ЕЛ РОЙ – БОГ, КОЙТО ВИЖДА

Битие 16:1-16

КОМБИНАЦИИТЕ НА НЕТЪРПЕНИЕТО

В тази глава се разказва за раждането на Исмаил. Но акцентът не е толкова върху раждането на детето, колкото върху конфликта между Сара, която по онова време още се казваше Сарайя и нейната робиня Агар, майката на Исмаил. Сарайя заповядва на слугинята си да стане жена на мъжа й (ст.3) за да й роди дете, а когато детето се ражда и е естествено Аврам да стане по-внимателен към Агар, която е непосредствената майка на детето му, Сарайя се обижда от промяната в отношението на мъжа й и робинята й към нея.

1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар. 2 Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея.

Въпреки Божиите обещания за безбройно потомство, Аврам и Сарайя нямаха деца вече десет години. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато напусна Харан на път за Ханаан (Битие 12:4). От тогава бяха минали десет години и сега той беше на осемдесет и пет години (Битие 16:3), но Аврам и Сарайя все още нямаха деца. Защо се бавеше Бог в даването на наследник? За да може на всички да им стане повече от ясно, че детето, което щеше да се роди е плод само на Божията сила, а не на случайност, човешки сили, способности или умения.

Чакането на дете, обаче, е най-болезненото нещо на света. Опитите да се сдобият с наследник по някакъв заобиколен начин бяха присъщи не само на Сара, но и на Аврам. В предната, 15 глава се говори за това как Аврам планира слугата му Елиезер от Дамаск да му стане наследник (Битие 12:2). Това съответства на законите, написани на клинописни таблици, открити от американски археолози през 1930 година в древния град Нузи (Нузу) в Северна Месопотамия. Град Нузи е процъфтявал по Авраамово време около 2000 години преди Христос. Според тогавашните закони, бездетно семейство е можело да осинови дете по свой избор, което да стане техен пълноправен наследник в замяна на постоянна грижа и прилично погребение за родителите си. Брачните закони от Нузи както и кодексът на Хамурапи дават и друга възможност. Ако съпругата в семейството не може да има деца, то синът на слугинята й би могъл да бъде приет за законен наследник. Така че, взаимоотношенията между Сара, Агар и Аврам за които четем в тази глава са типични за обичаите, които са преобладавали в Месопотамия по онова време. Аврамовата загриженост за Агар и нейното добруване също съответстват на тогавашните закони, защото според тях е било забранено да се продава слугиня, която роди дете на господарите си. В такъв случай тя е ставала един вид част от семейството, въпреки и да не се е ползвала с правата на законна съпруга.

Казвам всичко това, за да ви обясня, че думите на Сарайя към Аврам на нас може да ни звучат недопустимо, но те са били в тон с тогавашните закони. Тя просто желае да се възползва от “вратичките”, които закона дава и да “помогне” на Бог за изпълнението на обещанието му.

Проблемът е, че винаги когато се опитаме да заменим Божията свръхестествена сила с човешки комбинации и тактики, резултатът от нашата недостатъчна вяра не е нещо друго освен гордост, каране и проблеми в Божието семейство.

И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

Интересно, че Аврам послуша Сарайя. В тази глава той е безгласна буква. Потвърждение на поговорката, че “мъжът е главата на семейството, а жената е шията”. Той се обръща натам, накъдето пожелае тя.

В текста изрично се казва, че Агар беше египтянка, но това не го спря. По-късно, обаче, ние виждаме, че Бог забранява женитбата за чужденки (Второзаконие 7:3-4) не само с цел предотвратяване на семейни конфликти, но и за да се избегне идолопоклонството. Името Агар всъщност значи “чужденка”. Целият този конфликт и неговите последствия показват, че Божият първоначален и съвършен план е мъжът да има само една жена и жената само един мъж.

Освен това използването на Агар с цел да се добие наследник беше едно тотално нарушение на човешките права и злоупотреба с личността й. Към нея се отнасяха не като човек с чувства и достойнства, а като с вещ, просто като с някакъв инструмент за постигането на определени цели, като със същество без желания и емоции.

3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена. 4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

НЕПРЕДВИДЕНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

Първоначално Сараиния план тръгна по вода. Аврам преспа с Агар и тя забременя. Тогава, обаче възникна друг проблем. От това, че беше имала интимни взаимоотношения с господаря си, и че в утробата си носеше детето си “акциите” на Агар се вдигнаха и тя изглежда “понавири” нос. Може би преди тя по-прилежно прислужваше на господарката си, а сега беше бременна и трябваше “да се пази”. Ние не знаем как точно, но нейното отношение обиди Сарайя. Сарайя, обаче, не можеше да й направи нищо докато Агар беше под протекцията на мъжа й.

