Римляни 1:16-11:36
Това, което революционно промени моето взаимоотношение с Бога е разбирането, което получих от Божието Слово, че Бог ме счита за праведен поради вярата ми в Исус Христос. Святият Дух ми даде това просветление, когато бях на около 19 години (през 1988) и четях Посланието към Римляните.
Разбира се моето преживяване не е уникално. Това е преживяването на всеки, който си е направил труда да прочете Посланието към Римляните със цялото си сърце.
Това учение е знаменателно, защото стои в основата на Реформацията и е неразривно свързано не само с ап. Павел, но и Августин и с Мартин Лютер.
Мартин Лютер е роден на 10 ноември 1483 година в Айслебен, Тюрингия. Лютер посещава основно училище в Мансфелд, гимназия в Магдебург, която принадлежала на “Братята на общия живот”. През 1502 год. получава бакалавърска, а през 1505 год. магистърска степен от университета в Ерфурт. Възнамерявал да продължи да се занимава с право, но поради това, че се отървава на косъм от падане на светкавица по време на гръмотевична буря, през 1506 година постъпва в Августинския манастир в Ерфурт. Тук той продължава обучението си в сферата на богословието. През 1507 година е ръкоположен за свещеник. През 1508 година се прехвърля във Витенбергския университет където започва да преподава етика (морална теология). Едно посещение до Рим (1510-1511) по работа свързана с противоречия в Августинския орден му отварят очите за покварата всред висшия църковен клир. Завръщайки се във Витенберг, Лютер продължава обучението си и през 1512 година защитава докторат по теология.
Външно Лютер гради успешна монашеска и академична кариера, но вътрешно е обезпокоен от осъждение за грях, което старанието му в изпълнението на манастирските задължения не може да успокои. В това време негов добър съветник е Йохан Щаупиц, главен викарий на Августинския орден, който го насърчава да изучава повече Библията.
Като професор и проповедник той трябва да тълкува Писанието на студентите и на своите енориаши. Това изисква внимателна и задълбочена подготовка. От1513 до 1517 той чете лекции върху Псалмите (1513-1515), Римляни (1515-1516) и Галатяни (1517). Това изучаване на Писанията на оригиналните езици се оказва решаващ фактор в неговия живот. През този период той е имал така нареченото преживяване в кулата (наречено така, понеже кабинетът му е бил в кулата на замъка). Тогава той осъзнал, че Божията правда в Римляни 1 глава не е Неговата справедливост от която трябва да се боим, а пасивна праведност, която Бог дава на вярващите в Христос – праведност, която те получават чрез лично упование в Христос.
Ето какво пише той в предговора към пълното издание на неговите Латински Трудове (1545):
“Междувременно през тази същата година, 1519, бях започнал да тълкувам Псалмите още веднъж. Чувствах се уверен, че сега съм по-опитен, тъй като бях се занимавал с университетски курсове за Посланията на Св. Павел до Римляните, до Галатяните и с Посланието към Евреите. У мен се беше породило изгарящо желание да разбера какво имаше в предвид Павел в неговото Послание към Римляните, но до този момент имаше задръстване по пътя ми, не изстинала кръв около сърцето ми, но тази едничка фраза, която е в първа глава: “в него се открива правдата на Бога. Аз мразех тази дума, “правдата на Бога”, която от употребата и обичая на всички мои учители, бях учен да разбирам философски като отнасяща се до формална или активна праведност, както те я наричаха, т.е. правдата чрез която Бог е справедлив и чрез която той наказва грешниците и неправедните.
Но, колкото и безупречен монах да бях, чувствах, че пред Бога съм грешник с крайно неспокойна съвест. Не можех да бъда сигурен, че Бог беше удовлетворен от опитите ми да изкупя греховете си. Аз не обичах, не, по скоро мразех този справедлив Бог, който наказва грешниците. Тогава аз разбира се, мълчаливо, ако не богохулнически, роптаех недоволно и се ядосвах на Бога. Казвах: “Не е ли достатъчно това, че ние окаяните грешници, изгубени за цяла вечност поради първородния грях, сме подтискани със всякакъв вид бедствие чрез Десетте Заповеди? Защо Бог натрупва скръб върху скръб чрез евангелието и чрез евангелието ни заплашва с Неговата справедливост и Неговия гняв?” Ето така беснеех аз със своята дива и обезпокоена съвест. Не оставях на мира ап. Павел за тази фраза в Римляни 1 гл. и разтревожен исках да знам какво имаше в предвид той.
