Откровение 5:8-10
8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите. 9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ 10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.
Разказва се една история за малко момче на което сестра му се нуждаела от преливане на кръв. Докторът обяснил, че тя има същото заболяване, от което момчето се било възстановило преди две години. Нейният единствен шанс за оздравяване бил кръвопреливане от някой, който вече е победил тази болест. Тъй като двете деца имали една и съща рядко срещана кръвна група, момчето било идеалния донор.
“Би ли дал твоята кръв на Мери?” попитал докторът. Джони се поколебал. Брадичката му започнала да трепери. След това се усмихнал и казал: “Да ще я дам, щом е за сестра ми.”
След малко двете деца били вкарани в специалната болнична стая където се извършвало кръвопреливане – Мери бледа и слабичка; Джони силен и здрав. Не говорили, но когато се срещнали, Джони се ухилил. Но докато сестрата вкарвала иглата на системата в ръката му, усмивката му посърнала. Той гледал как кръвта му изтича през тръбичката.
Когато мъчението почти приключвало неговият глас, малко разтреперан нарушил мълчанието. “Докторе, кога ще умра?” Едва тогава докторът разбрал защо Джони се поколебал и защо брадичката му се разтреперила когато той се съгласил на кръвопреливането. Той си мислил, че да даде кръвта си на сестра си означава да и даде живота си. В онзи кратък момент той взел това толкова важно за него решение.
За щастие нямало нужда Джони да умира за да спаси сестра си. Всеки един от нас, обаче е в положение, което е много по сериозно от това на Мери – положение, което изисква Исус не само да ни прелее част от кръвта си, но да даде живота си за нас.
СКЪПОЦЕННОСТТА НА КРЪВТА
Кръвта е символ на живота. Ние не бихме могли да живеем без кръв. Ако кръвта ни изтече, ние умираме (Левит 17:14).
14 Защото, колкото за живота на всяка твар, кръвта й – тя е животът й;
Точно поради тази ценност на кръвта, поради това, че тя символизира животът, Бог я е избрал да служи за умилостивение за греховете (Левит 17:11).
11 Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.
Кръвта е духовен еквивалент. Както златото е икономически еквивалент на някакво количество вложен труд или себестойността на някаква стока, така кръвта е духовен еквивалент, който може да изкупи греха. В 1 Петрово 1:18-19 ап. Петър казва:
18 като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,
Това, което може да ни изкупи от греха е единствено скъпоценната кръв на Исус Христос. Той е Божият неопетнен агнец, който проля кръвта си за умилостивение на греховете ни.
ВИКЪТ НА КРЪВТА
Това, което виждаме в Библията е, че пролятата на земята човешка кръв “вика” към Бога. Пролятата невинна човешка кръв призовава Бога за възмездие.
В Битие 4:1-15 се разказва за първото братоубийство. Адам и Ева имаха двама сина, единият от които се казваше Каин, а другия Авел. Авел стана животновъд, отглеждаше животни. Каин стана земеделец, обработваше земята.
Когато дойде време да се принесе жертва на Господ, Каин реши да донесе плодове и зеленчуци. Авел също донесе принос – най-доброто агне от стадото си. Господ прие Авеловата жертва с благоволение, но не беше доволен от Каин. Ние не знаем защо, освен че в Евреи 11:4 ни се казва, че Авел принесе жертвата си с вяра:
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
Когато Каин видя, че жертвата му не беше приета от Бога, той се ядоса и се начумери. Тогава Бог му каза: “Каин, защо се сърдиш? Ако просто вършиш това, което е правилно, ти ще бъдеш приет и щастлив. Но, ако не, ти грешиш. Грехът те причаква. Скрил се е до вратата като хищник и всеки момент е готов да скочи върху теб и да ти стане господар. Вместо това ти трябва да бъдеш този, който да има контрол над него.”
След няколко дни Каин и Авел бяха навън на полето и говореха за възникналата ситуация. Каин беше раздразнен, обърна се, нападна брат си и в гнева си го уби.
Малко по-късно през същия ден Бог попита Каин, “Къде е брат ти?” Каин Му се сопна: “От къде да знам, да не съм длъжен да бдя над него през цялото време?” Бог отговори: “Каин, какво си направил? Слушай! Кръвта на брат ти вика към мене от земята! О, ти си обикнал тази земя, но от сега нататък тя ще бъде проклета, защото е пропита с кръвта на брат ти. Ти ще продължиш да я обработваш, но тя няма да бъде така благодарна към теб и да ти дава най-доброто от себе си. Така ти ще се превърнеш в един безцелно скитащ се странник.”
