш за Господа. Аз съм бил в църква, в която имаше само младежи. Обаче сред тези младежи идва една възрастна жена на 80 години и казва: „Аз горя за Господа“. И всеки ден отивам и благовествам на гарата и на който видя, му раздавам брошури. Другите са умрели за мен, аз канувам с вас, защото сте живи. Няма значение дали си възрастен или си млад. Има значение дали твоето сърце гори за Господа. Така че ние трябва да решим за нашата църква.

Дали тя ще бъде ръководена от програми или ще бъде ръководена от страст за служение и ревност за Господа? Ако имаш страст за служение, ти ще кажеш: „Кажи ми какво да правя, аз искам да служа на Бога“. „Кажи ми коя песен да пея“. „Кажи ми кога да дойда, за да почистя църквата, да измия прозорците“. „Кога да дойда, за да украся“. „Кога да дойда, за да ме изпратиш на посещение“. Ти ще искаш да служиш на Бога. Вижте как видението произвежда живот в царството. Това е цикълът, при който имаме място, основано на видението. Всичко започва с видение, както ви казах. Ти имаш видение. Това видение произвежда страст за Господа.

Когато ти имаш видение за нещо, ти пожелаваш да го имаш. И когато пожелаваш да го имаш, ти започваш да се събираш с хора, които желаят същото нещо. Страстта поражда взаимоотношението. Ти започваш да се събираш с хора, които желаят същото нещо. Когато аз бях в Пловдив и бях на този курс за Великото поръчение, Господ ми даде да видя в Неговото Слово, че Той желае ние да изпълняваме Великото поръчение. Че ние не трябва да гледаме тук и там и да се питаме какво е Твоето видение и какво е Твоето видение. Няма нужда ти да имаш Твое собствено видение. Исус вече има видение. Има и видението на Исус. Видението на Исус е написано в Библията, в Новия Завет. Видението на Исус се нарича Великото поръчение. Загори за това Велико поръчение.

И тогава аз се върнах със страст да изпълня Великото поръчение в моето поколение. И аз още имам тази страст. Аз желая да изпълня Великото поръчение в моето поколение. Преди мен е имало други поколения вярващи. Аз познавам тези, които са служили преди мен. Те са изпълнили Божията воля в тяхното поколение. Сега е нашето поколение. Сега е нашето време. Ние сме като Естир, на която ѝ казаха: „Откъде знаеш дали ти не си дошла в царството за такова време, каквото е това?“. За това време Господ е издигнал нас. И Той желае и ние да изпълним Неговата воля. И Неговата воля е Великото поръчение.

Матей 28:19-20

19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.

МОЛИТВА

Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, отвори очите ни, за да не бъде Твоето видение за нас като запечатано писмо. Нека сърцата ни горят с ревност за Твоето дело и за Великото поръчение. Помогни ни да не бъдем водени от човешки програми, а от Твоя Святи Дух. Използвай ни в това поколение за Твоя слава. Амин.

Матей 28:19-20

19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.

И аз се върнах и започнах да говоря за това видение на брат Владослав, на брат Митко. И им казах: „Ние трябва да събираме братя, ние трябва да изучаваме Словото. Ние трябва да изпълняваме Великото поръчение“, така че страстта за Господа произвежда взаимоотношения. И тези взаимоотношения произвеждат духовен живот. Ние започнахме да се събираме с брат Митко, с брат Владослав, с брат Петко и да се молим.

И да практикуваме духовните дисциплини. Защото това означава да бъдеш ученик на Исус. Да бъдеш ученик на Исус означава да правиш други ученици. И също означава ти да практикуваш духовните дисциплини. Кои са тези духовни дисциплини? Лично общение с Господа, четене на Божието Слово, молитва, пост, даване, свидетелстване на другите за Исус. Те не са сложни, но ти трябва да ги практикуваш. Борба с изкушенията – всичко това са духовни дисциплини, които ти трябва да практикуваш и да предаваш на другите.

Така че взаимоотношенията, основани на видението, произвеждат духовен живот. Ние започваме да се събираме, започваме да се молим. Някой започва да има дарби на Святия Дух и имаме един духовен живот. Този духовен живот разпалва видението още повече. Ние започваме да правим семинари за ученичеството, така че други да получат това видение. И получавайки това видение, техните сърца да се разпалят. И разпалвайки техните сърца, те започват да изграждат нови взаимоотношения, основани на видението.

Това произвежда духовен живот и духовният живот произвежда още по-задълбочено видение. Това е, което Бог желае. В моята жена имаше видение за нея. Още като започнем да се молим, видение има. Но някой няма познание за Бог. Сърцето ми тук казва: „Ааа, това ли, какъв дявол?“ От дявола, без сърце, живееш в небе, ти казваш: „О, Господи, минала ли е някаква видение?“ и край, няма видение. Вижте, ние не говорим в случая за такъв вид видение. Въпреки че това, за което ти говориш, е дарба на Святия Дух.

