Миналият път ние говорихме за плодове, достойни за покаяние. Защото Бог е като един лозар, който идва при лозата и търси плод на нея. Той е един градинар.
Идва при смокинята и търси плод на нея. Той търси плод в нас. И ако ние не даваме плод, тогава горко ни. Защото няма да бъдем спасени. Но това, всъщност, може да ни накара да си зададем въпроса: „Как можем да имаме тези плодове?“ И отговорът е: чрез нашето пребъдване в Божието Слово, чрез нашето пребъдване в Исус Христос. Това е нещо много насърчително. Защото, от една страна, когато видим стандартите, които Бог очаква от нас… Ние говорихме преди за това, че Той очаква ние да бъдем святи. Той очаква ние да живеем в любов. И тогава ние можем да се обезсърчим и да си кажем: „Ако бъда честен със себе си, аз не бих могъл да произведа този плод.“ Но насърчителното е, че Бог знае какви сме. Той познава нашето естество. И Той не очаква сами да произведем този плод, но Той произвежда този плод в нас чрез Святия Дух.
Филипяни 2:12
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.
Нека да кажем: „Изработвайте спасението си със страх и трепет.“ Мисля, тук се казва, че ние трябва да изработваме нашето спасение. И това отново, когато говорим за плода, в 2 Петрово, 1 глава, 5 стих, там се говори подобно нещо. Че ние трябва да положим старание, че ние трябва да изработваме спасението си.
2 Петрово 1:5
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
Т.е. ние трябва да изработваме спасението, ние трябва да полагаме старания. И се казва: „Прибавете на вярата си благочестие, на благочестието си себеобладание“ и т.н. Всички тези добродетели – вяра, благочестие, братолюбие – всички те са плодове на Духа. Т.е. ние трябва да изработваме тези плодове на Духа в нас. Защото по-нататък, в 8 стих на 2 Петрово, се казва:
2 Петрово 1:8
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
Т.е. това ние да изработваме спасението, това ние да положим всяко старание и да прибавим на добродетелите си, да произвеждаме плод – това е нещо, което ние трябва да правим и то ни прави да бъдем плодоносни, а не безплодни. Така че, от една страна, ние трябва да положим всяко старание. От една страна, ние трябва да изработваме спасението си със страх и трепет. От една страна, трябва да произвеждаме плодове. Но веднага апостол Павел продължава мисълта си във Филипяни, 2 глава, 13 стих и казва:
Филипяни 2:13
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.
Слава на Бога! Нека да кажем всички: „Бог действа в мен и ми дава желание да изработвам спасението си.“ Слава на Бога! Т.е. Бог е, който ни заповядва да изработваме спасението си, но Той е, който действа в нас, за да можем ние да го изработваме. Това е много трудно на някои хора да го схванат. Те си казват: „Ама ако ние ще го правим, как Бог ще прави? Ако Той прави, как ние го правим? Къде е нашата част? Къде е Божията част?“ Ние не знаем, но нещата действат заедно. И Той не само действа в нас, за да можем да го изработваме, но ни дава желание да го направим. Т.е. ако ти имаш желание да бъдеш по-добър, това е от Бога. Ако имаш желание да се молиш, това е от Бога. Ако имаш желание да ходиш на църква, това е от Бога. Бог е, който ни е давал желание тази сутрин да бъдем тук, вместо на плажа. Бог е, който ти дава желание ти да работиш върху себе си и да се усъвършенстваш. И не само желание, но Той ти дава сила, Той ти дава способност. И тази сила или способност е в нас чрез Святия Дух.
