Филипяни 2:5-11
5 Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус,
6 Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име,
10 така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Вижте, тази сутрин аз бих желал всеки един от нас да чуе Благовестието, защото Бог желае всеки един да го приеме в сърцето си. Този свят не харесва Благовестието, този свят харесва романтиката на празника, затова и по радио, по телевизия, може би се чуват рождествени песни, дори се пее „Тиха нощ“ и какви ли не други от нашите евангелски песни, прожектират се филми по телевизията. Но всъщност това, върху което този свят акцентира, е това, че има нещо добро, вяра в доброто по принцип, някаква такава вяра в доброто, в това, че нещо добро ще се случи, в това, че има някаква надежда, в това, че човек има някакъв потенциал.
Но всъщност фокусът във всичко това не е върху Бога, но фокусът е върху човека. Каква е била Мария, какъв е бил Йосиф, какво са направили те да възпитат такъв син, че да стане той Божий син. Нещата са извъртяни по такъв начин, че човек да бъде издигнат, настроението на човека да бъде преповдигнато, да се чувства добре, но да се пропусне същината. И не след малко ще видим и програмата на децата, но аз искам да ви подготвя за тази програма и да ви кажа същината на Благовестието.
А същината на Благовестието не е толкова лицеприятна, същината на Благовестието не е толкова приятна за човека, защото същината на Благовестието засяга човешката гордост. Същината на Благовестието се занимава с мръсни неща, занимава се с греха, който е във всеки един от нас. Същината на Благовестието е, че Исус остави славата си, но защо? За да дойде и да пролее кръвта си. Същината на Благовестието не говори просто за бебета, същината на Благовестието говори за кръв, за кръвта на жертвата, на Божия Син, която се проля на Голгота.
И дори днес ние проповядваме Разпнатия Христос, защото това се казва в този пасаж, който прочетохме, че Исус Христос беше във Божия образ дори преди да се роди. Защото се казва, че Той беше във Божия образ, Той беше с Бога, Той бе Бог. И пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството си с Бога, но се отказа от всичко. Отказа се от славата си, отказа се от всичките си божествени привилегии, които имаше в славата си, като взе на себе си образ на слуга.
Той се роди в обор, даже по-лошо място от това, в което се раждат слугите. Той се роди там, където се раждаха животните. И Той стана слуга. Той каза: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си за мнозина.“ Забележи, че не се казва за всички, но се казва за мнозина. Защото Бог знае, че ще има хора в този свят, които ще Го отхвърлят. Бог знае, че ще има хора в този свят, които няма да Го приемат. Но Той проля кръвта Си за онези мнозината, които повярваха в Него.
Макар че мнозина сме, но сме пръснати. Защото, както виждате, ние не сме мнозина, ние сме малцина. Но в това малко стадо Бог ни прави много. И Той говори за всички поколения християни, за всички спасени през цялото време на човешкото съществуване. Въпросът е: ти дали ще бъдеш в числото на мнозината? Въпросът е: дали ти ще приемеш Исус Христос? Защото това не е просто нещо, на което трябва да бъдем научени. Говорех наскоро с един човек и той ми каза: „Ами, хубаво е така човек да вярва, но ние не сме научени така“.
Но въпросът не е просто нещо да си вярваме, защото това е нещо много по-сериозно. Ние не правим празник просто за да имаме празник, да се чувстваме добре, но въпросът на вярата е въпрос на вечността. Въпросът на вярата е въпрос на това: къде ти ще прекараш вечността? Въпросът на вярата е въпрос: дали ще бъдеш в Ада? Защото Благовестието говори за това. Говори за кръв, говори за жертва, говори за грях, говори за Ада. И за това, че проблемът е толкова голям, че Бог не остави на някой друг, но самият Той дойде да се занимава с този проблем.
Проблемът не може да бъде решен от някой друг, проблемът не може да бъде решен от ангели, проблемът може да бъде решен само от Бог. И затова Той остави славата Си и дойде на тази земя, за да се справи с нашия грях. Така че, когато говорим: „Ето, Спасител се роди“, ние трябва да си зададем въпроса: от какво ни спасява Той, Спасителят? Слава на Бога! За това, че Той ни е възлюбил, слава на Бог за Неговата любов. Но от какво ни спасява Той? Спасява ни от греха.
