Благодарим на Бога за неговото помазание. Благодарим на Бога за това, че той е с нас. И тази сутрин ние ще говорим за една тема, която се нарича „Колони на взаимоотношенията“. И нека да се помолим. Боже, моля те, Господи, ти да благословиш нашите размишления за взаимоотношенията тази сутрин. Моля те, ти да благословиш четенето на Словото. Моля те, ти да благословиш това, което ние ще кажем. И аз те моля, ти да благословиш всеки един, който е в неговия дом, всеки един, който е пред телефона си или пред компютъра си и слуша това послание.
МОЛИТВА
Моля те, нека твоята благодат да бъде върху него и ти му дай той да приеме твоите думи и да се зарадва в името на Исус. Амин.
Това, което ще кажем, е свързано с нашите взаимоотношения. Вижте, Бог ни държи отговорни за нашите братя и сестри и нашите взаимоотношения с братята и сестрите в църквата, а също и с невярващите, са много важни, но особено говорим за взаимоотношенията между братя и сестри в църквата и дори между пасторите.
Битие 4:9
9 И Господ каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той отговори: Не зная; пазач ли съм аз на брат си?
Когато Бог попита Каин: „Къде е брат ти?“, след като Каин уби брат си, Бог дойде при Каин и го пита: „Къде е брат ти?“. Каин му отговори: „Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?“. Т.е. както ние, ако някой ни пита къде е някой, ние може да кажем: „Да не съм му пазач, че да го знам къде е?“. Но всъщност тези думи разкриват една безотговорност. Една липса на отговорност. Каин не искаше да поеме отговорност за постъпките си, не искаше да поеме отговорност за убийството на брат си.
Но истината е, че ние сме пазачи на братята си и на сестрите си. Ние сме отговорни един за друг в църквата. И ако дяволът успее да развали взаимоотношенията ни, то той е успял да развали и живота ни. Взаимоотношенията ни са нещо, което трябва да бъде пазено. Взаимоотношенията ни трябва да бъдат пазени. Ние имаме отговорност за нашите взаимоотношения по четири линии, които можем да наричем колони на взаимоотношенията. Ние имаме тези линии, колони, защото това са нещата, върху които се градят нашите взаимоотношения.
ЧЕТИРИТЕ КОЛОНИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
И тези колони са четири: любов, доверие, уважение и разбиране. Т.е. нашите взаимоотношения не действат просто така автоматично, но имат четири елемента или аспекта на нашите взаимоотношения. Имат четири колони, върху които те се градят. И първата колона е любовта. Няма по-силно нещо от любовта. Но взаимоотношенията не са само любов. Те включват доверие. И доверието е много важно, защото то е най-крехкото и чупливо нещо. Да имаш доверие в някого е много ценно.
Но ако той направи нещо, което да оправдае твоето доверие, да предаде твоето доверие, доверието е като една кристална ваза, която е прекрасна, но като се счупи, много трудно може, дори невъзможно, тези парченца да се съберат заедно в тази ваза. Трябва много време да се слепват, за да може отново да бъде възстановено доверието, ако е изгубено. Във взаимоотношенията, освен любов и доверие, трябва да има също уважение. Трябва да имаме респект към другия човек.
Обикновено това уважение е най-пренебрегваното. В църквата Сатана се опитва да удари респекта към пастора, да удари респекта към лидерите. И тогава, когато ти не ги уважаваш, ти представяш, че ги уважаваш, ти не можеш да приемаш управление, корекция от тях, не можеш да приемаш Божието Слово от тях, защото ти се мислиш за други неща. Така че това уважение е изключително важно. Най-вече към водачите в църквата. Също разбиране. Във взаимоотношенията трябва да има разбиране.
И това разбиране изисква много време, изслушване, търпение, комуникация. Тези 4 колони на взаимоотношенията, те действат на всяко ниво. Те действат на работа, те действат в църквата, те действат в семейството. В семейството ние също трябва да имаме тези 4 колони на взаимоотношенията: любов, доверие, уважение, разбиране. Дори с Исус, нашите взаимоотношения с Исус, ние пак имаме тези 4 взаимоотношения. Исус ни обича, доверяваме се, уважаваме, разбираме и затова нашите взаимоотношения с Исус са стабилни.
Ако някоя от тези 4 колони липсва, тогава взаимоотношенията ни с този човек се сгромолясват. Затова е много важно ние да внимаваме, да изграждаме всяка една от тези 4 колони: любов, доверие, уважение и разбиране. Причината, поради която много взаимоотношения се разпадат, е не толкова това, което хората вършат, колкото това, което те не вършат, за да ги изграждат и да ги запазват. Важно не е само какво правим, но какво не правим. Защото ние трябва да инвестираме във взаимоотношенията.