Размишлявах нощ и ден над тези думи, докато накрая, по милост Божия обърнах внимание на техния контекст: “Правдата на Бога е разкрита в него (има се в предвид благовестието), както е писано: “Праведният човек живее чрез вяра”.” Започнах да разбирам, че в този стих правдата на Бога е тази чрез която праведния човек живее като чрез един дар от Бога, т.е. чрез вяра. Започнах да разбирам, че този стих означава, че правдата на Бога се разкрива чрез благовестието, но тя е една пасивна правда, такава, чрез която милостивият Бог ни оправдава чрез вяра, както е писано: “Праведния живее чрез вяра.” Изведнъж аз почувствах, че бях новороден и влязох в самия рай през отворени врати. Веднага видях цялото Писание в една различна светлина.
Писанията, които знаех наизуст, започнаха да преминават през главата ми и аз забелязах, че и други термини имаха аналогично значение, например работата на Бога, т.е. това, което Бог изработва в нас; силата на Бота – чрез която Той ни прави силни; мъдростта на Бога, чрез която Той ни прави мъдри, спасението на Бога, славата на Бога.
Аз издигнах тези най-сладки на мене думи, “правдата на Бога” с точно толкова любов колкото преди ги мразех с омраза. Тази Павлова фраза беше за мен самата врата на рая. След това четох творбата на Августин “За Духа и Буквата”, в която открих нещо за което не бих се осмелил да се надявам. Открих, че той също тълкува “правдата на Бога” по подобен начин, именно, като такава с която Бог ни облича когато ни оправдава. Въпреки, че Августин го беше казал не така ясно и категорично и не беше обяснил в детайли как Бог ни приписва (или вменява) правда, все пак останах доволен че той поучаваше за правдата на Бога чрез която ние сме оправдани.”
ПРАВДА ЧРЕЗ ВЯРА – ОСНОВНА ТЕМА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ (Римляни 1:16-17)
Основната тема на цялото Послание към Римляните е дадена в ст.16-17. Там в ст. 16 ап. Павел казва, че не се срамува от благовестието за Христос, защото то е “Божия сила за спасение на всекиго, който вярва”. След това в ст.17 обяснява защо благовестието е Божия сила (ст.17):
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее”.
До преди времето на Мартин Лютер, богословите са разбирали “правдата, която е от Бога” като правда, която е Божий атрибут, правда, която изисква възмездие и от която ние трябва да боим. Изучавайки гръцкият текст, обаче, Лютер открива, че това не е правда, която характеризира Божия характер, а правда, която се вярващият в Христос получава поради замяната на кръста.
ЗАЩО Е НУЖНА ПРАВДАТА ЧРЕЗ ВЯРА? (Римляни 1:18-3:20)
По нататък в посланието си апостолът обяснява защо единствената правда, чрез която човек може да се спаси е правдата чрез вяра, която се дава по благодат от Бог, а не правдата поради човешки заслуги или дела. Интересно, че като апостол на езичниците, ап. Павел винаги първо разглежда духовното състояние на езичниците, а после положението на юдеите. От 1:18 до 2:16 той разкрива греховността на езичниците.
21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. 22 Като се представяха за мъдри, те глупееха, 23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.
24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, – 25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.
26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. 27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. 28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, 29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; 30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, 31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; 32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.
От 2:17 до 3:20 той демонстрира факта, че и юдеите, въпреки, че имат Божия Закон са пълни грешници.
17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, 18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; 19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, 20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, 21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? 24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
Есенцията на тези пасажи е дадена в 3:9-10 ст.
9 Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 Както е писано: –
“Няма праведен ни един;
БЛАГАТА ВЕСТ (Римляни 3:21-4:25)
След като е разкрил греховното състояние на всички без изключение и е заключил всички под грях, ап. Павел е готов да съобщи добрата новина, благата вест, а тя е, че Бог спасява от греха всички, и юдеи и езичници по един и същи начин – като им дава своята Божия правда – правдата чрез вяра (Римляни 3:21-30).
21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, 22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. 23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, 24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, 25 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, – 26 за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.
В този пасаж има три думи, които са особено картинни и пълни с богословско съдържание – оправдание, изкупление и умилостивение. Оправданието ни завежда в съдебната зала. Ние сме осъдени, но Христос понася наказанието за греха ни и поради това Бог ни оправдава.
Изкуплението ни завежда на пазара на роби, където ние сме роби на греха и сатана, а Христос е нашият освободител (Евреи 2:15). Ние, обаче не сме освободени да правим каквото си искаме, но сме изкупени, за да принадлежим на Бога (1 Коринтяни 6:20).
Умилостивението ни завежда пред олтара в храма. Там Христос е не само жертва за нас, но и наш ходатай (1 Йоаново 2:2), поради който ние сме приети от Бога.
В центъра на всички тези сцени е Христос – той е нашия Заместител, Освободител и Ходатай.
