Тази сутрин ще продължим да говорим върху темата за благовестието. Ние разглеждаме Филипяни първа глава и от тази глава ние виждаме няколко неща, свързани с благовестието. Виждаме, че апостол Павел живее с благовестието и благовестието е смисълът на неговия живот. Както Христос е смисъл на живота му, така и благовестието е смисъл на живота му, така и църквата е смисъл на живота му. Защото в посланията към колосяните виждаме тези три посоки.
Там се говори за Епафрас, който беше верен Христов служител и ние трябва първо и преди всичко да служим на Христос. Но също и самият той казва, че е станал служител на църквата, а също и служител на благовестието. Така и ние трябва да бъдем служители на Христос, на църквата и на благовестието. Това са трите посоки, в които ние да гледаме. Да гледаме към Бога нагоре, към Христос в нашата връзка с Него. Да гледаме към църквата в нашите взаимоотношения и да гледаме навън към изгубените.
Защото тези три посоки са Божиите посоки. Бог желае нашите взаимоотношения да бъдат в ред. Бог желае наистина между нас да няма омраза, наистина между нас да няма дразги, между нас да няма огорчение, между нас да няма отхвърляне. Но когато един човек прави нещо, старайте се да го подкрепят и да бъдат заедно с него в това, което прави. А не да имат съперничества и изпълнители. Не да се дистанцираме, но да се включваме, да участваме. И Бог желае да не гледаме само на себе си в църквата, но да гледаме навън към изгубените, да мислим за мисиите, да мислим за това как да бъдат достигнати недостигнатите.
Как благовестието да бъде проповядвано на изгубените? И разбира се, във всичко това да имаме връзката с Христос, връзката с Бога. И когато разглеждаме Филипяни, първа глава, ние виждаме как апостол Павел споменава различните аспекти на благовестието. И ние се спряхме на някои от тях вече. Всъщност, той казва, дори когато той е в затвора, във 12 стих: „Желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието“.
Филипяни 1:12
12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,
Вижте, той не мисли за себе си, не мисли за себе си, че той е в затвора отишъл, но той мисли, че това, което му се е случило, как ще повлияе на благовестието. Неговата мисъл не е за самия него, неговата мисъл е за проповядването на благовестието. И той мисли дали това, което се случи, по някакъв начин ще спомогне за преуспяването на благовестието. И това трябва да бъде нашата цел – преуспяването на благовестието. Как благовестието ще преуспее в този свят и как ние да бъдем част от това преуспяване.
И затова ние разгледахме в едно от нашите поучения защо благовестието е важно и каква е нашата роля в благовестието. Защото видяхме, че от една страна спасението се дължи на Христос, защото Христос е ядрото на спасението и Той е, който стана жертва за нас. Но от друга страна, човек не се спасява, когато Христос умря за него, но човек се спасява, когато чуе вестта за това, което Христос направи. И тук е нашата роля. Апостол Павел казва, че Бог даде на нас да служим за помирението и Той ни направи посланици.
И Той повери благовестието не на ангели, но Той го повери на нас. Така че, ако ние говорим благовестието, тогава хора ще се спасяват. Но ако ние мълчим, тогава няма да се спасяват, защото това дали благовестието ще се проповядва, не зависи от Христос. Христос е извършил Неговата роля. Това дали благовестието ще се проповядва, зависи от нас. Доколко ние ще бъдем покорни на Неговата заповед, защото това е Неговото велико поръчение: „Отидете и проповядвайте благовестието на всяка твар“.
Така че ние трябва да разбираме нашата роля в благовестието, Божия план и какво ние трябва да направим, за да може благовестието да се проповядва. Но също така и какви са нещата, които биха спомогнали за преуспяването на благовестието. Това не е само да се проповядва, но да преуспява. И затова ние говорихме, че първото нещо е ние да не се срамуваме от благовестието. И аз казах: „Не се срамувай от благовестието Христово“. Защото срамът е това, което ще ни накара да не говорим.
