Тази сутрин ние ще говорим за нашия Господ Исус Христос, възглеждайки първа и втора глава на Евангелието според Матей. Ние ще се спрем на три въпроса, свързани с Христовия произход, Неговия характер и Неговото призвание или обхвата на Неговата мисия. Това е свързано с Йосиф, Рут и мъдреците.
ВЪПРОСЪТ ЗА ПРОИЗХОДА НА ХРИСТОС
Матей 1:1
1 Родословието на Исус Христос, син на Давид, син на Авраам.
Матей представя Господ като Давидовия син. Това е много важно, защото има пророчества от Стария Завет, когато Бог сключи завет с Давид, и също в Псалмите и в Исая, че Давидовият син ще бъде Помазаника. Христос не е просто презиме, Христос означава Помазаника. Така че Исус Христос означава Исус Помазаника. Това е титла, която означава, че Той е Цар. И не просто цар, но Цар на царете, че Той е обещаният от Бога Божествен Помазаник, Божествен Цар, слава на Бога.
Виждаме една интересна непоследователност в разказа. Матей представя родословието на Исус и го разделя на три части по 14 рода. Думата, която най-много се повтаря, е думата „роди“. Това беше израз, който показваше, че Яков е син на Исаак, че Исаак е син на Авраам и т.н. Но когато стигнем до 16-и стих, се казва: „А Яков роди Йосиф“. След това се очаква да се каже, че Йосиф роди Исус, защото юдеите очакваха, че Христос ще се роди от Давидовата линия. Но вместо това се казва: „Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус Христос“.
Това беше нещо скандално за юдеите. Те очакваха Христос да бъде законно роден. От човешка гледна точка се получават неща, които не са много редни според очите на обществото, защото тя бе сгодена за Йосиф, но преди да бяха се съединили, тя вече беше бременна. Йосиф си намисли тайно да я напусне. И въпреки това, когато Исус се роди, той Го нарече Исус. Чрез това даване на името Йосиф всъщност Го осинови.
Интересно е, че в самото родословие се споменават четири жени: Тамар, Рахав, Рут и Уриевата жена. Всички тези четири жени имаха не съвсем общоприето минало. Тамар се представи за проститутка, за да накара Юда да ѝ даде син. Рахав беше проститутка в Ерихон, но тя скри шпионите и помогна на Божия народ. Рут беше езичничка, която отиде при Вооз на гумното. А Уриевата жена беше Вирсавея, с която Давид съгреши най-големия си грях. Но въпреки това Бог беше приобърнал това за добро.
Това, че Той не е син на Йосиф и син на Мария, Го прави да бъде още по-свят. Чрез мъжете се предава генът, но се предава и грехът. А когато Той беше заченат от Святия Дух, този ген на греха беше прекъснат и по този начин Той се роди в една съвършена святост. Ангелът му каза: „Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото заченатото в нея е от Святия Дух“. И му се казва, че Той е, Който ще спаси людите Си от греховете им.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си нашият Спасител, роден от Святия Дух, за да ни освободиш от греха. Помогни ни да разбираме Твоя произход и Твоята мисия, и да живеем в святост пред Теб. Амин.
Слава на Господа! И това също се подчертава, че беше изпълнение на пророчество, защото казва, че всичко това стана, да се сбъдне реченото от Господа чрез пророк, който казва: „Ето девица ще зачне и ще роди син и ще го нарекат Емануил“, което значи „Бог с нас“. Т.е. в Исус Христос имаме това, което Йоан, малко по-нататък в неговото Евангелие, обяснява и дълго нарича „въплъщение“. Т.е. Бог Исус Христос, Бог Син, който е второто лице на Троицата, идва чрез Святия Дух в утробата на Мария и по този начин Той се ражда, без да има върху себе си наследството на греха.
Исая 7:14
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачене и ще роди син,
и ще го нарече Емануил.
Затова Той е наречен в Римляни „вторият човек“. Последният Адам е вторият човек, защото с Него се свършва тази линия на Адам и се казва, че всички, които се раждат в Адам, те ще умират, но всички, които се раждат в Христос, ще живеят. Защото в Него няма грях. И поради това, че в Него нямаше грях, когато Той умря на кръста, Той взе нашите грехове, но Неговата кръв беше по-ценна от всичките ни грехове, че сега Бог Го възкреси от мъртвите и Той живее в слава.
Римляни 5:14
14 Въпреки това от Адам до Моисей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.
