Днес ще продължим нашата серия от проповеди върху Филипяни, първа глава. Там виждаме пет принципа, съдействащи за напредъка на благовестието. Първо, не се срамувай от благовестието (Филипяни 1:12-14). Второ, защитавай благовестието (Филипяни 1:7, 16). Трето, дръж се достойно за благовестието (Филипяни 1:27). Четвърто, бъди готов да страдаш за благовестието (Филипяни 1:29-30). И пето, участие в благовестието (Филипяни 1:3-6). В една предварителна серия ние разгледахме нашето участие в благовестието и каква е нашата част в осъществяването на Божия спасителен план.
Така че с тази предварителна серия, настоящата тема става номер пет от тези за благовестието, които разглеждаме. И нашият основен текст е от Филипяни 1 глава, 29 и 30 стих.
Филипяни 1:29-30
29 защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,
30 като имате същата борба, която сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.
Забележете, тук апостол Павел казва, че за нас страданието за благовестието е нещо, което ни е дадено, така както и вярата в Христос. Той казва, че на вас ви е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него. С други думи, ние трябва да разглеждаме страданието за вярата като Божий дар. Защото тази дума, че на вас ви е дадено, означава, че ви е дадено като дар. На вас ви е дадена вярата като дар от Бога, но ви е дадено също не само да вярвате, но и да страдате. Така че гонението, страданието заради вярата е нещо, което е неизбежно.
И Бог ни дава както да страдаме за благовестието, така Той ни дава и способност, и благодат да издържаме това страдание. Така че ни е дадено както страданието, така и издържането. И може би това не е някаква приятна тема, която искаме всички да слушаме — че трябва да страдаме за благовестието. Но ние трябва да бъдем готови за това страдание. Трябва да бъдем готови за това гонение. Ние благодарим на Бога, че в момента в България нямаме открито гонение.
Но въпреки това, винаги между вярващите и хората, които не са вярващи, има напрежение, има конфликт. И този конфликт е нещо, което действа. Защото апостол Павел каза: „като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал“. И тази борба, този конфликт, това гонение е нещо, което не може да бъде избегнато. Дори когато говори за положителни неща, като например обещания за тези, които са се предали на Господа, Исус Христос споменава заедно с тези обещания и гонението.
Например в Марко 10 глава, 29 и 30 стих, Исус Христос казва:
Марко 10:29-30
29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,
30 и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят – вечен живот.
Апостолите Му бяха казали: „Господи, ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще имаме?“ И Той каза: „Ако вие сте толкова посветени, че сте оставили всички тези неща и сте дошли заради Мене и заради благовестието да Ме следвате, няма такъв човек, който да не получи стократно сега, в настоящото време.“ Значи тук става въпрос не за небето, но още тук, на тази земя — че ако ти си оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви, ще получиш стократно сега, в настоящото време, къщи, и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, и се казва: „заедно с гонения“.
Така че, наистина, когато ние повярваме в Христос, ние се предаваме на Него, новораждаме се в семейството на вярата и имаме много братя, сестри, майки и бащи. И когато отидем в дома на някой наш брат, неговата къща е наша къща. Той се грижи за нас и ни посреща. Но се казва: „заедно с гонения“. Така че гоненията са едно от обещанията за това, което ще ни следва на тази земя. А в идещия свят — вечен живот. Слава на Бога! Това е обещанието. Йоан казва същото нещо. Той казва, че обещанието, което имаме от Господа, е това — вечен живот. Във вечността ние ще имаме вечен живот, божествен живот, ще бъдем с Бога. Но тук, на тази земя, ние трябва да бъдем готови да страдаме за благовестието.
Ние виждаме, че не само юдейските църкви, но също и църквите в Солун страдаха от гонения. В Първо Солунци се казва:
1 Солунци 2:1-2
1 Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;
2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.
Независимо че Солун беше в Северна Гърция, солунците страдаха от своите сънародници, независимо че техните сънародници не бяха юдеи. Така че, независимо от какъв етнос си, независимо къде си, винаги когато благовестието се проповядва, винаги когато се основават църкви, има напрежение, има конфликт, има гонения, има сблъсък.
И в Първо Солунци, трета глава, от първия до четвъртия стих, апостол Павел казва отново за солунците:
1 Солунци 3:1-4
1 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;
2 и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,
3 за да не се разколебава никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени.