Какво ще кажат другите за нас? Как те ще ни отхвърлят? Ами дали няма да ни считат за странни, че ние говорим за благовестието? Не! Не се срамувай от благовестието Христово, защото то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва. Затова ние не трябва да се срамуваме и това е първото нещо, което ще спомогне за преуспяването на благовестието. И аз няма да говоря за това, защото вече го говорих. Второто нещо, което ще спомогне за преуспяване на благовестието, е защита на благовестието.
Защото тук се казва, че апостол Павел е бил поставен да защитава благовестието. И дори когато той е в неговите окови, това спомага за утвърждаването на благовестието. Защита на благовестието спомага за неговото утвърждаване. И ние казахме, че начинът, по който защитаваме благовестието, е чрез нашето лично свидетелство. Защото това беше начинът, по който апостол Павел защитаваше благовестието в Деяния на апостолите. Когато той беше изправен пред царе, пред високопоставени, пред съдии, в публични процеси, как защитаваше той благовестието?
Той казваше личното свидетелство. Той казваше какъв е бил преди Христос да го срещне, че той е бил гонител на църквата, но Бог го е срещнал, Бог му се е разкрил. И Бог го е променил и Бог го е направил това, което той е. И това е, което ние доказваме на хората. По този начин ние защитаваме благовестието с нашето лично свидетелство. И следващото нещо е ние да се обхождаме достойно за благовестието. И това е нещо, за което ще говорим тази сутрин. Защото се казва в двадесет и седми стих: „Само се обхождайте достойно за Христовото благовестие“.
Филипяни 1:27
27 Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие, така че било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието
Защото най-добрата защита на благовестието е всъщност нашият личен живот. Ако нашият живот е свидетелство за Христос, то тогава с нашия живот ние защитаваме благовестието. След това ние трябва да бъдем готови да страдаме за благовестието. Защото се казва по-надолу в двадесет и девети стих на първа глава: „Защото относно Христос вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“. И тук е страданието за благовестието. И накрая, макар че в тази глава е в началото, ние трябва да даваме за благовестието.
Филипяни 1:29
29 защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,
Защото филипяните участваха в благовестието с тяхното даване. Така че това са всъщност пет неща, които биха спомогнали за преуспяването на благовестието. Първо – не се срамувай от благовестието Христово. Второ – защитавай благовестието. Трето – обхождай се достойно за благовестието. Четвърто – бъди готов да страдаш за благовестието. И пето – бъди партньор в делото на благовестието. Участвай с твоето даване. Защото благовестието е безплатно. Христос е платил цената за нашето спасение на Кръста.
Но проповядването на благовестието не е безплатно. За да се организира една евангелизация, трябва да се посрещнат различни нужди. За да има църква или сграда, това всичко струва някакви средства. И за да се пътува, това всичко изисква средства. И за да могат да бъдат подготвени работници, те заслужават тяхната заплата. Всичко това ще спомогне за разрастването на благовестието. Но това може да се случи само ако всички ние вършим тези пет неща: не се срамувай от благовестието, защитавай благовестието, обхождай се достойно за благовестието, бъди готов да страдаш за благовестието, бъди верен до смърт и участвай в делото на благовестието с твоето даване.
Така че тази сутрин ще се спрем на обхождането, за достойното обхождане за Христовото благовестие.
Филипяни 1:27
27 Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие, така че било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието
Вижте, аз ви казах това, че всъщност най-добрия начин, по който защитаваме благовестието, е нашето поведение. Защото всъщност, ако нашият живот свидетелства за Христос, тогава хората биха се привлекли от това и те биха се поинтересували за спасението.
Те биха се поинтересували какво ни прави такива, каквито сме. И това би дало повод ние да свидетелстваме за нашата вяра. Но когато говорим за достойно обхождане за Христос в благовестие, трябва да знаем, че това всъщност е основно в два аспекта. Единият аспект е нашата святост и нашата чистота. А другият аспект е нашата любов или нашето единство. Защото виждаме, например, в посланията към филипяните, когато апостол Павел говори отново за достойно обхождане за спасението или за званието, към което сме призвани, за достойния християнски живот, той започва, като говори за единството.
