Миналият път започнахме да говорим за посоката на нашата църква и за това накъде се движим. Говорихме за това, че Бог желае ние да имаме цел, видение, мисия и ценности. Миналият път всъщност ние говорихме за две от тези неща – за видение и за мисия. Днес ще продължим да говорим за нашата цел и за нашите ценности. Каква е нашата цел като църква? Нашата цел е да прославяме Бога, като подражаваме на Христос и обучаваме Негови последователи.
Нашата цел е да прославяме Бога. Всъщност целият ни живот, защо сме предизбрани, защо сме спасени, защо Господ работи в нас – всичко е за похвала на Неговата слава. Така че нашата цел е ние да прославяме Бога. И затова в нашето богослужение ние хвалим Бога, пеем и има стихове, които казват, че всичко, което правим, трябва да бъде за Божия слава.
1 Коринтяни 10:31
31 И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.
Ядем ли, пием ли, нещо вършим ли – всичко да бъде за Божия слава. Така че нашата цел е да прославяме Бога, най-вече като проповядваме Неговото слово и подражаваме на Христос. Целта е христоподобие. Божията воля за всеки ден от нас е ние да станем подобни на Христос. Затова ние се събираме, изучаваме Божието слово, молим се, защото искаме да бъдем подражатели на нашия Господ, да бъдем подобни на Него.
Не само това, но също важно нещо е да обучаваме Негови последователи, защото това е Великото поръчение. Христос ни остави заръка преди Неговото възнесение в този период от 40 дни между Възкресението и Възнесението. Той се явяваше на учениците си и от това, което разбираме в края на Евангелията и началото на Деяния на апостолите, Той говореше за едно и също нещо – за достигането на вестта за Божието царство до краищата на земята и за Неговата стратегия за установяването на това царство. И във самото ядро на тази стратегия е правенето на ученици – идете и научете всичките народи. Така че това е нашата цел като църква – ние да изпълняваме Божията заръка и да обучаваме Неговите последователи.
Матей 28:19
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
Отново ще повторя, че нашата цел е да прославяме Бога, като подражаваме на Христос и обучаваме Негови последователи. Миналият път говорихме за нашето видение, сега ще пропуснем тези слайдове, както и тези за нашата мисия. Може би си струва да споменем отново, че нашата мисия е следната: ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.
Аз бих желал всеки да знае тази мисия, за да може да знае, че ние правим тези неща. Ако ние знаем каква е нашата мисия, ако знаем какво е нашето видение, тогава ние ще се движим в една и съща посока и ще имаме единство. Миналият път говорихме за благовестие, утвърждаване, служение, общение и възпроизводство. Тази сутрин ще продължим, като говорим за нашите ценности. Когато говорим за ценности, имаме предвид нещата, които ни мотивират. Ценностите всъщност определят характера и поведението на дадения човек. Какво е ценно за теб? Всеки може да си зададе този въпрос. Ако си погледнеш живота и какво правиш, можеш да разбереш какво е ценно за теб. Но ние като църква желаем да имаме Божиите ценности. Желаем да имаме ценности, които са основани на Божието Слово.
Може би сте чували по медиите, по радиото, по телевизията да се говори за това, че нашата страна се стреми да действа според европейските ценности. Какви са тези европейски ценности? Свобода, демокрация. Но когато ние говорим тук в църквата за ценности, ние ще кажем кои са те. Ценностите, когато става въпрос за църквата ни, са неща, за които ние трябва да се съгласим. Ние трябва просто да предложим и да открием кои неща са ценни за нас, да се съгласим и да кажем: „Това са нашите ценности“.
Аз съм говорил за тези ценности и сме ги разисквали в духовния съвет. Представил съм ги и пред църквата, но сега отново бих желал ние да разгледаме нашите ценности и да се замислим какво е ценно за нас. Например, една църква искала да покани млади хора, обаче някои хора от духовния съвет се възпротивили, защото казали: „Тези млади хора като дойдат, те ще ни изкалят килима, може да ни счупят столовете“. Разбирате ли? Това означава, че за тези хора ценност е сградата. И ние трябва да се съгласим за нас кое е по-ценно – сградата или хората. Разбирате ли за какво говоря? Давам пример. Не казвам, че това е така с нашата църква, но давам пример защо ние трябва да имаме ценности, защото трябва да знаем какво ни движи, какво искаме да направим, кое за нас е приоритет. И именно затова тези ценности са важни.
