Вечер разсъждаваме върху Божията воля и страданието. През лятото говорих серия проповеди върху слушането на Божия глас. Разгледахме въпроса, че е важно първо ние да чуваме Божия глас, защото Бог има план за нас. Той ни е създал, Той ни е избрал и се казва, че ни е създал за добри дела, в които отнапред е наредил да ходим. Слава на Бога! Той има нещо, което трябва да направим. Говорихме също за това, че Исус каза, че Той е добрият пастир и че Неговите овце слушат гласа Му.
И Той каза: „Аз ги призовавам по име и ги извеждам, и те Ме следват.“ Слава на Бога! След това говорихме за това, че Бог желае да ни разкрие волята Си. Има стихове за това, че Той ще ни говори, и се казва, че ако на някой не му достига мъдрост, нека да иска. Бог, който дава щедро на всички, ще му даде без укор. Бог дава, когато ние търсим от Него мъдрост, когато търсим водителство от Него. Разгледахме също различни начини, по които ние можем да се подготвим, за да чуваме Божия глас. Разгледахме как да разпознаваме фалшивите неща от истинските.
Въпреки това стои един въпрос, който е много сериозен и бих желал да го разгледаме тази вечер. Защо, след като сме сигурни, че сме чули Божия глас, че сме разбрали каква е Божията воля и сме сигурни, че вървим в Божия път, въпреки това се срещаме с трудности? Възможно ли е това? Да се чува Божия глас и въпреки това да имаш трудности? Това възможно ли е? Не само възможно, точно така е.
Исус Христос по Божията воля ли беше на тази земя? Нека вземем Него за пример. И въпреки че Той беше в Божията воля, Той изпълняваше Божията воля, Той страдаше. И какво каза Той? „Ако иска някой да бъде Мой ученик, какво трябва да прави? Да вдигне кръста си.“ Какво означава кръстът? Кръстът означава да се отречеш от себе си. Кръстът означава страдание. Означава смърт.
1 Петрово 4:19
19 Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател като вършат добро.
Ето, вижте, в този стих съвсем ясно се казва, че ще има хора, които страдат, и се казва, че това страдание е по Божията воля. И се казва, когато страдаш, не да се оплакваш, не да мърмориш, но да предадеш душата си на верния Създател. Бог е верен. И да продължаваме да вършим добро. Слава на Бога! Всъщност това, което ще ви кажа тази вечер, е не само, че е Божията воля да страдаме, но има и полза от това страдание.
Яков 1:2
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
И как да се радваме? Аз съм в изпитания, аз съм в трудност. Изпитание означава мъка. Вижте, тук болестите не са изпитания, не винаги. Може би в някои много редки случаи. Но всъщност, когато става тук въпрос за страдание, особено в Първо Петрово, това, което се говори за тези, които страдат по Божията воля, това е страдание заради благовестието. Защото тези, които се обръщат към Бога, биват гонени.
Заради това, че ти си станал християнин – слава на Бога, че сега живеем в свободен режим – но в миналото, ако ти си станал християнин, днес в много страни ти можеш да изгубиш работата си. Можеш да останеш без работа, без пари, без какво да ядеш. И когато имаш семейство, и когато имаш гладни деца, това е страдание. И не само да останеш без работа, но можеш да паднеш в затвора. И не само да паднеш в затвора, но можеш да бъдеш бит. И убит. Не само бит, но и убит. Или твои близки да бъдат убити. Вижте, за това се казва, че в такова страдание става въпрос за благовестието.
Апостол Павел казва, че всички, които желаят да живеят благочестиво, ще бъдат гонени. И Петър казва: „Не се чудете на огненото изпитание, като че ли нещо странно ви постига.“ Не трябва да очакваме трудност. Но дори и днес, може да не сме в затвора, може да не сме под голям натиск, но ние срещаме финансови трудности. Ние срещаме трудности от различен характер. Но въпреки това, в тези трудности, в това изпитание, Бог изработва нещо в нас.
