propovedi.org

Ние проповядваме разпнатия Христос

БЛАГОВЕСТИЕТО ЗА ИСТИНСКИЯ БОЖИЙ СИН – (Марк 1:1) – 1

Публикувано на от Симеон Кръстев

НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО

Така започва Евангелието според Марко в първия стих: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син”. Това е вид заглавие на Евангелието. Тъй като Евангелието ни пише отгоре заглавие „според Марко” и нещо такова, но така започва самият текст — това е заглавието на цялото благовестие. Марко казва „началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син”, защото това благовестие след това се разраства, но това е неговото начало. Разбира се, думата „начало” има особено значение, защото знаете как започва Библията: „В началото Бог създаде небето и земята”. Тоест началото е много важно, но тогава началото е началото на благовестието, а благовестието е разказ за Месията Исус, който е Божий Син.

Марко 1:1

1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;

ИСТОРИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ И КУЛТЪТ КЪМ ИМПЕРАТОРА

За да разберем по-добре темата за божествеността на Исус, трябва да вземем предвид историческия контекст, в който Марко пише — какво се е случило в историята, когато това става. Един важен исторически факт, който ни дава допълнително да разберем началото на Евангелието, е, че римският император и всички римски императори, които са били наричани Цезар, били считани за Божии синове или съдове на боговете. По времето на Исус императорите били считани за Божий син. С други думи, още в самото начало на Евангелието, с първите думи Марко противопоставя Исус на римския император, като казва, че истинският Божий Син не е императорът, не е Цезар, не е Кесарят — истинският Божий Син е Исус от Назарет.

Защо този въпрос за Божия син е бил толкова важен през първи век? Това е било свързано с Египет. В Египет фараонът се е считал за божествен и, разбира се, Клеопатра се е считала, че е богиня. И когато римските генерали отиват и завладяват тези страни, те виждат как хората се отнасят към техните царе — като към богове, покланят им се и така нататък. И те си казват: „И ние искаме така”. И те също започват да приемат титли, които са свързани по някакъв начин с обожествяването. И тази божественост била приемана съвсем сериозно в Рим. Защото като Божий син, след смъртта му императорът бил добавян към пантеона на боговете.

Значи те са имали пантеон. „Пантеон” — „пан” означава всички, „теос” означава бог. Значи пантеонът е храмът на всички богове. И там, след като умрете, те слагат статуя на този император и той става един от останалите богове. Тази практика била основана от първия римски император, който се казва Октавиан Август. Октавиан бил осиновен от Юлий Цезар, който не е бил император, но е бил диктатор в добрия смисъл на думата тогава. Това не е точно това, което днес се разбира под диктатор, но той е бил най-висшият лидер в Римската република. И като такъв, съзнателно или не, Цезар подготвя нещата за края на републиката и началото на империята. И от просто име „Цезар” става нарицателно за цар и се налага като титла на римските императори, подобно на фараон за египетските царе.

Тези хора, за които говорим, не са толкова назад във времето. Това са неща, които се случват преди около 2000 години. 2000 години, ако се замислите, не са много. Зависи как броите едно поколение — ако го броите 50 години, това са 40 поколения. Вие добре познавате поне 2-3-4 поколения назад, а това са само още 10 пъти по толкова до времето на императорите и на Исус. Не е много назад във времето. Има останки от тяхната работа, които се виждат. Има исторически монументи, които говорят за това, което се е случило тогава.

Но обожествяването на римските императори и създаването на култа към императора е свързано с този човек, който се казва Юлий Цезар, и неговия осиновен велик племенник, който се казва Октавиан Август. Октавиан не е син на Юлий, но той го осиновява по тогавашната практика. Те са харесвали някой силен, добър и мощен младеж, и този, който е бил бездетен, е казвал: „Осиновявам го. Давам ти моето име и моето наследство, всичко ще бъде твое”. И така Юлий осиновява Октавиан. Но Юлий произлиза от древно благородно семейство. Неговото име е Гай Юлий Цезар. Гай изгражда политическа кариера, включва се в политиката и се изкачва по властовата стълбица на Римската република. Тя се е водила демокрация. Бил е популист, което означава, че е бил гласът на народа. Обещава на хората по-добър живот и те започват да го избират, както съвременните политици, на различни властови позиции. В определен момент става губернатор на Испания. Разбира се, той е бил и генерал.