Аз съм ги групирал в 5 групи. Общо ценностите са 23, но въпреки че са толкова много, те са групирани около 5 основни групи. И аз бих желал да се съгласим поне за тези 5, които са основните. Първото е общение, това пак е свързано с нашата мисия. Второто е благовестие. Третото е утвърждаване. Четвъртото е служение. И петото е възпроизводство. Зад всяко едно от тези стоят редица други подценности, които са също ценности, но просто така се групират. Понеже са много, ние трябва да ги синтезираме в по-малко, за да можем да ги запомним. Така че, може да не запомните всички, за които ще говорим, но поне тези 5. Ние трябва да знаем, че това са важни неща. Аз говоря сега, но в същото време искам да получа отклик от вас и да разбера вие съгласни ли сте за тези ценности.
Първото е общение. И по това общение, първата ценност е изграждане на взаимоотношения. В църквата ние не желаем да бъдем чужди или самотни. Не желаем, ако някой дойде в църквата, той да идва, да си отива и да си живее неговия си живот. Ние желаем да бъдем едно семейство. И за да бъдем семейство, ние трябва да изграждаме взаимоотношения помежду си. Ако не изграждаме взаимоотношения, защо? В нашата църква ние искаме да създаваме колкото се може повече възможности за създаване на нови приятелства. Затова ви насърчаваме да си ходите на гости. Ние сме забравили това общение, което означава, че сме го изгубили като ценност. За нас ценно е станало да стоим сами на компютъра вкъщи, да си разглеждаме неща, да си чатим с някого, да си имаме нашата социална мрежа. Ако това е така, това означава, че тази ценност надделява над ценността „изграждане на взаимоотношения“. Затова и ние искаме да се събираме заедно. Може би трябва да планираме скоро да направим едно такова семейно събиране.
За да може семействата да се събират, но не само семействата. Възрастните могат да се направят пенсионерско събиране. Но пенсионерите в църквата. Младите могат да се направят младежко събиране. Децата да имат детско събиране. Така че това е много важно, ние да изграждаме взаимоотношения, защото ние сме част от армия. Ние сме част от Божията армия. И в римско време римската армия се движеше във фаланги. Т.е. те не са се били един срещу един, но цялата редица са били един до друг.
И затова техните оръжия са ги защитавали отпред, обаче отстрани, отзад няма никой, но отстрани те са имали един отдясно, един отляво. Други войници, които ги защитават отстрани. И ако някой иска да бъде изключение, той става жертва. Ако искаш да бъдеш сам. Всъщност, ако ти си сам, ако ти си самотен, ти ставаш най-лесната плячка за сатана. Ако се отделиш от стадото, ти ставаш най-лесната плячка за сатана. Ако ти се отделиш от огъня, само дърво не гори.
Така че, затова и ние сме църква, което означава, че ние сме събрание на призованите от този свят, за да служим на Бога. И в това събрание, понеже ние сме части на тяло, би следвало ние да изграждаме взаимоотношения. След това, любов и прощаване. Според Христос, любовта е белегът на християнина.
Йоан 13:35
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
И разбира се, ние трябва да имаме прощаване, защото, когато имаме взаимоотношения, понеже ние сме грешници, и сме егоисти, и сме нови създания, но все още живеем в плът, в старото естество, поради това възникват конфликти.
И когато възникнат тези конфликти, ние сме решили, каквото и да стане, да не допускаме да бъдем разделени, но да дадем всичко от себе си за разрешаването на тези конфликти. Да се примирим, да си простим. Както Бог в Христа е простил на нас, така и ние да си прощаваме един на друг. Това е трудно, но без това ние ще се разпаднем. Ако няма простителност в църквата, всеки ще си хване пътя, и всеки ще каже: „Аз няма да стъпя повече в тази църква“, и тогава няма да има църква.