Така че ние отговорихме на тези въпроси вече. Наистина ли сте чули Божия глас или сте направили грешка, когато има проблем? Когато има трудности, когато срещаме противоречия, позволява ли Бог да влезе страданието в живота на някого, който живее праведно и по Божията воля? Казах ви примера за Исус, че когато Той беше на земята и говореше за страданието, което ще понесе на кръста, мнозина от последователите Го изоставиха.
Когато Той им каза, че ако те не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, нямат живот в себе си, Той говореше за смъртта Си. И тогава те Го изоставиха. И дори когато Петър чу от това, което Исус му каза – че ще бъде мъчен, предаден, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне – Петър Му каза: „Никак няма да ти стане това, Господи.“ Но Исус дойде, за да пострада на кръста. И хората около Него, дори апостолите, до последния момент очакваха Месията да царува в мощ и в слава. И въпреки това Той говореше за страдание. И те не можеха да разберат това. И много хора си тръгнаха. Казаха: „Тежко е това учение.“
Исус попита и своите апостоли: „И вие ли искате да си отидете?“ И те казаха: „Къде да отидем, Господи, защото само Ти имаш думи на вечен живот.“ Така че е важно да разбираме, че въпреки че сме в Божията воля, ние можем да срещаме страдания. Трябва да го знаем това нещо. И това би трябвало да ни насърчи. Защото, ако не знаем, че въпреки че сме в Божията воля, може да срещаме страдания, когато срещнем трудности, може да си кажем: „Я, сигурно не съм в Божията воля“ и да се откажем. Да се откажем от пътя си, да се откажем от служението си, защото срещаме трудности.
Бог не е създателят на страданието. И страданието не произлиза от Бог, но страданието навлезе в света чрез човешкия грях. Когато човек съгреши, следствие на греха дойде смъртта. И всъщност всяко страдание, в крайна сметка, ако се проследи коренът на страданието, в крайна сметка се заключава до страх от смъртта. Но Бог може да превърне това, което е създадено за зло, в добро, за да изпълни Своята цел. И Бог използва страданието с определена цел в нашия живот. И аз ви желая да прегледаме живота си и да си помислим. Да помислим в тези страдания, които ние срещаме, какво Бог желае да изработи в нас. Ще спрем на 10 ползи от страданието тази вечер.
ПЪРВАТА ПОЛЗА ОТ СТРАДАНИЕТО
Първата полза от страданието е, че чрез страданието нашата вяра се изпитва. Когато срещаме трудности, вярата ни се изпитва. Ние всички, когато идваме в църква, когато са ни питали: „Вярваш ли в Господ Исус Христос и възкресението?“, ние сме казали: „Вярвам.“ И е лесно да вярваш, когато всичко е наред. Но когато има трудности, ще продължиш ли да бъдеш верен на Този, Който те е призовал? Тогава се вижда. Трябва да бъдем верни. Амин.
Бог има цел в изпитването на нашата вяра – да ни утвърди. Петър казва, че това изпитване на нашата вяра е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън. Защото ако и златото да е ценен метал, все пак то се разтапя и е нещо, което принадлежи на тази земя. В многото ниви и многото земя може би ще има много злато. Така че златото гине, но пак се изпитва чрез огън, за да излезе за хвала, слава и почест. Тук става въпрос не за златото, а за вярата.
1 Петрово 4:12-13
12 Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;
13 но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава.
