Тъй като през февруари навсякъде се говори за любов – има сърца, балони, меченца – затова, за да сме в крак с времето трябва и ние да поговорим за любовта. За разлика от светското говорене, нашето говорене за любовта ще бъде от гледна точка на Божието Слово. Картината на любовта, която светът представя не е никак точна, тя е измамлива картина. Любовта, която светът представя е сладникава. Според света любовта е от пръв поглед – случва се в един миг. Той я вижда, тя го вижда и нещо се случва – една „химия“. В тази „химия“ нещата избухват. Влюбените се влюбват. Това, че тази повърхностна, мигновена любов скоро изчезва не го дават във филма. Филмът свършва преди любовта да изчезне.
Нека Бог да ни помогне да не се увличаме по вървежа на този свят (Ефесяни 2:2). Светът казва: „Аз я виждам, химията става, ние сме заедно, веднага правим секс.“ Да не говорим, че Библията го нарича „блудство“, защото Библията нарича сексът извън брака грях. Сексът е белег на брака. Той трябва да бъде зад семейните врати. Трябва да бъде свят. Брачното ложе трябва да бъде неосквернено (Евреи 13:4). Сексът извън семейното легло е грях. А светът казва: „Не, всичко с това започва, всичко започва със секса.“ Филмите непрекъснато показват това. Те не те учат как да имаш добро семейство. За разлика от света, Божието Слово ни учи на истината, на доброто и на мъдростта.
Трябва да знаем какво казва Божието Слово, за да знаем какво да правим, когато не усещаме нищо към този човек, който спи в нашето легло. Трябва да знаем как да продължим семейството, как да продължим да бъдем заедно. Ще се спрем на няколко пасажа от Божието Слово, които съдържат основни постановки по отношение на взаимоотношенията между мъжа и жената в семейството.
РАЗЛИКИ В ПОЛОВЕТЕ (Матей 19:3-9)
Първото нещо, което трябва да знаем и да помним, понеже от там тръгват много проблеми е това, че има два пола. Има мъжки пол, има и женски пол. Ти или си мъж или си жена. Разликата в половете е огромна. Тя не се състои само в начина по който ходим до тоалетната. Състои се в начина на функциониране на мозъка ни, в начина ни на мислене и усещане за живота.
В Матей 19:3-9 четем интересна случка:
3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: „Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?“
Какъв въпрос? Значи те вече бяха си решили да се развеждат. Казват: „по всякаква причина“. Достатъчно е мъжът да даде на жена си „разводно писмо“ (ст.7) и може да я напусне. Исус, обаче, не мислеше така.
4 А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско…“
Адам беше мъж, Ева беше жена. Всеки човек има пол. Някои сме мъже, някои са жени. При всеки от половете нещата са различни. Понеже сме различни, оттам тръгват проблемите, защото мислим по различен начин.
Обикновено жените обичат и харесват всичко да бъде в розово и цветно. Още от малки, майките им ги обличат в розови дрешки. Жените мислят по различен начин от мъжете. Например, те са много добри в това да наблюдават детайлите. Като погледнат нещо, веднага виждат петънцето, виждат детайла, забелязват различното, докато мъжете гледат мащабно, имат общ поглед върху нещата.
Жените искат да знаят подробностите. Например, ако имате момчета, и те се върнат от училище. Вие ги питате: „Как беше днес в училище?“ Те казват: „Добре.“ Една дума. На бащата това му стига. Обаче, достатъчно ли е това за майката? Не. Тя иска да знае подробности. „Какво стана?“, „С кого се срещна?“, „Какво ти каза?“, „Ти какво му отговори?“ – всички детайли. Приятелките като седнат и започна да си говорят си обясняват всичко. При мъжете не е така. Ние пием кафе и си говорим за общи работи.
Жените мислят интуитивно. Те знаят от самото начало какво ще се случи, докато мъжът трябва да осмисли всичко, трябва да мисли. Ние, мъжете сме много мислещи, преценяващи. Жената си го знае от самото начало, така че, жени, трябва да сте търпеливи към мъжете да дойдат до това, което вие вече знаете.
