Тази сутрин ще продължим да говорим за междинното състояние или това какво се случва с човека след като той си отиде от този свят. И всъщност последният път ние започнахме да говорим за Шеол. Не знам дали се спомняте, но ние казахме какво се случва и че в Стария завет думата Шеол е преведена като поднебесна, като ад, като бездна, като гроб. И всъщност в Стария завет това, което разбираме е, че там са отивали не само грешните, но също и праведните според разбирането, което тогава Старият завет ни дава.
Защото говорихме за нещо, което се нарича прогресивно откровение или Бог постепенно ни дава повече и повече да съзнаваме. Но старовремените хора явно не са имали това разбиране, че човек, когато почине, отива на небето при Господ. Те са мислили, че отиват в Шеол. Но постепенно се изяснява, че в Шеол има две отделения. Има едно за праведните и едно за неправедните. И това разбираме най-вече от притчата за богаташа и Лазар. Исус използва термина „Авраамово лоно“.
Говорихме също, че Шеол е дълбок и тъмен. Говорихме също за Тартар, за най-дълбоките ровове, което е споменато в 2 Петрово 2:4. Така че, ако има място за ангелите, значи има различни отделения. Значи има място и за праведните. И говорихме за това, че в Шеол има някакъв вид живот. Но една от причините да започна да говоря по тази тема, е това, че в някои среди, особено и във България, има една деноминация евангелска, която се нарича „съботяните“, адвентистите.
2 Петрово 2:4
4 Защото ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, а ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове и ги предаде да бъдат пазени за съд;
И те говорят, че когато Бог създаде човека, Той го направи от пръст. И тогава Той вдъхна в ноздрите му жизнено дишане. Или това е духът на Бога. И тогава той стана жива душа. И тогава човек има живот. Когато човек умре, тялото отива в земята, откъдето е взето, духът отива при Бога, който го е дал, и човекът изчезва. Човекът изчезва. Тоест те казват, че когато човек умре, вече нищо няма. И аз затова говоря по тази тема, да изкарам от Божието Слово стихове, които говорят за това, че след смъртта човек не изгубва индивидуалността си.
Тоест след смъртта душата на човека, духът на човека, продължава да живее. Тоест тялото отива в пръстта и то чака да бъде възкресено, но душата и духът отиват при Господа и в това отиване при Господа ти не изчезваш, ти не изгубваш индивидуалността си. Ти си ли това кой си ти? Но ти си ти. Без тяло. И тук има няколко такива случая, при които мъртви се срещат с живи. Единият от тях е с ендорската гледачка, когато Самуил се срещна със Саул. Другият случай е на Планината на преображението, когато Моисей и Илия дойдоха да говорят с Исус.
Така че има такива моменти, в които мъртвият се среща с живи. Но днес бих желал да ви обърна внимание върху случая със Самуил и със Саул. Тоест имаме един, който е мъртъв, и това е Самуил, и той се среща с един, който е жив. Сега, изрично казвам, че това не е нещо, което Бог одобрява. И в самия текст се казва това. Това, което Бог не одобрява, не е самата тази среща. Тя също не е одобрена от Бога, но Бог я записва в Словото. Но Той го допуска, за да се научим на нещо.
И това, което трябва да се научим, е това, че ако Бог не ни отговаря чрез Духа Си, чрез стандартния начин, по който ни говори, чрез Словото Си, защото в старо време Бог говореше чрез пророци, но днес Той ни говори чрез Исус Христос. Имаме пълното откровение за Бога. И освен това, имаме Святия Дух днес. Но тогава, също в Сауловото време, царете са имали Святия Дух. Те са били помазани със Святия Дух. Обаче Духът се оттегли от Саул. Нали се спомняте, когато Духът се оттегли от Саул, Бог не му говореше.