Когато вярата се изпита, тя ще бъде утвърдена и нашата вяра ще излезе за наша похвала пред Господа, за слава и за почест, когато се яви Исус Христос. В този процес на очистване на златото, когато то се нагрява, има руда и се отделя нечистотата, и във високата температура се отделя чистото злато. Така всъщност става и с нашата вяра. Във трудностите нашата вяра се укрепява и става по-ценна. Изпитване на вярата е, когато се молите, както Исус се моли: „Отче, ако е възможно, нека да ме отмине тази чаша. Но нека не Моята воля, а Твоята да бъде.“ И Отец поиска Исус да изпие тази чаша, която беше чашата на страданието. Така че това е време, когато нашата вяра се изпитва. И когато не ни отмине чашата на страданието, ние сме принудени да изпием до дъно това страдание. Ние преминаваме през него, но в това изпитание ние се научаваме да не разчитаме на себе си, но на Бога. И ние предаваме всичко на Бога.
И вярата ще ни научи, че нашите молитви не остават без отговор. Просто понякога техният отговор не е този, който ние искаме. Ние искаме едно и казваме: „Господи, дай ми това!“ И не става, и казваме: „Защо, Господи?“ Но е възможно Бог да иска нещо друго за нас. И в това изпитание то обаче ни усъвършенства. Така че първата полза от страданието е, че нашата вяра се изпитва.
ВТОРАТА ПОЛЗА ОТ СТРАДАНИЕТО: СПОСОБНОСТТА ДА УТЕШАВАМЕ ДРУГИТЕ
2 Коринтяни 1:3-4
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
Апостол Павел казва: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостите!“ Той е Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб. Слава на Бога! Ние трябва да знаем, че през каквато и скръб да преминаваме, имаме Един, Който е нашата утеха. Отец е Бог на пълната утеха. Святият Дух е нашата утеха. И се казва, че Той ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
Вижте, наистина е така. Когато ти си преминал през нещо, ти вече можеш да послужиш на другите. Например, ако една жена е изгубила детето си, това е много голямо страдание за едно семейство. Но едно такова семейство може да послужи на друго семейство, което минава през същото. Ако те не са преминали през това и някой друг говори, те могат да кажат: „А, ти не знаеш за какво става въпрос“. Но когато ти си минал през това и си получил утеха от Бога, ти вече можеш да говориш и на другите. И когато кажеш утехата, думите ти ще придобият една особена тежест, защото ти си го преживял и си получил утеха от Бога в това нещо.
Познавам едно семейство, което има дете с увреждания. Въпреки че те са пасторски служители, те имат тези проблеми. И в това нещо Бог ги използва да направят такова служение, в което те да служат на семейства, които имат такива деца. Вижте, това е нещо много тежко, но Бог използва това, за да утвърди вярата им и да ги използва те да служат на другите. Така че, когато ние преминаваме през скърби, това ни дава силата ние да утешаваме други, които преминават през каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
ТРЕТАТА ПОЛЗА ОТ СТРАДАНИЕТО: ДА НЕ УПОВАВАМЕ НА СЕБЕ СИ
Тази вечер говорим за ползите от страданията. Въпреки че ние може да сме в Божията воля, пак има полза от нашето страдание. Първата полза е, че вярата ни се изпитва и се пречиства. Втората полза е, че ние ставаме способни да утешаваме другите. Третата полза е, че в страданията ние се научаваме да не уповаваме на себе си.
2 Коринтяни 1:8-9
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;
9 даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
Апостол Павел казва, че когато той бил в Ефес в Азия, „отчаяхме се дори за живота си“. Той се уплаши, че ще бъде убит. И казва: „даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите“. Слава на Бога! Вижте, в Божието Слово имаме една голяма утеха и в Господ Исус Христос имаме една голяма утеха, и това е утехата на възкресението от мъртвите. Какво може да направи Сатана? Какво могат да направят противниците? Исус Христос каза: „Не се бойте от тези, които могат да убият тялото“. Най-много могат да убият тялото, но каза: „Бойте се от Този, Който може и душата, и тялото да хвърли в пъкъла“. Защото Бог е Този, Който може да хвърли душата, но ако нашата душа е при Бога, тогава ние знаем, че ние ще бъдем възкресени.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че дори в страданията Ти си с нас. Помогни ни да не уповаваме на себе си, а на Теб, Който възкресяваш мъртвите. Нека нашата вяра бъде пречистена като злато и нека бъдем съдове на Твоята утеха за всички, които страдат. В името на Исус Христос, Амин.
