РАЗЛИКА МЕЖДУ ЛИЧНА И ОБЩА МОЛИТВА
Когато от нас се очаква да водим обща молитва, задачата ни е по-специфична и по-ограничена по обхват от личната молитва или времето, в което се молим насаме. Има разлика между обща молитва и лична молитва. Каква е разликата? Личната молитва е, когато ти си насаме с Бог. Това е молитва, която, както Исус каза, е „в тайно“ (Матей 6:6)
А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
Точно преди този стих, в ст.5 на тази същата глава, Исус започва, като казва, че когато се молим публично, нашият мотив не трябва да бъде хората около нас да ни чуят колко красноречиво се молим. Защото, ако го правим, ние вече сме получили нашата награда, понеже другите са ни харесали (Матей 6:5). Вместо това, Исус ни насърчава да се молим насаме. В ст.6 Той ни казва, като влезем във „вътрешната си стаичка“, „да затворим вратата“ след себе си. Това означава да премахнем всякакви смущения, които биха ни разсеяли или разконцентрирали. Когато ние сме насаме с Бога, това трябва да бъде място на уединение в което ние сме сами с Бога. В тази лична молитва ние бихме могли да споделим с Бога всичко. В тази молитва, която е разговор с Бога, ние бихме могли да се молим по всякакви теми и всякакви въпроси, да Му излеем сърцето си и да му разкрием душата си. Той ни познава и ние можем да прекарваме с Него часове наред и да говорим с Него в детайли за всичко, което ни вълнува.
Това е личната молитва, но има и обща молитва. Когато се събираме в църква за молитва, ние не сме дошли за лична молитва или за да се молят участниците в молитвеното събрание сами за себе си. Има една опасност и тя е следната. Ти идваш на молитвено събрание и водиш молитвата така, като че ли си сам, в твоята лична стая. Това не трябва да бъде така. Ти можеш да се молиш с лична молитва по време на общата молитва, когато се молиш тихичко в себе си, но не и ако водиш молитвата на висок глас. Защото, когато сме събрани заедно, нашият фокус трябва да бъде върху общите аспекти на молитвата. Когато цялото събрание се съединява в едно по време на богослужението, ние трябва да мислим не само за себе си, а за всички едновременно.
Когато се опитваме да приложим принципите, установени в Писанието, към съвременния църковен живот, веднага трябва да застанем нащрек – да бъдем бодри, да изострим нашето внимание – и да разясним няколко определени неща, които са изключително важни за общата молитва.
МОЛИТВА ОТ ИМЕТО НА ВСИЧКИ
Първо, езикът на този вид молитва е „ние“, не „аз“. Общата молитва трябва да се изговаря в множествено число. Когато се молиш от името на всички, трябва да казваш: „Господи, прости греховете ни, благослови ни“, а не: „Господи, прости греховете ми, благослови ме“. Общата молитва трябва да включва всички, всеки един човек от събранието. Макар общата молитва да се произнася от един, той трябва да е наясно, че той е гласът на събранието. Не да действа като „частно лице“ или отделен човек, на когото точно сега му се е случило се моли заедно с други хора вместо в тайната си стая. Много общи молитви се провалят точно в това. Човек, който води молитвата по този начин, все още има нужда да узрее и да се научи да прави разлика между молитвата, която, отдадено и директно, изразява лични нужди и желания, и онази молитва, която се стреми към това да изрази стремежите и страховете на всички членове на събранието, които молещият се цели да представи пред Бог като техен говорител.
Когато водиш обща молитва, трябва да осъзнаваш: „Аз не се моля само за моите лични нужди на глас пред всички. Аз се моля от името на всички.“. В тази молитва, трябва да се опиташ, когато се обръщаш към Бог, да обхванеш всички. Да се молиш така, че всеки един, който присъства духом да се съедини с теб, да те подкрепи в това, което казваш – да може да каже „Амин!“ на това, което казваш. Силната обща молитва е молитва, която се изговаря в множествено число – от името на всички.
