Слава на Бога. Тази сутрин бих желал да разгледаме една тема, която е много важна, и не само важна, но и с която Новият завет е дълбоко пропит. Това е темата за благовестието, и най-вече напредъка на това благовестие, и какво можем, и трябва да правим ние за напредъка на благовестието.
РОЛЯТА НА ХРИСТОС В СПАСЕНИЕТО
Защо благовестието за Исус Христос е толкова важно? За да може да се спасят повече хора, за да може всеки да чуе и да бъде спасен. Спасението има две страни. Едната страна на спасението, е това, което Господ Исус Христос направи. Исус Христос е ядрото на благовестието, защото без Неговото дело, без Неговата мисия, никой не би могъл да бъде спасен. Неговата мисия беше Той да се роди на тази земя, да живее свят живот, да проповядва благовестието, да изяви волята на Отца Си, да умре на кръста за нашите грехове, да възкръсне от мъртвите, и да се възнесе в Небето, където чака, докато враговете Му бъдат подложени под нозете Му, т.е., Той ще дойде отново на тази земя. Господ Исус Христос изпълни Своята мисия. И на кръста Той каза: „Свърши се!“, защото изпълни всичко, което трябваше да изпълни. Той изпи чашата, за която каза: „Отче, ако е възможно нека да ме отмине тази чаша, но не както Аз искам, но както Ти искаш!”. Исус изпи чашата до дъно. Той понесе всички омерзения, всички унижения, всички мъки, болки, страдания и понесе всеки грях. Той понесе всичко това на Голгота. Изпи чашата на страданието до дъно, и каза: „Свърши се!”. Беше възкресен от мъртвите, защото Той е Божият Син и кръвта Му беше достатъчна цена за греховете на целия свят, които Той понесе! Слава на Бога!
СПАСИТЕЛНАТА БОЖИЯ ВЕСТ
Обаче, за да може човек да се спаси, той трябва да чуе и да приеме добрата вест за това което Христос е направил, защото иначе всички хора щяха да бъдат спасени, понеже Христос умря за всички. Неговата кръв е достатъчна за оправданието на всички човеци на тази земя. Но човек не се спасява, когато Христос умря за него на кръста. Човек се спасява, когато призове Бога. Но, за да Го призове, той трябва да повярва това, което Бог е направил за него. А, за да повярва, той трябва да чуе вестта за Божието спасително дело в Исус Христос. Именно поради тази причина нашето участие в Божия план, а именно благовестието е толкова важно. В Римляни 10:13-15 ап.Павел каза:
13 Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси“.
14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали?
И как ще повярват в Този, за Когото не са чули?
А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?
Ние сме изпратени от Господ да бъдем проповедници на Евангелието. И това е нещо много важно. Аз вярвам, че ако ние можем да осъзнаем каква е нашата отговорност и привилегия в благовестието, ние ще благовестваме повече, и чрез това благовестие повече хора ще се спасят. Защото, ние като че ли не осъзнаваме нашата отговорност за благовестието.
Апостолите я осъзнаваха. Деяния 13 глава е една мисионерска глава от книгата Деяния на апостолите. В нея виждаме как църквата се събра, и всички служеха на Господа в пост и молитва, за да чуят водителството на Святия Дух. И Той им проговори в пророчество и им каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която Съм ги призовал.” (Деяния 13:2). И тогава те отидоха и започнаха да разнасят благовестието. Станаха мисионери. Бяха изпратени от Святия Дух в различни градове, където проповядваха благовестието. Най-накрая те стигнаха в Антиохия Писидийска, и там ап. Павел проповядваше на юдеите. В проповедта си той каза следното (Деяния 13:26):
26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
Ап. Павел осъзнаваше, че вестта за спасението е дадена на тях, на апостолите. Тази вест беше дадена на тях, но сега тя е дадена на нас, защото ние сме приемници на апостолското учение, и ние сме тези, които държим благовестието днес.
Така че, от една страна имаме едно събитие, и това е жертвата на Христос. От друга страна имаме вест за това събитие и тази вест, е благовестието. Самото събитие беше осъществено от Исус Христос, защото Той беше, Който стана жертва за всички, но вестта за събитието, е поверена на нас. И по-надолу, в ст.32, ап.Павел казва какво е съдържанието на това благовестие (Деяния 13:32-39):
32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни, 33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: –
„Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих“.
