2 Летописи 16:9
Във 2 Летописи 16:9 четем:
9 Защото очите на Господа се обръщат {еврейски: тичат} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него.
Кой от Божиите атрибути можем да видим в този стих? Кое от Неговите качества на Бог? Бог е сърцеведец. Това означава, че Бог не гледа на лицето на човека, а на Неговото сърце. Този факт се потвърждава и от други пасажи на Божието Слово. Например в 1 Царе 16:6-7 четем думите на Бог към пророк Самуил по отношение на Елиав, най-големия Есеев син:
6 И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му. 7 Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
Ето, това е разликата между човека и Бога – човек гледа на лице – той гледа на видимото, а Бог – Бог гледа на сърцето – на мотивите, на вътрешния човек.
Тази духовна истина се потвърждава и от ап. Петър в неговата първа проповед пред езичниците в Корнилиевия дом (Деяния 10:34-35).
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице; 35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
Това, че Бог е сърцеведец е свързано с едно друго Негово качество – липсата на лицеприятие у Бога. Бог не се впечатлява от външността на човека. Той няма любимци. За Него расата, произхода, социалния статус и материалното състояние на човека са без значение. В Яков 2:1-9 четем неговото увещание и ние да бъдем като Бога:
1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. 2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, 3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, 4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? 6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? 7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате? 8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: „Да обичаш ближния си като себе си“, добре правите. 9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
Когато Му се молим, Бог не се интересува от човешките препоръки. Нито от формалностите (;). Бог се интересува от сърцето. В Йоил 2:12-14 се казва:
12 Но, казва Господ,
даже и сега се обърнете към Мене
С цялото си сърце,
С пост, с плач, и с ридание;
13 И раздерете сърцето си, а не дрехите си,
Та се обърнете към Господа вашия Бог;
Защото е милостив и щедър,
Дълготърпелив и многомилостив,
И разкайва се за злото.
14 Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае,
Та остави благословение след Себе Си,
Колкото за хлебен принос
и възлияние на Господа вашия Бог?
Господ Исус изобличаваше фарисеите особено остро за тяхното лицемерие. Например, в Матей 23:27-28 четем:
27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. 28 Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
Виждате ли, ние можем да лицемерим пред човеците. Можем да си слагаме различни маски и да се представяме като такива, каквито не сме. Но Бог не можем да измамим. Защо? Защото Той е сърцеведец – не гледа външността на човека, а го изпитва отвътре.
Нашето ходене с Бог е преди всичко една вътрешна реалност. Ето защо състоянието на сърцето ни е толкова важно. Какво е сърцето? Сърцето е тази част от нас в което вземаме съзнателни решения, тази наша най-вътрешна част от която произтича нашата духовна активност; сърцето е нашата личност като цяло – там където ние желаем, там, където са нашите страсти, разбиране и воля. Там, където Бог се среща с нас.
Новият Завет съдържа обещания за сърцата ни.
Езекиил 36:26-27:
26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. 27 И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.
И Новият Завет е вече факт. В Лука 22:20 евангелистът разказва:
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
Новият Завет е свързан със сърцето, защото Бог се интересува от сърцето. Така, поради това, че Бог е сърцеведец и Той не се променя, и поради това, че Новият завет е свързан със сърцето, можем да бъдем сигурни, че 2 Летописи 16:9 се отнася не само за старозаветните хора, но и за нас днес. Нека да го чуем отново:
9 Защото очите на Господа се обръщат {еврейски: тичат} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него.
Забележете, Бог не просто търси някакви сърца. Той търси сърца, които са „съвършено разположени към Него“. Преди време сърцето на цар Аса беше съвършено разположено към Господа. Точно преди нашия стих (2 Летописи 16:9) във 2 Летописи 16:8 четем:
8 Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.
Виждате ли, в началото на царуването си, цар Аса беше опитвал Божията сила. Тогава сърцето му беше съвършено разположено към Бога и той Му се молеше и Бог му отговаряше по чуден начин, като му даваше невероятни победи над враговете му (2 Летописи 14:2-5; 9-13; 15:1-17). След това, обаче, сърцето на цар Аса се промени (2 Летописи 16:1-7). Когато се сблъска с подобен проблем, вместо отново да уповае на Господа, той предпочете да се довери на парите си, на дипломатическите си способности и на един езически цар. Три години след това той отново закорави сърцето си (2 Летописи 16:12-13).