Така че без любов и простителност, и всъщност всичко това трябва да го имаме, за да може да има общение. Третата ценност е етническа толерантност. Расизмът е социален грях. Има индивидуални грехове, има социални грехове. Индивидуалните грехове човек ги прави отделно. Но има също социални грехове, при които цялото общество извършва един и същ грях. И расизмът е такъв социален грях, при който хората от една раса или от един етнос считат себе си за по-висши от другите и поради това се отнасят зле с тях, защото ги считат за по-нисши от себе си.
Знаете ли, в България има омраза към някои етноси от страна на мнозинството, от страна на малцинството има също обратна омраза към други етноси. Но в църквата ни не може да имаме такава омраза и расизъм. В България като цяло има такава традиция на етническа толерантност. И ние искаме тази добра традиция да се запази в нашата църква. Няма значение какъв е твоят етнос, ти ще си добре дошъл в нашата църква. Съгласни ли сте? Да. И затова ние се отнасяме еднакво към всички, без значение какъв е цветът на кожата, или очите, или нещо друго, което ни различава.
Ние сме всички Божии създания. Ние сме изкупени със скъпоценната кръв на Исус. И би следвало да се отнасяме към всеки като към Христово чадо, като към Божие дете, независимо от това какъв е неговият етнос. Разбира се, всеки етнос има в себе си неща, които имат нужда да бъдат изкупени, да бъдат променени. И ние трябва да работим върху тези неща, за да може да станем като Исус. Така че ние искаме да имаме етническа толерантност, все пак обаче трябва да отбележим, че като цяло ние сме българска църква и езикът на църквата е български.
Така че ние проповядваме на български, ние хвалим Бога на български и това е нашият език. Също единство с останалите християнски църкви и деноминации. Може да има много църкви и деноминации, но Христовото тяло е едно. Затова нашият стремеж е ние да запазим единството между църквите и винаги да бъдем готови за коопериране и съвместна работа с цел евангелизиране и напредък. Затова макар че ние сме петдесятна църква, ние не трябва да кажем, че ще работим само с петдесятна църква и че ние сме единствената правилна деноминация.
Не, ние се смиряваме и казваме, че това е нашият произход, това е нашата история, това е как ние сме дошли в съществуване, но Бог работи по различни начини и ние желаем да работим и с методисти, и с конгрешани, и с баптисти, и с всякакви други деноминации. Съгласни ли сте? Които са по Божието Слово. Които са по Божието Слово, да, мисля, че сме по Божието Слово. Друга ценност е здрави семейства. Ние желаем в нашата църква да имаме семейства и тези семейства да са здрави.
Защото в света, вие знаете, е все по-модерно и по-модерно хора да живеят заедно, мъж и жена, без те да са семейства официално, без те да са сключили брак. Но ние виждаме в Божието Слово, че Бог ни насърчава.
Евреи 13:4
4 Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
Това означава, че всяко сексуално взаимоотношение извън брака е грях. И ние насърчаваме онези, които може би са повярвали в това състояние, те да не останат в това състояние, но те да сключат брак. И ние желаем в църквата да имаме здрави семейства. Защото семействата са основата на църквата. И това също е свързано с общението. Ние трябва да имаме здрави семейства в църквата. Следващото е гостоприемство. Значи, когато ни дойдат гости, ние да ги приемаме. Казва се: „Бъдете гостолюбиви един към друг, без роптания“.
Но скоро ние имахме гости, които доведоха тук в нашата църква. И те бяха впечатлени от нашето гостоприемство. Ние ги посрещнахме с хляб и сол, по стара българска традиция. Имаше и не само хляб и сол, имаше също и баници, имаше и кексове, имаше и други неща, за които благодарим на тези, които показаха това гостоприемство. Но независимо дали като в църква или в домовете си, разбира се, тогава става въпрос точно за семейството, защото в някои домове хората не могат да приемат гости, защото казват: „Само аз съм вярващ“ и другите не са. Аз трябва да се съобразя с тях, но ако цялото семейство е вярващо, тогава би следвало от тези семейства да се отваряме за гостоприемство.