Но ако Духът се е оттеглил от теб, ти не трябва да търсиш други начини за общуване с Бога или да се допитваш за бъдещето. Но трябва да се покаеш. Но, за съжаление, Саул не се покая. Той закорави сърцето си. Но ето тази среща, и затова се говори в 1 Царе 28 глава, 2-25 стих. А Самуил беше умрял. Ето, казва се вече, че той е бил мъртъв. И целият Израил го беше оплакал. И беше го погребал в града Рама. Така че той си имаше гроб в Рама.
1 Царе 28:2-25
2 Давид му отвърна: Сега наистина ще разбереш на какво е способен слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя личен телохранител завинаги.
3 А Самуил беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. Саул беше отстранил от земята магьосниците и врачовете.
4 И така, филистимците се събраха, дойдоха и разположиха стана си в Сунам. Също и Саул събра целия Израил и разположиха стана си в Гелвуе.
5 А Саул, когато видя стана на филистимците, се уплаши и сърцето му се разтрепери твърде много.
6 И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори – нито чрез сънищата, нито чрез Урим, нито чрез пророци.
7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя магьосница, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. А слугите му му отговориха: Ето, в Ендор има една магьосница.
8 И така, Саул се преоблече с други дрехи и отиде заедно с двама мъже при жената през нощта. И Саул ѝ каза: Предскажи ми чрез запитване на зли духове и ми извикай, когото ти кажа.
9 А жената му отвърна: Ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята магьосниците и врачовете. Защо впримчваш живота ми, за да ме умъртвиш ли?
10 Но Саул ѝ се закле в Господа: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.
11 Тогава жената каза: Кого да ти повикам? А той отговори: Самуил ми извикай.
12 И когато жената видя Самуил, извика силно и каза: Защо ме измами? Ти си Саул.
13 А царят ѝ каза: Не бой се. Кажи ми какво видя? И жената отвърна на Саул: Видях един бог, който излиза от земята.
14 А той я попита: Как изглежда? Тя каза: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул разбра, че това беше Самуил, и се наведе с лицето си до земята и се поклони.
15 Тогава Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? А Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мен, а Бог се е отдалечил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова повиках тебе да ме посъветваш какво да правя.
16 Тогава Самуил му каза: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от теб и ти е станал неприятел?
17 Ето, Господ извърши това, което беше говорил чрез мене. Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давид.
18 Понеже ти не се покори на гласа на Господа и не извърши с Амалик това, което подобаваше на големия Му гняв, затова Господ стори с тебе това днес.
19 При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците. Утре ти и синовете ти ще бъдете при мен и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.
20 Тогава Саул падна изведнъж проснат на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи. Нямаше сила в него, понеже не беше вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.
21 А жената се приближи към Саул и като видя, че беше много разтревожен, му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; поставих живота си в опасност и се покорих на думите, които ми говори.
22 Сега послушай и ти, моля те, гласа на слугинята си и нека сложа малко хляб пред теб, и яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.
23 Но той отказа, като казваше: Не искам да ям. Слугите му обаче и жената го принудиха и той послуша думите им; стана от земята и седна на леглото.
24 А жената имаше в къщата угоено теле и побърза и го закла. Взе брашно и го замеси, и изпече от него безквасни пити.
25 Тя го донесе пред Саул и пред слугите му и те ядоха. Тогава те станаха и си отидоха през същата нощ.
А Саул… Тук вече това е другото действащо лице, фразата за Саул, който всъщност е цар. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете. Така че той всъщност беше направил нещо, което беше угодно на Бога. Защото Бог беше заповядал във Второзаконие да не се допитваш до такива медиуми. И Саул беше направил това преди, когато той управляваше под ръководството и с насърчението на Самуил, извинявайте. Но тук се казва, че филистимците се събраха и дойдоха и разположиха стана си.
Също и Саул събра целия Израил и разположиха стана си в Гелвуе. Така че филистимците са в Сунам, а Израил е в Гелвуе и те са готови за битка. Те се подготвят да се бият един с друг. А Саул, когато видя стана на филистимците… Така че те имаха шпиони, отиваха на по-високи места да виждат бойното поле, да видят кои са техните врагове и т.н. А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се. Ето, той се уплаши. А за да спечелиш битката, ти трябва да имаш увереност, ти трябва да имаш вяра.