Нека да кажем: от греха. Казвам да го кажем, защото искам всеки един да разбере и да се признае тази сутрин, че той е грешен. Много е важно, ако искаш да бъдеш спасен, да се признаеш, че си грешен. Трудно ли ти е да се признаеш, че си грешен? Не е трудно. На някой може да бъде трудно, а на някой е по-лесно. Тия, които вече са си признали, на тях им е лесно, а тия, които не са си признали, на тях може да бъде трудно. Ти можеш да кажеш: „Ама какво грешно съм направил аз? Вие сте по-големи грешници от мене.“ Тогава не знам какви сме. Това може да бъде пречка за тебе. Не се сравнявай с другите. Стандартът за святост не е някой човек. Стандартът за святост е Бог. Божият Син, Божият закон. А според този закон, ако някой наруши една заповед, е виновен във всичко. И нещо повече. Не е въпросът да го извършиш, а въпросът е дори само да си го помислиш. Защото Исус Христос каза: ако някой погледне на жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Ако някой нарече брат си безумец или го нахока, той вече е извършил убийство. Така че има ли някой, който да не е грешник тази сутрин тук на това място? Ако ти мислиш, че не си грешник, ти лъжеш себе си. Ти се заблуждаваш. Заблуждаваш се. Лъжеш себе си. Ако някой казва, че няма грях, той е лъжец. Истината не е в него. Така че по-добре не се сравнявай с другите. Но по-добре признай греха си пред Бога. Не е въпросът пред мен. Не е въпросът пред някой човек. Не е въпросът пред църквата. Въпросът е да си признаеш греха пред Бога. И разбира се, за това трябва да вярваш, че има Бог. Защото има някой тук, който не вярва въобще, че има Бог. Но ако не вярваш, че има Бог, това ще е проблемът. Защото това е удобната лъжа на сатана. Че като няма Бог, това означава, че няма съд. И като няма съд, това означава, че няма Ад. И това означава, че няма и Рай. И това означава, че няма Бог. И оттогава ти можеш да си правиш каквото си искаш.
Защото няма да има виновни. Това е целта на тази гнусна лъжа на дявола, че няма Бог. И това беше в това да казва, че безумецът казва в сърцето си, че няма Бог. И веднага с това се казва, че те всички се поквариха. Сториха заедно безумие и всякакъв грях. Защото който не вярва, че има Бог, той няма страх от Бога и тогава той се предава на греха. И всъщност какво е грехът? Грехът е заблуда. Божието слово ни представя картини на греха. Казва: „заблудена овца“.
Псалм 14:1
1 За първия певец. Давидов псалом.
Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
Виждали ли сте заблудена овца? Значи овцете, те виждат 5-6 метра пред себе си и добре, че ако пред нея има друга овца, тя върви след нея. Ако има куче, ще върви след куче. Ако има там пастир или овчар, ще върви след овчар. Обаче отвратително, тази овца няма никой пред себе си. Накъде тръгва? Накъде те видят очите? Очите са на линията на влака. И влакът идва, обаче тя не се е мръднала. Това сме ние без Бога в греха. Заблудени овце. Другата картина, която има да ни говори за греха, е картината на един стрелец, който стреля със стрелата си, обаче не улучва мишената.
Ти си мислиш, че ще улучиш. Стреляш, обаче няма да улучиш мишената, защото без Бога ти си грешен. Ти пропускаш целта. Така че, нека тази сутрин да си признаем, че сме грешници. Нека тази сутрин да си признаем, обаче въпросът не е просто да кажем: „Ами да, пастор Штон, казваш така, всички сме грешници, ами да, грешници сме, грешници сме, ами да, така е“. Но Божието Слово иска нещо повече от това, да кажеш, че си грешник. Бог иска да бъдеш честен, защото има много хора, които казват: „Да, аз съм грешен, обаче нека да го запазя в тайна“.
