Слава на Бога! Тази сутрин бих желал да ви проповядвам за снега. Когато тази година заваля първият сняг, то беше една вечер и аз излязох на терасата, преди да си легна, просто да подишам малко въздух. И тогава видях снега и когато гледах снега, Бог ми проговори да изследвам какво говори Божието Слово за снега. Да видя стиховете в Библията за снега. И когато започнах да изследвам стиховете, които съдържат думата „сняг“ в Библията, се получи това снежно благовестие, за което ще ви говоря тази сутрин.
ЗА КАКВО НИ ГОВОРИ СНЕГЪТ?
На първо място снегът ни говори за естеството на Бога и за Неговото Слово. Какво ни говори снегът за естеството на Бога? На първо място снегът ни говори за Божията творческа мощ. Защо казваме Божията творческа мощ? Защото самият сняг е творение на Бога. Бог е създал снега.
Псалм 147:16
16 дава сняг като въ̀лна,
разпръсква сланата като пепел,
Обръщам внимание на първата част, където се казва „дава сняг като вълна“. Когато ти видиш полето, преди да навали снегът, земята е мръсна. Има по нея разни боклуци или в градините има неща, които не са добре оправени. Но когато навали снегът, всичко се слива и става като едно бяло одеяло. Снегът е сравнен с вълна, която покрива земята. Този пласт сняг е като едно одеяло, защото отдолу се запазват семената. Снегът служи като термоизолация за земята, която е под него. Над него вятърът духа и е студено, но отдолу под снега температурата е по-висока, отколкото над него. И така Бог е направил, че снегът идва от Бога.
Йов 37:6
6 защото казва на снега: Вали на земята,
също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Не само че Бог е създал снега, но всеки път, когато вали сняг, то е защото Бог му казва да вали. Бог казва на снега: „Вали на земята“ и снегът започва да вали. Защото Бог не само е създал всичко в света, но Той също така контролира и поддържа всичко в съществувание. Така че снегът е Божие творение и като Божие творение той говори за Твореца, който го е създал и за това, че Той е всемогъщ.
Йов 38:22
22 Влизал ли си в съкровищниците на снега
или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Бог има съкровищници за снега. Самите снежинки са като едни кристали. Виждате с каква симетрия тези кристали нарастват и винаги са с шест лъча. И на всяко ръбче се наслагва друго ръбче. Има редица снежинки, които са с най-различна форма. Те са като дантели или направо като бижута, като кристали. Всяко едно е толкова красиво, уникално, че е като произведение на изкуството. Бог има съкровищници за снега.
На първо място снегът ни говори за естеството на Бога. Това, че Той е Творец. И също за това, че Бог е свят. Защото снегът е бял. И бялотата на снега служи за сравнение за бялотата на облеклото на Бога. И всъщност тази бялота говори за Божията святост.
Даниил 7:9
9 Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му – като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му – пламтящ огън.
В този стих това, че облеклото на Стария по дни, което всъщност е Бог Отец, е бяло като сняг, означава, че Бог е свят. Бялотата в Библията е символ на святостта. И това се отнася както за Бог Отец, така и в Новия завет за Исус Христос.
Откровение 1:14
14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък;
От това, че косата и главата на Божия Син са бели като сняг, се казва в крайна сметка, че няма по-бяло от снега. Снегът е най-бялото нещо и затова в Божието Слово святостта на Бога е сравнена с бялотата на снега. Така че снегът ни говори не само за творческата мощ на Бога, но също и това, че Бог е свят. И това е всъщност най-важното качество на Бога. Това, че Той е свят, означава, че Той е различен от всичко друго в този свят. Няма друг като Него, защото Той е абсолютно съвършен, но толкова съвършен, че Неговото съвършенство надминава всички наши стандарти. И затова ние, понеже нямаме друга дума, която да използваме, казваме, че Бог е свят. Тази дума означава светлина, означава чистота.