И виждаме, че тук също и в нашия текст от Филипяни 1:27 стихът, апостол Павел също говори за единството. Той казва: „да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата в благовестието“. Т.е. отново се говори за един дух и единодушно. Отново се говори за единство. Така че ние трябва да имаме единство и освен единство, това е всъщност нашите взаимоотношения помежду ни, ние трябва да имаме един безупречен живот на святост.
Може ли човек да мрази брата си и да бъде с вяра към него? Ами не може, защото се казва, че ако мразиш човека, когото си видял, не можеш да обичаш Бога, Когото не си видял. Така че ние преди всичко трябва да внимаваме на нашите взаимоотношения, да се прощаваме, да се обичаме. Но също така и в нашия свят живот, аз ще се върна след това на единството, но бих желал първо да говоря за святостта. Защото виждаме по-надолу в посланието към Ефесяните, като говори за единството, а после Павел започва да говори за чистотата.
1 Йоаново 4:20
20 Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.
И той казва в 17 стих на Ефесяни 4 глава: „Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат езичниците във своя суетен ум. Помрачени в разума и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях и поради закоравяването на сърцето им, които изгубили чувство, те вече нямат чувство за мярка, нямат чувство за добро и зло, са се предали на сладострастие да вършат ненаситно всякаква нечистота“. Т.е. ние не трябва да живеем като този свят.
Ефесяни 4:17
17 И така, това казвам и заявявам в Господа, да не живеете вече, както живеят езичниците, по своя суетен ум,
И тук Бл. Стойков правилно казва, че ние не трябва да се смеем на глупостите на този свят, защото това, на което се смеят безумните, те казват една голяма глупост и най-големите им вицове са цинизми. И те казват: „ми ако не говорим цинизми, тогава как ще забавляваме света“ и целите им предавания по телевизията са запълнени с такива неща. И тук се казва по-надолу: „никаква гнила дума да не излиза от устата“. Но онова, което е добро за назидание, според нуждата.
Ефесяни 4:29
29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат;
Дали хората имат нужда да чуят това, което ние казваме, или говорим празни приказки? Дали това, което казваме, принася благодат на тия, които слушат, или ги осквернява и покварява и развращава още повече? Така че тук става въпрос за нашите думи. Става въпрос за нашия характер. И за това, че ние сме нови създания. Затова ние трябва да съблечем стария човек. Това означава да спрем да вършим тези неща, които той е правил, и да се облечем с новия човек, създаден по образа на Бога.
Това е да пуснем Духът към тях. Духът, ако говори за Бога някой смислен и работещ, винаги преминава в него. Говорим не само за това какво правим ние с другите, но говорим за целия живот. За всичко, което правим. Новия човек, който е създаден по образа на Бога в правдата и святостта, които са от истината. Това означава ние да живеем свят живот. Това означава да бъдем отделени от греха. Да бъдем отделени от света. Това означава да бъдем преобразени, както една гасеница, която се превръща в пеперуда и вече от това, че пълзи преди, може да е пълзяла, но сега лети.
Преди може да е била гнусна и грозна, но сега е красива. И ние трябва да бъдем преобразени в това, което Бог желае да бъдем. И по-нататък в Ефесяни се казва в 5 глава: „И тъй, бивайте подражатели на Бога, като любезни чада“. Т.е. понеже ние сме деца на Бога, затова трябва да живеем достойно за Бога, достойно за благовестието. Благовестието е свято и то ни прави ние да бъдем святи. То ни го предава. То ни прави Божии чада. И затова се казва, че на онези, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии чада, на тези, които вярват в Него.
Ефесяни 5:1
1 И така, бъдете подражатели на Бога като възлюбени чеда
Йоан 1:12
12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име;
Но като Божии чада ние трябва да живеем като Божии чада. И затова се казва: „ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас, принос и жертва на Бога за благоуханна миризма“. А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии. Божието Слово казва, че ние сме светиите. И ние трябва да мислим за себе си по този начин. Не че да се възгордяваме да си казваме „ние сме светиите“ и нещо такова. Не. Но да знаем, че ние сме Божиите избрани. И да живеем достойно за това, което Бог ни нарича.
Ефесяни 5:2
2 и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.
