Левит 6:8-13
8 Господ каза още на Моисей:
9 Заповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.
10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.
11 Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.
12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.
13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.
В нашия живот често ние желаем да имаме драматични събития, като например една сватба. Много е хубава сватбата, обаче тя е само един ден. За това, като се ожениш, цял живот трябва да живееш с този човек. По същия начин е със кръщението със Святия Дух. Веднъж си кръстен, един ден, след това цял живот трябва да се изпълваш с този Дух.
По същия начин беше с освещението на скинията. Когато освещаваха скинията, огън от небето слезе и погълна всеизгарянето, но след това тя трябваше да поддържа този огън да не угасва. Именно за това вярвам, че Бог желае днес да ви говоря, че ние трябва да поддържаме огъня на Духа в нашия живот.
И това се отнася за всяко едно нещо. Отнася се за огъня на любовта в нашите семейства, отнася се за дисциплината, в това ние да се трудим, защото много се радваш, когато те назначат на работа, обаче след това трябва да работиш, нали? И в каквото и да е друго, има начало, има драматичен момент, но след това има работа, която трябва да се свърши.
И всъщност и с това пророчество, за което Петко спомена в молитвата, че Господ ще издигне своята армия в последното време, и Езекиил пророкува за духа, и духът слезе върху тази армия, и тя се изправи на твърде голяма войска. И това беше действително нещо удивително, защото то беше пророчество за възкресението на една нация. Но след това тази нация трябваше да живее по Божията воля, след това тази нация трябваше да воюва.
Така че именно за това мисля, че този закон за всеизгарянето би могъл да ни помогне и ние да постоянстваме. Защото това е основното послание, което Господ желае да бъде проповядвано в църквата, и то е посланието за пребъдването. Ние да пребъдваме в Исус, ние да останем в Исус, Исус да бъде в нас, Неговият живот да преминава през нас. Защото ако ние не пребъдваме в Него, ние не можем да дадем плод. Защото Бог очаква от нас ние да имаме плод.
Така че мисля, че времето, в което живеем, не е така драматично. След промените в 1989 година имаше драматични времена, когато единият режим се смени с другия, и това даде една голяма свобода в страната, много хора се заинтересуваха от Бога и беше много вълнуващо. Обаче след като тази промяна стана, Бог желае тази църква, която Той е основал, да продължава да съществува. И за да може да продължава да съществува огънят на олтара на църквата, огънят на поклонението, огънят на Духа, Той трябва да продължава да гори.
И затова ние трябва да правим всичко необходимо, за да можем да постоянстваме във вярата си. Това е предизвикателството. В това време, в което живеем, много хора, за които ние не сме очаквали, че те ще спрат да ходят на църква, но те спират. Казват си: „Сега няма да ходя през седмицата, ще ходя само в неделя“. И като спрат да ходят през седмицата, спрат да ходят на молитвено събрание, спрат да ходят на сряда на богослужение, но започнаха само в неделя, след това нещо се случва една неделя и казват: „Сега ще прескоча тази неделя“.
И като прескочиш една неделя, се получава, че не си ходил на църква половин месец. И след това като прескочиш още някоя друга неделя и постепенно усещаш, че ти можеш да живееш и без църквата. Но ти не можеш да живееш с Бога без църквата, защото Бог и църквата са неразделни неща. Църквата е Христовото тяло на земята и Бог обитава в църквата Си. Затова ние трябва да постоянстваме във всяко едно отношение, не само в нашето посещение на църква, защото това би следвало да бъде резултат от нашия молитвен живот.
Но ние да постоянстваме в молитвения си живот, да се молим на Бога всеки ден, не само за храната, но да се молим сутрин, вечер, да търсим Божието лице, да четем Божието Слово. Бог да ни говори чрез Словото Си, да имаме тази опитност с Него. И от там нататък, с четенето, с молитвата, ние да имаме Божието присъствие в сърцата си, да ходим на църква и да свидетелстваме на други, да водим други при Бога, защото Бог желае ние да имаме ученици и ние да даваме плод.