В Евангелието на Йоан, 15 глава, Исус Христос обяснява това действие на Бога в нас с метафората за лозата. Метафора е, когато дадено нещо се нарича с друго нещо, за да можем да разберем неговите качества по-добре. Но това е сравнение с лозата и с пръчките. Исус говори за това нещо. И Той казва така, това е Йоан 15 глава, 1 до 8 стих: „Аз съм истинската лоза.“ Исус казва: „Аз съм истинската лоза. И Отец Ми е земеделецът. Той е лозарят. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва. И всяка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод.“ Слава на Бога! Видите ли, както ви казах и преди, Отец търси плод. Тук няма промяна по този въпрос, че Отец търси плод. Няма промяна и в това, че ако пръчките не дават плод, те се отрязват. А тези, които дават плод, те се подрязват. Има разлика между отрязване и подрязване. Тези, които се отрязват, те повече нямат живот в себе си. Може да са зелени известно време, но понеже няма жизнени сокове, които да преминават в тях, те обвяхват. Тези, които се подрязват, на тях им се махат краищата, които отнемат сок от лозата, без да произвеждат плод. И така целият сок от корена на лозата отива в това клонче, което да произвежда плод. И така то ще дава повече плод. Не само едно зърънце грозде, а чепка. Много плод. Чепки. Чепки с плод. Така че трябва да си зададем въпроса: ние от кои пръчки сме? Дали сме от пръчките, които дават плод, или сме от пръчките, които не дават плод?
Исус казва как Бог ни подрязва, как Той ни очиства. Той казва: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.“ Бог ни очиства чрез Божието Слово. Понякога, когато слушаме Словото, за нас може да е тежко. Когато аз говорих за покаянието, за това, че Отецът търси плод, за това, че ако не се покаем, ще загинем, може би беше тежко това учение. Но чрез това учение Исус ни очиства, Той ни подрязва, за да можем да даваме още повече плод. Условието да даваме плод е да пребъдваме в Бога. „Пребъдвайте в Мен!“ Това е, което трябва да направим, за да можем да произведем плод. От нас зависи дали ще пребъдваме в Бога или не. Да пребъдваш означава да останеш на лозата. Да не се отделяш. Да продължиш да съществуваш в същото състояние, в което си бил, без да промениш това състояние. Ако веднъж си бил присаден на лозата – защото апостол Павел казва, че евреите са лозата и че ние като езичници сме били присадени на тази лоза – но ако чрез повярването ни, чрез новорождението ни и ние сме били присадени на лозата, то да не се отделяме от тази лоза, но да останем присадени.
Да останеш присъединен означава да пребъдваш. И това е, което Иисус казва в 4 стих. Той казва: „Пребъдвайте в Мен!“ И Аз – във вас. Защото, ако ние пребъдваме в Него, тогава Той също пребъдва в нас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мен. Така че ние трябва да пребъдваме в Господа. И ето, Той казва: „Ако не остане на лозата“. Да пребъдваме означава да останем. Ако ти си дошъл в църквата – да останеш в църквата.
Йоан 15:4
4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.
Ако ти си дошъл до покаяние – да останеш в това покаяние. Да не пребъдваме означава да не останем. Казва се също, че както пръчката не може да даде плод от само себе си. Това ни подсказва, че Бог знае, че без Него самите ние не можем да дадем плод. Но Той знае това, че ако пребъдваме в Него, ние ще можем да дадем плод. И в 5 стих Той казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Никога не трябва да забравяме, че ние не сме лозата. Нека да кажем: „Аз не съм лозата“.
Йоан 15:5
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.
Много често ние се мамим, това е една от измамите на греха, че животът не зависи от нас, че всичко сме постигнали благодарение на двете ни ръце, че ние сме тези, които контролират нещата, че ние сме тези, които даваме плод. Не! Ние не сме източникът на живота. Лозата е Исус. Той казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Нека да кажем всички: „Лозата е Исус“. Ние можем да раждаме плод, но само ако пребъдваме на лозата. И дори не само плод, но много плод.
В 5 стих казва Исус: „Който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод“. Защото отделени от Мен не можете да сторите нищо. Нека да кажем: „Много плод“. Ние ще произвеждаме много плод, ако пребъдваме в Исус. Исус започва да говори за случаи, в които хората не произвеждат плод. За съжаление има и такива. Исус обяснява, че те не произвеждат плод по простата причина, че те не пребъдват на лозата. И Той казва в 6 стих: „Ако някой не пребъдва в Мен и Аз в него, той бива изхвърлен навън“.