34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така:
„Ще ви дам
Верните милости, обещани на Давида“.
35 Защото и в друг Псалом казва:
„Няма да оставиш Светеца Си да види изтление“.
36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление. 37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление. 38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. 39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
Това е благата вест. Когато ап.Павел говореше, той използва цитати от Псалом 2, и от други псалми. Той каза: „Това обещание се изпълни. Христос възкръсна, и благата вест е това, че чрез Него вие получавате прощение на греховете, и всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.” Слава на Бога! Благовестието е това, че спасението е по благодат – не чрез наши заслуги или чрез наши дела, защото никой не може да изпълни закона, и ние не можем да се спасим чрез собствени сили. Но ние се спасяваме чрез благодатта. Всички други религии учат за това какво човек трябва да направи, за да може да се спаси. Но Евагелието учи това какво Бог е направил за нас, за да бъдем спасени.
НАШЕТО УЧАСТИЕ В БОЖИЯ ПЛАН
Самият Нов Завет говори за тези две страни на спасението. За изкупителната жертва на Христос се говори в четирите евагелия. Матей, Марко, Лука и Йоан, се фокусират върху това какво Христос учеше и вършеше. Но в Деяния на апостолите не се говори какво Христос е направил. Там се говори какво апостолите направиха. И какво правиха апостолите? Те благовестваха за Христос. Така че Божествената страна е изявена в Евангелията, но човешката страна е изявена в Деяния на апостолите, и това е нашата част.
Ние трябва да осъзнаваме, че на нас се е поверило това благовестие. И това е нещо изключително. От всички създания, които има, Бог е избрал нас, човеците, да ни повери благовестието. Бог е създал всичко в този свят. Той има херувими, серафими, ангели. Бог може да направи и животните да говорят. Спомнете си за магарето на Ваалам, което проговори с човешки глас. Бог може да направи всичко. Може да направи дърветата или камъните да проговорят, но Бог е избрал нас, човеците, да бъдем носителите на тази блага вест. Това е нещо, което ни е било поверено, и е част от Божият план.
В Лука 24:45-47, Исус Христос, като вече възкръснал от мъртвите, обяснява на апостолите писанията. Той им даде просветление да разберат какъв е Божият план за спасение.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. 46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
Кой го прави това последното? Христос ли проповядва покаяние и прощение на греховете? Апостолите? Но те къде са? Те си свършиха работата в тяхното време. А сега кой е тук на земята? Ние. И кой сега трябва да проповядва? Ние трябва да проповядваме. Ние трябва да носим „вестта за това спасение“. И вестта е, че има прощение на греховете, но за да го получат, хората трябва да се покаят (Римляни 10:13-16).
13 Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси“. 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: –
„Колко са прекрасни
Нозете на тия, които благовествуват доброто!“
16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули“?
Вижте колко е благодатен Бог! Какво трябва да направи човек, за да се спаси? Да призове името не на Аллах, не на Кришна, Тангра, Зевс или други „богове”, но Името Исус Христос (Деяния 4:12).
12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {или: открито на} човеците, чрез което трябва да се спасим.
ИЗПРАТЕНИ ОТ ХРИСТОС
Но, за да може да призовеш Господа, ти трябва да вярваш в Него, защото ако не вярваш, че има Бог, как ще Го призовеш със сърцето си? Не можеш. Трябва да повярваш. Но как ще повярваш в Този, за Когото не си чул? Защото вярата идва от слушане, а слушането от Христовото Слово. Ти не можеш да повярваш, ако не знаеш за благовестието. Първо трябва да научиш за него. Но как ще чуеш, ако някой не ти каже. Някой трябва да говори! Ние трябва да си отваряме устата не за клюки, не за глупости. Отвори устата си за Исус Христос, и за благовестието! „А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?” Ние сме изпратени, защото имаме Великото поръчение на нашия Господ (Матей 28:18-20).
18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
Това не се отнася само за апостолите, защото те живяха през първи век. Но Той е и с нас днес, които живеем в това последно време. Така че ние също сме изпратени. Когато благовестваме, ние изпълняваме Божието Слово, изпълняваме пророчеството, и нашите нозе са прекрасни, защото носим благовестието за Исус Христос. Слава на Бога!