Това е най-великото посвещение. И това, на което ние сме се посветили, и аз желая да ви го припомня, аз ще казвам, вие повтаряте след мен: „Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата, да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях. Като ги подпомагаме и мотивираме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос“. Това е, което Бог желае за нас и ако ние се отклоняваме от това, ние трябва да се осъзнаем.
Ние забравяме това, че трябва да работим за другите, започваме да мислим за себе си, но Бог не желае ние да мислим за себе си. Бог желае след като сме спасени, ние да мислим за другите, как другите могат да бъдат утвърдени, как другите могат да бъдат изградени, как да може да имаме ученици и на тези ученици ние да помогнем те да имат техни ученици. И не само това, но Бог желае нашата църква да има нова църква, да порасне до там, че от нас да излязат хора, които да отидат да проповядват в други места.
Ние виждаме, че това се случи с църквата в Антиохия. Там вярващите започнали да се събират, църквата започна да процъфтява и веднага те си зададоха въпроса: „Сега трябва да изпратим някой“. И те изпратиха най-добрите си хора. Изпратиха Савел и Варнава, които бяха всъщност основателите на тази църква, да отидат и да благовестват по други места, да проповядват благовестието там, където не е проповядвано, за да бъдат основани други църкви. И други църкви се основаха.
Така че ние трябва да мислим в тази посока и да не забравяме защо Бог ни е дал Святия Си Дух. Така че нека да се върнем към нашия текст. „Господ още говори на Моисей, казвайки: Заповядай на Аарон и синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето. Всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато“. Има едно нещо, което се повтаря в този целият текст и това е, че огънят не трябва да изгасва.
Всеизгарянето трябва да гори на олтара цялата нощ. Не трябва да угасва, трябва да се слагат дърва, на това сте изгаряни и огънят на олтара трябва да гори цяла нощ. Трябва да гори непрекъснато. Не само през нощта, но също и през деня, но особено през нощта. И преди да говорим за това, ние трябва да споменем жертвата и олтара, защото това, че става въпрос за жертва, всъщност насочва мислите ни в посока на поклонение. Защото принасянето на жертва е основен елемент на всяко поклонение.
Левит 6:8-13
8 Господ каза още на Моисей:
9 Заповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.
10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.
11 Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.
12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.
13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.
Те принасяха тези жертви, защото чрез тях те се покланяха на Бога. И ако днес в Новия Завет ние не принасяме жертви, животни, ние принасяме пак на Бога духовни жертви. Жертвата, която Бог принесе за нас, беше Исус Христос – слава на Бога. И затова ние не принасяме други жертви, защото всяка друга жертва би била омаловажаване на жертвата, която е Христос за нас. Но заедно с Христос ние принасяме на Бога също духовни жертви, които са хвалението, даването, святия живот и други неща, които виждаме, че са споменати в Божието Слово.
Но когато говорим за поклонение, което е на основа на жертвата на Исус Христос и е ръководено от Святия Дух, може би най-известният стих в тази насока е Йоан 4 глава, 23-24 стих, където Исус казва: „Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина“. От такива иска Отец да бъдат поклонниците. Бог е Дух и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Така че ние трябва да имаме това поклонение в нашия живот, което да ни помогне ние да преживеем живота си, без да отпаднем от вярата, ние да преживеем живота си като имаме Божията благодат в нашия живот, ние да преживеем живота си като победители.
Йоан 4:23-24
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
И когато говорим за поклонение, ние виждаме, че в нашия стих се говори за това, че всеизгарянето, което е жертвата, трябваше да бъде принесено върху олтара. И огънят трябваше да гори върху олтара. И олтарът в Библията е символ на богослужението, понеже олтарът освещава жертвата. В Матей 23 глава, 16-20 стих, Исус обясни, че олтарът е повече от жертвата, защото олтарът освещава жертвата: „Безумни и слепи, че кое е по-голямо – златото или храмът, който е осветил златото? Казвате още: ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху олтара, задължава се. Безумни и слепи, че кое е по-голямо – дарът ли или олтарът, който освещава дара? Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко, което е върху него“.
