Например, Бог изцерява чрез вяра. Исус Христос каза на жената с кръвоточението, а също и на Вартимей: „Иди си, твоята вяра те изцели”. Алелуя! Така че, ако ние имаме вяра, нашата вяра ни изцерява. Също виждаме, че Исус изцеряваше чрез Словото Си. Дойде при Него един началник, който беше чиновник, може би в Римската империя. И той каза: „Ела, да изцелиш сина ми”. Но Исус му каза: „Иди си, син ти е здрав”. И когато той се върна, в същия час синът му беше оздравял.
Слава на Бога! Бог изцерява не само чрез вяра, Бог изцерява също чрез Словото Си. И в псалмите се казва: „Изпраща Словото Си и ги изцерява”. Господ изцерява чрез вяра, изцерява чрез Словото Си. Господ изцерява също чрез полагане на ръце, а също и чрез много други начини. Наскоро бях на едно място, където срещнах един човек, който каза, че начинът, по който той повярвал е, че го е болял кракът и той е гледал филма „Исус”. И там той е видял как Исус изцерява болните.
И той се е помолил и Бог изцелил крака му. И така той бе повярвал. Така че Бог може да изцерява по най-различни начини. И един от начините, по които Бог изцерява, е чрез полагане на ръце. В Марко 16 глава 18 стих имаме част от това, което наричаме „Великото поръчение”. Това са думите на Исус, които Той говори след Неговото възкресение, когато Той заръчва на църквата какво да прави, докато Той се върне отново.
Матей 28:19-20
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
И в Матей Той казва на Неговите ученици: „Отидете и правете ученици, създавайте последователи Мои, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух и ги учите да пазят или да спазват, да бъдат покорни на всичко, което Аз ви заповядвам”.
Марко 16:15-16
15 И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
В Марко „Великото поръчение” е дадено по този начин: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен”.
Марко 16:17-18
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
И по-надолу се казва така в 17-18 стих: „И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват”. Слава на Бога!
Вижте, тук се казва, че това са знамения, които ще придружават повярвалите. Не се казва, че това са знамения, които ще придружават пастирите или лидерите, или епископите, но се казва, че това са знамения, които ще придружават повярвалите. И едно от тези е, че на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват. Някои хора оспорват този текст като небоговдъхновен, понеже различните древни ръкописи на Марко завършват на различно място. И една голяма част от по-древните ръкописи завършват в Марко 16 глава 8 стих.
Марко 16:8
8 И те излязоха и побегнаха от гроба, понеже трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха.
И затова някои богослови говорят за това, че последната част на 16 глава на Марко е била добавена малко по-късно. Но приемането на Божието Слово като канон става през IV век и тогава вече Евангелието на Марко е било във вида, в който ние го имаме. Но и последната част на Евангелието на Марко да е била добавена по-късно, ние виждаме в Деяния на апостолите, че полагането на ръце беше една често срещана изцелителна практика, потвърдена както в служението на Исус, така и на апостолите.
И всъщност Марко 16 глава, последната част на тази глава, е като едно обобщение на практиките, които виждаме в Деяния на апостолите. Ние виждаме как вярващите говорят нови езици, ние виждаме как апостолите изгонват демони, ние виждаме как Павел беше ухапан от змия, но нищо не се случи с него. И ние виждаме как те полагат ръце на болни и те оздравяват. Така че това е нещо, което дори да нямахме последната част на Марко 16 глава, пак го имаме в Новия Завет.
И когато разглеждаме полагането на ръце като начин за получаване на божествено изцеление, преди всичко трябва да разберем как действа полагането на ръце. И едно обяснение на този въпрос може да намерим в Деяния на апостолите. Например в Деяния на апостолите 4 глава 30 стих четем каква беше молитвата на църквата. Църквата се молеше, когато Бог изцели куция човек при Красивите врата на храма. Още в началото така започна служението на Петър и Йоан.
Деяния 3:1-10
1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,
2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.
3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни.
5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.
6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.
7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.
8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога.
9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога;
10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.
Те отиваха в храма и там, при Красивите врата на храма, имаше един човек, който беше куц от рождението си и просеше милостиня. И Петър се взря в него и му каза: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!” И го хвана за ръката, и го вдигна, и той стана и скачаше, се казва, в свобода и проходи от радост, скачаше и славеше Бога. И тогава се събра народ, Петър им проповядваше и когато той им говореше за Исус, Петър и Йоан бяха хванати и поставени под стража, бяха затворени в затвора.