За да не се разчува, защото всички сме грешници, да не си изкарваме мръсните дрехи, кирливите ризи, обаче Бог желае ти да изповядаш греха си пред Него. И не да кажеш просто: „Ами да, всички са грешни, аз съм грешен, какво да правя?“. Не! Бог желае ти да го кажеш пред Него: „Господи, прости ми този грях, този грях, този грях, този грях“ и всичко това, за което Бог те изобличава в сърцето ти. Всеки път, когато си излъгал, всеки път, когато си намразил, всеки път, когато си откраднал, ти да го изповядаш пред Бога.
И не само да го изповядаш, ами да престанеш да го правиш. Защото много хора казват: „Добре, аз ще го изповядам, няма проблем“. Ама продължавам да го правя, защото как ще живея без да крада? Аз как ще живея без да лъжа? Аз как ще живея без да прелюбодействам? Той грехът си е хубав, той си е сладък, аз не мога да се откажа от него. Ако ти не можеш да се откажеш от греха, тогава ти не си го намразил. Така че, за да бъдеш спасен, ти трябва второ да признаеш, че си грешник, второ трябва да изповядаш греха си, да го наречеш по име и да му сложиш етикета „грях“.
Че това е нещо, което е грешно, да го изповядаш пред Бога в молитва и след това да престанеш да го правиш по-нататък, да се откажеш от него и оттук нататък да престанеш да го вършиш. И всичко това, Бог ще ти даде сила да го направиш, когато ти потърсиш Неговата помощ. Така че тази сутрин, това са нещата, които трябва да направим, за да бъдем спасени. Да чуем благовестието, да повярваме в Исус Христос, защото ние сами не можем да се спасим. Ако можем да се спасим, то тогава нямаше защо да идва Божият Син.
Но трябва да признаеш, че си безпомощен. Той сега още от малък възпитава децата за това, че те трябва да направят нещо, за да бъдат нещо. Даже с тази идея за Дядо Коледа. Много се ядосвам за това. Показаха вчера един репортаж за Дядо Коледа в кавички. Той имал там мерило и една специална система, в която изсипвали добрите дела на децата, да премерят колко добри дела са свършили те през годината, за да разберат колко голям подарък да получат. Обаче спасението не е по този начин.
Ти няма да бъдеш спасен, защото твоите добри дела са повече от добрите дела на комшията ти, или на човека до тебе, или на колегата ти, или на някой друг. Но ти ще бъдеш спасен само ако се откажеш от добрите си дела и приемеш подаръка, който Бог ти дава. Спасението е по благодат, чрез вяра в Исус Христос. Амин. Така че тази сутрин се моля, просто докато говоря всичко това. Нещата, които ви казвам, не са неща, които аз съм си ги измислил. Нещата, които ви казвам тази сутрин, са Божието Слово.
Нещата, които ви казвам тази сутрин, са послания от Божието сърце. Въпреки че аз съм грешен и недостатъчен, Бог ми е открил истината чрез Святия Дух. И това, което ви казвам, е от Бога. Това, което ви казвам, е желанието на Бога. Той желае, ако ти не си поканил Исус Христос в сърцето си, тази сутрин ти да Го поканиш. И Той желае. И това е последното, което вече можеш да кажеш, че сега ти вече много прекаляваш. Защото първо казваш, че сега сме грешници, затова казваш не само, че сме грешници, но че трябва да се изповядаме конкретния грях.
И затова ти казваш не само да го изповядаме и да го оставим, обаче сега вече ще прелее капката. Защото това, което Бог ви казва, е, че това нещо трябва да го направите сега. Не утре. Не казвай: „А, да, аз чувам твоите думи“. Като си отидеш вкъщи, ще си помисля. Като излезеш оттука, ще забравиш веднага. Бог иска да се покаеш сега. Тази сутрин. Тази сутрин. Много са примерите. Човешкият живот е като пара, човешкият живот е като дим, човешкият живот е като трева.
Той преминава. Ти не знаеш дали като излезеш оттука няма да получиш удар. Дали като излезеш оттука няма да ти се случи нещо. Не знаеш колко ще живееш. Не знаеш дали вече не си болен от рак. Не казвам нищо. Ти не знаеш колко ще продължи животът ти. Може ли някой да гарантира колко ще продължи животът му? Ти можеш да кажеш: „Да, аз имам добри намерения“. Обаче не знаете, че пътят към ада е покрит с добри намерения. Това да се покаеш, това да приемеш Исус Христос в сърцето си, това да се предадеш на Бога и да бъдеш Божи.