Мъжете също трябва да са търпеливи към жените, защото словото казва че жените са по-крехки. Мъжете са по-силни физически и по издръжливия, затова ако има война кой отива на война? Когато трябва да се прави нещо, което изисква физическа сила, жените изпращат мъжете си. В много отношения, обаче, жените са по-силни от мъжете. Средно статистически кой живее по-дълго, мъжете или жените? Жените живеят по-дълго от мъжете, следователно те са по-силни по отношение на дълголетието. Кой ражда? Ние, мъжете не само не можем, но и не искаме да раждаме. Жените да раждат…
От това, че като мъж и жена, ние сме различни, започват проблемите с комуникацията в семейството. Често се случва даден мъж да обича дадена жена, обаче да не ѝ го показа по начина, по който тя иска и очаква. И като не ѝ го покаже по този начин, тя си мисли, че той не я обича. Когато си помисли, че той не я обича, тогава тя започва да се кара с него, да вика и да се държи по начин, който показва, че нещо не е наред. Когато жената се изнерви и започне да го показва, мъжът пък започва да си мисли, че тя не го уважава, не го почита. Когато реши, че тя не го почита, той се затваря в себе си. Казва си: „За да не стигнем до бой, по-добре да млъкна защото ще взема да я ударя – нещата ще излязат извън контрол и тя ще ме обвини в домашно насилие“. Обаче, той като млъкне, тя си мисли още повече, че той не я обича. Така влизаме в един цикъл, в който любовта изчезва и нищо не е както трябва в семейството.
Като мъже и жени, ние сме различни. Това е първото нещо, което трябва да знаем, когато става дума за любов между мъж и жена. Но слава на Бога, че сме различни. Защото, ако бяхме еднакви, това би било един ужас! Защо ми е тя, ако тя е като мен. Аз не искам още един Симеон в моето семейство, ще станем твърде много… Аз имам нужда от Деяна, защото тя ме допълва, защото тя е това, което аз не съм. Затова, и жената има нужда от мъжа, защото той има нещо, което тя няма.
4 А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: 5 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“
Когато си дете, а и тези, които все още не са семейни, ти си живееш с мама и татко и ти е добре. Мама те обича, получаваш любов. Тате те обича, грижи се за теб. Имаш си братя и сестри, живееш си в тази семейна среда и си си супер. Но, в един момент усещаш, че нещо не ти достига, искаш някой от другия пол, и тогава започваш да го търсиш. В един момент се събирате и когато се съберете, ставате вече не двама, а както Божието Слово казва, „една плът“.
6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
Когато двама се съберат в семейство, това е нещо което го прави Бог. Всяко отделно семейство е Божия институция, Божие дело. То е съчетано от Бог. Затова се казва, човек „да го не разлъчва“, т.е., те никога да не се разделят.
Исус каза, че причината за развода е нашето „коравосърдечие“, и че грехът на развода е равносилен на греха на прелюбодейството.
7 Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне? 8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така. 9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.
Защо възниква въпросът за развода? Защото сме различни. И поради това, че сме различни в началото може да се обичаме, но след това осъзнаваме, че по някаква причина, от наша гледна точка, той или тя престават да бъдат такива каквито са били, когато сме се влюбили. Той си има неговите интереси, тя си има нейните интереси, ние сме егоисти и двамата. Всеки мисли само за себе си и в един момент започваме да говорим на различни езици. Той е на работа, тя е на работа и те прекарват все по-малко време заедно. Нещата могат да стигнат до там, че да не можем повече да се понасяме.
Но това е, като да се учудваш от това, че в морето има бури. Трябва да знаеш че в морето има бури. Представи си, че решаваш да станеш моряк. Построяваш си кораб и излизаш с него в морето. В началото има попътен вятър, морето е гладко, корабът приятно се носи по водите. Обаче, започва буря, вятърът се обръща срещу теб и ти изгубваш контрол върху кораба. Какво ще направиш в една такава ситуация? Ще скочиш ли от кораба или ще останеш на него? В бурния океан ли ще бъдеш по-добре или на кораба? Когато си сред морето, на кораба е по-добре. Дори когато има буря и кораба се движи извън контрол, по-добре е да си на кораба отколкото в бурните вълни.