Слава на Господа. Така че по този начин виждаме това, че Христос беше Давидов син. Той беше истински Давидов син, защото беше обещаният Помазаник. Той наистина се роди от Мария, но това, че се роди от Мария, го прави още повече Давидов син, отколкото ако Той беше само син на Йосиф. Разбирате това? Така че по този начин виждаме как Бог работи и как нашият Господ е Бог с нас. Така че това е Неговият произход.
Във втора глава се казва, че когато те цитират Михей, когато Ирод пита къде трябва да се роди Месията, къде трябва да се роди Христос, къде трябва да се роди Царят, къде ще се роди Помазаникът, те му казаха във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка.
Михей 5:2
2 А ти, Витлеем Ефратов,
макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове,
от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил,
Чийто произход е от начало, от вечността.
И ако ние прочетем целия пасаж в Михей 5 глава, 2 стих, вижте какво се казва там: „И ти, Витлееме Ефратов, ако и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен един, който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е отначало, от вечността“. Слава на Бог! Така че всъщност, чрез това раждане, чрез Мария, не започна животът на Исус Христос. Той живееше и преди това. Той е Бог и Божий Син и Неговият произход е от началото, от вечността.
Както и Йоан казва, че в началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото бе Бог. И след това се казва: „И Словото стана плът и обитаваше между нас“. Така че Христос е Давидовият син. Той е Спасителят.
Йоан 1:1, 14
1 Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене.
2 В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
4 И вие знаете къде отивам и пътя знаете.
5 Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш; а как можем да знаем пътя?
6 Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.
7 Ако познавахте Мене, бихте познали и Моя Отец. Отсега нататък Го познавате и сте Го видели.
8 Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно.
9 Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела.
11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мен; или пък Ми вярвайте поради самите дела.
12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.
13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.
15 Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.
16 И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки –
17 Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.
18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
19 Още малко и светът вече няма да Ме вижда, а вие Ме виждате. Понеже Аз живея, и вие ще живеете.
20 В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас.
21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично.
22 Юда (не Искариотски) Му каза: Господи, защо ще се явиш на нас, а не на света?
23 Исус му отговори: Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.
24 Който не Ме обича, не пази думите Ми. Учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е изпратил.
25 Тези неща ви казах, докато още съм с вас.
26 А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
27 Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.
28 Чухте, че ви казах: Отивам си и отново ще дойда при вас. Ако Ме обичахте, бихте се зарадвали за това, че отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мен.
29 И сега ви казах това, преди да е станало, така че когато стане, да повярвате.
30 Аз няма още много да говоря с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо свое в Мене.
31 Но това става, за да познае светът, че Аз обичам Отца и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.
Тук е една опитна работа и искам да го разбера. Ами не пише ли в Словото, че как може, или по плътски Му е баща, а по духовно Му е Бог? Не е така. Защото как може да Му нарече, че съм Давидов син, да видя как казва: „Рече Господ на моя Господ, седи в десницата Ми“. А това не мога да го разбера Христос. И никой вече не го запитва.
Да, това беше последното нещо, с което Той им запуши устата в Матей 22 глава, ще го прочетем. И когато бяха събрани фарисеите, това е 22 глава, 41 стих, Христос ги попита, казвайки: „Дотук те Го питаха, и сега Той ги пита: Какво мислите за Помазаника? Чий син е?“. Казват Му: „Давидов“. „Кажете им тогава как Давид, чрез Духа, Го нарича Господ?“.
Матей 22:41
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:
Тоест, Той е хем Давидов син, обаче в същото време Той не е просто Давидов син, защото не е просто човек, но Той е Господ, т.е. Той е Бог. И Той цитира това, което Го нарича Господ в Псалом 110, това, което Той цитира. Исус цитира тука и казва: „Рече Господ на моя Господ“. И всъщност на еврейски мислят, че е рече Яхве, което е Господ, на моя Адонай. И Адонай също е Господ. „Седи от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти под нозете Ти“.
Така че, всъщност, ако пророк Давид Го нарича Господ, как е Негов син? Т.е. точно това е, което аз искам да Ви кажа, че това, че Той е син на Мария, ето това е как Той е Господ, защото Той всъщност е Бог, а не е просто един от царете. Т.е. точно така. Хората са мислили и са очаквали, че Той ще бъде Давидов син, но по плът. Но Той идва като Давидов син, понеже идва като Цар и като обещан на Давид, но в същото време Той е по-голям от Давид, защото не Му е син, а Му е Господ. Точно това е, което аз искам да Ви кажа и благодаря за това, което го казва.