Не трябва да бъде само едно добро намерение. Това трябва да бъде реалност и то трябва да стане реалност сега, днес, в твоя живот. Защото вижте, това се казва в посланието към римляните. Благодари ми, благодари ми, защото от тази страна ще ти дам възможност. Ще ти дам възможност да се спасиш. Защото да се спасиш, трябва не само да се покаеш, трябва не само да изповядаш греха си, не само да повярваш в Бога, но трябва да изповядаш, че Исус Христос е Господ.
И да го направиш публично. А къде ще намериш публика? Ето, събрал съм тази група. Не аз, Бог я е събрал, разбира се. Но нека да се възползваме от тази възможност и да изповядаме Исус Христос. И аз ще ви дам тази възможност. Вижте, това се казва в посланието към римляните, 10 глава. И тук се говори също за правда, която е чрез вяра. Не правда чрез собствени сили, но правда чрез вяра. И се казва точно за езичниците. Вижте, това е за нас. Не за юдеите, но за езичниците.
Римляни 10:1-21
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.
2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание.
3 Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда.
4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва.
5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?,
7 или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“
8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме.
9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“
12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.
14 Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:
„Колко са прекрасни
краката на тези, които благовестват доброто!“
16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исайя казва:
„Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“
17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.
18 Но казвам: Те не са ли чули? Наистина, чули са:
„По цялата земя се разнесе гласът им,
и думите им – до краищата на вселената.“
19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва:
„Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ;
с народ непросветен ще ви разгневя“;
20 а Исайя се осмелява да каже:
„Намерен бях от онези, които не Ме търсеха;
явен станах на тези, които не питаха за Мен“;
21 а за Израил казва:
„Простирах ръцете Си цял ден
към народ непокорен и опак.“
Филипяни 2:5-11
5 Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус,
6 Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име,
10 така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
МОЛИТВА
Господи, благодаря Ти за Твоето Слово. Моля Те, докосни сърцата на всички, които чуха това послание. Дай им сила да признаят греховете си, да се покаят искрено и да приемат Исус Христос като свой личен Господ и Спасител днес, сега, без отлагане. Нека Твоята благодат ги преобрази и ги направи Твои деца. В името на Исус Христос се молим. Амин.
И ние сме езичници, защото не сме евреи. И пак можем да бъдем Божи народ. Но вижте какво се казва. Защото тук апостол Павел говори на юдеите. Защото те отхвърлиха благовестието. Но ще дойде ден, когато ще го приемат. Но той им казва: „И тъй, какво да казвам? Това, че езичниците, които не търсиха правда, сполучиха правда. И то правда, която е чрез вярване. А Израел, който търси закон за придобиване правда, не достигна до такъв закон.“ Така че, ако искаш със собствени сили, със закон да получиш правда, ти няма да го направиш.
И това е пътят на всички други религии. Те казват: „Ти трябва да вършиш тези и тези дела, за да можеш един ден да достигнеш до нирвана или до някакво състояние на божествен рай или нещо такова.“ Но Бог казва: „Не. Ти не можеш да се спасиш сам. Но ако повярваш в Исус, Той е твоето спасение.“ И тогава се казва защо? За това, че не го търсиха чрез вярване, а някъде си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват. Както е писано: „Ето полагам в Сион камък, о който да се спънат, и канара, в която да се съблазняват.“
Римляни 10:11
11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“
А който вярва в Него, не ще се посрами. Слава на Бога. Така че това да се сравняваш с другите е един голям проблем. Защото ти казваш: „Ами аз съм по-добър от другите.“ Не се сравнявай с другите. Не си мисли: „Аз съм добър човек, аз върша добри неща.“ С твоите добри неща ти не можеш да угодиш на Бога. Пак добре, че не вършиш лоши неща, но за да се спасиш, ти трябва да призовеш Божието име. Ти трябва да повярваш.
Римляни 10:1-2
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.
2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание.
И казва: „Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля, защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.“ И ето това е пълното знание. Понеже като не знаят правдата, която е от Бога, искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. Така че ти трябва да се покориш. Това, което ви казвам тази сутрин, е молба. Просто аз ви моля от Божия страна: примирете се с Бога.