Страхът е противоположното на вярата. Така че той се уплаши и сърцето му се разтрепери твърде много. Както казваме, разтрепераха му се мартинките. Просто уплаши се. И Саул се допита до Господа. Но Господ не му отговори. Така че той, може би, се молеше. И тук дават различни начини, чрез които са били правилни начини за тогава да се допиташ до Господа. И се казва, че Господ не му отговори нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци.
Значи, начинът чрез сънища е когато ти сънуваш отгоре от Бога. Чрез Урим. Тук се споменава Урим. Това, което аз зная, според това, което съм изследвал, ние не знаем точно как е действал Урим и Тумим, но се говори в Божието Слово за два камъка Урим и Тумим, които свещеникът носеше в нагръдника си. В нагръдника на първосвещеника имаше 12 камъка, които съответстваха на 12-те племена. И той ги носеше винаги пред Господа. Но също вътре в този нагръдник имаше нещо като джоб. И в този джоб имаше два камъка Урим и Тумим.
И тези два камъка по някакъв начин са се използвали, ние не знаем точно как те са действали, но чрез тях свещеникът е можел да дава отговор от Господа. Да, някой казва, че са светили, или пък единият е светил като „да“, или ако не светят „не“, или по някакъв начин. Но Бог е отговарял чрез Урим и Тумим, като давал отговор „да“ или „не“. Има други случаи по-напред, ако четете в Първо Царе, когато Давид се допитваше и той пак отиваше, и Господ му казваше „да“ или Бог му казваше „не“.
Но Той не му отговори нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци. Значи имаше и пророци, както Самуил, но Господ не му даде отговор. И когато Господ не ни дава отговор, значи е време да се покаяме и да възстановим взаимоотношенията с Бога, и да не си мислим, че когато Бог не ни отговори, забранени начини значи не ще ни отговорят. Не ще ни смислят, че като отидат на врачка, на гледачка, като отидат да им вещаят, да им баят и какво ли не друго.
Вярата в такива неща е грях. Ако ти отидеш при тези служители на Сатана, тогава Сатана не може да ти даде дори отговор, но ти ставаш роб на Сатана. Той те поробва. И затова не трябва да ходиш никога на такива медиуми. Не трябва да ходите при тях. Нито да си гледате на кафе, нито на карти, нито на каквото и да е. Нито пък да си леете куршун. Но да дойдете пред Бога с молитва.
1 Царе 28:7
7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя магьосница, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. А слугите му му отговориха: Ето, в Ендор има една магьосница.
Забележете – „запитвачка на зли духове“. Начинът, по който тези медиуми и екстрасенси действат, е чрез демони. За да направят допитване чрез нея. И слугите му рекоха: „Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове“. Така че народът знаеше, бяха запазили една. Той ги беше изпъдил, но те знаеха къде е запитвачката на зли духове. И тя беше в Ендор. И разбира се, Саул се срамуваше да отиде при тази запитвачка, защото той ги беше изпъдил, а сега отива при нея да търси помощ.
И така, Саул се преоблече, като облече други дрехи. Той махна царските дрехи и облече обикновени дрехи, като обикновен израилтянин по това време. И отиде с двама мъже с него. Те дойдоха при жената през нощта. Така често греховете стават през нощта, нали? И Саул се преоблече: „Почародействай ми, моля, чрез запитване на зли духове и възведи ми когото ти кажа!“ Така че той всъщност искаше тя да направи един, както днес се казва, спиритичен сеанс.
