ЗАЩО НИ Е ДА ИМАМЕ ВИДЕНИЕ?
В Притчи 29:18 се казва:
[18] Дето няма пророческо видение людете се разюздават
Този стих е особено интересен, понеже тук се използва думата видение и по-точно „пророческо видение”. Когато говорим за „видение” в първия момент хората се сещат за някакъв сън или свръхестествено преживяване или картина, която Бог им е показал по време на молитва. Така по някакъв начин ние обгръщаме думата „видение” със свръхестественост, с тайнственост и мистицизъм. Но, видение не означава пет ангела да дойдат при теб и да ти предават някакви тайнствени послания от Бога.
Всъщност видението не е нещо толкова страшно. То е да имаш ясна представа къде отиваш, какво точно искаш да направиш. Видението е представа за бъдещето такава, каквото искаш да бъде то. Разбира се, когато става въпрос за църквата тази представа трябва да дойде от Божието Слово и от Святия Дух.
Без видение църквата се движи по течението и изпълнява рутинните си задължения седмица след седмица. Без видение „людете се разюздават”. Ние се отпускаме и започваме да работим на празен ход. Когато не знаеш къде отиваш, ти си погубен и загиваш. Ако не знаеш накъде си тръгнал няма да стигнеш никъде. Без видение – все едно си махнал юздата от устата на коня си – той тича из полето… И какво става? Много енергия, но без работа.
Виждането е, което създава фокус и посока. Казва ни какво трябва да направим за да получим определен резултат. То ни помага да бъдем мобилизирани, насочени и фокусирани към това, което искаме да постигнем. Видението ни вдъхновява да се включим и да се променим.
Божието царство на земята става действително само там където ние стоим и където споделяме и живеем благовестието. Няма де се случи заради сградата или заради това, че имаме най-чудесния проповедник на света. Църквата не е нито сграда нито един единствен човек. Тя е тяло. И това тяло трябва да бъде изградено и укрепено, така че в нашата култура то да представя Христос по най-силния и динамичен начин по който може.
КАКВО Е ВИДЕНИЕ?
Видението е ясна картина, умствен портрет на предпочитано бъдеще, която ни е дадена от Бога. Видението трябва да бъде изградено на основата на точно и ясно разбиране на Бог, на себе си и на обстоятелствата ни.
Фразата „предпочитано бъдеще” в тази дефиниция е ключова. Защо? Защото тя заповядва, изисква, нарежда промяна. Без да се омаловажава или отхвърля миналото, видението е свързано със създаването на нещо ново. Чрез видението Бог ни взема от там където сме, започва да строи на основата, която вече е била положена в миналото с цел да ни доведе до една по-добра реалност, която е възможна.
КАК ДА ПРИДОБИЕМ ВИДЕНИЕ?
Първо, Видението започва с честна оценка на настоящата ни ситуация. Процесът на промяна или реформа се състои в това да осъзнаем къде сме, да решим къде искаме да бъдем, след това да намерим пътища до там, и накрая да ги извървим.
Второ, за да имаме видение е важно да започнем да виждаме света през Божиите очи. Ако го направим, ще бъдем притеснени от това, което се случва на земята. Бог ще ни даде свято неудовлетворение. Така че, да виждаме нещо и да не можем да го понасяме то да продължи да бъде такава, каквото е. За Мойсей това беше робството; за Давид – Голиат; за Неемия – укорът от съборените стени на Ерусалим. За един съвременен Божий служител това са хора в църквата, които не се интересуват от онези, които погиват в света.
Виждате ли, Мойсей видя страданието на народа си и това нарани сърцето му. Това страдание се превърна в негов товар и грижа. То стана негова страст. Какво е във вашето сърце? Какво ви притеснява? Виждате ли света през Божиите очи и когато видите нещо нередно, това наранява ли сърцето ви?
Какво трябва да се промени? Това е въпросът, който ще ни помогне да изградим видението си. А какво, ако има много неща, които не можем да понасяме. Гледайки тези проблеми, кой е основния източник който причинява тези проблеми? Откъде започват те? Винаги има някакъв централен въпрос или проблем от който произлизат всички останали.