5 Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

Сарайя се разсърди на мъжа си. Вижте, това е смешно. Идеята за това тя да придобие дете чрез слугинята си беше нейна. Тя беше тази, която даде Агар на Аврам. А сега му се сърди. Явно както повечето от нас Сарайя беше склонна винаги да прехвърля вината на някой друг. Отначало тя обвиняваше Бог за своята бездетност. В ст.1 тя казва: “Виж сега, Господ не ми дава да раждам…”. В тези думи се долавя един упрек и обвинение към Бог за нейното състояние. После пък обвинява Аврам за това, че се е почувствала обидена от промяната в отношението на Агар към нея. А той отново е “безгласна буква”:

6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно.

Тук явно имаме едно повторно прехвърляне на собствеността върху робинята Агар. Първоначално тя е била собственост на Сарайя. После Сарайя прехвърля Агар на Аврам и тя става негова собственост. Сега, обаче Аврам като че ли официално я връща обратно на Сарайя. Изгубвайки закрилата на Аврам, Агар изпада в положение да бъде третирана по възможно най-лош начин от Сарайя. А Сарайя беше огорчена и тя не пропускаше да си връща “до дупка” на бедната Агар. Отношението й към нея беше толкова непоносимо, че накрая Агар не можа да я изтрае и избяга от нея (“грабна си чукалата” и “духна” в неизвестна посока).

Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

Не ни се казва какво точно е правела Сарайя на Агар, но се подчертава, че се “отнасяла зле” с нея. Ние сами можем да си представим какво е означавало това. Според мен Сарайя се е отнасяла към Агар по-зле от лоша свекърва към снаха си. Представете си колко сълзи и огорчения са се трупали в сърцата и на двете. Най-накрая Агар не можа да изтърпи Сара и избяга от нея дори с риск за живота си и живота на детето, което носеше в утробата си.

Кой беше виновен за цялата тази грозна ситуация? И тримата. Когато Агар забременя, нейната гордост се надигна тя започна да постъпва глупаво. Кой знае? Може би нейната нова позиция й позволяваше тя да изрази огорчението си от начина по който Сарайя се е отнасяла към нея като робиня. Така или иначе, самоволния дух на който тя се беше предала й пречеше да приеме поправление и корекции. Авраам от друга страна изглеждаше твърде лесно отстъпчив и готов на всичко за да избегне кавгата с жена си. Вместо да се опита да помири жените си и да се опита да подобри взаимоотношенията между тях, той предпочете лесния изход от ситуацията – да прехвърли отговорността за Агар на Сарайя. Сарайя пък беше прекалено сурова и безпощадна в отношението си към Агар. Такива са пътищата на хората, когато напуснат Божия път и започнат да следват собствените си измишления.

ВСЕВИЖДАЩИЯТ БОГ

Тук сцената се сменя – от дома на Аврам авторът ни завежда при един извор сред пустинята. Въпреки, че за да угоди на жена си Аврам не се погрижи за Агар, Бог се погрижи.

7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

Ние можем да избягаме и да се скрием от хората, но не и от Господа. Където и да отидем, Той ще ни намери. Когато в Библията се говори за “Ангела Господен”, това не е обикновен, създаден от Бога ангел, а самия Бог, който се явява в плът пред човеците. Според редица църковни отци и видни богослови това е самия Христос в неговото пред-въплътено състояние. Това, че Бог се яви на Агар в пустинята, и че беше загрижен за нея показва, че у Бога няма лицеприятие. Той няма любимци. Отнася се към всички като към равни, независимо от тяхната позиция и материално състояние. За него една слугиня е точно толкова важна, колкото и една господарка.

8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

Ангелът Господен нарече Агар “Сараина слугиня” – название, което подчертава принадлежността й на Сарайя въпреки нейното нетърпимо отношение към Агар. Агар беше честна. Тя просто каза: “Бягам от Господарката си”.

9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}*.

Тук виждаме, че Бог е против тиранията и подтисничеството, но Той е още повече против бунта. Сарайя беше злоупотребила с властта си като господарка, но тя продължаваше да бъде Агарина господарка. Дори Агар го призна като каза: “Бягам от лицето на господарката си Сарайя.” Затова, сега Агар трябваше да се откаже от самоволието си и да се върне към задълженията си на слугиня на Сарайя.

