ОБУЗДАВАНЕ НА ГНЕВА

Ефесяни 4:26,27

“Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.”

Както всяко нещо, така и гневът има потенциал да бъде и правдив и неправеден.

Преди около 2000 години Аристотел е казал:

“Всеки може да се разгневи – това е лесно. Но да се разгневиш на правилния човек, до правилната степен, на правилното време, заради правилната причина, и по правилния начин – това не е лесно.”

Божието Слово ни заповядва да се гневим без да съгрешаваме, но възможно ли е това? Как да се гневим без да съгрешаваме и как да овладяваме нашия гняв?

I. ПРАВДИВИЯТ ГНЯВ

Не трябва да забравяме, че не всеки гняв е неправеден. В Библията четем, че Бог се разгневява – Той се гневи когато неговата святост е била накърнена, когато Неговите деца са били наранени или онеправдани, когато Неговото име и справедливост са били засегнати.

Бог се гневи без да съгрешава /Псалом 7:11/.

“Бог е праведен съдия. Да, Бог, Който се гневи всеки ден на нечестивия.”

Характерът на Бога беше съвършено изявен в живота на Исус Христос. И в Новия Завет ние виждаме, че Той също се гневеше. Пример за това е очистването на храма /Йоан 2:13-17/.

13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. 14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; 15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; 16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. 17 Учениците Му си спомниха, че е писано: “Ревността за Твоя дом ще ме изяде”.

Също и в Марк 3:1-5 изрично се казва, че Исус се разгневи.

1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. 2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят. 3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред. 4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. 5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

Тези примери от живота на Исус ни показват, че гневът сам по себе си не е нещо лошо или грешно. Това, което го прави грешен са нашите мотиви и загубата на контрол над него.

Способността да се гневим е доказателство за това, че сме били създадени по Божия образ. Тя е един добър дар, който ни дава възможност да бъдем подражатели на Бог.

Гневът може да бъде положителна емоция. Той може да бъде добро нещо, ако изпълнява даденото му от Бога предназначение. Затова Писанието ни заповядва: “Гневете се!”

II. НЕПРАВЕДНИЯТ ГНЯВ

Но също така трябва да знаем, че повечето от това, което Библията казва за гнева попада в категорията на предупрежденията и порицанията, защото неовладян и несдържан гневът може да доведе до всякакъв вид поражения и болка. Затова в Ефесяни 4:27 Святият Дух ни заповядва:

“нито давайте място на дявола!”

Дяволът обича да се спотайва край разгневени хора с надеждата, че ще успее да се възползва от ситуацията, като ги подтикне към омраза, насилие или раздяла.

1. Сериозността на проблема

Ние никога не бива да подценяваме сериозността и големината на проблема с гнева и злобата, и техните последствия.

i. Злoбата и гневът са проблем на нашия собствен характер

Злобата, завистта и омразата, които пораждат неправедния гняв са наследство от нашето грешно минало /Тит 3:3/.

Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.”

Завистта, враждите, разприте, яростите, раздорите и разцепленията са “дела на плътта”, на старото ни неновородено и греховно естество /Галатяни 5:19-21/.

А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства /съперничество/, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.”

Когато говорим за дела на плътта, ние най често се сещаме за блудството и пиянството. Но и гнева и страстите, които го предизвикват попадат в същата категория.

ii. Огорчението, злобата и гневът са също така и семеен проблем

В Колосяни 3:19 ап. Павел пише:

Мъже, любете жените си, и не бивайте огорчени против тях”

iii. Злобата и гневът са проблем и на местната църква /2Кор.12:20/

Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас

раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици

Коринтската църква беше белязана от вътрешни борби и разцепления. Те бяха стигнали до там, че завеждаха дела един против друг в съда /I Коринтяни 6:1-11/. Гневът и злобата произвеждат разединение и дисхармония и така разкъсват църквата, нейното единство и служение. Невъзможно е да има единство в църква, която е пълна с горчилка, гняв, злоба и клеветене. Ние не можем да се покланяме на Бога, докато имаме нещо един против друг. В I Тимотей 2:8 ап. Павел нарежда:

И тъй, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигнат ръце святи, а не гневни и препирливи.

В Матей 5:23-24 сам Исус каза, че поклонението пред Бога с гняв в сърцето е абсолютно неприемливо за Бога.