И той знае, че ще премине. Ще премине и той ще продължи да бъде с Господа и ще каже: „Аз ще живея завинаги във дома Господен“. Слава на Бога! Това е нашето утешение във възкресението на мъртвите, във нашето общение с нашия възкръснал Бог и Спасител Исус Христос.
2 Коринтяни 4:11
11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът.
На друго място, по-нататък, в посланието си апостол Павел казва: „Ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас“.
В страданието се вижда, че не е нашата сила, не е нашата способност, не е, че ние сме нещо. Дори и заведени ли можем да се считаме, защото сме ограничени. Ние сме слаби. Понякога и аз съм изпадал в това състояние, когато искам да направя нещо, искам да направя нещо, обаче не мога. И разбирам, че не зависи от мен, просто разбираш, че трябва да уповаваш на Бога. Само Той възкресява мъртвите. И Той ги възкресява. Слава на Бога! Превъзходната сила не е от нас, но превъзходната сила е от Бога.
ЧЕТВЪРТА ПОЛЗА ОТ СТРАДАНИЯТА
Четвърта полза от страданията е, че когато ние преминаваме през трудности и изпитания, тези изпитания развиват в нас положителни качества или добродетели.
Римляни 5:3-4
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.
Павел казва: „И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си“. И Павел, и Петър, и Яков всички говорят за скърбите. Някои казват: „Радвайте се в скърбите“. Другите казват: „Не се учудвайте в скърбите“. А тук се казва: „Се хвалим в скърбите си“, като знаем ето това, което бих желал тази вечер и да си припомним, защото ние го знаем, нека да го знаем наистина с духа си, че скръбта произвежда твърдост. А твърдостта – изпитана правда. А изпитаната правда – надежда. А надеждата, казва по-нататък апостол Павел, не е посрамена. Слава на Бога! Така че това са добродетели – твърдост, изпитана правда, верност. Това са неща, които ако ти не преминеш през изпитанието, не можеш да ги придобиеш. Но Бог използва това противоречие.
Дори Господ Исус Христос казва, че Той, разбира се, Той беше съвършен, но се казва, че се научи на послушание. Това е противоречие, което Той трябва да претърпи. И се казва, че в тази скръб ние се усъвършенстваме, ние се утвърждаваме, ние се укрепяваме.
Апостол Петър казва, че Бог ще ни усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко. И това е интересно, че апостолите, когато говорят за скръбта, въобще, че те са преживявали ужасни страдания, но говорят, че това е малко, малко ще пострадаш. Просто най-малко да убият на кръста, но това е малко. И апостол Павел казва на други места: „нашата превременна лека скръб“, че той беше затворен и беше обезглавен, но казва, че това е превременна лека скръб. Защото те не гледаха на себе си и страданието ни научава да не гледаме на себе си, но да гледаме напред, да гледаме нагоре. И тези качества, които ние развиваме в страданието, ни притулят образа на Исус Христос, което е Божият план за нас – да се преобразяваме в същия образ.
ПРЕМАХВАНЕ НА НЕСТАБИЛНИТЕ НЕЩА
Една друга полза от страданието и изпитанията са, че в страданието нещата, които се клатят, се премахват. Както и сега, когато има буря, когато има вятър и нещо, което не е заковано, нещо, което не е здраво, дига го вятърът. Ето сега отвън, като бях спрял, отворих багажника и една хартия я грабна и замина. Защото не е било закрепено. В нашия живот също има неща, които ние искаме това, искаме това. Има неща, които са такива прищевки, неща, които не са стабилно основани в Бога и вярата. Но, когато си в страдание, тогава си ограничен. И това те кара ти да преосмислиш приоритетите. И ти се отказваш от някои неща, които са маловажни и се фокусираш върху важните.