И тогава обаче Господ ги освободи, слава на Бога! И след това, когато ги освободиха, хората от Синедриона – тези, които бяха на власт – ги извикаха и им забраниха да говорят в името на Исус. Но тогава те отидоха при другите вярващи и започнаха да се молят. И в края на тази молитва, в 29 стих, те се молеха и казаха: „И сега, Господи, погледни на техните заплахи!” Това бяха заплахите на религиозните владетели, които направиха така, че Исус да бъде разпънат на кръста.
Деяния 4:29-30
29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.
„И дай на Своите слуги да говорят Твоето Слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят служител Исус”. Така че те се молеха за дързост, но се молеха също така Господ да простира ръката Си и да изцелява, и да стават знамения и чудеса чрез името на Неговия свят служител Исус Христос, Който възкръсна от мъртвите. Слава на Бога! Който не е само Негов служител, но Той е Негов Син и Който е наш Господ.
Алелуя! Но забележете това, че раната църква се молеше за дръзновение в проповядването на благовестието и потвърждаване на истинността на тяхната проповед от страна на Бога със знамения и чудеса, извършени с Божията ръка. Първо, трябва да разберем това, че те се молеха знаменията и чудесата да придружават проповядването на Словото. Тоест, докато те проповядват, Господ да дава знамения и чудеса. И второ, виждаме, че те говориха за Божията ръка. Споменаването на Божията ръка е едно литературно изразно средство, което се нарича антропоморфизъм.
Тази дума „антропо” означава човек. И всъщност антропоморфизъм е приписване на Бога на човешки качества с цел да се опише Неговото действие. Защото Бог няма ръце. Той е Дух. Бог е Дух и никой никога не е видял Бога. Но когато се говори за Божията ръка – човек има ръка и с тази ръка той действа. Тоест, когато се говори за Божията ръка, дали е дясната или е лявата, няма значение, но дясната ръка е по-специален символ пък на власт. Но те се молеха: „докато Ти простираш ръката Си”.
И отговори ли Бог на тази молитва? И как го направи Той? Разтърси се мястото и те се изпълниха с дързост и със Святия Дух. Но в 5 глава 12 стих се казва: „И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа”. Значи тези стихове ни показват как се простираше тогава Божията ръка. Божията ръка се простираше чрез ръцете на апостолите. Значи те се молеха: „докато Ти простираш ръката Си”. Как Бог простираше ръката Си?
Деяния 5:12
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор;
БОЖИЯТА РЪКА СЕ ПРОСТИРА ЧРЕЗ НАШИТЕ РЪЦЕ
Апостолите полагаха техните ръце. Когато те полагаха техните ръце върху болните, Божията сила минаваше през техните ръце и болните биваха изцелени. И аз вярвам, че както тогава Божията ръка се простираше чрез ръцете на апостолите, така днес Божията ръка се простира чрез ръцете на вярващите. Имаш ли ръце? Да, погледни, имаш ли? Бог простира ръката Си чрез твоите ръце. Ако искаш да виждаш как Бог простира ръката Си, вземи твоята ръка и я постави върху ръката на един болен.
И върху себе си, ако искаш, я постави. Върху себе си може да действа, разбира се, обаче повечето се отнася ние да се молим за другите. Защо? Защото тези знамения и чудеса придружават благовестието. Тоест ние не трябва само да се молим за това те да оздравеят, за да са здрави, но ние се молим те да оздравеят, за да могат да повярват благовестието, което ние им говорим. Тоест тези знамения са с цел приемане и доказване на достоверността на благовестието.
Това е финалният път, нали се спомняте? Защо ние искаме изцеление? Защото когато Бог изцелява, с това изцеление Той потвърждава достоверността и истинността на Неговите думи. Но ако Бог изцелява другите, когато ние полагаме ръце на тях, а в момента ние сме болни и няма кой да положи ръце на нас, ако ние сами си положим ръка, това ще ни подейства ли? И това е въпросът. Това не е така, както в Словото пише, че на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват. Тоест вярващите ще ги изцеряват.
Марко 16:18
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
Дори и да не си положиш ръка, Исус казва каквото и да поискате в Негово име. Тук обаче се прехвърляме на други начини на изцеление. Всъщност, когато си положиш сам ръка, ти получаваш изцеление, но не защото си положил ръка, а заради вяра. Нали казахме, че един от начините за изцеление е чрез вяра. И братът каза: когато имаш вяра, твоята вяра те изцелява. Дали си положиш ръце или не си положиш, ако вярваш, ще бъдеш изцелен. То няма смисъл да полагаш, ако не вярваш.