И в този сеанс да се свържат с духа на определен мъртъв човек. А жената му каза: „Ето, ти знаеш какво направи Саул? Как изтреби от земята запитващите на зли духове и врачовете. Тогава защо впримчваш живота ми, да ме умъртвят?“ Така че тя каза: „Ако аз го направя това, Саул ще научи и може да ме убие.“ Но Саул се закле в Господа. Значи вижте какъв парадокс. Той в името на Господа се закле пред ендорската гледачка. Колко ниско падна Саул. Да се закълне в името на Господа пред гледачката: „Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.“
Всичко това ни показва, че има духовен свят. Това, което ние виждаме, е физическият свят, материалният свят. Ние сме в този свят, но има духовен свят, който е невидим, но той съществува. В този свят има Бог, който ни се е разкривал – слава на Бога. Има също Сатана. Има също души на умрелите, които не са престанали да съществуват, независимо че са напуснали телата си. Има зли духове, които се покоряват на Сатана. Има хора, които могат да се научат – това са неща, които могат да се научат, но не трябва да се учат. Има такива хора, които са медиуми.
И тогава жената се съгласи. Той се закле. „Кого да ти възведа?“ А той казва: „Самуил ми възведи.“ Тя като чу Самуил, а Самуил беше главният Божий пророк, който почина по онова време. И когато жената видя Самуил, тя каза: „Добре, ще го възведа.“ И по някакъв начин, чрез тези духове, тя направи така, че Самуил, неговата душа, неговият дух, да дойдат от мястото на мъртвите сред тях. И когато тя го видя, извика със силен глас. Тя се изплаши. Може би защото някой казва, че понякога, когато тези медиуми действат, всъщност този, който говори, не е мъртвият, а е злият дух. Някакъв нечестив дух, който се прави на мъртвия. Обаче в този случай тя се изненада, защото не беше някакъв зъл дух, но самият Самуил дойде.
И жената говори на Саул и рече: „Защо ме измами? Ти си Саул.“ Тя го разпознава. „Не бой се!“ И жената каза: „Видях един бог, който излизаше из земята.“ Така че тя го е видяла като бог. По принцип думата за бог е „Елохим“ и тази дума може да означава също цар или господар, или някой, който е много важна личност. Така че тя обяснява защо сметнала, че той е бог, който възлизаше из земята. И рече: „Как изглежда той?“ И тя рече: „Един старец възлиза.“ Тоест, както когато той е починал, е бил възрастен. Тя го е видяла. Един старец възлиза и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и се наведе с лицето си до земята да се поклони.
Самуил каза на Саул: „Защо ме обезпокои, като ме накара да възляза?“ Ние казахме, че когато човек умира, Шеол е долу. И до преди Христос мъртвите са отивали долу – и праведните, и неправедните. Самуил каза: „Защо ме обезпокои, когато трябваше да си почина?“ Той каза: „Защо ме направи да възляза?“ И Самуил отговори: „Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мен, а Бог се е отдалечил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова повиках тебе да ми явиш що да правя.“ Значи докъде беше стигнал той – да иска от умрелия Самуил да му казва какво да прави.
И тогава Самуил рече – и ето тук вече идваме до кулминацията и това, което всъщност е най-важното в целия разказ: „А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел? Ето, Господ извърши според както бе говорил чрез мене!“ Защото вие знаете какво стана преди това, че Самуил заповяда на Саул да направи определени неща, а Саул какво направи? Направи неговите неща. Запази там една плячка, която не трябваше да запазва, не уби един цар, който трябваше да го убие.
И тогава Самуил му казва, че непокорството е по-грешно от чародейството. Тоест чародейството е грешно, тези неща с медиумите са грешни, а непокорството е като греха на чародейството.
1 Царе 15:23
23 Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Ето, Господ ще извърши тогава, трябва да му казва тези неща, че Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти, да го види. Ето, Господ ще извърши това, защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти да види.
Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалик според големия Му гняв. Затова Господ ти направи това нещо днес. При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците. Той строго казва, че ще претърпиш поражение в тази битка и утре ти и синовете ти ще бъдете при мен. Това означава, че те ще умрат. Сега дали те ще отидат там, където са праведните или неправедните, не знае, но в Шеол. И Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.
1 Царе 28:18-19
18 Понеже ти не се покори на гласа на Господа и не извърши с Амалик това, което подобаваше на големия Му гняв, затова Господ стори с тебе това днес.