Същото е и с брака и със семейството. Трябва да знаете – дори и тези, които сте млади и сте супер романтици – бъдете романтици, това е вашето време, но знайте, че това няма да бъде винаги така. В един момент от развитието на любовната връзка романтиката изчезва. Когато изчезне романтиката трябва ли да продължим да се обичаме? Трябва да продължим да се обичаме. Предизвикателството е, да продължим да се обичаме, когато романтиката я няма и не да се разделяме, а да намерим начин да задвижим отново колелото на любовта помежду си.
ИНСТРУКЦИИ КЪМ МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ
(Ефесяни 5:22-33)
Понеже мъжете и жените сме различни, в Ефесяни 5-та глава ап. Павел дава инструкции отделно към мъжете (Ефесяни 5:25-33) и отделно към жените (Ефесяни 5:22-24). Ако мъжете и жените бяха еднакви нямаше да има нужда да казва: „жени, така и така…“, и „мъже, така и така…“ Щеше да каже едно слово, едни и същи инструкции и за двата пола. Но ап. Павел казва различни неща на мъжете и различни неща на жените. Защо? Защото те са различни.
Как да задвижим колелото на любовта? Вярвам, че когато в семейството възникне конфликт, той може да бъде разрешен, ако жените започнат да правят това, което Божието Слово им казва да правят, и мъжете започнат да правя това, което Божието Слово им казва да правят. Проблемът е, че ние правим точно обратното. Когато се ядосаме и имаме конфликт в семейството, мъжът казва: „Тя не ме слуша, тя трябва да ме слуша, ако ме слуша аз ще я обичам.“ Жената казва: „Той не ме обича, защо да го слушам.“ Тя казва: „той не ме обича“, а той каза: „тя не ме слуша“. Мъжът има нужда жената му да го слуша, да му бъде покорна, но инициативата за това трябва не негова, а нейна – не мъжът да го изисква от нея, а тя да реши да му се покорява. Мъжът, от негова страна трябва да прави това, което се изисква от него, а именно, да я обича, независимо от начина по който тя се отнася към него.
ИНСТРУКЦИИ КЪМ ЖЕНИТЕ
(Ефесяни 5:22-24)
В неговите инструкции, ап. Павел започва с жените. Защо? Може би защото, те са по-важни за завъртането на колелото на любовта.
22 Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;
Това е Божието Слово. За да го разберем, трябва да знаем това, което е характерно за християнското семейство. Каква е разликата между християнското семейство и нехристиянското семейство? Разликата е, че в християнското семейство Исус Христос е в центъра на семейството. В Еклисиаст: 4:12 се казва, че „тройното въже не се къса лесно“. Коя е третата нишка в „тройното въже“? Едната е мъжа, другата е жената, а третата е Христос. Когато апостол Павел говори за взаимоотношенията на вярващите, в тях той винаги включва Христос.
Ако прочетете по-надолу в посланието, ще видите, че това е валидно не само за семейните взаимоотношения, а също и за взаимоотношенията на работното място. Каква е разликата между християнинът работник и нехристиянинът работник? Християнинът работник работи за Господа. Християнинът работодател от негова страна трябва да се грижи за работниците си като Божий настойник над тях. В Ефесяни 6:9 се казва:
9 И вие, господари, правете същото на тях, като се въздържате от заплашването; понеже знаете, че и над тях и над вас има Господар на небесата, у когото няма лицеприятие.