Ефесяни 5:3
3 А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие даже да не се споменават между вас, както прилича на светии;
Може ли Светият Дух да изпълни един човек и той да мрази другия? Може ли? Питам. Може. Светият Дух щом те изпълни, значи трябва да обичаш от сърцето. Най-големия си враг. Това е. Светият Дух. Той е мил и благ. Аз толкова исках да кажа нещо на някой друг, нали? И сега задаваш. Казвам, че искаш да кажеш нещо на другите и затова ме питаш. Не че не знаеш. Ама ти много добре знаеш това, нали? Знаеш отговора. Ама ти нали знаеш отговора на този въпрос? Нали знаеш отговора? А, така. И аз какво казвам? Всички ние го знаем отговора, нали? А, така. Точно така. Точно така.
Въпросът е, че ние не сме винаги изпълнени със Светия Дух. Това е проблемът. Проблемът е, че когато ние сме кръстени със Светия Дух, в момента на кръщението със Светия Дух, в момента на първоначалното изпълнение със Светия Дух, тогава сърцето ни прелива от любов и ние обичаме всички. Сме готови да раздаваме и дори тези, които ни мразят, защото Божията любов в нас е безусловна любов, която не поставя условия. Както Божията любов, тя ни обичаше, когато бяхме грешници. Христос умря за нечестивите. И ако сме изпълнени със Духа, тогава тази Божествена любов в нас, ние обичаме всички.
Ама проблемът е, че на другия ден ние не сме изпълнени със Духа, защото в стаята не ставаме да се молим да се изпълваме, ами ставаме да заминаваме, защото сме заети за други неща. Нашите приоритети не са се променили. Ние трябва да имаме за приоритет всеки ден да се изпълваме със Светия Дух. И затова Словото ни казва: „Не се опивайте със сладко вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се със Светия Дух“. Тази дума „изпълвайте се“ означава „постоянно се изпълвайте“. Това означава „всеки ден се изпълвайте“. И точно тук е всъщност нашият проблем. Това не означава, че като веднъж сме изпълнени със Духа, ние ще бъдем съвършени, защото ние пак можем да сгрешим.
Ефесяни 5:18
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа;
Но ако ние се изпълваме всеки ден със Духа, ако ние желаем, защото Словото казва ние да желаем спасението си, ние да изработваме спасението си, ние да се стремим да бъдем святи. Словото ни казва – „Бъдете съвършени, както е съвършено вашето небесно Отец“. И начинът да бъдем съвършени е да бъдем изпълнени със Духа, но точно това е проблема, че ние не се изпълваме всеки ден със Духа. Забравяме. Ние забравяме. Тук е въпросът – кое е важно за нас?
Няма такива хора да забравяме. Не забравяме, но ни мързи. А, така. Мързел. Мързел и липса на дисциплина. Това се нарича – мързел и липса на дисциплина. Никога не мързете. Ако се изпълваме, той ще реши да благовестваш. Никога. Нека да вървим напред със Бога. Но вижте, защо казвам, че е важно нашият живот да бъде такъв, каквото е нашето благовестие? Защото на много места Божието Слово ни изобличава.
Римляни 2:17
17 Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,
Там просто Павел говори за юдеите. Защото те имаха закона и те се считаха, че са нещо повече от другите. Но по подобен начин и ние като вярващи в определен момент си казваме, че ние сме нещо повече от другите. Защото имаме Божието Слово, имаме святостта. Обаче вижте какво казва на юдеите и мисля, че това обаче е валидно и за християните. Защото той ги изобличава за това, че техният живот не съответства на тяхното учение. И вижте какво се казва.
Но ако ти се наричаш юдеин, а за нас християнин. Но ако ти се наричаш християнин, облягаш се на закон, а ние се облягаме на благодатта. Хвалиш се с Бога, това е ние се хвалим с Бога. Знаеш неговата воля и разсъждаваш между различни мнения. Понеже си учиш от закона, това е от нас и за нас, защото ние се учим от Божието Слово. Ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите. Ние сме лидери, ние сме водачи, водим другите при Бога. Светлина на тия, които са в тъмнина.