19 При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците. Утре ти и синовете ти ще бъдете при мен и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.
Тоест ще има поражение. Така че, ако Господ не ти отговаря по начините, по които са праведните, не бива да опитваш до Бога по неправедните начини. Но въпросът е, че мъртвите продължават да живеят и след смъртта. И тогава Саул изведнъж падна цял проснат на земята. Той препадна направо, защото се уплаши много от Самуиловите думи. Той дойде там уплашен и още повече се уплаши. Нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.
1 Царе 28:20
20 Тогава Саул падна изведнъж проснат на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи. Нямаше сила в него, понеже не беше вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.
Той толкова се страхуваше, че въобще не беше ял нищо. Жената дойде при Саул и като видя, че беше много разтревожен, каза му: „Ето, слугинята ти послуша гласа ти. Поставих живота си в опасност и се покорих на думите, които ми говори. Сега послушай и ти, моля, гласа на слугинята си. И нека сложа малко хляб пред тебе, та да имаш сила, когато отидеш на път.“ Но той отказа, като думаше: „Не ще да ям.“ Слугите му, обаче, и жената го принудиха да послуша думите им и стана от земята, да седне на леглото.
1 Царе 28:21-23
21 А жената се приближи към Саул и като видя, че беше много разтревожен, му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; поставих живота си в опасност и се покорих на думите, които ми говори.
22 Сега послушай и ти, моля те, гласа на слугинята си и нека сложа малко хляб пред теб, и яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.
23 Но той отказа, като казваше: Не искам да ям. Слугите му обаче и жената го принудиха и той послуша думите им; стана от земята и седна на леглото.
„Успокой се малко.“ Жената имаше в къщата угоено теле и побърза да го заколи. Сега не знам с каква скорост го готви, но взе брашното за месо и се изпече от него безквасни пити. И го донесе пред Саул и пред слугите му, та ядоха. Така че тя кога го опече, кога го направи, сигурно стана 2-3 часа през нощта. Но те ядоха и тогава станаха и си отидоха през същата нощ. И представете си, той ще отива на битка, пак цяла нощ ходи при гледачката, не спа и т.н. Как ще се бие в следващия ден? Не знам. Но разбира се, това се случи. За съжаление, Израил беше победен от филистимците и Саул беше победен.
1 Царе 28:24-25
24 А жената имаше в къщата угоено теле и побърза и го закла. Взе брашно и го замеси, и изпече от него безквасни пити.
25 Тя го донесе пред Саул и пред слугите му и те ядоха. Тогава те станаха и си отидоха през същата нощ.
Така че това, което виждаме, е също един друг термин, който се използва, освен „Шеол“, за който казахме. И това е терминът „пъкълът“. Думата „пъкълът“ вече се използва в Новия Завет. И това е дума, която се казва на гръцки „геена“. „Геена“ или думата „геена“ означава „долината на Еномовия син“.
Еремия 7:30-31
30 Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мене, казва Господ;
поставиха мерзостите си в дома,
който се нарича с Моето име, и го оскверниха.
31 И издигнаха високите места на Тофет,
който е в долината на Еномовия син,
за да горят синовете и дъщерите си в огън –
нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало на ум.
Ето къде се споменава в Библията за „долината на Еномовия син“. И там се казва, че там е Тофет, за да горят синовете си и дъщерите си в огън. Така че там имаше някакви ритуали, при които те изгаряха живи децата си в поклонение на идоли. И оттам идва идеята за това, че ти гориш в огън. Нещо, което казва Господ: „Аз не съм заповядвал, нито ми е дохождало на ум.“ Така че израилтяните са го правили това противно на Божията воля.
Затова идват дни, казва Господ, когато няма да се нарича вече Тофет, нито долината на Еномовия син, но долина на клането, защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място друго. Тофет е било нещо като бунище. Просто, както всеки град има бунище, така и в тази долина на Еномовия син е било бунището навярно всеки. И те са изхвърляли там боклуци, умрели животни, горели са както… Не знаете, умрели животни ги горят в това, което се казва екирисаж. И просто това е една ужасна воня. Така че това е, което става картина на пъкъла и на геената. И се казва, до такава степен вече няма да стига място за гробища, че ще се наложи да превърнат бунището в гробище. Просто това е нещо, което е немислимо.