4 Защото когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.
Апостол Павел се страхуваше за тези млади вярващи и си каза: „Ако те току-що са повярвали и има такива проблеми, има такива скърби, те могат да се разколебаят и да кажат: ‘Ако това е християнският живот, по-добре да се отказваме’.“ Но той каза: „Не, аз ще ви изпратя един, който е по-зрял във вярата, който да ви утвърди и да ви утеши.“ Така че ние имаме нужда от утеха в нашата вяра. Да бъдем утешени, че въпреки скърбите, въпреки гоненията, въпреки проблемите, Бог има план за нас и тези скърби и гонения имат цел. Ние сме определени за тях.
Затова не се колебайте, ако имате проблеми, ако имате гонения, ако имате някой, който да ви мрази заради вярата. Защото апостол Павел казва: „Когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди, което и стана, както знаете.“ Затова и аз, като пастир на църквата, ви предупреждавам. Слава на Бога, че сега нямаме гонения, но нищо не се знае. Какво може след една-две години да се повдигне гонение? Защото се казва, много интересно за гоненията — „повдигна се гонение“. Не знаеш как, нямаш никакво гонение и изведнъж се повдига гонение. Така че, както няма гонение, може да се повдигне гонение.
И тогава вие трябва да си спомните тази проповед — че братът ни проповядва, че ние сме били определени на скърби, че има да претърпим беди. За да може да бъдем готови. Много е важно това нещо. Много е важно ние да не бъдем духовно лениви, но да бъдем бдителни, да бъдем молещи се, да бъдем хора, които са близо до Бога. Защото, ако не сме близо до Бога, когато дойдат тези мъчнотии и изпитания, няма да можем да ги издържим.
Но ако сме близо до Бога, тогава ще бъдем като апостол Павел. Вижте какво казва той във Второ Коринтяни за начина, по който той и неговата група от апостоли, неговият екип от служители, посрещат трудностите. Вижте, той казва: „Огнетявани сме отвсякъде, но не сме притиснати.“ Защо? Защото в Христос имаме свобода и простор. От страна на света имаме угнетение, но от Божия страна имаме свобода. И трябва да имаме тази връзка с Бога, за да имаме вторите неща, които той изброява в този списък.
Той казва: „В недоумение не можем да разберем защо стават тези неща, които стават, но не до отчаяне, защото в Христос имаме надежда. Гонени сме, но не оставени, защото в гонението Бог е с нас. Повалени сме, но не погубени”. Слава на Бога! И той дори говори за раните и за това, че беше много пъти бит, бичуван, дори бит с камъни и какво ли не. По едно време си помислиха, че дори е умрял, но Бог го вдигна. И той казва: „Винаги носим на тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви на тялото ни и животът на Исус”.
Затова нека Бог да ни помогне и ние да бъдем готови за страданието заради благовестието. И не само Солунската църква, но и църквата във Филипи пострада от гонения.
1 Солунци 2:1-2
1 Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;
2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.
Където отиваха апостолите, те започваха да проповядват в синагогите и отначало имаше прием от страна на слушателите за добрата вест за Христос, но веднага след това Сатана подбуждаше гонения и те ги отхвърляха, гонеха ги и ги преследваха. Апостолите бяха принудени да напуснат града, където са проповядвали благовестието. Обаче там, в тези градове, оставаха повярвалите, защото апостолите се движеха, но църквите и местните хора оставаха. И тези, които оставаха, бяха подложени на натиск, бяха подложени на отхвърляне от страна на семействата и от страна на останалите.
Също тук ние се считаме за другите, за друговерците. Не сме християнска църква, както казват хора за тук на народния език. Казват: „Вие не сте християнска църква”. Ами каква църква сме, ако не сме християнска? Протестанти сме, да. Но всъщност, така ли е? Дали ни наричат секта, дали ни наричат култ, дали ни наричат каквото и да било, протестанти, ние сме църква на Бога. Защото ние вярваме в Исус Христос, ние се молим, ние Му се покланяме, ние Го издигаме, ние четем Словото Му, ние сме новородени от Неговия Дух и ние желаем да вършим Неговите дела.
Но въпреки това ще има гонения. Също в Откровението се говори за Антипа, който беше верен свидетел, който беше убит заради вярата. И към Смирненската църква, която беше една страдаща за Христос църква, се казва във втора глава, десети стих:
Откровение 2:10
10 Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.