12 А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите. 13 И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.
Какъв е извод можем да си направим въз основа на всички тези факти? За мен изводът е следния: „Бог изследва състоянието на сърцата ни и то е от съществена важност за нашия духовен живот, нашето ходене с Него и за Неговата намеса в живота ни.“
Какво гледа Бог, когато изследва сърцата ни? В Библията, в Божието Слово можем да намерим поне шест показателя или критерия, които определят състоянието на сърцето ни. Ако ги следваме, ние можем да си направим една духовна кардиограма. Готови ли сме да махнем външната си обвивка, готови ли сме да свалим маските си и да се оставим в Божиите ръце? Защото в Евреи 4:12-13 се казва:
12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. 13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.
Нека да бъдем като цар Давид. Помните ли какво каза той в Псалом 139:23-24?
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
Опитай ме, и познай мислите ми;
И виж дали има в мене оскърбителен път;
И води ме по вечния път.
Колко прозрачен беше цар Давид! Той не криеше сърцето си, не криеше плановете и мислите си. Но, беше готов да се разкрие пред Бога. Бог и без това знае всичко. Но е важно за нас ние да изповядаме греховете си, за да можем да ги намразим и оставим.
Какво гледа Бог?
ВЯРА
Първото нещо, което гледа Бог, когато става въпрос за сърцата ни е как е вярата ни. Защото, в Евреи 11:6 се казва:
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
Вярата е свързана със сърцето. Човек не вярва просто с ума си или просто с чувствата си. Вярването е нещо, което правим със сърцето си. Не случайно в Римляни 10:10 ап. Павел казва:
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
И явно, че в последното време, точно преди Христовото пришествие вярата ще бъде дефицит на земята. Защото в притчата за неправедния съдия Господ Исус каза: „Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?“ (Лука 18:1-8).
1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки: 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, 5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
СТРАХ ОТ ГОСПОДА
Вторият показател по който Бог претегля сърцата ни е страха ни от Него. Ние вече прочетохме думите на ап. Петър в Корнилиевия дом (Деяния 10:34-35).
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице; 35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
Виждате ли, страха от Господа е началото на мъдростта (Притчи 1:7) и той ни кара да „вършим правото“ пред Господа. В Изход 20:18-20 четем каква е ролята на страха от Господа.
18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч. 19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. 20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.
Ето затова в Псалом 86:11 псалмопевецът се моли Бога да Му помогне да се бои от Него с неразделено сърце.
11 Научи ме, Господи, пътя Си,
и ще ходя в истината Ти;
Дай ми да се страхувам от името Ти
с неразделено сърце,
Така че, нека тази сутрин да прегледаме сърцата си и да видим как е вярата ни, и как е страха ни от Господа!
ЦЕННОСТНА СИСТЕМА
Третото нещо, което гледа Бог, когато става въпрос за сърцата ни е нашата ценностна система. Какво представлява нашата ценностна система? Тя се определя от това как степенуваме нещата по важност в живота си? Кои са нашите приоритети – какво е от първостепенна важност за нас? Как можем да разберем кое е от първостепенна важност за нас? Просто като погледнем за какво имаме време в живота си, за какво даваме парите си, какви са взаимоотношенията, които ценим.
В Матей 6:21 се казва:
21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
Към какво се стремим?
– Богатство, кариера, да вземем всичко, каквото можем от този живот;
– Власт, слава, плътски удоволствия…
Или към
– Божието царство, лична връзка с Бог, духовни опитности, изграждане на одобрен характер, превъзходство в служението, вярност, чистота… и т.н.
В Матей 6:24,31-33 четем:
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. 33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Какво ще намери Христос, когато погледне в нашата съкровищница? Егоизъм, самодоволство, и лични амбиции? Или неща, които са Му угодни – любов, алтруизъм, посвещение и т.н.