Матей 23:16-20
16 Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
17 Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?
18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19 Безумни и слепи! Че кое е по-голямо – дарът ли или олтарът, който освещава дара?
20 И така, който се закълне в олтара, заклева се в него и във всичко, което е върху него.
Кой е нашият олтар? Исус е жертвата. Кой е олтарът? Къде беше пренесена жертвата? На Голгота, на Кръста. Голгота е нашият олтар. В Посланието към евреите се казва, че Исус пострада вън от стана и затова казва някъде ние да излизаме вън от стана и да понасяме позор заради вярата си. Така че нашият олтар е Голгота. И чрез Господната вечеря, която днес ние ще имаме, ние имаме общение в жертвата на Христос, пренесена на този олтар.
В Първо Коринтяни ни се казва, 10 глава, 16-18 стих: „Чашата, която бива благословена и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме. Гледайте Израиля по плът. Тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара?“ Така че, когато ние имаме общение в жертвата, когато имаме общение в Христовата кръв, имаме общение в олтара. И този олтар не е само Голгота, но той е святото място в Небесата, защото се казва, че Исус Христос, като Първосвещеник на бъдещите добрини, принесе Себе Си в жертва за нас и Той влезе не в една земна скиния, но в Небесната скиния, където принесе Себе Си като жертва за нас.
1 Коринтяни 10:16-18
16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.
18 Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво?
Той е нашият Първосвещеник и Той е нашата жертва. Слава на Бога! Така че виждаме, че тук се говори за поклонение и ние трябва да поддържаме нашето поклонение пред Бога в постоянство, да не спираме да се покланяме на Бога, да Го търсим, да идваме пред Него и просто да Му благодарим, да заставаме пред Него в преклонение, просто да Му се покланяме, да Го хвалим, да Го обожаваме, защото Той заслужава нашето обожание, защото Той е действително Бог. Но също виждаме, че този закон се отнася за един определен вид жертва и това е всеизгарянето.
Всеизгарянето беше единственият вид жертва, който се изгаряше напълно на олтара, без никакъв остатък. Затова и се нарича всеизгаряне, т.е. изгаря се цялата жертва. Всеизгарянето символизира тотално, 100% посвещение на Господа. И в Новия Завет се говори за едно такова напълно отдаване на вярващия на Бога. Например, в Римляни 12 глава, първи стих се казва: „И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение“.
Римляни 12:1
1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Ето го духовното служение, за което говорим. Ние да представим пред Бога нашето тяло, да кажем: „Господи, ето ме, аз не съм свой си, а съм Твой“. Тогава желая да върша за Тебе. И ние да служим на Бога със способностите, които Бог ни е дал, с дарбите, които Бог ни е дал, с всичко, което Бог ни е дал. Да служим на Бога с телата си, с духовете си, с ума си. Защото да бъдем Христови ученици изисква всичко. Има цена. Цената на ученичеството, за която Исус говори. И каза: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека да се отрече от всичко, което има“. И ние виждаме, че всъщност ученичеството струва всичко. Всичко.
Както виждаме притчите, които Исус Христос каза, например притчата за съкровището, което беше намерено в една нива. И се казва, един, който беше търговец… Всъщност това са две различни притчи. Едната е за писаря, другата е за съкровището, за имането. Но този, който искаше да вземе имането, той отиде и продаде всичко, което има. И отиде и купи тази нива, защото вътре му беше съкровището. Той отиде и продаде всичко, което има, за да отиде и да купи тази нива. Това е за имането, скрито в нивата. И също един търговец на бисери или на скъпоценни камъни, се казва за него, че е на перли, който видя един бисер, който беше особено ценен, и той отиде и продаде всичко, което има, и отиде и купи този бисер. Много. Колко продаде той? Той продаде всичко, което имаше. Така че ученичеството струва всичко.