ПОЛИТЕИЗЪМ СРЕЩУ МОНОТЕИЗЪМ

Подобно на религията в древна Гърция, римската религия е политеистична религия. Политеизъм означава не един бог, а много богове. А нашата вяра, еврейската вяра, е различна от останалите, защото тя е монотеистична. Във Второзаконие 6:4 се казва: „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ”. Това е „Шема”. Нашият Бог е един. Обаче тогавашните хора са вярвали в много божества. И дори днес, ако отидете в Рим, аз ходих преди няколко години, на площад Пиаца дела Ротонда се намира римският Пантеон. Той стои там и до днес, макар че в определен момент е бил превърнат в католическа катедрала. Той е построен по невероятен, много добър архитектурен начин, и точно в средата на купола има една дупка, която е „окото на бога”, през която гледаш небето. И така те са се покланяли на различни богове — много, много богове, не на един бог.

Второзаконие 6:4

4 Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ;

Разбира се, този Пантеон е бил превърнат в католическа катедрала в определен момент. Но „пантеон” означава храм, посветен на всички богове. И главният бог в пантеона, на групата от богове, техният главен бог при римляните е бил Юпитер, който е бил римският вариант на Зевс. Знаете, гърците се покланят на Зевс. И свещеникът, който служи в пантеона, този, който е бил еквивалент на еврейския първосвещеник, се казва Pontifex Maximus, или Велик понтифик, върховен жрец. Това е била висшата божествена жреческа длъжност в древния Рим. И през 63-та година Юлий Цезар, политикът, кандидатства за тази длъжност и я спечелва. Тоест той от политик вече става жрец. Той става върховен първосвещеник в Рим. И тогава той изпълнява различни обреди, с които се свързват боговете и така нататък.

РЕФОРМАТА НА КАЛЕНДАРА

Едно от най-важните неща, които Цезар прави като Pontifex Maximus, е промяната в календара. Тоест той променя времената. Като върховен жрец той реформира римския календар и създава така наречения Юлиански календар. Това е било голяма реформа. Преди това римският календар е бил свързан с Луната. И според него основаването на Рим е било на 21 април 753-та година преди Христос. Обаче тогавашният календар не е бил разделен на 12 месеца, а на 10. И тяхната година била от 304 дни. Представете си! Така че поради това, че е бил кратък — вместо да е 365 дни, е бил 304 — ти не знаеш в кой месец какъв сезон е. Тоест веднъж в един месец може да е лято, а след време в същия месец да е зима. Това било доста объркващо. Но когато римляните завладяват Египет, те се запознават с техния начин на летоброене. Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с астрономическото положение на Слънцето и със сезоните. По негово нареждане един александрийски астроном и математик — Александрия знаете, че е в Египет — който се казва Сосиген, създава въз основа на римския календар нов календар, който наричат Юлиански.

И той го въведе в Римската империя на 1 януари 46 г. пр. Хр. И така 1 януари става началото на годината. В Юлианския календар, подобно на Григорианския — и този Григориански календар е бил реформиран малко от папа Григорий, но няма голяма разлика, много са близки. Знаете, православната църква днес използва старостилния календар, като изчислява празниците по Юлианския календар. Но според него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. И всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

Това е четвъртата високосна. Преди 44-та година преди Христос, по инициатива на Марк Антоний — това е друг римски политик, владетел и генерал — в памет на Юлий Цезар, месец Квинтили е преименуван на Юлиус, откъдето произлиза съвременното име Юли. Тоест дори днес, когато казваш Юли, това е свързано със същия този приятел, тогава Юлий Цезар. Неговото име е Юли. Аналогично на това през 23-та година по инициатива на Римския сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Августус на латински, което всъщност означава Август.