Ние трябва да изграждаме всяка една от тези колони на взаимоотношенията. Тези 4 колони или аспекти на взаимоотношенията са 4 критерия, по които ние можем да измерваме като със метър нашите взаимоотношения с отделните хора. Ако ти искаш да разбереш какви са взаимоотношенията с даден човек, задай си въпроса: колко голяма е любовта ми към този човек? Имам ли му доверие? Колко голямо е доверието ми към този човек? Имам ли уважение към този човек? Дали го уважавам или той просто не струва нищо за мене? Аз го разбирам или въобще не мога да го разбера? Какво прави и как постъпва? И защо прави това, което прави?
Освен това, при различните взаимоотношения, различните колони на взаимоотношенията са от различна важност. Например, на работа най-важното е, може би, уважението. Защото ти трябва да имаш уважение към твоя началник, уважение към твоите колеги. Не е толкова задължително да ги обичаш толкова много, но не можеш без да ги уважаваш. В църквата най-важното е доверието. Ти трябва да имаш доверие към пастора, за да можеш да го чуеш, да приемеш словото, което той проповядва, да се коригираш и да се покоряваш.
В семейството, там най-важното е любовта. И без любов, какво семейство ще бъдем? Само в семейството любовта ще се реализира в пълнота. При приятелството, най-важното е разбирателството. Т.е. за да бъдем не само колеги или братя, сестри, но действително приятели, ние трябва да имаме много добра комуникация помежду си и да имаме общи интереси, които да ни свързват. Когато не разбираме как тези четири елемента, аспекти или колони на взаимоотношението работят в различните взаимоотношения, ние правим грешки. И те са сериозни. И затова ние трябва да познаваме тези четири колони на взаимоотношенията и да внимаваме какво правим с всяка една от тях.
Семейството е, може би, място, където трябва да се търси най-голяма дълбочина във всяка една от тези колони. В семейството, особено между мъжа и жената, и мъжете си и децата, ние трябва да имаме любов. Ние трябва да имаме уважение. Мъжете, Словото доказва, мъжете си трябва да обичат жените си, а на жените си казват, че те трябва да почитат мъжете си. Това да почиташ мъжа си, означава да го уважаваш. Тоест, в семейството трябва да има любов, доверие. Ако мъжът или жената излъжат в семейството, доверието просто изчезва. Изгубва се доверието и тогава е много трудно това семейство да се запази. И мъжът и жената трябва да си комуникират. Мъжът трябва да разбира защо жената прави това, и жената трябва да разбира защо мъжът прави това, което прави.
Тоест, в семейството ние трябва да имаме тези 4 колони на взаимоотношението. Ние ги имаме, така или иначе. Те съществуват, но ние трябва да работим, за да може те да стават все по-силни. Любов, доверие, уважение и разбиране. Трябва да бъдем особено внимателни, да не допускаме манери на поведение, които рушат взаимоотношенията. Така че, нека да знаем, кои са колоните на взаимоотношенията ни, и да ги изграждаме, да ги пазим, преди да е станало твърде късно.
Тези колони на взаимоотношенията ги има също в църквата, защото от църквата ние сме едно християнско семейство. Така че, нека да приемем това поучение лично за себе си. И нека да бъдем хора, които изграждат истински взаимоотношения. Хора, които воюват за взаимоотношенията си. Дяволът иска да съсипе живота на хората. Дяволът иска да ни унищожи. И ако той успее да съсипе взаимоотношенията ни, той ще успее да съсипе и нас самите. Защото нашият живот се състои в нашите взаимоотношения.
Сатана желае да нарани взаимоотношенията ни, като събори колоните на тези взаимоотношения. И точно за това ние трябва да пазим тези колони на взаимоотношенията. Как да воюваме за нашите взаимоотношения? На първо място, ние трябва да разбираме взаимоотношенията и техните колони, за какво те се градят. И на второ място трябва да влагаме или да инвестираме в тях. И на трето място трябва да ги пазим. И днес и в следващите недели, ние ще разгледаме тези четири колони на взаимоотношенията.
КОЛОНАТА НА ЛЮБОВТА
И днес ще започнем с първата от тези колони. И това е колоната на любовта. Първата колона на взаимоотношенията е любовта. Ние трябва да се обичаме един друг. Просто това е нещо, което Господ Иисус ни заповяда в Евангелието на Йоан.