И така, снегът ни говори не само за Бога, за творческата Му мощ, за святостта Му, за Неговия характер, но също и за Неговото Слово, за естеството на Божието Слово. Божието Слово има творческа мощ и то постига целта си и осъществява Божията воля.
Исая 55:10-11
10 Защото както дъждът и снегът слизат от небето
и не се връщат там,
а поят земята
и я правят да произрастява и да напъпва,
итя дава семе на сеяча и хляб на гладния,
11 така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми;
няма да се върне при мене празно,
а ще извърши волята Ми
и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.
Ние затова и си пожелаваме годината да бъде здрава и благословена, но това означава да има сняг, защото където има сняг, има вода. Снегът защитава семената през студените зимни месеци, топли ги, а след това, когато се стопи, дава вода точно когато семената имат нужда от вода, за да произрастят. Българското Слово е като снега. Щом Бог го е казал, Той ще изпълни това, за което е изпратено. Защото снегът, когато веднъж навали на земята, връща ли се обратно в небето? Той попива в земята и благоуспява в това, за което е бил изпратен. Така че дотук виждаме, че снегът ни говори за Бога. Снегът ни говори за това, че Бог е Творец. Снегът ни говори за това, че Бог е свят.
Снегът ни говори за това, че Неговото слово е всемогъщо и успешно. На второ място, снегът ни говори за истинността на греха и за очистването от него. Защото първата част на Благовестието е хората да знаят, че има Бог. Защото в тези години на атеизъм, през които и нашата страна премина, хората не вярват въобще, че има Бог. И Словото казва, че безумният рече в сърцето си: „Няма Бог“. Но апостол Павел казва, че подложени на Божията сила и божественост в Неговото всемогъщество, хората са без извинение, защото самото творение говори за Творец.
Псалм 14:1
1 За първия певец. Давидов псалом.
Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
И ние виждаме, че снегът е този, който ще осъди невярващите в деня на съда. Защото Господ ги пита: „Не сте ли виждали сняг?“ Този сняг говори за това, че Аз съм го създал. Той говори за Моето всемогъщество. „Не сте ли виждали снежинки? Аз съм ги създал тези снежинки.“ И хората са без извинение, защото самото творение говори за това, че Бог е всемогъщ. Той го е създал. Той е създал снега и той вали по Неговата заповед. И освен това, белотата на снега говори за святостта на Бога, за Неговия характер и за това, че Неговото слово ще бъде успешно и ще изпълни това, за което е било изпращано.
Исая 55:10-11
10 Защото както дъждът и снегът слизат от небето
и не се връщат там,
а поят земята
и я правят да произрастява и да напъпва,
итя дава семе на сеяча и хляб на гладния,
11 така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми;
няма да се върне при мене празно,
а ще извърши волята Ми
и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.
Но втората част на Благовестието е не само това ние да знаем за Бога, но да знаем и за греха. Защото хората казват: „Добре, от какво се спасявам?“ И затова ние трябва да им обясним, че всъщност спасението е от греха. И те казват: „Аз не съм грешен, нищо лошо не съм направил, не съм откраднал, не съм убил“, но това не е вярно, защото Словото казва, че няма никой, който да не е грешен. Но всеки човек, който казва, че не е грешен, той е лъжец и истината не е в него.
И освен това, най-големият грях е неверието. Т.е. ако този човек до този момент не е вярвал в Бога, той греши, той е грешил, защото Йоан казва, че който не вярва на свидетелството, което Бог е засвидетелствал за Сина Си, той прави Бога лъжец и това е грехът – че ти правиш Бога лъжец и не вярваш на това, което Той е свидетелствал за Исус Христос. Така че всеки един човек е грешен, но интересно е, че снегът ни говори не само за Божията святост, но също и за греха в Библията и по-точно за проклятието на греха.