Амин. В тази книга „Откровение” ние ще разглеждаме повече, но това, което виждаме в нея е, че има няколко герои, които побеждават.
Единият, който побеждава, е Сатана. Той излиза да побеждава като змей, като звяр, един, който излиза да побеждава и побеждава. И се казва, че на него му се даде дори да победи светиите. И как побеждава Сатана? Сатана побеждава чрез смърт. Той убива светиите. Обаче има още един, който побеждава в тази книга, и това са вярващите. И вярващите побеждават Сатана, защото той убива вярващите, обаче вярващите това не ги плаши, защото те имат вечен живот.
Така че вярващите побеждават Сатана, защото той ги побеждава със смърт, обаче за вярващите смъртта не е нищо, понеже Христос победи смъртта. Така че, всъщност, ние побеждаваме Сатана, обаче за да можем да се възползваме от тази победа, която Христос спечели за нас, ние трябва да бъдем верни, да не се отречем от Него. И затова трябва да останем верни с нашата вярност, ние да победим чрез кръвта на Агнеца и словото на нашето свидетелство. Словото на свидетелството означава ние да не се отречем от Христос.
И, всъщност, да обичаме Господа и да вярваме, че който победи, както се казва, той няма да бъде повреден от втората смърт. И затова ние трябва да бъдем готови, да бъдем утвърдени, за да можем да устояваме на гонението. И даже, всъщност, това е по-трудното, защото ти когато умреш, ще отидеш веднага при Господа. Но докато умреш, когато те мъчат, това е тежко. Има мъчение, има непрекъснат тормоз, непрекъснато отхвърляне, непрекъсната битка.
Но така е, ние трябва да бъдем готови. Виждаме, че гонението заради вярата е нещо неизбежно. Затова, когато апостол Павел утвърждаваше църквите, той ги учеше да устояват на гоненията, като се утвърждават във вярата и се приготвят за тези гонения. В Деяния 14 глава, когато апостол Павел, след като проповядва благовестието, се завръщаше от неговото първо мисионерско пътуване, те утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
Деяния 14:22
22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
Така че ние трябва да бъдем готови за скърбите, трябва да бъдем готови за страданията, трябва да бъдем готови за гоненията. И също и във Второ Тимотей, 3 глава, се говори на Тимотей, който е неговият духовен син, и той му казва: „Ти си последвал моето учение, поведение, прицел, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта” и след това той продължава и казва: „гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра, какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ. Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени”.
2 Тимотей 3:12
12 Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.
Така че, ако ти желаеш да живееш благочестиво в Исус Христос, трябва да бъдеш готов да приемеш подигравките на този свят, да приемеш отхвърлянето на този свят, да приемеш дори гонението. Защото каква е причината за гонението, каква е причината за това светът да мрази вярващите, каква е причината за борбата? Причината е, че Божието царство и сатанинското царство са в борба. Те са в един непримирим конфликт. И преди ние да повярваме, ние сме били от сатанинското царство, и затова Сатана не гони онези, които са негови, защото те и без това са с него и той ще ги заведе в огненото езеро.
Но когато ние повярваме и Бог ни извади от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син, ние вече не сме от този свят и тогава вече светът започва да ни мрази, защото ние сме нещо чуждо за него. Множеството се дразни от това, че там има някой, който не е част от неговия организъм, защото ние не сме вече част от този свят. И затова в Първо Йоаново се казва в 3 глава, 13 стих: „Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази”.
1 Йоаново 3:13
13 Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.
Така че, ако някой е повярвал и е започнал да се чуди защо светът го мрази, да не се чуди. Не се чудете, че светът ви мрази. И тук обаче има и нещо друго, за което също трябва да се замислим – че всъщност това, което се получава е, че когато светът ни мрази, ние имаме два избора. Единият е да приемем гонението и да останем твърдо във вярата, обаче ние можем също да започнем да правим компромис със света. И когато започнем да правим компромис със света, той казва: „О, добре, добре, добре, щом ти си като нас, почваш да мислиш като нас, почваш да разсъждаваш като нас, ти ставаш един от нас, тогава ние няма да те гоним”.
Така че ако няма омраза от страна на света към нас, това означава, че нещо в нас не е наред. Защото светът не може да ни обича. Защото ако светът ни обича, това означава, че ние сме престанали да принадлежим на Бога и сме се върнали обратно в света. Защото причината за омразата на света към нас е нашата принадлежност — това, че ние не му принадлежим.