Така че Юли е бащата — не му е бил роден баща, но той е бил император и след него е бил Август. Не са могли вече да кръстят на Август първия месец, тоест Юли е бил вече зает, затова вземат следващия месец — Август. Но тия двама приятели са били много влиятелни. Днес обаче истинският център на летоброенето не е Цезар, а Исус Христос. И затова, когато говорим за години, казваме преди новата ера, след новата ера, преди Христос, след Христос. Тоест за каква нова ера става въпрос?

Става въпрос за ерата на Божието царство. Става въпрос за раждането на Исус Христос. Слава на Бога! Но това обожествяване на римските императори е свързано с преминаването от демокрация към монархия и превръщането на Римската република в империя. Тоест Юлий Цезар става диктатор чрез участието си в Първия триумвират. Триумвират означава съюз между трима равнопоставени политически или военни лидери. Имало се е предвид някакъв вид сглобка, която са сглобили.

Коалиция. Тези коалиции се създават за съвместно управление през периода на гражданските войни. Този символ е гражданска война. Означава, че едни хора от един и същ народ се бият срещу други. И Първият триумвират е основан през 60-та година преди Христос от Гней Помпей, Марк Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Тия тримата са били в Първия триумвират. Те са били, разбира се, генерали. И той е скрепен през 59-та година чрез сватбата на Помпей с дъщерята на Цезар — Юлия.

Тоест Юлий има дъщеря, която се казва Юлия. И той дава дъщеря си на Помпей и, разбира се, така става сглобката. Така става връзката. Обаче през 54-та година Юлия умира. И когато тя умира, само след 5 години триумвиратът постепенно започва да се разпада. Продължава от 60-та до 53-та година. През 53-та година Крас умира в битка с партите и триумвиратът се разпада. Понеже единият от генералите — именно Марк Лициний Крас — умира в битка, остават Помпей и Цезар, но техните взаимоотношения се влошават, понеже Помпей е привържник на републиката, а Цезар иска да въведе диктатура.

Те се скарват, избухва гражданска война, от която победител излиза Цезар. Защото той е бил по-силен и е бил печен. След това вече той се налага като управляващ владетел за известно време. И след като умира, пак има гражданска война и тогава се създава Вторият триумвират, който е политически съюз между римските политици Октавиан Август (който знаете, че е осиновен син на Юлий), Марк Емилий Лепид и Марк Антоний. Марк Антоний също е известен, той е бил приятел с Клеопатра.

Вторият триумвират управлява Римската република от 43-та до 33-та година. И защо говоря за този триумвират? Защото този триумвират, този съюз, официално обожествява Цезар. И те казват сега: „Този наш предшественик, който се казва Юлий Цезар, не е просто човек, той беше син на боговете.“ И му дават името Дивус Юлиус, което означава „Божественият Юлий“. И започват да му се покланят. През 42-ра година преди Христос, след като Сенатът е дал на Юлий титлата бог, Цезар Октавиан — тоест Октавиан Август — също става божествен син. Тоест тези двамата се наричат божии синове.

Обаче Марк казва — не. Не Юлий Цезар е Божият Син. Не Август е Божият Син. Не римските императори са божии синове. Исус Христос е Божият Син.

Марко 1:1

1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;

Така че можем да обобщим, че през Първия триумвират Юлий Цезар става диктатор, а Вторият триумвират го обожествява и го прави божи син. Римляните силно са се надявали да имат един син на боговете, посредник между небесата горе и човечеството долу. Искали са да му се молят и да му принасят жертви, та някой като техен посредник да се застъпва за тях пред по-висшите богове, да им изпраща дъжд навреме, така че да нямат суша и да имат плод, да имат плодородие. Култът към императора, който се въвежда по времето на Август, има много привърженици в провинциите. Защото в различните римски провинции те и без това се покланят на други богове. Какво им пречи да добавят още един? И те започват да се покланят на богинята Рома.