Йоан 15:6
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
Като пръчка. И изсъхва. И събират ги, да ги хвърлят в огъня. И те изгарят. Веднага, когато чета тези стихове, направо настръхвам. Просто много ми е страшно. Много ми е страшно. Представям си ги тези пръчки, които са хвърлили. Събират ги, да ги хвърлят в огъня. И те изгарят. Прилича ли ви това на отиване в небето? Да ги хвърлят, да ги хвърлят. Дали тези пръчки ще бъдат спасени? Това е отхвърляне от Бога за вечността. Затова трябва да изработваме спасението си със страх и трепет.
Филипяни 2:12
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.
Защото е много опасно, ако ние не даваме плод. Много е опасно, ако ние нямаме плодове на покаяние. Но вижте наградата. Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде. Това е една от наградите за пребъдването в Бога. Нашите молитви ще бъдат чути, ако ние пребъдваме в Бога. Така както Исус се молеше и Неговите молитви бяха чути, докато Той беше на земята, така и ние ще бъдем чути, когато се молим, ако пребъдваме в Господа.
Йоан 15:7
7 Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.
Исус отново се връща на темата за плода в 8 стих. Той говори за многото плод. И Той казва: „В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод. И така ще бъдете Мои ученици“. За да бъдем ученици на Исус, ние трябва да принасяме много плод. Не само да хвалим Бога с устните си, с песните си, но ние прославяме Бога с променения живот. С добродетелите. С плода на Духа. И с плод от спасени души, които ние привеждаме при Бога.
Йоан 15:8
8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
Но ние докосваме хората с плода, който има в нас. Един човек, който има плода на Духа в себе си, другите хора искат да бъдат с него. Защото ти е приятно да бъдеш с човек, който е усмихнат, който е радостен, има любов, той те обича, прощава ти. Радост, мир, не е досаден, има дълготърпение, благост, милосърдие. Това са хубави хора. Ако ние сме такива, хората ще се лепят за нас. Като мухи. Защото Божият живот в нас ще ги привлече. Тогава ние ще можем да споделяме този живот с тях.
Слава на Бога! Така че ние казваме – Бог търси плод в нас. Той търси плод на покаяние. Как да имаме този плод? Чрез пребъдване в лозата. Чрез пребъдване в Исус, защото Той е лозата. И това, което искам да подчертая, е, че това не е нещо, което можем да избираме. Дали да пребъдваме, дали да не пребъдваме. Това не е свободно избираемо, да си го избереш. Може с това, може без това. Днес е модерно да обожаваме личния избор. Днес е модерно да има плурализъм.
Това е характерно за постмодерното общество, в което ние живеем. Но тук не става въпрос за това какво е твоето мнение. Дали искаш да вярваш в Бога или не. Не става въпрос за това дали искаш да се покаяш или не искаш. Може би ти си готов да кажеш: „Те като искат, нека се покаят, аз пък не искам да се покая. Не искам. Нека да живеем заедно в мир и разбирателство. Ти си се покаял, аз няма да се покая, но нека да сме в мир и в разбирателство. Нека да живеем заедно в мир и в разбирателство“.
Но един ден тези, които са се покаяли, ще отидат при Бога. А ти в мир и в разбирателство ще отидеш другаде. Така че, ако държиш на твоя плурализъм сега, след това не си сърди. Това са много силни думи. Някога някои хора ме обвиняват или се дразнят, че думите ми са резки и че аз говоря по такъв начин. Но искам да ви кажа, че не го правя, за да ви ядосам. Но го правя, защото това е Божието Слово.
В Деяния, 17 глава, 22-31 стих, апостол Павел изнася своята известна реч пред Ареопага – атиняните. И в тази негова реч той говори на гръцките философи от това време. Това е все едно да събереш всички анализатори и политици, такива известни учени. И в тази негова реч той дори не цитира Божието Слово. Ако прочитате речта, за разлика от това, което той говори в Антиохия или в други негови проповеди, когато говори на юдеите, в синагогите, той непрекъснато цитира Писанията. Но сега той не е пред такава аудитория, която да познава Стария Завет, и той говори на модерен език.
Деяния 17:22-31
22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.
24 Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;
26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,
27 за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;
28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“
29 И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.