В Изход, още при първото изявяване на Бог пред Моисей, спомняйте си, Бог даде на Моисей три знамения и първо той му казва: „Хвърли жезъла си на земята“ и жезълът се превърна в змия. И Той му казва: „Хвърли змията за опашката“ и той хвърля за опашката и тя става отново жезъл. И след това обаче Той му казва: „Сложи сега ръката си в пазвата си“ и тук се казва в Изход 4 глава, 6 стих: „При това му рече: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг.“
Изход 4:6
6 При това Господ му каза: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ръката му беше прокажена, бяла като сняг.
Значи проказата в Библията е символ на греха и на проклятието. Защото след това той взе отново ръката си, пъхна я отново в пазвата си, когато я извади и се казва, че месото му беше като месо на дете, т.е. беше съвършено здрава неговата ръка. Това означава, че Бог може да наказва и Бог може да изцелява. Но в случая, когато се казва „прокажена, бяла като сняг“, явно когато човек се разболееше от проказа, това беше символът, не символът, а симптомът, по който се познаваше, че човек е болен от проказа – неговата кожа побеляваше и ставаше бяла като сняг.
И тук виждаме парадокса, че в един момент святостта на Бога е сравнена със сняг, но в следващия момент в Библията и проказата е сравнена със сняг. И ние виждаме, че такава проказа се лепна на Мариам, която беше сестрата на Моисей, когато тя се възбунтува срещу Моисей. Въпреки че Моисей беше най-кроткият човек, Мариам се възбунтува срещу него и казва: „Само чрез Моисей ли говори Господ? Не говори ли чрез нас?“ И тя поведе един бунт. И всъщност в това е същността на греха – в бунта и в гордостта.
И затова, когато облакът се оттегли от шатъра, се казва, че Мариам беше наказана и тя беше прокажена, бяла като сняг. Като погледна Аарон Мариам, ето тя беше прокажена. Така че виждаме, че грехът е нещо ужасно, което разяжда човека. Така че, когато видите снега, спомнете си за Божията святост, но също спомнете си и за проказата, която е символ на проклятието на греха.
Числа 12:10
10 След като облакът се оттегли от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; Аарон, като погледна Мариам, ето, тя беше прокажена.
И грехът е заразен. Той е като една епидемия, която разяжда цялото човечество. И ние имаме свидетелство за тези десетима прокажени, които Христос изцели. И само един се върна да благодари на Бога. Но също и в историята за Нееман се говори за това, че той беше прокажен. И всъщност, когато той беше прокажен, той дойде при Елисей, защото дъщерята на слугинята му беше еврейка и тя каза на жена му, че има пророк в Израил, който може да го изцели.
И той тогава отиде при царя си и му каза: „Дай ми дипломатическо писмо до Израилския цар да отида при него да ме изцели.“ Когато Израилският цар го прочете и каза: „Този сирийски цар търси от мене повод за война. Как мога аз да изцеля от проказа неговия началник?“ Но тогава Елисей почувства това и каза: „Прати го при мен.“ И когато той отиваше при Елисей, Елисей му каза: „Отиди, потопи се 7 пъти в Йордан и ще оздравееш.“ И той не искаше отначало да отиде, но разсърди се и каза: „Как можеш такова нещо, той дори не излезе да ме посрещне.“ Но неговият слуга му каза: „Ако беше ти казал нещо по-голямо, нямаше ли да го направиш?“
И той каза: „Реките на Сирия не са ли по-добри от това мъртво Йордан?“ Обаче всъщност това, че той трябваше да се потопи в Йордан, говореше за Бога на Израил, че Той е по-голям от сирийските богове. И затова Той е Богът, който върши чудеса и който изцелява. И когато той отиде и се потопи 7 пъти в Йордан, той оздравя и проказата му изчезна. Слава на Бога! Той отиде и при Елисей и му каза: „Искам да ти дам подарък.“ Елисей му каза: „Няма да ти взема подаръка, защото славата трябва да бъде на Бога.“
И когато си тръгна Нееман, имаше един ученик, който беше ученик на Елисей, той се казваше Гиезий. И той тръгна след Нееман и го догони. И когато го догони, каза: „Дойдоха едни и други ученици при господаря ми и имат нужда.“ Т.е. не за себе си искаше, той за тях искаше. Обаче и Нееман му даде всичко, даде му сребро, даде му дрехите, даде му целия подарък. И той го взе, отиде, изкопа една дупка в земята и го скри и дойде застанал пред господаря си Елисей.