Така че във страданието ние преставаме да зависим от хора, от програми или материални неща. И Бог позволява това със цел. Премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
Евреи 12:27
27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.
В Евреите се говори това нещо и това е един цитат от книгата на пророк Агей. В последната глава на Агей се говори за премахването на ония неща, които се клатят, за да останат тия, които не се клатят. И в Евреите се цитира това нещо за страданията, които са преживявали получателите на това послание – гонението. И се казва, че Бог допуска и казва, че ще има в последно време разклащане. И ние очакваме това нещо, че в последните времена Исус Христос каза, че ще има войни, ще има глад, ще има трусове, ще има изпитания, ще има гонение. Любовта на мнозинството ще охладнее. И каза: „Всичко това са болки“. Това не е свършекът. Но това нещо трябва да стане, за да могат да останат твърдите неща. Ние се пречистваме чрез страданието. И нещата в нас, които са нестабилни, преминават.
По време на житейски бури всичко, което не е построено от Бога, то всъщност се руши. В момента, в който Исус каза тази притча за двамата строители, единият, който построи къща на канара, другият на пясък, каза: „И върху двамата дойдоха бурите“. И това, което не беше на канара, беше пометено. Значи, когато дойде изпитанието, това, което не е в Бога, то бива съборено, то бива отнесено със смирение.
ПРОМЯНА НА ФОКУСА
Една друга полза също от страданията е, че в страданията нашият фокус се променя. Центърът на вниманието ни се променя. И центърът на нашето внимание се променя в посока от временното към вечното. Когато срещаме трудности, преставаме да гледаме на временните неща и започваме да гледаме към вечните неща. Както ви казах за апостолите, че съществуваха страданията за нещо леко, лека скръб, малко време, да пострадате малко и т.н. Защото те гледаха към вечната тежина на слава.
2 Коринтяни 4:17-18
17 Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
Апостол Павел казва: „Защото нашата превременна лека скръб“ – ето сега – „произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава“. Една тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите неща, но на невидимите. Ето вижте, на страданието той казва: „Ние не гледаме на видимите неща, но на невидимите. Защото видимите са временни, а невидимите са вечни“. Така че ето това е полза от страданието.
1 Петрово 4:12-13
12 Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;
13 но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава.
Апостол Петър казва: „Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно“. Трябва да бъдем готови. Разбира се, ние никога не сме готови, защото ние не очакваме да дойде огненото изпитание върху нас. Ние очакваме просперитета. Ние очакваме благословението. Ние очакваме всичко да бъде без проблем. И това е хубаво, да очакваме добро. Обаче апостол Петър казва: „Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание“. Но той казва: „Но радвайте се, доколкото имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате и когато се яви Неговата слава“. Спомнете си, когато апостолите бяха хванати и бяха бити, се казва, че те са се зарадвали, като бяха претърпели наказание и побой заради Исус Христос. И затова те считаха, че те са взели участие в Христовите страдания. И тук се казва, че когато това се случи, когато дойдат изпитанията, ние имаме общение в страданията на Христос. Но, имайки общение в страданията на Христос, нашият поглед е към прославата.
Защото ако ние участваме с Христос в някои страдания сега, когато Той дойде в слава, ние ще бъдем там, за да Го посрещнем. И това е най-радостно, и това е най-чудно. Затова ви насърчавам, независимо какви трудности срещаме, да продължаваме да следваме Божията воля за живота си. И Божията воля може да ни прекара през огнените изпитания, въпреки че сме в Божията воля, въпреки че сме чули Божия глас. Една друга полза от страданието е, че страданието ни смирява.