ЕДНОВРЕМЕННО ПРОСТИЧКА И ДЪЛБОКА
Второ, езикът на молитвата трябва да бъде едновременно простичък и дълбок. Идентифицирането с всички означава, че има най-малък общ знаменател в общата молитва, което я прави възможно най-значима и адекватна или директно отнасяща се за всеки един човек в събранието. Хората в събранието са различни, затова, когато се молиш от името на всички, трябва да кажеш, нещо, което е валидно за всеки един от присъстващите. Ударението пада върху простотата и директността или прямотата при приближаването при Бога и върху употребата на език, изрази и концепции, които отразяват духовната опитност на всички в събранието. Общата молитва трябва да изразява страховете, копнежите и въжделенията на всички присъстващи.
Някои се молят с твърде възвишени молитви, като вземат за дадено, че останалите трябва да ги разбират. Молитвите, които предполагат задълбочени познания върху библейски метафори или богословски доктрини от страна на събранието, никак няма да достигнат повечето хора и те няма да чуят нищо от това, което се говори.
Друга опасност е водачът на молитвата да се съобразява само със собствената си духовна зрялост. Такъв човек лесно може да изостави събранието зад себе си, или още по-лошо, да накара хората да се почувстват така, като че ли те никога няма да бъдат способни да придобият степента на духовност, която водачът им толкова очевидно показва. Молитва, която използва сложен или езотеричен език, стил на говорене само за посветени, кара хората да се чувстват объркани и заплашени.
Трябва да внимаваме да избягваме и другата крайност – молитвата да бъде твърде опростена. Една такава „молитва на дете от детската градина“ за повечето хора ще бъде неудобна. Възвишеността или достойнството на молитвата не трябва да се жертва за сметка на простотата; а простотата не бива да се ограничава до езика на дете от детската градина.
Добрата обща молитва е тази, в която човек с простички думи се моли от името на всички, като говори не повърхностни, а сериозни и задълбочени неща на Господ. За да може да се случи това, ти трябва да имаш дълбочина във взаимоотношенията си с Бог в личната си молитва. Трябва да подчертаем, че ние не можем да разчитаме единствено на общата молитва за пълноценността на нашия духовен живот. Личната връзка с Бога се изгражда в личното ти време, в личната ти молитва към Бог. Задълбоченият личен духовен живот повишава ефективността на общата молитва.
ОТПРАВЕНА КЪМ БОГ, НЕ КЪМ ХОРАТА
Трето, общата молитва трябва да бъде винаги отправена или адресирана към Бог, а не към хората. Макар и нещо толкова очевидно, за жалост, това доста често бива забравяно. Понякога съзнателно, понякога несъзнателно, водачът на общата молитва започва да „използва“ молитвата, за да отправя „предупреждения и назидания“ към събранието или да предава определени знания или информация. Това променя характера на молитвата от вертикален – насочен към Бог, в хоризонтален – насочен към хората. Такъв човек започва да разказва в подробности дълги случки от Божието Слово, като че ли Бог не знае това, което е писал в нея. Но и водещият на общата молитва го прави не за да го чуе Бог, а да го чуе самият той и хората около него – наслаждава се на собствените си разказвателни способности. Когато това се случи, молитвата е употребена неправилно. Да, ние трябва да се молим въз основа на Божието Слово. Но нашето използване на Словото в общата молитва трябва да бъде конкретно и специфично, а не да се простираме надълго и нашироко както някои, които започват с Битие и завършват с Откровение.
В друг случай водещият започва да се моли за някого от събранието, като излага в детайли греховете, които той е извършил, така че той да ги чуе и да се покае за тях. Да използваме молитвата, за да проповядваме чрез нея на хората, е злоупотреба с молитвата. Малодушно и неправилно е да порицаваш или укоряваш някого, все едно си пастор, чрез езика на молитвата. Това унищожава автентичния дух на поклонение, превръщайки общата молитвата в повторение на съобщенията за идната седмица или в бюлетин на семейните дейности дори ако тези дейности имат отношение спрямо църковното семейство.