Рома е самата богиня, която е била богинята на Рим. Тя се казва Рома. И разбира се, започват да се молят на императорите като на божии синове, да им принасят жертви. По този начин те заявявали своя патриотизъм и това, че държат на Римската империя. Както по времето на комунизма тук се покланяхме на различни паметници, на вождове, партията беше богинята — така и те са се покланяли на Рим и на тези божии синове. Август заповядва изграждането на храмове за прослава на Юлий Цезар в Ефес и в Никея. Има също един в една от седемте църкви, която ни е много позната тук — Пергам. Там се казва: „там, където е тронът на Сатана“. И императорът позволил на провинциите да градят такива храмове за негова прослава.

Държавният култ бил насърчаван от местното управление, понеже, както ви казах, той се приемал като знак на тяхната лоялност към Рим. Вергилий, който е римски поет, насърчава моряците да се молят на Октавиан Август. Значи, като отиваш в Рим, като пътуваш нанякъде, почваш да се молиш на Август да ти прати благоприятно време и попътен вятър. Земеделците пък се молели на Октавиан за дъжд навреме и за обилна реколта. Тоест те са приемали сериозно, че Юли, който става световен император, трябва да е божи син, Август трябва да е божи син. И са им принасяли жертви. Колят животни в тяхна чест и така нататък, и така нататък.

Този религиозен обряд, който са извършвали — може би сте чували тази дума — се нарича апотеоз. Не използваме често тази дума, но всъщност тя означава буквално „причисляване на смъртен към боговете“. Тоест, когато даден император е умирал, те са извършвали такъв обряд, който е бил апотеоз. И тогава казват: „Този смъртен вече не е смъртен, той вече е божи син.“ Един от императорите, който се казва Калигула, го прави това, докато е жив. Казва: „Аз вече съм божи син. Няма нужда да умирам, за да ставам тогава божи син, аз и сега съм божи син.“ И започват в храма му да му принасят жертви. Просто това е била ужасната атмосфера, в която всъщност навлиза благовестието на Исус Христос.

Исус Христос се ражда, когато Август управлява с Юлий, и Август точно преди да дойде. И не само това, но и тогава говорихме, че римските императори са били обожествявани, когато се казва, че Исус Христос е Божият Син. Това им гарантира въобще, че много ясно тези хора знаят какво е Божият Син. Божият син е императорът. И другото нещо е, че думата „евангелие” казва началото на благовестието. Тази дума „благовестие” се е използвала също за императорите.

В един календарен надпис от Павел Фабий Максим, проконсул на римската провинция Азия, който бил написан на две каменни плочи и който е открит на базара в Приен (това е в провинция Айдън, Западна Турция), се съдържа интересен текст. Археолозите са намерили тези плочи. Те съществуват. И подобни плочи са открити също и в гръцкия град Епидавър. И това е текст на едикт от 9-та година преди Христос, т.е. точно преди Христос е издаден този едикт.

И този едикт е точно за приравняването на провинциалния календар с юлианския. Т.е. пак е свързан с календара, затова и говорим за календара. Почитайки Август, този едикт решава провинциалната година да започва с неговото рождение. Т.е. вместо да започва с юли или с януари, те казват за календарната година: „Нашата година започва от Август”. И в този текст се споменава думата „Евангелион”. „Евангелион” означава „Благовестие”. И тази дума „Евангелион” се използва по отношение на рождението на Октавиан Август.