Така че, нека да го знаем това нещо, защото всъщност по този начин Исус обяснява, че Той е второто лице на Троицата. И се казва, от този момент никой не може да Му отговори нито дума, нито пък дръзна вече някой да Го пита и да Му задава въпроси. С това нещо Исус сложи точка, защото Той се разкри, че Той не е просто човек, но Той е Господ. Слава на Бога. Така че разбрахме кой е Исус, че Той не е просто Давидов син, но Той е Господ. Слава на Бога.
И след това да видим за Неговия характер от втора глава, това, което прави Матей, е той противопоставя Христос на цар Ирод. И вижте, цар Ирод, по това време той е царят, който има властта. И той е царят, който действа. И в цялата тази втора глава виждаме, че Ирод е който действа, той събира всички народни главни свещеници и книжници, разпитва ги къде трябва да се роди Помазаникът. След това повиква мъдреците, научава времето, когато се е явила звездата. След това ги изпраща във Витлеем, уж се прави, че ще ги, като Го намерят, да му кажат къде е, за да може да се поклони на детето. Но всъщност той желае да Го убие. Иска да Го заколи.
И се казва обаче, той не може да направи нищо. И това е всъщност парадоксът, че независимо, че той е толкова мощен и той изпраща да погуби всички младенци във Витлеем и всичките му околности от две години и по-долу, въпреки това той не може да направи нищо на Исус. И в цялата тази втора глава може да прочетете, аз се удивих, докато четях, просто това ми направи впечатление отново, че Исус е наречен „детето“.
Така че за нас трябва да имаме за времето си по-човешки всемогъщия Ирод, който извиква, който научава, който прави заговор, който убива, който има силата на меча, който е безпощаден, такъв деспот. Безусловно той коли, той беси, от друга страна има едно дете. Защото се казва, че когато мъдреците отидоха, те ги водиха до мястото, където беше детето. И като влязоха в къщата, видяха детето. И след това се казва, че Йосиф трябваше да вземе детето и майка Му. И те отидоха в Египет. Така че през цялото време Исус е наречен „детето“. И в същото време, след това когато трябва да се върне, пак се казва в 21 стих: „И той стана и взе детето и майка Му, да ги доведе в Израилската земя“.
Така че въпреки, че Исус е детето, Ирод се страхува от Него. Защото се казва в 3 стих, когато мъдреците отидоха и му казаха: „Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“.
И като че това цар Ирод смути се и цял Йерусалим с него. Защото царят се боеше от това дете и той искаше по всякакъв начин да го убие. Той имаше цялата мощ да го убие. Въпреки това обаче той не може да направи нищо, не може да попречи на мъдреците да му се поклонят и не може да направи нищо на това дете. Защото Исус е Бог. Слава на Бога. И защото той не се отмъщава. Вижте, това е също интересно, че Бог не изпраща някакъв ангел да убие Ирод.
Въпреки че можеше. Но той просто запази сина си. Защото това е част от характера на Христос. Защото най-накрая се казва в последния стих, че той дори отиде и баща му се засели в Назарет. И Назарет не е споменат въобще в Стария Завет. И даже Назарет беше известен с не много добра слава. Ако се спомните в началото на Евангелието на Йоан, Натанаил каза: „Може ли от Назарет да произлезе нещо добро?“ Защото от Назарет излизаха само не много добри неща.
И тук се казва, че това става да се изпълни нареченото от пророците, че ще се нарече Назорей. Не се цитира само един пророк, но като цяло пророците. И всъщност, може би тази дума, която Матей използва, е думата „назер“, която означава „отрасъл“ или „клон“. Тоест, това, че Исус ще бъде презиран от човеците, човек на скръб, навикнал на печал, както се казва в Исая. Това, че той няма да е някой, който по-човешки да бъде почетен, по-човешки да бъде уважаван.
Исая 53:3
3 Той беше презрян и отхвърлен от хората,
човек на скърби и навикнал на печал;
и както човек, от когото хората отвръщат лице,
презрян беше и за нищо не Го счетохме.
И наистина, те го считаха като сина на дърводелеца. Но той беше Божият син. Слава на Бога! И това се изпълни, по това той е приличен на Моисей, защото Моисей беше този, който беше извикан от Египет. Така че той беше пророк като Моисей, той беше цар като Моисей. И във същото време той беше невинен, във същото време той беше преследван от самото начало, но той не заслужаваше да бъде преследван. Така че това е неговият характер, това, че той е отхвърлян от човеците, това, че той е презиран, това, че той, както се казва, не повиши глас.