Има един случай с Поплий. Няма никакво разбиране в тая работа. Баща му го държи треска. Той го вижда болен. Аз съм вярващ, негов ближен. От Словото виждаме всъщност какво стана с тази силна треска. Имаше един човек на 34 години, който беше болен. Твоята вяра може да го изцели. И някога, когато вярваш, то се случва, разбира се. Тези начини на изцеление са начин ние да освободим вярата си. Тоест когато ние положим ръка, или когато бъдем помазани с масло, или пък когато върху нас се сложи дреха.
Всичко това са начини, чрез които нашата вяра се освобождава, защото без вяра не е възможно Бог да отговори. И понякога човек може да получи изцеление дори без да му полагат ръце, чрез Словото. И затова ние говорихме, че ти можеш да бъдеш изцелен просто чрез вяра. Може да бъдеш изцелен просто чрез Словото. Но също Божията ръка се простира и чрез нашите ръце. И най-вече когато ние се молим за другите, защото това придружава проповядването на благовестието.
И потвърждение на този начин на действие намираме в Деяния 19 глава и 11 стих. Там се казва: „При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел“. Тук отново виждаме случай, при който Божията ръка се простираше чрез ръцете на служителите. Така че когато говорим за изцеление чрез полагане на ръце, ние трябва да разбираме, че това изцеление не става чрез нашите ръце. Не са нашите ръце, които изцеляват, но простирането на Божията ръка. Ние не сме екстрасенси.
Деяния 19:11
11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;
Има хора, които са екстрасенси и те също казват: „Сега, като положа ръка, силата, която е в мене, ще донесе изцеление“. Но това те го правят със собствена сила или със силата на Сатана. Защото има само два източника на свръхестествено действие – или Бог, или Сатана. Ако не е Бог, тогава най-вероятно е Сатана. Няма кой друг. Защото човекът е естествен. Бог е свръхестествен и Сатана е свръхестествен. Така че ако има едно свръхестествено действие, което не е от човека, ако то не е от Бога, значи е от Сатана.
Затова трябва да внимаваме. Но трябва да бъдем убедени, че когато ние полагаме ръце, не сме ние, които изцеряваме, но Бог изцерява. Както когато Петър и Йоан изцериха човека при Красивите врата на храма, те казаха на хората, които се бяха събрали: „Защо гледате на нас, като че ли със собствена сила или благочестие сме направили този човек да ходи?“. Не! Но силата на Бога в името на Исус е, която направи този човек здрав. Да, когато Петър минаваше, само сянката от тялото му, когато паднеше върху някой болен, той се изцеряваше.
Деяния 3:1-10
1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,
2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.
3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни.
5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.
6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.
7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.
8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога.
9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога;
10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.
Слава на Бога! Така че Божията сила действа чрез нашите ръце. Но също така трябва да осъзнаваме, че ако ние не полагаме ръцете си върху болните, това ограничава Божието изцелително действие. Защото Бог казва: тези знамения ще придружават повярвалите – на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват. Тоест ако ние не полагаме ръце на болни и не вярваме, че Бог ще ги изцери, Бог няма да ги изцери, защото ние не правим това, което Бог очаква от нас.
Марко 16:17-18
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
Така че ние трябва да правим нашата част – ние да полагаме ръце на болни, а Господ да прави Неговата част – Той да ги изцерява. Така че запомнете това: Божията ръка се простира чрез простирането на нашите ръце. И това движение на простиране и полагане на ръце, разбира се, е предшествано и придружавано от молитва. Защото ние виждаме, че преди да тръгнат да полагат ръце, те се събраха и се молиха. И те се молиха и казаха: „Господи, дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус“.
Деяния 4:29-30
29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.
Божията воля ли е днес ние да се молим за знамения и чудеса? Божията воля е. Както тогава те се молиха: „Господи, дай да има знамения и чудеса“, така и днес ние трябва да се молим за знамения и чудеса. Но само за знамения и чудеса ли трябва да се молим? Трябва да се молим за дързост да проповядваме благовестието. Тоест ние не трябва да се срамуваме от благовестието, пък да искаме да бъдем здрави, но ние трябва да се молим: „Господи, дай ми дръзновение да проповядвам Твоето благовестие, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус“.