30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
И дори не цитира нищо от Божието Слово, цитира техните философи. Той казва: „Някои от вашите поети са казали“ и така нататък. Въпреки това обаче, той не отстъпва от истината на Благовестието. Макар че говори сред рационалистите, на философите. Той завършва неговата реч със следните думи. В 17 глава, 30 стих, той вече, както се казва, изплюва камъчето. И казва: „Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци, навсякъде, да се покаят!“
Деяния 17:30
30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
Бог е великодушен към времената на невежеството, които са отминали. Ако ти досега си живял в невежество, окей, но сега Той заповядва. Той не моли. Той заповядва на всички човеци, навсякъде, да се покаят. Аз ви казах, ние не сме проповедници на просперитета. Ние сме проповедници на покаянието. Защото Исус не проповядваше просперитета, Той проповядваше покаянието. Това беше Неговата проповед: „Покайте се, защото наближи Небесното царство!“ И това, което аз проповядвам: „Покайте се, защото Второто пришествие наближава!“
Бог заповядва на всички човеци, навсякъде. Това изключва ли някой? Това включва ли България? Включва ли Долно Езерово? Включва ли Бургас? Включва ли нас? Ако сме човеци, казва се, че Бог заповядва на всички човеци, навсякъде да се покаят. Бог го заповядва така, че когато нещо е заповед, ти не можеш да избираш дали да го направиш или да не го направиш. Ако нещо е заповед, то не е предложение. То не е „как да направим“, „какво ще предпочетеш“. То е заповед.
Ако не го направиш, това ще бъде бунт. Ако го направиш, това ще бъде покорство. Единственият избор, който имаш, е дали да се покориш или да не се покориш. Не можеш да преговаряш с Бога. Не можеш да кажеш: „Господи, нека сега да си поживя още малко. 30, 40, 50 години. И преди да умра, ще се покая.“ Не! Казва се: „Бог заповядва“. Кога? Сега! Вижте, това се казва в текста. В текста се казва: „Бог прочее, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва!“
Деяния 17:30
30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
Сега! Сега заповядва на всички човеци, навсякъде, да се покаят. Нека да кажем тези думи: „Сега! Бог заповядва да се покаяш.“ И аз да се покая. Всички човеци. И това са ти, и аз, всеки. Ние не можем да се изключваме, защото ние всъщност трябва да се покайваме. Но ако ти не си се покаял, Бог заповядва сега това покаяние да се случи. Така че не можеш да преговаряш. Единственото, което можеш да направиш, е или да се покориш, или да не се покориш. Именно затова, когато говорим за пребъдване, аз искам да подчертая, че най-важното нещо в пребъдването е покорството.
ПОКОРСТВОТО
Да пребъдваш означава да останеш във Господа, но също да пребъдваш означава да се покоряваш и да вършиш това, което Той заповядва. В Римляни 15 глава апостол Павел също казва, че Той служи на хората, за да ги доведе, забележете, към покорност на вяра. В 18 стих на Римляни 15 глава Той казва: „Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен това, което Христос е извършил чрез мен“.
Римляни 15:18
18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мене, за да приведе езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,
Апостол Павел пребъдваше на лозата и Христос живееше в него, така че Той казва: „Защото не бих се похвалил за нещо друго, освен това, което Христос е извършил чрез мен. Не сам аз, но Христос в мен.“ Защо? За какво? „За привеждане на езичниците в покорност на вярата, чрез моето слово и дело“. Нека да кажем тези думи: „в покорност на вярата“. Значи езичниците трябваше да бъдат приведени в покорност на вярата. Това е покаянието. Покаянието е покорство.
В днешно време тези думи, че ти трябва да се покоряваш, че Бог ти заповядва нещо, може да ти звучат като налагане, може да ти звучат като диктаторство. Но трябва да разбереш, че ако не се покоряваш на Бог, ти всъщност си под властта на Сатана. Защото ти или си под властта на Бог, и ако не си под властта на Бог, няма неутрална територия. Ако ти не си под властта на Бог, тогава къде си? Под властта на Сатана. Предпочиташ ли да бъдеш под властта на Сатана или предпочиташ да бъдеш под властта на Бог?