Т.е. за нас това е абсурдно. Как може „Благовестие” да се използва за някакви императори, но те са го вземали насериозно. И вижте какво се казва в този текст: „Видя се добре на гърците от Азия (т.е. това е старата провинция Азия, чиято столица е Ефес, която е тук в Западна Турция), според предложението на първосвещеника Аполоний от Менофил Азанит…” Вижте какво казва той след него: „Тъй като провидението, което е подредило всички неща и е дълбоко заинтересовано от нашия живот, е поставило най-съвършения ред, като ни е дало Август, когото е изпълнило с добродетел, за да може той да бъде от полза за човечеството, като го изпрати като спасител, както за нас, така и за нашите потомци, за да може да сложи край на войната и да уреди всички неща”.

Ето, те го наричат спасител, те говорят за това, че той сглобява така наречения Пакс Романа или Римски мир в империята, и то не само за тях, но и за поколенията им, когато го изпраща провидението като Бог. „И тъй като той, Цезар, с появата си надмина дори нашите очаквания, надмина и всички предишни благодетели и дори не остави на тези след него никаква надежда да надминат това, което е направил…” Така са го хвалили, че няма кой да го надмине.

„И тъй като рождението на Бог Август даде началото на добрите вести за света…” Тогава са го наричали Бог Август. Т.е. рождението на Август даде добрите вести или Благовестието за света. И там е думата „евангелион”, които са дошли благодарение на него, което Азия реши в Смирна. Т.е. това решение било взето в Смирна – че Благовестието е за Август, и благодарение на това започват годината оттогава и т.н. Т.е. този термин „евангелион” или „Благовестие” е бил използван по време на Римската империя за възвестяване на добрата новина за установяването на царство, управление на божествен цар, който да сложи край на войните.

Смятало се, че всички хора по света, които се предадат в служба и се закълнат във вярност на този цар, ще получат спасение от унищожение. И този календар говори за рождението на Цезар Август като началото на евангелието. Неговото царуване е обявено с римски декрет, който въвежда нова календарна система, базирана на годината на раждане на Цезар Август. И въпросът е: прилича ли ви цитатът „Рожденият ден на Бог Август даде началото на добрите вести за света, дошли благодарение на него” на началото на Евангелието от Марко, което казва:

Марко 1:1

1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;

Значи, в това време, благодарение на календарите, благодарение на империята, всички са знаели кой е Юлий, всички са знаели кой е Цезар, всички са знаели кой е Август. Но Марко казва сега: „Ще ви кажа нещо друго. Има единствен Божий Син, който не е нито Юлий, нито Август, ами е Исус Христос”. Исус на Земята. И вижте начина, по който Марко започва своето евангелие, а и цялото му съдържание – това е указано, защото по този начин ние можем да разберем колко актуално е благовестието.

Значи, ако благовестието и християнството въобще започват в едно време, когато е имало пълна бъркотия в света, хората не са знаели какво ще се случи. Тогава не е ли пак същото? Денят, когато Исус трябва да се роди… след това вече Той се въздига и се очаква, че Той ще се яви. Защото за Божието Царство Той е избраният Месия, Спасителят, и изведнъж Исус Го хващат и Го разпъват. И какво стана? Разочароват се. Но разликата е, че Исус Христос, като умира, има силата да възкръсне.

И това е чудо на чудесата. И казват: „Да отрепем тези, които са с Него, за да не благовестват за Него, защото стават опасни”. Ние проповядваме разпнатия Христос. Макар че Исус умира, Той е Божият Син. Но това го казвам, защото мисля, че начинът, по който тогава е било проповядвано благовестието в първи век, е много близък до сегашната среда. Днес ние казваме: има пълна бъркотия, христови неразбории, войни, всякакви претенции, комунизъм, какво ли не е, но благовестието за Исус Христос е това.

Точно в едно такова време на буря. И днес Исус Христос продължава да бъде отговорът. Затова ние днес трябва да проповядваме Исус Христос, защото Той е същият Спасител и днес светът има нужда да чуе за Него, макар че хората са слепи и не искат да слушат. Но… Христос е единственият Спасител. И начинът, по който Марко започва своето евангелие, цялото му евангелие може да се разбере още по-добре, ако се вземат предвид конкретните исторически моменти, в които то е написано.