Обаче това, което ви казвам тази сутрин, независимо че ви го казвам с любов, защото ви обичам и не желая нито един от вас да отиде вън от ада, ви го казвам също и с власт, защото Благовестието е не само молба, но Благовестието е заповед на Царя на царете и Господа на господарите, който заповяда на всички човеци навсякъде да се покаят. И Божията заповед към теб тази сутрин е: ти да се покаяш. И ако ти отхвърлиш тази заповед, ти не отхвърляш мене, ти отхвърляш Бога.
Тази сутрин аз измивам ръцете си от вашите грехове. Тази сутрин цялата отговорност вече е върху вас, защото вие знаете Благовестието, вие знаете Божията заповед, вече сте чули. Чули ли сте? Слава на Бога, че сте чули. Обаче, комуто много е дадено, от него много се иска. И пак не е много, но трябва да се покориш. Трябва да се откажеш от гордостта си, трябва да се откажеш от себе си, защото християнският живот не ви обещавам, че ще бъде лесен. Пак ще бъде труден, обаче ще бъде вечен.
Защото един ден ще бъдем в славата на Бога. Ще има изпитания, защото Бог иска да осъвършенства характера ни. Ще има трудности, ще има плач, обаче един ден Бог ще избърше всяка сълза от очите ни. А другите, които живеят щастливо в този свят, и те толкова са „щастливи“ в живота, че пак е мизерен и усамотен, и когато ги питаш какво правиш, те казват: „Тъпо ми е.“ И тук живеят тъп живот и след това и във вечността ще бъдат на ада.
Обаче ти приеми Исус Христос в твоето сърце. И тогава се казва, понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва. Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазене на закона, ще живее чрез нея. А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не речеш в сърцето си: кой ще се възкачи на небето, да не сведе Христа? Или кой ще слезе в бездната, да не изведе Христа от мъртвите?“
Вижте, тук се казва, че правдата, която е чрез вяра, не се съмнява. Апостол Павел цитира един стих от Стария Завет, където Бог говори за Божиите думи. И той казва за закона и за заповедите. И казва, че заповедите, да не се съмняваш, че заповедите са от Бога. И да казваш: „Кой ще се възкачи на небето да ни донесе Божиите заповеди? Или кой ще слезе в бездната да ги донесе?“ Но Бог ни е оставил заповедите Си. Но тук не се говори за заповедите, но се говори за Христос.
И ти трябва да се представиш от съмненията си, да кажеш: „Абе да, ние празнуваме Рождество Христово, но един от най-важните детайли на Христос е, че Той бил Бог. Той е Бог.“ Откажи се от съмнението си. Откажи се от съмнението си, да казваш: „Кой ще се възкачи на небето, да не сведе Христос?“ Откажи се от съмнението си за това, че Исус Христос е слязъл от небето. Откажи се от съмнението си за това, че Исус Христос е бил Бог и е Бог, и Той се е въплътил и е станал човек, е станал един от нас.
Откажи се от съмнението си за това, че Той е живял на тази земя и Той е бил на срам на кръста и Той е умрял и е слязъл в места по-долни от ада и Той не е останал в смъртта, но е възкръснал на третия ден и е възнесен в Божията слава. Защото ми се казва: „Или да не кажеш: кой ще слезе в бездната, да не изведе Христа от мъртвите?“ Защото вижте, това са две части на едно и също нещо. Затова ние празнуваме Рождество и Великден. Рождество говори за „свеждането“. Това, че Христос, който е в славата, Той слиза от небето, а Великден говори за това, че Христос е възвеждането, че Той беше възкресен от долу нагоре в славата.
Така че в една песен, която ние пеем, се казва: „От небето дойде, на тази земя, и после? За греховете ни на кръста умря, и после? Твоята кръв ни уми, Твоят Дух ни роди.“ Слава на Бога. Така че Христос слезе още по-надолу и Той възкръсна, но откажи се от съмнението си. Повярвай в Исус Христос, повярвай, че Той е Божи Син, Той съществува, Той е Бог и приеми делото Му.