Йоан 15:17-25
17 Това ви заповядвам, да се обичате един друг.
18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19 Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20 Помнете думите, които ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.
21 Но всичко това ще ви направят заради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.
22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.
23 Който мрази Мене, мрази и Моя Отец.
24 Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мен, и Моя Отец.
25 Но това стана, за да се изпълни писаното в закона им слово: „Намразиха Ме без причина.“
Това казва Господ Исус в Йоан 15 глава от 17-и до 25-и стих. Той казва: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думите, които ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.“
Това е едно голямо насърчение, че независимо че ще има винаги хора, които ще ни мразят, ще ни отхвърлят и ще ни преследват, ще има също и такива, които ще приемат учението ни, защото то не е наше, но е на Исус Христос.
„Но всичко това ще ви направят заради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил. Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си. Който мрази Мене, мрази и Моя Отец. Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мен, и Моя Отец. Но това стана, за да се изпълни писаното в закона им слово: „Намразиха Ме без причина.“ Така че ние не можем да сме причината.
ЗАЩО СВЕТЪТ НИ МРАЗИ?
Светът не знае защо ни мрази, той просто ни мрази без причина. Тази омраза е омраза не само към нас, но и към Христос, и към самия Бог. Защото Бог изявява делата им, а делата им са зли. А те не искат техните дела да бъдат изявени като зли. И тогава тази омраза се изявява в гонение от страна на света към нас.
Матей 10:16
16 Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите.
В Матей 10 глава също Исус казва: „Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци“. Представете си една овца, която е изпратена сред вълци. Какво ще ѝ се случи? Ще я разкъсат. Но Господ Исус не ни изпраща просто така, Той не ни лъже. Той ни казва, че ние трябва да сме готови. Исус казва: „Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“.
Матей 10:17-22
17 И се пазете от човеците, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият.
18 Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите.
19 А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.
20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на вашия Отец, Който говори чрез вас.
21 Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето; и деца ще се надигнат против родителите си и ще ги умъртвят.
22 Ще бъдете мразени от всички заради Моето име; а който устои докрай, той ще бъде спасен.
„И се пазете от човеците, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият.“ Ето, наскоро тук имаше един пастор от Пазарджик, когото биха заради това, че е служител на Евангелието. „Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите. А когато ви предадат…“ Значи не се казва „ако ви предадат“, но „ако и когато ви предадат“. Така че това няма начин да бъде избегнато.
„Не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на вашия Отец, Който говори чрез вас. Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето; и деца ще се надигнат против родителите си и ще ги умъртвят. Ще бъдете мразени от всички заради Моето име; а който устои докрай, той ще бъде спасен.“
И ние виждаме, че това се изпълни, защото първите апостоли, всички с изключение на Йоан, бяха убити заради вярата си, заради свидетелството си. Единствено за евангелист Йоан, който беше любимият ученик на Христос, се казва, че е умрял от естествена смърт на около 95-100 години.
Но всички останали бяха убити. Петър беше разпънат на кръст с главата надолу. Павел беше обезглавен. За Юда (Тадей) се казва, че е бил одран жив. За Тома се казва, че е бил набучен на копия. За другите ученици също се казва, че всеки един от тях, по един или по друг начин, е бил умъртвен — някои от тях бяха изгорени живи. Така че всички те, по един или по друг начин, бяха умъртвени заради вярата си.
И след това, не само те, но и техните ученици. Поликарп, който е бил ученик на Йоан, също е бил умъртвен. Един от апостолските ученици е бил хвърлен от най-високата част на храма, след което е паднал и е бил доубит с тояги. Така че всички те са били по някакъв начин убити, и не само те, но и следващите поколения християни. Това бяха такива масови гонения в Римската империя, че хиляди християни са били убивани. Били са предавани на лъвовете и дивите животни просто за забавление на публиката в Колизеума, само заради това, че са вярвали в Христос.
Миналата седмица тук беше брат Селман, който ни послужи със Словото. Разговаряхме с него и той ми каза, че в момента по света има повече гонения на вярващите, отколкото е имало в ранната църква. Той каза: „Помисли си колко мюсюлмански държави има в света. Във всяка една от тези държави има християни и всички те са преследвани.“ Защото ислямът казва, че ако някой смени вярата си от ислям към християнство, той трябва да бъде убит, и роднините му трябва да са първите, които да го убият.