И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

След всичко казано до тук, след като видяхме какъв проблем е гнева в личния ни живот, в семейството и в църквите ни, можем да прибавим и това, че:

iv. Гневът и злобата са пречка и за личния ни духовен растеж.
В 1 Петрово 2:1,2 ап. Петър казва:

И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение”

С други думи , злобата, лукавщината, лицемерието, завистта и одумването пречат на духовния ни растеж.

В посланието на ап. Яков се забелязва същата зависимост. И там, в Яков 1:19-21 справянето с гнева е поставено непосредствено преди приемането на Божието Слово, което спомага за духовния ни растеж.

19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,”

Сега, след като видяхме колко голям и сериозен е проблема с гнева, нека да го анализираме, за да разберем откъде се появява той.

2.Прогресията на враждебността (Ефeсяни 4:31).

В Ефесяни 4:31 ап. Павел казва:

“всякакво огорчение, ярост, гняв, викане, и хулене, заедно с всяка злоба, да се махне от вас”

Неправедният гняв е гняв породен от егоизъм и огорчение. Злините, които апостол Павел изброява в този стих имат определена градация, ред и последователност, които съответстват на тяхната природа и проявление.

i. огорчение – на гръцки «πικρια».

Тази дума означава парливост, горчивина, горчив вкус, лютевина. Може да означава също и отрова. Силата на огорчението може да варира от съвсем леко раздразнение до задушаващо негодувание. Но то винаги се характеризира с нежелание да простиш. Аристотел го определя като “огорчен и злопаметен дух, който отказва да бъде примирен“.

Това е първата степен на неправедния гняв – съвсем леко раздразнение – както когато някой спрямо когото ти си постъпвал винаги коректно те обиди или засегне с някоя своя необмислена постъпка. Ако те попита “Сърдиш ли ми се?”, най-вероятно ти ще кажеш “Не!”, но вътре в сърцето си ти си огорчен.

Огорчението е грях-корен – както гордостта, егоизма и сребролюбието /I Тимотей 6:10/. Греховете корени са източник или “раждат” много други грехове. Ако не бъдат изкоренени в своя зародиш те могат да доведат до огромни вреди и опустошения.

Трябва да помним, че коренът на гнева е огорчението и начинът да се справим с него е простителността. Лекарството за огорчението и злобата и всички техни плодове е прощението.

ii. ярост – на гръцки «θυμος»: внезапно избухване на хора, които са “кибритлии”.

Тази дума ни рисува картината пъхтене на куче в горещ летен ден. Ако изпитваме огорчение, обаче не го овладеем, то може да нарасне и да избухне в ярост, изблик на гняв, буйство, силни емоции и невъздържаност. Много често гневните думи, които изговаряме в такъв момент нанасят огромна вреда на нашите взаимоотношения и са думи за които после горчиво съжаляваме.

iii. гняв – «οργη»

Гневът е по-преосмислен и предумишлен, докато яростта е по-спонтанна. Гневът е по-малко агресивен от яростта, но в същото време е много по-дълготраен от нея. Той съдържа грешното удовлетворение от това да накараш другия да си плати за стореното.

iv. викане

Като правило гневната реч става все по-висока и по-оживена, докато започнем да крещим. Викането издига гласа ни до неговия най-висок, тон, до неговия пик – крещене, което стига до писъци.

v. хулене – «βλασφημια»

Означава клевета; злословие; хула; говорене на зло за някого; обиждане; оскърбителна реч; онзи вид говорене, който унижава другия; говорене на лошо за другите, особено зад гърба им като по този начин се очерня името им и се съсипва репутацията им в обществото.

Много често когато не смеем да похулим някого в очите, ние го хулим зад гърба му. Това не са думи, които изграждат, а думи, които разрушават, думи които също така често се отклоняват от истината.

vi. злоба – «κακια».

Означава зложелателство, което се наслаждава в нараняването на другия. Да изпитваш злоба означава да таиш силна омраза в сърцето си; и не само омраза, но и желание да го нараниш – и не само желание, но и би го направил, ако ти се отдаде възможност.

Πικρια Θυμος Οργη Κραυγη Βλασφημια Κακια
Огорчение → Ярост → Гняв → Викане → Хулене → Злоба
леко негодувание;
спотаено недоволство
внезапно гневно
избухване
установен навик
да се гневим
мърморене;
оплакване
злословие;
зло говорене
желание
да нараниш ближния
НИТО ДАВАЙТЕ МЯСТО НА ДЯВОЛА!