Единственият начин да се избавиш от властта на Сатана, защото ако ти не си повярвал в Исус, той вече те притежава. Ти си собственост на дявола, който е княз на този свят и той владее над всички, които са предадени на греха. Единственият начин да се избавиш от властта на Сатана е да се покориш на по-висшия от него. Да се покориш на Спасителя, който те е изкупил със скъпоценната си кръв. Така че заповедта за покорство на вярата е една реална заповед. Трябва да се покориш на вярата, да се покориш на Благовестието, да се покориш на Христос.
Заповедта за покорство на вярата не е нещо, за което можеш да преговаряш. И да кажеш сега: „Господи, дай малко да преговаряме“. Това е заповед, тя е ултиматум. Какво означава ултиматум? Ултиматумът е последното предложение, което ти или го приемаш, или го отхвърляш. Няма по-нататъшни дебати по този въпрос. И вижте във 2 Солунци 1 глава от 6 до 8 стих, чете ми: „Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде отдих, както и на нас, когато се яви Господ Исус от небето със своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на Благовестието на нашия Господ Исус.“
2 Солунци 1:6-8
6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват,
7 а на вас, които страдате – успокоение заедно с нас, когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели,
8 в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
Вижте, тук се говори за Второто пришествие. Защото се казва, че Той ще се яви от небето със своите силни ангели. Това е Второто пришествие. И се казва, че когато Господ дойде втори път, Той ще даде възмездие. И втори път, когато Той дойде, Той беше кротък, смирен по сърце, не повиши глас. Но когато дойде втори път, Той ще даде възмездие. И забележете на кого Той ще даде възмездие. Казва се: на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на Благовестието на нашия Господ Исус.
Не се покоряват. Значи, Благовестието не е предложение. Благовестието е заповед. Онези, които не се покоряват, те са приведени към покорност на вяра. Онези, които не се покоряват, те са обречени на Божието възмездие. Така че можеш да избереш дали да се покориш или не. Но моят съвет е: по-добре се покори. Защото ако не се покориш… Така че заповедта е за покорството. И покорството е в основата на пребъдването.
Бог търси покорни хора. Той иска ние да бъдем покорни през целия си живот. Защото всичко това, което говорим за покаянието, се отнася не само за тези, които все още не са се покаяли. Тук говорихме за невярващите. Но това, което говорим за покаянието, то се отнася и за тези, които вече сме станали християни. Защото ние като християни имаме този проблем днес, че църквата охладнява в нейната любов. Ние ставаме като християни все по-закоравели. Закоравяваме сърцата си като фараон.
Еремия казва, че човешкото сърце е измамливо повече от всичко и е страшно болно. И затова ние имаме нужда да поддържаме ни горещи сърцата си. За съжаление, ние ставаме все по-закоравели, все по-отдалечаващи се от Бога, все по-хладки, все по-блудкави. Исус казва към църквата в Лаодикия, а и към останалите църкви в Откровение. Всички послания към църквата включват думите „покай се“. Но в Лаодикия Той казва: „Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано беше ти студен или топъл. Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.“
Там в Лаодикия, това е в съвременната Турция, те не са имали извор на вода в Лаодикия. Те са имали едни дълги такива римски акведукти, което всъщност означава водопровод. И тази вода е идвала от друго място. И докато стигне до Лаодикия, макар че в Лаодикия са били много богати, обаче водата им е идвала наистина ужасна. Защото е била нито студена, нито гореща. Блудкава, хладка. И те са разбирали, когато Исус им казва, че „да беше ти горещ“. Обичаме да пием горещ чай, горещо кафе, или пък студено кафе. Обаче блудкава вода не е. Затова, когато говорим за покаяние, аз от миналия път подчертавам това, че не става въпрос само за тези, които не вярват. Ние говорихме за тях, че те трябва да се покорят на вярата. Но става въпрос и за тези, които са вярващи. Ние да живеем живот на покаяние.
Веднъж, когато подреждах книгите си след поредното преместване, понеже ние се местихме от различни квартири, започнахме да подреждаме книгите в библиотеката. Имахме една книга – книга за покаянието. Започнах да я чета и си казах: „Чакай да видя какво казват тези колеги за покаянието“. И това, което ме впечатли в тази книга, беше, че в нея се казваше, че книгата за покаяние в Библията е книгата Йов.