Второзаконие 8:15-16
15 Който те преведе през голямата и страшна пустиня, където имаше змии усойници, скорпиони и сухи безводни земи; Който ти извади вода от кремъчния камък;
16 Който те хранѝ в пустинята с манна – храна, която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти;
Във Второзаконие 8 глава, 15-16 стих, Бог говори за Израел и казва, че Бог нарочно ги е превел през пустинята. Нарочно ги е хранил с манна, за да ги смири. Бог има цел в това нещо. Казва се: „Който те преведе през голямата и страшна пустиня, където имаше змии усойници, скорпиони и сухи безводни земи; Който ти извади вода от кремъчния камък; Който те хранѝ в пустинята с манна – храна, която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти“.
Да те направи добър в сетнините. Така че, когато ние преминаваме през изпитания, когато ние преминаваме през трудности, когато ние преминаваме през скърби, във всичко това Бог рафинира характера ни, за да може след това да ни направи добро. Вижте, всичко, с което ние ще влезем в небето, е нашият характер. И затова, когато сме тук на земята, Бог работи върху характера ни. И характерът ни се изгражда в пещта. Характерът ни се изгражда в пещта на изпитанието.
В огнената изпитания. В пустинята. Там, където има отровни змии. Там, където има скорпиони. Там, където има суша. Там, където няма вода. И, може би, една от най-ценните ползи от изпитанията, от скърбите е, че когато ние изпаднем в скръб, когато ние изпаднем в трудност, когато ние изпаднем в проблем, ние започваме да познаваме Бога по-лично. Дори тази дума „интимно“ се използва в Библията. Казва се, че Бог интимно се съобщава с праведните. Ние познаваме лично Бога.
Както Йов. Йов в Библията е даден като пример за един човек, който пострада, и тази книга е написана да покаже, че не винаги причините за страданието са тези, които ние си мислим, че са. Защото неговите приятели не знаеха какво е станало в небето, че Сатана е отишъл и че той е направил всички тези неща. И всъщност Сатана беше този, който доведе страданието на Йов. И те му казаха: „А, не е Сатана, ти си виновен“. И отвсякъде искаха да го изкарат, че той е виновен, а той знаеше, че той не е виновен.
И те считаха, че са прави. Но всъщност те караха за нещо, което не беше причината за нещата. Причината беше друга. И книгата Йов ни показва, че ние не знаем причината за страданието. Защото ние може да си мислим, че е едно, но ние не можем да видим в духовния свят, ако Бог ни позволи да разберем каква всъщност е причината за страданието. И в крайна сметка Бог каза, че това, което приятелите на Йов са казали, не е правилно. И се казва, че те трябваше да се помолят на Йов, Йов да се помоли за тях, за да могат да бъдат приети от Бог.
Но след тази книга, след като той свърши своите думи, Бог му се яви. И той застана пред Бог, и Бог ни показва, че ако той не разбира най-елементарни неща, той не може да разбере Божиите намерения и цели. Има неща, които са скрити. И когато стане някаква трагедия, ние задаваме въпрос: „Защо?“. И нека да задаваме, няма нищо лошо да задаваме въпроси, но скритото принадлежи на Бога и Бог не ни открива „Защо“. Той има някои цели, но в крайна сметка, когато всичко премина, в 42 глава Бог казва: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото“.
Йов 42:5
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
но сега окото ми Те вижда;
Когато другите приказват: „Аз зная за Бога“, но той казва: „Но сега окото ми Те вижда“. Той позна Бога лично. И когато ние преминаваме през скърби, ние се научаваме как да викаме към Бога. Ние се научаваме как да получаваме утеха от Бога. Ние се научаваме как да се приближаваме към Бога. Така че някой от нас познава Бога само втора ръка. Когато в живота ние имаме само благословение, то тогава Бог е по-скоро нещо допълнително, отколкото нещо съществено необходимо.
Но когато ти си в страдания, когато ти си в скръб, когато ти не можеш да си обясниш защо, тогава ти отиваш при Бога и ти Го търсиш, и в тази близост, в това общение, в тази борба, в крайна сметка Бог ти се открива по един много по-дълбок начин. Ти Го познаваш лично, интимно, ти се приближаваш при Него, научаваш се да се молиш, научаваш се да честваш покорно, научаваш се да бъдеш постоянен, научаваш се да познаваш Бога само. Павел изразява това желание, което Йов имаше, да познава Бог от първа ръка, както тази близост, която Йов имаше, когато каза: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда“.