Понататък, когато го описва Матей, той казва, че той не викна в 12 глава. Ето моя служител, когото избрах, моя възлюбен, в когото е благоволението на душата ми, ще положа духа си на него и той ще възвести съдба на народите. Няма да се скара, нито да извика, въпреки че той беше цар на царете, но той не се скара, той не извика. Нито ще чуе някой гласа му по площадите да командва, на висок тон да им държи речи. Смазаната тръстика няма да пречупи и замъждят фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа и в неговото име народите ще се надяват.
Матей 12:18-21
18 „Ето Моя Слуга, Когото избрах,
Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми.
Ще положа Духа Си на Него
и Той ще възвести съд на народите.
19 Няма да се скара, нито да извика,
нито ще чуе някой гласа Му по площадите.
20 Смазана тръстика няма да пречупи
и замъждял фитил няма да угаси,
докато изведе правосъдието към победа.
21 И в Неговото име народите ще се надяват.“
Слава на Бога! Така че така виждаме какъв е характерът на нашия Господ, че той е толкова мил, толкова добър, толкова благ и той е това дете, което от една страна е беззащитно, но в същото време е всемогъщо, защото има ангели, които се грижат за него и те предупреждават мъдреците да се тръгнат по друг път и те го запазват и водят Йосиф, когато се върне и в крайна сметка виждаме, че неговите врагове са мъртви, т.е. тези, които търсят живота му са мъртви, но той продължава да живее.
Слава на Бога! Така че по този начин в тази първа и втора глава ние виждаме произхода на Христос, ние виждаме характера на Христос и ние също виждаме мисията на Христос, защото той не е само юдейски цар, но той е цар на целия свят. И всъщност това е парадоксът, че когато Ирод чува, че се родил юдейският цар, смути се и се казва не само той, но и цял Йерусалим със него. Йерусалим не трябваше да се смущава, Йерусалим трябваше да се радва, защото това беше техният цар.
Но те се смутиха, защото те бяха възприели духа на Ирода. И затова те се смутиха. И виждаме, че всъщност Христос не беше само пастир на „моя народ“ Израел, но той беше спасител на целия свят. Слава на Бога! Защото се казва, когато Ангелът се явява на Йосифа в първа глава и му казва за него. Ангелът казва на Йосиф за Мария: „Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус. Защото той е, който ще спаси людите си от греховете им.“ И вижте, тук става въпрос не само за Израел, но също става въпрос и за целия свят.
Защото това е парадоксалното, че онези, които първи се поклониха на Христос, на царя, на юдейския цар, не бяха юдеите. Но първите, които му се поклониха, бяха мъдреците от изток, които се считаха от юдеите за чужденци, за езичници. Обаче те бяха тези, които го търсиха. Те, мъдреците, те са познавали всички звезди. Да, те са гледали звездите, но Бог може да говори чрез звездите. И той им разкрива чрез звездите, и той изпраща тази звезда. И тази звезда ги насочва до мястото, където живее Христос.
Слава на Бога! Ние не знаем каква е била тази звезда, има различни теории, различни хипотези каква е била тази точно звезда, как те са я видели, но имало такава звезда. И Бог ги е завел. И те са първите, които, независимо че са чужденци, независимо че са езичници, те са първите, които потърсват царя. Защото езичниците имат нужда от помазаника също. Той не е само Господ на юдеите, не е само цар на юдеите, той е цар на целия свят. Слава на Бога! Защото те дойдоха и го потърсиха, и Господ им го откри къде е, и се казва, зарадваха се твърде много, и влязоха в къщата, като видяха детето с майка му Мария, паднаха да му се поклонят, и отваряйки съкровищниците си, принесоха му дарове – злато, ливан и смирна.
Това са били царски дарове – злато, ливан и смирна. Златото е символ на царственост, на богатство, така че Исус не беше беден, той можеше да пътува, дори и да беше бебе, и да не беше от някакво богато семейство. Той получи злато. Имаше също ливан, това беше специално миро, което говореше за това, че той е помазан, и смирната беше билка, която беше горчива, и тя говореше за страданията, които му предстоят, като Божи помазаник, и това, че той трябваше да страда.
Но той прие поклонението на мъдреците, и по този начин Матей го разкрива като един, който не само е юдейски цар, но който е цар и на езичниците, който е цар на цялата земя. Както се казва по-нататък, и това, че той се заселва в Назарет, който не е част от тогавашния Израел, но от Галилея, която е била над Самария, и също това, че и в родословието му има езичници. От една страна те са жени със съмнително минало, но от друга страна те са езичници, но пак те са част от родословието на Месия.