В по-малки молитвени групи има място за споменаване на определени хора по име и конкретните им нужди в детайли. Но съществува граница на онова, което може да бъде извършено ефективно в общата молитва, където разбирането е, че цялата църква е застанала пред лицето на Бог.
РЕД НА ТЕМИТЕ В ОБЩАТА МОЛИТВА
Общата молитва би трябвало да бъде подредена и последователна. Макар и да няма точно определени правила или насоки, добре е, когато водим обща молитва да следваме някакъв определен ред. Редът, който следва, е извлечен от редица общи молитви, записани в Библията – молитви като тези на Моисей, на Давид, на Соломон, на Исус и на апостолите.
ВЪЗХВАЛА
Първо, молитвата започва с прослава на Бога, на неговия характер и личност. Ние хвалим Бог за това, което е направил, и му се покланяме за това, което е Той като личност. Когато пристъпваме при Бог, ние трябва да го правим с хвала. В този първоначален размисъл за Бог и Неговото величие се ражда истинското общение с Бог, който е достоен за хвала.
ПОКАЯНИЕ
Второ, в светлината на Божията святост и праведност хвалителите признават и изповядват нуждата си от неговата прошка и милост. Когато пристъпваме към Бог, ние трябва да го правим не само с хваление, но и с покаяние. Покаянието включва изповед на греховете ни. Подобно действие, понеже Бог е милостив и благ, ще бъде посрещнато от Него с уверение за прошка и освобождаване от греховете ни.
БЛАГОДАРНОСТ
Трето, темата на благодарността заема следващата фаза от реда на молитвата. Покаялият се и опростен поклонник ще иска да изрази благодарността си към Бог за всичките му благости. Ние благодарим на Бога за това, че ни е създал и ни поддържа в съществуване. Но над всичко ние сме Му благодарни за изкуплението и новия живот, който Той ни дава в Христос. Благодарности за обикновените Божии милости в живота ни, благодарности за здраве, запазване и снабдяване на телесните и временните ни нужди ще бъдат част от това тематично благодарение.
ХОДАТАЙСТВО
Ходатайството е молитва на застъпничество, в която този, който се моли, е поставен като посредник и свещеник пред Бог по отношение на нуждите на другите. Примери за ходатайство в Библията са Авраам (Битие 18:22-23), Данаил (Данаил 9:3-19) и Ездра (Ездра 9:6-15). Павел използва стила на благопожелание-молитва в посланията си, като по същество неговите молитви са ходатайствени (Ефесяни 1:15-23; 3:14-21; Филипяни 1:3-11; Колосяни 1:9-13) . Най-дългата и най-добре богословски основаната ходатайствена молитва за избавяне е Христовата молитва за църквата (Римляни 8:34; Евреи 7:25; Йоан 17:1-26). Идеята на ходатайствената молитва е „да искаш нещо“ за други нуждаещи се – болните, наскърбените, преследваните, гладните и бездомните, възрастните и враговете ни.
ПРЕДАВАНЕ
Истинската молитва включва предаване на покланящия се на Бога, когото призовава. Една равинска молитва описва взаимоотношенията между молитвата и Божията представа за нашите животи по парадоксален начин: „Господи, помогни ми да върша Твоята воля като своя, за да вършиш Ти моята воля все едно е твоя“. Крайната цел на молитвата е да потърсим Божиите най-висши намерения за живота ни и да получим милостта му, за да изпълняваме волята му с всичките ни сили. Молитвата „успява“, когато прелива от покаяние и ходатайство в посвещение и покорност. Проваля се, когато бива третирана като рецитиране на нашите нужди и опит да принудим Бог да ги извърши.
Този ред на теми в общата молитва съдържа развитие, изградено по модела на Господната молитва. Той следва главните точки на християнската доктрина: сътворение, грехопадение, изкупление, просветление и обединение с Бог в Христос. Започваме с Бог в Неговата слава и милост и приключваме с вършенето на неговата воля в нас и чрез нас в ежедневния ни живот. Придържането към възхвала, покаяние, благодарност, ходатайство и предаване като ред на темите, за които се молим, когато водим обща молитва, ще ни помогне да водим молитвата по един добър и назидателен за всички начин.