Павел казва, че неговата цел е: „Всичко считам за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразен със смъртта Му“.
Филипяни 3:10
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му,
Вижте, Павел беше готов той да претърпява страдания, за да може да почувства Христовата скръб, да почувства какво е почувствал неговият Господ на Кръста, за да може да Го познае, за да може да познае какво е общението в Неговите страдания, така и силата на Неговото възкресение. Амин. И начинът ние да познаем Бога в силата на Неговото възкресение е чрез интимното общение с Бога в страданието.
Една друга полза от страданието е, че в страданието старото ни естество се променя. Бог каза в Еремия за народа на Моав и той казва, че Моав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си. Не е бил претакан от съд в съд. Нито е ходил в плен. Затова вкусът му си е останал в него и духът му не се е променил. Моав беше в старото си естество.
Еремия 48:11
11 Моав е бил на спокойствие от младините си
и е почивал като вино на дрождите си;
не е бил претакан от съд в съд,
нито е ходил в плен;
затова вкусът му си е останал в него
и духът му не се е променил.
Поради това, че той не беше преминал през неприятното изливане и разклащане, подобно на това, което е необходимо за направата на вино, народът не беше се променил. И поради това, че той беше останал на спокойствие, в благоденствие, той не се развиваше и не узряваше духовно. И нямаше промяна в него. И затова се казва, че вкусът му си беше останал в него. Но вижте, Израел, когато те са грешили, когато изпаднаха в идолопоклонство, Бог допусна те да бъдат заведени в плен.
След това Той ги върна обратно от плена. Но когато те се върнаха от плена, нямаше след това някой да мисли да иде в идолопоклонство. Нямаше вече такова нещо. Нямаше повече да идат в идолопоклонство. Бог ги пречисти. Те се върнаха с един нов поглед към Божията воля. И Бог ги приготви за идването на Христос, за идването на Месията. Чрез изпитанието, чрез плена. И страданието изхвърля от нас старото естество. Когато сме разклащани, когато сме обезпокоени, когато сме изливани, тогава плътското се отделя от нас и ние ставаме по-добри.
Не е много приятно да минаваш през това нещо. Не искам да ви лъжа. Защото минаваме през тези неща. Срещаме трудности, проблеми, неразбираеми неща, които не ми е приятно да правя. Но Бог ме прекарва. И аз казвам: „Господи, защо?“. От Твоята воля не съм ли? И ето, в Божията воля намирам отговора, че да, независимо от срещата с трудностите, ти пак си в Божията воля. И вярвам, че това ви насърчава и вас. Защото във всичко това Бог ни приготвя за служение.
Може би сте се молили Бог да ви използва и желаете да приличате повече на Исус и сте се молили да бъдете избрани за Негова потреба. И ето Бог ви отговаря, като ви приказва през страданията. Защото в Исаия Бог казва: „Ето, очистих те, но не като сребро; изпитах те в пещта на скръбта.“ И когато бъдеш изпитан в пещта на скръбта и издържиш, и пак с Божията сила се възмущаваш да подражаваш на Бога, защото страдаш и се научаваш точно на това, тогава ти излизаш като един избран съд, предназначен за свята потреба.
Исая 48:10
10 Ето, очистих те, но не като сребро;
изпитах те в пещта на скръбта.
Скръбта, според Божията воля, ни рафинира за Негова потреба, както металите се рафинират в пещта на естествения свят. Ние говорихме за това. И във всичко това ние се подготвяме да царуваме с Христос. Защото във 2 Тимотей 2:12 се казва, че ако устоим, то и ще царуваме с Него. Да, ще царуваме с Него. Това е нашата надежда. Вижте, не е много приятно да ви казвам тези неща, защото на нас ни е по-хубаво да слушаме по-хубави неща. Но това са фактите.