БОЖИЯ СИЛА ЗА СПАСЕНИЕ
Вижте, самото благовестие е Божия сила (Римляни 1:16).
16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
Как Бог спасява хората? Чрез благовестието. Благовестието за Исус Христос е Божия сила за спасение. Ние сме били спасени, чрез тази Божия сила.
НЕ НА АНГЕЛИ, А НА НАС!
Това, че Бог е поверил спасението на човеците, е нещо наистина уникално. Той не го е поверил на ангелите. Аз повярвах в Господ Исус Христос, като видях един ангел. Бях дете само на 6 години. По онова време майка ми беше поохладняла към Господа, и беше казала на моята баба: „Няма да казваш на Симеон за Бога, забранявам ти да му говориш!“. Тя беше направила това, защото в това комунистическо време, в което живеехме, вярващите не можеха да получават добро образование и да се развиват. В характеристиката им пише: „Евангелист“ – което се възприемаше като народен враг или предател. Майка ми е била загрижена, че ако повярвам, когато порасна ще бъда изгонен от работата си и няма да имам никакво бъдеще. По-възрастните от вас знаят, че преди беше така. И така, до шестата си година аз не знаех нищо за Бога.
Но Бог е имал план с мен. Една вечер си лягаме. По това време живеехме в Казанлък. Спяхме в една стая, в която леглата бяха на ъгъл, и в момента, в който баба ми каза: „Лека нощ”, и изгаси лампата, точно тогава, когато лампата изгасна и стана тъмно, една друга светлина влезе в стаята – бяла, гъста, небесна светлина. И аз видях този ангел, който застана там. Изплаших се и се завих през глава. Когато видях ангела, аз разбрах, че има свръхестествен свят. Започнах да бутам майка и да й казвам: „Майко, виж, виж, какво е това?”. Но тя нищо не виждаше, и започна да ме успокоява. Но аз бях много уплашен… След това поне две седмици се страхувах се да отида до тоалетната, която тогава беше навън, на двора.
На другата сутрин майка ми и баба ми ме разпитаха по-подробно и аз им разказах какво видях. Тогава те разбраха, че наистина съм видял ангел, защото дотогава никой не ми беше говорил за ангели или свръхестествен свят, и ми казаха, че това, което съм видял най-вероятно е бил моя ангел-пазител. Исус Христос каза, че ангелите на дечицата винаги гледат Лицето на Отец (Матей 18:10), а, в Посланието към Евреите, първа глава, се казва, че ангелите са изпратени да служат на онези, които са определени да наследят спасение (Евреи 1:14).
И ако аз, като един от тези, които са били определени да бъдат наследници на спасението, съм живял в такъв режим, който налага разбирането, че няма Бог, че няма свръхестествен свят, такъв режим, който е накарал майка ми, мислейки за мен да забрани на баба да ми говори за Бога, какво да направи Той? Изпрати ми един ангел…
След тази случка, майка ми се изплаши, обърна се отново към Бога и започна да ходи на църква. Много хора ме питат: „Какво ти каза този ангел?” Той не е длъжен да ми казва нищо, защото не на ангелите е поверено благовестието. То е поверено на нас, човеците. В Евреи 2:7 се казва:
5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;
А в 1 Петрово 1:12 апостолът казва:
10 За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; 11 като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. 12 И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат.
Всеки трябва да разбере това нещо. Благовестието е поверено не на ангелите или на някое друго от Божиите творения, а на нас! В Божието Слово четем за Корнилий. Той беше благочестив човек, който обичаше Бога и се стараеше да живее праведно, вършеше добри дела, молеше се и даваше милостиня. Но можеше ли да се спаси с този свой благочестив живот? Не можеше. Трябваше да чуе благовестието. И когато Корнилий се молеше, при него дойде един ангел (Деяния 10:1-6).
1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк. 2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога. 3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. 5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. 6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].