Така че, това не е само в семейството, но също и на работа. Ако сме християни, Христос трябва да бъде с нас във всичко и Той трябва да бъде с нас и в семейство. Затова се казва: „жени подчинявайте се на своите мъже“ и продължава „като длъжност към Господа“. Господ е този, който прави християнските семейства непоклатими. Това, че Господ присъства в нашите взаимоотношения трябва да ни мотивира, ние да изпълняваме апостолските инструкции дори тогава, когато не срещаме отклик от отсрещната страна. Дори семейния ти партньор да не отвръща на добротата ти, ти трябва да продължаваш да му я показваш, защото му я показваш на първо място заради Господ. Това, да правим нещата „заради Господ“ е един наистина много силен мотив. Може да ни бъде трудно, но можем да го направим. Ако не го правим, проблемите ще се задълбочават и ще продължават.
В следващите стихове ап. Павел дава аргумент, доказателство защо жената трябва да се покорява „във всичко“ на мъжа си.
23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
Като мъже и жени, въпреки, че сме различни, ние сме равни. Мъжът и жената са равни в тяхната човечност по същия начин както и Отец, Син и Святия Дух са равни в тяхната божественост. Независимо от равенството по отношение на тяхната божественост, различните лица в Троицата се покоряват един на друг. Синът се покорява на Отец. По същия начин, макар, че са равни с мъжете си, в семейството жените трябва да се покоряват на своите мъже „заради Господ“. Това е трудно, но такава е Божията воля.
ИНСТРУКЦИИ КЪМ МЪЖЕТЕ
(Ефесяни 5:25-33)
Това, което се изисква от мъжете е още по-трудно. „Мъже, любете жените си.“ или обичайте жените си. Мъже, обичайте жените си. Това е много трудно за мъжа. За жената е трудно да се покорява, но за нея е лесно да обича. Жената обича. Ако си дете и си се изгубил в мола или в парка и не знаеш какво да правиш, огледай се наоколо и ако видиш майка с две деца, тичай при нея – тя ще ти помогне. Ако видиш мъж, той може да е мошеник, може да е престъпник, може да те отвлече, може да се паникьоса и да не знае какво да направи, но майка с две деца никога няма да ти направи нищо лошо. Тя е пълна с любов. Около нея е място на сигурност и на спокойствие. За майките е лесно да обичат. За жените е лесно да обичат. (Проблемът е, че понеже имат толкова много любов, понякога се влюбват в повече от един мъж, затова трябва да ограничават любовта си и да бъдат верни на собствения си мъж.) Но жените – те са пълни с любов.
Ние, мъжете не сме така. Ние можем да отдаваме чест, да показваме уважение. Когато отидем в армията ни учат да отдаваме чест. Ние мъжете сме хора на честта, на почитта, но чак толкова любов нямаме. Обърнете внимание на точните думи на апостола. На жените не се казва да обичат мъжете си. Това е странно. Защо не им се казва да обичат мъжете си? Павел знае, че те нямат проблеми с любовта – тя е в тяхната природа. Имат обаче, проблеми с покорството и уважението. На тях им е трудно да се покоряват, защото все искат да става това, което те искат. Затова, Божиите инструкции към тях са: „вие се покорявайте“.
Инструкциите към мъжете са не да се покоряват на жените си. За тях това би било лесно. За мъжете покорството е лесно, на тях им е трудно да обичат. Затова и точно това, което им е трудно се изисква от тях: „Мъже, любете жените си както Христос възлюби църквата“ (ст.25). Стандартът за любов на мъжете към жените им е изключително висок. Мъже, ние трябва да обичаме жените си, както Христос възлюби църквата и предаде себе си за нея. Какво означава това? Че ти трябва да се пожертваш за нея. Много трудно… „За какво да се жертвам за нея? Тя не ми се покорява, аз ще се жертвам…“ Но заради Христос ти трябва да бъдеш готов да се пожертваш за нея.
След това се казва какво Христос направи за църквата (ст.25-27).
25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, 26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
Ако погледнете църквата днес – съвършена ли е? Не е съвършена. Ние всички сме недостойни грешници. Отвръщаме ли на Христос с любовта с която той ни възлюби? Частично или по-скоро не. Но, Той продължава ли да ни обича? Да. Изпраща ли Словото си, за да ни очиства и преобразява отново и отново? Да. Христос ни служи през цялото време. Дори след като е дал живота си за нас, Той продължава да ни обича и да ни служи. Така и ние, мъжете, трябва да обичаме жените си и да им служим. Това ще мотивира тяхното усъвършенстване.