4 Царе 5:27
27 Затова Неемановата проказа ще се залепи за теб и за рода ти до века. И Гиезий си тръгна от него прокажен, бял като сняг.
Но Господаря му каза: „Време ли е за тебе ти да мислиш за къщи, за лозя, за маслини и такива неща?“ Защото Елисей видя, че зад сребролюбието на Гиезий, всъщност той планираше с тези пари да си купи други неща. А той не трябваше да мисли за тези неща, а трябваше да мисли за това как да бъде по-добър служител на Бога. Защото той щеше да наследи Елисей, да бъде директор на училището за пророци. И затова Елисей прокле Гиезий и му каза:
4 Царе 5:27
27 Затова Неемановата проказа ще се залепи за теб и за рода ти до века. И Гиезий си тръгна от него прокажен, бял като сняг.
Тук отново виждаме, че проклятието идва заради греха на сребролюбието. Проклятието идва заради греха на бунта и гордостта. И наистина проказата е една ужасна болест, просто тя изсмуква месото, изсмуква плътта и се казва, че в едната крайна фаза до такава степен месата се разяждат, че започват да капят. И това е наистина най-тежкото нещо, което се случва на човека. Така че когато видите снега, спомнете си за Божията святост, но също спомнете си за проказата, за която първият симптом…
Ние днес нямаме точно същите болести, може би, аз не знам, но в Библията виждаме, че първият симптом за това, че някой е болен от проказа е, че той побелява и кожата му става бяла като сняг. И това не говори за греха, защото благовестието е това, че Бог съществува, че Той е свят и че Той е създал човека, но човекът е съгрешил и той има нужда от спасение. И интересно е това, че снегът не говори не само за проклятието на проказата и проклятието от греха, но той ни говори също и за Божието наказание за греха.
Аз просто бях удивен, когато видях това нещо в Йов 24 глава, 19 стих, там се казва: „Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята – грешните“. Това означава, че за грешните човеци няма спасение, но тяхната съдба ще бъде в преизподнята. Защото какво се случва със снега, когато дойде пролетта? Стопява се. Той може да е бил много корав през зимата, обаче когато дойде топлината, къде отива снегът? Отива в земята. Земята поглъща снега.
Може ли снегът да избяга, да не бъде погълнат от земята? Няма къде да отиде, не може да се върне горе, но когато напече слънцето, той бива погълнат от земята, от сушата. Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята – грешните. Това означава, че за грешните няма изход, освен да отиват в преизподнята. И богословието ни казва, че наказанието на греха е смърт. И това е част от благовестието. Хората трябва да разберат, че Бог е свят, Той ни е създал, но ние сме грешни.
И понеже сме грешни, заслужаваме смърт. И ние не можем да избегнем това наказание със собствени сили. Другите религии казват, че ако ти се опитваш, можеш да бъдеш добър, можеш да се преродиш и нещо да стане с теб, но Библията казва, че няма такова нещо. Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята – грешните. Преизподнята, Адът чака, чака грешните само да умрат и тя ги поглъща. Няма такива прераждания, няма такива други начини на избягване.
Единственото спасение е в Господа Исус Христос. И снегът ни говори за това, защото той ни говори не само за проклятието на греха, не само за наказанието за греха, но той ни говори и за очистването от греха. Защото снегът има очистващи свойства, защото той е като дестилирана вода, защото поради тези процеси, които стават с него, той се дестилира и всякакви минерали и замърсявания се махат от него и той става много чист и много добър разтворител.