Така че гонението днес не е спряло. Ние благодарим на Бога за това, че живеем в мирна страна и нямаме такова гонение. Но ние трябва да бъдем готови. Трябва да бъдем готови, защото не знаем какво може да се случи, и не трябва да се учудваме, когато имаме борба и когато имаме гонения. Защото причината за гонението е всъщност това, че ние принадлежим на Христос.
Християнска страна ли е България?
Защо се казва, че България е християнска страна? Ами защото ние сме официално християнска страна, тъй като имаме между 80% и 85% православни. Всъщност това е поради историята. Исторически България приема християнството още по времето на цар Борис и делото на Кирил и Методий. Ние сме християнска страна, обаче по времето на комунизма две поколения бяха учени, че няма Бог. Каква християнска държава сме, ако в нея се учи, че няма Бог?
И вие знаете, че за хората всъщност това да си християнин вече не е въпрос на вяра, а на етническа принадлежност. Хората казват: „Аз, естествено, че съм християнин. Защото ако не съм християнин, значи съм мюсюлманин. Аз не съм мюсюлманин, следователно съм християнин.“ Но това, че си християнин по този начин, не те кара да вярваш в Бога, а просто те определя като немюсюлманин. Или пък вярват в някакви традиции и така нататък.
Всъщност да бъдеш християнин според Библията означава да си последовател на Исус Христос. Писано е, че в Антиохия учениците за първи път се нарекоха християни. И ние говорим не просто за вярващи, а за ученици на Исус Христос. Да бъдеш ученик на Исус Христос не означава само да учиш за Него, но означава да бъдеш Негов последовател. Да бъдеш последовател на Исус Христос означава да пазиш Неговото учение, да живееш според Него и то да бъде част от твоя живот. И ако по този стандарт измерим колко християни има в България, тогава вече се вижда колко сме християнска държава. Ние сме по-скоро една посттоталитарна, постатеистична държава.
В източната част на Европа сме. Това е фактът. Но пак, благодарение на Бога, че нямаме всеки ден по пет пъти на ден джамиите да ни пеят. Затова и това може да се случи. В някои градове, където има мюсюлмани и турци, там го има това нещо. Ние сме против насилието на религиозна основа, защото наистина опасността е това, че всъщност тези политици, както е случаят с Волен Сидеров, те дразнят нарочно мюсюлманите, за да ги предизвикат да отвърнат.
Но ако те отвърнат, тогава вече политическите сили, които са националисти, ще имат основание още повече да им отвърнат и всъщност така конфликтът ще се разрасне и ще стане голяма битка, в която ще бъдат включени всички. Ще стане голям конфликт, който ще се разрасне. И това е нещо много опасно. Между другото, тези неща са предсказани — народ против народ. И не е случайно, че вече стават такива неща на националистическа основа. Да, Исус Христос каза, че това е един от белезите на последните времена.
Но благодарим на Бога, че не сме в мюсюлманска държава, а сме в християнска държава. Но всъщност Бог има цели в това гонение. Бог допуска да има гонение, Бог допуска страдания, защото в това страдание Той желае да ни усъвършенства.
1 Петрово 5:10
10 А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко.
И апостол Павел също, когато говори за страдания, той казва, че това страдание е една кратковременна лека скръб. Представете си колко страда той за Господа — можете да прочетете това във Второ Коринтяни, 11 глава, за всичките му страдания. Вижте какво страдаше апостол Павел:
2 Коринтяни 11:23-28
23 Христови служители ли са? (В безумие говоря.) Аз още повече. Бил съм в повече трудове, още повече в тъмници, в безброй бичувания, много пъти и на смърт.
24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;
25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските дълбочини.
26 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
28 и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден – грижата за всички църкви.
И той казва във Второ Коринтяни, 4 глава, 17 стих:
2 Коринтяни 4:17
17 Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
Значи, за него това е една кратковременна лека скръб. Защо? Казва, че тя произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава. Тоест скръбта е лека, но славата е тежка. И това е контраст, за да можем да издържим тези гонения. Трябва да гледаме напред, както Исус, Който издържа кръст и презря срама, като гледаше на предстоящата Му радост. Затова и ние трябва да гледаме на предстоящата радост.