Това също показва, че Христос не е само спасител на юдеите, но Той е също спасител и на езичниците. Слава на Бога! Така че това е нашият Господ, който виждаме в тези първи две глави на Матей. От една страна Той е Господ, Той е Давидовият син, но не е само Давидовият син, но Той е Господ, за който Давид казва: „И рече Господ на моя Господ“. Така че, бидейки Давидов син, Той е Господ на Давид, така че Той е Бог, Той е Божият син. Слава на Бога! Това е неговият произход, това е неговата личност, Той е Божият син.
Матей 22:41
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:
Слава на Бога! От друга страна Той е по характер като дете, както се говори в 2 глава за детето, и това, че Той ще се нарече Назарей, Той е кротък и смирен по сърце. И въпреки това всемогъщ, и никой не може да му направи нищо, дори цар Ирод, дори със всичката си злоба и със всичката си власт, със всичката си мощ, със всичките си войници, Той беше безсилен да направи нещо на тварите. Така че виждаме характера на Христос и също виждаме и обхват на Неговата мисия, че Той не е само Бог на юдеите, но Той е също Бог и на езичниците.
И Той е и наш Спасител, Той е наш Бог. Слава на Бога! Господи, нека тази сутрин да Му се поклоним и да Му дадем слава, защото Той е Бог с нас. Господи, благодарим Ти за Твоето Слово! Небесни Боже, когато погледнем в Него, ние виждаме всичко това колко е чудно и как Ти ни се разкриваш, Господи, чрез връзката между Йосиф и Исус, връзката между Ирод и Исус и връзката между мъдреците и Исус. Ти ни разкриваш, Господи, Твоя произход, личността Ти, характерът Ти и всеобхватността на Твоята мисия, Господи.
Матей 1:23
23 „Ето, девицата ще зачене и ще роди син;
и ще го нарекат Емануил“, което значи: Бог с нас.
Ти си Бог на целия свят, Ти си Бог с нас, Ти си Спасителят, защото Ти спасяваш всички, които вярват в Тебе, от греховете. О, Боже, благодарим Ти за това, че Ти си предопределил преди създанието на света да ни се откриеш, Господи. Ти си ни предопределил преди създанието на света да дадеш кръвта Си за нас и Господи, Ти си се родил. И Боже, това са невероятни тайни, които Ти, Господи, ни разкриваш, тайни, които, Господи, Ти си планирал преди създанието на света и Ти си ги осъществил чрез раждането на нашия Господ.
И затова, Боже, ние имаме надежда, защото Ти си Бог, който може да използваш будните, Ти си Бог, който може да използваш грешниците. И от тези грешници, Господи, Ти можеш да направиш праведни родители на нашия Господ по плът. Господи, Ти можеш, Боже, да спасяваш грешниците, затова Ти изпрати Твоя Син, защото Той дойде не да призове праведните, но грешните на покаяние. И ние Ти благодарим, Господи, за величието на Неговото рождение, благодарим Ти за величието на Неговата святост, за величието на Неговата божественост.
Господи Исусе, Ти си Бог и ние Ти се покланяме. И ето, в тези рождествени празници ние се покланяме пред Тебе като въплътен за нас Господ. Ние се покланяме пред това дете, което не беше просто човешко дете, но което беше Господ, защото Ти дойде и се въплъти, за да станеш наш Спасител, Боже. Затова ние Ти благодарим. Благодарим Ти за това, че Ти, Господи, насочи мъдреците, онези, които търсеха Спасителя, търсеха Месията. Господи, на техния език, ако те смятаха, че Ти им проговори чрез звездите, Ти слезе на тяхното ниво, Господи, и Ти им разкри, че Ти си промислил Спасител за тях.
Затова Ти благодарим, Боже, че Ти ни обичаш. В Тебе ние живеем, движим се и съществуваме. Ти ни познаваш, знаеш лягането ни, ставането ни, познаваш помислите ни отдалеч. Преди думата да дойде на устата ни, Ти я знаеш цялата, Господи. О, Боже, Ти си чуден, Ти си всемогъщ, Ти си славен. Исусе, ние Ти благодарим и се радваме, че Ти си такъв, че Ти си, Господи, Бог, че Ти си толкова кротък и нежен и добър и благ и мил и в същото време всемогъщ. И затова, Господи, че Ти дойде и за нас, не само за юдеите, които бяха Твой народ, но Ти дойде за целия свят и Ти си Спасителят на света.
МОЛИТВА
О, благодарим Ти, Исусе. Благодарим Ти, че Ти си наш Спасител и че Ти ни се разкри. Ние сме Те приели за наш личен Спасител. И по този начин, Господи, ние сме получили прощение на греховете си и вечен живот. Отдаваме Ти цялата слава и хвала в името на Исус. Амин.