Чувайки присъдата си, Каин падна на земята пред Господа и каза: “О Боже, наказанието ми е твърде сурово. Ще бъда отделен от и от земята и от Твоето присъствие! Ще бъда скитник и изпратен в изгнание. Най-накрая някой ще ме убие!”
Така че, Бог постави белег върху Каин и каза: “Всеки който убие Каин ще пострада седем пъти повече!”
Между Авел и Исус Христос има някой поразителни прилики и разлики.
- И двамата бяха невинни;
- И двамата бяха жертви на действията на зли човеци;
- И двамата бяха дали на Бога най-доброто от себе си – служение и покорство;
- При смъртта и на двамата беше проляна праведна кръв;
- Кръвта и на двамата имаше своето свидетелство;
Авел беше първата подчертано трагична жертва на навлизането на греха в съвършеното Божие творение. Неговата кръв викаше към Бога от земята (Битие 4:10). За какво викаше тя? Викаше за възмездие, викаше за справедливост, викаше за съд.
Има и една друга кръв, която беше пролята – кръвта на Исус. Тази кръв, обаче, не вика за разплата, а призовава Бог за милост. Авторът на Посланието към евреите казва, че ние не сме пристъпили към планината Синай, която е символ на Стария Завет, а към хълма Сион, символ на църквата и “при Исус, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата”. (Евреи12:24) Какво говори кръвта на Исус? Говори за мир, говори за прошка, говори за освобождение. Казва ни, че пътят към Божието присъствие е отворен за нас.
ПРОЛИВАНЕТО НА ХРИСТОВАТА КРЪВ
Принасяйки себе си в жертва за нас Исус проля кръвта си толкова много пъти. Най-напред, докато беше в Гетсимания и се молеше, в него се водеше толкова силна вътрешна борба, че потта му се превърна на кръв. В Лука 22:41-44 се казва:
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: 42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. 43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. 44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
Тези “големи капки кръв” ни разкривят болката, която Исус изпитваше. Той беше наясно с огромната отговорност, която беше поел. Защо потта му се превърна в кръв? Поради страх от смъртта ли? Не! Поради предателството ли? Не! Поради страданията, които щеше да понесе ли? Не! Потта му се превърна в кръв, понеже Исус знаеше, че трябва да понесе греха на света. Няма нищо по-отвратително от това. Нищо по-унизително, нищо по-мръсно от греха, който щеше да бъде възложен върху плещите му.
След като Исус беше хванат и съден на смърт от синедриона, презрението към него беше изразено със заплюване, унижение и му беше нанесен побой от храмовата стража. В Марко 14:65 четем:
65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
На другата сутрин Исус беше бичуван от Римските войници по заповед на Пилат (Йоан 19:1-3):
1 Тогава Пилат взе Исуса и го би.
2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, 3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.
Юдеите са имали закон никой да не бъде бит с повече от 40 удара. Но Римляните не са имали такъв закон. Така че, те често бичували осъдените до смърт. Като се има в предвид омразата им към юдеите и това, че сигурно са искали да съкратят времето през което е трябвало да пазят при кръста, те вероятно са били възможно най-жестоки с Исус.
Бичът, който са използвали римските войници е имал къса дървена дръжка, към която са били превързани няколко кожени каиша. Всеки от тях завършвал с остри парченца олово или кости. Бичуваният е бил връзван за стълб. Често наказанието е било изпълнявано от двама войници – по един от всяка страна. Те са нанасяли ударите един след друг. Мускулите били разкъсвани, вените и артериите раздирани. Понякога до такава степен че можели да се видят дори и някои вътрешни органи. В много случаи не само кожата на гърба е била раздирана, но и зъбите са били изкъртвани и лицето и гърдите са били жестоко разкървавявани. Както би могло да се очаква много хора умирали още по време на бичуването преди да бъдат отведени на екзекуцията.
При този побой гърбът на Исус се е превърнал в една огромна рана (Псалом 129:3). По-късно ап. Петър пише за Исус следното (1 Петрово 2:24):
24 Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
Чрез това бичуване Исус плати нашето окончателно изцеление. Всяка наша травма, болка, рана и заболяване ще бъдат изцелени завинаги когато получим възкресените си тела. Но дори и сега Бог изцелява болните. Ако си болен, слаб или немощен, тази кръв е за теб!