Защото Божието Слово казва, че ние сме светлина и сол. Наставник на простите. Учител на младенците. Понеже имаш от закона олицетворение на знанието на истината. Тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ето, това е. Тук в същност е проблема. Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли? Ти, който се хвалиш с закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона?
Питам това, защото, според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. Защото истината е, че много хора не искат да дойдат в църквата. Защото казват, аз казвам, кой хубав е в тази църква, аз не искам да стъпя там. Аз точно това казвам, защото това не трябва да е така. Но си говорим истина, нали? Истината е, че хора го казват това нещо. Казват, аз като знам кой ходи там, аз няма да стъпя в тази църква. Лошото е друго, че те не ни познават преди да сме дошли тук.
Ама после вече, като са повярвали, трябва да стъпим в църквата и загрешим. И да, истина, ние можем да оправдаем тази позиция, да кажем, да, в църквата има грешници. Но това ще ни е виждато. Ама те ни виждат, защото това е няма. Ако сме дошли тук, да се коригираме. Да, за това сме говорили сега, да се коригираме. Да, просто да вземем предвид всичко и да започнем да се страхуваме. Да, именно. Точно това е. Значи за това говорим, защото желаем благовестието да преуспява.
Защото ако човек чуе благовестието и той го повярва, той ще се спаси, има вечен живот, отива във вечността и възкръсва от мъртвите. Няма да умре, няма да бъде на съд. Обаче, ако той не иска да го слуша това благовестие, защото казва, че трябва да имаме авторитет, за да може хората да ни слушат. И за това е причината, примерно в Долно Езерово, комшиите тук на църквата са дали съгласието си да се построи църква. Защото Жеко, Славейка и Страхил, те са имали авторитет като вярващи пред комшиите.
Те казват, ние имаме здраво семейство, ние сме точни, ние сме услужливи, ние правим добро. И за това те казват, ние не можем да кажем нищо срещу тях, не можем да кажем, че те са секта, те са еретици. Те пак ще го казват, и това е вече към страданието за благовестието, защото знаят, че говорят несправедливо и невярно. Те пак ще говорят, обаче въпросът е и ние да не даваме повод за това, защото за Христос също говориха. Той беше невинен, те го разпънаха на кръст.
Така че това, че сме невинни не означава, че няма да бъдем разпънати на кръст. Но също не означава, че щом като сме обвинявани, ние трябва да бъдем такива, за каквито ни обвиняват, че сме. Така че, нашата роля е, ние да живеем достойно за благовестието Христово. Ние да живеем свят живот, честен живот, и хората да видят в нашия начин, че ние не сме като такива, каквито сме били преди да повярваме, да видят промяната в нас. И не само това, но да видят добрите ни дела.
Т.е. ние да правим добро на другите. Т.е. да правим добро, защото това правилно добро е свидетелство за любовта. Защото любовта се изразява в нашите думи, но също и в нашите дела. Но без дела, както вярата е мъртва, така и любовта е мъртва. Така че това е първата сфера, в която ние трябва да живеем достойно за благовестието в нашия свят живот. Но много е важно също и единството. Даже на много места, където се говори за достойно поведение за благовестие, се говори за единство.
Защото Сатана ни е разделил. Ето, Той вече ни е разделил. Едни казват „Ние отиваме в нашата църква“, други казват „Ние отиваме в другата църква“. Не ни интересува това, не ни интересува друго. И дори между нас самите идваме заедно на църква, обаче имаме помежду си разделение. Но апостол Павел казва, че достойното, и хората тогава казват „Вие като не сте едно, къде да отидем ние?“ Ние се бъркаме. В тази църква да отидем, в другата църква да отидем, защото има разцепление.
И това е планът на Сатана. Разделяй и владей. Затова ние трябва да разпознаваме плана на Сатана и да не допускаме разделение помежду си. Да не допускаме разделение помежду си. Защото самата дума тук е много интересна. Вижте, казва се във Филипяни първа глава. Казва се да се сподвизаваме, и аз ви казвам, че много интересно има в Новия Завет такива думи като „съразпнати“, „съвъзкресени“. Но тук се казва да бъдем… и всъщност това не са някакви думи от старобългарския, ами това са опити да се предаде значението от гръцки, защото на гръцки точно по този начин са казали нещата.