И тук се казва също това, което апостол Петър казва, че Бог ще ни усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадаме малко. Значи това страдание не е много, то е малко. И просто гонението е едно изпитание за нас, но в това изпитание Бог ни рафинира, Бог ни пречиства. Бог премахва от нас шлаката и ни прави да бъдем наистина пречистени. Йов казва нещо много интересно в Йов, 23 глава, от 1 до 10 стих:
Йов 23:1-10
1 А Йов отговори:
2 И днес оплакването ми е горчиво;
раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Ах, да бих знаел къде да Го намеря!
Бих отишъл до престола Му,
4 бих изложил делото си пред Него
и бих напълнил устата си с доводи.
5 Бих узнал думите, които Той би ми отговорил,
и бих разбрал какво щеше да ми каже.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила?
Не! Щеше само да внимава в мене.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него;
и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.
8 Обаче, ето, отивам напред, но Го няма,
и назад, но не Го виждам;
9 наляво, където работи, но не мога да Го видя;
крие се надясно и не Го виждам.
10 Знае обаче пътя ми; когато ме изпита,
ще изляза като злато.
Слава на Бога! В нашите изпитания понякога задаваме въпроси и казваме: „Господи, защо сега става това?“ И ние искаме да намерим Бог и казваме: „Къде е Бог? Не Го виждам“. Ние може да не Го виждаме, но Той ни вижда. И Той има цел да ни изпита, за да излезем накрая чисти като злато. Слава на Бога!
КАК ДА РЕАГИРАМЕ НА ГОНЕНИЕТО
И бих казал само още няколко неща за това как да реагираме на гонението. Какво трябва да правим, когато бъдем гонени?
Първата реакция: Радост
Първата реакция в гонението трябва да бъде радост. Защо да се радваме, когато сме хулени, преследвани, клеветени, наранявани? Защото, първо, никой не може да ни отнеме наградата. Второ, защото на практика гонението е свидетелство за истинност, автентичност и принадлежност към Божиите хора. И трето, защото всичко това се случва поради това, че сме Христови. В Матей това каза Господ Исус Христос в Проповедта на планината:
Матей 5:10-12
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;
12 радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
Слава на Бога! Това беше начинът, по който апостолите реагираха на първото гонение. Когато ги биха, в Деяния, пета глава, какво направиха те? В 41 стих се казва:
Деяния 5:41
41 А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.
Някой е казал, че ударите заради благовестието са медали за слава, медали за чест. Това е начинът, по който ние да бъдем готови да посрещаме гонението с радост. Същото се казва и в Евреи, 10 глава, 32-35 стих:
Евреи 10:32-35
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.
34 Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
Слава на Бога! Ние трябва да бъдем готови да посрещаме страданията за благовестието, гонението с радост.
Втората реакция: Молитва за гонителите
И втората ни реакция е още по-трудна. Тя е да се молим за тях. Не стига, че те ни преследват и че ни гонят, но ние трябва да се молим за тях, защото те са роби. Те не го правят, защото искат, а защото принадлежат на Сатана. И ако Бог ги освободи, те ще станат наши братя и ще кажат: „Как можех аз да правя такова нещо?“
Както Савел, който беше гонител на църквата, но Бог го срещна и той стана апостол на езичниците. Така че, ако Бог е направил това със Савел, който пазеше дрехите на онези, които убиваха Стефан, Той може и нашите гонители да ги срещне и да ги преобрази. Вижте, затова трябва да се молим за тях. В Матей се казва в 5 глава, 43-45 стих:
Матей 5:43-45
43 Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,
45 за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.
Защото Духът на вашия Отец говори чрез вас. Спомняйте си, когато беше брат Селман, как той каза за мюсюлманите, че въпреки че има терористи, някои от тях, които убиват християните, пак те наричат мюсюлманите „възлюбените на Господа”. Защото Бог обича мюсюлманите, защото Бог иска те да се спасят. И затова и ние трябва да се молим за враговете си и да ги обичаме, защото това е принцип на царството — да обичаме неприятелите си и да се молим за тези, които ни гонят.
Матей 5:43-45
43 Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,
45 за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.
Също обаче ние не трябва да се боим от тях, защото с това гонение те искат да ни сплашат и когато ни сплашат, да ни накарат да затворим устите си. Но ние не трябва да се боим от гонението. И в Матей 10 глава, от 26 до 28 стих, Господ ни казва това:
Матей 10:26-28
26 И така, не се бойте от тях, защото няма нищо покрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае.