И ние трябва да бъдем 100% отдадени на Господа. Ние не сме свои, ние сме били купени със цена. Както брат Печо си беше сложил на неговия скайп такова съобщение, че „не забравяй кой си и цената, платена за теб“. Нека Бог да ни помогне. Не забравяй кой си, че ти си Божие дете. Не забравяй цената, платена за теб, че си купен със кръвта на Исус Христос. И живей като такъв, защото Бог желае да живеем по този начин. Така че ние трябва да имаме това тотално отдаване на Бога и да имаме това поклонение.
И също така виждаме, че всеизгарянето трябваше да гори на олтара непрекъснато. И аз в началото споменах няколко думи за това. Но виждаме, че то трябваше да гори не само през деня, но и през нощта. И това означава, че нашето поклонение трябва да бъде непрестанно. Това означава не просто никога да не спираме или да бъде само поклонение през целия живот, но никога да не престава, то да бъде непрестанно. Защото в Новия Завет се говори за непрестанна молитва.
Казва „непрестанно се молете“. Говори се за непрестанно поучаване в 4 глава, 2 стих: „проповядвай с време и без време, изобличавай, увещавай, поучавай, проповядвай Словото“. И същото се говори за непрестанно хваление. Това се казва да принасяме непрестанно хвалебна жертва, плод от устни, които изповядват Божието име. И това се казва в Евреи 13 глава, 15 стих. Така че тези три стиха – 1 Солунци 5 глава, 17 стих, 2 Тимотей 4 глава, 2 стих, Евреи 13 глава, 15 стих говорят за непрестанна молитва, непрестанно поучаване, непрестанно хваление.
1 Солунци 5:17
17 Непрестанно се молете.
2 Тимотей 4:2
2 Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.
Евреи 13:15
15 И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т. е. плод от устни, които изповядват Неговото име.
И това означава, че нашето поклонение и в Новия Завет трябва да бъде непрестанно. И затова ние трябва всяка неделя да се събираме и да не преставаме да се покланяме на Бога, но да постоянстваме. Освен това заповедта в Левит се отнася до огъня, който гори на олтара. И този огън не беше обикновен. Той беше запален от Господа, даже когато едни от синовете на първосвещеника пренесоха чужд огън. Бог ги уби заради това, че те се опитваха да принесат чужд огън на олтара.
Господ не допускаше чужд огън да бъде принесен на този олтар. Огънят на този олтар беше свят. Той беше небесен. И той символизираше приемането на жертвите от Бога. Защото Бог го беше запалил при освещаването на Скинията.
Левит 9:23-24
23 И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха народа; и Господнята слава се яви на целия народ.
24 И огън излезе отпред Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстините върху жертвеника; и като видя това, целият народ извика силно и падна на земята.
Слава на Бога! В Новия Завет огънят на поклонението е огънят на Святия Дух. Помислете си какво означава това? Това означава, че когато ние се събираме, Святият Дух трябва да бъде тук. Ако Святият Дух не е тук, тогава ние принасяме чужд огън на Господа. Може би принасяме огъня на нашите емоции, огъня на нашите традиции, огъня на нашите човешки способности, огъня на нашата гордост или някакви други огньове. Но ако ние принасяме други огньове, това не е огън от Бога.
Ние трябва да поддържаме огъня, който ни е даден, защото на Петдесетница огънят на Святия Дух слезе върху Църквата. Защото жертвата, която беше принесена – това беше Христос – беше одобрена от Бога и Бог за това показа одобрението си, като изля Духа Си върху събранието на светиите. Защото сега вече ние сме Църквата. Бог не обитава в някаква сграда, Бог обитава в събранието на светиите. Нашата сграда нарочно ние не сме я построили в някаква такава форма да прилича на нещо особено, за да подчертаем, че всъщност това, което е Църквата, не е сградата.