И не само за хора, които са от други деноминации, от други градове или от други държави, но също помежду си. Ние да се каним на гости, защото тогава ще може да има общение, тогава ще може да има сградни взаимоотношения, тогава ще може да има любов, тогава ще може да има единство, независимо от това какъв ти е етносът. Така че всичко това е под тази ценност – общение. Съгласни ли сте с тези неща? Да имаме изграждане на взаимоотношения, любов, простителност, етническа толерантност, единство с останалите християнски църкви, деноминации, здрави семейства, гостоприемство – това е ценно за нас като църква, нали?
Така че това е една ценност, която е общението. Втората ценност, която аз предлагам, е благовестието, защото за това всъщност ние съществуваме като църква и за това ни наричат евангелска църква. Евангелска църква и евангелисти означава хора, които благовестват на другите. Ние не се срамуваме от това, че ни наричат евангелисти, защото това, че ни наричат евангелисти, означава, че ние сме благовестители. И тогава говорим най-вече за лично благовестие.
Не само да чакаме да има някаква масова евангелизация, при която да се разлепят плакати и хора да се събират на стадион или пък в някаква голяма зала и там да дойде някой велик проповедник, който да проповядва, но лично благовестие. Ние насърчаваме всеки един човек в църквата да бъде личен благовестител. И това благовестие е преди всичко с действие и характер. Т. е. ние да показваме добро, да помагаме на хората и с нашия характер ние да свидетелстваме за промяната, която Бог е направил в нас.
То не е агитация и пропаганда, някакво натрапване, от което на човека просто да му е писнало от нас, а помагане на хората по един съвсем тих и грижовен начин. Когато ние помагаме на хората и когато им покажем любов, тогава те ще се отворят за нас и ние ще можем да споделим благовестието. Но ние трябва да знаем, всеки един и за нашата църква, че невярващите са важни за Бога. Трябва да се съгласим с това. Съгласни ли сте, че невярващите са важни за Бога?
Йоан 3:16
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Защото се казва – това е златният стих на Библията – че Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Но преди да станем вярващи, ние сме били невярващи. Така че невярващите са важни за Бога, следователно те ще бъдат важни за нас. Ние искаме да покажем на изгубените Божии деца техния път към Бог, защото те са създадени също по Божия образ. Те също имат нужда да бъдат спасени.
И Христос умря също и за тях. И затова ние трябва да се молим за тях. И ние казваме: „Ние им говорим, но те не приемат“. Какво да правим тогава? Да се молим за тях. Да видим как можем да им покажем любов. Чух нещо, което много ме порази за един човек в една църква, в която пастор проповядва за посвещение и казва, че трябва 100% да бъдем отдадени на Бог. И тогава Бог говори в сърцето на един човек, който бе в тази църква, чрез някакъв приятел или не знам точно как е станало, може би в някакъв разговор.
Но става въпрос за това човекът да даде единия си бъбрек за Бог. Това разбира се за нас е малко крайно, ние не караме никога да се дава бъбрек, но на този човек Бог му казва: „Бил ли си дал бъбрека си на Бог?“. И човекът е казал: „Да, аз ще дам бъбрека си на Бог“. И отишъл в болницата, където се правят трансплантации, и той ги питал: „Може ли да стане това нещо, аз искам да стана донор, искам да дам бъбрека си на един човек, който има нужда от бъбречна трансплантация“. За Бог той го прави това нещо.
И в същото време един друг човек, който бил болен от бъбреци от друг град, се преместил в този град с надеждата, че ще се забави проблемът с неговата бъбречна недостатъчност. И така станало, че бъбрекът на този човек съответствал на 99,1% точно с този човек, който има нужда от бъбречна трансплантация. И те го питали всъщност: „На кого ще го дадем този бъбрек, защото има много кандидати?“. И той е казал: „С който има най-голяма съвместимост, аз го давам този бъбрек на Бог“. И се оказало, че точно на този човек, който имал нужда от бъбрек, точно на него съответствал бъбрекът на Тоно. И те легнали на операционната маса, направили трансплантацията.
