Водното кръщение е една от заръките на Христос. Ние го извършваме, защото Той го заповяда (Мат.28:19):
19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух…
Тази Христова заръка е намерила своето отражение в краткото изложение на основните доктрини, приети от Съюзът на Евангелските Петдесятни Църкви в България. По въпросът за водното кръщение там е записано: „Ние вярваме, че кръщението във вода чрез потапяне се отнася за всички, които са се покаяли и са повярвали, че Исус Христос е Божий Син. По този начин те свидетелстват пред света, че са умрели с Христос и са възкръснали с Него за нов живот (Мат.28:19; Деян.10:47-48; Рим.6:4).“
Днес аз бих желал да разгледаме това наше верую по отношение на водното кръщение като отговорим на четири основни въпроса относно водното кръщение. Те са: „Какво?“, „Кой?“, „Как?“ и „Кога?“.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ?
Българската дума „кръщение“ е превод на гръцката дума „баптизо“. Простият корен на тази дума е „бапто“. Тази основна форма се среща три пъти в новозаветния гръцки текст. В Лука 16:24 тя е преведена като „натопявам“, в Йоан 13:26 като „затопявам“, а в Откровение 19:13 като „попръсквам“. Във всеки един от тези случаи контекстът ясно показва, че „бапто“ означава „потапям нещо в течност и после го изваждам“. С други думи, това, което разбираме от новозаветната употреба на думата „баптизо“ е, че „кръщение“ означава „потапяне на нещо в течност (вода) и изваждането му от нея“. Когато кръщаваме някого, ние обикновено го потапяме във вода и след това го изваждаме.
Това потапяне обаче, не е обикновено, а символично. При християнското кръщение потапянето във водата символизира смърт, а изваждането от водата – възкресение. Така то запечатва в нас факта, че приемайки Исус Христос за свой Господ, от една страна ние умираме за себе си, за греха, за сатана, за този свят, и от друга страна възкръсваме за нов живот с Бога.
ПРЕОБРАЗИ НА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ
Библейските преобрази са отпечатъци на определени духовни истини в Новия Завет, които са техни първообрази. Преобразите на водното кръщение ни помагат по добре да схванем неговата същност и значение. Общо взето, те са само два – потопа и преминаването през Червеното море.
ПОТОПЪТ
Един пастир много често проповядвал за водното кръщение. Дотолкова, че членовете на духовния съвет при църквата започнали да се чудят какво да направят за да го накарат да престане да говори само за водното кръщение. Не им било удобно да му кажат направо: „Така и така, много говориш за водното кръщение, така че ако обичаш започни да говориш на някоя друга тема…“ Мислили, мислили какво да направят, и накрая му казали: „Пастирю, искаме да направиш една серия от проповеди върху книгата Битие.“ Той казал: „Добре, няма проблеми.“ Следващата неделя застанал на амвона, отворил Библията на Битие 1:1-2 и започнал да чете:
1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
Започвайки своята проповед, пастирът казал: „Ето виждате, още в началото Бог е създал вода, защото е промислил за водното кръщение!“ И започнал отново да говори за водното кръщение…
В защита на този пастир, трябва да кажем, че наистина от книгата Битие може да се говори за водното кръщение. Поне ап. Петър прави това в 1 Петрово 3:18-22, където споменава историята за потопа и Ной като преобраз на кръщението.
18 Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; 19 с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, 20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, то ест, осем души, се избавиха чрез вода. 21 Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест), чрез възкресението на Исуса Христа; 22 Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили.
Водата на потопа е преобаз на кръщението, което е нейния първообраз. Тя беше тази, която потопи тогавашния свят, но тя беше и тази, която издигна Ноевия ковчег от мястото му и след около година го постави на планината Арарат (Битие 8:4). Според Петър водата „в образа на кръщението ни спасява“. Как става това? Това спасение не е свързано с хигиенните или очистващи свойства на водата – това, че тя измива, изпира и изчиства мръсотията. Не, спасението не е нещо външно, а нещо духовно. То е свързано тялото ни, а със съвестта ни. Когато се проповядва благовестието, Святият Дух „ужилва“ съвестта ни, тя се събужда и насочва волята ни към покаяние (Деяние 2:27). Кръщението е израз на нашия отклик на вяра и посвещение към Бога в резултат на приемането на благовестието.
ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ ЧЕРВЕНОТО МОРЕ
Вторият старозаветен преобраз на водното кръщение е преминаването през Червеното море. То е споменато в 1 Коринтяни 10:1-2:
1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, 2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея…
Забележителното е, че и при потопа и при преминаването на Червеното море имаше хора, които се удавиха във водата; и хора, които бяха избавени от водата чрез Божията свръхестествена намеса. И в двата случая – при потопа и при преминаването на Червеното море – водата се превърна в един действителен воден гроб – място на смърт и осъждение на Божиите противници.
Обяснението и приложението на тези преобрази можем да намерим в Рим.6:3,4,11:
3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му? 4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
При кръщението ние влизаме в един символичен воден гроб и след това излизаме от него. Ние правим това, защото считаме себе си „мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса“. В Кол. 2:12 се казва:
12 погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.
За какво ни говорят преобразите на водното кръщение? Те ни напомнят, че човекът, който се кръщава, трябва действително да се е уеднаквил с Христос в Неговата смърт. Да се погребват живи хора е ужасно престъпление. Да се кръщават хора, които все още не са прекъснали връзките си със сатана, света и греха е не по-малко неправилно!