И тук се казва „и се сподвизавате“. Не се казва „подвизавате“, но „сподвизавате“. Тази дума „сподвизавате“ означава, че, всъщност на гръцки тази дума означава „да се борите заедно“. Както апостол Павел се е борил с благовестието, така и ние заедно да се борим за разпространението на благовестието. Или не да се борим, но заедно да служим, да участваме. Но не само да участваме, но и да се трудим. Както той казва за Еводия и Синтихия, тези жени, които се трудиха в делото на благовестието, заедно са с мен.
Ние сме партньори и заедно се трудим за Благовестието. Ние сме съработници на Благовестието. Така че ние всички искаме Благовестието и то е, всъщност, убедителната ни сила. Затова ние трябва да бъдем готови, ако имаме различия, да отстъпим. Втора глава на Филипяните говори за алтруизма, което е обратното на егоизма. Егоизмът казва: „Аз имам права, аз настоявам на моето, ще бъде на моето“. Обаче и ти, като кажеш: „Ще бъде на твоето“, и аз, като кажа: „Ще бъде на моето“, и става развод.
Нали? Трябва някой да отстъпи. Трябва някой да отстъпи. И ние трябва да бъдем готови, в името на по-доброто, да отстъпим. Виждането за доброто трябва да се размине. Тогава може дори виждането за доброто да не се разминава, пак трябва да отстъпим. Пак трябва да отстъпим. Защото иначе няма да има еднодушие. Виждате, всъщност, една от причините в това послание – аз много харесвам посланието към Филипяните – понеже в него се говори за Благовестието.
След това се говори за начина, по който Благовестието ще може да бъде проповядвано, и то е чрез алтруизъм, защото тая църква, макар че тя подкрепила апостол Павел, между тях имало конфликти. И Еводия и Синтихия не можели да се понасят помежду си. Между тях имало съперничество. Съперничество. Кой ще бъде повече над другия? Кой ще бъде по-духовен? Кой ще командва? Кой ще казва кое е най-доброто? Еводия мислела, че е най-доброто, и Синтихия мислела, че е най-доброто.
И двете мислят, че е най-доброто. Обаче ние трябва да се научим, ти като си мислиш, че е най-доброто, и аз си мисля, че е най-доброто, да седнем на маса и да преговаряме. Да можем да чуем, да дадем възможността на единия да каже какво е неговото виждане, и другия да каже какво е неговото виждане. И когато вече всеки се изяви едното и другото, и ние го сравним с Божието Слово, защото Божието Слово е нашата по-висша власт. И когато има някакъв конфликт, начинът да разрешим конфликтът е да се отнесем към по-висшата власт.
Аз мисля, че е добро и ти си мислиш, че е добро, но дай да видим какво Бог мисли. И това, което Бог мисли, е да дадем на Божието Слово и да се съобразим и да кажем: „Сега, аз мога да си мисля, че е добро, обаче Словото казва: Аз отстъпвам“. То ли трябва да е рамката на един стих, а не просто в духа на посланието? Да. Не в един стих, но в духа на посланието. Така че по този начин ние трябва да запазваме единството. Защото Христос това каза: „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици“.
Йоан 13:35
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Ако имате любов помежду си, любовта е белегът на християнина. Любовта е белегът на това, че хората да видят, че ние сме общност, която се обичаме, която си помагаме, която се уважаваме и че те да искат да бъдат част от една такава общност, в която хората се държат един за друг. А ние не се държим един за друг. Всъщност тук е проблемът. Че ние трябва да се хвалим, да се простим, да се държим един за друг, да си помагаме един за друг. Когато един страда, всички да страдат заедно с него.
Когато един се радва, всички да се радват заедно с него. И така да има еднодушие, еднодушие и единство. Аз знаеш какво, аз се радвам. И го знам. Сея, че аз му помагам. Хубаво му е. Ако му стане хубаво на него, нека да помага и толкова, че е хубаво на другия. На мен ми е хубаво, като ми помагат, но защо не помагам аз на другия, да му стане хубаво на него? Значи, защото, брат Стойко, трябва да изчакваме хората. Защото хората са малки. Примерно, аз като помогна на моето лице, очаквам ли сега той да ми помага, като му помогна на него?