И след това този човек, когато били прехвърлили, трансплантирали бъбрека на болния, той е питал здравия: „Как ще се отблагодарим? Какво можем да направим? Ти просто направи за нас нещо невероятно“. „Аз искам да дойдеш с мен на църква“. Може ли да откажеш на такъв човек? И човекът дошъл на църква, харесала му църквата, повярвал и се спасил. И една година по-късно се спасила и жена му. Така че в резултат на това действие едно семейство е било спасено и те ще бъдат заедно във вечността.
Аз не ви казвам ние да даваме бъбреците си. Освен ако Бог ни каже, защото Бог може да води всеки човек по индивидуален начин. Но ви казвам, че когато човек направи нещо за някой и той покаже любов към него, тогава няма как другият да не откликне и да не пожелае да слуша за Бог и да дойде на църква. Или ние да му споделим благовестието. Т. е. поне да ни изслушат. Така че нека да имаме това лично благовестие, всеки да знае каква е жертвата, която Бог изисква от него. Кой е човекът, за когото той да се моли и на когото той да направи добро и добро благовестие.
ЗАЧИТАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ИСТИНИ
Друга наша ценност е зачитане на библейските истини. Ние не приемаме за даденост, че всеки, който е в църквата, вярва или познава Библията. Всеки може да дойде, независимо дали той познава Библията или не. Но очакваме, че всеки участник в църквата е готов и отворен да изследва Божието Слово и да се съобрази с неговите насоки за живота ни. Съгласни сме, че Библията ще бъде нашият краен авторитет по всички въпроси. Не сте ли съгласни с това? По това ние се различаваме от другите църкви.
Защото, например, в православната църква крайният авторитет е съборът на църквата. Имало е седем църковни събора и техните решения са крайни за това какво трябва да се прави в живота на църквата. Но ние казваме, че за нас краен авторитет не е църквата, но краен авторитет е Библията. Защото тя е боговдъхновена.
СЪВРЕМЕННИ КОМУНИКАЦИИ
Другото е съвременните комуникации. Предизвикателството пред нас се състои в това, че Библията е писана преди много време за хора, които са имали култура, различна от нашата. Различните книги на Библията са били писани в различни времена преди повече от хиляда, близо 2000 години, някои дори по-преди това и в различни култури. Фактът, че ние живеем през 21 век, не променя посланието, което Бог е отправил преди 2000 години, но тази отдалеченост във времето и културата изисква определен начин на комуникация, за да може то да бъде преведено за съвременния човек.
Това правеше Исус, когато беше на тази земя. Той говореше за овце и за кози в Неговите притчи. Говореше за работници на лозето, говореше за сеяч, който сееше семена, и Христос използваше именно този съвременен ежедневен език, който хората говореха, за да им предаде Божията истина. Новият завет е написан на един определен гръцки, който се нарича Койне, който е различен от изискания гръцки, на който са писали гръцките поети. Койне е бил езикът на обикновените хора, на който говорят, когато отиват на пазара, когато са си вкъщи, защото Бог желае Неговите истини да бъдат предадени на един разбираем за човека език.
Затова и ние се стремим в нашата църква да използваме неостарели съвременни средства. Опитваме се да говорим на съвременен език, който се говори днес в държавата, и използваме съвременна музика и съвременни песни. Също използваме съвременни технологии. Както виждате, имаме PowerPoint, имаме компютри. Това е разликата от православната църква. В православната църква те казват: „Нашата литургия е на старославянски, църковнославянски“. И когато отидеш там, ти можеш да слушаш това, което те пеят, но ти не разбираш. Те могат да говорят нещо, но ти не разбираш. Това за нас е разлика. Ние вярваме в съвременната комуникация.
БЛАГОДАТ И ПОКАЯНИЕ
Също една от нашите ценности е благодат. Това, че когато благовестваме на хората, ние им казваме, че ние сме спасени по благодат. Благодат означава не чрез заслуги. Ние не заслужаваме нашето спасение, но то ни е било дадено. Слава на Бога! Също покаяние. Ние желаем хората, които дойдат в нашата църква, да се покаят за греховете си. Желаем не просто човек да дойде и да се присъедини и да трупа умствено знание, като наблюдава какво ние правим, но ние желаем радикална промяна в неговия живот.