С други думи, водното кръщение е нещо много сериозно и кандидатът за водно кръщение трябва да е изпълнил условията за него.
УСЛОВИЯ ЗА ВОДНО КРЪЩЕНИЕ
На какви условия трябва да отговаря кандидата за водно кръщение, за да бъде кръстен? Ако трябва да отговорим с едно изречени на този въпрос, ще кажем, че „Кандидатът за водно кръщение трябва да е повярвал в Бога и да се е покаял за греховете си.“ Условията са две – вяра и покаяние.
ВЯРА
На първо място – вяра. В Деян.18:8 виждаме, че редът на действията предшестващи кръщението е слушане, вярване, и тогава – кръщение:
8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
При кръщението на Етиопския скопец забелязваме че Филип не постави друго изискване за кръщението освен пълна вяра в божествеността на Христос и в Неговата мисия (Деян.8:36-38):
36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? 37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий]. 38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
Вярата, която е необходима за получаване на водно кръщение е вяра в две неща – вяра в Божието царство и вяра, че именно Исус от Назарет е Божия Помазаник. В Деян.8:12 се казва за самаряните:
12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
ПОКАЯНИЕ
Другото изискване за да бъде отслужено водно кръщение е искреното покаяние. В Деян.2:37-38,40-41 четем как първата голяма група от новообръщенци се прибави към църквата. Те приеха апостолското поучение и обърнаха гръб на извратеното поколение всред което живееха:
37 Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? 38 А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух. 40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение. 41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
Кръщението е външен израз на вътрешна промяна. Ние не се кръщаваме, за да се променим, а се кръщаваме, защото сме се променили – от невярващи сме се превърнали във вярващи, от нехристияни – в християни. Кръщението е външен печат или потвърждение за вътрешната промяна, която вече е станала в резултат от покаянието. В Марк 1:4 водното кръщение е наречено „кръщение на покаяние за прощаване на греховете“. За да бъде кръстен, човек трябва да е преживял една промяна в начина си на мислене, един кръгом, една смяна на посоката в която се движи – от отдалечаване от Бога към приближаване към Него. Това покаяние не става от само себе си. То трябва да бъде придружено от изповядване на греховете, молитва за получаване на прошка за тях от Бога и промяна в поведението или „плодове на покаяние“, които да бъдат забелязани от всички.
Разглеждайки кои са условията за отслужване на водно кръщение ние можем да забележим, че те са същите като тези за спасение от греха. Кръщението не е нещо повече от нашето спасение, то просто е удостоверението за него.
КАК СЕ ИЗВЪРШВА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ?
В редът на извършване на водното кръщение ясно бихме могли да различим три етапа – изповед, провъзгласяване и потапяне.
Първо, изповед. При извършването на водно кръщение на кандидата за кръщение се задават следните въпроси:
- „Вярваш ли, че Исус Христос е Божий Син?“
- „Вярваш ли, че Исус Христос умря на кръста за твоите грехове и възкръсна за твоето оправдание?“
- „Приемаш ли Исус Христос за твой личен Спасител?“
- „Обещаваш ли от сега нататък да служиш на Исус Христос и да му останеш верен до края на живота си?“
Тези въпроси се задават с цел да бъде дадена възможност на кръщавания да направи изповед на вяра. След положителен отговор следва вторият етап на водното кръщение – този на провъзгласяването. Думите, с които се провъзгласява акта на водното кръщение са заимствани от Мат. 28:19. Те се изговарят от служителя, отслужващ кръщението и са: „Кръщавам те в името на Отец, Сина, и Святия Дух.“Следва третият етап на водното кръщение – актът на потапянето. Кръщаваният скръства ръце на гърдите си, бива напълно потопен по гръб във водата от служителя и след това изваден от там.
МНОГО ВОДА
За кръщението е необходима достатъчно вода за да може кръщавания да бъде напълно потопен в нея. Цялостното потапяне символизира пълното отъждествяване с Христос. В Йоан 3:22-23 четем, че и Йоан и Христос кръщаваха на места, където имаше изобилие от вода:
22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше. 23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха.
Явно многото вода беше нужна, за да може кръщавания да бъде потопен в нея.
При кръщението на Етиопския велможа, което е един класически новозаветен модел виждаме, че и Филип и Скопеца влязоха във водата за да могат да извършат потапянето (Деян.8:38-39):
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го. 39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
КОГА СЕ ИЗВЪРШВА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ?
Отговорът на този въпрос е: „Колкото се може по-бързо след като кандидата е изпълнил изискванията за кръщение, а именно вяра и покаяние.“ Такъв е модела, който намираме в Деяния на апостолите 16:29-34:
29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти. 32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
От Божието Слово виждаме, че апостолите извършваха кръщението „без забава“ (Деян.2:41):
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
Вярно е, че има хора, които прибързват с кръщението си. Може би си мислят, че то ще ги спаси, или пък са увлечени от това, че техните приятели вземат водно кръщение и те не искат да останат по-назад. Това разбира се е неправилно. Има обаче и друга група хора, която в църквата никак не е малка. Това са повярвали християни, които по една или друга причина са отлагали кръщението си с години. Вярвам, че за такива се отнасят думите от Деян.22:16:
16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
Нека Бог да ни благослови и да ни направи покорни на думите Му. Ако ние не се покорим на тази най-първа от неговите заръки, то как и дали ще се покорим на останалите си остава един голям въпрос. Затова, нека да бъдем покорни. Наградата за това е наистина голяма – неизказана и преславна радост, спасение от греховете ни и божествен живот.