Как да следваме това свято неудовлетворение? Трябва да търсите тази цел, което хваща сърцето ви и не ви оставя. Не се отчайвайте, ако не можете веднага да разберете каква е причината за неудовлетворението. Продължавайте да търсите, продължавайте да се молите. Не бягайте от собствената си буря от чувства, от притеснения. Обикновено в такива случаи естествената ни реакция е да избягаме. Но, аз бих казал, че това свято недоволство – то е ключа, затова трябва да го храните, отдавайте му се и във време на общение с Бог видението ще започне да се избистря. И мисля, че вие ще разберете какво Бог иска вие да направите.
Трето, създаването на видение включва два въпроса: Първо, „Защо?” Защо съществува тази църква? Каква е причината? Това ни подготвя за написване на мисията ни и за нейното обосноваване.
Вторият въпрос е: „Ами ако?” „Какво ако?” Например, какво ако изпълним нашата мисия за 10 години? – Как би изглеждала църквата или живота ни тогава? Защото вашето видение трябва да бъде такова, че да съдържа дългосрочни цели. Ако можем да го постигнем за един месец, то най-вероятно не е достатъчно голямо.
Когато получа придобия някакво видение, как да разбера, как да съм сигурен, че това видение е от Бога?
Първо, трябва да познаваме Бога и Неговата мисия и цел за нашия свят.
Второ, трябва да познаваме себе си – всеки един от нас е уникален и различен и има своите собствени индивидуални и различни способности и умения. Трябва да опознаем себе си, да приемем себе си и да видим собствените си способности и потенциал така, както Бог ги вижда.
Трето, видението трябва да валидно и адекватно на контекста на ситуацията в която се намираме.
Придобиването на видение за църквата не е нещо, което ще се случи за една нощ. То е процес включващ учене, наблюдение, молитва, споделяне на идеи, опитване, писане на чернова. Подобряване на видението, търсене на участието на водачите в църквата, изчистване и накрая – приемане. Всичко това е част от пречистващия огън, който Бог използва. Това не е лесен процес през който да минем. Видението се дава когато Бог е готов да ни го даде и когато ние сме готови да го приемем.
КАК ДА ПРЕДАДЕМ ВИДЕНИЕТО СИ?
За да заработи, след като бъде получено и формулирано, видението трябва да бъде предадено или „продадено” на хората. Те трябва да го приемат, да го повярват и припознаят за свое. Продажбата на каквото и да е нещо зависи от начина на неговото представяне. Начинът
Колко дълго е видението? Би трябвало да е много кратичко и просто. Прилагането на това видение е доста по-сложно и може да отнеме целия ни живот. Видението трябва да бъде достатъчно ясно, за да бъде разбрано и достатъчно кратко, за да бъде запомнено.
Важно е видението да бъде записано. Така няма да го забравим, и освен това по-късно можем да го адаптираме допълнително. В Авакум 2:2 се казва:
[2] Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.
Вярвам, че мисията на нашата църква в Долно Езерово е следната: „Ние сме се посветили да утвърждаваме и подготвяме за служение Христови ученици като изграждаме взаимоотношения с Бог и помежду си и разширяваме Божието царство в Долно Езерово.”
КАК ДА ОСЪЩЕСТВИМ ВИДЕНИЕТО СИ?
За да осъществим видението си, трябва да си изградим стратегия, да си поставим дългосрочни цели, краткосрочни цели, да си съставим планове и да стигнем до конкретни малки задачи, които да бъдат разпределени по хора и време. Само да имаш видение не е достатъчно. За да се извърши промяна, трябва да се осъществят реформи. Това означава да излезем от комфорта си и да се раздвижим, да положим усилие, да се стегнем, да се мобилизираме, да се впрегнем и да заработим.
Едно от условията за осъществяване на видението е да не го изгубим. Бог беше дал видение на Авраам, че той ще стане праотец на голяма народ и че този народ ще наследи Ханаанската земя. Това видение беше на път да се изпълни, когато авраамовите потомци се умножиха в Египет. Мойсей ги изведе от дома на робството и те бяха на път да влязат в обещаната земя. Тези хора излязоха с видение от Египет. Но, десетимата съгледвачи обезсърчиха народа и израилтяните се отказаха от видението си. Така те умряха в пустинята. Същото е валидно и за църквата по отношение на видението й. Първите и най-силни девет думи на църквата са: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.” (Филипяни 4:13). А последните, предсмъртните девет думи на църквата са: „Ние никога не сме правили нещата по този начин.” Онези, които запазиха видението си, въпреки че осъществяването му изглеждаше невъзможно бяха тези, които влязоха в Обещаната земя.