Трябва да бъдем особено внимателни. Защото областта на огорчение в нашия живот е област, която ние предаваме във властта на дявола и в която той започва да вилнее. Ако не успеем да овладеем огорчението си и не го контролираме, то може да ни доведе до състояние на омраза и до желание да причиним зло на другите.

Можем ли да го направим? Можем ли да се “гневим без да съгрешаваме”? Можем ли да не даваме място на дявола?

III. КОНТРОЛИРАНЕ НА ГНЕВА

След като видяхме какво представлява неправедния гняв, нека да се спрем и на въпроса за неговото контролиране.

Ние живеем в едно общество, което третира гнева като една сила, която е напълно неконтролируема, водеща ни да вършим и да казваме неща, които сме безпомощни да предотвратим. “Бях ядосан.” е станало едно приемливо извинение за всяко жестоко и разрушително поведение. Но нашия текст ни казва, че ние можем да изберем как да отвърнем на гневните чувства, когато те се породят в нас.

Гневът може да бъде контролиран! Гневът може да бъде овладян!

Например, ако спорим с някого и атмосферата се нажежи – може дори да започнем да си крещим… И тогава изведнъж иззвънява телефона. Какво се случва? Ние крещим, телефонът иззвънява, тогава изведнъж нашия тон рязко се променя и ние казваме с благ глас “Ало?”

Ние сме способни да овладеем гнева си – можем да контролираме начина по който изразяваме нашия гняв.

Ядосан съм – сега какво?

Нека да погледнем в Словото Божие и да видим какви съвети ни дава Бог за ефективно справяне с гнева.

1. Спри! Задръж за момент! Преброй до десет!

Пр.15:18

Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.”

Пр.16:32

Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си – от завоевател на град.”

Пр. 29:11

Безумният изригва всичкия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.”

Гневът е като вулкан. Но както всеки вулкан, така и гнева, преди да изригне започва да подава скрити сигнали за това, което ще последва.

Когато започнем да се гневим в нас настъпват редица физиологични промени:

  • Повишаване на адреналина /хормон, който се отделя при силни емоции/;
  • Ускорен пулс – сърдечния ни ритъм се ускорява;
  • Изчервяване – обливат ни горещи вълни и започваме да нервничим;
  • Учестено дишане – дишането ни се учестява и започваме да сумтим;
  • Увеличено мускулно напрежение;
  • Дланите ни започват да се потят;
  • Брадичката ни започва да трепери;

Всичко това се симптоми които са показатели за разгневяване.

Гневът е като вулкан, който е готов да изригне. Колкото по-рано усетим неговото надигане вътре в нас, толкова повече време ще имаме за да решим как да се справим с него. В един такъв напрегнат момент е много трудно да изберем подходящата реакция спрямо нашия собствен гняв. Ето защо е много важно да спрем за момент. Да си дадем, както се казва в спорта, “Time out!”

Отделянето на няколко секунди, минути, или в някои случаи дори часове за охлаждане на страстите преди да дадем израз на гневните си чувства би ни предпазило от това да направим или да кажем неща поради нажежената атмосфера на момента за които по-късно горчиво бихме съжалявали. В Яков 1:19 четем:

Обаче нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи.”

Когато сме ядосани ние сме по-склонни да говорим, отколкото да слушаме. Божието Слово обаче ни казва “Задръж малко! Не бързай да изливаш гнева си!”

Степента на контролиране на езика ни показва степента на нашата християнска зрялост.

Голяма истина има в житейската мъдрост, когато си ядосан да преброиш наум до десет преди да кажеш каквото и да било. Това ще ти даде възможност да овладееш гнева си и да се разгневиш без да съгрешаваш.

2.Разбери истинската причина за своя гняв!

Докато си спрял за момент, използвай тези няколко секунди за да откриеш какво всъщност причинява гнева ти.

Гневът не е грях-корен. Той е грях-плод. Дори според психолозите гневът не е първична емоция. Те го наричат “вторична емоция”. А вторични емоции са тези, които са резултат от първичните като нараняване, разстройване, огорчение и страх.

Гневът е като предупредителен сигнал, като червена лампа.

Той съществува за наша защита – да ни събуди, да ни даде да разберем, че нещо не е наред и трябва да се поправи – да ни подбуди към действие. Но той ще ни бъде полезен само, ако му обърнем внимание и предприемем правилните действия за да предотвратим това, което го предизвиква.