Затова може да разтвори всяка мръсотия от химична гледна точка. Затова в Йов се казва в 9 глава, 31 стих: „Ако се омия със снежна вода“. Т.е. снежната вода е която очиства. Но ако ние го направим това омиване, пак няма да е достатъчно, защото нашата чистота и нашите опити да се омием са недостатъчни пред Бога. И нашата чистота е недостатъчна пред Бога. В Писанието се казва: „Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг“. Но въпреки това, това пак не ги е спасило.
Но когато Бог ни очисти, тогава вече ние наистина биваме очистени. И това е благовестието в Исая 1 глава, 18 стих. Че Бог желае да излекува нашите грехове. Бог желае да ни спаси. Той не желае ние да живеем в греховете си, но Той желае да ни очисти, да ни направи съучастници на Неговата святост. Той желае да ни даде вечен живот. „Дойдете сега да разискваме“, казва Господ. „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг“. Слава на Бога! „Ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна“.
Той, Бог, ще излекува нашите грехове. Бог ще ни очисти. И виждаме тази идея за очистване от греха, как тази чистота, в която ние влизаме след очистването от греха, е сравнена със снега. С белотата на снега. В Псалом 51 Давид казва: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист, измий ме и ще стана по-бял от сняг“. Алилуя! Така че снегът ни говори не само за наказанието, не само за проклятието, но също и за това, че когато бъдем очистени чрез кръста на Исус Христос, ние ставаме по-бели от сняг.
Слава на Бога! И това е благата вест. Това е добрата новина на благовестието, че Господ ни очиства в Исус Христос и в Него ние сме спасени. Той взема нашите грехове, слага ги върху Христос, взема Неговата правда и Неговата святост и ги слага върху нас. И чрез вяра в кръста на Господ Исус Христос, ние биваме оправдани. Алилуя! И така оправдани чрез вяра имаме мир с Бога. Да. Ние трябва да имаме желание. Значи, ние не можем да приключим с нашето спасение така с един еднократен акт, че ето, получихме спасение и това е край.
Не. Нашият живот трябва да бъде в общение, в духовна дисциплина. И аз ще продължа сега малко по тая тема. Аз искам да кажа с нега нещо. Всеки се радва, че тогава вали сняг. Аз знаеш какво правя, когато вали сняг? Казвам така: „Господи, ще изкарам една песничка“. Тая песен съм я пял преди 68 години. Е, много е съкратена, но с нея ставам. „Тихо, леко, устни вето, сняг се сипе по полето. Падай, падай и не спирай, земята припокривай“. И това е моята песничка за снега.
И се радвам, когато го пея. Слава на Бога. Обаче искам да ви кажа и още едно нещо, което вече идваме до тази тема, че след като бъдем спасени, ние трябва да пребъдваме. И снегът ни говори за това. Защото той ни говори не само за святостта на Бога, на Неговото слово. Не само за естеството на греха и спасението от него. И наказанието и спасението от него. Но снегът ни говори също и за естеството на християнския живот. Защото снегът, освен че е бял, което ни говори за святостта на Бога, освен че е чист, което ни говори за очистване от греха, снегът също е и студен.
И това, че е студен, означава, че понякога, както нещо добро, той може да се превърне в природно бедствие. Знаете, разбирате. Защото когато навали много сняг и тук не може да се мине. И когато хората не могат да им докарат хляб. И снегът става едно бедствие. Защото, освен че е бял и че е чист, снегът е студен. И ако ти отиваш на високото в снега, колкото и красив да е снегът, той може да те накара да умреш от студ и да умреш от бяла смърт.
И всъщност, това е нещото, за което Божието Слово говори, че разумните се приготвят за снега. Особено в Притчи се казва така в 21-ви стих за добродетелната жена. За тази жена, която е успешна. Но това е интересно, тази дума е много интересна, специално „добродетелна“, на еврейски. Но както казах, тази жена е много други неща, но едно от нещата е, че тя не се бои от снега за дома си. Т.е. снегът е някаква заплаха. Снегът е заплаха, защото когато дойде много сняг и ако нейните деца нямат дрехи, или обувките им са скъсани, и им влиза сняг вътре, тогава те може да се разболеят, може да настане беда.