Няма значение дали входът е от изток или от запад. Важното е кое е в тази сграда. И важното е тези, които сме вътре, да бъдем отдадени на Бога, важното е тези, които сме вътре, да бъдем изкупени със кръвта на Исус Христос. Важното е да бъдем част от Христовото тяло. И важното е да бъдем изпълнени със Святия Дух, за да може огънят на олтара да бъде святият огън, да бъде истинският огън. И виждаме също отговорността за поддържането на този огън. И това е както със Святия Дух, че Святият Дух при кръщението слиза върху Църквата.
Но след това виждаме в Ефесяни, апостол Павел казва: „Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се със Святия Дух“. Т.е. вече отговорността за изпълването е на тези, които вече имат Духа, защото той е като батерия, която има сила, но силата се изчерпва. Иска зареждане. Той е като парфюм. Може да се напарфюмираш, обаче на други дни пак трябва да се напарфюмираш, защото парфюмът изветрява. Святият Дух не изветрява, но ние изгубваме дозата, която имаме от него, понеже сме в плът и имаме нужда от нова доза от Святия Дух.
Ефесяни 5:18
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа;
Ново зареждане, нова сила, нов аромат, за да можем да бъдем изпълнени с Духа. Точно както и огънят. Огънят гори, обаче трябва да сложиш нови дърва, за да може да гори огънят. Казваме, че тази заповед за всеизгарянето и за вечния огън беше заповед на Господ към Аарон и синовете му, т.е. към свещениците. С други думи, отговорността за поддържането на вечния огън беше на свещениците. Кои са свещениците в Новия Завет? Ние сме свещениците в Новия Завет.
Тези, които са били преди нас, те са били свещеници на тяхното време. Но днес ние сме Божиите светии. Ние сме Божиите свещеници, ние сме Божиите служители. И това означава, че отговорността за поддържането на огъня на олтара на поклонението на църквата е наше задължение. Затова ние трябва да бъдем много внимателни по отношение на поклонението, да не принасяме на Бога евтино поклонение. Но да дадем всичко от себе си, за да може нашето поклонение да бъде такова, каквото Бог заслужава.
Да бъде ценно. По този въпрос в Новия Завет се казва да бъдем пламенни по дух, като служим на Господа. В Римляни 12 глава, 11 стих: „В усърдието бивайте нелениви. Пламенни по дух, като служите на Господа“. Слава на Бога! Ако нищо друго не запомните от тази сутрин, запомнете този стих. Римляни 12 глава, 11 стих: „В усърдието бивайте нелениви. Пламенни по дух, като служите на Господа“. Не може да бъдем мързеливи, когато служим на Господа.
Римляни 12:11
11 В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа.
За съжаление аз просто се натъжавам, когато идвам в църквата и тук една част от хората пеят, други се протягат. „Ох, да дойда на църква, да се протегна така хубаво, да се опъна, да се опъна ръцете“. Те ще ми пеят, аз тук ще си седя и ще наблюдавам какво правят. Това не е усърдие в поклонението. Това не е пламенност по дух. Ние трябва да дойдем с всичко, което е вътре в нас и да осъзнаем пред кого заставаме. Ние стоим пред Святия. Ние стоим пред Създателя на небето и на земята. Ние стоим пред Царя.
Много по-голям от президента, много по-голям от министър-председателя. Ако дойде някой важен човек от властта тук, всички ще се строят, всички ще започнат да се приготвят. А ние имаме Бог сред нас. И това Словото казва: „В усърдието бивайте нелениви“. Да не ви домързява. Защото това е изкушението. Да не ви домързи да кажете: „Тия песни сме ги пяли сто пъти, кой пречи пак да изпеем някакви песни?“. Голяма работа. Мързеливо. Да служим на Бога. И фалшиво. Да не си отваряме устите сега – „защо тях трябва да пеем пак толкова?“. Не е така. Ние трябва да бъдем нелениви. Да не бъдем мързеливи в нашето усърдие.