След целия този побой Исус беше накаран сам да носи кръста си, но понеже след няколко десетки метра той просто се строполи под тежестта му, войниците накараха Симон Киринееца да го носи (Марко 15:20-21).
20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат. 21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.
Там, на Голгота, на мястото, наречено “Лобно” или “хълма на черепа”, Исус беше сложен върху кръста. Ръцете и нозете му бяха приковани към дървото, и той беше увесен за да се мъчи, докато издъхне. Три мъчителни часа кръвта от главата му, от гърба му, от ръцете му и от нозете му се стичаше по кръста и падаше на земята. Накрая след като Исус умря, за да се увери че действително е мъртъв, един от войниците го прободе в ребрата (Йоан 19:34). Тялото на Исус беше смазано, кръвта му изтече. Защо? Заради теб и заради мен, за да можем ние да имаме достъп до престола на Бога.
ТАЗИ КРЪВ Е ЗА ТЕБ
В една от песните си, която се казва “Тази кръв е за теб” по един художествен начин Карман описва това, което се случи така:
“Вързаха ръцете му
И войник със тежък бич
Адски поразяваше неговия гръб
Чуваше се смях.
И с камшик с олово биеха го те
От главата до петите.
Кожата му се разкъса
И месо провисна там.
Кръвта потече силно.
И със всеки удар повече.
И падаше той неведнъж.
Да издържа трудно можеше
Но изведнъж вдигна глава
И думите, които каза
Сковаха войните във страх
И бяха:
“Тази кръв е за вас!”
Но те след този бой
Сложиха му кръст.
А кръвта му свята изтичаше
И капеше в пръстта.
Насилиха го сам да носи дървения кръст.
Хванаха един на име Симон,
Защото тежко беше.
Във този бой,
Във този ад от мъки
Езикът му пресъхна.
И в слабост от кръвта изгубена
Падна на колене.
И в този миг
Кръвта му падна на нозете на Симон.
И когато той поиска да я скрие
Чу глас:
“Симоне, тази кръв е за теб!”
Приковаха го те на този кръст
За нозете и ръцете.
И в агонията на тази смърт
Тялото се сгърчи в болки.
И страдания,
Които никой
Никога не е видял
Той трябваше да понесе
На кръста, на Голгота
Сам.
От таз любов,
Която никой ум не можеше да побере
Той вдигна глава,
Поглед впи във сивото небе
И извика:
“Отче мой, прости им!
Те не знаят какво правят!
И щом живота си предаде
За мъртвите в греха,
Той каза:
“Хора, тази кръв е за вас!”
Тази кръв премахва грях,
Тя очиства сърцето.
Тази кръв ни дава достъп
До престола на Отца.
И тази кръв премахва
Всякаква вражда.
Тази кръв е за теб –
Кръвта на Исус!”
КРЪВТА НА ИСУС В НАШЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ
Кръвта на Исус е за нас. Но как да прилагаме силата й в живота си? Като приемем, че тя е проляна за нас, като вярваме в силата й, като си спомняме за нея всеки ден.
Кръвта на Исус ни освобождава от греховете ни. В Откровение 1:5-6 ап. Йоан казва:
На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, 6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.
Разказва се затова как веднъж дяволът дошъл при Мартин Лютер за да го измъчва и тормози с чувство за вина и осъждение. Припомнял му различни грехове. Лютер седнал и започнал да ги записва. Получил се доста голям списък. Когато свършил, Лютер попитал Сатана: “Имам ли още някой грях, за който да се сещаш”? Дяволът отговорил: “Не.” Тогава Лютер дръпнал една черта и написал “1 Йоаново 1:7”:
и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
Като видял това, противникът се обърнал и повече не дошъл да тормози Лютер по този въпрос. В Откровение 12:7-11 се казва:
7 И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; 8 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. 10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. 11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.
Ти също можеш да победиш Сатана “чрез кръвта на Агнето”. Говори за кръвта на Исус в молитвата си – тогава, когато целият невидим духовен свят със всички негови сили на светлината и тъмнината те слушат. Смело изповядвай:
- Чрез кръвта на Исус всичките ми грехове са простени!
- Чрез кръвта на Исус аз съм освободен от робството на Сатана!
- Като ходя в светлина, кръвта на Исус ме очиства сега и постоянно от всеки грях!
- Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан и обявен за праведен от Бог – така, като че ли никога не съм грешил!
- Чрез кръвта на Исус аз съм осветен и отделен за Бога!
- Чрез кръвта на Исус аз имам дързост и увереност да вляза в Божието присъствие и да Му се покланям!