Притчи 31:21
21 Не се бои от снега за дома си;
защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.
Но тази жена не се бои от снега за дома си, защото всички нейни домашни са облечени с двойни дрехи. Защото тя предварително, през лятото, знае, че ще дойде зимата и е приготвила всичко – приготвила е дрехи, приготвила е дебели бели дрехи, така че те са облечени с двойни дрехи и няма опасност по някакъв начин да замръзнат. Това означава, че тя се е подготвила за снега. И християнският живот е трудна работа, това трябва да знаем. Когато апостолите Павел и Сила, или Павел и Варнава – не мога да си спомня точно, когато те обикаляха и основаваха църквите, на връщане, вижте, че бяха Павел и Варнава, те поставиха презвитери на всяка църква и те учеха вярващите, че през много скърби трябва да влязат в небесното царство.
Този сняг ни говори за скърбите, за изпитанията, които ние ще имаме в нашия християнски живот. И в тези изпитания ние трябва да бъдем готови, за да можем да победим снега. Вижте, говорихме и за Ванайя във 2 Царе 23:20. Че той уби двамата моавски мъже и той след това уби лъва сред рова в многоснежния ден. Може би, понеже валеше сняг и този лъв искаше да се скрие от снега, той беше влязъл в рова, който беше като една щерна, както се казва на български в нашите Библии.
2 Царе 23:20
20 И Ванайя, син на Йодай, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата моавски мъже, които се биеха като лъвове. Той също така слезе и уби лъва сред рова в многоснежния ден.
Но това е всъщност някакъв вид кладенец, който е по-голям, като пещера. Това е яма. И вътре имаше лъв. И хората се страхуваха, защото те не можеха да се напълнят вода. Не стига, че сняг вали, ами и лъвът е вътре и те не могат да влязат да се напълнят вода. Но Ванайя влезе и го уби. Вътре в многоснежния ден. И представете си точно това е, че когато ти си в ров и вътре има лъв, ти няма къде да бягаш. Защото лъвът е пред теб, за теб няма изход. Ти скачаш вътре или го убиваш, или той те убива. А представете си този лъв, той е бил раздразен, обаче Ванайя скача вътре и го побеждава. Защо? Защото той е бил подготвен. Защото той е тренирал. Защото той е бил обучен. Имал е мускули. Имал е кураж. Имал е смелост. Имал е дързост. Имал е вяра.
По същия начин и ние ще се сблъскаме с изпитания в нашия живот. И те ще бъдат като сняг. Ти не го очакваш и когато дойде, трябва да се справиш. Ако си неподготвен… Ние веднъж с Диана щяхме да умрем там в една планина на една хижа, където ходихме, защото не бяхме обучени да се качваме толкова високо и през зимата. Пак Бог ни спаси, слава на Бога. Но ти трябва да бъдеш готов да се справиш с нещата. И всъщност… Ето как е една снимка на един лъв в многоснежния ден. И това, че валеше сняг, означава, че също беше хлъзгаво. Защото когато вали сняг е студено, хлъзгаво, неудобно, но въпреки всички трудности той пак победи.
И аз искам да сравня това нещо с християнския живот, защото Господ Исус каза тези думи, че и при едните, и при другите ще дойдат трудностите. Ще дойде потопът. За да се покаже как ние се подготвяме за трудностите. Исус каза: „Който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къща на пясък.“ И може вместо дъждовете да се сложи на снеговете, защото те са подобна бестия, която може да се случи, ако навали голяма виелица или голям сняг.
Матей 7:24-27
24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.
25 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък.
27 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането беше голямо.