Длъжни сме да обичаме жените си, както своите тела. Интересно, че пасажът за жените е три стиха, от 22-ри до 24-ти, а пасажът за мъжете е 8 стиха – от 25-ти до 33-ти. Като че ли на мъжете им е нужно повече убеждаване, за да разберат, че трябва да обичат жените си с безрезервна и безусловна любов. Любовта към жена ни е любов към самите нас.
28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. 29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
Проблемът при мъжа е, че в един момент мъжът си казва: „Ами аз се грижа за нея, работя, ходя на работа, донасям пари. Ето ти парите, готви, яж. Като съм донесъл пари у дома, вече съм изпълнил напълно моето задължение към семейството.“ Но, на жените това въобще не им стига. Защо не им стига? Защото те говорят на „друг език“. За жената не е достатъчно да й дадеш пари и да си кажеш: „Щом съм ходил на работа мога, да си седна вече на дивана и да си отворя вестника или таблета, да си пусна телевизора и да ме уважават, да ми правят салата и вечеря“. Парите, разбира се са необходими. Но, жената иска нещо повече. Какво? Романтика. Мъжът трябва да направи още една стъпка и да започне да говори на нейния език. За нас мъжете това е много трудно и въобще не ни се иска. Ние знаем какво трябва да правим, но не ни се прави, защото изисква усилие.
Например, ако искаш да покажеш на жена си, че я обичаш, ти ѝ казваш: „Дай да излезем някъде.“, тя казва: „Добре, къде да отидем? Ти избери!“ Ти казваш: „Не, ти избери“. Накрая ти избираш, но тя не харесва мястото и казва: „Как може да ме водиш там?!“ Тогава се скарвате. Защо? Защото ти си казваш: „Аз искам да ти покажа, че те обичам и ти давам възможността ти да избереш къде искаш да отидем“, обаче тя си казва: „Ако той не знае къде искам да отида, значи той въобще не ме обича. Ако ме обичаше, щеше да знае къде искам да отида и нямаше да ме пита, ами направо ще направи резервация за мястото, което обичам.“ Така ли е? Не е така. Просто мъжът я обича, но не е готов да направи допълнителната крачка и да се замисли, как може да направи нещата романтични. Говорим за това, че мъжът трябва да направи нещо повече от това да се грижи и да храни „тялото си“, както и Христос за църквата.
30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. 31 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“. 32 Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата. 33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
Това е завършекът на цялото увещание към мъжете и жените. „Но и вие, всеки до един“. Няма изключение – „всеки до един“ –никой не е изключен. „Всеки до един да обича жена си, както себе си.“ Мъжът трябва да обича, а жената „да се бои от мъжа си“. Това, „да се бои“ не означава да се страхува от него, а да го уважава, да го почита. На жената ѝ е трудно да „се бои от мъжа си“, защото като го гледа какъв е, тя си мисли, че тя е нещо повече от него. Обаче, ако искаш да има любов по Божия начин, ти може да си мислиш, че си повече от него, но трябва да го почиташ, трябва да го уважаваш и трябва да го направиш така, че той да го види и да го почувства. Това определено няма да стане с крещене, мърморене и натякване.
КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ОМЪГЬОСАНИЯ КРЪГ НА СЪРДЕНЕТО?