Йоан 13:34-35
34 Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Иисус казва така: „Нова заповед ви давам“ – т.е. това не е просто предложение, това е заповед – „да се любите един другиго. Както Аз ви възлюбих.“ Вижте, стандартът е много висок на тази любов.
Ние трябва така да се обичаме, както Иисус ни е обикнал, така и вие да се любите един другиго. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ Има една песен, която се казва „Белегът на християнина“. И в нея се казва: „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ Така че нека Бог да ни помогне, ако ние сме изгубили любовта си, да я възвърнем един към друг. Ние сме длъжни да се обичаме и Бог не ни оставя на тази земя, ние да се научим да се обичаме, защото ако не се обичаме на тази земя, представяте ли си какво наказание ще бъде вечността за нас, да прекараш цяла вечност с някой, когото мразиш.
Защото като християни, като Божии чада, като изкупени, като оправдани, ние имаме вечен живот. И Божията заповед към нас е това – да се обичаме.
Йоан 15:12
12 Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих.
Исус повтаря заповедта си: „Това е Моята заповед – казва Той – да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“ Да се обичаме или да се любим означава да бъдем всеотдайни един към друг. Християнският живот е живот за другите.
Филипяни 2:1-5
1 И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание,
2 направете радостта ми пълна, като имате една мисъл, като стоите в една и съща любов и бъдете единодушни и единомислени.
3 Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.
5 Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус,
Писанието ни казва: „И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта, или някое общение на Духа, или някое милосърдие, състрадание, направете радостта ми пълна, като мислите всички едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше в Христос Исус.“ Христос имаше дух на алтруизъм. Дух, който е обратното на егоизма. И любовта е чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого. Любовта не е само чувство или емоция, но тя е свързана с нашите емоции. Ако в любовта няма романтика и наслада, каква любов е това? Любовта е пълна с романтика и наслада. И ние трябва да имаме тази любов, разбира се, на първо място в семейството, но също и помежду си.
Песен на песните 8:6-7
6 Положи ме като печат на сърцето си,
като печат на мишцата си;
защото любовта е силна като смъртта,
ревността е остра като преизподнята,
чието святкане е огнено, пламък най-буен.
7 Много води не могат да угасят любовта,
нито реките могат да я потопят;
ако някой би дал целия имот на дома си за любовта,
съвсем биха го презрели.
За любовта се казват следните думи: „Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си, защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е огнено, пламък най-буен.“ Ако ти обичаш някой, ти ще имаш и ревност към него, защото ако не го обичаш, няма защо да го ревнуваш. Но следващите стихове казват: „Много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят. Ако би дал някой целият имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели.“ Реките не могат да потопят любовта. Толкова силна е тя. Тя е толкова силна, че не може да бъде потопена от нищо. Тя просто изплува винаги, защото е много мощна. Любовта е нещо безценно. Онзи, за когото би дал дори целият си имот за нея, би бил презрян, защото любовта не е нещо, което може да се купи с пари.
Така че любовта е силна, но в същото време тя е уязвима. Любовта е най-мощното нещо във вселената, но тя ни прави слаби, раними и уязвими, защото когато ти обичаш някой, много лесно той може да те нарани. Този, който е по-малко ударен в любовта, е този, който е по-склонен да манипулира другия. Ако обичаш повече, ти си по-лесен за манипулиране. Разбира се, това е нещо, което е абсолютно неправилно – ние да мислим за това как да манипулираме другия, да се възползваме от неговата любов към нас. Но аз казвам това само за да подчертая, че колкото повече обичаш, толкова по-уязвим си. Защото ти се отваряш за другия. Любовта е силна, но в същото време тя ни прави слаби, защото ние сме готови да дадем всичко за този, когото обичаме. Любовта направи дори нашия Господ Иисус „слаб“. Той отиде на кръста и даде всичко, за да спечели нашата любов. Той даде не само имота си, но и кръвта си, и живота си. Ние не можем да застанем на пътя на любовта, но тя е също много уязвима.
И отношението, което удря най-силно любовта, е жестокостта. Което е обратното на любовта. Коренът на жестокостта е егоизмът. Ако ти си жесток към някого, ти си безмилостен, ти нямаш любов към него. Ти го мразиш, ти имаш злоба. Жестокостта наранява другия. Жестокостта е мъчение, тормоз и болка. И за съжаление много лесно човек може да превключи от любов към омраза към някого. Може да си обичал някого и след това започваш да го мразиш. И си готов дори да го нараниш и ставаш жесток и безмилостен към него.