Защото хората всъщност слушат, че Юлий е бог, божий син, че Август е божий син, но в един момент те започват да изгубват вяра в императорите. В края на 60-те години на първи век – т.е. 60-те, сега както говорим, 60-те, 70-те, но от първи век – 60-те години са били доста бурни години. Юдейската война започва през 66-та година. Т.е. Рим започва да се бори срещу евреите. Евреите правят бунт срещу Римската империя и искат да извоюват свобода.

И тогава римляните изпращат армията срещу евреите. През 66-та година Нерон все още е император, обаче Нерон, като остарява, се побърква. А до този момент е напълно изразходил кредита си на доверие. Не му вярват вече. Не му е останала никаква политическа подкрепа и той става все по-параноичен и отмъстителен в поведението си. През 68-ма година е осъден от Римския сенат и определен като народен враг. Т.е. избягва и се самоубива. В това време Веспасиан, който е бил полководец под командването на Римската армия, която е заета с потушаването на юдейския бунт, взема властта. Оттогава той вече е превзел цяла Галилея и е създал обсада около Йерусалим, и доста добре го е обградил, но се спира, защото не знае какво да прави, докато не се реши кой ще бъде новият император.

И това е време на криза за римския народ, защото Нерон в злата си лудост и страха си от това някой наследник да не му отнеме властта, елиминира останалата част от Юлиево-Клавдиевата династия. Това означава, че той убива всички наследници, когато може, за да не го направи някой друг. Това е нощен край. Не остава нито един кръвен наследник на престола. Няма кой да го наследи. Той е бил побъркан. Разбира се, той заповядва запалването на Рим и обвинява християните за това.

Така че когато Нерон се самоубива през 68 година, въпросът „Кой ще наследи императорския престол?” стои с една голяма въпросителна. И сега той, Нерон, претендира, че е бог, а прави глупост след глупост, след глупост, и хората казват: „Това не е божествено, това не е божественост!” Просто те нямат повече вяра. И римският сенат не знае какво да прави, и преторианската гвардия не знае кой да бъде кандидатът, когото да провъзгласи за новия цезар. Няма цезар. И тогава има една година, която се нарича „Годината на четиримата императори”.

Из историята тя е известна. Просто тази година на четиримата императори показва колко безпочвени са претенциите на римския император да бъде божи син. Това е 69-та година, първи век. Галба, Отон, Вителий и Веспасиан. Това, което се случва е, че един след друг всеки един от тези генерали завзема властта. Разбира се, като стане държавен глава, той като стане император, веднага става божи син. Обаче първият от тези е Галба, който от юни 68-ма до януари 69-та управлява близо половин година.

Той е бил подкрепен от Отон, но подкрепата му продължава само няколко месеца. Той бива заловен, унижен, измъчван и убит. Отон вече става следващият, който управлява за три месеца. Става нов император, но за него нещата също не потръгват. Добре, и само след няколко месеца и той е свален. Още един божи син. Изпращат го към пантеона. След това следващият се казва Авъл Вителий Германик, който управлява в продължение на 8 месеца.

Той бил прословут лакомник и чревоугодник. Просто останалите са били в някаква норма, а този бил в крайност. И Галба го избира за главнокомандващ в Долна Германия, защото го счита вероятно за безопасен. Той обаче се издига популярно сред подчинените си благодарение на прекаленото си разточителство. Бил е, така да се каже, народен човек, което било фатално за дисциплината. Светоний в неговото произведение „Животът на дванадесетте цезари” казва следното за Вителий: по целия път се хвърлял да целува дори простите войници, които срещал.

Той бил прекомерно любезен с волетарите и пътниците. Сутрин ги питал един по един дали са закусили и се уригвал, за да покаже, че той самият вече го е направил. Това бил този Германик. Божествен. И хората са си казвали: „Това ли е божият син за тези четири години?” Вителий идва в Рим, взема властта, става император, но за него нещата също свършват зле, защото само след няколко месеца е подложен на бой, линчуван и накрая убит от пресъбралата се тълпа.