Учението за правда чрез вяра нанася съкрушителен удар върху човешката гордост. Да ти можеш да бъдеш оправдан, но ти никога не можеш да се спасиш сам. Човекът предпочита да разчита сам на себе си, на делата си, на добрината си. Но докато не се предаде на Бога и не се откаже от жалките си опити да спечели Божието одобрение със собствени сили той никога няма да бъде оправдан.
27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. 28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона. 29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е. 30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
По-нататък в 4 гл. ап. Павел подкрепя тезата си с два забележителни примера от Стария Завет – Авраам и Давид.
Според Павел, Авраамовите дела биха могли да бъдат пример за нас, човеците, но те не биха могли да го препоръчат или оправдаят пред Бога (4:1-2) Не. “Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.” Тук ап. Павел казва нещо парадоксално за Бога. Въпреки, че Той е праведен и свят, Бог “оправдава нечестивия” (Римляни 4:5).
4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
Такава е опитността и на Давид. И според него Бог “вменява правда независимо от дела” (Римляни 4:6-8).
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: –
7 “Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;
8 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях”.
Това блаженство – блаженството на незаслужено оправдание – е не само за юдеите, но и за езичниците (Римляни 4:9-25), за всички, които са Авраамово потомство, всички, които вярват (ст.11), всички, които “ходят в стъпките на патриарх Авраам” (ст.12)
След като е обяснил че както грехът е повсеместен, така и правдата чрез вяра е за всички, ап. Павел заключава (Римляни 5:1):
1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
ПАВЛОВИТЕ ОТГОВОРИ НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА СРЕЩУ ДОКТРИНАТА НА ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА (Римляни 5:1-7:25)
Това, което следва в пета, шеста и седма глава е казано като в скоби. В 5 гл. ап. Павел говори за приложението на това, че сме оправдани чрез вяра, а именно, че поради това че сме оправдани, ние имаме надеждата за Божията слава и възкресението от мъртвите (Римляни 5:1-11). След това обяснява как благодатта преодолява греха и ни донася “вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ” (Римляни 5:12-21). В шеста глава ап. Павел отговаря на възраженията на законниците (легалистите). Те са онези юдеи които смятат, че доктрината за правда чрез вяра и спасение по благодат е опасно, поради това, че насърчава свободното грешене и омаловажава ролята на закона. Ап. Павел отговаря, че това съвсем не е така, понеже онези, които са оправдани чрез вяра са освободени от Бога не да грешат, а да не грешат (Римляни 6:1-23). А това, че вече не сме под закон, а под благодат, не означава, че законът е престанал да бъде свят, праведен и добър (Римляни 7:1-12). Проблемът не е в закона. Проблемът е в греха, който действа в нашето грешно естество, казва ап. Павел (Римляни 7:13-25). Тогава, обаче на помощ ни идва Святият Дух (Римляни 8:1-27). Ако следваме Неговите подтици и копнежи ние ще изпълняваме Божиите изисквания за свят живот.
Това, че доктрината за оправдание чрез вяра не насърчава греха, а напротив насърчава святостта се вижда от първите два стиха на Римляни 12 гл. – стихове, които са особено важни, понеже те са връзката между теоретичната (Римляни 1-11) и практичната (Римляни 12-16) част на посланието. В тези стихове ап. Павел подчертава, че именно Божията милост и благодат ни мотивира да живеем свят живот (Римляни 12:1-2).
1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
ПАВЛОВИТЕ НАСЪРЧЕНИЯ (Римлни 1:1-39)
Ап. Павел завършва своето основно изложение на доктрината за оправдание чрез вяра с две насърчения. Едното е, че всичко съдейства за доброто на онези, които обичат Бога (Римляни 8:28).
28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Ако Бог ни е призовал да бъдем членове на Неговото семейство, то е защото Той ни е предузнал и предопределил за това. Понеже Бог ни е предузнал и предопределил да бъдем “формирани по (или съобразени със) образа на Сина Му”, Той ни е призовал и оправдал. А ако ни е оправдал, то със сигурност и ще ни прослави (Римляни 8:29-30).
29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; 30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
Ако проследим нишката на мисълта му в ще видим, че същите, които са предузнати от Бога, те са призовани. Те ще бъдат и прославени. Така, че ако ние сме между призованите, няма от какво да се боим, защото всички етапи в общия процес на достигане до христоподобие се контролират само от Бога и от никой друг. А Той от самото начало е решил да ни прослави.
Другото насърчение е, че понеже “Бог е откъм нас” никой не би могъл нито да ни победи, нито да ни обвини, нито да ни отлъчи от Божията любов, която е в Помазаника Исус, нашия Господ (Римляни 8:31-39). Слава на Бога!