Някой ще каже: „Защо Бог прави нещата толкова сложни?” Не можеше ли просто ангелът да му каже благовестието и Корнилий да се спаси? Не. Той трябваше да повика Симон Петър, който да му проповядва добрите вести, Святият Дух трябваше да слезе върху събраните езичници и така да се спаси целия Корнилиев дом. Същото стана и с мен. Аз видях ангела, но не се спасих чрез тази моя среща. След това майка ми започна да ме води редовно на църква. Там чух Божието Слово. У дома баба и майка също ми разказваха за Бога. И така се спасих аз – повярвах, когато чух благовестието.
Така че човек се спасява чрез благовестието, и това благовестие е поверено на нас. Не на ангелите, но на нас, човеците. И ние трябва да осъзнаем, че ако ние говорим, хора ще се спасяват; ако ние не говорим, никой няма да се спаси.
Има нещо по-добро от това да отидеш в небето. И то е: като отидеш в небето, да не отидеш там сам, но да вземеш и други хора със себе си. Затова нека да благовестваме. Нека си отваряме устите за Господа.
ПАЗИТЕЛИ НА БОЖИЯТА ТАЙНА
Във 2 Коринтяни 5:18,19 ап. Павел също както и евангелист Лука разделя Божият спасителен план на две части – Христовата част и нашата част:
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; 19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
Бог повери помирението на Исус Христос. Той беше Инструментът,чрез Когото Бог примири човечеството със Себе Си. Това беше Божествената страна, защото Христос беше Божият Син. Той дойде в плът, умря за греховете ни и ни примири с Бог Отец. Обаче, посланието за примирението Бог повери не на Христос, а на нас. Това е нашата част, при все че и в нашата част има Божествено участие, защото ние не можем да свидетелстваме и да благовестваме без силата на Святия Дух. Нашето благовестване пак е чрез Бога, но това е нещото, което ние правим. Ние не можем да умрем на кръста и да спасим някой, защото не сме достойни за това. Но това, което ние можем да направим, е да кажем за това, което Христос направи. Посланието за това примиряване е поверено на нас. Бог ни го поверява. Слава на Бога! Евангелието е поверено на нас. Благовестието, което е Божия сила за спасение, е поверено на нас (2 Коринтяни 5:20).
20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога…
Чрез Христос Бог примирява човеците със Себе Си, а чрез нас Той умолява хората да се примирят с Него и да дойдат при Бога. И това е нещо, което е поверено на нас. Това означава, че ние имаме както привилегията, така и отговорността за всичко това. Апостол Павел много добре осъзнаваше тази негова отговорност. Христос го срещна по пътя за Дамаск и му каза: „Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.”. Бог вкара Павел, където си му беше мястото, сиреч от гонител на Църквата, да бъде апостол на езичниците. Самият Павел, когато даваше своето свидетелство пред царя, каза (Деяния 26:19,20):
19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение; 20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
Ние всички сме получили едно небесно видение чрез благовестието, защото това е слово, което идва от небето. И това, което правеше ап. Павел, беше да изпълнява заръката, която Господ Исус му беше дал. Той разбираше, че благовестието му е поверено (1 Тимотей:1:11).
11 според славното благовестие на блажения Бог, което ми биде поверено.
Думата „поверено”, означава, че ти се има доверие. Ти поверяваш нещо на някой, защото му имаш доверие, защото му вярваш, и знаеш че няма да злоупотреби с него или да го изгуби. Бог ни вярва на нас. Помислете за това! Бог вярва на теб, че ти ще благовестваш. Бог ти е поверил това, чрез което другите могат да се спасят, сиреч благовестието. Ако ти си отваряш устата, те ще се спасяват. Няма нужда да им говориш свои неща, или да си измисляш. Говори благовестието. Трябва да имаме дръзновение, защото на нас е поверено това спасение.
1 Тимотей 1:12,13
12 Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата, 13 при все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие;
Ние не заслужаваме да бъдем носители на благовестието, защото сме човеци; ние сме пръст, грешни човеци, пара, която за малко се явява и после изчезва. Но имаме безсмъртни души, защото Христос умря за нас. Слава на Бога! И може да сме били хулители, гонители, пакостници, обаче сме придобили милост и благодатта на нашия Господ Исус Христос се е преумножила към нас. И ап. Павел казва, че на него, главния грешник, му се е поверило благовестието. Слава на Бога! И не само в 1 Тимотей Павел казва, че му се е поверило благовестието, но и във 2 Тимотей. Там той казва на младия си съработник (2 Тимотей 1:13,14):
13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса. 14 Онова добро нещо, което ти е било поверено, опази чрез Светия Дух, Който живее в нас.