Еремия 7:32-34
32 Затова, ето, идат дни, казва Господ,
когато няма да се нарича вече Тофет,
нито долина на Еномовия син,
а долина на клането;
защото ще погребват в Тофет, понеже няма да остане място другаде;
33 и труповете на този народ ще бъдат
храна за небесните птици и земните зверове
и няма да има кой да ги плаши.
34 Тогава ще направя да престане в Юдейските градове
и по йерусалимските улици
гласът на радостта и веселието,
гласът на младоженеца и невястата;
защото земята ще запустее.
Но в Новия Завет се използва тази дума за Вечния огън. Вечния огън. Този вечер разбираме, че не е само Хадес, но вече се говори за Вечния огън.
Матей 25:41
41 Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.
Значи, първоначално този Вечен огън, или пъкъла, или ада, Огненото езеро, то не е било приготвено за нас. То е било приготвено за дявола и неговите ангели. Обаче, тези, които са невярващи в Исус, тези, които нямат дарбата на вярата, които да разкрият, че те не притежават вяра, те ще бъдат хвърлени, те ще бъдат проклети във Вечния огън. Затова ни трябва много да внимаваме, защото това са много сериозни теми. Т.е. това, което Божието Слово ни разкрива, не е с цел ние да задоволяваме любопитството какво има в задгробния живот или в отвъдния свят, но то е за да ни накара да осъзнаем, че ние трябва да внимаваме на живота си. Защото последствията за невниманието, последствията за повърхностността на нашата вяра, последствията за небрежността могат да бъдат пагубни.
Откровение 21:8
8 А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
Тук се говори вече за това огнено езеро. А колкото до страхливите, ние не трябва да бъдем страхливи, невярващите, мръсните, говори се за духовно мръсно, убийците, блудниците, чародейците, тук са изброени тези гледачки отдолу на езерото, ако те не се покаят, и идолопоклонниците, ако се покланят на други богове, и всички лъжци, т.е. тук вече… За пияниците тук не пише, но пише за всички лъжци. Тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. Просто това е нещото. Той е стиг. Трябва да ни накара просто да имаме страх от Господа и да внимаваме в живота си. Защото кой е лъжец и баща на лъжата? Сатана. Така че когато лъжем, ние ставаме подобни на него. Ние трябва да бъдем хора, които говорят истината. Хора, които държат на истината.
Матей 5:22
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си „празноглавецо“, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл.
„Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, излага се на съд. И който рече на брат си „празноглавецо“, излага се на синедриона. И който му рече „бунтовни безумецо“, излага се на огнения пъкъл.“ Ето къде я споменавам. Огнения пъкъл. Така че вече разбираме, че в този огнен пъкъл, това е всъщност мястото на неправедните мъртви. Тоест, най-радостното откровение е, че има Шеол – място на мъртвите и че там отиват и праведни и грешни. Но след това виждаме, Бог ни дава едно по-дълбоко откровение за една част от Шеол, която всъщност е пъкъла или геената. И там отиват грешните.
Матей 5:29-30
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.
Матей 5:29-30
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.
Забележката тук е, че се говори за тялото. Така че това, което Божеството ни разкрива и виждате това по-нататък в стиховете, които ще разгледаме, е, че всъщност ще има възкресение, Божеството казва и за праведни, и за неправедни.
Това ще възкреси не само праведните, но и неправедните. Това означава, че те отново ще се съединят с техните тела. И праведните ще царуват с Исус, ще бъдат в Христовото присъствие, а неправедните ще бъдат съдени и завинаги отделени от Бога. И тук се говори, че цялото ти тяло да отиде в пъкъла.
Матей 10:28
28 Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.