Това, което задвижва колелото на любовта в семейството е любовта на мъжа към жената и уважението на жената към мъжа. Когато мъжът не показа достатъчно любов към жената, жената се чувства необичана, тогава тя започва да не му показва уважение, започва да го презира. Когато се скараме, жените може да не упражняват физическо насилие, но те са много добри с вербалното, устно насилие. Настъпени, жените започват да говорят. Отварят една „голяма уста“ и започват да изговарят всички лоши и унизителни думи, което им идват на акъла. След това съжаляват, но в яда си те започват да говорят и това говорене е пълно с презрение: „Ти си такъв, ти си такъв, ти си такъв…“ („Мале, ако наистина съм такъв, аз по-добре да отида и да се гръмна!“)Това разбира се е много неприятно, но то не трябва да ни събаря, а трябва да ни покаже, че е време да променим нещо в отношението си и поведението си към жена си. Чрез викане и караници жените изразяват усещането си за липса на любов. Те не мислят всичко, което казват, просто с бурната си реакция, те казват на мъжа: „Покажи ми че ме обичаш! Не съм сигурна в твоята любов. Покажи ми твоята любов по един по-добър начин!“
За съжаление мъжът не разбира когато му говорят презрително и си казва: „Тя не ми се покорява, тя не ме обича, не ме уважава, как да я обичам и тогава?!“ Мъжът удря по масата, казва: „Аз съм мъж!“, обаче това не помага. Така се завъртаме в цикъла на сърденето, който е един затворен кръг, в който ние можем да се въртим и да се караме през цялото време. Ако искаме да се измъкнем от затвора на този проклет цикъл, някой от двамата трябва да започне да прави това, което Бог му казва да прави. А то е „мъжът да обича жена си“. Тя може да прави каквото си иска, но мъжът има силата да реши да я обича независимо от нейните реакции към него. Ако ние им покажем, че ги обичаме, жените ни ще се разтопят и ще се променят. Жената от нейна страна, ако тя покаже уважение към мъжа си, въпреки че той не го заслужава, тя ще разтопи сърцето му и той ще започне да я обича.
СИЛАТА НА ЖЕНИТЕ ДА ПРОМЕНЯТ МЪЖЕТЕ СИ (1 Петрово 3:1-6)
В 1 Петрово 3:1-6 ап. Петър говори за силата на жените да променят мъжете си:
1 Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата (поведението) на жените си, 2 като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.
Жените имат силата да накарат мъжа да ги обича. Как? Като ги накарат да видят, че те „се обхождат в страх и чистота“. Какво значи „страх“? Уважение. Ако мъжът види че жена му го уважава и му показва уважение; тя го почита, „бои се“ от него, както се казва, издига го на почит, той няма как да не я обича. Дори да не я обича, той просто той ще започне да я обича.
При Павел увещанията към мъжете са по-дълги от тези на жените. При ап. Петър е обратното – той отделя 6 стиха за жените и само един за мъжете. В този пасаж, той продължава, като говори за моралните украшения на жените и споменава Сара, която се покоряваше на Аврам и го наричаше „господар“.
3 Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене на косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, 4 но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. 5 Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6 както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.
Сара до такава степен показваше уважение на Авраам, че го наричаше „господарю мой“. Ние не искаме това от вас, жени, но мисълта на Петър е, че Сара имаше такова отношение към мъжа си, което го караше той да я обича. Когато Авраам се чувстваше уважен, нямаше как да не обича Сара. Когато тя го издигаше, издигаше я и той. Когато тя го наричаше „господарю мой“, той я наричаше „княгиньо моя“ (Битие 17:15).
КОЙ ЩЕ ЗАПОЧНЕ ПРЪВ?
И мъжът има силата да задвижи колелото на любовта в семейството, и жената има силата да задвижи колелото на любовта в семейството. Обаче, на нас не ни се правим това, защото сме си егоисти и си правим това, което си искаме. Но когато възникне конфликта, някой от нас трябва пръв да счупи капана на омагьосания кръг на сърденето и да завърти колелото на любовта. Мъжът казва: „Ако тя започне да ме почита, тогава аз започна да я обичам.“ Обаче тя казва: „Докато той не ми покаже любовта си, аз няма да започна му показвам респект.“ Какво става, когато никой не желае да започне пръв? Стоим си в омагьосания кръг на карането и кавгите. Кой пръв ще започне да се покорява на Божиите инструкции и да ги изпълнява заради Господ? Ще започне този, който се чувства по-зрял духовно.