Тоест, за да имаме знамение, тогава не трябва да губим дръзновението си. Така е. Не трябва да губим дръзновението си. Така че ако искаме да виждаме Бог да действа и да върши чудеса, то и ние трябва да полагаме ръце върху болните за изцеление и да се молим. Това се вижда и от Деяния 14 глава, 3 стих. Там се казва: „Но пак те престояха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце“.
Деяния 14:3
3 Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
Значи отново виждате, че Господ свидетелстваше за словото на Своята благодат. Те говореха. Те дръзновено говореха за Господа. Те благовестваха. И Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. В Марко имаше един случай, където с много трудности се опитваха да изцелят човека. Поради това, както мога да обясня… За това говорихме миналия път. Но после Той го изцели. Значи ние не трябва да бъдем маловерни, но трябва да вярваме.
Трябва да вярваме. Когато се молим, ние трябва да го правим с вяра. Това означава, че трябва да очакваме, когато се молим за някой и му положим ръце, Господ да подейства. Ако го правим със съмнение, няма да действа. И с пост и молитва. Но вижте, в Марко 6 глава, 2 и 5 стих, виждаме, че сам Исус изцеляваше болни чрез полагане на ръце. Така че Исус, Той е нашият пример.
Марко 6:2
2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?
Исус вършеше велики дела с ръцете Си. Исус също полагаше ръце върху болни.
Марко 6:5
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.
Това беше място, където те не вярваха в Него. Той не можеше да извърши там никакво друго велико дело, освен където положи ръце на неколцина болни и ги изцели. Само това. Тоест, полагането на ръце на болни и изцелението, поне това трябва да правим, ако не друго. И това беше единственото велико дело, което Исус извърши в родината Си. Защото Той каза, че никой пророк не е признат, не е обичан и не е на почит в родината си. Той е на почит другаде, но не и в родината си. И като че ли поради неверието на хората, ако и нищо друго да не работи, то полагането на ръце работи винаги. И при всички обстоятелства, във всяка ситуация, във всяка обстановка.
Разбира се, трябва да имаме вяра. Но всичко това ни показва… И разбира се, понякога Бог може да иска да приеме този човек в Неговата слава. Ние не знаем, ние не сме суверенни. Аз казвам тук, че полагането на ръце работи винаги и при всички обстоятелства, във всяка ситуация, във всяка обстановка, но това не означава, че всеки един, на когото ще положим ръце, ще бъде изцелен. Бог е в контрол. Ние трябва да направим нашата част, но ако Бог иска да си вземе някого при Себе Си, ние каквото и да направим, Той пак ще си го вземе при Себе Си. Но ние трябва да вярваме. И всичко това ни показва, че ние можем да разчитаме на изцелението чрез полагане на ръце.
Ако след първата молитва с полагане на ръце ние не видим отговор, какво да правим? Да се откажем ли? Не! Да се молим още! Може ли да споделя нещо? Благодаря на Бога, защото когато се молихте и сложихте ръка, децата се освободиха от големия страх, който имаха от змии. Имаха голям страх от змии, но благодаря ви, защото макар и да има такива бабешки приказки, при нас страхът изчезна и всичко е благодарение на Бога. Благодаря на вас, че се молихте. Слава на Бога! Бог да благослови децата и слава на Бога, че Той ги освободи от страх, когато сме се молили и сме положили ръце за изцеление и за освобождение.
Така че, дори и понякога да се молим и да не получим веднага отговор, ние трябва да продължим да се молим с още по-голямо усърдие, с още повече вяра. Както братът го каза, трябва да постим и да се молим още повече, дори да не видим незабавен отговор. Вижте, това се случи дори на Исус, нашия Господ. И когато Той първия път положи ръце и нямаше веднага резултат, какво направи Той? Пак положи ръце. Вижте в Марко, това се казва в 8 глава, 22-25 стих.
Марко 8:22-25
22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.
23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
Така че, ако Исус не се срамуваше да положи ръце втори път, аз мисля, че ние не трябва да се срамуваме. Не трябва да си казваме: „Аз се помолих, нищо не стана. Край.“ Като не е станало, пак ще се помолиш. Както пророк Илия се помоли да завали дъжд – нямаше дъжд, но той пак се помоли.