Той знае, че трябва да ми помага, но той ще помага на неговото лице. Разбира се. Той ще го помни това нещо. Да, той ще го помни, но когато даваме, не трябва да очакваме да ни се върне назад. Така че ние просто трябва да сеем и да изчакаме хората да израснат. Това е човешкото. Да, затова, че ние не можем да очакваме и да се състезаваме сега. Аз го направих добро, той ще ми прави добро. И той не е пораснал. Трябва да го изчакаме, да му направим още добро.
Още добро ще направим. Още добро. Още добро трябва да му правиш. Защото го правиш не на него, но го правиш като на Господа. А Той го прави. Нали? Ами сега ще направя един въпрос. Защо да не направим добро, да получим възможност? Дали помниш? Да. Значи, ти му правиш добро, като правим добро на хората, да му благовестваме, да го придърпаме към вечния живот. Помниш ли, че му правим зъби срещу зъби? Да. Еми, така е. Но нека да забравим тези неща, че всъщност достойното обхождане за Благовестието спомага за проповядване на Благовестието.
И това означава да живеем от една страна честен, свят живот в нашия личен живот. И от друга страна да имаме единство и разбирателство в църквата. И с това единство и разбирателство ние печелим. Защото хората казаха, когато ранната църква беше в едно и всеки искаше да участва, защото там имаше любов между тях. И всеки има нужда от любов. Всеки има нужда от любов. Ама като няма тази любов в църквата, тогава църква ли е без любов? Извън нея е по-лошо от света.
Извън нея е по-лошо от света. Затова трябва да имаме любов и трябва да отстъпваме, за да може да се прощаваме и да побеждаваме заедно, да побеждаваме злото чрез доброто. Нека да се помолим.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Ето сега, когато Ти ни учиш, Господи, как да съдействаме за преуспяването на Благовестието. И Боже, моля Те, помогни ни да живеем достойно за Благовестието. Помогни ни, Господи, да се обхождаме като Твои деца, да съблечем стария човек с делата му, да се облечем в новия, по подобие на Господ Исус Христос. Да се обхождаме като синове на светлината, да бъдем сол на тази земя, да не би солеността ни да изветрее и когато солта обезсолее, тогава тя за нищо не струва, освен да бъде тъпкана от хората. Но Ти ми казваш, Господи, тази сутрин, чрез Духа Си: „Имайте сол помежду си, имайте мир помежду си, имайте любов помежду си, имайте единство помежду си“, защото ако имате любов и единство помежду си, тогава Благовестието ще напредва. Тогава с живота си ще привличате хора към Христос и към Благовестието, тогава ще имате авторитет. Боже, затова помогни ни, помогни ни да имаме авторитета, който Ти ни даваш. Помогни ни, Господи, да бъдем поучени тази сутрин, да приемем, Боже, да размислим за себе си, за делата си, за постъпките си и да решим в себе си да живеем в единство, да решим в себе си да бъдем готови да отстъпим, да решим в себе си да живеем свят живот или поне да се стараем да живеем така, както Ти желаеш, Господи. Помогни ни да желаем да се изпълваме с Духа Ти, защото Духът Ти е Дух на святост и на освещение и Духът Ти е Дух на любов.
За това, Господи, помогни ни всеки ден да се изпълваме с Духа и да поставяме себе си под контрола на Духа, както един, който като се напие с вино, изпада под влиянието на алкохола и той е под контрола на алкохола. Така и ние, Господи, когато се изпълним с Духа и бъдем под контрола на Святия Дух, Той ще контролира действията ни, реакциите ни и Ти ги прави да бъдат подобни на Тебе, Господи. Образявай действия в нас и нека благовестието се проповядва и хора да се спасяват.
Ефесяни 5:18
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа;
За това, Господи, ние милеем и за това, Господи, Те молим. Помогни ни, Господи, да бъдем ревнители за благовестието Божие, ревнители за Твоето дело в името на Исус. Амин.