Така, че задай си въпроса:

Защо всъщност съм ядосан? Какво се крие зад моя гняв? Какво го причинява? Какво налива масло в огъня на моя гняв? Какво го разпалва? Коя е причината за светването на червената лампа? Коя е първичната емоция, която стои зад гнева ми и с която трябва да се занимая?

Може би защото съм бил:

наранен, обиден, отхвърлен, ощетен, уплашен, уморен; изгубил съм нещо; бил съм поставен в неудобно положение; нещо ме е разстроило; имал съм претоварена програма и нещата не са станали по начина по който съм ги планирал…

Много могат да бъдат причините за гнева ни. Но докато сме спряли за момент, докато броим до десет, трябва да се опитаме да открием какво точно причинява гнева ни за да можем да се реагираме правилно.

3. Предприеми адекватни действия!

Понякога в някои случаи и ситуации ние се афектираме и наемаме толкова много, че става невъзможно да се успокоим. Тогава нашата единствена мисъл е:

Как мога да спечеля този спор?”; Как мога да се наложа?” Или дори Как мога да причиня болка на човека отсреща?”

А това, което забравяме да се запитаме е Каква е моята истинска цел?”; Какво всъщност искам да постигна?”

Ако успеем да отговорим на тези въпроси ние ще бъдем изненадани, че това, което всъщност искаме е не да нараним хората които ни ядосват; не е всички да разберат колко несправедливо са постъпили към нас, колко неудобно се чувстваме и колко сме важни.

Не! Това, което ние като християни всъщност искаме е да направим нещата по начин по който ще прославим Бога и ще изградим неговите хора.

Затова Божието Слово ни казва /Ефесяни 4:26/:

“Слънцето да не залезе в разгневяването ви.”

Това означава да предприемем подходящи действия преди да е минало твърде много време. Съществува едно правилно действие, което трябва да извършим когато гневът се надигне в нас. Ние не трябва да го подтискаме, да го игнорираме или да се правим, че не съществува. Но също така не трябва да му позволяваме безпрепятствено да изригва.

В този момент ние трябва да се запитаме: Какво Бог иска да направим? Какво е правилното поведение в тази ситуация? И след като сме намерили отговорите на тези въпроси да не отлагаме, но да започнем да действаме според тях. Какво ще изберем да направим ще бъде различно с всеки човек и във всяка ситуация. Ето защо се нуждаем да бъдем водени от Духа. Правилното благочестиво действие може да бъде:

  • преобръщане на масите на среброменителите , т.е. да изявим гнева си по правилния начин;
  • прощение така както Бог в Христа е простил на нас. Във 2Кор.2:10,11 четем затова колко добре ап. Павел осъзнаваше, че непростителността е инструмент за постигане на замислите на нашия противник:

“А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа, да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.”

  • да се извиним за нещо, което сме казали или направили и което е предизвикало неприятна ситуация;
  • започване на разговор – изслушване, изясняване и достигане до разбиране и изцеление. Често пъти причината за гнева и огорчението е в неправилното разбиране на намеренията на човека отсреща.
  • започване на положителни промени. Гневът може да ни доведе до започване на нещо ново – да бъде канализиран в една положителна, конструктивна и градивна сила.

Едно от определенията за това какво е лудост е, че “лудост е да повтаряш едно и също нещо и да очакваш различни резултати”. Ако правим нещо и то не произвежда желания ефект, то гнева в нас е просто сигнал, че нещо в действията ни трябва да се промени!

Заключение:

Нашият гняв може да бъде свят. Не всеки гняв е непременно грешен. Затова и Божието Слово ни казва “Гневете се!” Съществува правдив гняв.

Неправедният гняв предава ситуациите в ръцете на сатана. Затова трябва да се справяме с него. Начина да го направим е с простителност да изтръгнем от сърцето си огорчението, което поражда злоба и вместо него да се облечем с благостта, милосърдието и прощението. В Ефес. 4:31-32 се казва:

“всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

Когато се ядосаме, с Божията помощ ние можем да не изгубим самообладание, да овладеем гнева си и така да се гневим без да съгрешаваме. Как?

  1. Като спрем за момент;
  2. Като разберем истинската причина за нашия гняв;
  3. Като предприемем адекватни действия за овладяването на гнева си.

Нека Бог да ни помогне да го правим! Амин!