„Не бойте се от ония, които убиват тялото!“ Това са човеците, те могат да убият тялото, но те могат ли да убият душата? Не могат. А душата не могат да убият, но бойте се, по-скоро бойте се от Оногова, Който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.
Така че в пъкъла, тези, които ще отидат, не дай си Боже да бъдем там, те ще отидат с телата си. Така че ние ще спрем дотук и следващия път ще продължим за това, което се говори с една друга случка, която е за богаташа и Лазар. Но днес ние се спряхме основно на случката за Самуил и Саул и как те се срещат.
Така че нека да знаем истината, че когато човек почине от този свят, неговата душа не изчезва. Но душите на мъртвите продължават да съществуват и ние ще говорим следващия път повече за това кой къде отива и в каква форма те продължават да живеят. Но те запазват тяхната идентичност. И това, което разбираме, е, че имаме Шеол, но след това имаме и Геена, което всъщност е част от Шеол, която е за неправедните мъртви.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, благодарим Ти за това, което Ти ни разкриваш. И най-вече Ти благодарим за нашия Господ Исус Христос. Благодарим Ти, Исусе, че Ти ни даваш надежда за вечен живот. Благодарим Ти, че Ти ни даваш надеждата за рая. Защото Ти каза на разбойника на кръста, който се покая, Ти му каза: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая.“ Господи, всички, които Те обичат, всички, които вярват в Теб, ние няма да отидем в Шеол, няма да отидем в Геена, няма да отидем в пъкъла. Но ние ще отидем в Твоето присъствие. Ние ще отидем в рая. Ние ще отидем там, където си Ти. Ние ще отидем в място на блаженство. Затова, Боже, ние проповядваме това благовестие, че всеки, който е положил упованието си в Исус Христос, той няма да отиде в мястото на наказание след като умре. Няма да отиде в него. И ето това е, от което хората трябва да се спасят – от огнения пъкъл. Това е, от което хората трябва да се спасят – от отиване на място на вечно мъчение. Колко ужасно нещо е това! Боже, за това ние ще Ти благодарим. За това ние ще се стараем да живеем достойно за званието. За това ние ще се стараем това благовестие да се разпространява. За това ние ще стоим за Тебе във вяра. Защото чрез тази вяра ние се спасяваме. Ние Ти благодарим и аз Те моля Ти да запечаташ това слово в нас и Ти да дадеш на всеки ден да изследва Писанията и да бъде утвърден в неговата вяра. Покланяме Ти се и Те издигаме сега в името на Исус. Амин.
Душата и духът във възкресението ли са едно място? Едно място. Едно място. Душата и духът, ние ще говорим другия път за това, но те са едно. Тоест те вървят заедно. Просто това разделение на душа и дух е така условно, може да се каже. Тоест има два начина, при които се разглежда човекът. Единият е нещо, което се нарича – да ви кажа, думата няма да знаете какво значи – дихотомия, но това означава на две да се раздели, и трихотомия, когато се разделя на три. Но това са различни подходи на разглеждане на човека.
Този един подход е да се разглежда на две: духовна част и физическа част. Духовната част включва духа и душата като едно. И вече другата част е, когато човек се разглежда на три части: дух, душа и тяло. Обаче това, което Словото ни казва, че духът и душата винаги са заедно. Защото има стихове, които са като един псалом. И в този псалом, когато два реда или две строфи са паралелни, това се нарича паралелизъм и това означава, че едното обяснява другото. Когато се казва, че Мария, когато пее тази песен: „Величае душата ми Господа, зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой.“ Значи душа и духът – те са паралелни. Разбирате ли? Тоест духът е това, с което ние се свързваме с Бога – нашата духовна част. И душата е нашата личност. Тоест духът е това, което ни дава живот, но както виждате тук, например, в тази история, в която ние говорихме, се казва, че те видяха духа на Самуил. Значи душата му беше… където е духът, там е душата. Те са заедно. Душата и духът са заедно.
Добре, нека да изпеем една песен, с която ще завършим, по време на която ще мине дискусията за душата на църквата. Следваща седмица.