ЕТНИЧЕСКИЯТ ВЪПРОС ПОГЛЕДНАТ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА (Римляни 9:1-11-36)
В девета, десета и единадесета глава ап. Павел разглежда въпроса за етническите юдеи. Техни са заветите, Закона, богослужението, обещанията, патриарсите (Римляни 9:4). На тях се повериха Божествените писания (Римляни 3:1-2). Самият Господ Исус Христос по плът е евреин (Римляни 10:5). За съжаление този призован от Бога народ отхвърля Христовата вяра. Как обяснява ап. Павел този парадокс? Според него “не всички ония са Израил, които са от Израил” (Римляни 9:6). Не чадата родени по плът са Божии чада (Римляни 9:8). Призваните, които Бог е призовал, съдовете на милостта предварително подготвени за слава са не само измежду юдеите, но и измежду езичниците. Интересно е това, че ап. Павел разглежда въпросът за Божия народ отново през призмата на оправданието чрез вяра. Израил не достига до оправдание, понеже не го търси по правилния начин (Римляни 10:1-3).
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил. 2 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. 3 Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.
Каква е правдата, която търси Израил – правда чрез закон. В своите послания ап. Павел противопоставя правдата чрез закон (или правдата чрез дела) на правдата чрез вяра (Римляни 9:30-32).
30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; 31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. 32 Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела.
Те се съблазниха в Христос и го отхвърлиха (Римляни 9:32-33).
Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; 33 както е писано: –
“Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват,
и канара, в която да се съблазняват;
И който вярва в Него не ще се посрами”.
Поради това Бог решава да ги “раздразни” (Римляни 10:19), като даде правдата си на онези, които не са я търсили.
Това, обаче, не означава, че Бог е отхвърлил народа си. “Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал.” (Римляни 11:2) Как така? Каквото и да става, Бог винаги запазва за себе си “остатък” (Римляни 11:2-4). Този остатък, обаче, е спасен по същият начин по който и езичниците, всъщност по единствения начин по който някой човек би могъл да бъде спасен – по благодат. Не чрез дела, а по благодат (Римляни 11:6).
Това, че сме избрани от Бога не трябва по никакъв начин да ни възгордява срещу етническия Израил. Защото Бог ни е избрал, не понеже сме по-добри, а понеже сме имали вяра. Трябва, обаче да внимаваме, защото, ако изгубим вярата си, Бог няма да ни пощади. Също така трябва да знаем, че в последно време Израилтяните ще се обърнат към Бога, ще повярват в Христос и ще се спасят чрез Божията Благодат (Римляни 11:25-27)
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: –
“Избавител ще дойде от Сион;
Той ще отвърне нечестията от Якова;
27 И ето завета от Мене към тях:
Когато отнема греховете им”.
Това ще се случи непосредствено преди Второто пришествие и възкресението на мъртвите (Римляни 11:15)
15 Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
КАКВО КАЗВА ПРАВДАТА ЧРЕЗ ВЯРА? (Римляни 10:6-8)
Така в Римляни от първа до единадесета глава ап. Павел излага своята доктрина за оправдание чрез вяра, която включва както езичниците, така и юдеите. Това е благовестието. Това е начинът на нашето спасение. Ето защо, първо, ние трябва да приемем това учение. То ще донесе мир в душите ни както е донесло мир и в душата на Мартин Лютер. И после, трябва да проповядваме благовестието. Да споделяме и с други освобождаващата вест, че всеки, който повярва в Христос, било то езичник или юдеин може да получи правда чрез вяра и така да има мир с Бога (Римляни 10:6-8).
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: “Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа? 7 или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?” 8 Но що казва тя? Казва, че “думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти”, сиреч думата на вярата която проповядваме.
С други думи “правдата, която е чрез вяра” не се съмнява във въплъщението на Божия Син. Тя не поставя под съмнение, че Той е слязъл от небето и е станал човек, за да пострада за нас. Тя казва: “Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа? Не се съмнявай че Бог остави славата си и стана човек. Не се съмнявай във въплъщението!”
Правдата чрез вяра, не се съмнява не само в Христовото въплъщение, но и в Неговото възкресение. Не казва: “Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?”. Вярва, Че Бог го е възкресил от мъртвите.
Освен това правдата чрез вяра приема словото на вяра лично за себе си. Казва, че “думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти”, сиреч думата на вярата която проповядваме.
Правдата на вяра не мълчи. Тя смело изповядва Христовото въплъщение и възкресение. Неговото дело ни спасява (Римляни 10:9-10).
9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ (Христовото въплъщение), и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите (Христовото възкресение) ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
Понеже съм направил всичко това, аз имам увереността, че съм спасен, че името ми е записано в книгата на живота, и зная, че когато премина от този свят аз ще вляза в Божието присъствие и при Второто пришествие на Христос ще участвам във възкресението на мъртвите. Но тази чудна благодат не е само за мен. Тя е и за теб. Затова, ако не си я приел, то сега положи упованието си в Христос и имай правда чрез вяра.