Ние първо трябва да имаме усърдие. Това означава да имаме ентусиазъм. Нашите молитви трябва да бъдат усърдни молитви. Трябва да имаме усърдната молитва на праведния. Нашето служение трябва да бъде усърдно. Ние трябва да бъдем пламенни по дух. Т.е. когато става дума за служение, да кажем: „Да, аз съм огнен, аз съм запален за това служение, ще служим на Бога, ще имаме молитва“ – слава на Бога, ние ще се молим, ще отиваме да благовестваме, слава на Бога, ние отиваме да благовестваме, ще пеем – слава на Бога, нека да хвалим Бога със всичко, което е в нас.
Римляни 12:11
11 В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа.
„В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух като служите на Господа.“ Вярвам, че този стих, ако го приемем, ще ни спаси. Ще ни спаси от това да отпаднем от вярата, ще ни спаси от това църквата да изчезне или да се затвори, ще ни спаси от това ние самите да бъдем погълнати от желето на Сатана. Защото Сатана иска да сложи едно желе върху църквата и всички да бъдат като желирани. Там вижда се нещо под желето, обаче той е желиран, той не е подвижен.
Така е желанието на Сатана – да бъдем като едни желирани зомбита, както ги рисуват, защото няма живот. Но ние можем да се отърсим от това нещо и да служим на Господа. Просто ние трябва да имаме ревност да служим на Господа, да кажем: „Това е служение.“ И ние виждаме един интересен пример по отношение на усърдието в 4-та книга на Царете, 13 глава, от 14 до 19 стих.
4 Царе 13:14-19
14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която по-късно умря. Израилевият цар слезе при него и плака над него, като възкликна: Татко мой! Татко мой! Колесница Израилева и негова конница!
15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.
16 Тогава пророкът каза на Израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И като сложи ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:
17 Отвори източния прозорец. И той го отвори. Елисей му каза: Стреляй. И той стреля. Елисей каза: Стрелата на Господнето спасение! Да! Стрелата на избавлението от сирийците! Защото ще поразиш сирийците в Афек, докато ги довършиш.
18 Каза още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава каза на Израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти и престана.
19 А Божият човек му се разсърди и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците, докато ги довършиш; а сега само три пъти ще поразиш сирийците.
Виждате ли колко е важно усърдието? Ако този цар беше малко по-усърден да удари повече, щеше да има голяма победа. Но той удари само 3 пъти. По същия начин и ние, ако правим нещата просто така, да отбиваме номера, тогава ние няма да имаме победа. Тогава ние ще падаме надолу, ние ще губим ентусиазма, ние ще ставаме все по-мързеливи.
И тогава, когато ставаме мързеливи, нашият врат ще се закоравява, както казва Словото, че вратът на израилтяните се закоравяваше. Това означава, че те не бяха податливи на ръководство. Защото по това време начинът, по който ръководеха животните, беше като ги боцкаха с пръчка. Обаче, ако животното е покорно, то няма нужда много да го боцкаш. То знае, когато го докоснеш, че трябва да завие насам или натам. Ама като става инат, ти го боцкаш, боцкаш, и колкото повече го боцкаш, мястото, където го боцкаш, става мазол.
Става закоравяло вече и ти да го боцкаш там, това място е безчувствено. Това е същото, което се случва с нашата съвест, която прегаря. И това е същината на закоравяването на врата и прегарянето на съвестта ни. И ако ние прегорим в нашата съвест, тогава вече ние няма да желаем да служим на Бога. Затова не трябва да допускаме тези неща, трябва да бъдем пламенни по дух, като служим на Господа, трябва да бъдем усърдни.
ПОДДЪРЖАНЕ НА ОГЪНЯ
Левит 6:10-11
10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.