Осъществяването на видението най-вероятно ще изиска дори и битка. Ханаанците не дадоха градовете си без Бой. Израилтяните трябваше да ги нападнат и да си изцапат ръцете с кръв за да ги вземат. Неемия не построи ерусалимските стени без проблеми. Той беше заплашван. Опитваха се да го спрат. Хората трябваше да градят, облечени в бойно снаряжение.
Виждате ли, видението си има цена. В Лука 14:26-33 Исус учеше, че ученичеството си има цена.
[28] Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да |я| доизкара? [29] Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: [30] Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
[31] Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет |хиляди|? [32] Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
Ученичеството си има цена. Ако искаме да бъдем Христови ученици, трябва да се откажем от всичко, да вземем кръста си и да го следваме. Достигането на дадено видение също има своя цена. Така че, когато планираме, ние трябва да пресметнем разходите за изпълнението му и да бъдем готови да ги платим.
Но, ако тръгнем да изпълняваме видението си, Бог ще ни помогне. В Матей 14:26-31 четем за това как Петър ходеше по водата. Разбира се, преди него Исус ходеше по водата, но за нас това не е нещо голямо, понеже сега от дистанцията на времето ние знаем, че Исус Христос е Бог. За Него няма нищо невъзможно. За мен по-голямото чудо е, че Петър, ограничения грешен човек, човек като всеки един от нас ходеше по водата (Матей 14:22-34). Това се случи точно след като Исус нахрани пет хиляди мъже освен жените и децата с пет хляба и две риби.
[22] И на часа |Исус| накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа. [23] И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам. [24] А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. [25] А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. [26] И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. [27] А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. [28] И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. [29] А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса. [30] Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! [31] И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? [32] И като влязоха в ладията, вятърът утихна. [33] А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син. [34] И като преминаха |езерото|, дойдоха в генисаретската земя.
Забележете дръзновението на Петър: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата!” Петър е пример за нас в това да искаме от Бога невъзможното за нас. Петър се осмели да поиска да ходи по водата. И Господ не го упрекна, че иска нещо твърде голямо или невъзможно. Просто му каза „О’кей! Ела!”. Бих казал, че същото е и с нашето видение. Ако се осмелим да мечтаем за изпълнението на нещо, което е в рамките на Божията воля, Бог едва ли ще ни откаже, дори и това да е нещо по човешки невъзможно. В Деяния 19:21 четем за това как Павел си постави за цел да стигне до Рим, като за по-направо мине през Македония, Ахаия и Ерусалим:
[21] И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
Това беше неговото видение и Бог му помогна да го изпълни. Петър пък реши да ходи по водата. И Бог му каза: „Добре, давай!” Беше ли Божията воля Петър да ходи по водата? Да. Петър желаеше ли да ходи по водата? Да. Но, за да стане това чудо, Петър трябваше да прекрачи борда на ладията, да слезе от лодката и да тръгне по водата. Изискваше се действие, трябваше да бъдат направени определени постъпки. И Петър тръгна по водата към Исус! Божието видение може да ни заведе много далеч. Може да ни заведе в невъзможното. Но, трябва да тръгнем, трябва да рискуваме, трябва да се доверим на Бог и да подействаме.
Но, всичко гладко ли беше? Безпроблемно ли? Не. Имаше вятър, имаше вълни, имаше борба с обстоятелствата. Но, забележете, когато Петър падна във водата и започна да потъва, той не се обърна за помощ към учениците, а към Исус. Той извика към Бога: „Господи избави ме!” И Исус веднага простря ръка, хвана го и го издърпа. Той го смъмри за маловерието му, но Петър се върна в Ладията с Исус като продължи да ходи по водата. Когато започнем да потъваме, трябва само да извикаме „Исусе!” и Той ще ни измъкне.
Виждате ли, проблемът не е в Божията сила, а в това доколко ние й позволяваме да действа в нас. В Ефесяни 3:20-21 ап. Павел казва:
[20] А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, [21] на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.