Какво ще кажете? Това не ви харесва. Ако ти, като жена, се чувстваш по-зряла от мъжа си, по-зряла духовно, повече обичаща Христос, започни да почиташ мъжа си и да му се покоряваш, независимо че не получаваш това, което очакваш. Ако ти като мъж, и не получаваш това, което очакваш, започни ти пръв. Мисли за начини по които да ѝ покажеш, че е обичана. Защото ако ти успееш, да ѝ покажеш че е обичана и то на нейния любовен език. Това ще задвижи колелото на любовта.
Има различни езици на любовта. Единият е „думи“. Говориш ѝ думи, тя има нужда да чуе думи. Друг език на любовта са подаръците. Ако това е нейния език на любовта – направи ѝ подарък. Като ѝ дадеш подарък, тя „няма накъде“ – това ще произведе в нея любов към теб. Или пък, ако нейния език е слугуване, помисли как да ѝ слугуваш. Любовният език на Деяна е слугуване. Моят език на любовта не е слугуване, затова аз имам проблеми в тази област. Моят език на любовта е докосването. Аз искам да бъда докосван от нея. Но, ако аз искам да покажа на жена ми, че я обичам, аз знам какво трябва да направя – няма да я докосвам, а ще направя нещо за нея. Трябва да ѝ слугувам нещо – например, да стана по-рано и да отида до баничарницата, да ѝ купя топла баничка и да й направя мляко с кафе. Ако искам да я накарам да ме обича – много е лесно… Като се върне от работа, знам, че краката болят. Като ѝ размачкам краката, това за нея това е повече от секс и тя започва да ме обича още повече. Жената има нужда от това ти да ѝ покажеш, че я обичаш, че се грижиш за нея, и да го направиш на нейния любовен език. Това ще завърти колелото на любовта в семейството и тя ще започне да ти показва уважение и респект.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ние сме различни и това е хубаво. Понякога емоционалния ни резервоар може да пресъхне, но ние имаме сила да променим нещата. Имаме сила да запазим семействата си и трябва да действаме по начина, по който Бог ни казва. Той трябва да бъде на първо място за нас. Ако започнем да правим това, което Той ни казва, ще се изненадаме от промяната на климата в семейството; ще се учудим от любовта, която ще се завърне.
Ако искаме да имаме добро семейство, мъжете да показват любов на жените си, както Христос – безрезервно, саможертвено. Жените, от тяхна страна да почитат мъжете си, както Христос, да се поставят в позиция на смирение. Просто да знаят: аз може да съм повече от него, но ще се смиря и ще се поставя в по-ниска позиция от него. Ако мъжете обичат жените си, както Христос, а жените се покоряват и да почитат мъжете си като към Христос – ако правим тези простички неща, ние ще имаме здрави семейства.
МОЛИТВА
Боже, благодарим ти за Твоето Слово. Нека то да работи в нас. Дай ни желание да изучаваме Словото Ти; да изучаваме тези пасажи, които прочетохме от Матей 19-та глава, от Ефесяни 5-та глава, от 1 Петрово 3-та глава, там където се говори за мъжете и за жените. Боже, дай ни да имаме разбиране, и това разбиране да бъде от Твоето Слово. Да не бъдем невежи, а да осъзнаваме разликите, да осъзнаваме тънкостите в семейните взаимоотношения.
Помогни ни да живеем мъдро, благоразумно и да имаме здрави и любящи семейства. В тези семейства да имаме деца, които да се учат да Те почитат и да живеят за Тебе, защото Ти очакваш едно благочестиво потомство. Затова Те молим да бъдеш и с младите. Дай им да разберат, че е важно да пазят себе си чисти за този, когото те обичат, да пазят девствеността си и да я дадат на този, който Ти ще им дадеш. Защото семейството е завет и в този завет, ние желаем да имаме това, което Ти желаеш.
Господи, Ти даваш добри дарове. Ти желаеш ние да бъдем благословени. Дай ни Твоята любов, Твоето благословение, Твоята радост и ни направи да бъдем в позиция, в която да имаме всичко необходимо и от която да можем да даваме на другите – да ги съветваме, да им помагаме, и да им бъдем за пример. В името на Исус. Амин!