Това означава, че начинът, по който ние се подготвяме за трудните моменти в живота си, е чрез покорство на Божието Слово. Като прилагаме думите, като чуваме Христовото учение в нашия живот и живеем според Него. И тук отново снегът може да бъде пример за нас, защото снегът се покорява на Бога. Когато Бог каже нещо на снега, снегът го изпълнява моментално, без да задава въпроси. И се казва в Псалм 148:8: „Огън и град, сняг и пара, бурен вятър, който изпълнява Словото.“
Псалм 148:8
8 огън и град, сняг и па̀ра,
бурен вятър, който изпълнява словото Му,
Снегът е изброен между тези, които изпълняват Божието Слово. Така че като видите снега, сетете се: снегът изпълнява Божието Слово. И аз трябва да бъда като снега, да изпълнявам Божието Слово. Защото това ще ме подготви за трудния ден. И също в Йов 37:6: „Защото казва на снега: Вали на земята!“ И когато Бог казва на снега: „Вали на земята!“, той завалява. Защото изпълнява Словото. Нека Бог да ни помогне и ние да изпълняваме Словото на Бога, и по този начин да бъдем готови за многоснежния ден.
Йов 37:6
6 защото казва на снега: Вали на земята,
също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
За деня на трудностите, за деня на изпитанието. Защото при всички ни ще дойдат трудности. Но ние трябва да се подготвим. И това време, което имаме, Бог ни е дал. Ние да ходим на църква. Ние да се изпълваме със Святия Дух. Ние да четем Библията. Ние да трупаме в сърцето си Божието Слово. Да трупаме обещания в себе си. Да трупаме вяра. За да може, когато дойдат проблемите, ние да бъдем готови, заредени, да ги разбием с вяра. Или ако трябва да издържим, да бъдем достатъчно силни да издържим и те да не ни сломят.
Защото християнският живот, виждаме в Евреи 11-та глава, че за някои беше чудеса, но за други беше смърт и наказание и издържане на мъчения. За да може те да не се отрекат от Бога, от вярата си. Така че каквото и да бъде, едното или другото, ние трябва да бъдем готови. И тази готовност става чрез духовните дисциплини, които ние практикуваме. Тази готовност става чрез покорство на Божието Слово. И с тази сила ние ще можем да преодолеем всичко с Божията помощ.
Евреи 11
1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.
2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.
14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
15 и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,
18 онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“,
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.
20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав – даже за бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед.
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.
27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.
28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха.
30 Чрез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници;
37 с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.
39 Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
40 да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
И накрая завършваме с това. Виждате, че снегът е бял, чист и студен. И искрящата белота на снега ни говори за Божията святост. Кристалната чистота на снега ни говори за очистването от греха. А ледената студенина на снега ни говори за трудностите и изпитанията на християнския живот, които ние трябва да издържим. И виждате как снегът по този начин покрива цял аспект на благовестието. Това, че ние трябва да вярваме в Бога, въпросът за греха, очистването от него и въпросът за християнския живот, който ние трябва да издържим, за да можем един ден, устояли докрай, да влезем в славата на Бога.
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и Господи нека то да се сели в нашите сърца. И че ни дай, Боже, ние да разбираме както Твоето всемогъщество и творческата Ти мощ и това, че Ти създал всичко и че Ти, Господи, управляваш всичко. Така и греха, наказанието за греха, последствията от греха, спасението от греха. Така и християнския живот, Господи, който е живот на трудности, живот на изпитания. Но за които изпитания теже важно да се подготвим като построим къща с една канара, като чуваме думите Ти и не само го чуваме, но ги изпълняваме.
Матей 7:24-27
24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.
25 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък.
27 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането беше голямо.
Като бъдем покорни, дай ни да живеем живот на покорство, Господи. Покорство на Твоето Слово, Боже. Ето покланяме Те и Те молим, дай ни това покорство, Господи.
МОЛИТВА
В името на Исус се молим. Амин.