11 Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.
Тук, мисля, че би трябвало да отбележим две неща. Първото е, че пепелта трябваше да бъде вдигната. Какво е пепелта? Пепелта беше това, което не се беше възнесло във всеизгарянето. Пепелта е това, което пречи на новия огън да гори, когато трябва, и пепелта спира притока на кислород, който е нужен за протичане на процеса на горене. Вие имате печка вкъщи и винаги, когато знаеш, че трябва да се чисти печка, аз знам какво означава, че тази пепел трябва да се чисти, защото ако не се изчисти, тя запълва дупките, където няма да гори. Защото няма кислород, който е нужен за протичане на процеса на горене.
Така че пепелта е символ на плътското, на неприемливото в нашето поведение. То трябва да бъде отстранено, за да може огънят на Святия Дух да бъде разпален в нас. И целият този процес на освещение от Бога е свързан с това – премахване на старото и поставяне на негово място на нови неща.
Римляни 12:2
2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
Така че ние трябва да премахнем старото и да сложим на негово място ново, за да може да се обнови умът ни и тогава ние ще се преобразим. Освен това изчистването на пепелта не е нещо особено, но когато нещо се прави за Господа, независимо колко дребно погледнато по човешки е то, то става значимо. Тук става въпрос за премахване на пепелта от олтара. Някой може да каже: „Не може ли с лопатка да го грабне и да го изхвърли?“ Не! Той трябваше да се облече в специалните дрехи, трябваше специално да ги остави, да снеме пепелта, да отиде да се облече в другите дрехи, да излезе, да го изхвърли на специално чисто място, защото това беше свято нещо.
Така че, каквото и да правим за Господа, то е свято и затова трябва да бъдем много внимателни, независимо какво правим. Освен това, това трябваше да бъде нещо ежедневно, защото след като пепелта беше премахната, трябваше да се стъкне огънят и се казва: „А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато, не бива да угасва.“
Левит 6:12-13
12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.
13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.
Така че след като олтарът беше изчистен, свещеникът имаше задължение да нарежда дървата върху него и след това върху тези дърва да нарежда всеизгарянето или да нарежда жертвата. И се казва отново и отново, и в 13 стих се казва да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара, не бива да угасва. Нека огънят на Святия Дух в нашата църква да не угасва. Това се пее в една песен: „Лампата се запали, нека да гори. Знай, че дяволът не спи, иска да го гаси, но лампата ти нека да гори.“
И това, че огънят трябваше да гори непрекъснато, ни говори за пребъдване.
Евреи 10:24-25
24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Така че начинът да разпалваме огъня на поклонението в нашия християнски живот е чрез непрестанно общение, непрестанна молитва, непрестанно хваление, но и също непрестанно практикуване на духовните дарби.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, помогни ни да бъдем усърдни, да не бъдем лениви, да бъдем пламенни по дух. Помогни ни да чистим пепелта от нашия живот, да премахваме старото, за да може Твоят огън да гори непрекъснато в нас. Нека нашият живот бъде жертва, която гори за Твоя слава. Амин.
2 Тимотей 1:6
6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце. Така че нека Бог да ни помогне да разпалваме огъня на служението в живота си. И всеки един лично, ако ти имаш служение, разпалвай огъня на служението си, като го практикуваш.
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ето тази утрин, Боже, Ти ни говориш, за да може да имаме живот. Ти ни говориш, за да може да продължим.
МОЛИТВА
Господи, времето, в което живеем, е време, което от една страна е усилно време, но от друга страна е време, в което се изисква остояване. Затова, Боже, дай ни да остояваме, дай ни, Господи, да се поощряваме един друг, дай ни да бъдем пламенни по дух, като Ти служим. Дай ни да поддържаме огъня, който на олтара да гори на него непрекъснато. Ето, покланяме Ти се, Боже, и Ти благодарим и в Твоята ръка се оставяме сега, в името на Исус. Амин.