Вижте, в този момент Агар беше бременна, но тя все още не беше родила детето си. Ако то се родеше извън дома на Авраам, то едва ли щеше да се счита за Авраамов син и да се ползва от закрилата и възпитанието на баща си. Бягайки от Сарайя, Агар губеше и Авраам. Така че, наистина не й беше лесно.

Въпреки всичко, когато Агар чу заръките на Бога за завръщане и покорство, явно не беше особено склонна да ги изпълни, затова Ангелът Господен добави обещание към тях:

10 Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество. 11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}†, защото Господ чу скръбта ти. 12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

Обещанието за безбройно потомство явно е накарало Агар да се почувства компенсирана от Бога за страданието си от Сарайя. Раждането именно на син, а не на дъщеря в онази култура се е считало за още особено благословение. Името на сина й “Исмаил” щеше винаги да й напомня, че Бог е винаги с нея, че Той знае всичко през което тя преминава и “чува скръбта й”. Предсказанието за народа, чийто праотец е Исмаил се изпълнява по забележителен начин. Исмаиляните или Арабите са наистина такъв народ – свободолюбив, независим, скитащ и винаги във вражда със съседите си. През средновековието те са допринесли по-особен начин за развитието на цивилизацията ни чрез своите велики откритие в сферата на математиката, астрономията и физиката. Със своята забележителна история, която съответства на Божиите обещания те са едно неоспоримо доказателство за истината на Божието откровение и боговдъхновеността на Свещените писания.

13 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда? 14 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}‡; ето той е между Кадис и Варад.

В този стих се казва, не само, че Ангел говореше на Агар, но че “Господ” й говореше. И наистина, при тази среща виждаме, че Ангелът Господен

  • открива робинята-беглец Агар край кладенец в пустинята;
  • нарича я по име, знае коя и каква е;
  • казва й какво да прави – напомня й за отговорността й и й заповядва да се покори на господарката си;
  • дава й обещание;
  • предрича какво ще бъде бебето й, дава му име и предсказва бъдещето на потомството му.

Всички тези факти ни навеждат на мисълта, че “Ангелът”, който срещна Агар при извора на пътя за Сур беше самия Бог в лицето на пред-въплътения Господ Исус Христос, Второто Лице на Троицата. Тук намираме едно от имената на Бога – Ел Рой – “Бог, който вижда”. Може би и ти като Агар бягаш от някаква трудна ситуация в която са се отнесли несправедливо към теб. А може би дори и ти като нея си част от проблема. Но приеми утеха в истината, че Ел Рой, “Господ, който вижда” вижда проблема ти и знае мъката и скръбта ти. Той е чул думите, които са били изговорени против теб и знае всичко, което си понесъл. Но, ако си в бунт, то покори се на властта, която е над теб. Не заради хората, но заради Господа. И няма да останеш разочарован, защото Бог ще те благослови. Той няма любимци. Както благослови Агар в неволята й, така ще благослови и теб, ако се смириш и станеш послушен.

Чувайки всички тези чудни обещания Агар се покори на Бога и се върна при Сарайя (ст.15-16).

15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил. 16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

Сега Агар отново живееше при Сара, но се радваше и на присъствието на Авраам. Освен това, сега слугуването и покоряването на Сара не й тежеше толкова, понеже тя го правеше не заради нея, а заради Господа. А Той беше верен на обещанията си и продължаваше да се грижи за нея. След 12 години, когато след раждането на Исаак отново възникна конфликт и този път Агар беше изгонена заедно със сина си Исмаил от техния дом, Бог отново й се яви (Битие 21:8-21)

8 А като порасна детето (Исаак), отбиха го; и в деня когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам се присмива; 10 затова рече на Авраам: Изпъди тая слугиня и сина й ; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11 Обаче тая дума се видя на Авраам твърде тежка, поради сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаак ще се наименува твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец. 21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

В този случай отново виждаме, че Бог остана верен на обещанията си. Той продължава да бъде Онзи, който чува, който вижда, който промисля и който спасява. Той е Ел Рой и никога няма да те остави или забрави. Както имаше план с Агар, така има план и с теб. Въпросът е, ще се смириш ли достатъчно, за да Му се покориш и са изпълниш волята Му дори и тя да е в разрез с твоите виждания и намерения?