27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на светло; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.
28 Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.
Ако ние имаме страх от Бога, защото Той е Този, Който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла, тогава няма да имаме страх от тези, които могат да убият тялото, а душата не могат да убият. Кои са тези, които могат да убият тялото, но не душата? Това са човеците! Служителите на Сатана. Може ли човек да ти убие душата? Не може. И дори Сатана, може ли да убие той душата ти? Не, ако ти вярваш на Бога, твоята душа е защитена. Но той може да убие тялото ти.
Затова ви казах, че в Откровение се казва, че той побеждава, но неговата победа е само материална победа. Но духовната победа принадлежи на Исус Христос. И така, когато има гонение, ние трябва да се радваме, ние трябва да се молим за неприятелите си, ние трябва да не се боим от тях и накрая ние не трябва да спираме да благовестваме, но да благовестваме още повече. Защото това правеше Ранната църква. Когато ги гонеха, те се разпръсваха дори по другите градове и там продължаваха да благовестват, а дори в самия град, където ставаше гонението — в Йерусалим, се казва в Деяния 5:42:
Деяния 5:42
42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.
Помислете върху този стих, просто Бог ми беше обърнал внимание върху него и исках да ви го кажа още преди известно време. Колко дена сме пропуснали да не благовестваме? Казва се, че нито един ден не преставаха да благовестват. И в храма, и по къщите си. Благовествате ли, че Исус е Христос, или не? Ако благовествате, слава на Бога. Но ако не благовестваме, това означава, че нямаме в себе си Духа на Христос.
Защото ако имаме Духа на Христос, Той ще ни нуди да благовестваме, да свидетелстваме за Христос. Казва, че те не преставаха. Защото всъщност това са двете атаки. Едната е гонението, натискът, силовия опит на Сатана да ни спре да благовестваме чрез гонение и страдания. Но той има и друга тактика. И другата тактика е засмукване отдолу, със съблазън. Казва: „Отпусни се, моето момче, ела тук, ела да си направим един банкет, ела тук да се повеселим, ела да пием едно кафе, ела да си попреказваме”.
И човек се отпуска и влиза в приказката на Сатана, в клюките, в другите неща, независимо какви са. За него е важно да е съсипано твоето благовестие. И ти вече като станеш като него, какво благовестие ще му говориш, когато ти си същият като него? Защото сме си изгубили солта. Защото той ни е обезсолил. И пак има същия резултат — че ние сме спрели да благовестваме в храма и по къщите си. Или чрез гонение, или чрез съблазни, за да се сношим със средата на света, в който живеем.
Затова и в двата случая ние трябва да бъдем готови да не спираме да благовестваме, да разпознаваме плановете му. Защото Словото казва, че Бог ни разкрива, че ние знаем неговите планове. Ние знаем какви са плановете на света. И ако ние ги знаем, ние не трябва да попадаме в тях, не трябва да падаме в неговите клопки, не трябва да се поддаваме на неговото действие, на гоненията и на всичките тези неща.
МОЛИТВА
Нека да се помолим. Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Боже мой, може би ние не сме готови, Господи, да страдаме за благовестието. Може би не сме готови да се съпротивляваме и на съблазните, на това, че Сатана се опитва да ни прелъсти, на прелъстяването на Сатана. Господи, помогни ни. Помогни ни във всичко. Така че ние да можем да отхвърляме както гонението, както заплахите, както омразата, така и да отхвърляме и изкушенията, прелъстяването и съблазните на Сатана. Дай ни, Господи, да прогласяваме Твоето Слово, Твоето Благовестие, защото То е спасително. И Сатана се опитва да ни спре, както се опита да спре и апостол Павел, когато го вкара в затвора. Но дори и в затвора Господ беше с него и Той употреби това, че той беше в затвора и неговите гонения, за да може неговите по-млади братя да бъдат насърчени и дръзновени да говорят Божието Слово без страх. Затова, Господи, молим Те, подготви ни да говорим Божието Слово без страх, да не се срамуваме, да не си казваме какво ще кажат другите, да бъдем готови, Господи, да Ти служим и да живеем за Тебе. Молим Те, запечатай това Слово в нашите сърца и нека да даде плод на дължимото време. В името на Исус. Амин.