И аз си казах: „Ах, но защо книгата Йов да е книга за покаяние?“. Но авторът на тази книга казва така: „Да, именно книгата Йов е книгата за покаяние“, защото Йов беше праведен, но в края на книгата какво казва? Спомняте ли си праведния Йов? Какво казва в края на книгата?
Йов 42:1-6
1 Тогава Йов отговори на Господа:
2 Зная, че всичко можеш
и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно?
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
за неща, пречудни за мене, които не съм познавал.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря;
ще Те попитам и Ти ми отговаряй.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
но сега окото ми Те вижда;
6 затова се отричам от думите си
и се кая в пръст и пепел.
Праведният Йов, за когото се казва в началото, че той не е съгрешил с думите си, не е съгрешил с действията си. Но този праведен Йов, в края на книгата, след като преминава през едни дебати с неговите приятели и с Бога дори, той казва: „Отричам се от думите си и се кая в пръст и пепел“.
Искам да ти кажа, колкото и да мислиш, че си праведен, не си по-праведен от праведния Йов. Може да си сигурен. Така че, ако праведният Йов се нуждае от покаяние, бъди сигурен, че и ти се нуждаеш от покаяние. Ако си мислиш, че познаваш Бога, покай се и се помоли Бог да ти се открие, защото когато Той ти се открие, тогава ще разбереш, че нищо не си знаел за Него. Макар че можеш да си мислиш, че Го познаваш, Йов също си мислеше, че познава Бога. И след това Той се покая.
Така че покаянието не е само за езичниците, не е само за невярващите. Покаянието е и за вярващите, то е за хората в църквата. Покаянието е и за пасторите. Покаянието беше дори и за праведния Йов. Ако праведният Йов се покая, бъди сигурен, че и ти се нуждаеш от покаяние. Затова се моли и търси Бога.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, благодарим Ти за това, че Ти ни говориш тази сутрин за това как да имаме плодовете на покаянието. И Ти ни казваш, че начинът е ние да пребъдваме в Исус. Господи, дай ни не само да останем на лозата, но дай ни, Господи, също ние да се покоряваме. Да се покоряваме на вярата, да се покоряваме на Исус, да се покоряваме на духовните власти, които Ти си поставил над нас. Господи, дай ни да бъдем като тези църкви в Откровението, към които Ти призоваваш да се покайваме. Господи, дай ни да ни откриеш, ако сме станали хладки, дай ни покаянието, което даряваш. Ако ние сме охладнели, дай ни да се осъзнаем, да Те потърсим още по-ревностно. Дай ни, Господи, ревността за Твоя дом, ревността за делото Ти да ни изяжда отвътре. Дай ни, Господи, Словото Ти да гори в нас като огън, да не можем да го задържаме в себе си, но то да излиза от нас. Господи, дай ни да имаме правилни приоритети. Господи, дай ни, ако си мислим, че нещо знаем, ако по някакъв начин някаква гордост е влязла в нас, дай ни да се покаем за гордостта си, Господи. Боже, молим Те, прости ни всеки един грях, прости ни всяко нечестие, Господи, прости ни всяко възгордяване, прости ни всяка похотлива мисъл, прости ни, Господи, всяка клюка, прости ни всеки гняв, прости ни всяко неверие, съмнение, Господи, молим Те, прости ни, прости ни. Ти ни дай, Господи, да пребъдваме в Теб и да създаваме плод. Прости ни всеки път, когато сме си мислили, че ние сме лозата, но ние не сме лозата. Дай ни, Господи, да осъзнаваме, че ние сме само едни пръчки, които могат да дадат плод само ако пребъдват на лозата. Дай ни да знаем, че Ти си лозата и дай ни винаги да пребъдваме в Теб и да търсим Теб и да бъдем проводници на Твоя живот, Господи. Помогни ни да имаме тези добродетели, за които говорихме. И аз Те моля, Боже, да запечаташ това слово в сърцата ни, в името на Исус. Амин.