И аз вярвам това, което се казва, че разбира се, Исус може да изцели отведнъж. За Него всичко е възможно. Но Той нарочно, може би, се помоли два пъти, за да може да покаже на учениците, че дори и отведнъж ако не се получи изцелението, пак трябва да се молят. Така че трябва да разбираме, че Божията сила не е нещо абстрактно – нещо, което е невидимо и само теоретично. Но Божията сила се усеща. Именно затова се нарича сила – не само защото носи изцеление, но защото тя се усеща.
Когато жената с кръвотечението беше изцелена, какво стана? Исус попита: „Кой се допря до Мене?“, а учениците Му казаха: „Всички се допират до Теб“. Но Исус каза: „Сила излезе от Мен“. Тоест, Исус усети Божията сила. Той усети, че е излязла сила от Него, а жената усети, че е изцелена в същия миг. Така че Божията сила може да се предава и да се приема. Тоест, когато ние положим ръка, ти можеш да усетиш как силата на Бог преминава през тебе и влиза в човека. Понякога можеш да не го усетиш, но понякога можеш да го усетиш. Силата на Бог се прехвърля от един човек на друг.
Лука 6:19
19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.
Как те разбираха, че сила излизаше от Него? Те усещаха. Те се докосваха до Исус и когато се докосваха до Него, те усещаха как силата преминаваше през тях и те оздравяваха. Има сила за изцеление в Бога. И Бог простира Неговата ръка чрез кого? Чрез нашите ръце. Така че ние сме тези, които трябва да отиваме и да полагаме ръце на болните.
Тези болни, за които се говори, вярващи ли са или невярващи, на които ние ще полагаме ръце? И вярващи, и невярващи. Да, но повече трябва да са невярващи, защото ние им благовестваме, за да повярват. Тоест, те са все още неутвърдени вярващи. Да, вижте, това е нещо, което първо е за всички вярващи – не само за ръководителите в църквата, но за всеки един вярващ.
Той може да полага ръце на болния. И най-често това е начинът, по който хората ще приемат благовестието. Значи, когато срещнете някой човек, който е болен, дори да не вярва, и ако си говорите и той започне да ви се оплаква, и така, и така, и така, вие може да го питате: „Искаш ли да се помоля за теб?”. Най-често той ще каже „Да”. Защото хората искат ние да се помолим за тях. И когато кажат „Да”, вие им кажете: „Аз ще ти положа ръка в името на Исус, и ако стане нещо с тебе, няма да падаш, но Исус ще те изцели”.
И тогава положете ръка върху тях, помолете се: „Господи, изцели ги!”. И Той казва в Своето Слово, че тези знамения ще следват повярвалите.
Марко 16:17-18
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
„Ето, аз сега полагам моята ръка върху този болен човек. Ти го изцели, за да може той да повярва, че Ти си жив днес, че Твоята сила действа днес, и той да приеме благовестието.” И тогава, аз вярвам, че ако ние правим така, ние ще виждаме повече чудеса и свидетелства на нови повярвали.
Така че най-вече това се отнася за нас — да полагаме ръце на тези, които не са все още вярващи. Спомнете си за куция пред Красивите врата на храма. Той не очакваше изцеление, той очакваше пари. И ние също, когато говорим с хората, всички те казват: „Акъл не ми трябва, пари ми трябват”. Но ако са болни, на тях им трябва също и изцеление. Така че те могат да си искат каквото си искат, пък ние ще се молим Господ да ги изцели, да ги изпълни със Святия Дух. Но виждаме, че когато става въпрос за полагане на ръце, Исус полагаше ръце на всеки един поотделно.
С други думи, полагането на ръце беше важно за всеки един. По този въпрос в Евангелието от Лука се казва:
Лука 4:40
40 И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели.
Да, Исус може да изгони бесовете с една дума, но когато става въпрос за изцеление чрез полагане на ръце, Той полагаше ръце на всеки един.
И затова всъщност идва въпросът дали ние можем сами да си положим ръка на себе си. Значи това, сам да си положиш ръка на себе си, произлиза от случаите, когато един евангелизатор или проповедник проповядва на голямо събрание. И там има хиляди хора. Той не може да мине през всеки един да полага ръце, защото ако трябва да мине през всеки един, може да минат и десет дни. Затова той казва: „Нека всеки да вземе ръката си и да я положи на болното място”.
Но всъщност, все едно, когато ти си положиш ръка, това е ръката на Господ. Но ако са по-малко хората, най-добре е ние да положим ръка на всеки един. Спомнете си, когато беше тук брат Магуайър. Той се молеше за всеки един. Полагаше ръка на всеки един поотделно, защото Исус също полагаше ръка на всеки един. Така че няма неподходящо време за полагане на ръце. Исус е пример за това, че Той полагаше ръце и се молеше за болните дори в събота. В Лука 13 глава четем за този случай.