Жестокостта е извращение и тя е много болезнена, понеже се изразява в насилие и малтретиране. Жестокостта може да бъде физическа, може да бъде също емоционална или духовна. Но любовта и жестокостта са несъвместими. Ти не можеш да обичаш някого и в същото време да бъдеш жесток към него. Любовта е нещо, което е по-силно от теб. И не е насочено към теб. Ние не трябва да бъркаме също любовта и страстта, защото някои хора могат да имат страст, но всъщност те нямат любов. Защото те се грижат за себе си; страстта има за цел да задоволи собствения ти нагон, но тя не се грижи за другия. Любовта обаче не е насочена към теб, но тя е насочена навън от теб. Тя е насочена към другия. Ако ти наистина обичаш някого, ти не можеш да бъдеш жесток или безмилостен към него. Жестокостта, за разлика от любовта, най-често наранява другия. И ако не искаме да се справим с нашето его, с нашата жестокост, ако сме жестоки към някого, то ние трябва да го разпънем на кръста.
Ние трябва, чрез Духа, който е в нас, да убиваме плътските неща в себе си. Този, който заслужава да умре на кръста и да бъде разпънат на този кръст, е нашият стар човек, нашето старо естество. Защото нашето старо, необновено естество е наистина един престъпник и звяр. И ние трябва да разпъваме старото си естество.
Бих дал и няколко примера от Божието Слово. Положителен пример за любов в Библията са Давид и Йонатан. Давид и Йонатан се обичаха като приятели, те се обичаха като братя. Но имаме също един отрицателен пример на любов и това е Саул. Взаимоотношенията между Саул и Давид. В началото цар Саул обичаше Давид.
1 Царе 16:21-22
21 Давид дойде при Саул и остана да служи при него. Саул го обикна много и Давид му стана оръженосец.
22 А Саул изпрати да кажат на Есей: Нека Давид остане при мене, защото придоби моето благоволение.
Забележете, казва се, че Саул обикна Давид много. Или може би Давид обикна Саул много, но между тях имаше в началото любов. За съжаление обаче, малко по-късно егоизмът и гордостта на Саул произведоха в сърцето му злоба, омраза и жестокост към Давид. И той всячески го търсеше, за да го убие.
Какво породи тази злоба в Саул към Давид? В Първа книга на царете, 18 глава, 7 до 9 стих се казва какво става след като Давид обикаляше. И вижте какво се казва: жените, които играеха, пееха ответно и казваха: „Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди“. Тоест по някакъв начин те отдадоха повече почит на Давид заради победата му над Голиат.
1 Царе 18:7-9
7 И жените, като танцуваха, пееха ответно:
Саул порази хиляди,
а Давид – десетки хиляди.
8 А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.
Саул се подразни от това, че Давид беше поставен над него в песните на еврейските жени. И се казва в 9 стих: „И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око“. Значи вижте, любовта може да се превърне в омраза, може да се превърне в лошо око.
1 Царе 18:29
29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.
1 Царе 19:1
1 Между това Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид.
Тази любов между Саул и Давид се превърна в омраза и Саул просто заповяда вече да издаде смъртна присъда за Давид. Но това е първата колона на взаимоотношенията, с която бих желал ние да се запознаем. И това е любовта – любовта, която е чувствена, самоотвержена привързаност, силна привързаност към някого, която не е само чувствена, е пълна с романтика и наслада, невероятно силна и в същото време прави човек, който обича, да бъде слаб и лежим. Както Самсон, който толкова обичаше Далила, че тя му казва: „Ако ме обичаш, ти ще направиш това и това“. И Самсон, защото обичаше, се оставяше Далила да го манипулира. Но ние затова трябва да внимаваме с кого се свързваме, за да не допускаме тези, които обичаме, да ни манипулират.
Любовта трябва да бъде даваща, тя трябва да има даване във взаимоотношенията. И също разглеждахме разрушителя на тази колона и казахме, че най-големият разрушител на любовта е жестокостта. Както жестокостта, която се породи в сърцето на Саул срещу Давид, защото жестокостта наранява другия. Така че това е, което ще говорим днес за колоните на взаимоотношенията. И говорихме за първата колона на взаимоотношения, която беше „Любовта“. И следващия път ще продължим със следващата колона, която е „Доверието“.
МОЛИТВА
Господ да ви благослови! Нека да Му служим, нека да се обичаме, да се подкрепяме един друг и да вървим заедно по пътя на ученичеството.