Когато се молиш, Бог ще ви дава видение. Казва се, че старците ви ще сънуват сънища, а юношите ви ще виждат видения. Той е Святият Дух, когато дойде, Той може да дава на определени хора, както на Стария завет, може би е давал такива видения, които са от Него. Но тук говорим за видение, което е основано на Библията. Значи, тук е нашето видение, разкрито в Божието Слово. Видението, за което говорим, е Великото поръчение. Не само това, но конкретните думи на Исус, които Той каза, след като възкръсна.

След като възкръсна, Исус каза думи на Неговите ученици. И това е Великото поръчение. Вижте, това действа и в други сфери. Просто това е принцип. Например, да вземем спорта. Ако искаш, например, фитнес, получаваш видение в писанието, което гледаш, че трябва да имаш определена фигура. Трябва да изглеждаш с определен размер гърди, да говоря за бицепси, мускули и талия. И започваш да имаш страст за това нещо. Искаш да спортуваш. Започваш да се събираш с другите пичове в фитнес клуба, където и те искат да изградят тези Аполонови фигури.

Т.е. си имаш взаимоотношение и след това започваш да вземаш хранителни добавки. Или започваш да се храниш по определен начин. След това пак същото нещо. Или пък, когато изгубиш видението за тези неща, започваш да имаш видение за интернет. Запалваш се за тоя Фейсбук или за Скайп, или за чат, започваш да изграждаш взаимоотношение с тия хора. С другите чатъри, които са депресирани и нямат по друг начин да се реализират в живота, освен чрез чата.

И вие започвате да имате вашия духовен живот. Който обаче не е от Святия Дух, а който е плът. И вие се задълбочавате в това нещо. И също е с алкохола. Но Бог не желае ние да влизаме в тези неща, а желае ние да бъдем изпълнени със Святия Дух. Така че това е естественият здравословен растеж в Царството. И страстните хора казват на другите за Исус. Ти можеш да разбереш дали си страстен за Исус по това: казваш ли на другите за Исус? Като се срещнеш с някой, говориш ли за Исус?

Ако казваш, значи имаш страст за Господа. Ако не говориш, значи нямаш страст за Господа. Ще ти мислят за луд. Това е нормално. Исус казва, че ще ни мислят за луди. Те няма да го мислят за луд. И ако аз хората събирам, не започвам ли да го събирам? Значи имаш страст за Господа. Ама не всички са така. Не всички са така. Аз съм добър пастир и съм възрастен човек, но аз не знам човек, че сега ще бъдем. Аз ще прибавя и три пастири, достатъчно да им спрямам да четат.

И човекът не може да чете, вземи ключовете. Слава на Бога. И каза, че тази книга е много мъдра. Каза ми: „Да“. Слава на Бога. Ние трябва да ги говорим към Божието Слово. Да четат те сами и да откриват за себе си истините от Словото. Всеки акт на възпроизводство започва с момент на страст. Т.е. ако ние искаме да имаме други ученици, някои казват: „Защо нямаме хора в църквата?“ Нямаме хора в църквата, защото нямаме страст за Господа. Кой ще запалиш ти с твоето омърлушено отношение, като въобще нямаш никакво желание за Бога, ти не се молиш, ти не четеш Словото и откриваш не от тия хора.

Няма страст. Значи, ако искаш да имаш деца, трябва да имаш страст за жена си. Защото и там нещата при влюбването стават по същия начин. Ти виждаш жената, получаваш видение, видението поражда страст във сърцето ти за тази жена, това създава взаимоотношение, почвате да се събирате и тогава започне да се възпроизвежда, да има любов. И тогава се раждат деца и ставате повече. По същия начин в духовния свят, ние трябва да имаме страст за Господа. За да имаме страст, трябва да имаме видение.

Ако нямаме страст, да се върнем обратно, значи нямаме видение, изгубили сме видението си. Защото страстта ражда взаимоотношения, взаимоотношенията генерират духовен живот. И когато говорим за духовен живот, какво е духовен живот? Духовен живот е спонтанното споделяне на живота на Исус. Както Исус живееше, така и ние да живеем. Както Исус се молеше, така и ние да се молим. Когато говорим за ученичество и когато говорим за духовен живот, ние желаем да растем в Христоподобие.

Както е Той, така да бъдем и ние. Да бъдем подобни на Него. Да бъдем ученици на Исус означава да бъдем Негови последователи. Каквото прави Той, това да правим и ние. Той проповядваше свобода и ние ще проповядваме свобода. Той се молеше за болни и ние ще се молим за болни. Той вършеше добри дела и ние ще вършим добри дела. Той побеждаваше изкушенията и сатана и ние ще побеждаваме изкушенията и сатана. Това е духовен живот. Спонтанното споделяне на живота на Исус.

Спонтанното споделяне на живота на Исус. Имаше ли такова спонтанно споделяне на живота на Исус? Или това спонтанно споделяне е някъде и в твоите спомени, някъде и в миналото? Кога мислиш за Исус? Словото казва: „Мислете за горното, а не за земното, защото животът ви е скрит с Христос от Бога“. Дали мислим за горното или сме оставили това само за неделя сутрин? Какво става, когато отговорим на растежа със структури? Значи, ако имаме този цикъл, основан на видението, при който имаме видение, страст, взаимоотношение, духовен живот, обаче след това идват хората.