2 Тимотей 2:12
12 ако устоим, то и ще царуваме с Него;
ако се отричаме от Него, и Той ще се отрече от нас;
Това е реалността. Ние искаме да не е така, ама си е така и Словото Божие го казва. Така че това са 10 придобивки от страданията, за които говорихме тази вечер. Първо, вярата на вярващия се изпитва и се пречиства чрез страданието. След това вярващият става способен да утешава другите. Когато той е преминал през скръб, вече неговите думи придобиват тежест и хващат дикиш, както казахме. Така че той става способен да утешава другите с утехата, която той е получил от Бог.
2 Коринтяни 1:3-4
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
След това научаваме се да не разчитаме на себе си, но на Бога, когато виждаме колко сме слаби. След това скръбта произвежда твърдост и твърдостта е изпитана правда, е изпитана правда, надежда. Развиват се добри качества в нас. След това нещата, които се клатят, отпадат. Остават тези, които не се клатят, които са стабилни, които са вечни. Фокусът на вярата ни, фокусът ни в живота се променя. Ние преставаме да гледаме на временните неща и започваме да гледаме на вечните.
Римляни 5:3-4
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.
Евреи 12:27
27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.
Преставаме да гледаме на земните и обръщаме очите си към небесните. Смиряваме се във страданието. Бог ни смирява и ни научава да бъдем зависими от Него и казва, че когато се смирим, на смирените Бог дава благодат. После това в страданието ние познаваме Бога лично, както и Йов, който казва: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда.“ И Бог благослови след това и го дари със седем сина и три дъщери. И старото естество се променя, вкусът ни се променя, както Моав, който в него не беше се променял вкусът, но когато Бог ни прелива и ни прекарва оттук-оттам, старите неща, това е преливането и същото като рафинирането на злато.
Йов 42:5
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
но сега окото ми Те вижда;
Еремия 48:11
11 Моав е бил на спокойствие от младините си
и е почивал като вино на дрождите си;
не е бил претакан от съд в съд,
нито е ходил в плен;
затова вкусът му си е останал в него
и духът му не се е променил.
Просто друга картина, която се представя със виното, но пак нещо, което трябва да отпадне, отпада и остава това, което трябва да бъде. И накрая във всичко това Бог ни приготвя за служението, да бъдем ефективни и полезни за Него. Така че нека цялата слава да бъде на Бога и вярвам, че сме насърчени от всичко това. Нека се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, благодарим Ти, Господи, за това, което Ти ни говориш и нека да бъдем насърчени в себе си, когато преминаваме през трудности, през изпитания. Да знаем, че въпреки че ние преминаваме през тези изпитания, пак ние сме в Твоята воля и Ти имаш цел. И е възможно ние да страдаме по Твоята воля. И ми помогни, когато страдаме, да предаваме душите си на Тебе, Който си верният Създател. И ми помогни да продължаваме да правим добро и да продължаваме да вършим Твоята воля, да не отпадаме, да не се отчайваме, но да се приближаваме при Тебе. И да търсим тези ползи, да знаем, че има полза, да бъдем насърчени, да се хвалим в скърбите си, да се радваме в скърбите си, защото в тези скърби Ти изработваш в нас образа на Господа Исус Христос. Слава Богу, като апостол Павел и ние да се стремим да имаме участие в общение в Христовите страдания, да имаме участие в Неговата слава. Моля, запечатай тези думи в нас и Ти, Господи, работи във сърцата. Аз вярвам, че не се отчайват точно тези братя и сестри тук в тази вечер, защото Ти желаеш те да чуят това слово, Господи, и да бъдат насърчени. Ти имаш думи за нас и ние Ти благодарим и ние Ти се покланяме в името на Исус. Амин.
1 Петрово 4:19
19 Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател като вършат добро.