Ценностната ни система разкрива сърцето ни. Ценностната система на цар Аса се беше променила – преди той ценеше Божиета помощ и Неговото одобрение, а сега ценеше собствената си дипломатичност и способностите на лекарите си.
Каква е твоята ценностна система? Поддържаш ли в ред своите приоритети?
МИСЛОВЕН ЖИВОТ
Четвъртият показател по който Бог изследва сърцето ни е нашият мисловен живот. В Матей 9:4 ние чуваме как Господ Исус изобличава фарисеите заради злите мисли, които се породиха в сърцата им когато той каза на паралитика: „Прощават ти се греховете!“.
4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?
Нашите мисли са отражение на сърцето ни. Затова в притчи 23:6-8 се казва:
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око,
Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Защото, каквито са мислите в душата му –
такъв е и той.
Казва ти: Яж и пий,
Но сърцето му не е с тебе.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш,
И ще изгубиш сладките си думи.
Тук се казва, че би било грешка да приемаш гостоприемство от свидлив човек, понеже неговата липса на искреност рано или късно ще ти развали настроението. Но, забележете, в ст. 7 се казва, че „каквито са мислите в душата му – такъв е и той“. С други думи нашите мисли определят характера ни.
Нашите мисли са изключително важни, защото те се пораждат в сърцето ни. В Лука 24:38 Исус ясно показа тази връзка. Когато учениците му се усъмниха в Него след възкресението Му, Той им каза:
38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
За какво си мислиш? За какво мечтаеш? Какви са скритите ти желания? Всичко това показва какво е състоянието на сърцето ни.
Какви желания можем да имаме?
– Желание за отмъщение, желание да се наложим на всяка цена; желание да унижим другия; злорадство; нечисти мисли
Какво таим в сърцето си? Тук не става въпрос за това какво ни идва на ум, но върху какво спираме вниманието си и започваме не просто да си го помисляме, но да го обмисляме, и то да запълва нашия вътрешен свят.
„Ние не можем да попречим на птиците да кръжат над главата ни, но можем да им попречим да си направят гнездо в косата ни!“
Във Филипяни 4:6-8 ап. Павел ни учи как да контролираме мисловния си живот:
6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; 7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. 8 Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, – това зачитайте.
Друг важен стих в тази насока е 1 Петрово 4:1-2:
1 И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, 2 за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля.
ИЗГОВОРЕНИ ДУМИ
Петият показател за състоянието на сърцето ни са изговорените от нас думи. Ако се слушаме какво казваме, когато сме свалили маската на лицемерието си, ние можем да разберем какво има в сърцето ни. Нашите думи са издайниците на сърцето ни. Те изявяват какво има вътре в него. Сърцата ни са като тубички за паста за зъби. Когато бъдем притиснати от обстоятелствата, това, което е вътре в сърцата ни излиза навън. В Матей 12:34-37 се казва:
34 Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата. 35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. 36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. 37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
Бог иска думите и езиците ни да бъдат контролирани от Святия Дух. И това може да стане само, ако имаме едни сърца, посветени на Бога, които изцеляват и окуражават вместо да разрушават и унищожават.
Нека нашата молитва да бъде като тази на псалмопевеца от Псалом 19:14:
14 Думите на устата ми
и размишленията на сърцето ми
Нека бъдат угодни пред Тебе,
Господи, канаро моя и избавителю мой.
ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО
Степента на нашето възприемане на Божието Слово е шестият критерий по който можем да оценим състоянието на сърцето ни. В 1 Тимотей 4:9 се казва:
9 Това слово е вярно и заслужава приемане;
В притчата за Сеяча Исус каза, че хората, които имат „искрени и добри сърца“ правят три неща с Божието Слово (Лука 8:15).
Първо, „чуват“ го – приемат го в сърцето си.
Второ, „държат“ го – съхраняват го и го запазват в сърцето си.
Трето, „дават плод с постоянство“ – прилагат Божието Слово в живота си и живеят според него.