Кое е това добро нещо, което ни е било поверено? „Образецът на здравите думи“ – благата вест. Този стих ми напомня случка с една от първите ми проповеди като младеж. Ставам аз да проповядвам в Малкият салон на Петдесятната църква върху същия този пасаж. И казвам: „И онова добро нещо, което ти е било подарено… И това добро нещо, което ни е било подарено, е нашето спасение, което ние трябва да опазим чрез Святия Дух, Който живее в нас.”. И там имаше една сестра, която си четеше Библията, и тя каза: „Чакай брат, не се казва подарено, а поверено.”. Това ми беше за урок тогава да внимавам повече в Словото преди да проповядвам. Така че, този стих говори, не за спасението, което ни е било подарено, а за благовестието, което ни е било поверено от Бога, за да благовестваме ние на другите. И ние трябва да опазваме това благовестие, защото то е като една свещена тайна, чрез която хората могат да се спасят. Те не могат да се спасят чрез друга вест, но само чрез благовестието. То е Божията сила за спасение на всеки, който вярва. И тази сила ни е била поверена от Бога. Апостол Павел каза: „Това беше поверено на мен. Сега, Тимотей, то е поверено на теб. И това, което си чул от мен, това предай на верни човеци, способни и други да научат (2 Тимотей 2:2). Ние трябва да предаваме това, което ни е било поверено. Разбирате ли каква огромна отговорност имаме?
КОЕ Е ПО-ДОБРЕ?
За ап.Павел това беше дотолкова важно, че в един момент той беше на кръстопът, беше изправен пред дилема какво да избере. Апостол Павел каза: „Кое е по-добре за мен? Да отида и да бъда с Христос ли, или да остана тук на земята?”. За вас кое ще е по-добре? Да отидеш сега и да бъдеш с Христос, или да стоиш тук на земята? Кое е по-добре? „Защото за мен да живея е Христос, а да умра придобивка” Ние, християните, не се страхуваме от смъртта, защото за нас тя е един коридор, през който ние преминаваме и влизаме в Славата на Бога, в присъствието на Христос. „Но ако живея в тялото, това значи плод от работенето ми” Ап. Павел търсеше плод. Какъв е плода?
Притчи 11:30
30 Плодът на праведния е дърво на живот;
И който е мъдър придобива души.
Плодът, който търсеше ап.Павел беше плод от спасени души.
19 Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов, 20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт. 21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. 22 Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, 23 но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; 24 но да остана в тялото е по-нужно за вас. 25 И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; 26 тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.
Така че ап. Павел избра плода. Има нещо много добро, и то е да бъдем с Христос. Но има нещо, по-добро от това – много по-добро – и то е ние да бъдем тук на земята и да благовестваме. Така че ако трябваше да избира да отиде и да бъде с Христос ли, или да остане на земята и да благовества, ап. Павел избираше второто, защото това благовестие му е било поверено. И когато отидеше един ден при Христос, той нямаше да бъде сам. Защото както споменах в началото, има нещо по-добро от това да отидем в небето. И то е, да не отидем в небето сами, и да празнуваме заедно, с всички, които ще доведем при Бога. Нека осъзнаем тази наша голяма отговорност, че ние имаме длъжност да благовестваме.
С тази идея е пропит целия Нов Завет – това, че благовестието ни е било поверено, и наш дълг е да благовестваме (Римляни 1:14,15).
14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени; 15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
Не е въпрос дали ще благовестваме или няма. Ти имаш длъжност! Ти си ДЛЪЖЕН да благовестваш! Ти си ДЛЪЖЕН пред Бога да кажеш на човека до теб, на човека с който се срещаш, с който работиш, с който се забавляваш за Христос!
Нека кажем тези думи:
ИМАМ ДЛЪЖНОСТ И СЪМ ГОТОВ ДА ПРОПОВЯДВАМ БЛАГОВЕСТИЕТО! ИМАМ ДЛЪЖНОСТ И ЖЕЛАЯ ДА ПРОПОВЯДВАМ БЛАГОВЕСТИЕТО!
Нека Бог да ни благослови!