Тоест римската тълпа от недоволни го убива като куче. Тялото му е било насечено и хвърлено в Тибър. Така че в тези трима мъже – Галба, Отон и Вителий – имаме три неуспешни опита да бъдат императори. Така от лятото на 68-ма година до есента на 69-та година, когато Веспасиан е провъзгласен за император, Рим има трима неуспешни императори. Ако се върнем назад и преброим Нерон, а след това Веспасиан, ще имаме петима императори на трона за по-малко от две календарни години.

Може да си представите нестабилността, която това би причинило на съвременния свят, ако ние, да кажем, за България имаме пет народни събрания за две години. Всъщност можем. От 15 април 2021 до 12 април 2023 година България има пет народни събрания. Вие даже знаете кои събрания са, но ви казвам, за да знаете. Но в това време на политически бъркотии, това, от което нашият народ има нужда, не е благовестието за Европа, не е благовестието за НАТО.

Това, от което нашият народ има нужда, е благовестието за Исус Христос. Въпросът е, че тези четирима мъже, римски императори, са получавали всички дължими божествени почести и са имали претенции да бъдат божии синове. И може да си представите, че римляните са били отвратени от тази идея. За тях това е било… Абсолютно те не са вярвали. Те са били цинични по отношение на това. Цинизъм означава да поставиш под съмнение добродетелите на тези божии синове. Така че, от една страна имаме претенцията и традицията на това римският император да бъде божи син.

От друга страна, с поведението си римските императори доказват, че те не са никакви божии синове. На този фон, трябва да кажа, Марк вероятно пише точно през тази съща година своето Евангелие. Евангелието според Марк. Защото Петър умира, може би, през 68 година. Той бива убит във времето на Нерон. И Марк, който тогава е слушал неговите проповеди, може би си е записвал, но след неговата смърт той е написал и издал самото Евангелие. И точно в това Евангелие Марк коригира всички тези фалшиви божии синове и казва, че истинският Божи син не е римският император, а Исус Христос.

И днес много хора махат религията, махат вярата, казват „науката е Бог”, „не знам сега какво е Бог”, покланят се, защото човек е направен да се покланя – ако не се поклони на едно, той ще се поклони на друго. Обаче ние като църква, ние като хора, които сме просветени, когато познаваме Исус Христос и сме Го приели, ние казваме, че Исус Христос е Божият Син. И това е първият стих на Евангелието според Марк. Така че, като го четете, началото е:

Марко 1:1

1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;

Това е истинският Божи син. Той е, Който носи просперитета, Той е, Който носи Божието царство – не империята, не тази система или онази система, но Божието царство. Той ни донесе истинския мир. Това, от което имаме нужда, не е това или онова управление да строим. Това, от което имаме нужда, е Божието царство.

МОЛИТВА

Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, благодарим Ти за този стих, благодарим Ти за това Евангелие, което започва с тези думи: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син”. Господи, дай ни да разбираме истината. Боже, ние Ти благодарим, че Ти влезе в нашия свят чрез въплъщението на Исус Христос. Ние Ти благодарим за всичко, което Исус направи, с което се изяви като Божий Син чрез чудесата и знаменията, които Той вършеше. И Той обаче не стана политически управител като римските генерали. Той пренесе Себе Си в жертва, за да спаси целия свят от греховете и да ни даде вечен живот. Боже, каква по-чудна вест от това! Затова ние ще го проповядваме и ще разказваме това благовестие, защото, както апостол Павел казва, благовестието Христово е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, после и на езичника. Господи, дай ни да приемем нашия Господ, да вярваме в Него и да бъдем граждани на Царството, и да казваме на другите за тази истинска добра вест, която е само за Исус Христос, нашия Господ. Даваме Ти слава, даваме Ти почит и лична благодарност от името на Исус. Амин.