Лука 13:10-17
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
11 и, ето, една жена, която имаше дух, който беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
12 А Исус, като я видя, повика я и каза: Жено, освободена си от твоята немощ.
13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.
15 Но Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?
16 А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?
17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него.
Така че фарисеят или началникът на синагогата не обърна внимание на чудодейната Божия сила, а на това, че Исус бе извършил чудото в „неподходящо” време. Затова и ние не трябва да се учудваме, че когато полагаме ръце, ще си спечелим противници. Ако започнем да полагаме ръце върху болните, ще има хора, които няма да ни харесват.
Те ще кажат: „Бе, стига с тези полагания на ръце, какво правите? Това са глупости” и така нататък, и така нататък. Но това трябва ли да ни спре? Това не трябва да ни спира. На тях също не им харесваше, че Исус полага ръце и изцелява хората в събота. Но ние трябва да бъдем вярващи, които полагат ръце върху болните.
И накрая, нека да завършим с примера в Деяния на апостолите, 28 глава, за това как апостол Павел изпълнява Марко 16:18. Защото в този случай той не само изцелява бащата на Поплий, но и самият той е ухапан от змия без никакви последствия.
Деяния 28:1-10
1 И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.
2 А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.
4 А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.
5 Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.
6 А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.
7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,
10 като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни.
Когато се говори тук за туземци, не означава, че те са били чернокожи или някакви по-различни. Когато сме ходили на остров Малта, видяхме, че там са си нормални хора — местните жители. И виждаме как Павел тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. А след това влезе при бащата на Поплий, който лежеше болен от треска и дизентерия, помоли се, положи ръце на него и го изцели. И като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха. Слава на Бога!
Марко 16:18
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
Така че, полагайте ръце на болни и те ще се възстановяват. И бих казал, че винаги, когато видим и чуем, че някой е болен, първото нещо, което да направим, е да се помолим за него. И да положим ръце върху него с вяра за изцеление. Защото ние какво правим? Когато чуем, че някой е болен, първо му даваме аспирин. Не трябва първо да се обръщаме към хапчетата. Може да му дадем хапчетата, но първо да се помолим. Но също и да положим ръце. Вижте, помазването с масло — следващия път ще говорим за помазването с масло — то е, така да се каже, приоритет, привилегия или задължение на водачите в църквата.
Но за полагането на ръце няма такова ограничение. За помазването с масло се казва: ако е болен някой, да повика църковните презвители. И те са тези, които ще го помажат с масло. Но за полагане на ръце не се казва: ако си болен, да повикаш църковните презвители да ти положат ръце. Полагането на ръце се казва, че е за повярвалите. Това означава, че за него няма ограничение. Това може да се практикува от всички вярващи. Разбира се, трябва да бъдем внимателни, учтиви и да не полагаме ръце на хората, ако те не искат.
Първо ще ги питаме дали искат и ще се съобразим с тяхното желание. Но ако те искат, ние ще положим ръка върху тях и ще се помолим за изцеление. Така че запомни това — Бог простира ръката Си чрез твоите ръце. Твоите ръце са на болните и те ще се възстановяват. Амин.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Татко, и ние сега се молим както ранната църква. Боже, дай ни да се изпълним със Святия Ти Дух, за да можем да имаме сила да свидетелстваме за Тебе. Да имаме сила да благовестваме. Да имаме сила да прогласяваме Твоето име. А Ти, Господи, докато ние благовестваме, Ти простирай ръката Си и давай да стават знамения и чудеса в името на Исус, нашия Господ. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за това, че имаме в него начини, по които можем да получим изцеление. Изцеление чрез вяра. Изцеление чрез Словото Ти. Изцеление чрез полагане на ръце. Изцеление чрез помазване с масло. Изцеление чрез ходатайствена молитва един за друг. Изцеление чрез духовни дарби. Изцеление чрез най-различни начини, които, Господи, ние виждаме в Твоето Слово. Помогни ни, Господи, ние да приемаме изцеление чрез тях и ние да служим на другите за изцеление чрез тези начини. Да даваме възможност Ти да проявяваш силата Си и да доказваш на хората, че благовестието е истина и че името на Исус е над всяко друго име. И че в Неговото име ще се поклони всяко коляно и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца. Амин.