И покаянието е именно това. Ако ти си част от нашата църква, ние очакваме ти да преживееш истинско, дълбоко покаяние. Покаяние означава промяна на посоката. Ако преди си гледал в една посока, сега да се обърнеш в друга посока. Божията благодат е предназначена да ни води към покаяние и ние очакваме едно истинско покаяние в нашите хора. И това се отнася също особено за нашите деца, защото нашите деца израстват в нашите семейства и те свикват с тази култура, че трябва да си ходят на църква.
Обаче Бог няма внуци. Нека да разберете какво имам предвид. Че Той желае със всеки един да има лично взаимоотношение. Това, че майката и бащата са вярващи, не те прави автоматично и теб вярващ. Ти трябва да осъзнаеш греха си, да се покаеш за него и да имаш лично взаимоотношение с Твоя Спасител, с Исус Христос. Той да бъде Твой Спасител и Господ. И новорождение. Казва се, че ако се не родите отгоре, не може да видите Небесното Царство. Затова ние искаме хората в нашата църква да бъдат новородени.
2 Коринтяни 5:17
17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
Апостол Павел казва: ако някой е в Христос, той е ново създание. Старото премина, ето стана ново. Слава на Бога. Това е невероятно насърчение, защото един от големите проблеми на много хора е, че те си мислят, че животът им не може да бъде друг. Особено, когато ти живееш в греха известно време и казваш: „Аз съм бил пияница, аз съм бил блудник, аз съм бил наркоман, аз съм бил такъв и такъв, за мене няма надежда“. Но Божието Слово казва: „Не, за теб има надежда“.
Твоето минало няма значение. Ако ти повярваш в Исус Христос, Бог прощава всички ти грехове и ти ставаш ново създание в Исус Христос. Няма значение какво е твоето минало. В Исус ти получаваш нова идентичност. Ти ставаш съгражданин на светиите и член на Божието семейство.
Йоан 1:11-12
11 При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.
12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име;
1 Коринтяни 6:11
11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.
Казва се, че през Своите дойде, но Своите Му не Го приеха. Но на онези, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии чада. Слава на Бога! И казва, че тези няма да влязат в Божието царство и казва: „И такива бяха някои от вас, но се умихте, но се очистихте и се осветихте“ и вече вие имате различен живот с Бога.
Така че, когато говорим за благовестие, ние нямаме предвид просто да кажем на хората за Исус Христос, но ние желаем да им представим благовестието по такъв начин, че в тях това благовестие да произведе една радикална промяна и един нов живот с Бога. Така че, понеже времето изтече, ние ще спрем до тук и следващия път може би ще продължим, но поне до тези 12 ценности, съгласни ли сте, че това да бъдат ценности в нашата църква, на база на които ние да вземаме решение какво да правим, как да постъпваме, дали нещо е добро или не, дали нещо е полезно или не.
МОЛИТВА
Нека да се помолим! Господи, благодарим Ти за Твоето Слово! Благодарим Ти, Господи, за това, че Ти желаеш ние да преосмислим отново какви са ценностите на нашата църква, каква е посоката на нашата църква, откъде идваме, накъде отиваме, каква е посоката, в която се движим, какво е видението, което Ти имаш за нас, каква е целта, какво желаеш ние да правим. И, Господи, ние Те молим, преди всичко помогни ни ние да прилагаме всичко това в нашия собствен живот, за да може да бъдем пример, защото Ти желаеш ние да бъдем пример в живот, в поведение, в любов, във вяра, в чистота, за да може, Господи, чрез нашия пример ние да повлияваме и на другите, и да изявяваме Христос, да имаме възможността да показваме любов, да правим добро и, Господи, по този начин хората да се отварят за Тебе, за Благовестието и да бъдат спасени. Молим Те, помогни ни всичко това в името на Исус. Амин.