И когато дойдат тези хора, това е като в семейството. Като родим първото дете — голям проблем. За мъжете особено. Защото докато дойдат децата, сме само двамата. Жена ми, тя обича. Тя е създадена да обича. И няма кой друг да обича, защото само аз съм там. Обича мене. И ние сме супер за отношения. Обаче като дойде Матейчо, и аз оставам на втори план. Той става царят, за него е всичко, около него всичко — Матейчо, Матейчо, Матейчо.

Аз само трябва да нося памперси, да гледам. Програми, събрания и страстта, къде остава? Изгуби се. Администрация, програми. Ако имаме само администрация и програми, няма да имаме растеж. Защото Божията цел не е хората да дойдат в църквата, за да можем да ги забавляваме. Божията цел е ние да дойдем в църквата, да се заредим със Словото, да разпалим страстта си за Господа и да излезем от тука и ние да живеем живота на Исус Христос в този свят. Извън църквата, да споделяме с хората извън църквата и да ги водим при Бога.

Защото ако има само администрация и събрания, тогава лидерите спират да бъдат водачи и се превръщат в управители, в мениджъри, които само управляват тези програми. И тогава слагаме един хикс на видението и като забравим видението, всичко става програми, събрания, администрация. Програмният модел на църквата е, че църквата е обект на собственото си служение. Значи искаме да имаме по-добро хваление, искаме да имаме по-добро проповядване, искаме да имаме по-хубави столове, да имаме по-хубави килими, да имаме по-хубава храна и всичко е свързано със служение на себе си.

И казваме: „Ако успеем да изглеждаме по-добре, те ще дойдат.“ Това е програмният модел на църквата. А страстният модел на църквата е, че църквата е обект на мобилизация. Идваме в църквата да се мобилизираме, за да можем да излезем навън и да служим на света. Светът е обект на служение.

Йоан 3:16

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

Вън в света има хора, които чакат да бъдат спасени. Вън в света има хора, които чакат да им бъде благовестено. И ако ние не им благовестим, няма кой. Ако ние не им благовестим, те отиват в ада. Така че ние трябва да се мобилизираме, за да можем да излезем и да служим на хората от този свят.

Матей 28:19

19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,

Отидете и създавайте ученици измежду всичките народи. Това е, което Исус иска. Това е заповедта на Исус. Това е Великото поръчение. Така че как ще спрем нашата църква да работи, движена от програми, или да работи, движена от страст за Господа? Страст означава толкова да желаеш нещо, че да си готов да страдаш заради него, за да можеш да го получиш.

Така че в заключение бих казал това. Ние трябва да бъдем абсолютно наясно по отношение на естеството, на служението и начина, по който Бог работи. Бог няма за цел просто да влияе. Много хора мислят, че ние искаме да имаме добро влияние. Ние искаме да повлияем за добро в този свят. Ние искаме да повлияем, например, момичетата на бургаския плаж да не си махат горнищата на банските. Но Неговата цел, целта на Бога, не е да повлияе, а да трансформира.

Ние не желаем тези момичета просто да не си махат горнищата на банските, ние искаме те да повярват и да станат християнки, и да дойдат при Бога, и да Му се поклонят. Ние искаме техният живот да бъде променен. И не само за тях, говорим за нашите колеги. Ние не желаем просто да бъдем добро влияние на работа. Ние желаем нашите колеги да се обърнат към Господа и да бъдат спасени. Бог желае не просто влияние, Бог желае трансформация.

И това става не като имаме телевизионно време, а това става като правим ученици. Исус имаше възможност да има публично служение. Хиляди Го следваха. Но какво направи Той? Избра 12 ученика, които да бъдат с Него, които да излизат с Него. И Той започна да работи с тях. Това е Божията воля и за нас. Разпространението на християнския възглед за света се дължи на способността на църквата да трансформира света, а не просто да му влияе. И това трансформиране на света изисква духовна работа на благодат чрез променени животи.

Бог желае животът на всеки един да бъде променен. Животът на всяко момиче, на всеки младеж, на всяка жена, на всеки мъж, на всеки възрастен, на всеки пенсионер да бъде променен. И това може да стане чрез духовна работа на благодат, която няма кой друг да извърши. Ние можем да извършим. Защото благовестието Христово е Божия сила за спасение на всеки, който вярва. Така че ако ще стартираме ученическо движение за обновяване на църквите в това поколение, ние трябва да бъдем готови за осъществяването на сериозна реформа в църквата, която да реорганизира приоритетите си около богословското и практическо върховенство на Великото поръчение.

И за това ще говорим следващия път, защо Великото поръчение е толкова важно. Но запомнете това, че ние трябва да я видим и да внимаваме какво е нашето видение, защото Сатана също знае как да сее видение. Той непрекъснато пропагандира неща по телевизията, чрез компютрите, чрез рекламите.