И долу се казва: „Но що казва тя? А какво казва правдата, която е чрез вяра, която се спасява? Казва, че думата е близо при тебе. Близо при тебе, в устата ти, в сърцето ти.“ Когато тази сутрин аз ти говоря тези думи, Святият Дух ти свидетелства в твоето сърце и на твоята съвест, че това, което аз ти казвам, е истина. Кажи ми, ако не е така. Така ли? Истина е. Ако ти си честен и ако съвестта ти още е жива, толкова някой може да им е толкова прегоряла, че да не чуват въобще съвестта си, но ако съвестта ти е жива в тази сутрин, Святият Дух е на това място. И това мога да потвърдя не само аз, но и всеки един, който е изпълнен със Святия Дух.
Святият Дух е на това място в тая сутрин. И Той ти говори, защото това е Божието желание – ти да се спасиш. Това е Божието желание, затова Той се справи за нас. Каква полза, ако ти имаш голям празник, ако децата направят голяма програма, ако заколиш голямо прасе, ако наточиш голямо червено вино и всичко отмине и накрая от теб няма полза? Каква полза? Аз не желая да приемете Божията благодат напразно. Затова тая сутрин приеми думата на вяра и се казва – думата е близо при тебе, в устата ти.
Римляни 10:8
8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме.
Може би вече е на върха на езика ти да кажеш, че Исус Христос е Господ, ама сега го задържаш. Но тая сутрин го кажи, защото ако изповядаш с устата си, че Исус Христос е Господ и повярваш със сърцето си, няма въпрос само външно да го кажеш, само по натиска на проповедника да го кажеш. Защото аз не желая тая сутрин да ви оказвам натиск. Въпреки че искам, ако мога да ви натисна да се спасите, ще ви натисна, ама не става така. Защото Бог те направи така, че сега си със свободна воля да се спасяваш.
И ако е под натиск, това повод е да излезете напред и да си дигнете ръката и да кажете, че Исус Христос е Господ, че се зарадваме и след това отидете и пак греха, да се върнете в света. Насила не става. Ако ставаше насила, сигурно щеше да направи нещо по въпроса. Но Бог ти е оставил свободен избор. Ти трябва да решиш. Ето, имаш знанието, ето, имаш Божията услуга, ето, имаш възможността. И какъв по-хубав ден от 25 декември? Повярвай в Бога и се спаси. Защото ако изповядаш с устата, че Исус е Господ и повярваш след това, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
Римляни 10:9
9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
Кога ще се спасиш? Защото да, Бог е изпратил Спасител, но ти ще се спасиш, когато приемеш Този Спасител. Иначе Той е изпратил Спасител, ама се спасяват други, защото Той има определение за спасение. Но въпросът не е другите само да се спасят, въпросът е ти да влезеш в числото на мнозината, тези, които ще бъдат в славата на Бог. Въпросът е да си вътре и да не си извън, но да влезеш като победител, да влезеш с венец, да влезеш достойно.
Защото се казва „със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява“. Защото Писанието казва „никой, който вярва в Него, не ще се посрами“. Понеже няма разлика между един и друг, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават, така че трябва да Го призовеш, защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси. Така че спаси се тази сутрин и аз ще ви помоля, нека да наведем главите си в молитва пред Бога, нека всеки да затвори очите си и нека всеки да пригледа в сърцето си и нека всеки да каже на Бога това, което е в сърцето му.
Римляни 10:10-13
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“
12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.
Ако имаш в сърцето си покаяние, признай на Бога греха си. Ако имаш в сърцето си съжаление за греха, изложи го пред Бога. Ако имаш в сърцето си вяра и благодарност, то благодари на Бога. Дори ако имаш в сърцето си неверие, кажи го на Бога, кажи го: „Господи, не вярвам в Тебе, но Ти ми се изяви, ако съществуваш“. Защото Бог обича ние да бъдем честни с Него. Тази сутрин продължавайте да се молите, но ако ти тази сутрин желаеш, след като чу тези думи, след като чу това благовестие и ти желаеш да изповядаш и да бъдеш сигурен, че си спасен, защото си изпълнил условието на Библията, да изповядаш Исус Христос пред всички.
МОЛИТВА
Ако желаеш ние да се молим за тебе да приемеш Исус, то вдигни ръката си, за да мога да видя пред Бога твоята ръка.