15 А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
Да чуеш Божието Слово не е лесна работа. Лесно е да се гледа телевизия или да се четат любовни романи криминалета. Но, когато започна проповедта, ние слишаме първите три минути и след това умът ни отлита в нашия собствен малък свят. Или пък, чуваме част от Божието Слово, но вместо да го приемем лично за себе си, казваме: „А, това е точно за брат еди кой си или за сестра еди коя си – дано да са го чули и да се поправят…“ С други думи – мислим си, че Словото не се отнася за нас.
Или пък, дяволът ни пошепва: „А, това Слово си го чувал… Няма защо да си напрягаш ума и отново да отваряш сърцето си за него.“
Запаметяването и съхраняването на Божието Слово също е неимоверно трудно за някои братя и сестри. Те лесно могат да издекламират някое стихотворение, което са учили в училище, но за тях е огромен проблем да цитират точно един стих от Библията или пък да запомнят една проповед. Изисква се работа и усилие, за да можем да задържим и да съхраним Словото в сърцата си.
Забележете, че доброто сърце не само чува и приема Словото, не само го съхранява и запазва, но „дава плод с постоянство“. Целта и смисълът на това да знаем Словото не е да можем да побеждаваме в словесните спорове с братя и сестри или да бъдем победители в битките със стихове. Не е за да поддържаме някакъв духовен авторитет. Целта е един променен живот и растеж в христоподобие. Ако Божието Слово не бъде приложено на практика в живота ни, то целта на процеса на неговото чуване и съхранение е пропусната.
Каква е степента на нашета възприемчивост към Божието Слово? Отговорът на този въпрос е изключително важен, защото той определя до голяма степен доколко нашето сърце е „разположено“ към Бог.
КАЧЕСТВО НА ПОКЛОНЕНИЕТО
Седмият показател по който Бог оценя сърцата ни е качеството на нашето поклонение. В Матей 15:7-8 чуваме изобличението на Исус към онези, които практикуваха едно формално и механично поклонение.
7 Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: –
8 „Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си;
Но сърцето им далеч отстои от Мене.
Как се покланяме на Бога – формално или искрено и сърдечно? Когато се покланяме на Бога с устните си, идват ли с нас и сърцата ни?
И когато говорим за поклонение, не трябва да забравяме, че най-висшия акт на поклонение е покорството (1 Царе 15:22-23).
22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни. 23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
С други думи, поклонението не е само това, което правим в църква в неделя сутрин – то е целия ни живот, съвкупността от всичките ни постъпки.
ОТНОШЕНИЕТО НИ КЪМ ДРУГИТЕ ХОРА
Осмият показател по който Бог изследва сърцата ни са нашите отношения към другите хора. Ако нашите сърца са чисти към Бога, то и по между си ние ще бъде чистосърдечни. В Псалом 73:1 се казва:
Благ е наистина Бог към Израиля,
Към чистосърдечните.
В 4 Царе 10:15-16 виждаме описана срещата между Ииуй и Рихавовия син Йонадав.
15 И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце към мене, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, каза Ииуй, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече: 16 Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.
СПОРЕД БОЖИЕТО СЪРЦЕ
Това са осемте критерия според които Бог преценява сърцата ни. Той гледа:
- Вярата ни
- Страха ни от Него
- Ценностната ни система
- Мисловият ни живот
- Изговорените от нас думи
- Възприемчивостта ни към Божието Слово
- Качеството на нашето поклонение
- Отношението ни към другите хора
Как са сърцата ни според тези показатели? Квалифицирани ли сме за Божията помощ? Можем ли да очакваме Той де се покаже мощен в сила към нас? Ако да – слава на Бога? Но, ако не – нека да бъдем честни към себе си, нека се смирим и да се покаем! Нека да не бъдем като цар Аса, който закорави сърцето си!
Яков 4:1-10
1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части? 2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите. 3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.
4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? 6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. 8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. 9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга. 10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.
Ние трябва да запомним, че Божият поглед преминава през всичко друго, през всичко външно и се спира на сърцето ни. И моята молитва е един ден за мен, а и за всички в нашета църква да бъде казано онова, което беше казано за цар Давид, а именно: „Той беше човек според Божието сърце.“ (Деяния 13:22)!